Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 23.12.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря ..……. Десислава Гюзелева ..….……. и в
присъствието на прокурора ……………………….…………
като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 888
по описа за 2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 вр. чл.52 ЗЗД.
Постъпила
е на 16.05.2018г. искова молба от Г.А.Ч. ***, ЕГН **********, уточнена с молба
от 25.01.2019г.– л.10 от делото – против Административен
съд - *** и Прокуратурата на РБ, гр.София, в която се твърди, че на 16.01.2014г. около 10ч. в
съдебната зала при разглеждане на адм. дело №
388/2013г. по описа на АС – *** в продължение на около 25 минути е бил обект на
физическо и психическо насилие от лица, които са служители на Община *** в
присъствието на съдията и прокурора, правораздавали
по административното дело, които не взели отношение към случващото се в залата.
Ищецът
твърди, че в протоколът от описанато по - горе съдебното
заседание не е отразено извършеното върху него насилие, а молбата му за
поправка на протокола в тази насока е оставена без уважение.
Ищецът
твърди, че в пряка причинна връзка от бездействието на съдията и прокурора по
време на насилието над него и в последствие чрез неотразяване на същото в
протокола от проведеното открито съдебно заседание по адм.
Дело № 388/2013 г. по описа на АС – *** е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се емоционални болки и физически страдания, които
оценява на 26 000 лв.
Твърди, че
е бил страна по административно дело № 388/2013г. по описа на АС гр. *** и на
16.01.2014 г. се явил на насрочено по делото открито съдебно заседание за
10,00ч. Твърди, че в съдебната зала, след като били обявени страните по делото
бил нападнат от двама въоръжени цивилни мъже от служба „КОРС“ към Община *** и
от две служителки на Община ***, които ръководени от юрисконсулта на Община ***
– Н.Г. го удряли по главата и тялото с ръце и книжа, и го дърпали едновременно,
както и крещели на висок глас. Твърди, че в резултат на нападението върху него
в главата му нахлула кръв, очите го заболели,
изтръпнали дясната му ръка и левия му крак, получил силна болка в гърдите и
главата, не можел да си поеме въздух, започнал да се задушава и на глас помолил
съдията и прокурора, намиращи се в залата да направят нещо. Твърди, че както
съдията, така и прокурора, намиращи се в залата не реагирали и останали
безучастни към случващото се, като нападението на служителите на Община ***
продължило около 25 минути. Твърди, че зрението му се замъглило, започнал да
вижда двойно, ушите му бучали, получил сърцебиене, паднал върху банката,
загубил съзнание и когато се съвзел установил, че нападателите му са избягали
от съдебната зала. Твърди, че след това било проведено съдебното заседание по
делото, на което от стрес не могъл да организира защитата си, като цялото
нападение и унижение били осъществени пред пълна зала с граждани. Твърди, че
няколко дни след заседанието не се чувствал добре, лежал в дома си, имал високо
кръвно и кръвоизливи в очите, левият му крак започнал да се влачи, не можел да
свива дясната си ръка, като на петия ден след заседанието отишъл до съда за да
вземе протокола от делото и установил, че случилото се не било отразено в него
и протоколът бил непълен. Твърди, че е подал молба на 22.01.2014г. да се
допълни протокола по делото като се използва изготвения звукозапис, но искането
му било оставено без уважение от съдията по делото ***. Твърди, че в град *** се
разпространил слух за нападението над него, като някои от гражданите били
възмутени от бездействието на съдията и прокурора по делото, а други
злорадствали на това, което му се случило и му се подигравали. Твърди, че
авторитетът му и престижа му в обществото в града били загубени, тъй като
допуснал да бъде нападнат. Твърди, че ръцете му започнали да треперят, не можел
да се храни нормално, някои граждани започнали да го отбягват, започнал да се
страхува, че ще бъде нападнат и осакатен или убит, започнал да сънува кошмари,
чувствал, че животът му е непоносим, като това негово състояние продължило до
12. 03.2018г.
Ищецът счита, че бездействието на магистрати при ответниците
пряко е довело до причинените му неимуществени вреди, като застрашило животът
му, уронило престижа му, довело до загуба на всички заведени съдебни дела след
2014г.
Като излага подробни съображения в подкрепа на доводите си в писмена
защита, прави искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят на
основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева за периода от
16.01.2014г. до 12.03.2018г., като пряка последица от проявеното бездействие на
съдията и прокурора в съдебното заседание на 16.01.2014г. по адм. дело № 388/2013г. по описа на АС гр.***.
Ответникът Административен съд гр.*** оспорва
основателността на предявения иск. В отговора се оспорва описаната в исковата
молба фактическа обстановка, и се твърди различна от нея фактическа обстановка
относно случилото се на 16.01.2014г. около 10 ч. в съдебната зала, в която е
проведено съдебно заседание по адм. дело № 388/2013
г. по описа на АС – ***. Твърди, че с разрешението на председателя на съдебния
състав преди да започне разглеждането на адм. дело №
388/2013г. е влязла служителка на Община ***, която направила двукратно опит да
връчи книжа на ищеца Г.Ч., но това не се случило поради отказ от негова страна.
В отговора се твърди също, че връчването се осъществило в присъствието на
юрисконсулта на Община *** Н.Г. и двама служители на СЗ „КООРС“ при Община ***,
но спрямо ищеца не е оказвана каквато и да е форма на насилие – физическо или
психическо. В отговора се поддържа, че субективното недоволство на ищеца от
изпълнение на задължения на длъжностно лице по чл. 61 от АПК за връчване на
книжа не следва да се възприема като форма на насилие, като редът в съдебната
зала не е бил нарушен, поради което не е имало необходимост председателя на
състава да санкционира по чл.141 ал.2 и ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК
нарушители на реда в залата. Поддържа също, че връчването на книжа в съдебната
зала е допустимо според Закона и следва от правилото на чл. 49 от ГПК, съгласно
която разпоредба наред с примерно изброените места на връчване е посочено, че
това може да е всяко място, на което адресатът може да бъде намерен. Доколкото
не се нарушава реда в съдебната зала, твърди че преценката на което
обстоятелство е предоставено в компетентността на председателя на състава,
ръководещ заседанието, липсват законови пречки с негово разрешение книжата да
бъдат връчени в съдебната зала в периода след приключване на съдебното
заседание по едно дело и преди започване на следващото. Липсва осъществен
деликт, доколкото не е налице каквото и да е виновно и противоправно поведение
на съдията, ръководил откритото съдебно заседание на 16.01.2014г. по адм. дело № 388/2013г.
по описа на АС – ***, което е елемент от фактическия състав на иска по
чл. 49 от ЗЗД. Ответникът прави възражение и за липса на пасивна материална
легитимация за отговорност по предявения иск, тъй като отговорността по чл.49
от ЗЗД се носи от лицето, което е възложило работата, при чието изпълнение са
причинени вреди. Според ответникът обстоятелството, че съдията правораздава в АС – *** не води до извод, че съдът е
възложител на работата на съдията. Излагат се подробни доводи относно
правоотношенията на съдиите по ЗСВ, като се обсъждат разпоредбите на чл. 129 от
КРБ, чл. 161 ал. 2 и ал. 3 т. 1 и чл. 16 ал. 1 от ЗСВ и чл. 61 ал. 2 от КТ и се
прави извод, че надлежен ответник по иска за вреди, причинени от действие или
бездействие на конкретен съдия е ВСС, който като юридическо лице разполага със
собствена правосубектност, респ. че АС – *** не е
надлежен ответник по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че АС – *** е надлежен ответник по
иска се прави възражение, че съдът не носи претендираната
гаранционно-обезпечителна отговорност, доколкото същата е функция от личната,
виновна и противоправна отговорност на съдията и се
позовава на ППВС № 7/29.12.1958 г. Като обсъжда произтичащия от нормата на чл.
132 от КРБ функционален имунитет, ответникът счита, че поддържането на реда в
съдебната зала съгласно чл.141 от ГПК вр. чл.144 от АПК се включва в
правораздавателната власт и попада в обхвата на конституционната норма, респ.
не води до отговорност за ответника по чл.49 от ЗЗД. Ответникът счита, че би
носил отговорност по чл.49 от ЗЗД само в случай, че твърдяното бездействие на
съдията се субсумира под конкретен състав на умишлено
престъпление от общ характер, в извършването на което е признат за виновен по
надлежния ред и се позовава на решение № 1002/01.08.2008 г. по гр.д. №
4033/2007 г., V г.о. на ВСК. Ответникът възразява, че по въпроса извършено ли е
такова престъпление гражданският съд не разполага с компетентност да се
произнася инцидентно съобразно чл.17 ал.1 от ГПК, а в конкретния случай
извършването на подобно престъпление не е налице и не би могло да бъде
установено със специалния установителен иск по чл.124
ал.5 от ГПК. В заключение се иска от съда да бъде постановено решение, с което
искът срещу АС - *** да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор чрез пълномощника му юрисконсулт ***оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. В отговора се поддържа, че искът е недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на този
ответник поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като
Прокуратурата не би могла да носи отговорност за твърдяното увреждане на ищеца
в резултат на действия, извършени от служители на Община ***. Алтернативно, в
случай, че съдът приеме, че искът е допустим се прави възражение по
основателността на иска, като се има предвид, че се касае за твърдение за
извършено престъпление /непопречване да се извърши очевидно тежко
престъпление/, което не може да бъде установено по гражданско - правен ред.
Според ответника в случай, че бъдат доказани твърдените от ищеца неимуществени
вреди, за които липсват доказателства по делото, то същите не са в пряка
причинна връзка с противоправно поведение на служители на ответника, респ. от
бездействие на прокурор. Наред с това ответникът оспорва, че ищецът е имал
правна възможност да организира защитата си по посочените дела с процесуално
представителство, поради което твърдените вреди от това, че не могъл да
организира защитата си по редица дела и ги е загубил, също не би могло да бъде
пряка последица от бездействие на прокурора по посоченото административно дело,
а се дължи на поведението на ищеца. С отговора се прави и възражение за изтекла
погасителна давност по чл.110 и чл. 111 от ЗЗД. С отговора се възразява срещу
искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, като според ответника
доказването на твърдените обстоятелства е допустимо единствено с писмени
доказателства. Като представя писмено становище – л.294 от делото моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните и се
установява от представените копия от протоколи от съдебни заседания на
16.01.2014г. и на 13.02. 2014г. по адм. дело №
388/2013г. на АС *** – л.29 – л.32 от делото, че на 16.01.2014 г. пред съда е
било проведено насрочено открито
съдебно заседание по административно дело № 388/2013г. по описа на съда, една
от страните, по което е бил ищеца Г.А.Ч., а на 13.02.2014г. - на осн. чл.144 АПК вр. чл.151 ГПК се е състояло съдебно
заседание за допълване на протокола от предходното.
При тези данни съобразно твърденията по ИМ,
уточненията в молбите на ищеца и оспорванията в Отговорите, спорни по делото са
въпросите претърпял ли е ищеца неимуществени
вреди и какви, в резултат на бездействието на съдията и прокурора в съдебното
заседание на 16.01.2014г. по адм. дело № 388/2013г.
на АС ***, в което според ищеца върху него било оказано
физическо и психическо насилие от страна на служители на Община ***, тези неимуществени вреди причинени ли са при и по повод изпълнението
на работа, възложена от ответниците и в какъв размер възлиза дължимото обезщетение за
вредите, ако предходните отговори са положителни?
За изясняване на обстоятелствата
по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Т. ***,
който не е присъствал в съдебната зала се установява, че чакал да свидетелства
в Административен съд – гр.***. Отваряли вратите, влизали, излизали, може би
4-5 човека влезли и после вратата не била добре затворена и се чували викове,
тропане, блъскане, карали се на много хора и не можело да се разбере за какво
става въпрос. По-късно те излезли, около 5-6 минути да са били вътре, излезли
мъже, жени заедно и заминали. Може би след 10-ина минути заседанието продължило.
Той останал в коридора. Доста продължило заседанието, като излязъл ищецът бил
зачервен, изпотен, може би неадекватен. Казал му, че са го нападнали. Мястото
на ищеца, вратата и неговото положение, както бил в коридора, не позволявало да
се вижда. Виждал хора, но не можело да
се разбере кой, какво прави.
Доста дълго останали там. После
като излезли на улицата, спирали по пейките да сядат, да почива ищеца. Не се
чувствал добре, много бил разстроен, нервен, даже бавно се движел. По-късно
след това ходил като свидетел по други дела, даже и като вещо лице бил по дела,
които са водени от други, срещали са се в съда. Здравословното състояние на
ищеца било по-лошо, отколкото било предните години, треперели му ръцете, някой
път закъснявал с отговорите, като го питат нещо. Страхувал се да не го нападнат
пак. Знае, че случката се коментирала в града, че ищецът не се чувства добре,
не може вече да комуникира с някои хора.
Още в началото извикали номера на
делото на ищеца и страните по него. Не помни кои били страните, Ч. като ищец, а
другите не ги помни. Когато приключила случката от залата излезли поне двама
мъже и две жени, 4-5 човека може да са били, не обърнал внимание точно колко.
Авторитетът на ищеца преди това съдебно
заседание бил висок, здравословното му състояние било добре преди тази дата.
След това вече здравословно и психически не се чувствал добре, нервирал се,
някой път като го питат нещо не отговарял веднага, забавял си говора, дразнел
се, косата му преди това си била нормална, след това започнала да побелява.
Преди това си служел с ръцете нормално, а после започнала да му трепери дясната
ръка.
Свидетелят бил 20 години вещо
лице, а ищецът имал два имота, по които водел много дела и е назначаван в
Районния съд, Окръжния съд, Административния съд.
Когато бил в съда, бил свидетел
по неговото дело, но не го разпитали в това заседание по делото. После имало
друго заседание и тогава го разпитали.
Видно от показанията на свидетеля
***, същият познава Г.Ч. от повече от 30 години, тъй като в съседство до него
той развивал неговия бизнес, а преди това са имали контакт и в други
организации, например реклама.
В средата на януари 2014г. бил
помолен от него, след като знаел предишните случаи с него, да присъства на това
дело като свидетел. Трябвало да се яви в Административен съд – гр.***. Така и
не се стигнало до разпит на свидетели, защото там се случило нещо необичайно.
След като било обявено делото и ищецът влязъл в съда, влязла някаква група,
която пропуснала да затвори вратата и там започнала една грозна гледка, с опит
да бъде убеден Г.Ч. да подписва някакви документи. Той не отговорил на тези
искания. Имал видимост, но всички били с гръб към него. Аз гледал всичко това
отзад. Аз бил в коридора на около два метра от отворената врата. Направило му
впечатление, че мъжете от групата са въоръжени, което много го учудило. Не знаел,
че може да се влиза с пистолети в съдебна зала. Това продължило известно време,
не може да каже колко. След това те прекратили това нещо и излезли, а той бил
паднал върху банката. След това се затворила вратата на съдебната зала, след
като излязла групата. Те останали отвън да чакат да ги извикат като свидетели,
но това не се случило. Бил с другия свидетел Т. ***. Изчакали 10 - 15 минути,
извели г-н Ч., те го поели и тръгнали да си ходят. Той бил във видимо
неадекватно състояние, слезли долу, вървели по главната, седели на една пейка в
Градската градина. След това той споделил с тях, че тези неща не са били хубави
и тогава разбрал, че всичко това е станало неправомерно - дърпане, скубане,
удряне по главата със свитъци документи.
Двете жени от групата се опитвали да го
накарат да подписва документи и го дърпали и го удряли по главата с документи.
Действията се смесвали, може би последователно го удряли. Чувала се неразбория
от гласове, не можело да се разбере какво точно се говори. Един път чул само Г.Ч.
да моли съда, да прекратят това всичкото. След това бил много разстроен, видимо
се променил външно, получил тремор, започнали
припадъци, опадали му зъбите, той не можел да се храни, падала му храната от
вилицата. Това е нещо, което се случи след това – не може точно да каже, но тремора се появил по-малко от месец-два, след тази случка и
продължавал и до днес. Той е получил инсулт след това, това
го знае от него, припадал е, стигал е до коматозно
състояние, даже много са се чудили как е оцелял, след всичко това. Здравословно
се променил, психически не толкова, колкото физически и ментално. Поради това,
че му било създадено много лошо име, той отпаднал, нямал самочувствие.
Не може да определи точно, но знае,
че минал през инсулт, и той минал, мисли, че по едно и също време били. Спомнял
си, че инсулта е бил след това, но не може да каже кога точно.
Видно от показанията на
св.С. *** А., същият познава ищеца, имат един общ приятел, той го запознал с
него, като му направил ремонт на къщата. Той имал дело, на 16 януари 2014г. и
присъствал и той с него. Казал му да седне на задния ред. Там имало двама
служители - полицаи и докато седнал, имало една висока и едра жена, най-отпред
седнала. Изчакали делото да свърши. Гледало се едно дело и съдията обявил за Г.
делото, обаче тая жена излязла навън и вкарала две други жени и те не били
слабички и отишли при Г., и почнали да разнасят някакви листове, да му връчват
и се достигнало до сблъсъци, а те полицаите и те слезли долу с оръжия и така
станало, че тия листи се разпилели. Г. го гледал, паднал на нещо, в безсъзнание
паднал.
На съдебната банка легнал и си личало, че е в
безсъзнание. Жените го крепели, те го сложили там и изчезнали. Излязъл с
жените, той съдията не взел никакви мерки да не допуска такива работи и това
беше. Тези жени, които му връчвали документите направо го нападали, дърпали го,
може би.
Г.Ч. малко се възстановил,
дори искал разрешение на съдията да седне, да бъде седнал и така да се води
делото.
Когато излезли от залата бил
много зле, бил с кръвясали очи, с единия крак накуцвал, от свидетелите единият
го поддържал от едната страна и отишли на пейката, седнали, понеже не се
познавал с него, той викал - ти си отивай, има кой да е с мене. И той си заминал.
След заседанието говорили, но той трябвало да му повтаря, не можел, загубил
говор. Искал съдействие от съда, за да спре това нападение върху него, но съдията
нищо не предприел и полицаите и те само гледали отстрани, може жените да са
били към съвета, може би.
От показанията на свидетелката Н.Д.
Гаджонова, Главен юрисконсулт на Община ***, същата
познава г-н Ч. във връзка с множество негови жалби и дела, които е водил срещу
Община – гр. ***.
В отдел „Незаконно строителство“ при Община –
гр. *** имало висящо административно производство по установяване на незаконен
строеж, извършен от г-н Ч., като в хода на това производство, съобразно
задълженията на административния орган да установи всички относими факти и
обстоятелства, му били изискани документи, с които разполага, да ги представи.
Той представил, може би, 15 бр. листи, но те не били заверени за верността им с
оригинал. С писмо искали да го уведомят, че следва да се яви в Община – гр.***
и да ги завери за верността им с оригинала тези представени от него
доказателства. Тъй като писмото не било връчено от Български пощи по причина,
че не е бил открит на адреса, решили, тъй като имала дело на 16.01.2014г. в
Административен съд – гр. *** и от колежката от РДНСК – юрк. С. разбрала, че тя
има след нея също съдебно дело, по което страна е г-н Ч., решили да опитат да
му връчат в съда това писмо, с което го приканват да се яви в Община – гр.***
да завери тези представени от него доказателства. Била с колежка - инспектор от
отдел „Незаконно строителство“ и още един колега и когато приключило съдебното
заседание, по което тя била процесуален представител, помолила съдията само за
минута да влезнат колегите и да му връчат това писмо. Тези колеги били инж. Р.Г.
– инспектор в отдел „Незаконно строителство“ и Т., също инспектор, мисли, че Т.Т., но не е сигурна за фамилията, също служител на отдел
„Незаконно строителство“. Съдията разрешила и те за минута влезли между двете
съдебни заседания. Подали му това писмо, той го хвърлил на пода, не си спомня
какво казал и си излезнали от залата, съответно
веднага извикали следващото дело по номер, колегата от РДНСК влязла и си заела
мястото като процесуален представител и започнало следващото дело веднага,
буквално минута-две, след като се опитали да връчат тяхното писмо.
Никакви крясъци и викове не е
имало, още повече дърпане, заплашване, въобще не се е случвало нищо подобно
нито от нейна страна, нито от колежката й Г. и колегата й Т., който споменала,
фамилията не си спомняла, други служители не е имало от Общината. Не е имало
никакви физически контакти с него, просто му подали писмото от инж. Г., казали
му нещо, но не може да й повтори думите, вероятно му е казала във връзка с коя
преписка му се връчва писмото и той го хвърлил на пода и така приключило.
Ищецът си стоял до банката,
прокурорът и той бил на прокурорската банка, колежката от РДНСК си заела
банката и започнало следващото дело.
В залата нямало други хора, освен
юристката на РДНСК, тя, Г. и този колега Т. от отдел „Незаконно строителство“.
Няма спомен за други хора, още повече въоръжени.
В конкретния случай не е имало
представители на служители на звено „КОРС“, само служителите на отдел
„Незаконно строителство“ извършили връчването в нейно присъствие.
Видно от показанията на свидетелката
Б.Ц.В. - съдебен секретар в Административен съд – гр.***, тя била секретар
протоколист на проведеното открито съдебно заседание на 16.01.2014 г. по делото
на Г.Ч. № 388/2013г. Предходното дело, което беше с юрк. Г., която беше
процесуален представител на ответника, след като приключи тяхното дело, времето
между двете дела беше не повече от пет минути.
Когато делото приключило, не може
да си спомни дали Ч. е бил в залата или е влязъл, когато се отворила вратата.
Вратата на залата била отворена, юрк. Г. била все още на банката, може би се
приготвяла да излиза, когато в залата влезнали няколко лица и поискали да дадат
на г-н Ч. някакви документи. Вниманието й било изцяло съсредоточено по
предходния протокол, приключвала работата си по него, съответно изключила
таблото. Помни, че влезли няколко лица, двама или трима, не си спомня мъже или
жени били, да му връчат някакви документи, но той отказал да ги получи.
Не е имало повишаване на тон в
залата.
Той не ги взел документите.
Доколкото видял се разпилели по земята лист, два, три, няма представа колко били,
съответните лица ги събрали от земята и понечили
отново да му ги дадат, но дали той ги взел не може да каже.
Делото му започнало, когато
вратите на залата се затворили, всички излезли и тя тогава включила записа и
сигналното табло отвън.
В залата категорично не е имало дърпане
и физическа разправа с ищеца.
Видно от показанията на разпитаните по делегация в РС гр.*** свидетели, св.Р.М.Г.-***
установява, че в момента работи в Община ***, в отдел „Устройство на територията“ като
главен експерт. Иначе е пенсионер. Познава ищеца служебно от преписки, които са
образували срещу него, основно за незаконно строителство и в Община *** като
съм работила, и в системата на ДНСК. В една зала е била с Г.Ч., когато с колеги
му връчвали някакъв административен акт. След като свършило делото, някой
попитал съдийката може ли да му връчат акта. Те влезли в залата, където имало хора.
Ищецът бил на нещо като банка, от едната страна бил прокурора, срещу нея била
съдийката. В момента на връчването Г.Ч. хванал листа и го хвърлил на земята.
Не е
бил удрян, дърпан, блъскан или по друг начин малтретиран от служителите на
Община *** или от други лица вътре в съдебната зала
Не е
отправял молба към съда. Бил много ядосан, хванал го с хъс
и го хвърлил на земята. Не е падал на банката, не е казвал, че иска медицинска
помощ и не е губил съзнание.
Видно
от показанията на св.Т.Д.Т. се
установява, че работя в Община ***, Дирекция “Устройство на територията
и контрол по строителството“, отдел „Контрол по строителството“, като старши
инспектор. От правния отдел на общината г-жа Г. ги поканила с г-жа Г. да се явят
в антракта между делата, за да му връчат документ, свързан с административно
производство. Явили се, връчили го, той демонстративно го хвърлил на земята и
от там спомените му се губели.
Не е
имало въоръжени хора в залата при връчването на книжата.
Не е
бил удрян, дърпан, блъскан или по друг начин малтретиран Г.Ч. *** или от други
лица вътре в съдената зала.
Ищецът
нещо споменал, че не е мястото, където трябва да му се връчат книжата. Не е
падал на банката, не е искал медицинска помощ и не е губил съзнание в негово
присъствие.
Видно
от показанията на св.Ц.В.С.,***
като старши юрисконсулт. Познава ищеца Ч. във връзка с изпълнение на служебните
си задължения, той е бил страна по административни преписки в РДНСК - ***.
Влязла
в съдебната зала на втория етаж в АС - *** за делото на Г.Ч. ***. Влизайки в
залата, той бил на банката до прозореца, хвърлил някакви листи на земята.
Не е
имало въоръжени хора в залата при връчването на книжата на Г.Ч..
При
връчването на книжата категорично не е имало инцидент, не е било упражнено
насилие, съвсем обичайно връчване на книжа от администрацията и отказ на лицето
да ги получи.
Ищецът
не е падал на банката, напротив делото, което започнало след това продължило
доста дълго време и нямало никакви индикации за физическо неразположение на
ищеца, не е губил съзнание.
Той
изключително активно участвал в заседанието и делото продължило не много кратко
време.
Видно
от показанията на св.А.В.А., същият установява, че е прокурор в Окръжна
прокуратура - *** от 2001 год. Г.А.Ч. му е познат от дълги години като лице,
подаващо писмени жалби до съответните органи на прокуратурата.
Датата
не си спомня със сигурност, но Г. била в съдебната зала, следващото дело било
със страна Г.Ч. ***, а тя била процесуален представител по предходното дело.
Имало отправено искане от Г. към председателя на съдебния състав (според него
съдия *** ***) преди започване на следващото съдебно дело с участието на ищеца Ч.
и предвид неговото присъствие в залата, служители на общината да му връчат
някакви книжа.
Връчването
било извършено от служители на Община ***.
При
това не е имало удари категорично, нямало е крясъци, нямало е дърпане, насилие.
Ч. заявил, че не е мястото и времето да му се връчват тези книжа и отказвал да
ги получи.
Не е
имало момент, в който Ч. да падне на банката и да поиска медицинска помощ. Не е
искал помощ от някого по някакъв начин. Участвал активно в съдебното заседание
след това.
Видно от писмените доказателства – два протокола от съдебни заседания на АС
*** по делото на ищеца, същият е взел становище по даване ход на делото, и на трета
страница са записани пет абзаца с негови твърдения и искания до съда, а така в
също и в края на съдебното заседание – негово искане. Съдебното заседание е
продължило повече от половин час. В следващото заседание за поправка на
съдебния протокол, проведено по-малко от месец след това – ищецът се е явил
лично и на два листа, в продължение на половин час съвсем адекватно е взел
участие в същото.
Следователно здравословното му състояние е позволявало към момента на
провеждане на съдебните заседания да е пълноценен участник в тях – не е имал
нужда от медицинска помощ, а твърденията му че е малтретиран в съдебната зала и
е загубил съзнание не се установяват от доказателствата по делото.
Неправилно съдът е допуснал оспорване на съдебните протоколи от делата на
АС гр.*** по реда на чл.193 ГПК – те са официални свидетелстващи документи с
обвързваща материална доказателствена сила, удостоверяващи извършените
действия. Неудостоверените в тях действия се считат за неизвършени – чл.152 ГПК. Предвиденият ред за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание
означава, че по реда на чл.193 ГПК или чл.124 ал.4 ГПК протоколите от съдебни
заседания не могат да бъдат оспорвани – касае се за установяване на
престъпление, което не може да стане по реда на чл.124 ал.5 ГПК, а следва да се
осъществи от компетентните за това органи. В този смисъл са и мотивите на т.1 и
т.3 от ТРОСГК № 5 от 14.11.2012г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2012 г. В този смисъл и двете оспорвания по реда на чл.193 ГПК са неуспешни
за ищеца, защото са недопустими да се правят в исковото производство по
предявен осъдителен иск по чл.49 ЗЗД.
Поради горното съдът прецени показанията и на двете групи свидетели по реда
на чл.172 ГПК – тези на ищеца не кредитира с доверие – първите двама от тях
пресъздават това, което им е разказал самия той, а третия не потвърждава
неговите данни за физическо нападение над ищеца в съдебната зала и изпадането
му в безсъзнание на съдебната банка. Кредитира с доверие показанията на втората
група свидетели, защото същите са в синхрон с всички останали доказателства по
делото и са житейски правдоподобни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си
и с другите доказателства по делото.
Както и да се преценяват заключенията по назначените СТЕ и СМЕ, те не
опровергават писмените и гласни доказателства, установяващи че твърденията
относно неимуществените вреди на ищеца не отговарят на обективната истина и
фактите не са се случили както той ги твърди.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото, заедно и поотделно,
налага извод че неимуществените вреди на ищеца не са установени както се
твърдят по ИМ – има влошаване на здравето му, но месец – два след съдебното
заседание по административното дело, т.е. дори след заседанието за поправка на
протокола.
От доказателствата не
може извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между бездействие на
съдията и прокурора при извършеното връчване на книжа в съдебното заседание
пред АС гр.*** и описаните от ищеца болки и страдания в ИМ от 16.05.2018г.,
т.е. няма противоправно деяние на съдията и прокурора, участвали в съдебното
заседание дори и под формата на бездействие, което да е довело до увреждане здравето
на ищеца за месеци напред, а следователно и те като магистрати при ответниците
нямат вина за влошаване на здравето му и търпените от него неимуществени вреди.
При преценяването на ППВС
№ 7/29.12.1958г. досежно предпоставките на обезпечително-гаранционната функция
на отговорността на възложителя на изпълняваната работа спрямо увредения ищец следва
да се приеме, че искът с правно осн. чл.49 вр. чл.52 ЗЗД срещу ответниците следва да се отхвърли като неоснователен – не са
установени от доказателствата по делото предпоставките за ангажиране на
отговорността на АС гр.*** и Прокуратурата на РБ на това правно основание.
На основание чл.78 ал.8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника Прокуратурата на РБ разноски по делото за
осъществената от юрисконсулт защита. Същите следва да се определят след приложението
на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37
от Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради
което съдът в настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт
защита пред ПлОС, на Прокуратурата се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 100лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
отхвърля като неоснователен
предявеният
от Г.А.Ч. ***, ЕГН ********** иск против Административен съд - *** и Прокуратурата на РБ, гр.София солидарно да му заплатят
на основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева за периода от
16.01.2014г. до 12.03.2018г., като пряка последица от проявеното бездействие на
съдията и прокурора в съдебното заседание на 16.01.2014г. по адм. дело № 388/2013г. по описа на АС гр.***.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.8 ГПК Г.А.Ч. ***, ЕГН **********
да заплати на Прокуратурата на РБ,
гр.София
разноски по делото в размер на 100 лева за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до
страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: