РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Бургас, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501868 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на А. Х. А., Ю. Х. А. и Н. М. А., чрез
пълномощника им адв. Свилен Стоянов, срещу Решение № 100 от 29.05.2023
г., постановено по гр. д. № 1131/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, в
частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците искове по чл. 432
КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД за
сумата над присъдените 1000 лв. до пълния претендиран размер от 4000 лв. за
всеки от ищците, предявени като частични искове от 30 000 лв., които суми
представляват застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
******* г. за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 – 479, км 9, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 16.04.2017 г. до
окончателното изплащане.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество „Асет Иншурънс“ АД срещу решението в частта, с която е
присъдена законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от 16.04.2017 г.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е
уважен до размера на 1000 лв. за всеки от ищците.
Решението на първата инстанция е постановено при участието на
1
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, привлечено като трето лице
помагач на страната на „Застрахователно акционерно дружество „Асет
Иншурънс“ АД.
Във въззивната жалба се излага, че съдът неправилно е приложил
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, в резултат на което е
определил прекалено нисък размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Сочи се, че съдът само формално е посочил критериите, въз основа на
които се извършва преценката по чл. 52 ЗЗД, без да ги прецени внимателно с
оглед всички доказателства по делото. Изтъква се, че съдът неправилно е
приел, че уврежданията на ищците са били сравнително леки и те са се
възстановили за няколко дни. Според ищците съдът е разгледал повърхностно
една част от показанията на свидетелката Ф.А., а друга част е игнорирал
изцяло. От доказателствата по делото се установявало, че ищците са
претърпели не само физически болки и страдания, но и психически такива. На
следващо място, във въззивната жалба се излага, че първоинстанционният съд
не се е съобразил със социално-икономическите условия в страната. Следвало
да се съобрази инфлацията, обезценяването на лева, нарастването на цените,
повишаването на минималната работна заплата и на застрахователните
лимити. Излагат се съображения, че при определяне на размера на
неимуществените вреди съдът не е пряко обвързан от съдебните решения по
сходни дела, тъй като всеки случай е различен. Въпреки това се сочи, че за
контузия на главата и мозъчно сътресение съдилищата присъждат
обезщетения в размер между 15 000 и 20 000 лв. за събития, настъпили в
периода 2012-2014 г. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част
и вместо това исковете да бъде уважени в пълен размер. Претендират се
деловодни разноски.
„Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД е подало
отговор на въззивната жалба чрез юрк. Христина Иванова. В него сочи, че
съдът е анализирал всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.
Поддържа се, че следва де бъде кредитирано заключението на д-р Нягол
Балев, че ищците са претърпели мозъчно сътресение и че са приети в болница
само за наблюдение. Изтъква се също, че по делото няма данни за
провеждано каквото и да е лечение, за контролни прегледи и консултации,
както и за удостоверена временна неработоспособност на тримата ищци.
Според ответника твърдените от ищци вреди са недоказани по вид и тежест.
Оспорва се доводът на ищците, че социално-икономическите условия и
застрахователните лимити налагат по-висок размер на обезщетението. В
случая следвало да се съобразят не само тези показатели, но и обществените
разбирания за справедливост и съдебната практика. Иска се решението да
бъде потвърдено в частта относно присъденото обезщетение. Претендират се
деловодни разноски.
Третото лице помагач „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е
подало отговор на въззивната жалба чрез юрк. Златка Томова. Сочи, че
ищците не са доказали продължително отсъствие от работа, нито извънредни
разходи. Освен това статистически не било вероятно ищците да са получили
едни и същи наранявания, каквито са техните твърдения. В отговора се
2
излага, че показанията на св. Ф.А. не са достатъчно конкретни и не се
подкрепят от събраните доказателства по делото. Изтъква се, че
обезщетението за неимуществени вреди цели да репарира вредите на
пострадалите, а не да доведе до неоснователно обогатяване. Цитира се
съдебна практика, според която и при мозъчно сътресение съдилищата
присъждат обезщетения от 1000 лв. Иска се решението да бъде потвърдено.
В насрещната си въззивна жалба „Застрахователно акционерно
дружество „Асет Иншурънс“ АД развива съображения, че застрахователят не
дължи законна лихва от деня на непозволеното увреждане поради
специалната норма на чл. 497, ал. 1 КЗ. Сочи, че ищците са поискали
изплащане на обезщетение от застрахователя на 12.06.2017 г. (само А. А.) и
04.08.2018 г. (и тримата), но не са представили доказателства, изискани по
реда на чл. 106 КЗ, които имат значение за установяване на основанието и
размера на претенцията. Твърди, че доказателства са представени на
22.03.2019 г., поради което застрахователят е изпаднал в забава 15 работни
дни след тази дата – на 13.04.2019 г. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, като вместо това лихвата се присъди от 13.04.2019 г.
Претендира деловодни разноски.
А. Х. А., Ю. Х. А. и Н. М. А. са подали отговор на насрещната жалба, в
който поддържат, че застрахователят отговаря в същия обем като
делинквента, т.е. прилага се и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Изтъкват, че съгласно чл. 429,
ал. 3 КЗ застрахователят се поставя в забава с уведомяването му от
застрахования или застрахованото лице за настъпилото застрахователно
събитие. Поради тази причина ищците признават, че на А. А. се дължи лихва
от 12.06.2017 г., а на останалите от – 04.07.2018 г., когато са предявили
извънсъдебните си претенции.
Относно валидността и допустимостта на решението и жалбите:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е допустимо.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество. Подадените отговори също са допустими.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Делото е разгледано повторно от първоинстанционния съд, след като с
Решение № 583 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1271/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е обявено за нищожно Решение № 260090 от
21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 817 /2019 г. по описа на Районен съд –
Айтос.
Между страните във въззивното производство не е спорно, че на
16.04.2017 г., около 18:15 часа, на път ПП I-6 (София - Бургас), в района на
3
480 км е настьпило пътнотранспортно произшествие между моторно превозно
средство, марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № A 7063 МХ, управлявано от
С.Е.Р., МПС, марка „Мазда“, модел „3“, с рег. № A 4543 ММ, управлявано от
П.Т.С.; моторно превозно средство, марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег. № A
8736 ММ, управлявано от И.Х.А., както и моторно превозно средство, марка
„Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № A 3756 MB, управлявано от Х. А. А..
Водачът на автомобила „Рено“ се e движил зад автомобила „Мазда“ със
скорост 130-135 км/ч. B момента, когато първият автомобил е застигнал
втория, водачът на автомобила „Рено“ е предприел маневра „изпреварване“,
като в насрещната пътна лента се движили автомобилът с марка „БМВ“, a зад
него и автомобилът марка „Фолксваген“. Въпреки наличието на насрещно
движещите се автомобили, водачът на автомобила „Рено“ продължил
извършването на маневрата. При приключване на изпреварването
автомобилът „Рено“ засякъл автомобила „Мазда“. При така създалата се
ситуация водачът на автомобила „Мазда“ кривнал кормилото вдясно, после
вляво, където се намирали насрещно движещите се автомобили. Вследствие
на това настъпили два последователни удара, първият от които – челен кос за
автомобила „БМВ“, вторият – страничен за автомобила „Мазда“. След
сблъсъка автомобилът „БМВ“ се завъртял на около 10 градуса по посока на
часовниковата стрелка, като продължил движението си още около 13 м. и
спрял на място. След удара автомобилът „Мазда“ продължил движението си в
дясната пътна лента, където се сблъскал и с движещия се след автомобила
„БМВ“ автомобил „Фолксваген“. B резултат на удара двете превозни средства
напуснали платното за движение и преустановили движението си.
Първоинстанционният съд е приел, че опасността за движението е възникнала
в момента, когато автомобилът .„Рено“ е започнал да предприема маневрата
„изпреварване“ със скорост над разрешената, въпреки че в насрещната лента
е имало насрещно движещи се превозни средства.
Към момента на ПТП виновният за настъпилия пътен инцидент е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при „Застрахователно акционерно дружество „Асет
Иншурънс“ АД – полица № ******* г., валидна от 07.06.2016 г. до 07.06.2017
г. Поради това съдът е приел, че на основание чл. 432, ал. 1 КЗ може да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпените от инцидента вреди.
Относно обезщетението за неимуществени вреди:
Страните спорят за обема на претърпените вреди. По делото са приети
медицински документи – епикризи, издадени от отделението по съдебна
медицина при УМБАЛ – Бургас (л. 14-19 от първото по ред дело пред РС-
Айтос). Изслушани са и две съдебно-медицински експертиза. Едната е на
вещото лице Балев (л. 376 от първото дело пред РС-Айтос), а другата – на
вещото лице Шкетиева (л. 142-146 от настоящото въззивно дело).
В заключението си вещото лице Балев обяснява, че според
медицинските данни ищците са хоспитализирани с диагноза мозъчно
4
сътресение. Мозъчното сътресение е най-леката форма на закрита черепно-
мозъчна травма. То се изявява с функционално динамични нарушения на
главния мозък. При тази диагноза главоболието е почти задължителен
симптом. При правилен режим и медикаментозно лечение симптомите
отшумяват от 1 до 3 седмици. Вещото лице е установило, че ищците са
хоспитализирани на 16.04.2017 г. и са изписани на 18.04.2020 г. в добро общо
състояние. Няма данни да са посетили назначените им контролни прегледи.
Според вещото лице не може да се установи какви болки и страдания са
търпели ищците, тъй като интензитетът на главоболието е субективен
симптом. При всички случаи страданието на ищците не може да е
продължило повече от месец. В заключението се сочи също, че е възможно
оплакванията да са плод на невроза или симулация.
В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд д-р Балев е
допълнил заключението си. Посочил е, че по делото няма данни дали ищците
наистина са имали мозъчно сътресение, а тази диагноза се поставя формално
на всички пациенти само за да могат да бъдат хоспитализирани с цел
наблюдение. Същите симптоми се припокриват с други медицински
състояние – дехидратация, обикновено главоболие, кома, сумолентност. При
мозъчното сътресение е налице главоболие, зашеметеност, а може да има и
ретроградна амнезия. Според вещото лице ищците не са получили никакви
увреждания при инцидента. Описаните в епикризите „хематоми“ са всъщност
цицини, които са причинени от удара. Лечението на мозъчното сътресение се
извършва с медикаментозна терапия. След това се провеждат контролни
прегледи в рамките на един месец. Вещото лице счита, че ако пациентът не се
е явил на контролни прегледи, значи няма симптоми и е здрав.
В заключението на вещото лице д-р Шкетиева се сочи, че ищецът А. А.
е съобщил, че има травма на главата, главоболие и болки в корема. Ищецът
Ю. А. е съобщил, че има травма на главата с последващо главоболие. Ищцата
Н. А. е съобщила, че има травма на главата, няма спомен за случилото се.
Оплакала се и от главоболие, болки в дясна ръка и десен крак. В
документацията за Ю. А. и Н. А. са описани подкожни кръвонасядания в
областта на главата, а за А. А. – болка при допир в областта на главата. В
болничното заведение са проведени образни изследвания и консултации с
хирург и травматолог, като не са установени травматични увреждания
ищците. Проведено е медикаментозно лечение. И тримата ищци са изписани
в добро общо състояние, без неврологични проблеми. Вещото лице е приело,
че от представените по делото медицински и немедицински доказателства е
видно, че ищците са участвали в пътнотранспортно произшествие, което е
предпоставка за мозъчно сътресение. Разяснило е, че мозъчното сътресение е
клинична диагноза, която не се доказва с образни изследвания, а на база
съобщените от пациентите данни и общото им състояние. Според вещото
лице е възможно мозъчно сътресение да се получи при настъпило ПТП с
предпазен колан поради т.н. „камшичен удар“ и силното разклащане на
главата.
В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото
лице е пояснило, че т.н. „камшичен удар“ се получава, когато пътникът бива
5
изтеглен напред от инерцията при удара на автомобила, а след това бива
върнат назад от колана. Приело е, че мозъчното сътресение е безспорно
доказано.
Настоящият съд кредитира заключението на д-р Шкетиева, защото, за
разлика от д-р Балев, тя е работила с всички доказателства по делото,
включително немедицинските. Не е вярно посоченото от д-р Балев, че
ищците не са получили никакви увреждания от процесния инцидент. Както бе
посочено по-горе, в документацията за Ю. А. и Н. А. са описани подкожни
кръвонасядания в областта на главата, а за А. А. – болка при допир в областта
на главата. По делото няма спор, че ищците са участвали в ПТП. При такъв
инцидент е вероятно да бъде получено мозъчно сътресение от разклащането и
т.н. „камшичен удар“. Настоящият съд не счита, че оплакванията на ищците
са плод на „невроза“ или „симулация“ (каквато възможност допуска д-р
Балев). Напротив, другите доказани факти по делото – внезапен инцидент,
приемане по спешност в болница, описани физически последици от удара,
наред с оплакванията за болка, в своята съвкупност, са достатъчни, за да
бъдат изключени тези други версии. Мозъчното сътресение не може да бъде
доказано с клинични изследвания. То е съпроводено с болка и неудобства,
които само могат да бъдат съобщени. Дали наистина са налице такива болки
и неудобства се преценява при анализ на твърденията на лицето с други
данни – характер на инцидента, в който е участвало; общото му състояние и
поведение по време на прегледа и др. Когато симптоматиката съвпада с тази
на мозъчно сътресение и няма други данни, от които да се направи различен
извод, се поставя именно такава диагноза. Настоящият съд намира
заключението на д-р Шкетиева за обосновано, поради което го кредитира.
По делото е разпитана свидетелката Ф.А.. Тя споделя, че ищците са се
оплаквали от главоболие, докато са били в болницата, а и след това. Имали са
наранявания – главата и ръката на Н. А. е била подута, а по главата е имала
стъкла и кръв. Ю. имал рана от колана, а на челото – порезна рана.
Оплакванията на ищцата от главоболие продължили две години след
инцидента. Около месец след това свидетелката й помагала да се грижи за
децата и за къщата си. Около 6 месеца се оплаквала, че ръката я боли и била
стресирана. Страхувала се да се качи в колата. Ю. А. не си спомнял кога се е
прибрал от Германия. Не можел да се съсредоточи в изпитите и изостанал. А.
А. бил стресиран и не можел да започне работа около 3-4 месеца. Ищците
пиели успокоителни, изписани им с рецепта.
Свидетелката е заинтересована по смисъла на чл. 172 ГПК – майка е на
ищците и свекърва на ищцата, поради което показанията й следва да бъдат
преценявани с оглед всички доказателства по делото. Настоящият съд счита,
че изложеното относно състоянието на ищците непосредствено след
инцидента съответства на отразеното в медицинските документи. От друга
страна, съдът не кредитира показанията на свидетелката относно
продължителността на главоболието на ищците. Съдът съобрази
заключението на д-р Балев относно извода, че всички симптоми на мозъчното
сътресение отшумяват максимум до един месец (няма причина тези общи
данни за мозъчното сътресение да бъдат приети за неверни). Освен това по
6
делото липсват данни да са посещавани назначените контролни прегледи през
този един месец. Поради изложеното настоящият съд счита, че ищците са се
възстановили физически за около един месец. Затрудненията, които са
изпитвали, са се изразявали в главоболие, замайване и забравяне на някои
детайли.
Следва да се отбележи, че от медицинските документи не се установява
соченото от свидетелката, че ищцата е намерена в безсъзнание. Свидетелката
не е очевидец на случилото се и от разпита й дори не е ясно от къде е
разбрала това обстоятелство. Затова настоящият съд не кредитира
показанията й в тази част.
Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тези
обстоятелства не само следва да се посочат от съдилищата, но трябва да се
отчита и значението им за размера на вредите. Според трайната практика на
ВКС (Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 248/02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.) при
увреждания на здравето за размера на обезщетението за неимуществени вреди
от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното
влошаване на състоянието, причинените душевни страдания, осакатяванията,
загрозявания и други обстоятелства. Следва да се вземе предвид и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество, както и конкретните икономически условия към момента на
увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна
степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно
обогатяване. От значение за размера на обезщетението е и съдебната
практика, формирана по сходни случаи.
В конкретния случай съдът съобрази, че от процесния инцидент не е
настъпило значително увреждане на здравето на ищците. Външно са
получили само леки кръвонасядания и подутини, които би следвало да са
заздравели бързо. Страдали са от мозъчно сътресение, чиито симптоми –
главоболие, замайване, забравяне, са отшумели за около месец. В същото
време следва да се отбележи, че начинът на причиняването на уврежданията
на здравето – сблъсък на два автомобила, със сигурност е причинил
основателен страх у ищците. Всеки от тях е бих засегнат от инцидента:
ищцата е имала нужда от чужда помощ, за да се грижи за децата и къщата си,
и се е страхувала да се качи в колата; ищецът Ю. не е можел да се
съсредоточи в изпитите, които е трябвало да положи като студент, а ищецът
А. А. не е можел да започне работа дълго време поради преживения стрес.
Това показва, че интензитетът на търпените болки и страдания от тримата е
бил сходен. Те са били в сравнително млада възраст към момента на
инцидента – ** г. (А. А.), ** г. (Ю. А.) и Н. А. (** г.).
За да определи правилно размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът извърши и проучване на съдебната практика, както следва:
7
В цитираното във въззивната жалба Решение № 874 от 8.05.2014 г. по в.
гр. д. № 506/2014 г. на Софийския апелативен съд, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 327/19.06.2015 г. по т.д. № 2658/2014
г. на ВКС, II т.о., като краен резултат е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. за увреждане, настъпило през
2012 г. В цитираното от въззивника Решение № 94 от 12.01.2017 г. по в. гр. д.
№ 3125/2016 г. на Софийския апелативен съд (не се доказва дали е влязло в
сила) е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв. за нараняване, настъпило през 2014 г. Фактите и по двете дела са сходни с
тези по настоящото дело, но с тази разлика, че е било доказано изпадането на
ищците в безсъзнание. Това обстоятелство е значимо, доколкото изпадането в
безсъзнание е знак за по-сериозно засягане на работата на човешкия
организъм.
В цитираното във въззивната жалба Решение № 2000 от 03.11.2014 г. по
в. гр. д. № 1831/2014 г. на Софийски апелативен съд (не се доказва дали е
влязло в сила), като краен резултат е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за увреждане, настъпило през
2013 г. Фактическата обстановка е различна от настоящата. Ищецът е
получил контузия на главата; подкожен хематом и голяма разкъсно-контузна
рана на дясната теменна област на главата. Оказана му е спешна медицинска
помощ, като е поставен под анестезия и е извършена хирургична обработка и
реимплантиране на меките тъкани на раната на главата му. Лечението е
продължило амбулаторно с периодични контролни прегледи, превръзки на
раната и обезболяващи лекарства. Установено е, че общо лечебния период на
раната на главата е приключил за срок от 20 дни, а възстановителния период
за около месец и половина. Според вещото лице нараняванията по главата са
причинили на ищеца интензивни болки и страдания за срок от 2 седмици,
като след този период са останали: периодично явяващо се главоболие,
световъртеж и намалена сетивност в областта на имплантираната кожа. На
ищеца е останал белег на челото и в зоната на косата, който ще го загрозява
до края на живота му. Вижда се, че последиците са многократно по-тежки от
претърпените от ищците в настоящото производство.
Преобладаващата съдебна практика по сходни случаи – леки телесни
наранявания, мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнание, преживян
стрес, кратък възстановителен период, присъжда значително по-ниски
обезщетения от посочените от въззивника. Така например с Определение №
459/31.05.2016 г. по т.д. № 3209/2015 г. на ВКС, I т.о., не е допуснат
касационно обжалване на Решение № 194/20.07.2015 г. по в.гр.д. № 188/15 г.
на Апелативен съд – Велико Търново, с което са присъдени 1000 лв. за
непозволено увреждане, настъпило през 2010 г. С Определение №
300/16.03.2016 г. по гр.д. № 365/2016 г. на ВКС, III г.о. не е допуснат
касационно обжалване на Решение № 325/31.08.2015 г. постановено по в.гр.д.
№ 392/2015 г. на Пернишки окръжен съд, с което са присъдени 3200 лв. за
непозволено увреждане, настъпило през 2012 г. С Определение №
260/18.05.2021 г. по т.д. № 1658/2020 г. на ВКС, II т.о., не е допуснато
касационно обжалване на Решение № 476/24.02.2020 г. по в.гр.д. № 4363/2019
8
г. на Софийски апелативен съд, с което са присъдени 3000 лв. за непозволено
увреждане, настъпило през 2018 г. С Определение № 50011/11.01.2023 г. по
т.д. № 328/2022 г. на ВКС, II т.о., не е допуснато касационно обжалване на
Решение № 158/18.10.2021 г. по в.гр.д. № 563/2021 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, с което са присъдени 3000 лв. за непозволено увреждане,
настъпило през 2020 г.
Според настоящия съд справедливото обезщетение, като се отчетат и
икономическите условия в страната през последните години – завишената
инфлация и повишаващите се доходи и минимална работна заплата, счита, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 3500 лв. за
всеки от ищците. Присъждането на обезщетение в размера, посочен в
цитираните във въззивната жалба решения, би довело до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя. Въпреки че по принцип последиците
от пътнотранспортно произшествие биха могли да са сериозни, включително
смърт, на обезщетяване подлежат само доказаните вреди. Поставянето в
опасност не причинява вреди.
Относно законната лихва за забава:
Съдът е присъдил лихва за забава от момента на деликта, като е
приложил правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Този извод е неправилен, тъй като в
случая се ангажира отговорността на застрахователя и е приложимо
специалното правило на чл. 497, ал. 1 КЗ. Според този законов текст
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 КЗ.
От доказателствата по делото се установява, че на 12.06.2017 г. ищецът
А. А. е предявил пред „Застрахователно акционерно дружество „Асет
Иншурънс“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
реда на чл. 380 КЗ (л. 133 от първото дело пред РС-Айтос). Към нея е
приложен протоколът за ПТП и епикризата.
С писмо от 22.06.2017 г. застрахователят е искал документи от значение
за отпускане на обезщетението: краен акт за образуване на досъдебно
производство, автотехническа експертиза, копие от актовете на виновните
водачи и всички медицински документи, свързани със събитието.
С писмо от 08.09.2017 г. на ищеца е отказано изплащане на обезщетение
поради обстоятелството, че не е представил доказателства, изискани по реда
на чл. 106 КЗ за виновно и противоправно поведение на застрахования,
причинно-следствена връзка с вредите, механизмът на ПТП, приносът на
всеки от участниците към причиненото ПТП.
На 04.07.2018 г. тримата ищци са предявили нова претенция пред същия
застраховател, като са приложили протокол за ПТП и три бр. медицински
9
епикризи.
С писмо от 17.07.2018 г. застрахователят е изискал от ищците същите
документи като с писмото от 22.06.2017 г.
С писмо от 04.10.2018 г. застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като не са представени изисканите
документи, от които да се установи виновното и протиоправно поведение на
застрахования.
На 22.03.2019 г. ищците са представени документи от образуваното
досъдебно производство за механизма на деянието: протоколи от оглед на
местопроизшествие, протоколи за разпит, съдебно-медицински експертизи,
автотехническа експертиза и влязлото в сила решение на РС-Айтос.
Според настоящия съд действително само от протокола за ПТП,
представен от А. А. на 12.06.2017 г. не може да се установи, че ищецът А. А. е
участвал в процесното ПТП. Там са посочени единствено имената на лицата в
другите два автомобила. Предвид факта, че от 16.04.2017 г. е имало
образувано досъдебно производство и застрахователят не може да знае дали
то е приключило и какви точно документи са били изготвени по него,
изискването на автотехническата експертиза (каквато се изготвя при такива
ПТП) е обосновано. Без значение е дали другите документи са изискани
правилно, тъй като дори и един липсващ документ е основание да бъде
отказано изплащането на обезщетението.
Съдът намира, че в случая приложима е хипотезата на чл. чл. 497, ал. 1,
т. 1 КЗ, като лихвата за забава се дължи от изтичането на 15 работни дни,
считано от дата на представяне на всички необходими документи по чл. 106,
ал. 3 КЗ. Застрахователят не оспорва, че тези документи са предоставени на
22.03.2019 г. Срокът за произнасяне е изтекъл на 12.04.2019 г., а от 13.04.2019
г. застрахователят е изпаднал в забава.
Поради изложеното първоинстанционният съд неправилно е определил
началната дата, от която да присъди законна лихва за забава, считано от
13.04.2019 г.
Относно крайния резултат:
Искове са предявени за 4000, като частични от 30 000 лв. (след
изменение, допуснато с определение на л. 123 от второто дело пред РС-
Айтос). Тъй като първоинстанционният съд е присъдил само 1000 лв. на всеки
от ищците, решението следва да се отмени в отхвърлителната част и исковете
да бъдат уважени за още 2500 лв. Решението следва да се отмени и в частта за
законната лихва за периода от 16.04.2017 г. до 12.04.2019 г. В останалите си
части (за отхвърляне на иска над 3500 лв. и за присъждане на законна лихва
от 13.04.2019 г. до окончателното изплащане) решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат преизчислени и разноските за
10
първото разглеждане на делото в първа и втора инстанция, както и второто
разглеждане на делото в първа инстанция. Следва да се разпределят разноски
и за настоящото въззивно производство.
В практика на ВКС се приема, че когато и двете страни по спора са
обжалвали първоинстанционното решение и то е потвърдено в една от
обжалваните си части, респективно отменено в друга, ако някоя от страните е
направила разноски, относими както към защитата по собствената си въззивна
жалба (изцяло или частично уважена), така и към защитата срещу подадената
от другата страна въззивна или насрещна въззивна жалба (изцяло или
частично отхвърлена), то тези разноски следва да бъдат присъдени по
правилата на чл. 78 ГПК (вж. в този смисъл Определение № 50011/23.02.2023
г. по ч.т.д. № 2121/2021 г. на ВКС, II т.о.).
При първото разглеждане на делото в първа инстанция ищците са
направили разноски в размер на по 913,33 лв. (по 830 лв. за адвокатско
възнаграждение и 83,33 лв. за експертиза съобразно списъка им по чл. 80
ГПК), а ответникът – 950 лв. (500 лв. за експертиза и 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение).
При първото разглежда на делото във въззивна инстанция ищците са
направили разноски в размер на по 440 лв. за адвокатско възнаграждение, а
ответниците – 600 лв. (150 лв. за държавни такси и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение).
При второто разглеждане на делото в първа инстанция ищците са
направили разноски в размер на по 1090 лв. (160 лв. за държавна такса, 100
лв. за експертиза и 830 лв. за адвокатско възнаграждение), а ответникът –
1260 лв. (720 лв. за експертизи и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
В настоящото производство ищците са направили разноски в размер на
180 лв. (държавна такса за въззивна жалба), а ответникът – 462,12 лв. (12,1 лв.
за държавна такса за насрещна въззивна жалба и 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение).
Следва да се отбележи, че ако ищците са искали заплащане и на
адвокатско възнаграждение в настоящото производство (не е ясно, защото
няма списък по чл. 80 ГПК), е следвало да представят доказателства за
уговарянето и заплащането му. При повторно разглеждане на делото се
повтарят всички процесуални действия и не може да се ползват
представените документи при първото разглеждане на делото. Затова съдът
признава само държавната такса за деловодни разноски в настоящото
въззивно производство.
Като взе предвид горното, съдът изчисли, че за всяка инстанция на
ищеца се дължат 87,5% от претендираните разноски (съобразно уважената
част), а на ответника – 12,5% (съобразно отхвърлената част). За първо
разглеждане на делото в първа инстанция на ищците се дължат по 799,16 лв.,
а на ответника – 118,75 лв. За първото разглеждане във въззивна инстанция на
ищците се дължат по 385 лв., а на ответника – 75 лв. За второто разглеждане
на делото в първа инстанция на ищците се дължат по 953,75 лв., а на
ответника – 157,50 лв. В настоящото производство на ищците се дължат общо
11
157,5 лв., а на ответника – 56,25 лв. Общо на ищците се дължат по 2295,41
лв., а на ответника – 407,05 лв. Тъй като съдът е присъдил повече разноски на
ответника, респективно по-малко от на ищците, решението следва да се
отмени в частта за разноските, присъдени на ответника, за сумата от 407,05
лв. до 1 657,50 лв. На ищците следва да се присъдят по още 1687,91 лв. В
останалата част разноските са присъдени правилно, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 100 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. №
1131/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, в частта, с която са
отхвърлени предявените от А. Х. А., ЕГН **********, Ю. Х. А., ЕГН
**********, и Н. М. А., ЕГН **********, искове по чл. 432 КЗ срещу
„Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК
*********, за сумите над 1000 лв. до 3500 лв. за всеки от ищците, предявени
като частични от 30 000 лв., които суми представляват застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № ******* г. за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
16.04.2017 г., на път ППЕ 773 – 479, км 9; в частта, с която е присъдена
законна лихва върху всяка от главниците за периода от 16.04.2017 г. до
12.04.2019 г., както и в частта, с която А. Х. А., Ю. Х. А. и Н. М. А. са
осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Асет
Иншурънс“ АД деловодни разноски по гр. д. № 817/2019 г. по описа на
Районен съд – Айтос, в. гр. д. № 1271/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, гр. д. № 1131/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос за сумата от
407,05 лв. до 1 657,50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ „Застрахователно акционерно
дружество „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. Х. А., ЕГН
**********, Ю. Х. А., ЕГН **********, и Н. М. А., ЕГН **********, по още
2500 лв., които суми представляват застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № ******* г. за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773
– 479, км 9, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
13.04.2019 г. до окончателното изплащане, като исковете са предявени като
частични от 30 000 лв. за всеки от ищците.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. Х. А., ЕГН
**********, Ю. Х. А., ЕГН **********, и Н. М. А., ЕГН **********, по още
1687,91 лв. за всеки от тях, които суми представляват деловодни разноски по
гр. д. № 817/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, в. гр. д. № 1271/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, гр. д. № 1131/2021 г. по описа на Районен
12
съд – Айтос и по настоящото дело.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 29.05.2023 г., постановено по гр.
д. № 1131/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос в останалата част.
Решението е постановено при участието на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, привлечено като трето лице
помагач на страната на „Застрахователно акционерно дружество „Асет
Иншурънс“ АД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13