№ 305
гр. Ямбол, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20232300500279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на К. С. В. от гр.****, съдебен адрес гр.****,
ул.**** чрез пълномощника- адв. М.Г. от АК- Ямбол, против Решение №159 от 13.04.2023г.,
постановено по гр. дело №921/2022г. по описа на ЯРС, в частта, с която предявените от К.
С. Д.а против Й. Д. Д. и от К. С. Д.а в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Д.Й.Д., искове с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за
установено, че ищците са собственици на движими вещи, описани в исковата молба и
осъждане на ответника да им предаде владението върху тях, са отхвърлени като
неоснователни; в частта, с която предявените искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД-
за осъждане на ответника да заплати на ищците равностойността на липсващите вещи, както
и в частта за разноските.
Решението в обжалваната му част се атакува с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото
доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи. В тази връзка
се твърди, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на свидетел- бащата на ищцата,
като е приел, че същият е заинтересован от изхода на делото, но е кредитирал показанията
на св. М., която е заживяла на семейни начала с ответника, без да отчете нейната
заинтересованост от изхода на делото; твърди се, че съдът не е отчел и факта, че
1
показанията на св. С.С. са подкрепени с писмени доказателства, игнорирани от съда при
постановяване на решението, като се счита, че по отношение на следните вещи: телевизор,
микровълнова фурна с грил, принтер, фотоепилатор, преса за коса, канцеларски материали,
диск със запис от абитуриентски бал на ищцата от 2000г., гофретник, детска библия,
„История на Византия“, ищцата е доказала правото си на собственост, както и факта, че тези
вещи се намират във владение на ответника, позовавайки се освен на доказателствата по
делото и на противоречивото становище по отношение на тези вещи, дадено от ответника в
отговор на искова молба по друго гражданско дело и приложените към това дело писмени
доказателства.
Като неправилно, незаконосъобразно и необосновано е оспорено решението на
ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Д.а в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Д.Й.Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС, като
се твърди, че съдът не е отчел направеното от ответника частично признание на иска по
отношение на част от вещите, за които с отговора на исковата молба е заявил, че се намират
в негово владение, но е отказал да ги предаде на ищцата- детско колело- синьо, 3 бр. сини
метални кутии, в които се намират косичката, пъпчето и първото паднало зъбче на детето,
стол за бюро. По отношение на една от вещите, предмета на исковата претенция-
тротинетка, въззивницата счита, че ответникът не оспорвал наличието на такава към
момента на фактическата раздяла между страните, както и факта, че същата е била подарък
на детето, но е заявил, че се е разпоредил с тази вещ, като я е подарил на детето на кума на
страните, при което според въззивницата ответникът е следвало да бъде осъден да заплати
равностойността на вещта, съгласно заключението на вещото лице, на основание чл. 57, ал.2
от ЗЗД. По отношение на друга част от вещите- голяма бяла хавлия с надпис за кръщене и
голяма восъчна свещ, се твърди, че пред районния съд са събрани гласни доказателства, че
тези вещи са останали във владение на ответника при фактическата раздяла между страните.
По отношение на друга част от вещите, предмет на исковата претенция, а именно тези,
посочени в пункт 14, 15 и 16 в исковата молба, се твърди, че съдът не е изложил никакви
мотиви защо приема, че искът следва да бъде отхвърлен, при положение, че ответникът е
признал тяхното наличие в дома си към момента на разглеждане на делото и е заявил, че
няма да ги върне на детето.
Като неправилни са оспорени и мотивите на първоинстанционния съд, с които са
отхвърлени предявените евентуални искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, с
твърдение, че след като част от вещите липсват, то следва извод, че ответникът се е
разпоредил с тези вещи и дължи заплащане на тяхната равностойност.
Във връзка с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на съдебния акт, във въззивната жалба се сочат липсата на мотиви на базата
на какви доказателства и на какви правни изводи съдът е приел, че исковете с правно
основание чл.108 от ЗС са частично неоснователни, липсата на обосновка кои свидетелски
показания кредитира и кои не и по какви причини, липсата на мотиви в решението по какви
причини исковете по чл.57, ал.2 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, като в мотивите
2
на съдебното решение по отношение на тези искове е цитиран единствено състава на
разпоредбата. Твърди се, че сочените процесуални нарушения са основания за отмяна на
атакуваното решение в частите, с които предявените искове са отхвърлени като
неоснователни.
По изложените съображения се моли ЯОС да отмени решението на PC- Ямбол в
обжалваните му части като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл. 57, ал.2 от ЗЗД да бъдат уважени изцяло с присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна- Й. Д. Д., не е депозирала писмен
отговор.
В о.с.з въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Въззивната жалба се
поддържа по изложените в нея основания от процесуаленият му представител- адв. Д..
В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител- адв. Д., която оспорва въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на решението на ТРС като правилно и законосъобразно, нестрадащо от
пороците, изложени във въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на К. С.
Д.а, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното
дете Д.Й.Д., с която против Й. Д. Д. са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС, както следва: иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да
предаде на ищцата собствеността и владението на следните движими вещи: телевизор
„Телефункен“ Т 327X287 DBPX, черен на стойност 324.00 лв.; микровълнова фурна с грил
на стойност 90.00 лв.; принтер LG39*985Y на стойност 90.00 лв.; фотоепилатор на стойност
600.00 лв.; парочистачка електрическа зелена с три приставки на стойност 100.00 лв.; преса
за изправяне на коса на стойност 50.00 лв.; канцеларски материали: водни бои, 1 бр. чашка,
ръчна острилка, кубче с цветни листчета, цветни листи А 4, цветни папки 8 бр., бели листи
А 4 1 пакет, мастило за принтера, 4 бр. класьори е лекции, ножици къдрава, джоб папки,
маркери за бяла дъска 5 бр., пластелини 2 бр. кутии, цветни моливи 2 бр., флумастери 4
кутии, 4 бр. кутии с по двадесет броя диска CD, служебни папки 5 бр., общо на стойност
60.00 лв.; диск със запис от 2000 г. от абитуриентски бал на стойност 15.00 лв.; гофретник
бял на стойност 30.00 лв.; детска библия на стойност 5.00 лв.; родопски тънки одеала 2 бр.
на стойност 120.00 лв.; учебници -Методическо ръководство – „Приказни пътечки“, I група,
Методическо ръководство „Приказни пътечки“, II група, Експериментална психология,
Когнитивна психология, Обща психология, Логика, Етика, Философия, История на
3
Византия, История на религиите, на обща стойност 300.00 лв.; художествена литература 15
бр. на обща стойност 150.00 лв., лична собственост на ищцата, всичко на обща стойност
1934.00 лв., и иск по чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Й.Д. собствеността и
владението върху следните вещи, собственост на малолетното дете: детска количка- бежова
с 2 бр. чадъри, чанта за количка, покривало за дъжд и покривало за комари на стойност
500.00 лв.; столче за хранене - бяло и зелено на стойност 130.00 лв.; детско столче за кола на
стойност 90.00 лв.; стерилизатор за шишета- електрически – 3 в 1- бяло и зелено на стойност
60.00 лв.; тротинетка- синя на стойност 50.00 лв.; детско колело- синьо на стойност 130.00
лв.; олекотена завивка комплект син 1 бр. на стойност 50.00 лв.; голям шарен сак с колелца
на стойност 30.00 лв.; голяма бяла хавлия с надпис от кръщене на стойност 40.00 лв.; голяма
восъчна свещ oт кръщене на стойност 3.00 лв.; дъска за рисуване на статив- двустранна- за
маркер и за тебешир на стойност 50 лв.; 3 бр. сини метални кутии на стойност 15.00 лв.;
детски книжки с приказки- 16 бр.- голям и малък формат на стойност 100.00 лв.;3 бр. албуми
със снимки- бял, син и черен на стойност 90.00 лв.; дървена бяла рамка за снимки- 1 бр. с
отпечатък на краче и ръчичка на стойност 20.00 лв.; 2 бр. снимки в хартиена рамка на детето
на стойност 16.00 лв.; черен кожен стол за бюро на стойност 60.00, лична собственост на
малолетното дете, всичко на обща стойност 1434.00 лв., а при липсата на вещите, са
предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците тяхната равностойност.
В исковата молба ищцата поддържа, че тя и ответникът по делото са бивши
съпрузи, бракът между които е прекратен с развод с влязло в законна сила решение,
постановено по гр. д. № 2322/2020 г. по описа на Ямболския районен съд. Със същото
решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете
Д.Й.Д., роден на 15.07.2016 г. са били предоставени на майката- ищца в производството.
Твърди, че до настъпването на фактическата раздяла между съпрузите, те са живеели в
семейното жилите в гр.****, ж.к.*****, което ищцата е напуснала принудително без да
вземе със себе си собствените си лични и на детето вещи. По повод на тези вещи е било
образувано гр.д. № 1001/2021 г. по описа на ЯРС, което първоначално е било спряно по
общо съгласие на страните, а в последствие прекратено поради това, че в предвидения в
закона срок не е поискано възобновяването му.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал предявените искове
по отношение на част от вещите, а именно: парочистачка електрическа зелена с три
приставки; родопски тънки одеала 2 бр.; учебници- всички посочени в исковата молба с
изключение „История на Византия"; детска количка- бежова с 2 бр. чадъри, чанта за
количка, покривало за дъжд и покривало за комари; столче за хранене - бяло и зелено;
стерилизатор за шишета- електрически – 3 в 1- бяло и зелено;дъска за рисуване на статив-
двустранна- за маркер и за тебешир; намиращи се в жилището детски книжки с приказки.
По отношение на останалите вещи ответникът е оспорил предявените искове със
следните доводи: за телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX, е заявил, че е подарък на
4
семейството и в момента е на ремонт, за микровълнова фурна е посочил, че е придобита от
него преди брака и е лична негова собственост, за принтер LG39*985Y и фотоепилатор е
посочил, че вещите не се намират в жилището, като по отношение на фотоепилатор е
твърдял, че никога не е виждал такъв в жилището, по отношение на преса за коса е посочил,
че същата е предадена на ищцата на 12.06.2021 г. заедно с други вещи, по отношение на
диск със запис от 2000 г. и детска библия е посочил, че не се намират в него, а относно
гофретник бял е посочил, че е СИО, за диск със запис от 2000 г.е твърдял, че не е намерен
такъв. По отношение на търсената от ищцата художествена литература, ответникът в
отговора на исковата молба е посочил, че същата не е уточнена по заглавия и автори и не е
взел становище.
По отношение на следните движими вещи, претендирани като лична собственост
на малолетното дете, ответникът е заявил с отговора на исковата молба, че не се намират в
негово владение: детско столче за кола, като е твърдял, че същото е взето от ищцата;
тротинетка, за която е посочил, че е подарена на детето на кумовете на бившите съпрузи;
олекотена завивка комплект син, за която посочил, че не е намерена такава, голям шарен сак
с колелца, за който е посочил, че е взет от ищцата при напускане на семейното жилище, за
голяма бяла хавлия с надпис от кръщене, голяма восъчна свещ oт кръщене, 3 бр. сини
метални кутии посочил, че не са намерени. С отговора на исковата молба ответникът е
признал, че част от вещите са намират в жилището му- детско колело, което е закупил по
време на фактическата раздяла между страните и което детето ползва по времето, през което
посещава баща си, черен кожен стол, за който е твърдял, че е подарък на детето от бащата на
ответника, който също се ползва от детето при посещенията в дома на бащата, както и
албуми със снимки, дървена бяла рамка за снимка и 2 бр. снимки в хартиена рамка на
детето.
В оспорената им част исковете освен по основание са оспорени и по размер.
С протоколно определение от20.01.2022 г. съдът е прекратил производството по
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и евентуалния иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД по
отношение на 15 бр. художествена литература, поради липсата на конкретизация от страна
на ищцата, като това прекратителното определение не е обжалвано от страните и е влязло в
сила.
В хода на производството пред ЯРС е назначена и изслушана съдебно-
оценителна експертиза, като от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно, е установена стойността на вещите, предмет
на исковите претенции.
Пред ЯРС са допуснати и събрани гласни доказателства.
В показанията си св. С.– баща на ищцата, е поддържал, че е подарил за рожден
ден на дъщеря си около 2018 година, по времето на брака й с ответника телевизор
„Телефункен“, 32 инча, който е закупен от него по програма на „А1“ и който изплащал в
продължение на две години. Посочи е, че е подарил на дъщеря си също по време на брака й
5
и микровълнова печка, закупена от него- иноксова, с грил, като не може да посочи марка и
модел. Притежавания от свидетеля принтер, закупен преди брака на дъщеря му- през 2013
година, черен на цвят, св. С. сочи, че подарил на дъщеря си, тъй като имала нужда от него.
По отношение на търсения от ищцата фотоепилатор, свидетелят сочи, че е закупен от него
преди брака между страните /около две години преди това/ и е подарен на ищцата по повод
рожден ден. Уточнява, че фотоепилаторът е марка „Филипс“. Гофретникът, според
свидетеля, е подарен на дъщеря му по време на брака от нейната свекърва. За детското
колело, също предмет на исковата претенция, свидетелят сочи, че е закупено от ответника
на детето, след като ищцата напусна семейното жилище. Св. С. в показанията си сочи и
вещите на детето от кръщенето- една голяма бяла хавлия с надпис името на детето и датата
на кръщенето, също една голяма бяла свещ, като твърди, че същите са се намирали в
жилището на ответника. По отношение на черен кожен стол св. С. е твърдял, че е закупен от
бащата на ответника като подарък на детето. Свидетелят е поддържал, че детето е имало
тротинетка, синя на цвят, която се намирала в жилището на ответника. Св. С. излага, че
нуждата на детето от стерилизатор за шишета, олекотени завивки, столче за хранене и
бежова детска количка, е отпаднала, но ищцата ги претендира, тъй като са закупени от
родителите й.
Свидетелката К., без родство със страните, в показанията си сочи, че й е известно,
че при напускане на семейното жилище е взела със себе си една- две чанти багаж.
Свидетелката сочи, че бившите съпрузи са имали голям телевизор, за който й е известно, че
е подарък на ищцата за рожден ден от нейния баща. По повод на процесната микровълнова
печка заявява, че и е известно, че след ремонт на семейното жилище родителите на ищцата
са й подарили микровълнова печка. По отношение на останалите вещи свидетелката сочи, че
са вещи на детето и имат по- скоро сантиментална стойност. Излага, че в детската стая на
детето е имало три метални сини кутийки, в които били поставени пъпчето и косичка на
детето, виждала е и бяла кърпа със син надпис от кръщенето на детето. По повод на
тротинетката на детето, свидетелката сочи, че и е известно от ищцата, че е закупена за
детето, но не уточнява кой и с какви средства е закупил тази вещ. В показанията си св. К.
сочи, че в дома на страните е имало много книги, като една от тях е била „История на
Византия“ – зелена на цвят, в шкафове в секция в хола на апартамента е виждала много
хартия, за която ищцата е заявила, че са лекции от студентските й години. Свидетелката
сочи наличие на множество снимки на детето, дървена рамка, в която бил поставен
отпечатък на ръката и на крачето на детето, фотоалбуми със снимки на детето- 2 или 3 броя,
хартиени снимки на детето в ретро стил. Свидетелката сочи, че ищцата е притежавала и
фотоепилатор, който е бил нов.
Свидетел М.– съжителстваща на семейни начала с ответника от около 2 години и
няколко месеца, в показанията си излага, че когато е заживяла в жилището на ответника там
е имало телевизор „Телефункен“, който от около 7-8 месеца бил на ремонт. От ответника й е
известно, че телевизорът е подарен на бившите съпрузи по време на брака им, но не
уточнява от кой и кога. Сочи, че в апартамента има микровълнова фурна, черна на цвят със
6
сив металик, като от ответника й е известно, че е закупена от него преди брака му с ищцата.
Свидетелката твърди, че в жилището не се намират принтер и фотоепилатор, както и не е
виждала сини кутийки с коса и пъпна връв на детето. По отношение на гофретника сочи, че
такъв се намира в апартамента- бял, като й е известно, че е подарен или закупен по време на
брака. Свидетелката М. сочи, че по повод на друго дело за вещи, всичко, което е било
претендирано от ищцата е било опакована в найлонови торби с номера и върнати на
ищцата, като сред тях е била и преса за коса. По отношение на процесната тротинетка
заявява, че й е известно от ответника, че е подарена на детето на кумовете на страните преди
фактическата им раздяла. Сочи, че в жилището се намира черен стол за бюро, който е
подарък на детето от бащата на ответника и детето ползва, когато посещава баща си.
Твърди, че при ответника не се намира детско столче за кола, като от ответника й е известно,
че е взето от ищцата при напускане на жилището.
Свидетел М., кум на страните, в показанията си сочи, че е виждал в апартамента
на страните телевизор „Телефункен“, но не му е известно как е придобит, като телевизора
към момента не е в жилището. По отношение на микровълнова фурна, свидетелят сочи, че
такава е имало преди брака на ответника и към момента, сива на цвят. По отношение на
тротинетката сочи, че му е дадена от ответника преди повече от година и към момента се
намира при него.
По делото е приложено гр.д. №1001/2021г. по описа на ЯРС, образувано по
предявени от К. С. Д.а лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Д.Й.Д., против Й. Д. Д. искове с правно основание чл.108 от ЗС, от което се
установява, че част от движимите вещи, претендирани от ищците като собствени в
настоящото производство, са били предмет и на образуваното преди това гражданско дело.
Производството по горното дело е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, а в
последствие и прекратено на основание чл. 231, ал.1 от ГПК.
При установената от ЯРС фактическа обстановка, непроменена във въззивното
производство, с постановеното по спора решение ЯРС е признал за установено на основание
чл.108 от ЗС по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните движими
вещи: парочистачка- електрическа, зелена, с три приставки, канцеларски материали,
родопски тъкани одеяла-2 броя, учебници /без История на Византия/ и е осъдил ответника
да предаде на ищцата посочените по- горе движими вещи. Искът по чл. 108 от ЗС по
отношение на останалите движими вещи, предявен от К. В., е отхвърлен като
неоснователен. Със същото решение съдът е признал за установено на основание чл.108 от
ЗС, че ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Й.Д.,
е собственик на следните движими вещи: детска количка-бежова, с 2 бр.чадъри, чанта за
количка, покривало да дъжд и покривало за комари, столче за хранене-бяло и зелено,
стерилизатор за шишета-електрически, 3 в 1 – бяло и зелено, дъска за рисуване на статив –
двустранна – за маркер и за тебешир, детски книжки с приказки –голям и малък формат– 16
бр., и е осъдил ответника да предаде на ищцата в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете владението върху посочените по- горе вещи. Искът по
7
чл.108 от по отношение на останалите движими вещи, предявен от К.В. в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете, е отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователни са отхвърлен и предявените от ищцата лично и в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете евентуални искове по чл. чл.57, ал.2
от ЗЗД във вр. с чл.108 от ЗС.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че исковете по чл.108 от ЗС са
основателни и доказани единствено по отношение на вещите, по отношение на които е
налице признание от страна на ответника, че се намират в негово владение и за които е
изразил съгласие да предаде на ищците. По отношение на останалите вещи, ЯРС е приел, че
исковете са недоказани, поради липса на представени по делото писмени доказателства. Не е
кредитирал показанията на св. С.- баща на ищцата, като изложил доводи, че същите са
изолирани и заинтересовани, предвид близката родствена връзка между този свидетел и
ищцата. По отношение на останалите гласни доказателства съдът е приел, че въз основа на
тях не би могло да се стигне до категоричен извод за това кога, от кой и коя вещ е била
закупена по време на брака, както и не било установено къде се намират вещите.
По отношение на исковете с правно основание чл.57, ал.2 от ГПК, разгледани от
ЯРС като евентуални по отношение на вещите, за които предявените искове по чл.108 от ЗС
са отхвърлени, ЯРС е приел, че същите са недоказани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, въззивната жалба се прецени като частично
основателна, по следните съображения:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са с правно основание чл.108
от ЗС, съединени с евентуални искове по чл.57, ал.2 от ЗЗД. Такава е и правната
квалификация на исковете, дадена от ЯРС.
За да бъдат уважени исковете по чл.108 от ЗС, следва да се докаже, че ищцата и
малолетното дете са собственици на процесните движими вещи, че тези вещи се намират
във владение или държане на ответника и че това владение или държане е без правно
основание.
Настоящия съдебен състав намира, че предявеният от К. В. против ответника Й.
Д. иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан освен за вещите, за които е уважен от ЯРС и
по отношение на следните вещи: телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX, черен;
микровълнова фурна с грил и гофретник- бял. По отношение на тези вещи по делото е
установено, че са лична собственост на ищцата, т.к. телевизорът и микровълновата фурна с
грил са закупени от св. С. и подарени на ищцата по време на брака й с ответника, а
8
гофретникът е бил подарък на ищцата от нейната свекърва- майката на ответника, също по
време на брака. Горното се установява както от показанията на св. С., ценени по реда на
чл.172 от ГПК, като дадени от лице, заинтересовано от изхода на делото, предвид близката
му родствена връзка с ищцата, с оглед на останалите доказателства по делото. Показанията
на св. С. не са изолирани и единствените, събрани по делото относно собствеността на
ищцата по отношение на тези вещи. В подкрепа на показанията на св. С. са и показанията на
св. К., без родство със страните, която установява, че телевизорът и микровълновата печка
са били подарени на ищцата от нейните родители. За наличието на тези вещи в жилището на
ответника свидетелства и св. М., която към момента съжителства на съпружески начала с
ответника, а по отношение на една от вещите- телевизор данни се съдържат и в показанията
на св. М.. Обстоятелството, че процесният телевизор към момента се намира на ремонт, не
води до извод, че фактическата власт върху него не се упражнява от ответника. По
отношение на останалите вещи- микровълнова фурна с грил и гофретник- бял, от гласните
доказателства по делото се установява, че също се владеят от ответника и се намират в
жилището му в гр.****.
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от СК, вещните права придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Като е отхвърлил предявеният иск по чл.108 от ЗС на К. В.
против ответника Й. Д. по отношение на телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX- черен;
микровълнова фурна с грил и гофретник- бял, ЯРС е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено в тази му част и постановено ново такова, с което иска на К. В. по
чл.108 от ЗС да бъде уважен по отношение на тези вещи.
Предявеният от К.В. против Й. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС по
отношение на останалата част от движимите вещи- принтер LG39*985Y; фотоепилатор;
преса за изправяне на коса; диск със запис от 2000 г. от абитуриентски бал; детска библия;
„История на Византия“, е недоказан и правилно е бил отхвърлен от ЯРС, поради което
решението в тази му обжалва част следва да бъде потвърдено. По отношение на принтер и
фотоепилатор ищцата е установила чрез показанията на св. С. и св. К., че е придобила
правото на собственост чрез дарение от своите родители, но по делото не установено
съществували ли са вещите към момента на фактическата раздяла между страните, както и
това, че те са се намирали във владение или държане на ответника към момента на
фактическата раздяла и към момента на подаване на исковата молба.
Решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. В. в
качеството й на законен представител на малолетното дете Д.Д. иск по чл. 108 от ЗС, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Установено е, че детското столче
за кола, е взето от ищцата при напускане на семейното жилище, като същото е било
поставено в автомобила на ищцата и към настоящия момент не се намира във владение на
ответника. По отношение на детското колело, чрез показанията на св. С., се установява, че
същото е закупено на детето от ответника след фактическата раздяла между родителите, в
какъвто смисъл са и твърденията на ответника в отговора на исковата молба и същото към
9
момента се ползва от детето по време на пребиваването му при ответника. По отношение на
претендирания с исковата молба черен кожен стол, закупен от бащата на ответника, е
установено, че също се намира в жилището на ответника, но се ползва от детето по време
на престоя му при бащата. По отношение на останалите вещи, претендирани като собствени
на малолетното дете- олекотена завивка комплект син- 1 бр., голяма шарен сак с колелца,
голяма бяла хавлия с надпис от кръщене, голяма восъчна свещ от кръщене, 3 бр. сини
метални кутии, 3 бр. албуми със снимки, дървена бяла рамка за снимки, 2 бр. снимки в
хартиена рамка на детето, въззивният съд приема, че са придобити от двамата съпрузи по
време на брака в резултата на съвместен принос, като не е оборена законовата презумпция
на чл. 21, ал.3 от СК, и по отношение на тези вещи, в случай, че се твърди от ищцата че са
предназначени за отглеждането и възпитанието на детето, е следвало да предяви
претенциите си в делбеното производство между страните, за воденето на което по делото се
установяват твърдения, чрез предявяване на иск по чл. 29, ал.2 от СК, а именно да получи
извън дела си движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на детето,
упражняването на родителските права по отношение на което е предоставено на ищцата
като негова майка.
По отношение на евентуални предявените искове с правно основание чл.57, ал.2
от ЗЗД за присъждане на паричен еквивалент на вещите, съдът намира следното:
Съгласно съдебната практика допустимо е евентуално обективно съединяване на
иск за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност в
случаите, когато вещта не е налице /ТР № 114 от 01.11.1963 г. По гр. Д. №95/1963г., ОСГК/.
Видно от разпоредбата на чл.57, ал., изр.1 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине
след като нейния собственик е отправил покана за връщането й, или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи
действителната цена за нея, когато последната е по- висока. Настоящата инстанция приема,
че не са налице предпоставките от значение за съставомерността на разпоредбата и
евентуалния иск за присъждане на паричния еквивалент на вещите, за които иска по чл.108
от ЗС е отхвърлен. По отношение на вещите, предмет на еветуалния иск по чл.57, ал.2 от
ЗЗД, предявен от ищцата против ответника- принтер, фотоепилатор, преса за коса, диск със
запис от 2000 г., детска библия, „История на Визнатия“, не се установява същите да са били
налични към момента на фактическата раздяла между съпрузите, към този момент да са
останали във владение или държане на ответника и той да се е разпоредил с тях в своя полза
или в полза на трето лице. Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска,
решението на ЯРС в тази му част е правилно и следва да се потвърди, а жалбата да се остави
без уважение.
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е и решението
на ЯРС в частта, с която е отхвърлил предявения от К. В. в качеството й на законен
представител на малолетното дете Д.В. евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 от
ЗЗД. Както бе посочено по- горе, след прекратяване на брака между съпрузите, част от
вещите, придобити от тях за нуждите на детето, са съсобествени между тях, тъй като са
10
придобити по време на брака в режим на СИО при съвместен принос и на двамата съпрузи
и не са лична собственост на малолетното дете, а друга част от вещите са закупени от
ответника след фактическата раздяла, налични са към момента и се ползват от детето при
посещенията му при бащата.
Предвид изхода на спора, решението на ЯРС в частта да разноските, които
страните са осъдени да заплатят един на друг, следва да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. Д. следва да бъде осъден да
заплати на К. В. направените от нея разноски пред първата инстанция съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 401.96 лв., а К.В. следва да бъде осъдена да заплати
на Й. Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от него разноски по делото пред
първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 146.53 лв.
Поради частичното уважаване на въззивната жалба, въззивницата има право на
разноски и пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 80.97
лв.
С оглед изхода да делото пред въззивната инстанция, правото на присъждане на
разноски за тази инстанция има и въззиваемата страна, но въззиваемият Й. Д. не е направил
разноски, не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №159 от 13.04.2023г., постановено по гр. дело №921/2022г. по
описа на ЯРС, В ЧАСТТА, с която предявеният от К. С. В. с ЕГН ********** против Й. Д.
Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и
владението върху телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX- черен, микровълнова фурна с
грил, гофретник- бял,е отхвърлен като неоснователен, както и В ЧАСТТА за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Й. Д.
Д. с ЕГН **********, че К. С. В. с ЕГН ********** е собственик на следните движими
вещи: телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX- черен, микровълнова фурна с грил,
гофретник- бял.
ОСЪЖДА Й. Д. Д. с ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на К. С. В. с ЕГН
********** собствеността и владението върху следните движими вещи: телевизор
„Телефункен“ Т 327X287 DBPX- черен, микровълнова фурна с грил, гофретник- бял.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. Д. Д. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на К. С. В. с ЕГН ********** направените по делото разноски пред първата
инстанция в размер на 401.96 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К. С. В. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Д. Д. с ЕГН **********, направените по делото разноски пред първата
11
инстанция в размер на 146.53 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. Д. Д. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на К. С. В. с ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 80.97 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №159 от 13.04.2023г., постановено по гр. дело
№921/2022г. по описа на ЯРС в останалите му обжалвани части.
В ОСТАНАЛАТА му част Решение №159 от 13.04.2023г., постановено по гр. дело
№921/2022г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12