Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 147 по
описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищцата П.А.И.
твърди, че с Решение № 4678/16.11.2017 г. по гр. д. № 10041/2016 г. на ВРС било
признато за незаконно уволнението ѝ, извършено със Заповед № РД-06-756/20.06.2016
г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието – Варна, заповедта
била отменена и тя била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност –
„директор“ на ОУ „Х.Б.“, с. Н., общ. Суворово, обл.
Варна. Решението било потвърдено с Решение № 616/04.04.2018
г. по в. гр. д. № 574/2018 г. на ВОС, което не било допуснато до касационно
обжалване с Определение № 835 от 30.10.2018 г. по к. гр. д. № 2807/2018 г. на
ВКС, IV Г.О.
Излага, че
на 06.11.2018 г. в 9:00 часа се явила в сградата на училището, придружена от
адв. К.Г.и свидетелите Н. И. Й.и М.К.М., за да бъде възстановена на работа. На
място пристигнал и служител на полицията. Заявява, че в дирекцията заварили
временно изпълняващата длъжността директор Б.Б.и Б.А.–
учител по физическо възпитание. Б.Б.отказала да
започне предаването на училищната документация и останалите необходими вещи за
изпълнение на длъжността, докато в сградата не дойдат длъжностни лица от
РУО-Варна. Около 10:00 часа в училището пристигнали служителите на РУО – Варна И.Р.и
Т.О., адвокат М. Д., както и началникът на РУО – Варна В.Г.. По молба на
последната Н. Й.и М.М.напуснали директорския кабинет.
В това време в стаята влязла П.Х.- счетоводител на училището. Служителите на
РУО – Варна предоставили на ищцата за подпис Заповед № 1378/06.11.2018 г. за
възстановяване на длъжността „директор“, заедно с нова длъжностна характеристика.
След подписване на документите на временно изпълняващата длъжността „директор“ Б.Б.била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 06.11.2018 г.
Ищцата
твърди, че непосредствено след оформяне на горепосочените документи ѝ
била връчена процесната Заповед № РД07-19/06.11.2018 г. за прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ – липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, считано
от 07.11.2018 г., след което на Б.Б.била връчена нова
заповед, по силата на която същата отново да изпълнява временно длъжността
„директор“. П.И. посочва, че В.Г. я поканила в РУО – Варна, за да бъде оформена
трудовата ѝ книжка и да подпише допълнително споразумение за работната си
заплата. Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение било от
07.11.2018 г., адв. Г.призовал да пристъпят към предаване на цялата учебна
документация, печати и др. вещи, необходими за изпълнение на длъжността, тъй
като на 06.11.2018 г. именно ищцата била директор на училището. В тази връзка
бил съставен и приемо-предавателен протокол, но Б.Б.отказала да предаде печата на училището. Ищцата заявила,
че няма да подпише протокола, тъй като не ѝ били предадени печатът,
ключовете за сградата и кодовете за достъп до електронната система, за да може
реално са изпълнява задълженията си. Тя обяснила, че държи да изпълнява
длъжността си, за да може да се разпореди със сума по спечелен проект, на който
тя била ръководител. Същата била преведена по сметка на училището през месец
март 2018 г., но временно изпълняващата длъжността „директор“ отказвала да
разпредели сумите на лицата, работили по проекта – ищцата и няколко учители,
работили в училището /И.Б., В. И. и Н. Й./. Началникът на РУО – Варна заявила,
че не е възможно това да се случи в рамките на деня, като бил съставен нов
протокол, в който било отразено, че печатът на училището ще остане при нея до
отразяване на промяната в Регистъра на печатите към Министерството на
образованието и науката. Последното било отбелязано и в приемо-предавателния
протокол. След като получила препис от съставените протоколи ищцата твърди, че
отишла до РУО – Варна, за да получи трудовата си книжка и допълнителното
споразумение.
Ищцата
развива подробни съображения за незаконосъобразност на уволнението. На първо
място изтъква, че не е била допусната реално да заеме длъжността, на която е
възстановена. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 127, ал. 1 КТ, както и на
чл. 218, ал. 1 КТ, тъй като не са ѝ предадени вещите, необходими за
изпълнение на длъжността и не ѝ е проведен инструктаж. Поради изложеното
поддържа, че е било недопустимо да се прекрати трудовото ѝ правоотношение.
На второ
място ищцата развива доводи за злоупотреба с право, превратно упражняване на
работодателска власт и заобикаляне на закона. Посочва, че само формално е
възстановена на работа, за да може да бъде издадена нова уволнителна заповед,
за която твърди, че преповтаря мотивите на отменената от съда заповед за
уволнение. Заявява, че макар на началника на РУО – Варна да било известно, че
се ползва със синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, в качеството си на
секретар на НСО „Образование и наука“ към С.С., не било
поискано разрешение за уволнението ѝ от синдиката. Чрез формалното
възстановяване на работа била поставена в невъзможност да инициира създаване на
синдикална структура към „С.С.“ в предприятието на
работодателя.
На следващо
място, ищцата развива аргументи за незаконност на уволнението поради нарушение
на чл. 333, ал. 3 КТ. Изразява несъгласие с мотивите на уволнителната заповед,
съгласно които не се ползва със синдикална закрила, тъй като при издаване на
уволнителната заповед в ОУ „Х.Б.“, с. Н. няма първична организация на НСО
„Образование и наука“ към С.С.. Поддържа, че такава е
съществувала към момента на предходното ѝ уволнение. Наред с изложеното
посочва, че е избрана за секретар на ръководен изборен синдикален орган,
изграден на национален и отраслов принцип, като към момента на уволнението НСО
„Образование и наука“ към С.С.има изградени две
първични организационно-структурни звена при двама различни работодатели, както
и една структура на териториален и отраслов принцип. Поддържа, че сферата на
дейност на посочената синдикална организация има връзка и кореспондира със
спецификата на полагания от ищцата труд.
По-нататък
в исковата молба са наведени доводи, че с процесната уволнителна заповед
извършени дисциплинарни нарушения са квалифицирани като липса на качества за
ефективно изпълнение на длъжността. Посочва се, че за описаните в заповедта
действия вече е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, за което е
издадена отменената от съда уволнителна заповед. Излага се, че констатациите,
отразени в мотивите на процесната заповед, са извършени от РИО – Варна при
проверка в училището за периода 02.11.2015 г. – 30.11.2015 г., като същите са
отразени в Констативен протокол № КМОД 11-761/18.12.2015 г., който не е връчен
на ищцата. Посочва, че уволнението е обосновано и с доклад за извършена
финансова проверка от АДФИ, който също не ѝ е връчен.
Наред с
изложеното ищцата счита, че при извършване на уволнението не е спазен
предвиденият в чл. 194, ал. 1 КТ срок. Последният намира, че е приложим по
аналогия при ангажиране безвиновната отговорност на служителя. Поддържа, че два
пъти е ангажирана отговорността ѝ за едни и същи действия, което е
недопустимо съгласно чл. 189, ал. 2 КТ.
Ищцата
оспорва да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, на
което работодателят се позовава, а именно – липса на качества за ефективно
изпълнение на работата. Твърди, че за времето, в което е изпълнявала
длъжността, не са доказани нередности при управлението на училището.
Счита, че
чрез издаването на заповедта за уволнение от 06.11.2018 г. ответникът цели
пререшаване на приключилото съдебно производство, което има за предмет
законосъобразността на предишното уволнение. Поради изложеното навежда доводи
за наличие на сила на пресъдено нещо.
Поддържа,
че началникът на РУО – Варна е допуснала нарушение на чл. 9, ал. 1 и следващите
от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на
образованието, издаден от Министъра на образованието и науката, който ѝ
вменява задължението да окаже методическа подкрепа на директора на учебно
заведение. В тази връзка счита, че е поставена в по-неблагоприятно положение в
сравнение с временно изпълняващата длъжността „директор“ Бистра Бойчева, на
която са оказани институционална подкрепа и методическа помощ. Поради
посоченото намира, че са нарушени чл. 4 ЗЗДискр, чл.
6, ал. 2 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
Наред с
гореизложеното прави оплакване за немотивираност на процесната заповед за
уволнение.
Отправя
искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№ РД07-19/06.11.2018 г., издадена от Началника на Регионално управление на
образованието - Варна, и отмяна на същото, както и за възстановяването ѝ
на заеманата преди уволнението длъжност.
Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Основно
училище „Х.Б.“, с. Н., обл. Варна, който излага
съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на
ищцата, че същата реално не е допусната да заеме длъжността „директор“.
Посочва, че към 06.11.2018 г. в Регистъра за печати е вписана Бистра Бойчева,
временно изпълняваща длъжността „директор“, поради което училищният печат не е
могъл да бъде ползван от друго лице. Намира за неуточнено оплакването на
ищцата, че не са ѝ предадени кодове за достъп до електронна система и
поддържа, че на 06.11.2018 г. тя не е направила искане да ѝ бъде предаден
конкретен код. Заявява, че в базата данни на работодателя има лични данни и за
ползването им от определено лице се изисква индивидуален код. Счита за
несъстоятелно оплакването на ищцата, че формално е възстановена на работа, като
се позовава на издадената изрична заповед, в която е вписана датата, от която
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Намира за
ирелевантно към предмета на делото, че Б.Б.е подпечатала
два протокола на 06.11.2018 г. с печата на училището.
Ответникът
оспорва ищцата да се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Позовава на
чл. 8, ал. 2 от устава на С.С., съгласно който член
на сдружението може да бъде само лице, което не членува в други синдикални
организации. Посочва, че към датата, на която ищцата е избрана за секретар на
това сдружение, тя е била член на общинската организация на Съюза на
работодателите в системата на народната просвета в България. Наред с изложеното
навежда доводи, че към датата на издаване на процесната уволнителна заповед в
ОУ „Х.Б.“, с. Н. не е учредявана първична организация на Национална синдикална
организация „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“. Поддържа, че
посочената синдикална организация е създадена само документално и не е
извършвала синдикална дейност в ответника. В тази връзка се позовава на практика
на ВКС, съгласно която председателят и секретарят на първично организационно-структурно
звено извън предприятието на работодателя не са членове на ръководен изборен
синдикален орган и не се ползват с право на синдикална закрила при уволнение.
Счита, че участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата
на работодателя дори и на синдикален орган на отраслово и национално ниво не
дава основание за ползване на предварителна закрила.
Ответникът
излага подробни съображения за законосъобразност на уволнителната заповед.
Посочва, че в същата подробно са изложени мотиви за липсата на качества на
ищцата за ефективно изпълнение на работата за длъжността директор. В частност
твърди, че ищцата е проявила неспособност
за цялостна организация на труда в училището, както и липса на
ангажираност към трудовия процес. Посочва, че тя не е могла да изготви редица
документи, свързани с организацията на работата в училището /напр. съкратено
щатно разписание и поименно щатно разписание в училището, правила и процедури
за назначаване на персонала, индивидуални показатели и критерии за оценка на
резултатите от труда на педагогическия персонал/. Поддържа, че същата няма
качества да осъществява контрол по отношение на персонала и учениците. Излага,
че към 01.01.2014 г., макар да е било налице
основание за преместване в друго училище или в самостоятелна форма на обучение
на голям брой ученици, това не е сторено. Твърди, че за учениците, записани в
самостоятелна форма на обучение, не са изисквани писмени заявления и медицинска
документация, като липсват и заповеди за преместване от една форма на обучение
в друга. Ответникът навежда твърдения, че ищцата не е могла да създаде нужната
организация, координация, контрол на изпълнението на резултатите, както и да
организира своевременното отчитане на дейността, извършена проект „Успех“ на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 01.11.2014 г. до
31.03.2015 г. По проект „Прогрес“ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
не са проведени процедури съобразно праговете, предвидени за това по ЗОП и
правилата на ППЗОП. Посочва, че поради липсата на знания и умения в
планирането, отчитането и сключването на договори по проектите, провеждани в
училището, се отразяват на управлението на бюджета му, като част от средствата
не се възстановени и са останали за сметка на бюджета на училището.
Ответникът
поддържа, че ищцата не отговаря на изискванията, поставени в длъжностната
ѝ характеристика, а именно да притежава способност да планира, организира
и контролира дейности, свързани с изпълнение на преките и задължения;
способност да работи в екип; способност да анализира, синтезира и да взема
решения; комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни
проблеми и ситуации.
Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
В
проведеното първо по делото открито съдебно заседание ищцата поддържа
предявените искове.
Ответната
страна доразвива доводите, изложени в отговора. Оспорва оплакванията на ищцата,
че не е реално възстановена на работа с аргумента, че възстановяването е
настъпило по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 10041/2016
г. по описа на ВРС. Излага подробни съображения, че в качеството си на представляващ
работодателя П.И. не би могла да изгражда първична структура на Синдикат
„Спартак“.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението и конкретно
–че е издадена уволнителна заповед от компетентен орган, че е спазен редът по
КТ и че е налице визираното в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ основание /ищецът да е
бил в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на
професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на
неговото безвиновно поведение, на обективни по своя
характер причини/.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на горепосоченото
основание на работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, е обусловено от получаването на предварителното
съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация. Цитираната правна норма предвижда закрила в
полза на две категории синдикални членове: 1) членовете на синдикалното
ръководство в предприятието, които по смисъла на § 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ включват председателя и секретаря на първичното
организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на
работодателя; 2) членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да
е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Във втория случай
се касае за структури, стоящи над първичните организационно-структурни звена на
синдиката, които ръководят и организират техните действия при различни
работодатели, сред които не е безусловно необходимо да попада работодателят на
уволнения служител. В изложения смисъл е трайната и еднопосочна практика на
ВКС, обективирана в Решение № 667/ 15.11.2010 г. по гр.д.№ 63/ 2010 г., IV г.о.; Решение № 522/
24.06.2010 г. по гр.д.№ 653/2010 г., IV г.о.; Решение № 211/ 05.11.2015
г. по гр.д.№ 438/2015 г., III г.о.
