Р Е Ш Е Н И Е
54/22.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На деветнадесети януари две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова Секретар:
Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2427 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Д.Д.П., ЕГН********** ***, с адрес за призоваване : гр.Шумен,
ул. „С.“ №109 офис 1, чрез адв. Р. К. от ШАК срещу Р.И.П., ЕГН********** с адрес ***, постоянен адрес:***, в която ищецът
сочи, че с ответницата сключили
граждански брак на 09.09.1976г. в гр.Н. пазар. От брака си имали родени две
деца, пълнолетни към настоящият момент. След сключване на брака
отношенията им били нормални.
Съществувало разбирателство между тях и всеки според възможностите си полагал усилия за благополучието на
семейството. След като децата им навършили пълнолетие и напуснали семейния дом,
отношенията между страните се влошили като с течение на времето всеки започнал да води свой живот. Появили се дразги и несходство
във вижданията им за съвместен живот. Излага, че от 2010г. ответницата заминала
за И.. Връщала се периодично и отсядала в гр. В. при сина им. Посочва, че от 15
години между тях не съществува духовна и
физическа връзка, и всеки води
самостоятелен живот. Бракът им съществувал само формално и не било възможно да
бъде заздравен, създадените между тях противоречия били непреодолими. Моли съда
да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и
непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Моли след
прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата – Д.. По отношение
на семейното жилище, находящо се в гр.Н. п., ул. „К.и М.“ №16, моли да бъде
предоставено за ползване на ищеца.
Същото било напуснато от ответницата. .
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с
упълномощен представител – адв. Р. К. от ШАК. Поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Не
се явява и упълномощен представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Д.Д.П. и ответницата Р.И.П. сключили
граждански брак на 09.09.1976г. в гр. Н. п.. От брака си имали родени две деца, пълнолетни към
настоящият момент.След сключване на брака отношенията им били нормални, между
тях съществувало разбирателство. С течение на времето отношенията между двамата
се променили. Отчуждили се един от друг. Всеки водел самостоятелен живот и не
живеели като семейство. От години ответницата
живеела и работела в чужбина.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
Я. В. П. и Х. И.В., от приетото като писмено доказателство по делото
Удостоверение за сключен граждански брак.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Към настоящия момент
двамата се намират във фактическа раздяла, която продължава години. Ответницата
трайно пребивава в чужбина.Това обстоятелство се потвърждава от разпита в съдебно заседание на свидетелите.
От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между
съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната
любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила
да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно
съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са
дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите
на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на брака
е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Налице пълна липса
на дължимото от закона и морала съдържание на брачната връзка между съпрузите
от години.
Поради изложеното съдът намира, че запазването на
този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и
непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение искането на ищеца да бъде възстановено предбрачното фамилно
име на ответницата съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК
правото да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име има само
съпругът, приел при сключването на брака фамилното име на своя съпруг. В този
смисъл,поради неналичието на изрично искане от страна на ответницата Р.И.П. за възстановяване на предбрачната й фамилия, но
поради служебното задължение на съда, регламентирано в чл. 326 ГПК, съдът
счита,че следва да се постанови запазване на брачното име на ответницата – П..
Доколкото в исковата молба и в поведеното съдебно заседание не постъпиха
претенции за заплащане на издръжка, съдът счита,че не дължи произнасяне по този
въпрос.
Искането на ищеца да му бъде предоставено ползването на семейното жилище,
съдът намира за основателно. Установено е по
делото, че съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, както и че ищецът живее в семейното жилище, а ответницата
го е напуснала. Същевременно единствено ищецът
е направил искане за предоставяне ползването му.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид, че
по делото не са представени
доказателства досежно доходите на съпрузите, намира, че окончателния размер на
дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото
време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на
делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да
бъдат приспаднати, като ответницата следва да бъде осъдена да довнесе държавна
такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът
съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма
произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат
в тежест на двамата съпрузи, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Д.П.,
ЕГН********** *** и Р.И.П., ЕГН********** ***, сключен с Акт за граждански брак
№135/09.09.1976г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва
въпроса за вината.
След прекратяване на брака Р.И.П.,
ЕГН********** запазва фамилното си име П..
Семейното
жилище, находящо се в гр.Нови пазар, ул. „К. и М.“ №16 се предоставя за ползване на Д.Д.П., ЕГН**********,
като Р.И.П., ЕГН********** е напуснала жилището и не предявява претенции за ползването
му.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Р.И.П., ЕГН********** да заплати в полза на
бюджета по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
държавна такса по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: