№ 11
гр. Русе , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение север“ АД гр. Варна,
ЕИК ********** против решение № 260538 от 7.12.2020 г., постановено по гр. д. №
2943/2020 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено в отношенията
между страните, че В.А.М. от гр. Русе не дължи на „Електроразпределение север“ АД
сумата от 12061,48 лева с вкл. ДДС, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № *********/12.06.2020 г. за периода 12.03.2020 г. до
09.06.2020 г. за обект с абонатен № ********** на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателя направените от първоинстанционния съд
правни изводи противоречат на събраните писмени доказателства и установеното от
фактическа страна. Намира, че в случая са налице всички предпоставки и
законосъобразно извършено преизчисление на количеството ел. енергия, поради което
потребителят следва да заплати стойността на реално доставената и консумирана ел.
енергия в обекта. Заема позиция, че предявеният иск за недължимост е неоснователен и
следва да се отхвърли. Претендира отмяна на решението и разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата В.А.М. чрез адв. И.И. АК Русе оспорва основателността
1
й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК. Ищецът е поискал да се приеме за установено, че не
дължи на ответното дружество - „Електроразпределение север“ АД гр. Варна сума в
размер на 12 061,48 лв., представляваща корекция за периода от 12.03.2020 г. до
09.06.2020 г. Изложени са твърдения за неправилно приложена процедура за
изчисляване и коригиране на сметките на потребителите. Оспорен е съставения
констативен протокол по чл. 49, ал. 3 ПИККЕ, както и размера на определеното
задължение. Изложени са твърдения, че служебно отчетените и начислени му
количества ел. енергия не могат да бъдат реално потребени за посочения във фактурата
период.
Ответникът „Електроразпределение север“ АД гр. Варна е заел становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за
допустимост на извършената корекционна процедура. Развил е подробни доводи за
дължимостта от ищеца на процесната сума. С тези мотиви е поискал от първата
инстанция искът да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол № 5500556 от
09.06.2020 г. (на л. 12 – л. 13 от делото пред първата инстанция). Видно протокола, по
време на проверката било установено несъответствие между измерените токове:
изходящи от ТП "Уран" - входящи в главното разпределително табло (ГРТ) на
кооперацията. При измерването в ТП "Уран" било установено различие на токовете на
кабела, захранващ главното разпределително табло на кооперацията и на токовете на
кабелните жила на главния прекъсвач в ГРТ на кооперацията. След изключване на ГРТ
на кооперацията било установено, че протичал ток само по неутралния проводник
(нулата) на електромера на ответника. Това означавало, че захранваните от него части
от инсталацията вземат захранване от директното присъединяване. Достъп не им бил
осигурен, поради което служителите на ответника извършили изкопни работи и след
2
като пробили плочата видели, че кабелът е открит в помещението и може да се
манипулира.Процесният протокол е съставен от А.И.Д. и К.В.И. – служители в
ответното дружество. В него като свидетел се е подписала Д.Й.И.. Същата е разпитана
пред първоинстанционния съд и дава показания, че не е присъствала на процесната
проверка, не си спомня за такава, а подписът положен под констативня протокол не е
неин, а е фалшифициран. В протокола е отбелязано още, че потребителят не е
присъствал при съставянето му. Съставителят на протокола А.Д. е разпитан като
свидетел пред първата инстанция. От показанията му се установява, че потребителят
В.М. не бил открит за подписването на констативния протокол. Свидетелят подробно
изяснява как е протекла процесната проверка като изнесеното от него кореспондира с
отразеното в констативния протокол.
От приложените по делото - справка за корекция при измерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия (на л. 14 от делото пред първата
инстанция) и фактура № *********/12.06.2020 г. /л. 15/ е видно, че е извършена
корекция на сметката за ел. енергия на ищеца, в резултат на което за периода от
12.03.2020 г. до 09.06.2020 г. му е начислена за плащане сумата от 12061,48 лв. с ДДС,
отговаряща на потребена енергия от 60404,00 кВтч. Ищецът бил уведомен за
проверката и извършената корекция с писмо изх. № 58527/12.06.2020 г.
За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът е посочил, че от посоченото
в процесния констативен протокол може да се направи извод за неотчитане от
измервателната схема на средството за търговско измерване на преминалата от
захранващия кабел към абоната електрическа енергия. Приел като пропускателна
способност на присъединителната линия и на присъединителните съоръжения, тази на
елемента с най-малка пропускателна способност - меден проводник със сечение 6 кв.
мм на комутацията в таблото на абоната, който бил с допустим ток I доп = 54 А.
Половината от стойността на допустимия ток бил 27 А, като на тази стойност на тока
съответствала трифазна мощност 17,77 kW. Тази стойност е приложил и при
изчисленията по корекционната процедура. Вещото лице е обосновало корекцията на
товара на мощността от 83,895 kW /както е приета от ответното дружество/ на 17,77
kW с това, че приетото количество ел. енергия за корекция от 60404,4 кВтч не може да
бъде доставено на абоната като се съобразят пропусквателната способност на
присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Количеството за
корекция от 12794 kWh /при приетата от него мощност от 17,77 kW/ можела да бъде
доставена на абоната като се съобразяли пропускателната способност на
присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Допълнително
начисленото количество електроенергия по извършената корекционна процедура,
съгласно правилата на чл. 50, алинеи 2 и 3 от ПИКЕЕ, общо за периода от 12.03.2020 г.
3
до 09.06.2020 г. (90 дни), било 12794 kWh на стойност 2128,92 лева без ДДС и 2554.71
лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което подадената срещу него
жалба е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът
следва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и
главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да
установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки
посочената във фактурата сума.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество. Безспорно е, че
електромерът на ищеца е присъединен към електропреносната мрежа.
Спорен по делото е въпросът дали „Електроразпределение север“ АД Варна е
начислило правилно сумата от 12 061,48 лв. като корекция на сметката му по реда на
чл. 50, ал. 2 и 3 от Правила за измерване на количество енергия, приети с Решение по
т. 1 от Протокол № 67 от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и
обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.
Настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано осъществяването
на факта, описан в констативния протокол от 9.06.2020 г. Съставеният КП,
представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на въззиваемия.
При това положение в Правилата за измерване на количество енергия са уредени
изисквания, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че констативният протокол
е съставен надлежно. В случая твърденията на жалбоподателя са, че е налице промяна
в схемата за свързване. Впрочем тези твърдения са отразени и в процесния констативен
протокол. Ето защо безспорно следва да се съблюдава нормата на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ,
съгласно която при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на
чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
4
Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а съгласно ал. 3 на същия
член при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В случая по делото безспорно се установява, че потребителят е отсъствал, а
подписалият констативния протокол независим свидетел Д.Й.И., разпитана като
свидетел в първоинстанционното производство, дава показания, че не е присъствала
пряко на процесната проверка, както и че положеният там подпис не е неин. Така
изложено води до краен извод, че протоколът не е съставен по предвидения в ПИКЕЕ
ред.
При това положение не могат да се приемат доводите във въззивната жалба, че по
делото са налице достатъчно доказателства, които потвърждават фактите, посочени в
констативния протокол. В случая е налице специфична процедура по чл. 50 ПИККЕ,
изразяваща се в едностранна корекция, която на практика се осъществява
самостоятелно от една от страните в облигационното отношение – операторът на
съответната мрежа за електрическа енергия. С оглед едностранния характер на
корекцията в ПИКЕЕ са предвидени изисквания, чрез които да се регулира тази
едностранна намеса, като се даде възможност и на другата страна по облигационното
правоотношение (потребителят) да участва при извършване на корекцията.
Неоткриването на потребителя (съответно отказът му да участва) следва да се
удостовери от поне един свидетел, който не е служител на оператора. Целта на това
изискване е даден факт да не бъде установяван само от едната страна по
облигационното правоотношение, която се явява заинтересована. За установяването на
факта на неправомерно вмешателство е необходимо присъствието на страни, които не
са заинтересовани от този факт (т. е. не участват в облигационните правоотношения).
Ето защо присъствието на свидетел в случая е било задължително и след като това
изискване на ПИКЕЕ не е спазено, то на практика отразеното в констативния протокол
не може да се противопостави на В.М.. Същевременно следва да се има предвид, че
всички други доказателства по делото се основават именно на констативния протокол.
Изслушаната съдебно-техническа експертиза е направила изводите си въз основа на
отразеното в протокола. Другият разпитан по делото свидетел е съставителят на
протокола. Т. е. останалите доказателства по делото са производни именно на
констативния протокол и след като той не е годен да докаже отразените в него факти,
то и останалите доказателства по делото не могат да се кредитират в тази им част.
5
По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи
наличието на основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с
оглед на което се явява недоказано от ответника по иска, че процесната сума му се
дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и
правилно е уважен изцяло от първата инстанция.
С оглед изложеното решението на Русенския районен съд следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя
„Електроразпределение север“ АД Варна се явява неоснователна. Такива следва да се
присъдят на въззиваемия – в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260538 от 7.12.2020 г., постановено по гр. д. №
2943/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД Варна, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.******, представлявано от всеки от двама от
членовете на УС: А.К. Г.К. Р.Л. ДА ЗАПЛАТИ на В.А.М., ЕГН ********** от гр.
Р.***** сумата от 1000,00 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6