ПРОТОКОЛ
№ 40
гр. гр.Мадан, 22.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Кабасанова Наказателно дело
частен характер № 20235430200081 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г. В. П., редовно и своевременно призован, се
явява лично.
ПОДСЪДИМАТА З. В. К., редовно и своевременно призована, се явява
лично и със защитника си адв. С. - надлежно упълномощен отпреди.
СВИДЕТЕЛКАТА Л. В. М., редовно и своевременно призована, се явява
лично.
ЯВЯВА се и водената от подсъдимата свидетелка Ж. К.. Същата е извън
съдебната зала.
Частният тъжител Г. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите документи по делото:
От ДСП-З., отдел „Закрила на детето“ социален доклад вх. №
537/16.02.2024 г. на РС-М., ведно с протокол от проведена среща в"
*********“ - гр.З. от 07.02.2024 г.
1
От адв. С. молба вх. № 749/05.03.2024 г. за отмяна на наложената глоба,
ведно с писмени доказателства.
От частния тъжител Г. В. П. молба вх. № 1065/27.03.2024 г. на РС-М.,
ведно с писмени доказателства, като съдът предоставя на адв. С. копие от
молбата, ведно с приложенията.
От адв. А. С. молба вх. № 1361/22.04.2024 г., ведно с писмени
доказателства.
Частният тъжител Г. П.: Да се пристъпи към разпит на свидетелките.
Адв. С.: Тези документи, които са представени, тъй като аз се опитах и
разпечатах протокола с който представихме доказателства, понеже е
обезличен протокола от 27.11.2023 г., аз не мога да разбера дали са приети. Аз
имам искания. Това което съм представил по ел. поща ги имам и тука. Не се
противопоставям да се пристъпи към разпит на свидетелките.
Сне се самоличността на свидетелката М. както следва:
Л. В. М. – ***** години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, с адрес: гр. М., ул.“*****“ № **, ет. *, ап. *, сестра на
подсъдимата.
На свидетелка се разясни правото по чл.119 от НПК да откаже да
свидетелства, но същата заяви, че желае да свидетелства.
На свидетелката се разясни наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетелката обеща да говори истината.
Свидетелката Л. М.: Моят племенник В. П. е на 12 години и живее в с.
С., ул.“*****“ № **, в къщата на моите родители, имат етаж в който живеят с
майка му. З. премести детето след завършване на четвърти клас. След като си
дойдоха от П., той беше в първи клас, живяха при мен, втория срок ги взех
при мен и записахме В. в М. в СОУ „******“ гр.М., да учи тук. Ще Ви кажа и
причините, защо са се преместили. Причината, за която са се преместили е,
че Г. П. многократно е нанасял побой върху майката и В. има оплакване, че и
той е бил бит. Не им е давал да стават рано сутринта за училище, защото
детето трябва да се подготви рано, 07-07.30 часа да тръгнат за училище, а той
не им е позволявал рано да стават, с преттекста, че им се пречи. Детето ми е
казвало, аз съм се обаждала многократно на З., виждала съм я със синини,
декември месец беше цяла в синини, има и изкарано медицинско за това.
2
Беше си дошла от П. цялата със синини, това е нечовешко. Чували сме се по
телефона и разговаряли и когато дойдоха тука в М. и сме ходили и в П..
Бащата употребява алкохол. Има съставени актове за алкохол. Кара и
употребява алкохол за съжаление. Дори и тука в М. като е идвал на срещи, е
идвал пиян и тука му е съставен протокол за употреба на алкохол. Моля да
проверите, хубаво е да му проверите досието. Тука дори в М., на тяхна среща
съм била, във „*****“ на 21.11.2020 г. Г. дойде на среща с детето и удари
шамар на З. пред мен в заведението. Детето така се изплаши, че се мушна под
масата. Причината явно за да я удари, е следната – З. каза на Г.: „Г., ти днеска
имаш рожденик“, като визира другото дете на Г., от друга жена, който се
казва А. Г. П.. Ние за него разбрахме чак януари месец, когато дойдоха в М.
Другата жена издирила З. по телефона от фейсбука и така са направили
връзката с нея. Изпратила дори и акт за раждане, в който пишеше нейното
име, а той казваше, че единственото му дете е В.. В. ми е споделял доста
случаи, когато Г. е удрял майка му, избил й е зъбите, краката й са изгорени на
радиатора, за което пак има изкарано медицинско. Разбрах за тези синини и
белези на 23.12.2018 г., когато бяхме поканили З. да дойде в с. С., но тя не
успя да дойде, по телефона плачеше и ми каза, че Г. я е пребил и не може да
дойде. Това всичко се е случвало пред детето. След това З. дойде в с. С.,
когато бяха в отпуска вече. З. дойде цялата със синини и по краката имаше
следи от белези и от синини. Белезите по краката са от радиатора, по ръцете,
по гърба, не можеше да мръдне. Детето е останало в Пловдив. След това З.
плака и тъжа за детето две седмица в къщи. След това си отиде в П. при
детето и си го взе обратно с нея. След това дойдоха при мен и така се озоваха
В. и З. в М. В. като дойде в М. ми сподели, това всичко, което се е случило в
П. В. ми обясни за побоя, как ги е бил, как не им е давал да отиват на
училище. В. разказа, когато е отишъл да се гушне при майка му и баща му с
един удар ги е повалил и двамата. Има и други случаи. Всичко това съм го
разбрала от В. и съм видяла на З. следите. И от сестра ми съм разбрала, когато
беше на село, по телефона сме се чували с нея и се чуваме до сега. З. е завела
дело за домашно насилие и мисля, че Г. беше осъден в П. за домашно
насилие. Аз мисля, че сега е делото за домашно насилие от Г.. Но тя си гледа
детето, води го на училище, грижи се цялостно за него, тя е грижовна майка и
изцяло е отдадена на грижите за детето. Г. постоянно води някакви дела, той
не мисли, че детето има нужда не от такива неща - не от ходене по съдилища.
3
Той не знае, кой номер маратонки носи детето, ако го попитаме, няма да знае.
Аз знам кой номер носи. З. беше осъдена с лъжлива свидетелка, която
твърдяла, че правила среща с Г. и родителите му в заведение „*********“,
което е в близост до нашето училище, където работя, а това заведение не
работи от 15 години и е хубаво да се провери, има катинар. Г. П. е идвал да си
вижда детето. Идвал е при мен, на моя адрес, вратата винаги сме я отваряли,
но детето категорично отказва. Аз съм свидетел лично. При мен З. с детето
живя от януари 2019 до преди две години, когато В. беше завършил четвърти
клас. От тогава отидоха в с. С. Всеки път когато Г. и детето са имали
определени срещи от съда, Г. е идвал у нас, но не всеки път, не на всяка дата.
Отваряли сме вратата, но детето е отказвало. Детето никога не е пожелало да
правят среща. Аз съм го питала: „В., защо не искаш да се срещаш с баща ти“
и той ми отговори: „като ги видя, изтръпвам“ и казва, че не му се яде бой от
баща му. В. не иска да ходи. В. за това за П. го е споделял тогава ,когато си
бяха дошли от П. и сега да го питате, със сигурност ще каже същото.
Родителските права бяха предоставени първо на З., след това Г. завел дело и
родителските права ги е взел той. Записал детето в П. да учи, без В. и З. да
знаят и го преместил на адрес в П., на някакъв друг етаж, но не и на който
живеят те. На 11 август 2023 г. дойдоха при мен съдебен изпълнител,
полиция, те бяха много хора, аз дори се изплаших. Дойдоха няколко човека от
съда, полиция, дойдоха да търсят В. и З. и аз им казах, че не знам къде са, а
знам, че имаха среща тука в М., В. със ДСИ. Звънях на З. по телефона за да
попитам къде са, но тя не вдигна телефона веднага. След определено време е
видяла, че съм й звъняла и ми каза, че са тука в съда при ДСИ, и ги попитах:
„защо дойдохте по-късно“. Исках да говоря с В., да го чуя как е и В. ми каза,
че не е искал да се облече и, че не иска да отива да се среща и да отива при
баща си в П.. На всички дати, които са били определени от съдия-изпълнител,
В. и З. са ходили. Като една от датите е 30 юни 2023 г., тази дата съм я
запомнила, защото аз бях с ученици в Пловдив на екскурзия и знаех, че ще
имат среща. Обадих се на З. да се чуем и исках да се чуя и с В. Каза, че
толкова се радва, че е завършил с отличен успех. Каза, че е разпитван при
ДСИ и е отказал ходенето в П. Заради ковида е удължен срока в училище,
затова децата свършват на 30 юни, а не на 16 юни 2023 г., това го казвам във
връзка с това че, детето е трябвало да отиде при ДСИ на 30, но трябвало да се
предаде детето на 16 юни. За друга дата, която е идвал ЧСИ на 13 февруари
4
2021 г. в дома ми обяснявам следното: Тогава дойде ЧСИ и детето отказа да
пътува за П. и да прави срещи с баща му. На същата дата Г. ме заплаши мен,
че ще ме пребие, пред свидетели, имам свидетели - двама полицаи и още един
човек. Единият полицай е С. Б. и още един полицай, на който не му знам
името, бяха пред къщи.
