РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Трявна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря В. Х. Драгановска
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20214240100266 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, чл.27 ЗЗД, чл.42 ал.2 ЗЗД,
чл.59 ЗЗД и чл.31 ал.2 ЗС.
В исковата молба на Х. Г. Д. против Р. С. И. се твърди, че ищецът е наследник по
закон на баща си Г. Д. И.. След неговата смърт ищецът научил, че преживе баща му
сключил договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №178 т. II рег.№4221 дело №353/04.12.2020 г. по
описа на нотариус Станислав Лукаев, с който прехвърлил на ответницата /негова
внучка/ всичките си собствени 5/8 ид.ч. от апартамент с идентификатор
73403.501.1568.2, находящ се на ул. „Бреза“ №34 ет.1 в гр. Трявна. Въпреки възмездния
характер на този договор се твърди, че с него е прикрито дарение, както и че договорът
е сключен: без основание /след като прехвърлителят е починал само 4 месеца след
сключването му/, без представителна власт на пълномощника на Г.Д.И. - ответницата
по делото, под принуда и при измама на прехвърлителя. На тези основания се твърди,
че сделката е нищожна/унищожаема. С нея освен това била накърнена запазената част
на ищеца от наследството на починалия и тъй като ответницата не попадала в кръга на
законните наследници на Г. Д., ищецът приел наследството по опис. Стойността на
оставеното от него наследство възлизала на 10 334,00 лв., а пазарната стойност на
прехвърлените 5/8 ид.ч. била в пъти по-висока. Ищецът притежавал 1/8 ид.ч. от
процесния апартамент, по наследство от майка си през 1998 г. Ответницата живеела в
апартамента от дълги години, като по този начин лишила ищеца от правото на
1
ползване на неговата 1/8 ид.ч. и не му заплащала наем. С исковата молба ищецът
заявява, че отправя покана за заплащане на такъв.
Претендира се в исковата молба: 1. Прогласяване нищожността/евентуално
недействителността/евентуално унищожаемостта/ на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; 2. При условията на
евентуалност спрямо първия иск, да се намали извършеното разпореждане с договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като
прикриващ договор за дарение, до размера необходим за попълване на запазената част
на ищеца от наследството на Г.Д.И.; 3. Да се осъди ответницата да заплати
обезщетение за ползване на 5/24 ид.ч. от дарения имот от датата на откриване на
наследството 18.04.2021 г. до 28.10.2021 г. в размер на 555,00 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на иска; 4. Да се осъди ответницата да
заплати обезщетение за ползване на 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот в размер на
2160,00 лв., представляваща равностойност на месечен наем в размер на 60,00 лв. за
периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е представила писмен отговор /чрез пълномощник
адв. Р. Р./. В него не се оспорва, че ищецът е наследник по закон на Х. Г. Д. и че е
приел наследството по опис. Не се оспорва и прехвърлянето на 5/8 ид.ч. от описания в
исковата молба недвижим имот на ответницата, срещу задължение за издръжка и
гледане. В писмения отговор се правят следните оспорвания: С договора не било
прикрито дарение. От много години дядото на ответницата имал нужда от издръжка и
гледане и такива били предоставяни от ответницата през цялото време. Последните 3
години от живота му Г. И. не излизал от дома си, поради старост, поради което не
могъл да осъществи сам сделката. Оспорва се същата да е извършена под принуда, без
представителна власт или без основание. Оспорва се и ответницата или семейството й
да е отказвало достъп до апартамента на ищеца. Твърди се в отговора, че ответницата
живее заедно със семейството си в дома на дядо си от около 2006 г. – 2007 г. по негово
искане, за да се грижат за него. През времето оттогава насетне ответницата полагала
грижи за ищеца – приготвяла храна, поддържала хигиена в дома, плащала
консумативите му. През 2008 г. – 2009 г. Г. И. претърпял операции, като грижите през
време на болничния престой били осъществени от ответницата, с подкрепата на
семейството й. Ищецът живеел от дълги години в гр. Варна и при редките му
посещения в гр. Трявна достъп до това жилище не му бил отказван. На 20.11.2020 г. в
дома си, Г. И. упълномощил ответницата да прехвърли притежаваните от него части от
имот срещу задължение за издръжка и гледане. Към момента на сключване на сделката
никоя от страните по нея не знаела колко остава на възрастния човек да живее, въпреки
напредналата му възраст. Към този момент той не бил диагностициран със
смъртоносно заболяване. Тъй като сключената между страните сделка не била дарение,
била неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на 5/24 ид.ч.
2
от имота. Поради това, че до ответницата не била отправяна покана от ищеца за
заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, нямало основания за присъждане на
такова. Още повече, че Г. И. също ползвал този апартамент до смъртта си.
Претендира се в писмения отговор отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Р. С., уточнява
следното по предявените с исковата молба искове: Претенцията за прогласяване
нищожността на сделката по нотариален акт №178/2020 г. се отнася за 5/24 ид.ч. от
прехвърления недвижим имот, съответстваща на идеалните части, на които ищецът е
наследник по закон на Г.Д.И.. Тази претенция е главна спрямо останалите, като
нищожността се твърди на следните три основания: 1. Поради липса на основание за
сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане - обосновано с твърдението, че Г.Д.И. е починал четири месеца
след сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане; 2. Поради привидност на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане – обосновано с твърдение, че в
действителност прикрива договор за дарение; 3. Поради липса на съгласие –
мотивирано с твърдение, че прехвърлителят по договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил принуден да извърши сделката.
При условията на евентуалност спрямо нея е претенцията за обявяване на договора за
недействителен – поради липса на представителна власт на сключилия договора
пълномощник. При условията на евентуалност спрямо нея е претенцията за
прогласяване на договора по нотариален акт №178/2020 г. за унищожаем относно 5/24
ид.ч. от прехвърления недвижим имот – поради това, че договорът е сключен при
измама на прехвърлителя.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез пълномощниците си адв. Р. Р. и адв. Д.
Д., поддържат направените в писмения отговор оспорвания, като оспорват
твърденията, направени при уточняване на претенциите по исковата молба.
С протоколно определение от 17.02.2022 г., поради оттегляне на предявените искове и
на основание чл.232 ГПК е прекратено производството по делото в частта по
отношение предявения с исковата молба иск с правно основание чл.30 ал.2 от ЗН за
намаляване на разпореждането, извършено с нотариален акт №178/2020 г., както и в
частта по отношение на предявения иск за сумата от 555,00 лв., претендирана като
обезщетение за ползване на 5/24 ид.ч. от процесния недвижим имот през периода
18.04.2021 г. – 28.10.2021 г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира
следното за установено от фактическа страна:
3
Ищецът Х. Г. Д. и майката на ответницата Р. С. И. – Л. Г. Д., са деца на Е. С. И.
/починала на 16.11.1998 г./ и Г.Д.И. /починал на 17.04.2021 г./. В това им качество
същите са наследници по закон на Е. С. И. и Г.Д.И., съобразно удостоверение за
наследници №265/03.06.2021 г. на Община Трявна. Освен тях, наследник по закон е и
П. Г. М. – дъщеря, починала на 27.11.2019 г. и за свои наследници оставила: Т. Н. М.
/съпруг/, Г. Т. М. /син/ и Н. Т. М./син/.
Според удостоверение изх.№572/08.10.2021 г. на Районен съд – Трявна, ищецът Х. Г.
Д. е приел по опис наследството, оставено от починалия негов баща Г.Д.И., вписано
под №27/08.10.2021 г. в особената книга на съда.
С нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г.
по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С.
Л., Г.Д.И., чрез пълномощник Р. С. И., е прехвърлил на внучката си Р. С. И., всички
притежавани от него 5/8 ид.ч. от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 73403.501.1568.2.2 по КК и КР на гр. Трявна, одобрени
със заповед РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект от 25.11.2020 г., с адм. адрес: гр. ********, ул.
