РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501788 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична полиция“ към
МВР, ,подадена чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Агнес Николова срещу
Решение № 1961 от 16.09.2022г. постановено по гр.д.№ 3886/2022г.по описа на БРС,с което
ответникът ГД“Гранична полиция“ е осъден да заплати на ищеца Д. Н. И. с ЕГН-
**********, сумата от 573.17 лева,представляваща нетният размер на дължимото и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 68.64часа положен от ищеца Д. Н. И.
и неплатен извънреден труд през периода 06.06.2019г.- 09.07.2022г.,получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца И. през същия период нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане,както и сумата 129.53
лева,представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 31.07.2019г.до
15.06.2022г./датата на подаване на исковата молба/.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност
на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния
закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на
становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в
ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които
законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез
1
посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни
препращания. Разпоредба,идентична с тази на чл.9 ал.2 от НСОРЗ с основание не е
предвидена в Наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР,тъй като за държавните служители
нормалната продължителност на дневен и нощен труд съвпада и коефициентът е 1. Изразява
становище,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.633 ГПК,тъй като
районният съд не е съобразил тълкуването на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО дадено в
решението на СЕС постановено на 24.02.2020г.по дело С-262/2020г. Моли за отмяна на
решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор ищецът И., чрез пълномощника си адв.Георги Стоянов
оспорва въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за
неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в
случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението
им са специални закони,уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут
на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират
отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се
прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако
не се приложи НСОРЗ.Поддържа становището на БРС,че празнотата в специалната правна
уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че
третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело
до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Като неоснователни са
оспорени доводите на въззивника,че при приравняване на нощния труд към дневен се
получава коефициент 1 относно приложимият коефициент 1 ,като се сочи,че за работещите
на -8,-12 и -24 часови работни смени в системата на МВР,работното време се изчислява
сумарно за тримесечен период,с възможност за полагане на труд и през нощта от 22.00 до
06.00 часа,а работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период/чл.187 ал.3 ЗМВР/.ЗМВР разрешава полагане на нощен труд,което не изключва
приложението на общите правила и приравняване на нощния труд към дневен,съответно не
изключва приложението на правилата за заплащане на извънреден труд. Въззиваемата
страна счита,че районният съд е съобразил и тълкуването,дадено с решението на СЕС от
24.02.2022г.по дело С-262/20. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната дирекция,редовно уведомена,не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемият Д. И.,не се явява.Представлява се от
адв.Стоянов,който оспорва въззивната жалба.Претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено
следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е
спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до
06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното
време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-
икономическа експертиза, съгласно която за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г. ищецът
е положил общо 480 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени
2
часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в
дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 548.64 часа и разликата в двете
стойности в размер на 68.64 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за
положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от
превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и
общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 68.64 часа възлиза на
сума в размер от 573.17лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е
прието като доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е
установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят
от настоящата инстанция.
От правна страна на спора съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2
ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да
внесе следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.
187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6
ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично
на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
3
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да
се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като се касае за специална уредба.
В т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на
служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на
МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от
настоящата инстанция. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща
към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва нормативна основа,която
да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че приложимия коефициент е
1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа
за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
4
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно
дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?“.
По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна практика на
съдилищата,като преобладаващата част от съдебните състави,както и настоящият съдебен
състав, приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на
отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв
коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това
следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави прилагането на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
По спорния въпрос има формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 311 /08 януари 2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело №
1144 по описа за 2018 г. в производство по чл. 290 от ГПК,която е в същия смисъл.По
въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на правна уредба в
специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк.
дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че общият закон намира субсидиарно приложение и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020,образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия предмет на спора. Очевидно
е,че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните
служители , доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива норми,а не националното
право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от
това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл,че
националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен
режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище ,че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита ,които да компенсират това. По
настоящото дело е установено,че в ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и
липсва изрична регламентация за възможността положения труд да бъде възмезден.
Сочените във въззивната жалба аргументи досежно наличие на „ компенсационни
5
механизми,допълнителни материални стимули и нематериални блага“ ,предвидени в ЗМВР
за служителите не се споделят от съда, тъй като те не представляват допълнителна защита
или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното
запитване. Такива придобивки ползват всички служители на МВР,а не само
служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на
обезщетение,след като не са насочени специално към категорията служители ,полагащи
нощен труд,нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им
през нощта. Налага се извод,че нощният труд следва да бъде обезщетяван,но в българското
законодателство няма предвидено такова обезщетение,което да компенсира своеобразната
тежест на нощния труд на служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на
такова обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,
не отразява допустима от закона цел,годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се
акцентира върху абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание,както е приел и
БРС. По отношение на размера решението на БРС също е правилно. Приетата по делото
СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което и БОС възприема заключението на вещото
лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислената като дължима сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд от 68.64
часа възлиза на сума в размер на 573.17 лева. Тази сума представлява дължимо и
незаплатено на ищеца възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата
между заплатен нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143 равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. На ищеца се
дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендирана
е и сборна лихва за забава върху отделните вземания ,дължима от изпадането на ответника в
забава за всяко вземане от 31.07.2019г.до датата на завеждане на делото- 15.06.2022г.,която
е изчислена от вещото лице в размер на 129.53 лева и също правилно е присъдена от БРС.
По гореизложените съображения и като взе предвид, че направените от настоящия
съдебен състав фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемата
страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 500 лева ,
представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения
между страните договор за правна защита и съдействие,представен по делото.
Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено съобразно минималния предвиден
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 лева за главния иск и 100 лева за
акцесорния иск, поради което възражението за прекомерност на въззивната страна е
неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1961 от 16.09.2022г. постановено по гр.д.№
3886/2022г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на МВР ,с адрес – София
,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д. Н. И. с ЕГН-********** сума в размер
на 500/петстотин/ лева,представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7