Съдът направи забележка на присъстващия в залата В. П., разпитан като
свидетел по делото в предходно с.з., да не се обажда по време на разпита на
свидетелката М. и му УКАЗА, че при повторно нарушаване на реда в залата,
ще му наложи глоба и ще го изведе от залата.
Свидетелката Л. М.: След предоставянето на родителските права на
бащата, З. не е спирала В. за срещи с Г., а дори го е водила за срещи, където е
било нужно, при ДСИ. Тя не е спирала детето да отиде при бащата, но детето
не желае. Единият път му беше събрала раничка с дрешки и я беше взела с
нея, но детето не желае да ходи. В. е притеснен преди да отиде при ДСИ и
след като ходи, плаче и не желае да ходи. Детето ни е споделяло, че му е
неприятно да ходи при ДСИ, защото многократно е казвал, че не иска и пак
го карат да ходи и, че не желае да пътува за П. при баща си. Днес не съм
имала време да говоря с детето и затова не мога да отговоря на въпроса на Г.
П.: „дали днес детето е било притеснено да дойде в съда. Знам, че днес се
гледа наказателно дело, но дали е за домашно насилие или не, не знам точно
за какво е. На 10 април 2024 г. бях на делото в гр.З. Видях племенника си В.,
бяхме заедно в съда. Аз бях отвънка на пейката в РС З., като вънка бяха
родителите на Г. и двама адвокати и социален работник, аз я виждам за първи
път - жената В., която когато излезна от разпит от съдебна зала, се обърна към
родителите на Г. и каза: „ние продължаваме“, но не знам за какво и им пожела
да са живи и здрави. Детето беше там на пейката, до мен. Социалният
работник не каза довиждане нито на мен, нито на В. Аз разбрах името и
длъжността на жената от моя племенник В. Когато е бил доведен за разпит
при ДСИ М., тя е заплашила с глоба 5000 лева и шест месеца затвор З.,
затова, че не е предала детето. Но как да го предаде, при условие, че детето не
желае, тя - З. не го е спряла. Аз доколкото знам, тя не си сменя адреса в М.,
защото от съда нямала право три години да си сменя адреса. Бяха я осъдили
на „Пробация“ и мисля, че някъде там прочетох от нейните документи, че
нямала право да си сменя адреса и затова не си е сменила адреса. Детето също
се водеше на моя адрес, защото апартамента е лично мой бях им дала право
5
да живеят при мен. Аз не я спирам да си смени адреса, ако желае може да си
го смени.
Въпрос на адв. С.: Вие знаете ли какво е „Пробация“ ? А вие като
гражданин знаете ли, дали адреса може да бъде сменен на друго място, както
ви каза съда, знаехте ли или сега го разбрахте тука в съда.? Знаехте ли дали
може да бъде променен при изтърпяване на наказание „Пробация“ от едно
място на друго място адрес?
Свидетелката М.: Знам, че ходи да се подписва два пъти в седмица. Аз
не знам дали може да се променя адреса или не, но щом съдът е казал, че не
може, значи не може. Аз това съм разбирала и затова така отговорих на съда.
Освободи се свидетелката М..
Сне се самоличността на водената от подсъдимата свидетелка както
следва:
Ж. М. К. – ***** години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, с адрес: с. С., общ. З., ул.“*******“, № **, майка на
подсъдимата.
На свидетелката се разясни правото по чл.119 от НПК да откаже да
свидетелства, но същата заяви, че желае да свидетелства.
На свидетелката се разясни наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетелката обеща да говори истината.
Свидетелката Ж. К.: Моят внук В. живее в с. С. от първи клас. Първия
срок изкара в П., обаче не можаха да карат и си дойдоха. Вторият срок изкара
в М., втори, трети и четвърти клас изкара също в М.. З. и детето живееха в
М. при сестра й – Л.. Пети клас моят внук вече учеше в З., а живееше при мен
в с. С. и от тогава живее в с. С. Дъщеря ми и внук ми се принудиха да живеят
в М., защото Г. П. ги принуди, да ги бие, да ги изтезава. Г. и баща му по цял
ден ходят да играят карти и пият ракия, те не са на работа. И като се върне Г.
бие З. и детето. Бие ги, защото е пиян. Изхвърля ги в дъжд навънка и детето и
З. изхвърля. В. е казвал, че бие и З. и него. Пред детето, Г. бие З., счупи й
зъбите, хванал я за косата. Повреди й кръста, бутнал е в спалнята и й счупил
кръста. З. идваше в С. цялата в синини – по краката, по ръцете. Радиаторът е
бил включен на ток и Г. държал краката на З. да горят на радиатора. З. имаше
следи - черти по краката, даже се беше обадила на полицията. Счупени зъби,
6
краката изгорени. Това го знам от В., В. ми казваше. В. като дойде в село ми
разказа и по телефона ми е казвал. Знам, че дъщеря ми заведе дело в П. за
домашно насилие и те го осъдиха. Знам, че един път на 3 януари 2020 г. беше,
Г. нахлу с баща си у нас вътре, без покана и ние с В. се хранехме на масата, и
те влезнаха и искаха да вземат В. Аз им казах: „че без майка му и то като не
иска - не може да го вземете“. Почнахме да се разправяме с Г. и аз му казах:
„имаш друга жена, защо търсиш детето“. Г. почна да се кръсти и каза: „В. да
умре, ако имам друга жена“, а той наистина има друга жена. Г. отиде в З. и
заведе дело за домашно насилие. Извикаха ни на дело и докарали бяха от П.
