№ 1285
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. Д. П. срещу решение от 21.06.2022 г. по
гр.д. №53446/2021 г. на Софийския районен съд, 128 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца
незаконно обвинение по пр.пр. №39361/2016 г. по описа на СРП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че СРС неправилно е
приел, че ответникът не е изпратил постановлението за прекратяване на наказателното
производство на пострадалата, както и че не е претърпял вреди от повдигнатото му
обвинение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
1
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Предявеният пред СРС, 128 състав, иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2
ЗОДОВ.
По делото не се спори и се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем на
17.04.2018 г. по пр.пр. №39361/2016 г. по описа на СРП за престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 НК, както и че му е взета мярка за неотклонение „подписка“, както и че
разследването е предявено на ищеца на 17.08.2018 г. Не е спорно и че с постановление от
08.11.2018 г. на прокурор при СРП ДП №261/2017 г. по описа на 06-то РУ при СДВР, пр.пр.
№39361/2016 г. по описа на СРП, е прекратено, както и че взетата спрямо обвиняемия мярка
за неотклонение е отменена.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение
в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012
г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на
законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е
настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага
принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на
виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който
е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ.
В практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл.412 ал.2 НПК, които влизат в сила
/решение №197 от 17.05.2011 г. по гр.д. №1211/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Според разпоредбата
на чл.243 ал.10 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство,
което не е обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.243 ал.6 т.1 и
2 НПК подлежат на проверка по реда на глава ХХІІІ „Възобновяване на наказателни дела” -
чл.419 ал.1 НПК.
От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати
лица по чл.243 ал.4 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ
прокурор, ако не е обжалван пред съд. В редакцията на текста на чл.243 ал.10 НПК е
предвидено, че отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е
образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от
издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В
изключителни случаи Главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване
на наказателното производство и след изтичането на този срок.
Следователно, разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по
гр.д. №1211/10 г., ІІІ ГО, е приложимо и след допълнението на чл.243 ал.10 НПК, предвид
възможността Главният прокурор да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство и след изтичането на предвидените срокове /в този смисъл са и
постановените решение №184 от 26.05.2015 г. по гр.д. №7127/2014 г. на ВКС, ІV ГО,
2
решение №191 от 20.05.2015 г. по гр.д. №6686/2014 г. на ВКС, ІV Г, и др./.
От значение за преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, дали то е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, респ. дали
има постановено постановление за отмяна на постановлението за прекратяване от прокурор
от по-горна прокуратура. В случай че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било съобщено на ищеца, то по отношение на него, фактическия състав на
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е завършен.
В настоящия случай, препис от постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било изпратено на ищеца, но липсват данни за датата на получаването му.
По делото обаче липсват твърдения и не са представени доказателства, постановлението да е
обжалвано пред съд от ищеца. В този случай и при липса на твърдения и доказателства този
акт на СРП да е отменен от прокурор от по-горна прокуратура, следва да се приеме, че
постановлението от 08.11.2018 г. се е стабилизирало към датата на постановяването му и за
ищеца се е породило правото да получи обезщетение за вредите, претърпени от незаконно
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1
НК, признато като такова с прекратяването на наказателното производство, противно на
приетото от СРС.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ,
освен наличие на влязла в сила акт, с който наказателното производство срещу ищеца е
прекратено, тъй извършеното деяние не е престъпление, какъвто в случая безспорно се
установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите,
вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На
репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 ТР
№3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за
справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като
удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността
на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя
на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества
на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на
ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са
само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл
Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по
гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на
ІV ГО на ВКС; Решение №26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС;
Решение №23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Безспорно е, че повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде
силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе
предвидената в закона наказателна репресия, а и относно възможността това да повлияе в
отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с
които има социални контакти. Действително по делото не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на претърпените от ищеца в резултат на повдигнатото му
обвинение вреди, но, както вече бе посочено, не са нужни специални знания, че вследствие
на образуваното срещу ищеца наказателно производство е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и
безпокойство относно неясното си бъдеще.
От ангажираните по делото писмени доказателства е установено безспорно
наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца,
като до момента на влизането му в сила същият е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното производство срещу него е
3
продължило в период от 6 мес. и 22 дни. Следователно не може да се приеме, че този период
надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е
нарушено правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС, поради което и не следва да
бъдат разглеждани останалите доводи на ищеца във въззивната жалба, касаещи присъждане
на отделно или общо обезщетение за неимуществените вреди при нарушаване правото на
обвиняемия за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление против личността
по чл.144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, което е тежко и за което е предвидено наказание е
лишаване от свобода до шест години. Наложена му е била мярка за неотклонение
„подписка“.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че по отношение на
ищеца е били взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, и обстоятелството, че
повдигнатото обвинение срещу ищеца му е създало негативни емоции.
С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура, която също
следва да бъде взета предвид, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 300,00 лв. и искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен искът за сумата от 300,00 лв., и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният осъдителен иск бъде уважени до посочения размер. В останалата част, в която
искът е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, решението следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6859/21.06.2022 г., постановено по гр.д. №53446/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. Д. П., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. *******, срещу Прокуратурата на Република България
осъдителен иск за сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение по пр.пр.
№39361/2016 г. по описа на СРП, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. П., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. *******, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ сумата от
300,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК по
ДП №261/2017 г. по описа на 06-то РУ при СДВР, пр.пр. №39361/2016 г. по описа на СРП,
прекратено с постановление от 08.11.2018 г. на прокурор при СРП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5