РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 16.11.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 721 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 25/04.02.2016 г., по
гр.дело № 503/2014 година на Тетевенския районен съд, с което е признато за
установено по отношение на А.М.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.124,ал.1
от ГПК, че С.Й.С., гражданин на Република Гърция, роден на *** г. в гр.*** е
собственик на основание сключен на 28.06.2005 г. в гр.Тетевен, договор за
покупко-продажба – нот.акт
№ 160, том.Трети, рег.№1890, дело №296/2005г по описа на нотариус с рег.№392 на
НК и район на действие РС-гр.Тетевен и давностно владение, на недвижим имот,
представляващ еднофамилна жилищна сграда, заснета по КККР на с.Черни
Вит,Лов.обл.,одобрени със Заповед № РД-18-88/29.09.2008г на Изпълнителния
директор на АГКК,като ИМОТ с идентификатор 80902.249.339.1 ,с адрес на сградата:с.Черни
Вит, ул.“Дели Пало“ №6, и на конкретно описани движими вещи, като е отхвърлил
иска за собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 80902.249.339
по КККР на с.Черни Вит, същия адрес, на лек автомобил марка „Опел“,модел
„Зафира“ с рег.№ ******,както и други описани движими вещи. Искът предявен
срещу ответника С.М.С. е отхвърлил като недопустим и е прекратил производството
в тази част.
С решението е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, предявеният от С.Й.С. срещу А.М. Стоянова, иск с
основание чл.124,ал.1 от ГПК,във вр. с чл.23,ал.2 от СК, за установяване на
собственост до размер на 4/5 идеални части по отношение на поземлен имот с
идентификатор 80902.249.339 по КККР на с.Черни Вит, на лек автомобил марка
„Опел“,модел „Зафира“ с рег.№ ******,както и на
хладилник марка „Crown“,модел RN260, закупен на 01.07.2005г., а искът срещу
ответника С.М.С. *** недопустим и прекратил производството по делото, в тази му
част. На основание чл.19,ал.1 от ЗН е прогласена недействителността на нотариално
завещание № 5, том І, рег.№2848, нот.дело №12/2011г по описа на нотариус с
рег.№392 на НК и район на действие РС - Тетевен, в частта на завещаната от Г.Й.С.,
б.ж.на град Тетевен, Лов.област в полза на А.М.С. ***/2 идеална част от
описаната по-горе жилищна сграда, като иска за прогласяване недействителността
на завещанието в останалата му част, както и на нотариално завещание
№1,том.І,рег.№342,нот.дело №3/2013 г. по описа на нотариус с рег.№392 на НК и
район на действие РС-Тетевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан, а
срещу ответника С.М.С. го отхвърлил като недопустим и прекратил производството
по делото,в тази му част.
На основание чл.30, ал.1 от ЗН и
намалено универсалното завещателно разпореждане, извършено от Г.Й.С., б.ж. на
град Тетевен, Лов.обл. на дата 14.02.2013г и обективирано в нотариално
завещание №1,том.І,рег.№342, нот.дело№3/2013г по описа на нотариус с рег.№392
на НК и район на действие РС-гр.Тетевен, с което същата е завещала на А.М.С. ***
притежавано от нея към момента на смъртта и движимо и недвижимо имущество
постановил възстановяване на запазената част на
преживялия съпруг С.Й.С. в размер от 1/4 ид. част от
наследството на Г.Й.С.,б.ж. на град
Тетевен,Ловешка област.
Искът по чл.30, ал.1 от ЗН, в
частта за намаляване на нотариално завещание №5,том.І,рег.№2848,нот.дело
№12/2011 г. по описа на нотариус с рег.№392 на НК и срещу ответника С.М.С. ***,
е отхвърлен като недопустим и
производството по делото в тази му част е прекратено.
Допуснато
е да се извърши съдебна делба, на основание чл.34,ал.1 от ЗС, във вр. с чл.69
от ЗН, между С.Й.С. и А.М.С. на
съсобствените им, придобити чрез наследяване от Г.Й.С., ЕГН:**********,***,недвижими
и движими вещи,а именно:
-ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 80902.249.339 по КККР на с.Черни Вит, одобрени със Заповед
№ РД-18-88/29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,с площ по актуална
скица от 1735 кв.м. ,адрес на имота с.Черни Вит,ул.“Дели Пало“ № 6, трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно застрояване-ниско
застрояване /до 10м./,при съседи: имоти с идентификатори 80902.249.340,
80902.18.182, 80902.249.338,80902.249.337,80902.249.341,
-ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Опел“,модел
„Зафира“ с рег.№ ******,номер на рама-************,цвят сив металик,година на
първоначална регистрация 11.11.1999г.,който автомобил се държи от ответника А.М.С.,
-ХЛАДИЛНИК марка „Crown“,модел
RN260,закупен на 01.07.2005г.,която вещ са намира в жилищна сграда с
идентификатор 80902.249.339.1 по КККР на с.Черни Вит,Лов.обл.,
при следните квоти:
1/4 ид.част за С.Й.С. от поземления имот с идентификатор 80902.249.339 и
хладилника марка „Crown“,модел RN260 и 5/8 ид.части за С.Й.С. от лекия
автомобил марка
„Опел“,модел „Зафира“ с рег.№ ******, а за А.М.С. 3/4
ид.части от поземления имот и хладилника марка „Crown“,модел RN260 и 3/8 ид.части от лекия автомобил марка
„Опел“,модел „Зафира“ с рег.№ ******.
Искът за делба на
останалите посочени в исковата молба
недвижими и движими вещи и срещу ответника С.М.С. ***, е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Присъдени са и направените по делото разноски.
С определение от 15.03.2016 г.
Тетевенският районен съд е оставил без уважение молбата на адвокат С. П.-
пълномощник на ищеца по делото за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските, които да бъдат присъдени в общ размер на 4678,80 лева.
По
подадена от А.М.С. въззивна жалба е
постановено решение № 195/ 29.07.2016 година по в.гр.д. № 132/ 2016 година по
описа на ОС – Ловеч, с което отменя решение № 25/04.02.2016 г., постановено по
гр.дело № 503/2014 година на Тетевенския районен съд в частта, в която съдът е
признал за установено по отношение на А.М.С., ЕГН ********** ***, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК, че С.Й.С., гражданин на Република Гърция, роден на *** г. в
гр.*** е собственик на основание сключен на 28.06.2005 г. в гр.Тетевен, договор
за покупко-продажба –нот.акт
№160,том. трети, рег.№1890,дело №296/2005г по описа на нотариус с рег.№392 на
НК и район на действие РС-гр.Тетевен и давностно владение, на недвижим имот,
представляващ еднофамилна жилищна сграда, заснета по КККР на с.Черни
Вит,Лов.обл.,одобрени със Заповед № РД-18-88/29.09.2008г на Изпълнителния
директор на АГКК,като ИМОТ с идентификатор 80902.249.339.1 ,с адрес на
сградата:с.Черни Вит, ул.“Дели Пало“ №6, и на движими вещи и вместо е постановено отхвърляне на
претенцията, както и по отношение на конкретно посочени движими вещи.
В
останалата част първоинстанционното решение е потвърдено, като са присъдени и
следващите се разноски.
С решение № 118/ 21.12.2017 година на ВКС, постановено по
гр.д. № 4596/ 2016 година е отменено решение № 195/ 29.07.2016 година по
в.гр.д. № 132/ 2016 година на Ловешкия окръжен съд в частта, с която на
основание чл. 19, ал.1 от ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание №
5, том І, нотариално дело № 12/ 2011 година в частта с която Г.Й.С. е завещала
на дъщеря си А.М.С. ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
80902.249.339.1 по КККР на с. Черни Вит, както и в частта, с която е отхвърлен
искът за делба на тази сграда, като делото е върнато на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав в отменените части. В мотивите си касационният съд е
посочил, че следва да се даде отговор на въпроса дали сключеният в Гърция брак
е валиден, т.е. спазена ли е формата съгласно гръцкото право, приложимо съгл.
чл. 75, ал.1 от КМЧП, и ако страните са имали обичайно местопребиваване в
Гърция, то съгласно чл. 79, ал.3 от КМЧП имуществените отношения следва да се
уредят от гръцкото право. В този случай са дадени указания при новото
разглеждане на делото да се установи съдържанието на чуждото материално право, приложимо към имуществените отношения
на съпрузите, за да се даде отговор на въпроса, дали по силата на семейното
право на Република Гърция, възниква съпружеска имуществена общност върху
недвижими имоти, придобити през време на брака на името не единия от съпрузите.
При новото разглеждане на делото, съдът служебно е установил
съдържанието на гръцкото право, касаещо изискванията за валидност на брака,
имуществените отношения между съпрузите след сключването му и наследствените
отношения.
Допуснати са и писмени и гласни доказателства, установяващи
обичайното местопребиваване на съпрузите.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 08.05.2005 година в Храм Осиос Мелетиос в Сеполия,
Гърция, между С.Й.С. , роден на 31.04.1934 година и Г. Й. Й., родена на ***
година, е сключен църковен брак (разрешение за брак № 1367/05) ,регистриран в
Община *** Република Гърция с Акт за сключване на брак № 227, том ІІ, година
2005 година на 09.05.2005 година. Бракът е валиден при действието на чл. 1367
от Гръцкия Граждански кодекс, съгласно който бракът е граждански или църковен.
В случая се касае за църковен брак, който е регистриран по реда на чл. 29 от
Закон № 344/1976 (Закон № 344 от 9/ 11.6.1976: За актовете за граждански брак.)
Съгласно чл. 1397 от Гражданския кодекс на РГърция
установява като законен режим на регулиране на имуществените отношения между
съпрузите, режим на разделност – придобитото преди брака и след брака имущество
на името на единия от съпрузите, остава негова индивидуална собственост.
Съпрузите могат да изберат – преди сключването на брака или по време на брака,
и режим на общност – чл. 1403 от ГК, като договорът следва да бъде оформен с
нотариален акт и вписан в единния публичен регистър, воден за тази цел.
След
сключването на брака на 28.06.2005 година с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 160, том трети, рег.№ 1890, дело № 296/ 2005г на
нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен, Г.Й.С. е закупила
поземлен имот с площ от 1400 к.м., заснет като имот с пл.№369 в кв.29 по ПУП на
с.Черни Вит, включен изцяло в урегулиране на поземлен имот ІV, пл.№ 369 в
кв.29, при описани в акта граници, а С.Й.С. е закупил масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от приземен етаж с обособен гараж и
избени помещения в същия етаж, първи и тавански етажи, ведно с отстъпено право
на строеж в същия имот.
С нотариално завещание № 5, том.
І, рег. № 2848, нот.дело № 12 ат 2011 година, съставено на 09.11.2011 година Г.Й.С.,
завещала на дъщеря си А.М.С., ПИ с идентификатор 80902.249.339. по КККР на с.
Черни Вит, Община Тетевен, Област Ловеч, площ от 1400 кв.м. по акт за
собственост, и площ по скица – 1 735 кв.м., ведно с ½ ид. ч. от
еднофамилна сграда на два етажа, застроена върху площ по акта за собственост от
60 кв.м., а по КККР – 58 кв.м. с идентификатор № , 80902.249.339.1.
Производството
пред настоящата въззивна инстанция е относно иска по чл. 19, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание № 5, том І,
нотариално дело № 12/ 2011 година в частта с която Г.Й.С. е завещала на дъщеря
си А.М.С. ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 80902.249.339.1 по
КККР на с. Черни Вит, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
тази сграда.
При
установената по-горе фактическа обстановка, настоящият състав, счита, че между
ищецът – въззиваем в настоящото производство, и наследодателката на въззивника А.С.,
е сключен църковен брак в Гърция на 08.05.2005 година, регистриран в Община ***
съгласно разпоредбите на чл. 1367 от Гръцкия Граждански кодекс и
чл. 29 от Закон № 344/1976 (Закон № 344 от 9/ 11.6.1976: За актовете за
граждански брак.)
В
отменителното решение са
дадени указания при новото разглеждане на делото да се установи съдържанието на
чуждото материално право, приложимо към
имуществените отношения на съпрузите, за да се даде отговор на въпроса, дали по
силата на семейното право на Република Гърция, възниква съпружеска имуществена
общност върху недвижими имоти, придобити през време на брака на името на единия
от съпрузите.
Съдът въпреки указанията на ВКС за приложимото право е
допуснал събиране на гласни и писмени доказателства за изясняване на обичайното
местопребиваване на страните, от които се установява, че същото е било в Гърция.
Свидетелят М.Л., разпитан пред първоинстанционния съд, заявява, че само през
лятото са пребивавали във вилата. Всички останали свидетели в показанията си
назовават жилището „вила”. Разпитаните в настоящата инстанция свидетели
твърдят, че съпрузите живеели в България, като в Гърция си ходели само зимата.
От представените обаче, писмени доказателства се установява, че настоящият
адрес на наследодателката на страните е Гърция и пред гръцките власти е
декларирала, че живее постоянно в страната. Според свидетелката Ма. И.
съпрузите всъщност са живели преимуществено в България, а Г. С. е декларирала,
че живее в Гърция, само за да може да
получава гръцка пенсия. Настоящият състав счита, че с оглед принципа за
недопустимост да се черпят права от собственото неправомерно поведение, не може
да се приеме, че обичайното местопребиваване е било в България.
При действието на чл. 1397 от Гражданския кодекс на РГърция
се установява като законен режим на регулиране на имуществените отношения между
съпрузите - режим на разделност. Съществува възможност да бъде избран и режим
на общност – чл. 1403 от ГК, но този избор следва да бъде оформен с нотариален
акт и вписан в нарочен регистър. В настоящия казус липсва твърдение за избран
режим на общност и не са представяни доказателства в тази насока, въпреки, че
настоящият състав е дал указания в тази насока с определение № 460/ 04.07.2018
година.