една лъжлива свидетелка, но накрая по делото в З. осъдиха Г. П.. От съда
определиха да правят срещи на детето с Г.. Г. е идвал в училището и го е
виждал. Преди детето беше дадено на З., а сега го дават на Г., но на пиян
човек не можеш да рискуваш и да дадеш дете. Колко пъти полицаите са го
хващали пиян и са му вземали книжката и майка му на Г. кара колата, защото
му вземат книжката и той не може да кара. Моят внук В. тука в М. е идвал на
срещи с баща си, дори три, четири пъти съм идвала и аз със тях. Отиват на
среща, правеха я в отдел „Закрила на детето“, те го разплачат и В. по стълбите
надолу бяга и обвиняват З., детето не иска. Обвиняват З., а детето не иска да
върви на П. при баща му, не иска, страх го е от баща му. В. трепери като види
баща му, защото в З. детето от училището е тръгнало да се храни в стола, а
баща му Г. с колата от там го е гонил да го стигне да го вземе. Детето е
влезнало в стола и се е скрило под масата в стола и е плакало, защото го е
страх и се е уплашило. И вечерта като дойде в къщи, влиза вътре и заключва
вратата. Аз го попитах и той ми каза. Не мога да кажа това кога е станало, но
беше скоро тая година. Когато детето живееше в М., аз съм идвала тук.
Случвало се е Г. да идва да види детето, идвал е у Л., той чука на вратата, Л.
отваря вратата и казва: „В., дошъл е татко ти да те види“, но В. излезне и
казва: „не искам с теб да говоря и не искам да приказвам с тебе“. В този
момент там бяхме аз, З. и Л.. Никой от нас трите не е спирал В. да отиде до
вратата. Правата върху В. са ги дали на татко му, но това не е правилно. В. са
го викали тука в съда в М. при съдия-изпълнителка, за да предаде З. детето.
Редовно е идвал, когато е имал покана или призовка. На 8 септември тя
нямаше никаква призовка, нито покана и не е идвала, тя не знае кога да дойде.
На 11 август пак имаше призовка да го доведе, но В. не искаше и плачеше, а
З. го моли и затова закъсняха, но пак дойдоха с малко закъснение, но дойдоха.
7
И съдийката е записала, че не са идвали, как да не са идвали, трябваше
съдийката да пише, че е закъсняла, но пак са идвали. Аз не помня дати преди
11 август дали са идвали при съдия-изпълнител, но когато са я викали, са
идвали редовно. Сега на 19 пак ги викаха, но В. отказа, не искаше да дойде.
Това беше този петък. Аз мисля, че 19 беше петък. Миналата година често ги
викаха, дати не мога да кажа. След като завърши училище, пак ги викаха.
Знам, че В. винаги плаче и не иска да върви с тях на П., с баща му. Много
пъти съм питала В., защо не иска да ходи в П., и му казвах: “да идеш да
постоиш и при него“, но той ми казва, че не иска да ходи, казва: „като се
върне татко пиян, какво може да ме направи“ и го е страх и си е право детето,
на пиян човек дете не се дава. Казвал ми е, когато са живеели в П., че Г. го е
бил него – В. Че баба му го е била, защото татко му е докарал жена с черна
рокля и с черна коса и гола в нашата спалня и в нашата баня. Казва: „баба В.
ме преби“, защото е гледал голата жена. Тогава З. си беше дошла в къщи, тя
си дойде без В., не й бяха дали да го вземе. З. си беше дошла, защото е яла
бой, дойде у нас с изгорени крака, с видии по краката. Аз й видях изгорените
крака, даже и на полицаите ги беше показала. На полицаите З. казала, че
изгорените крака и синините са й от Г. П., държал й е краката на радиатора и
те са й изгорили. И тя и В. са плакали, обадила са я на полицаите. З. се е
обадила на полицаите и те са отишли у тях в къщи - в П. За това съм чула от
детето и от нея. Аз съм я виждала с очите си, че е изгоряла.
Въпрос на адв. С.: Когато дъщеря ви З. получаваше призовки да отиде
при ДСИ и да заведе синът си В. за да го предаде там на баща му Г. П., как
реагираше вашата дъщеря, как реагираше вашия внук? И как тръгваха при
съдебния изпълнител, как се връщаха после?
Свидетелката Ж. К.: Дъщеря ми го моли, детето плаче, не ще, впина
се, запъва се. Не ще да тръгне, но тя - майка му го примоли и то тръгна, плаче
и върви, тя трябва да го води, няма как, детето се не разбира, то плаче и
тръгва, какво да прави. То после си дойде и се радва, че не са го взели. После
се радва, че си дойде в къщи, че не са го взели, иначе като тръгва все плаче, а
пък като тръгне той винаги плаче. Един път З. му е събрала дрешки в чанта да
го предава, а той плаче и вика:“ти наистина ще ме оставиш, няма да тръгвам“,
а тя е майка, тя го надвива, примоли и той тръгва, какво да прави.
Въпрос на частния тъжител Г. П.: Знаете ли, че дъщеря ви З. е
8
осъждана за клевета от моите родители и има присъда?
Свидетелката Ж. К.: З. беше осъдена с лъжлива свидетелка. Тази А. Ч.
нито в П. е ходила при тях, нито при нас в с. С. е идвала, каква е тази
свидетелка, а е казвала, че детето искало да върви, а майка му го не дава. Тя
не знае нищо, свидетелката с нас не е общувала въобще. Не е общувала
никъде, а става свидетелка. Свидетелката Ч. е била разпитвана, че детето
иска да отива при баща му, а майка му го не дава.
Освободи се свидетелката.
Частният тъжител Г. П.: Няма да представям други доказателства.
Адв.С.: Аз ще моля да бъде приет към доказателствата по делото
протокол № 69/11.04.2024 г.по гр.д. № 55/2024 г. по описа на РС З., като
относим. Аз ще помоля съда, тъй като както споменах в началото на с.з.,
поради заличаване на протокол по настоящото дело от съдебно заседание от
27.11.2023 г., тъй като не можах да си разпозная приетите от съда
доказателства, заради обезличен протокол в ЕПЕП. Представили сме тези
доказателства смятам, но тъй като не съм разбрал дали наистина са приети по
делото, поради обезличения протокол, моля да ми дадете възможност в
днешно съдебно заседание да се запозная с протокола.
Съдът дава възможност на адв. С. в днешно съдебно заседание да се
запознае с протокол от съдебно заседание от 27.11.2023 г. по делото.
Адв.С.: Заявявам, във връзка с постъпилата в ССЕВ молба и посочени
доказателства към нея, моля да бъдат приобщени към делото – решение №
2745/02.07.2019 г. по гр.д. № 1226/2019 г. по описа на РС П.; решение №
1189/22.10.2019г. по в.гр.д. № 1935/2019 г. по описа на ОС П.; заповед №
107/02.07.2019 г. издадена по горецитираните дела; решение № 28/13.02.2020
г. по гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС З.; решение № 83/20.03.2020 г. по
в.гр.д. № 122/2020 г. по описа на ОС-С.; постановление за отказ да се
извърши поправка в протокол на осн. чл.151, ал.1 от ГПК от 21.06.2023 г. по
и.д. № 8/2023 г. по описа на ДСИ при РС М.; удостоверение с рег. №
117/18.01.2024 г. на РС „Изпълнения на наказанията“ – С.; протокол от
16.06.2023 г. за предаване на дете по и.д. № 8/2023 г. по описа на ДСИ при РС
М. Моля тези доказателства да бъдат приети по делото, като относими
категорично по настоящото дело, защото както социалните работници и
конкретно визирам В., пред съда с поправката на протокола, заявиха, че не са
9
имали възможност да разговарят с детето и да разбере причините, поради
които детето не желае да отиде и да живее при баща си, съгласно
предоставеното му упражняване на родителски права, са по силата на
последното съдебно решение между страните. И причината съгласно тези
документи, е в това, че детето е било подлагано на физическо насилие, наред
с майка си З. К., както от събраните по делото гласни доказателства.
Конкретно по протокол № 69/10.04.2024 г. по цитираното дело на РС З., от
стр.14 до стр. 18, детето е посочило причините, поради което не иска да отиде
и да живее при баща си, не желае да бъде предадено на баща си по и.д. №
8/2023 г. на ДСИ и категорично заявява пред съда: „причината да не отида
при баща си съм лично аз, а не майка ми“. Освен това социалния работник С.
В. в цитирания протокол е заявила на съдебния състав, при прочитането му в
съдебна зала, че: „прочетеното отговаря на истината. Отговаря на думите,
изречени от детето“. И останалото съда ще го прочете. Това е по тези
доказателствени искания. Документите, които по-горе поисках да бъдат
приобщени са абсолютно същите, които съм представил преди съдебното
заседание с молба, изпратена по ССЕВ. Имаме още едно искане: Видно от
последния социален доклад, представен в съда през месец февруари, детето В.
П. не е искало да разговаря с педагогическия екип, психолозите, както и със
социалния работник – С. В., като е заявило, че ще разговаря само в
присъствието на адвокат. Заявявам категорично аз лично, в лично качество,
че дори на 10 април 2024 г., при излизане от мен пред съдебната зала, където
останах с доверителката си, до някое време на вратата стоеше и Г. П., в този
момент на пейката видях детето и клекнала съдия В. Д., детето на пейката, тя
така беше клекнала, ще покажа, която беше клекнала и го уговаряше за да
бъде изслушано. Беше дадена почивка за да се извърши това действие от
съда, почивка в такъв смисъл съда да извърши това действие в з. стая -
изслушване на детето. В момента, в който видях, че съдия Д. уговоря детето
за това изслушване, че иска да го чуе и то изразяваше несъгласие. Аз се
намесих и казах на детето В.: „иди и да бъдеш изслушан и кажи всичко,
какво ти е на душата“, детето ме погледна, обърна се към съдийката, която
беше с лице срещу него и аз бях срещу съдийката и когато чу: “каквото ти е
на душата“, се съгласи и тръгна и беше разпитан. Тези неща се съдържат в
протокола, който Ви го представям. Аз считам, с оглед на това, че социалните
работници не са могли да разговарят с детето, като изтъкват, че причината е
10
майка му, този беше мотивът, посочен в протоколите по изпълнителното
дело. И вече след изслушването на детето по гражданското дело в РС З., аз
считам и следва и смятам, че и съда се убеди, че детето следва да бъде
изслушано като свидетел по настоящото дело. Моето становище като адвокат
по настоящото дело е категорично, защото майката е длъжна да заведе детето
и да бъде предадено по изпълнителното дело, но това не се е случило. След
като не се е случило категорично настоящият състав следва да изслуша
детето. Считам, че за правилното решение на делото е необходимо детето да
бъде изслушано като свидетел по делото.
Частния тъжител Г. П. : Аз съм категорично против детето да бъде
изслушано. Обект на днешното съдебно заседание е поведението на майката и
несъдействие на социалните работници, имам чувството, че държавата в
случая е безсилна на самозабравила се майка, която игнорира всякакви опити
и на хората от страна на Държавата да съдействат, детето да не бъде фактор.
СЪДЪТ счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
писмените доказателства, представени от страните преди съдебното
заседание, а именно: посочените от адв. С. - защитник на подсъдимата,
идентични с представените от него с молба с вх. № 1361/22.04.2024 г., както и
представените от Г. П. с молба с вх.1065 / 27.03.2024 г. ; социален доклад от
14.02.2024 г., ведно с протокол от проведена среща от 07.02.2024 г.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателства по делото по делото
решение № 83/20.03.2020г. по в.гр.д.№ 122/2020г. по описа на окръжен съд С.;
решение № 2745/02.07.2019г. по гр.д.№ 1226/2019г. по описа на районен съд
П.; решение № 1189/22.10.2019г. по в.гр.д.№ 1935/2019г. по описа на окръжен
съд П.; заповед за защита от домашно насилие № 107/02.07.2019г.; протокол
за предаване на дете от 16.06.2023г. по изп.д. №8/2023г. по описа на ДСИ при
районен съд М.; протокол от 21.06.2023г. по изп.д. №8/2023г. по описа на
ДСИ при районен съд М.; удостоверение №117/18.01.2024г., изд. от РС
„Изпълнения на наказанията“ – С.; протокол № 69/10.04.2024г. по гр.д.№
55/2024г. по описа на районен съд З.; заявление до началника на I-во РУ на
МВР-П. от З. К.; протокол за предупреждение от 15.01.2019г.; писмо от I-во
РУ на МВР- П. до З. К.; Решение №43/22.02.2024г. по В.гр.д № 20/2024 г. на
11
ОС С.; социален доклад от ДСП-З., отдел „Закрила на детето“ вх. №
537/16.02.2024 г.. на РС-М., ведно с протокол от проведена среща в СУ
„******“ - гр.З. от 07.02.2024г.
Адв. С.: Реплика на това което каза тъжителя. Държавата трябва да
бъде силна и съм съглА., всички ние сме държавата, за да бъде силна нашата
държава, всички ние трябва да се борим, това което да бъде силата на
държавата, да бъде видно, да бъде ясно. Конкретно, от даденото по нашето
дело и въобще по всяко дело всичко на масата и съдът е арбитър, той е
държавен орган, ние сме страни, ние сме длъжни да ангажираме всички
доказателства по делото. И в настоящия случай съдът се е произнесъл, аз не
съм реагирал по никакъв начин до сега, затова че не е допуснато и съм се
съгласил със съда с това, че съдът не е допуснал детето като свидетел. Има
нови обстоятелства, има нови доказателства, които тъжителят ако всичко е
представено на масата, следваше със завеждане на делото да ги представи, а
не на час по лъжичка. Искането към съда е да бъде разпитано детето.
Възраженията на тъжителя са неоснователни, напротив, искането на разпита
на детето са наложителни, необходими, защото майката има задължение да
доведе детето при ДСИ и от там нататък се чува детето. Както многократно
ДСИ е посочил, че детето не желае. Водим детето днес, то е пред съдебната
зала, но то ще трябва да бъде разпитано най-малкото в присъствието на
педагог.
Частният тъжител Г. П.: Аз съм категорично против да бъде
разпитвано детето. Детето е манипулирано, ясно е какво ще каже. Стресирано
е, няма да говори обективно истината, той говори с езика на майката.
Съдът счита, че съгласно принципа за разкриване на обективната
истина в наказателното производство, залегнал в разпоредбата на чл.13 НПК,
следва да уважи искането на защитата за разпит на детето В. П. като свидетел.
Такова искане защитата направи в предходно съдебно заседание, като с оглед
принципите на щадящото правосъдие, съдът даде възможност детето да бъде
разпитано в защитена среда, а именно в хода на изготвяне на социален доклад
по делото. Видно обаче от представените 2 броя социални доклада от ДСП-З.,
до изслушване на детето не се е стигнало, т.е. въпросният подход не е
сработил. В този смисъл съдът намира, че следва да отмени определението с
което е оставил без уважение искането за разпит на детето като свидетел по
12
делото, тъй като е длъжен да даде възможност на страните да ангажират
доказателства, обосноваващи тезите им, а именно на подсъдимата да
обоснове своята защитна теза. Поради това съдът счита, че следва да допусне
доказателственото искане. Адв. С. сочи, че детето се намира пред съдебната
зала, но действително доколкото съгласно чл.140, ал.1 НПК малолетният
свидетел се разпитва в присъствие на педагог или психолог, а когато е
необходимо и в присъствието на родител. Делото следва да бъде отсрочено, с
цел разпит на детето В. П. в следващо съдебно заседание, като се задължи
Дирекция „СП“ - М. да осигури присъствие на педагог или психолог , който
да присъства на разпита на детето.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението с което е оставил без уважение искането на
защитата за разпит на детето В. П. като свидетел по делото.
ДОПУСКА малолетния В. П. като свидетел по делото в следващо
съдебно заседание, като ЗАДЪЛЖАВА майката – подсъдимата З. К. да
осигури присъствието му.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция Социално подпомагане“ - М. да осигури
присъствие на психолог или педагог, с оглед разпита на детето В. П. като
свидетел в следващо съдебно заседание, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1
НПК.
Частният тъжител Г. П.: Нямам други доказателствени искания в
днешното съдебно заседание.
Адв.С.: Нямаме други доказателствени искания в днешно съдебно
заседание.
По делото е постъпила молба от адв.А. С., защитник на подсъдимата
З.К., за отмяна на наложената му в съдебно заседание на 26.02.2024 г. по реда
на чл. 271, ал.11 от НПК „глоба“ в размер на 150.00 лв. Молбата е подадена на
05.03.2024 г., в указания седмодневен срок от връчване на определението за
налагане на глоба /28.02.2024 г./.
Съдът подробно мотивира определението, с което наложи глоба на адв.
С., излагайки че не приема неявяването му в съдебно заседание на 26.02.2024
г. за такова по уважителни причини. В съдебно заседание, проведено по
13
делото на 22.01.2024 г. датата за следващо съдебно заседание – 26.02.2024 г.,
беше обсъдена с адв.А. С. и в този смисъл съгласувана с графика на
служебните му ангажименти. Той е призован да се яви в Районен съд- Е. на
същата дата - 26.02.2024 г. с призовка, която е получил на 29.01.2024 г., т.е.
призован е по делото в Районен съд - Е., след като е бил призован за същата
дата по настоящото дело. В този смисъл съдът намира, че адв.А. С. е следвало
да поиска отлагане на делото в Районен съд- Е. След като взетите от съда
решения по организацията и движението на делото са били съгласувани с
участниците в него, последните са длъжни да ги съблюдават.
В молбата за отмяна на глобата се сочи, че адв. С. е избрал да се яви по
делото в РС Е., тъй като по това дело без обективни причини действия на
съдията докладчик по него не са извършвани от 13.03.2023г. Излага се, че
адв.С. е провел и телефонен разговор със съдията, в който е настоявал за
насрочване на с.з.
Съдът счита, че тези доводи за отмяна на глобата са неоснователни. Не
се установява делото, по което е избрал да се яви адвокат С. на 26.02.2024 г.
да е по бързо производство – мярка за неотклонение, домашно насилие и др.,
за да се приеме, че неявяването му в РС Е. е от спешен неотложен порядък.
При призоваването от РС Е. адвокатът е имал вече поет служебен ангажимент
по настоящото дело и неписаните етични правила изискват спазване на
задължението за явяване в РС М.
По изложените съображения съдът намира, че следва да остави без
уважение искането на адв. С. за отмяна на наложената му с протоколно
определение в съдебно заседание на 26.02.2024 г. „глоба“ в размер на 150.00
лв. на осн.чл. 271, ал.11 от НПК и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.С. за отмяна на
наложената му с протоколно определение в съдебно заседание на 26.02.2024 г.
„глоба“ в размер на 150.00 лв. на осн. чл. 271, ал.11 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XXII с
частна жалба пред СмОС в седмодневен срок, считано от днес.
Адв.С.: Вие не споменахте другите документи, които съм приложил към
молбата ми за да отмените глобата. Аз по ССЕВ освен телефонния разговор,
освен това, че кога и как съм получил призовката, която съм приложил, от
14
Единния портал за електронно правосъдие съм смъкнал, по-точно те са
скрийншотове, от които е видно, кога е образувано гр.дело № 111/2023 г. по
описа на РС Е., както и цитираните ми в молбата действия, установяващи се
от тези скрийншотове, действия на РС Е. Включително скрийншот на
проведен телефонен разговор със съдията-докладчик по цитираното дело, та
по някакъв начин да се защитя, защо така съм решил. Това е гражданско дело,
в гражданското съдопроизводство към настоящия момент страните не могат
да извършат самостоятелни действия, просто такъв е характера на ГПК и тези
действия се установяват по протокола, който не съм приложил, защото
същият е изготвен на 14 март 2024 г. , с тази дата е протокола по това дело,
поради което ще моля да ми бъде дадена възможност да го представя и съдът
да го има предвид. Аз очаквах съдът по цитираната молба да се произнесе в
същия порядък и срок, в който ми е наложена глобата, съжалявам, както
искате така ме разбирате, но съдът реши да се произнася днес, за което аз не
знаех. Моля да ми бъде дадена възможност да представя този протокол и
съдът да се произнесе и въз основа на него, защото освен това считах, че
документите които съм представил са достатъчни, но съдът така е приел,
право на съда е. Но моля съдът да отмени днешното си определение с което
се произнася и да ми даде възможност настоящия съд да се запознае и с тези
обстоятелства, за да се види, че моето участие по това дело е била
наложителна. Тези действия, поведение на страните можеха да обосноват и
глоба и от другия съд - от РС Е., ако не бях се явил там. А това се установява,
че от 13 март няма никакви съдопроизводствени действия на този състав от
РС Е. Колежката ми се явява от Б. по това дело. Аз така съм преценил, ако
съм сбъркал, нека да бъда наказан, но аз така съм преценил, моята грешка,
нека да е грешка и за нея, така съм преценил да съхраня интереса на
клиентите си, който съм счел там за особено важен, защото почти година този
съдебен състав, за разлика от настоящия, както виждаме всички, никакви
действия, нито по насрочване на делата, нито по движението на същите. Ако
съм грешен, нормално е да си нося отговорност, но дали на едното, дали на
другото, аз щях да имам глоба.
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането на адв. С. за
отмяна на четеното определение, тъй като отмяна на това определение може
само да постанови Окръжен съд - С. по жалба на адв. С.. Относно заявеното
от адв. С., че иска да му се даде възможност да представи допълнително
15
доказателства във връзка с наложената глоба, а именно протокол от с.з.,
проведено в РС Е., съдът счита за необходимо да отбележи, че не следва да
дава такава възможност, доколкото както беше посочено настоящия състав не
може сам да отмени определението, четено по-горе, с което остави без
уважение искането на адв. С. за отмяна на наложената му глоба. Разбира се
той може да направи това - да представи протокола, ведно с жалба пред
Окръжен съд С.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. С. съдът да отмени
определението с което оставя без уважение искането му за отмяна на
наложената му с протоколно определение от 26.02.2024 г. „глоба“ в размер на
150.00 лева. и да представи допълнителни доказателства за тази цел пред
настоящия съдебен състав.
Предвид допуснатото изслушване на детето В. П. в следващо съдебно
заседание, делото не е изяснено от фактическа и правна страна и затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИИ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 17.05.2024 г. от 13.00 часа , за
която дата и час страните уведомени в днешно съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 15.31 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
16