Р Е Ш Е Н И Е
№ 590 /
20.10.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Д. Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Янка Вукева и при участието на
прокурора Стоян Павлов, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 602 по описа на съда за 2023 г., докладвано от
съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по две насрещни касационни жалби, а именно: жалба на ЕТ „Жери – Кирил
Жерев“ против потвърдителната част на Решение № 217 от 05.05.2023 г.,
постановено по нахд № 1635/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с
обжалваната част, на което решение частично е потвърдено Наказателно постановление
№ 630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив,
в частта на постановлението, с която за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на
основание чл. 182, ал. 1 от същия закон (за неотразяване на КИ №
**********/17.01.2020 г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. и жалба на заместник-директора на ТД
на НАП – Пловдив против отменителната част на Решение № 217 от 05.05.2023 г.,
постановено по нахд № 1635/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с
обжалваната част, на което решение частично е отменено Наказателно
постановление № 630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник директора на ТД на
НАП – Пловдив, в частта на постановлението, с която за нарушение на чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон (за неотразяване на
КИ № **********/15.01.2020 г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Касаторът – ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ – моли да бъде отменено решението в обжалваната
от него част. Сочи доводи за нарушение на закона и твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването му, както и че решението в
обжалваната част е необосновано. Не се явява и не се представлява в проведеното
съдебно заседание но поддържа жалбата си в писмено становище подадено от
процесуалния му представител. С писменото становище оспорва насрещната жалба,
като излага съображения за правилността и законосъобразността на решението в
отменителната му част. Претендира присъждане на разноски.
Касаторът – заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив – на свой
ред моли да бъде отменено
решението в обжалваната от него част и да бъде потвърдена наложената санкция.
Излага доводи за нарушение на материалния закон при постановяване на
отменителната част на решението. Не се явява и не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание. Не взема становище по основателността на
насрещната жалба.
Прокурорът
представя заключение за неоснователност на жалбите. Намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбите са допустими, като подадени в законоустановения
срок от насрещни страни в първоинстанционното производство, против решение, с
което делото е приключило частично неблагоприятно за всяка от тях.
Районният съд е отменил наказателното
постановление в частта му, с която на ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за неотразяване на кредитно известие №
**********/15.01.2020 г. Съдът е приел,
че за въпросното издадено от „Каменица“
АД кредитно известие липсват доказателства, че е било получено от едноличния
търговец. От там е направен изводът, че касаторът ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ не е
имал обективната възможност да изпълни задължението си по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Изводът за
недоказаност на нарушението е правилен. Липсата на доказателства за
получаването на кредитното известие не се и оспорва от касатора
заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив. Следователно, приетата от съда липса
на нарушение е в съответствие с материалния закон.
Неоснователно е
възражението на заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, че получаването на
кредитното известие няма никакво отношение към възникналото преди това
задължение за корекция, вследствие намаляването на данъчната основа, върху
която първоначално е ползван данъчен кредит. Нарушената разпоредба на чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС предвижда следното:
Чл. 124. (5) Независимо от ал. 4, регистрираното
лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от
лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
Съставомерността на едно административно
нарушение се определя единствено и само от посочените в закона обективни и
субективни признаци на административнонаказателния състав. В случая, видно от
съдържанието на цитираната разпоредба е, че за да е налице административно
нарушение, изразяващо се в отразяване на кредитното известие в дневника за
покупки, то следва същото не само да е
издадено но и получено от регистрираното
лице. Дори и да се приеме за вярна тезата на заместник-директора на ТД на НАП –
Пловдив за възникнало преди това задължение за корекция, то неизпълнението на
това задължение, не е скрепено с административнонаказателна санкция. Санкция
следва да бъде наложена, ако лицето не изпълни задължението си, след като вече
е получило кредитното известие. Недопустимо е административнонаказателни норми
да се тълкуват разширително и във вреда на съответните засегнати лица.
Следователно,
решението в отменителната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Неправилно е обжалваното решение и в
потвърдителната му част, с която частично е потвърдено наказателното
постановление за неотразяване на КИ № **********/17.01.2020 г.
Съдът е приел,
че извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по
делото доказателства, като липсват нарушения в административнонаказателното
производство. Тези изводи са неправилни:
Основателно е основното възражение на касатора
за допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство,
предвид липсата на изрично посочване в АУАН и НП, че процесното кредитно
известие е било получено от касатора.
Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се
отнася до получени кредитни известия. Следва да бъде съобразено, че за да
възникне задължението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС за включване в отчетните
регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е
издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице.
Разликата между получаване и издаване е очевидна - едно кредитно известие може
да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено.
Следователно, за да е извършено нарушението на
посочената от наказващия орган дата, а именно – 15.05.2020 г., задълженото лице
трябва да е получило кредитното известие до тази дата. В тази връзка,
задължение на административно-наказващия орган е да установи фактът на
получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват
констатации, че едноличният търговец е получил кредитно известие от посочения
по-горе доставчик. В двата административни акта не е конкретизирано, че
ответната страна е получила данъчните документи – КИ, както и датата на
получаването им. В тях изобщо не е засегнат този въпрос. Императивните правила
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изискват даденото в тях
описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от
наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената
санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът
да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в
административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в
положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му
били предявени още в началната фаза на административно-наказателното
производство, каквото е изискването на чл. 40 във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. В случая е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен
елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не
позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното
нарушение, както и да се установи съставомерността на същото.
Затова, като незаконосъобразно в потвърдителната
му част, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част.
С оглед изхода на делото е основателно искането
на касатора
ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ за присъждане на
разноски, за платеното от него адвокатско възнаграждение в претендирания размер
от 480 лв., доколкото не е направено възражение за прекомерност.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 217 от 05.05.2023 г.,
постановено по нахд № 1635/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта
на решението, с която частично е отменено Наказателно постановление №
630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, в
частта на постановлението, с която за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на
основание чл. 182, ал. 1 от същия закон (за неотразяване на КИ № **********/15.01.2020
г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв.
Отменя Решение № 217 от 05.05.2023 г.,
постановено по нахд № 1635/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в
частта на решението, с която частично е потвърдено Наказателно постановление №
630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, в
частта на постановлението, с която за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на
основание чл. 182, ал. 1 от същия закон (за неотразяване на КИ №
**********/17.01.2020 г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв., вместо което постановява:
Отменя Наказателно постановление № 630225-F630587 /
28.03.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта на
постановлението, с която за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание
чл. 182, ал. 1 от същия закон (за неотразяване на КИ № **********/17.01.2020
г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв.
Осъжда ТД на НАП – Пловдив да заплати на ЕТ
„Жери – Кирил Жерев“
разноски по делото в
размер на 480 (четиристотин и осемдесет лева).
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове: 1. (П)
2.
(П)