Решение по дело №300/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 197
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20225500500300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Стара Загора, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500300 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2, т.6 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по жалба на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, управител Р.В. - взискателя в изпълнителното
производство по изп. д. с № 2481/15 год. на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 и район на
действие при Старозагорския окръжен съд, срещу Постановлението от
31.03.2022г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено
изпълнително дело № 2481/2015г.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си юрк. И.Т., излага
съображенията си, че постановлението за прекратяване е неоснователно и
незаконосъобразно, поради което на основание чл. 435, ал.1 от ГПК, обжалва
същото в законоустановения срок. С настоящата жалба излага доводите си в
подкрепа на тези твърдения. Претендира за отмяна на Постановление от
31.03.2022г. на ЧСИ Г.И., като се задължи последния да възобнови и
продължи производството срещу длъжника – П.Д.А..
В законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК ответникът
по жалбата - П.Д.А. - длъжник в изпълнителното производство, не е подал
възражение и не е изразил становище по жалбата.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И., Рег.№
765 е представил писмени мотиви, в които изразява становище за
неоснователност жалбата. Излага допълнителни съображения за настъпила
1
перемпция. Съдебният изпълнител е изпратил заедно с жалбата и писмените
си мотиви и копие на изпълнителното дело.

След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното копие на изп.д. с № 2481 на ЧСИ Г.И.,
с рег.№ 765 и район на действие при Старозагорския окръжен съд се
установява, че изпълнителното дело е образувано на датата 28.12.2015г., въз
основа на изпълнителен лист, издаден от Старозагорския районен съд по
ч.гр.д. № 1698/2015 г. на СтРС.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
овластил частния съдебен изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ да избира
способ на принудително изпълнение. Ведно с образуването, в молбата е
поискано извършване на следните справки:
На 04.01.2016г. е била извършена справка в ТД на НАП за регистриран
трудов договор на длъжника. Видно от справката, която е постъпила на
19.01.2016г., няма данни за трудов договор.
На 19.08.2016г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
справка в ГРАО с цел насрочването на опис на движимо имущество в дома на
длъжника. Със съобщение от 19.08.2016г. ЧСИ е уведомила взискателя за
дължимите авансови такси с цел извършване на исканата справка и
насрочване на описа. На 23.08.2016г. справката е била надлежно извършена.
На датата 20.02.2017г. по делото е постъпила справка от ТД на НАП за
регистриран трудов договор на длъжника.
На 08.09.2017г. е постъпила молбата от взискателя за извършване на
справка за регистриран трудов договор на длъжника, която ЧСИ е изискала на
12.09.2017г. На 23.09.2017г. по делото е постъпила справка от ТД на НАП за
регистриран трудов договор на длъжника — съгласно справката няма данни
за актуален трудов договор, като последния трудов договор, регистриран на
името на длъжника, е бил прекратен на 01.02.2017г.
На 19.06.2018г. е била извършена и поредната справка за регистриран
трудов договор на длъжника. В приложената справка е бил посочен трудов
договор, но от предходната справка, приложена по делото, е видно, че
трудовия договор на длъжника с този работодател е бил прекратен.
На 19.04.2019г. е постъпила молбата от взискателя за извършване на
справка за регистриран трудов договор на длъжника. На 23.04.2019г. по
делото е постъпила справка от ТД на НАП за регистриран трудов договор на
длъжника.
На 22.10.2020г. е постъпила молбата от взискателя за извършване на
справка за регистриран трудов договор на длъжника. На 05.11.2020г. по
делото е постъпила справката от ТД на НАП. Със съобщение по електронната
поща от 05.11.2020г. ЧСИ е уведомила взискателя за дължимата такса по т.9
2
ТТРЗЧСИ с цел налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Със запорно съобщение с изх. № 68743/23.11.2020г. е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при
работодателя „Д.Б.С.“ СД, получено от последния на 30.11.2020г.
На 13.12.2021 г. е постъпила молбата от взискателя за извършване на
справка в КАТ за притежавани от длъжника МПС.
На 31.03.2022г. при справка по изпълнителното дело, ЧСИ е
констатирала, че са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е
издала постановлението си, което е съобщила на взискателя. Взискателят е
получил съобщението за прекратяване на делото на датата 04.04.2022г. На
14.04.2022г. по настоящото изп. дело е постъпила жалба с вх.№
29146/14.04.2022г,, подадена от „К.Б.“ ЕООД - взискател в производството по
изп. д. № 20157650402481 по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765, срещу
постановление от 31.03.2022г., с което ЧСИ Г. И. е прекратила
изпълнителното дело съответно на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за основателна, поради
следните съображения:
В разпоредбата на чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно и
изчерпателно основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е
длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен
в горепосочената норма, е преклузивен, а не давностен, и започва от тече от
последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не погасява материалното право, т. е. няма пречка, и след
срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване.
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия,
които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител, т. е. само онези действия, които са пряко
насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на
съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл е даденото тълкуване
в т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този
3
извод се налага и в т. 10 от същото ТР, според която действия за
принудително изпълнение на вземането представляват предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. В тълкувателното решение е посочено, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността – образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и т. н.
В настоящия случай, последната молба, с която се предлага
изпълнителен способ, е постъпила в канцеларията на ЧСИ Г.И. на датата
13.12.2021 г., от което следва, че законният срок, обуславящ перемпция не е
настъпил. Това е така, защото, когато по делото са извършвани изпълнителни
действия, срокът за перемпция се брои от последното изпълнително действие,
а не от молбата, с която то е поискано.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 31.03.2022 г. на ЧСИ Г.И., с рег.№
765, и район на действие Окръжен съд – Стара Загора, с което на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнението по изп.д.№ 2481/2015
год., като неправилно и незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.И. за
продължаване на действията по изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4