„*******“ №** ет.* ап.*, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 73403.501.1568.2, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 73403.501.1568, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със з.п. 85,28
кв.м., при граници: на същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта -
73403.501.1568.2.4, с прилежащи части: МАЗА №1 от високото тяло на жилищния
обект, ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ №1от високото тяло, заедно с
14.246% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
Видно от приложеното по делото пълномощно, послужило за съставяне на нотариален
акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г., с него Г.Д.И. е упълномощил
ответницата Р. С. И., да го представлява неограничено пред нотариус с район на
действие Районен съд – Трявна, за да действа от негово име при подписване като
прехвърлител на нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, с който да прехвърли, при условия каквито прецени
сама, на себе си, притежаваните от него 5/8 ид.ч. от апартамента на ул. „********“ №**
в гр. Трявна. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа рег.№4120/ 20.11.2020
г., направена от помощник-нотариус М. Ц. при нотариус С. Л. с рег.№706 на НК, като
според направената в пълномощното забележка, упълномощителят Г.Д.И. е заявил, че
е грамотен, но поради старост не може да подпише пълномощното и да изпише
собственоръчно и трите си имена, поради което и на основание чл.579 ГПК е поставил
4
вместо подпис отпечатък от палеца на дясната си ръка. Според друга забележка в
пълномощното, нотариалното удостоверяване на подписа е извършено извън
нотариалната кантора в работно време, на адрес: гр. ******* ул. „*******“ №*** от
помощник-нотариус М. Ц.. Пълномощното е и с нотариална заверка на съдържанието
рег.№4121/2020 г., направена също от помощник-нотариус М. Ц. при нотариус С. Л. с
рег.№706 на НК.
Разпитана като свидетел помощник-нотариус М. Ц. заявява, че единственият конкретен
спомен относно направените от нея заверки на пълномощното е, че е посетила адреса.
Няма спомени относно човека, на който е направила заверката. Приципно посочва, че
изводът дали лицето може да се подпише и да изпише собственоръчно трите си имена,
прави въз основа на лични впечатления – след като даде лист хартия, на който
упълномощителят да се подпише и да напише някакъв текст. Ако лицето заяви, че не
може или пък свидетелката лично се убеди в това, пристъпва към заверка чрез
полагане на пръстов отпечатък. Относно съдържанието на подписвания документ,
свидетелката заявява, че тя лично го прочита само в случаите, в които лицето заяви, че
не може да го прочете. Тогава тя го прочита и отбелязва в пълномощното, че
документът е прочетен от нея. Понеже в случая не било отбелязано такова
обстоятелство, съдържанието на пълномощното е било прочетено лично от
упълномощителя.
Въз основа на представената по делото фактура №997/18.04.2021 г. и приходни
квитанции, издадени от „ВИП 2009“ЕООД, се установява, че ответницата Р.И. е
заплатила суми, представляващи разходи за погребението на Г.Д.И.. Заплатила е и
дължими такси към Община Трявна, във връзка също с погребението му.
От справка изх.№15/21.02.2022 г. на „Български пощи“ЕАД е видно, че през м.м.
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2020 г.
Г.Д.И. е получил пенсия лично в дома си, от пощенския раздавач Д. И.. През м.м.
август 2020 г. пенсията е получена също лично от него, от касиер гише Г. С.. През м.
септември 2020 г. пенсията е получена лично от него, от пощенски раздавач Г. Д..
Приложени към справката са служебни бонове за предаването и получаването на
пенсията, като получаването е удостоверено с подпис на получателя. Видно от тях е, че
размерът на пенсията варира между сумите от 367,07 лв. до 442,52 лв. месечно.
От заключението на допуснатата по искане на ищцовата страна съдебно оценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице С. Х., се установява, че: Пазарната цена на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73403.501.1568.2.2 към датата на
изготвяне на заключението е 61 714,00 лв., а към датата на смъртта на Г.Д.И. –
17.04.2021 г., в размер на 57 024,00 лв. Средната месечна наемна цена за периодите,
както следва, е: 28.10.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 260,00 лв.; 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. в размер на 260,00 лв.; 01.01.2020 . – 31.12.2020 г. в размер на 280,00 лв.;
5
01.01.2021 г. – 28.10.2021 г. в размер на 300,00 лв.; 18.04.2021 г. – 28.10.2021 г. в
размер на 300,00 лв.
От показанията на свидетелката Д. Н. И. се установява, че тя пощенският раздавач от
„Български пощи“ЕАД, отговарял за предаването на пенсията Г. И. и единствено,
когато е била в отпуск, връчването е било извършвано от други пощенски служители.
Когато посещавала жилището, обикновено отварял Г. И., но понякога след позвъняване
не се появявал никой и тогава свидетелката влизала сама в дома, на който вратата била
оставяна отворена в дните за получаване на пенсия. Г. И. винаги получавал лично
пенсията си, без да присъстват други хора при предаването на парите. Той се
подписвал на документа лично /без да се налага да му държат ръката/ и вземал парите.
Впечатлението на свидетелката И. е, че Г. И. е бил съвсем съзнателен, когато водел
разговори с нея. Можел да се движи из апартамента, но основно битувал в една стая,
където свидетелката го намирала да лежи, да спи или да гледа телевизия. Бил винаги
чист и спретнат. Не се оплаквал от нищо. Понякога, овен него, в жилището се
намирали и Радосвета и/или дъщерите й, които живеели също в този апартамент.
Свидетелката Е.Х. Г. е дъщеря, а свидетелката В. К. К. е съжителка на съпружески
начала на ищеца Х. Г. Д.. От показанията им се установява, че ищецът живее от дълги
години в гр. Варна, като той и семейството му посещавали периодично Г. И.. В
апартамента на ул. „******“ №** в гр. Трявна Г. И. живеел сам, когато преди повече от
10 години той поканил ответницата със семейството й да се настанят в него. Оттогава и
досега те живеели в апартамента. Жилището не било в добро състояние и не било
много хигиенично, според двете свидетелки. Г. И. като цяло бил в добро здравословно
състояние - сам се движел и обслужвал, поради което смятат, че не е имал нужда от
полагане на особени грижи. Освен Радосвета и семейството й, с които живеел, грижи
за него полагала и дъщеря му Павлинка, докато била жива и имала възможност. Г. И.
не бил заявявал, че има намерение да прехвърля апартамента, а заявявал, че има три
деца и ще остави всичко на тях. Когато идвали да го виждат, ищецът и съжителката му
носели Х.на за възрастния човек, която оставяли. При срещите ответницата се държала
грубо. През 2008 г. дъщерята на ищеца съдействала на дядо си да му направят
операция на окото, като след извършването й Г. И. останал известно време в жилището
на свидетелката.
От показанията на свидетелите М. И. М., Н. Й. И. и В. Е. Б. се установява, че в
жилището на Г. И. ответницата и семейството й живеят от повече от 15 години. До
смъртта си Г. И. не се залежал. Няколко години преди кончината му вече не излизал от
апартамента, но можел да се движи сам и да се обслужва, като ответницата и близките
й му помагали за някои от ежедневните грижи, като къпане, обличане и други. До един
момент Г. И. готвел, тъй като по професия бил готвач. През последните години от
живота му, Р.И. и семейството й се грижели за него – готвели, перели, чистели,
6
хранели се заедно. Жилището, в което живеели, било чисто, но старо и в него не бил
извършван ремонт, тъй като Г. И. не искал нищо да се прави в него. Отказал на идеята
да се направи парно. До последно Г. И. бил съзнателен.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Досежно предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД
По делото е предявен иск за обявяване нищожността на договор за прехвърляне на
идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №178, т. II,
рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район
на действие Районен съд – Трявна С. Л. относно 5/24 ид.ч. от прехвърления имот
/колкото са притежаваните от ищеца идеални части като наследник по закон на
прехвърлителя Г.Д.И./ – поради липса на основание, привидност и липса на съгласие.
Липсата на основание е обоснована с кончината на прехвърлителя в кратък срок след
сключване на договора, привидността – с твърдение, че се прикрива договор за
дарение, а липсата на съгласие – с осъществена принуда спрямо прехвърлителя за
сключването му.
Трайната съдебна практика на ВКС на РБ приема, че договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане би бил лишен от основание
при заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на смъртта му в кратък
срок след датата на сключване на договора и знание на преобретателя за предстоящата
в близко време смърт. В случая, събраните по делото доказателства не установяват
прехвърлителят по процесния договор за прехвърляне на идеални части от недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане Г.Д.И. да е страдал от заболяване,
водещо до неизбежен фатален край. Всички разпитани по делото свидетели
/включително по искане на ищцовата страна/ сочат, че прехвърлителят е бил в добро
здравословно състояние за възрастта си, Хранел се е и се е движел самостоятелно, без
да е имало признаци за предстоящ финален край на живота му, както към датата на
сключване на договора – 04.12.2020 г., така и след това до смъртта му на 17.04.2021 г.
Конкретната причина за кончината на Г.Д.И. на посочената дата не е установена по
делото, а единствено и само, че прехвърлителят е починал на 94 годишна възраст. Тази
напреднала възраст и допускането, че предвид на нея лицето скоро може да умре, не е
равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, поради което договорът
не е лишен от основание по смисъла на чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
Съгласно чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, привидните договори са нищожни. Привидните договори
са такива, при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната
действителност, сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се
съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор
или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се
7
породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна
симулация, а във втория – относителна симулация, която представлява съчетаване на
привиден и прикрит договор. Привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали
нищожността е абсолютна или относителна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват различие между
обективираните волеизявления в нотариален акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от
04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд
– Трявна С. Л. и действителната воля на страните по договора. Никое от
доказателствата по делото не сочи, че истинското намерение на прехвърлителя и
преобратателя по договора е било да се прехвърли правото на собственост върху
процесния недвижим имот безвъзмездно – чрез договор за дарение. Обратно на това,
всички разпитани свидетели безспорно установиха, че договорът за прехвърляне на
идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е сключен,
след като прехвърлителят Г. И. и преобретателят Р.И., заедно със семейството й, са
живели в продължение на повече от 10 години в едно домакинство, а през последните
години от живота на Г. И. ответницата и близките й са полагали необходимите грижи
за него, включващи пазаруване, готвене, чистене и други ежедневни дейности.
Полаганите по вид и обем грижи спрямо прехвърлителя следва да се приеме, че са били
достатъчни за него - при положение, че това е довело до решение за прехвърляне на
съвместно обитаваното жилище именно чрез такъв договор. Липсват каквито и да било
данни ответницата, близките й или някой друг да е извършвал действия, съставляващи
форма на принуда спрямо прехвърлителя за сключването му. Според данните по
делото, макар и в напреднала към датата на сключване на договора възраст /на 94
години/, прехвърлителят е бил съзнателен, в нормално за тази възраст физическо и
психическо здравословно състояние, както и без диагностицирани сериозни
заболявания, поради което няма основания да се счита, че не е разбирал свойството и
значението на действията си и не е могъл да ги ръководи. Липсват следователно
причини, поради които да се счита, че актът на упълномощаване за извършване на
разпоредително действие, каквото е прехвърлянето на имота срещу задължение за
издръжка и гледане, е следствие на решение под принуда, поради което не е налице
хипотезата на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.
Съдът счита за неоснователни твърденията на ищцовата страна, че прехвърлителят Г.
И. не се е нуждаел от грижи, след като до смъртта си е можел сам да се обслужва. От
показанията на свидетелите Д. И., М. М., Н. И. и В. Б. се установява, че още когато
ответницата и семейството й са се преместили да живеят в дома на Г. И., последният е
бил на възраст над 75 години, като през първите години от съвместното съжителство
със семейството на ответницата е бил в състояние и е излизал навън, готвел е понякога,
извършвал е и други по-активни дейности. С течение на времето и напредването на
възрастта е спрял да излиза извън дома си /излизал е само на терасата според св. И./,
8
преустановил е и да готви, като основно времето си е прекарвал, като си почива и гледа
телевизия /както сочи св. И./. Всички други дейности в дома са били извършвани
следователно от ответницата и близките й, които по този начин са полагали
необходимите грижи за възрастния човек. Соченото от ищцовата страна, че
обитаваното жилище не е било в много добро състояние и се е нуждаело от ремонт, не
е обстоятелство, което е от значение за спора, доколкото дължимата от ответницата
насрещна престация по договора за прехвърляне на идеални части от недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане включва полагане на грижи и даване на
издръжка за личността на прехвърлителя, а не на прехвърляното жилище. Още повече,
че самият договор е сключен много по-късно от началото на полагането на тези грижи
и през по-голямата част от времето ответницата не е притежавала право на собственост
върху имота. Такова тя е придобила едва 4 месеца преди смъртта на прехвърлителя.
Дали освен ответницата и близките й, грижи за Г. И. са полагали и други негови
роднини също е без правно значение, а и данните по делото сочат, че такива грижи са
били полагани от някои от тях спорадично. Ищецът и семейството му е живяло и
живее в гр. Варна, а посещенията до дома на баща му са били няколко пъти годишно.
Помощ при необходимост от лечение на Г. И. са оказвали преимуществено
ответницата и семейството й, като само в един случай дъщерята на ищеца е
подпомогнала дядо си, при извършване на операция на око. Известна подкрепа и
помощ възрастният мъж е получавал от дъщеря си П. Г. М. до смъртта й на 27.11.2019
г. Това обаче не променя установеното по делото, че през последните над 10 години
ежедневно Г. И. е бил обгрижван от ответницата, поради което сключеният между тях
договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане не е лишен от основание, не прикрива друга сделка и в частност
дарение, както и не е сключен без съгласие на прехвърлителя, поради което
предявеният по делото иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване на
неговата нищожност е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва д бъде
отхвърлен.
Досежно предявеният иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД
С оглед отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, съдът
дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност спрямо него иск с
правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване на договора за прехвърляне на идеални
части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №178, т. II, рег.
№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район на
действие Районен съд – Трявна С. Л. за недействителен относно 5/24 ид.ч. от
прехвърления имот /колкото са притежаваните от ищеца идеални части като наследник
на неговия баща Г.Д.И./, поради липса на представителна власт, след като договорът е
сключен от пълномощник с пълномощно, подписано от упълномощителя чрез пръстов
9
отпечатък, въпреки възможността му да го подпише саморъчно.
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че договорът
е сключен от прехвърлителя чрез ответницата като негов пълномощник, за което е
представено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№4120/20.11.2020 г. и
на съдържанието рег. №4121/20.11.2020 г., направени от помощник нотариус М. Ц., по
заместване на С. Л., нотариус с рег.№706 на НК. Пълномощното е подписано от
упълномощителя чрез полагане на отпечатък от палец на дясна ръка. Според
отбелязването в пълномощното, този начин на полагане на подписа е използван поради
това, че упълномощителят е заявил, че е грамотен, но поради старост не може да го
подпише и да изпише собственоръчно и трите си имена. Разпитана като свидетел
помощник-нотариус М. Ц. посочва, че няма спомен за конкретните заверки, но че към
този начин на полагане на подписа се пристъпва или когато лицето заяви, че не може
да се подпише и/или изпише четливо трите си имена, или след като тя като помощник-
нотариус направи тези изводи при полагането на подпис и три имена от
упълномощителя на празен лист. Полагането на отпечатък от палец, а не на подпис, е
направено по една от двете причини. Според Ц., текстът на процесното пълномощното
е бил прочетен лично от лицето, а не от нея, тъй като когато тя прочита текста на
пълномощното, отбелязва това обстоятелство в него.
Възможността подписът под едностранна сделка или двустранен договор да бъде
заместен с поставянето на пръстов отпечатък от десния палец е предвидена в
разпоредбата на чл.189 вр. чл.579 ал.2 ГПК и визира случаите, в които лицето е
неграмотно или недъгаво. В случая се установява наличие на втората от предвидените
хипотези, а именно „недъгавост“. Съдебната практика приема, че под „недъгавост“ по
смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или
придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да
положи идентифицируем такъв, т.е. след всяко трайно увреждане на здравето, имащо
за последици невъзможността да се положи подпис. В хипотезата на недъгавост, освен
общите случаи на инвалидност и слепота, се включват и случаите на друго
физиологично увреждане, включително и породено от старост, вследствие на което
едно лице не може да отрази графично в съкратен и четлив вид името си. Събраните по
делото доказателства сочат, че към датата на упълномощаването 20.11.2020 г.
упълномощителят е бил на преклонната възраст от 94 години и сам е заявил пред
извършващия заверката помощник нотариус, че поради старостта си не може да
подпише пълномощното и да изпише собственоръчно трите си имена. Сравнително
доброто здравословно състояние за тази възраст съдът не счита, че изключва
възможността за приложение на разпоредбата на чл.189 вр. чл.579 ал.2 ГПК.
Полагането на отпечатък от палец е предвидено за защита интересите на лицата, които
страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях
изявления. Той ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и
10
подпис поради затруднението за писане. Ето защо, полагането на пръстов отпечатък от
палец, също както полагането на ръкописен подпис, е съзнателно действие на страната,
което когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за
настъпване на посочените в документа правни последици; щом лицето само е
положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че
волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на
нотариално удостоверена /в.см. решение №316 по гр.д.№2371/2013 г. III г.о./. Поради
изложеното и доколкото по делото няма оспорване, че положеният отпечатък от палец
на дясна ръка е положен именно от упълномощителя Г. И. не е налице соченият от
ищцовата страна порок при сключване на договора за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Такъв порок не е налице и поради установеното по делото обстоятелство, че текстът на
пълномощното не е бил прочетен на глас от помощник-нотариуса. От показанията на
помощник-нотариус М. Ц. се установява, че упълномощителят е бил грамотен и преди
да го подпише се е запознал лично със съдържанието му, прочитайки го.
Пълномощното е частен свидетелстващ документ и съгласно чл.180 ГПК частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При заверката на
подписа на частен документ по чл.590 ГПК няма изискване нотариусът да прочете на
участващите в производството лица съдържанието на документа, тъй като
разпоредбата на чл.590 ал.1 ГПК не препраща към чл.579 ал.1 ГПК, поради което
непрочитането на пълномощното в случая не води до нищожност на нотариалното
удостоверяване, след като категорично е установено, че упълномощителят се е
започнал с неговото съдържание чрез прочитане.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че пълномощното, с което пълномощникът
на Г. И. се е легитимирал при сключване на договора, с който е прехвърлено правото
на собственост върху процесния недвижим имот е действително и в предвидената в
чл.37 ЗЗД форма за извършване на разпоредителни действия, поради което
пълномощникът не е бил без представителна власт и сделката не е недействителна.
Поради изложеното предявеният по делото иск с правно основание чл.42 ал. ЗЗД е
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Досежно предявеният иск с правно основание чл.27 ЗЗД
С оглед отхвърлянето на предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.42
ал.2 ЗЗД, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност спрямо
тях иск с правно основание чл.27 ЗЗД за унищожаване на договора за прехвърляне на
идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №178, т. II,
рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район
на действие Районен съд – Трявна С. Л. относно 5/24 ид.ч. от прехвърления имот
11
/колкото са притежаваните от ищеца идеални части като наследник на неговия баща
Г.Д.И./, като сключен при измама.
Във връзка с този иск ищцовата страна не е ангажирала доказателства, които да
установяват заблуждаването на прехвърлителя Г. И. относно предмета на сделката и
последиците от нея. Според данните, същият е прочел текста на пълномощното, с
което е упълномощил ответницата да подпише вместо него нотариален акт, с който да
й прехвърли правото на собственост върху притежаваните от него 5/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот, след което го е подписал чрез полагане на отпечатък от
десен палец. Съмненията на ищеца дали неговият баща е разбрал съдържанието на
пълномощното не са доказателство и не дават основание да се счита, че е налице
измама при сключване на договора за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане.
Поради изложеното предявеният по делото иск с правно основание 27 ЗЗД е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявеният иск за сумата от 2160,00 лв.
Исковата сума представлява равностойност на месечен наем в размер на 60,00 лв. за
периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г. и се претендира като обезщетение за ползване на
1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Съдът намира предявеният иск за неоснователен.
Няма спор по делото, че ищецът е съсобственик с 1/8 ид.ч. от процесния недвижим
имот, по наследство от неговата майка Елена Савова И..
По силата на договора за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г.
по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С.
Л., ответницата Р.И. е придобила правото на собственост върху 5/8 ид.ч. от този имот.
Считано от тази дата същата е станала съсобственик на имота заедно с ищеца по
делото, поради което правното основание на претенцията за обезщетение през периода
04.12.2020 г. – 28.10.2021 г. е в разпоредбата на чл.31 ал.2 от Закона за собствеността.
Според нея, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Задължението за заплащане на такова обезщетение възниква с
отправяне на писмено поискване. В случая писмено поискване не е отправяно от
ищеца към ответницата, поради което обезщетение по чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността за горния период не е дължимо.
За периода 28.10.2018 г. – 03.12.2020 г., през който ответницата не е била съсобственик
на имота заедно с ищеца, исковата претенция е с правно основание чл.59 ЗЗД. За да
12
бъде уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
кумулативни предпоставки: 1. Обогатяване на едно лице; 2. Обедняване на друго лице;
3. Връзка между обедняването и обогатяването; 4. Липса на друг иск /вещен, деликтен,
договорен/, с който обеднелият да се защити. Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че през периода 28.10.2018 г. – 03.12.2020 г. ответницата и
семейството й действително е живяло в процесния недвижим имот, но по силата на
договорна уговорка с един от съсобствениците на недвижимия имот към този момент,
какъвто е Г.Д.И.. Конкретните условия на тази уговорка не са предмет на разглеждане
и не са точно установени, но наличието на договорни взаимоотношения относно
ползването на процесния недвижим имот обосновава липсата на една от
кумулативните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.59 ЗЗД.
Поради изложените по-горе съображения съдът намери за неоснователен предявеният
иск за сумата от 2160,00 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот през периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направеното от ответницата искане и представения от нея
списък по чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да й заплати направените по делото разноски в размер на 1130,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. *******, ул. „*****“
№** ап.**, против Р. С. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **********, ул.
„**********“ №* ет.* ап.* /чрез адв. Р. и адв. Д./, иск с правно основание чл.26 ал.2
ЗЗД за обявяване нищожността на договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№
706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С. Л., относно 5/24 ид.ч. от
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1568.2.2 по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед РД-18-
21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект от 25.11.2020 г., с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „Бреза“ №34 ет.1
ап.2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
73403.501.1568.2, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 73403.501.1568, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със з.п. 85,28 кв.м., при граници:
на същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта - 73403.501.1568.2.4, с прилежащи
13
части: МАЗА №1 от високото тяло на жилищния обект, ТАВАНСКО СКЛАДОВО
ПОМЕЩЕНИЕ №1от високото тяло, заедно с 14.246% ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. *******, ул. „******“
№** ет.* ап.**, против Р. С. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********,
ул. „***********“ №* ет.* ап.* /чрез адв. Р. и адв. Д./, иск с правно основание чл.42
ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за прехвърляне на идеални части
от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№
706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С. Л., относно 5/24 ид.ч. от
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1568.2.2 по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед РД-18-
21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект от 25.11.2020 г., с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „Бреза“ №34 ет.1
ап.2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
73403.501.1568.2, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 73403.501.1568, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със з.п. 85,28 кв.м., при граници:
на същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта - 73403.501.1568.2.4, с прилежащи
части: МАЗА №1 от високото тяло на жилищния обект, ТАВАНСКО СКЛАДОВО
ПОМЕЩЕНИЕ №1от високото тяло, заедно с 14.246% ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. ********, ул.
„********“ №** ет.* ап.**, против Р. С. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
**********, ул. „***********“ № *ет.* ап.* /чрез адв. Р. и адв. Д./, иск с правно
основание чл.27 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№
706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С. Л., относно 5/24 ид.ч. от
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1568.2.2 по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед РД-18-
21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект от 25.11.2020 г., с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „Бреза“ №34 ет.1
ап.2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
73403.501.1568.2, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 73403.501.1568, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със з.п. 85,28 кв.м., при граници:
14
на същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта - 73403.501.1568.2.4, с прилежащи
части: МАЗА №1 от високото тяло на жилищния обект, ТАВАНСКО СКЛАДОВО
ПОМЕЩЕНИЕ №1от високото тяло, заедно с 14.246% ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. ************, ул.
„**********“ №** ет.* ап.**, против Р. С. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. *********, ул. „************“ №* ет.* ап.* /чрез адв. Р. и адв. Д./, иск за сумата от
2160,00 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за ползване
на 1/8 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот през периода 28.10.2018 г. –
28.10.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. *********, ул. „*********“ №** ет.*
ап.**, да заплати на Р. С. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *********, ул.
„************“ №* ет.* ап.* /чрез адв. Р. и адв. Д./, сумата от 1130,00 лв. /хиляда сто и
тридесет лева и 00 ст./ - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
15