Предвид законоустановения режим на
разделност придобитото през време на брака имущество на името на един от съпрузите
е негово лично, включително и процесната жилищна сграда. При това положение,
направеният от Г. С. завет с нотариално
завещание № 5, том І, нотариално дело № 12/ 2011 година в частта с която Г.Й.С.
е завещала на дъщеря си А.М.С. ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
80902.249.339.1 по КККР на с. Черни Вит, е недействително по см. на чл. 19,
ал.1 от Закона за наследството, тъй като завещателят не е бил собственик на
вещта. В този смисъл решението на Тетевенския районен съд е правилно и следва
да бъде потвърдено в тази част.
С
оглед изхода от този спор, неоснователна се явява претенцията за делба на
сградата, тъй като същата е лична собственост на С.С., поради което следва да
бъде отхвърлена.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че
приложимото право по отношение на имуществените отношения между съпрузите е
СК(1985г.), т.е. българското право уреждащо принципа на общност на придобитото
след брака имущество. На първо място при действието на чл. 294, ал.1 от ГПК
производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като
основание за отмяна на решението, а именно в случая неправилното прилагане на
българското материално право, касаещо имуществените отношения между съпрузите. Указанията
на ВКС по прилагането и тълкуването на закона
са задължителни за съда, на който е върнато делото.
Следва да се има предвид и това, че действително към датата на сключване на брака са действали разпоредбите на чл. 133 от СК (1985). Към момента на прекратяване на брака със смъртта на съпругата – 18.03.2013 година, е действал СК от 2009 година и с
ъгласно,
правилата на новия кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Относно
имуществените отношения с международен елемент са приложими правилата на КМЧП.
По
отношение възражението, че въззивният съд не е направил доклад по делото. При
действието на т. от ТР №1/2013 година от 09.12.2013 година на ОСГТК по т.д. №/
2013 година, при позоваване на допуснати нарушения от първата инстанция във
връзка с доклада по делото, въззивният съд не прави нов доклад. Съдът дава
указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия, относими към спора и които са пропуснали да извършат в първата
инстанция, поради пороци в доклада. В случая настоящият състав е изпълнил
задълженията си в тази насока.
При горните
съображения решение № 25/ 04.02.2016 година на Тетевенския районен съд по гражданско дело № 503/ 2014 година по описа на същия
съд е правилно и
следва да бъде потвърдено, в частта, предмет на настоящото въззивно
производство, а именно: относно иска по чл. 19, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание № 5, том І,
нотариално дело № 12/ 2011 година в частта, с която Г.Й.С. е завещала на дъщеря
си А.М.С. ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 80902.249.339.1 по
КККР на с. Черни Вит, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
тази сграда.
При този
изход на процеса въззивника А.М.С., следва да заплати на въззиваемата страна С.С.
съдебно-деловодни разноски в размер на 805 лева, от които 600 лева, адв.
възнаграждение редуцирано по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
Водим от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/ 04.02.2016
година на Тетевенския районен
съд по гражданско дело № 503/
2014 година, по описа
на същия съд, в
частта, с която е прогласил за недействително, на
основание чл.19,ал.1 от ЗН, нотариално завещание № 5, том
І, рег.№2848, нот.дело № 12/ 2011г по описа на нотариус с рег.№392 на НК и
район на действие РС-Тетевен,
в частта, с която Г.Й.С., б.ж.на град Тетевен, Ловешка област, е завещала в
полза на А.М.С. ***, 1/2 идеална част
от жилищна
сграда-еднофамилна на
два етажа, застроена върху площ по акт за собственост от 60 кв.м., а по
Кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Черни Вит, представляваща
жилищна сграда с идентификатор
80902.249.339.1, еднофамилна на два етажа, застроена върху площ от 58
кв.м., находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
80902.249.339 по КККР на с.Черни Вит, одобрени със Заповед №
РД-18-88/29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по актуална
скица от 1735 кв.м., адрес на имота с.Черни Вит, ул.“Дели Пало“ № 6, трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно застрояване-ниско
застрояване (до 10м.), при съседи: имоти с идентификатори 80902.249.340,
80902.18.182, 80902.249.338, 80902.249.337, 80902.249.341, както и в частта, с която е отхвърлен искът за
делба на същата сграда между С.Й.С., гражданин на
Република Гърция, роден на *** г. в гр.*** срещу А.М.С., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 78 от ГПК да заплати на С.Й.С., гражданин на Република Гърция, роден на *** г. в гр.***
съдебно-деловодни разноски в размер на 805 (осемстотин и пет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, на основание чл.
280, ал.2, т.1 ГПК, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.