С доклада по делото съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото следните обстоятелства: че същите са страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, като с влязло в сила на 30.10.2018 г. решение е
признато за незаконно уволнението на П.И., извършено със Заповед №
РД-06-756/20.06.2016 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието
– Варна, заповедта била отменена и тя била възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност – „директор“ на ОУ „Х.Б.“, с. Н., общ. Суворово, обл. Варна; че трудовото правоотношение на ищцата е повторно
прекратено със Заповед № РД07-19/06.11.2018 г., издадена от Началника на Регионално
управление на образованието – Варна; че преди да бъде извършено процесното уволнение
Началникът на РУО-Варна не е изисквал съгласие по реда на чл. 333, ал. 3 КТ от
Синдикат „Спартак“, както и че към 06.11.2018 г. в училището е имало учредена
синдикална организация към ОКС-Варна и не е имало учредена такава към Синдикат
„Спартак“.
От приложеното на л. 128 от делото удостоверение с
изх. № 53/05.11.2018 г. се установява, че П.А.И. е избрана за единствен
секретар на Националната синдикална организация „Образование и наука“ към
Синдикат „Спартак“ на 03.01.2016 г., което обстоятелство е непроменено към
датата на издаване на удостоверението. Последната е учредена в изпълнение на
Решение № 1 от 03.01.2016 г. на Управителния съвет на Синдикат „Спартак“ /л.
100/, като на 03.01.2016 г. е проведено учредително събрание и са избрани
председател и секретар /видно от учредителния протокол, приложен на л. 101-103
от делото/. Представени са писмени доказателства, че посочената синдикална
организация има учредени първични структури при двама работодатели – Център за
специална образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“,
гр. София /л. 112-116/ и ОУ „Г.К.“, гр. Първомай, обл.
Пловдив /л. 124-127/, както и такава, изградена на териториален принцип /л.
118-122/.
От обсъдените по-горе писмени доказателства по
безспорен начин се установява, че към датата на издаване на процесната
уволнителна заповед ищцата е била член на ръководството на национален
синдикален орган – секретар на Националната синдикална организация „Образование
и наука“ към С. „С.“. В този смисъл тя се ползва със закрилата по чл. 333, ал.
3, предл. четвърто КТ, като липсата на първично
организационно-структурно звено на синдиката в ОУ „Х.Б.“, с. Н. е ирелевантно
поради изложените по-горе съображения.
Неоснователни са доводите на ответника, че не е
налице посочената хипотеза, базирани на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от устава на С.С..
Действително съгласно последната член на сдружението може да бъде само лице,
което не членува в други синдикални организации. По делото обаче липсват данни
да е прекратено членството на П.И. в сдружението на посоченото основание, респ.
да е отпаднало качеството ѝ на секретар, а до този момент не може да
отпадне закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ.
Изрично в чл. 344 ал. 3 КТ е
предвидено, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът
отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество.
Поради горните съображения
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен. Предвид основателността на главния иск основателен се
явява и искът за възстановяване на ищцата на предишната ѝ работа.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора и изрично отправеното искане на ищцата следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева /видно от приложения на л. 23 от делото договор за правна защита и
съдействие/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд – Варна дължимата по исковете държавна такса в общ размер 160 лева /по 80 лева по всеки от двата
предявени искове/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на П.А.И., ЕГН **********,***, извършено със Заповед
№ РД07-19/06.11.2018 г., издадена от Началника на Регионално управление на
образованието - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П.А.И.,
ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност – „директор“ на ОУ
„Х.Б.“, с. Н., общ. Суворово, обл. Варна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ОУ „Х.Б.“,
с. Н., общ. Суворово, обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.И., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 2000
/две хиляди/ лева, представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОУ „Х.Б.“,
с. Н., общ. Суворово, обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт,
по сметка на Районен съд – Варна, СУМАТА ОТ 160 /сто и
шестдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: