Решение по дело №805/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозиран пред съда иск от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от Изпълнителните директори- А. К. Г. и Г. Н. Г., чрез пълномощника- адв. П. З. З., срещу [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „З.ш.” №, с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителят Й. М. А..

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Иска се от съда с депозираната искова молба, след събиране на доказателства, да постанови решение с което да приеме за установено съществуването на вземане на [фирма] от [фирма], произтичащо от Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него, в размер на 59 690 евро- неизплатена главница, сумата- 440.34евро, представляваща възнаградителна редовна лихва, за периода от 25.04.2013г. до 16.05.2013г. включително; сумата 2 334.08евро, представляваща възнаградителна просрочена лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.05.2013г. включително; сумата 53.75евро, съставляваща служебна застраховка, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2013г. до окончателното изплащане на дължимото.

Иска се от съда да потвърди присъдените разноски в полза на банката ищец през съда по заповедното производство, както и да присъди в полза на [фирма] и сторените разноски в рамките на настоящото съдебно производство.

Исковата претенция е основава на твърдението, изложено в исковата молба по делото, за сключен между страните по делото Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него, между [фирма] в качеството и на кредитор и [фирма] като главен длъжник. Твърди се в исковата молба, че съобразно договора банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 75 000евро., с краен срок на издължаване- 25.11.2015г., която е усвоена изцяло на няколко транша в периода от 03.02.2011г. до 24.02.2011г. Сочи се още в исковата молба, че с Анекс № 1 към първоначално сключения договор за банков кредит, страните са се съгласили че след погасяването на просрочената лихва и просрочената главница, дължимият остатък от редовната главница за погасяване е в размер на 64 280евро, като съгласно чл. 4 на същия анекс, е даден на кредитополучателя гратисен период до 24.06.2012г., след изтичането на който да започне отново изплащането на главницата по кредита, но в гратисния срок длъжника е следвало да продължи да погасява дължимите лихви, такси и комисионни.

Видно от изложеното в исковата молба, исковата претенция е основана на твърденето за неизпълнение на задълженията за изплащане на погасителните вноски от страна на кредитополучателя длъжник- [фирма]. Твърди се в исковата молба, че ответника по делото се е отклонил от погасителния план, съставляващ неразделна част от договора за кредит, като е преустановил плащането на месечните суми за погасяване на кредита. Последната погасителна вноска, според твърденията на представителят на банката ищец е на 12.02.2013г. и същата е съставлява частично плащане на сумата от 796.14евро. Така дружеството ответник по настоящото дело е в трайно просрочие на задълженията си по изплащането на погасителни вноски по Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него, считано от 25.01.2013г.

След като длъжника [фирма] е изпаднал в забава, до 25-то число на всеки следващ месец, считано от 25.06.2012г. до 25.11.2015г., съгласно договореното между страните по договора, настъпва нов падеж на дължимата вноска по главницата, като при неплащането и същата се натрупва в просрочие, за което с исковата молба по делото е представена и справка по реда на чл. 366 от ГПК.

Сочи се в исковата молба по делото, че банката кредитор [фирма], на основание чл. 4.5 от сключения между страните договор за банков кредит, е взела решение за настъпило автоматично преобразуване на кредита в изцяло и предсрочно изискуем, в резултат на преустановеното от длъжника изпълнение по договора за внасяне на дължимите погасителни вноски, включващи лихви, такси и комисионни. За да се удовлетвори за вземането си от длъжника и за реализира правата си по съдебен ред, представителят на [фирма] е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд Благоевград, на 17.05.2013г. Депозираното заявление е било уважено от съда, като е издадена Заповед за парично изпълнение № 4123 от 22.05.2013г., по частно гражданско дело № 1230/2013г. по описа на РС Благоевград и Изпълнителен лист за следните суми:

- 59 690 евро (петдесет и девет хиляди шестстотин и деветдесет евро) - неизплатена главница по Договор за кредит № 0496.1110/25.11.2010 г. и Анекс № 1 от 01.03.2012 г. към него;

- 440.34 евро (четиристотин и четиридесет евро и тридесет и четири евроцента), представляваща възнаградителна редовна лихва за периода от 25.04.2013 г. до 16.05.2013 г. вкл.;

- 2 334.08 евро (две хиляди триста тридесет и четири евро и осем евроцента), представляваща възнаградителна просрочена лихва за периода от 25.01.2013 г. до 16.05.2013 г. вкл.;

- 53.75 лева (петдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща служебна застраховка, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.05.2013 г., до окончателното изплащане на вземането.

След връчване на заповедта в срока по чл. 414 от ГПК представител на дружеството отвтетник е депозирал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, без да посочи конкретни правни основания за това, поради което за банката кредитор- [фирма] е останала правната възможност от предявяване на настоящият иск по чл. 415 ал. 1 във връзка с чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията и срещу длъжника [фирма] по Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него.

В срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, банката кредитор е завела настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си по съдебен ред.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно икономическа експертиза, с която да се установи и докаже размера на претендираните с исковата молба суми по размер. Направено е искане да бъде служебно изискано от съда и приложено по делото като писмено доказателство- ч.гр.д. № 1230/2013г. по описа на РС Благоевград.

Настоящият състав на съда в ОС Благоевград, след като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК, извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като счита че производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

С писмен отговор в срока и по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, ответника [фирма] чрез своя представител- Управителят Й. М. А., оспорва предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК по основание и размер, като е оспорен размера и на заявената искова претенция за просрочени задължения. С писмения отговор, без да се оспорва автентичността на представените с исковата молба документи, се оспорва от управителят на дружеството ответник, че подписите върху представените с исковата молба документи, не са положени от Управителя на [фирма]- Й. М. А.. От ответната страна се оспорва и съдържанието на представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба, като е направено искане до съда разглеждащ делото, да задължи на основание чл. 183 от ГПК банката ищец, да представи по делото всички документи в оригинал, като и бъде указано, че в случай че не стори това, ще бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. С писмения отговор от представителят на дружеството ответник- [фирма], се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. По направените от ищцовата страна доказателствени искания също е взето становище от ответника- твърди се че част от представените с исковата молба писмени доказателства не са относими към предмета на настоящото дело, като се възразява и срещу допускането на поисканата съдебно икономическа експертиза. Ответника моли съда да присъди с решението си и сторените от ответната страна разноски.

След като е приел писмения отговор на представителя на дружеството ответник, депозиран в установения от закона срок и подаден от оправомощеното от закона лице, съдът е разпоредил да бъде изпратен препис от него на другата страна, като на ищеца бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която да поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.

С допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 ал.1 от ГПК, ищецът- [фирма], чрез пълномощника– адв. П. З., се излагат съображения за неоснователност на възраженията на ответника с депозирания отговор на исковата молба, като се възразява че същите са неоснователни. Навадени са доводи, че иска е основан на неизпълнение на задължението на ответника длъжник по валидно сключен между страните договор за банков кредит, като исковата претенция е основана на предсрочна изискуемост на дължимото по кредита, като искането е ясно заявено и уточнено по основание и размер. Излагат се съображения, че в този смисъл поисканата съдебно икономическа експертиза е необходима с оглед на точното установяване и доказване на размера на предявения иск. Оспорва се възражението на ответната страна, че подписите положени под представените с исковата молба документи, не са положени от Управителят на [фирма]. Възразява се, че това искане е направено от ответната страна без да се конкретизира кои от представените с исковата молба документи се оспорват досежно тяхната автентичност. Акцентира се, че ако съдът допусне до разглеждане оспорването на ответната страна, следва въз основа на разпоредбата на чл. 193 ал. 3 от ГПК, да задължи именно ответната страна да докаже това свое възражение, тъй като тежестта на доказване неистинността на документа пада върху страната която го оспорва. Същото правило е в сила и за оспорването на представените с исковата молба официални документи. От друга страна се навеждат доводи в допълнителната искова молба от представителят на дружеството ищец, че от ответната страна по делото не се представят доказателства в подкрепа на оспорването на истинността на оспорените доказателства и не са направени доказателствени искания в тази насока, за което правата на [фирма] са и преклудирани.

В срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника [фирма], въпреки предоставената за това от съда процесуална възможност, в установените от закона срокове.

С писмено становище по делото от ответника [фирма], чрез представителят му- Управителя Й. М. А., съобщава на съда разглеждащ настоящото дело, че ответното дружество е обявено в несъстоятелност, за което се представя и справка от ТР, от която е видно че с Решение № 1668/15.04.2014г. по ТД № 372/2013г. по описа на ОС Благоевград, постановено по реда на чл. 630 ал.1 от ТЗ, по отношение на дружеството [фирма] е открито производство по несъстоятелност, като това обстоятелство е обявено в ТР по партидата на ответника на 23.04.2014г.

С Определение № 2607/18.06.2014г. по настоящото гр.д. № 563/2013г. по описа на ОС Благоевград, съдът на основание чл. 637 ал. 5 във връзка с чл. 637 ал.1 от ГПК, е оставил без уважение искането на Управителя на ответното дружество [фирма], за спиране на производството по гр.д. № 563/2013г. на основание чл. 229 ал.1 т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 637 ал.1 от ТЗ, поради това че срещу дружеството ответник е открито производство по несъстоятелност.

Изложени с в тази връзка съображения, че още с исковата молба по делото са наведени твърдения, че вземането чието установяване се иска от съда от банката кредитор- [фирма], срещу длъжника [фирма], е обезпечено с Договорна ипотека инкорпорирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ в РС Благоевград, с вх. рег. № 231/02.02.2011г., наложена върху следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор – 04279.614.298.3.5, с площ от 113кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор – 04279.614.298.3.2, с площ от 18кв.м., находящи се в [населено място], ул. „Тошко Малев” № 12, които са собственост на солидарните длъжници и поръчители по договора за банков кредит- Й. М. А. и съпругът и А. Д. А., и особен залог на вземания, подробно описани в Договор за особен залог на вземания № 0496.1110А1 от 17.02.2011г., вписан в Централния регистър на особените залози под № 2011021800791, върху движими вещи- ВЛЕКАЧ, м. „И.” и Полуремарке м „С.”, собственост на залогодателя- [фирма]. За тези твърдения са представени и приложени към исковата молба писмени доказателства.

Съдът е счел, че вземането предмет на гр.д. № 563/2014г. по описа на ОС Благоевград, съставлява парично вземане срещу длъжника по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, обезпечено с имуществото на трети лица. Съдът е съобразил Определение № 33 от 18.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 852/2012г. на ІІ т.о. на ТК, в което изрично са дадени казания че при „вземания, обезпечени с имуществото на трети лица”, правно релевантни са само реалните обезпечения- чрез залог или ипотека, но не и вземанията обезпечени с поръчителство. Така съдът е отчел, че при учредяването на договорната ипотека, вземането на банката е обезпечено с ипотека, наложена върху имоти собственост на трети лица- Й. М. А. и нейния съпруг А. Д. А.. След като е приел че третите лица са и поръчители на договора за кредит, съдът е приел че вземането на банката, чието установяване се иска по настоящото дело, е обезпечено с реално обезпечение – договорна ипотека, като в полза на кредитора са ипотекирани имоти собственост на трети лица, като са налице основанията на чл. 637 ал.5 от ТЗ и следва искането за спиране на настоящото гражданско дело на основание чл. 229 ал.1 т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 637 ал.1 от ТЗ, да бъде оставено без уважение.

В срока за произнасяне с решение по настоящото дело, съдът отново следва да извърши преценка дали е налице правен интерес за ищеца от воденето на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от ГПК, свързана с допустимостта на същият. На съда въз основа на представените по делото писмени доказателства и въз основа на служебно известната информация от ТР се установява, че с Решение № 1668/15.04.2014г. по ТД № 372/2013г. по описа на ОС Благоевград, постановено по реда на чл. 630 ал.1 от ТЗ, по отношение на дружеството [фирма] е открито производство по несъстоятелност, като това обстоятелство е обявено в ТР по партидата на ответника на 23.04.2014г. Видно от справката от ТР, която съдът прилага към настоящото си определение, видно е че списъка на одобрените вземания на кредиторите, заявени в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ е обявен в ТР на 10.06.2014г., а същият е бил одобрен със определение на съда/Определение № 3307/29.07.2014г. по ТД № 372/2013г. по описа на ОС Благоевград/, като одобряването е вписано в ТР по партидата на [фирма] на 05.08.2014г. Установява се от одобрения от съда и приет от Синдика списък на приетите вземания на кредиторите на [фирма], предявели вземанията си в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ, че вземането на [фирма] от [фирма], произтичащо от Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него, са включени в този списък под № 2, като това е взамането идентично с претендираното вземане по настоящото гр.д. № 563/2013г. по описа на ОС Благоевград. Изложеното налага извода от фактическа страна, че вземането предмет на производството, образувано въз основа на предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, е вземане на [фирма] от [фирма], произтичащо от Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него, като това вземане е прието от Синдика на [фирма], в откритото производство по несъстоятелност и дори съдът е одобрил с изрично определние списъка на приетите вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ, където същото вземане е включено под № 2.

Изложените съображения от фактическа страна, обуславят правния извод за необходимостта от приложението на разпоредбата на чл. 637 ал. 2 от ТЗ, доколкото макар съдът да е отказал спирането на настоящото дело, тъй като е счел че е налице основанието на чл. 637 ал. 5 от ТЗ, то понастящем е налице основанието за прекратяване на производството по делото, доколкото взамането предмет на настящото гражданско дело, е прието в откритото производство по несъстоятелност на [фирма] от съда с определение при условията на чл. 693 от ТЗ, след като е било включено от Синдика в одобрения списък на приетите вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ.

Съдът счита че следва да ревизира становището си възприето в Определение № 2607/18.06.2014г. по делото с което съдът на основание чл. 637 ал. 5 във връзка с чл. 637 ал.1 от ГПК, е оставил без уважение искането на Управителя на ответното дружество [фирма], за спиране на производството по гр.д. № 563/2013г. на основание чл. 229 ал.1 т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 637 ал.1 от ТЗ, поради това че срещу дружеството ответник е открито производство по несъстоятелност. Наистина установява се от представените писмени доказателства с исковата молба от [фирма], че процесното вземане, чието установяване се иска от, е обезпечено с Договорна ипотека инкорпорирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ в РС Благоевград, с вх. рег. № 231/02.02.2011г., наложена върху следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор – 04279.614.298.3.5, с площ от 113кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор – 04279.614.298.3.2, с площ от 18кв.м., находящи се в [населено място], ул. „Тошко Малев” № 12, които са собственост на солидарните длъжници и поръчители по договора за банков кредит- Й. М. А. и съпругът и А. Д. А., и особен залог на вземания, подробно описани в Договор за особен залог на вземания № 0496.1110А1 от 17.02.2011г., вписан в Централния регистър на особените залози под № 2011021800791, върху движими вещи- ВЛЕКАЧ, м. „И.” и Полуремарке м „С.”, собственост на залогодателя- [фирма]. Ипотекарните длъжници- Й. М. А. и съпругът и А. Д. А. обаче не са трети лица на вземането по смисъла на чл. 637 ал. 5 от ТЗ, а са съдлъжници на главния длъжник- [фирма]. Така на основание чл. 1.5 от Договора, Й. М. А. и съпругът и А. Д. А., са се конституирали като съдлъжници на главния длъжник- [фирма] и са поели солидарно с кредитополучателя за задължението за дълга по Договор за банков кредит № 0496.1110/25.11.2010г. и Анекс № 1 от 01.03.2012г. към него. Така съдлъжниците отговарят пред кредитора- [фирма] в пълен обем и солидарно, при условията на чл. 121-127 от ЗЗД. Срещу съдлъжниците предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК не е насочен, само поради това, че същите не са подали възражение срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК.

Поради изложените фактичсеки и правни съображения, съдът счита, че следва да бъде отменено определението за даване ход на съдебните прения, а производството по гр.д. № 563/2013г. по описа на ОС Благоевград следва да бъде прекратено на основание чл. 637 ал.2 от ТЗ.

Водим от горното и на основание чл. 637 ал.2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :

ВЪЗОБНЯВАВА производството по гр.д. № 563/2013г. по описа на ОС Благоевград.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 563/2013г. по описа на ОС Благоевград, на основание чл. 637 ал.2 от ТЗ.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: