№ 160
гр. Враца, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500100 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/. Образувано е по въззивна жалба вх.№163460/15.12.2021 г. на Н. С. З. от
гр.***, депозирана чрез адвокат В.В. от АК-Враца срещу Решение №260185 от 26.11.2021г,
постановено по гр.дело № 64/2021 година по описа на Районен съд - гр.Козлодуй, с което
съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че Н. С. З., ЕГН **********, е
адрес град ***, община Мизия, област Враца дължи на В. С. З., ЕГН **********, с адрес
град *** вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело №
270/2020г. по описа на PC Оряхово, сумата от 24 200,00 лева /двадесет и четири хиляди и
двеста лева и 00 ст./ за извършени през периода от 2017г. до 2020г. укрепителни и
необходими ремонтни работи от В.З. в съсобственият му и на неговият брат Н.З. недвижим
имот, находящ се в град ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в PC -- Оряхово на 13.07.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
В депозираната въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, а иска по същество да отхвърлен,
като на жалбоподателя бъдат присъдени деловодните разноски.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемия В.З., който в срока по чл. 263 ал.1 ГПК,
чрез адв.С., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло подадената от
1
ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Счита жалбата за неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК решението на
районен съд Козлодуй да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилно,
като на въззиваемия бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната инстанция не са събирани доказателства. За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Районен съд Оряхово е сезиран с искова молба с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, от ГПК на В. С. З., ЕГН **********, е адрес град ***, чрез пълномощника си
адвокат П.С., със съдебен адрес град *** против Н. С. З., ЕГН **********, с адрес град ***,
община Мизия, област Враца.
С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато по
отношение на Н. С. З., ЕГН **********, с адрес град ***, община Мизия, област Враца, че
същият дължи на В. С. З., ЕГН **********, с адрес град *** сумата от 24 200.00 лева,
представляваща припадащата му се част от заплатената сума в размер на 32 266лв./тридесет
и две хиляди двеста шестдесет и шест лева/ за извършване на необходими ремонтни
дейности за запазване и възстановяване на съсобствения им урегулиран поземлен имот
находящ се в гр.***, съответстваща на собствените му 3/4 ид. ч. от имота, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 270/2020 год.
Поради отвод на всички съдии в РС Оряхово делото е изпратено за разглеждане на
РС Козлодуй, където е образувано гр.дело № 64/2021 година по описа на Районен съд -
гр.Козлодуй.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на урегулиран поземлен
имот, находящ се в град ***, като ищецът притежава 1/4 идеална част, а ответникът – 3/4 от
имота.
Ищецът, твърди, че от раждането си до настоящият момент той и семейството му
живеят в процесния имот и се грижат за него, както и че само той влага лични средства и
труд за да го поддържа и правят подобрения. Ответникът притежава друго жилище в гр. ***,
където живее със семейството си. Заявява се, че в следствие на наводнението в гр. Мизия
през 2014 год. съсобственият имот е бил залят, което наложило в последствие
възстановяването му. Твърди още, че до настоящия момент средствата които е заплатил по
възстановяване на имота възлизат на обща стойност 32 266лв./тридесет и две хиляди двеста
шестдесет и шест лева/.
Според изложеното в исковата молба ответникът не се е интересувал от състоянието
на имота след наводнението, нито пък е участвал в извършването на укрепителните и
ремонтни дейности за възстановяването му. Поради тези обстоятелства ищецът подал в
Районен съд гр. Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу ответника за сумата в размер на 24 200 лева, представляваща припадащата му се част
2
от заплатената от него сума в размер на 32 266лева за извършените необходимите ремонтни
дейности за запазване и възстановяване на съсобствения ив урегулиран поземлен имот
находящ се в гр.***, съответстваща на собствените му 3/4 ид. ч. от имота, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането В
законоустановения срок ответникът депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 270/2020 год. в резултат на което е
подадена настоящата искова молба.
Препис от исковата молба, както и уточнение на исковата молба, в едно с
доказателствата, са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК са депозирани такива.
В отговора на исковата молба ответникът Н.З., чрез пълномощника си адвокат В.,
оспорва допустимостта и основателността на иска, като се излагат и доводи в подкрепа на
това оспорване. Същият е изразил становище, че липсват доказателства в исковата молба за
част от направените разходи в размер на 18 616 лева.
В отговора се твърди, че Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на
23.07.2020 година и същия е подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК на 29.07.2020 година.
С оглед нормата на чл.415, ал.1 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви
установителен иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса. Твърди се, че заявителят е подал исковата молба на 25.09.2020
година в PC - Оряхово, поради което се счита, че исковата молба с доказателствата е
депозирана след изтичане на едномесечният срок, поради което е налице задължение на
съдът да обезсили издадената заповед за изпълнение.
В срок е получен отговор и на уточнението на исковата молба. С него изцяло се
оспорва допустимостта и основателността на иска. Пълномощникът на ответника счита, че
исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от ГПК и че същата
е абсолютно формална.
Твърди се, че от приложеното уточнение на искова молба не става ясно кои от
претендираните подобрения представляват необходими разходи и кои само подобрения, ако
въобще такива съществуват, както и че не става ясно съсобственикът - ищец, дали
претендира за подобрения като владелец или като държател. Не става ясно, както от
исковата молба, така и от последващото уточнение на исковата молба, дали съсобственикът
претендира за извършени подобрения в качеството си на владелец на своя идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици. Същият счита, че не става ясно
дали се претендира за отношения визирани в разпоредбите на чл. 30, ал.З от ЗС - дали е
извършено подобрението със съгласието на останалите съсобственици, както и дали се
претендират подобрения визирани в разпоредбата на чл.60 и сл. от ЗЗД, в случай, че не е
било на лице такова съгласие от другите съсобственици - правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. Не е уточнено дали е налице противопоставяне на другите
съсобственици, което би довело до разглеждане на делото по правилата на чл.59 от ЗЗД. Не
е уточнено също така дали ищеца претендира за подобрения извършени при условията на
3
чл.72-74 от ЗС, а именно при хипотезата на отричане на правата на останалите
съсобственици и ищеца е владеел еднолично цялата вещ. В отговора се твърди, че е налице
разлика в претендиралата сума.
Районният съд е приел за безспорно по делото, че страните по делото са
съсобственици при права 1/4 ид.ч за ищеца и ¾ за ответника на урегулиран поземлен имот с
кад. № 501.1312 по кадастралния план на гр.Мизия, одобрен със заповед №629/24.09.1985г
на ОНС Враца, с площ от 1212 кв.м., ведно с находящите се в имота сгради 1. Масивна
жилищна сграда , еднофамилна с № 501.1312 .1 на един етаж със ЗП 106 кв.м. 2. Масивна
жилищна сграда, еднофамилна с № 501.1312.2 на един етаж със ЗП 31 кв.м. 3. Полумасивна
друга сграда за обитаване с № 501.1312.3 на един етаж със ЗП 42 кв.м. 4. Паянтова
селскостопанска постройка с № 501.1312.4 на един етаж със ЗП 15 кв.м, 5. Паянтова сграда -
гараж № 501.1312.6 със ЗП 21 кв.м, находящ се в гр.***.
С оглед събраните доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна
следното
Ищецът З. придобил имота по наследство, оставено от баба му и майка му и от
раждането си до приключван на делото живее в него със семейството си. След смъртта на
майката на страните само ищецът е влагал средства за поддържането му, като никой от
наследниците, вкл. и ответникът не го е ползвал и не е предявявал претенции за това.
Същият с грижата на добър стопанин е влагал средства и труд за поддръжката на
наследствения си имот и неговото подобрение, за да може да се използва по предназначение
и да съхрани неговата стойност.
Съдът приел още, че в следствие на наводнението в гр. Мизия през 2014 год. имотът
бил залят. Основите на къщата били подгизнали, като имало опасност същата да се срути.
Дограмата на къщата била изметната, стъклата на прозорците счупени. Дворът бил като
блато, а стопанските постройки - почти разрушени. Наложило се ищецът да се изнесе от
имота, тъй като не разполагал със средства да започна веднага възстановяването му. През
2016 год. започнал да възстановя имота, за да не погине напълно. В този смисъл са и
дадените свидетелски показания от водените от него свидетели.
Съдът приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установило още, че ремонтите които се наложило да извърши ищецът след наводнението
през 2014г. в гр. Мизия, за да запази имота и да може да го ползва по предназначение, са
извършени през периода 2016г. до 2020г., а нито ответникът, нито дарителите му са се
интересували от състоянието на имота преди и след наводнението, нито пък са участвали в
извършването на укрепителните и ремонтни дейности за възстановяването му, нито пък са
давали средства за това.
Правния интерес на ищеца за предявяване на иска произтича от факта, че през месец
март 2020г. ответника му изпратил нотариална покана, с която го поканил да изкупи
притежаваните от него 3/4 ид.ч. за сумата от 9 900, като го уведомил че в противен случай
има намерение да ги продаде на трето лице, въпреки че е знаел, че единствено и само
4
ищецът е влагал средства и труд за поддръжката на наследствения ни имот и неговото
подобрение, като и че почти го е възстановил след големите щети от наводнението през
2014г. и го е направил годен за живеене.
За безспорно установено от заключенията на съдебно - техническите и оценителните
експертизи, съдът приел, че ищецът е извършил описаните в исковата молба строителни
дейности и същите възлизат на сумата над 31509,47 лв.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд постановил
Решение №260185 от 26.11.2021г, с което е признал за установено на основание чл.422 от
ГПК, че Н. С. З., ЕГН **********, е адрес град ***, община Мизия, област Враца дължи на
В. С. З., ЕГН **********, с адрес град *** вземането присъдено в заповедно производство
по частно гражданско дело № 270/2020г. по описа на PC-Оряхово, сумата от 24 200,00 лева
/двадесет и четири хиляди и двеста лева и 00 ст./ за извършени през периода от 2017г. до
2020г. укрепителни и необходими ремонтни работи от В.З. в съсобственият му и на
неговият брат Н.З. недвижим имот, находящ се в град ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в PC -- Оряхово на 13.07.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
С решението съдът осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. С. З., ЕГН **********,
с адрес град ***, община Мизия, област Враца да заплати на В. С. З., ЕГН **********, с
адрес град *** сумата от 2014,00 лева /два хиляди и четиринадесет лева и 00 ст./- 484,00
лева заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 1530,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както сумата от 2418,00
лева / две хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 00ст./ - съдебно -деловодни разноски
изразяващи се във внесена държавна такса за исковото производство в размер на 488,00
лева, внесен депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1530 лева.
В депозираната от Н. С. З. от гр.Мизия чрез адвокат В.В. от АК-Враца въззивна
жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. В депозирана жалба се посочва, че
производството се развива при условията на чл.410 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК, като
съдът, който разглежда исковото производство следва да се приложи и постановките на ТР
4/ 2013 година на ВКС, ОСГТК относно заповедното производство. В този смисъл точка 9 от
цитираното ТР изрично посочва, че в производството по чл.422 от ГПК се вземат предвид
само фактите, настъпили след издаването на заповед за незабавно изпълнение. В издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 270/2020 година по описа на
Районен съд - Оряхово е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение по извършени през периода от 2017 година до 2020 година укрепителни и
ремонтни работи от заявителя в съсобствен нему и на длъжника недвижим имот,
представляващ къща с дворно място и находящ се в гр.***. В подаденото уточнение към
първоначалната искова молба, заявителят ищец сочи, че в процесният имот са извършени
възстановителни, полезни и необходими ремонтни дейности, като е била налице обективна
необходимост от извършването им, тъй като без тях имотът не е бил годен за ползване по
5
предназначение. Също така в уточнителната молба са изброени в 8 пункта конкретните
ремонти и в 23 пункта разходи в закупуване на материали и възнаграждение за труд, като
период на така посочените дейности - 2016- 2020 година. Въз основа на така направеното
уточнение са събирани и писмени и гласни доказателства, като и са изготвени две съдебни
експертизи, които също сочат извършени дейности, различни от уточняващата искова молба
и различни периоди- 2014-2020 година по първоначалната експертиза и 2016-2019 година по
допълнителната експертиза. В съдебното решение липсват мотиви и съдът изобщо не е
обсъждал кои факти и обстоятелства приема за съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 година и има ли факти и
обстоятелства ,които са настъпили след подаване на заявлението, което съществено
нарушение на процесуалните правила и е ограничило правото на защита на длъжника. При
наличие на съществени разлики между заявените първоначални обстоятелства, от които
произтича вземането по реда на чл.410 от ГПК и посочените в първоначалната и
допълнителна искова молба по чл.422 от ГПК, съдът е бил длъжен още с доклада по чл.146
от ГПК да даде допълнителни указания на заявителя, както и да разпредели кои факти и
обстоятелства приема за разглеждане и кои не, като във всички случаи е длъжен да изложи
основания в тази насока, както и мотиви в решението си по чл.422 от ГПК. Нарушение на
процесуалните правила е и факта, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение в
отговора на исковата молба, че искът не е образуван в указаният едномесечен срок по чл.422
от ГПК, което също е от значение за допустимостта на настоящият иск и при направено
възражение в тази насока, съдът е бил длъжен да се произнесе в мотивите на решението.
Като цяло, решението липсват изобщо мотиви по отношение на това кои доказателства
съдът цени, които приема и кои не, както и обсъждането на изготвените експертизи
едновременно с другите доказателства по делото. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила, което не е изяснило от фактическа и правна страна настоящият
спор, поради което решението се явява неправилно. Видно от събраните доказателства,
налице са на първо място множество противоречия относно началният период на
претендиралите от ищеца ремонтни дейности. В заявлението е посочен период 2017 -2020
година, в исковата молба и допълнителната такава - 2016-2020 година, а в хода на
производството са събирани и доказателства, че ремонтните дейности са започнали след
наводнението в гр.Мизия от м.август 2014 година. Състоянието на имота след наводнението
изобщо не е установено безспорно. Нито самият ищец е представил такива доказателства,
нито съдът му е указал да събира такива, при условие, че са въведени възражения и
оспорвания в тази насока, както и свидетелски показания, които твърдят обратното. В хода
на производството от ищцовата страна е представила в открито съдебно заседание
конструктивно становище на жилищната сграда с възложител Община Мизия, ведно с
предписание, но няма данни същото да е прието като доказателство и да е връчен препис от
това доказателство на другата страна за становище ( протокол от с.з от 26.05.2021 година).
На следващо място, от приложените писмени доказателства към исковата молба, гласните
такива и от изготвените експертизи се установява, че в имота съществуват 5 самостоятелни
сгради, както и трайни подобрения, за които и свидетелите на ищеца твърдят и самите
6
експертизи сочат, че са извършвани ремонтни дейности, като няма никакви въведени
претенции за ремонтни дейности в отделните самостоятелни сгради в имота и трайни
подобрения, както в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК (
където описанието е къща с дворно място), така и в исковата молба и допълнението към нея.
Въпреки това, съдът не е указал на ищеца да уточни за кои сгради и за кои трайни
насаждения се претендират извършени ремонтни дейности, а е допуснал задачи към вещото
лице в открито съдебно заседание на 26.05.2021 година за всяка една от отделните сгради за
стойността на ремонтите на 5 самостоятелни сгради на адрес : гр.***. В мотивите към
съдебното решение обаче няма произнасяне за кои сгради и трайни насаждения съдът
приема, че ищецът е извършил строителни дейности, и същите възлизат на сумата над
31509.47 лева и защо приема тази сума за безспорна и въз основа на коя от двете изготвени
експертизи на вещите лица. Също така следва да се посочи, че съдът е приел като
доказателства копия от стокови разписки, фактури и други, приложени към исковата молба
за закупени от ищеца строителни материали, но същите не са обсъждани заедно с
изготвените експертизи и не са били поставяни за задача на вещите лица да ги обсъдят в
заключението си. Съответно не са поставяни задачи на вещите лица да изготвят заключение
съобразно изложеното уточнение на исковата молба за 8 пункта ремонтни дейности и 23
пункта на закупени материали и труд, като също липсва съпоставка между заявените искови
претенции и действително извършени ремонтни дейности, вложени материали и труд,
установени от вещите лица. Основното спорно обстоятелство по настоящето производство
изобщо не бе установено - какъв е вида на всички извършени ремонтни дейности, за които
ищецът заявява претенции съобразно правната квалификация на иска. Разбирането на
правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в
смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на сграда, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на сградата в състояние годно за
нейното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на
сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени т. н. полезни разноски,
законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците.
Отговорът дали извършени от единия от собствениците ремонтни дейности съставляват
необходими или полезни разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние
на подменените инсталации и/или елементи преди подмяната им, както и от причината,
наложила тази подмяна. Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на
собствениците на сградата. Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974
г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между
съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в
съсобствен имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от
съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената
практика по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира
7
приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите
съсобственици; ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без
противопоставяне от тяхна страна - по правилата за водене на чужда работа без пълномощие
по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на
чл. 59 ЗЗД. Въпреки, че от страна на ответника са направени възражения и оспорвания в
тази насока с отговора на исковата молба и в приложената писмена защита, съдът не се е
произнесъл в мотивите си, защо приема за безспорно, че всички ремонтни дейности са
извършени със знанието на другите съсобственици и без тяхното противопоставяне, при
положение, че са събрани и доказателства, които опровергават това твърдение на ищцовата
страна, както и обясненията на ответника в открито съдебно заседание. Правна
квалификация не е направена нито в проекто доклада, нито в доклада по чл.146 от ГПК,
липсва и такава в самото съдебно решение. Само изложеното в мотивите на решението за
правата на съсобственици по отношение на общата вещ не е достатъчно да се приеме,че
съдът е направил правна квалификация на иска и съобразно нея е приел кое от горе
изброените правни основания ответникът следва да понесе своята отговорност като
съсобственик в процесният имот. Това е съществено нарушение на материалният закон,
което прави решението също неправилно, тъй като признаването на ответника от съда, че
следва да заплати посочената в съдебното решение сума не е изведено на какво правно
основание същият я дължи, тъй като при обезвредата по реда на различните правни
основания - чл.30, ал.3, чл. 60-63 от ЗЗД или чл.59 от ЗЗД се дължи и различна стойност.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК от ищеца В. С. З., чрез адв.П.С. - АК- Монтана, е
депозиран отговор на въззивната жалба, в който застъпва становище за неоснователност на
жалбата. Заявява становище за правилност, законосъобразност на обжалвания съдебен акт,
който е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, а аргументите посочени
във въззивната жалба за неоснователни, поради което оспорва същата. Счита изложените
аргументи на жалбоподателя за нарушаване на процесуалните правила от съда при
разглеждане на делото за напълно несъстоятелни и изобщо не отговарят на истината.
Доклада по делото е приет за окончателен и не е имало възражения по него. Счита, че
решението е напълно мотивирано и не са налице твърденията в жалбата за липса на мотиви.
Твърди, че безспорно е установено по делото от заключенията на съдебно -
техническите и оценителните експертизи, че ищецът е извършил описаните в исковата
молба строителни дейности, които възлизат на сумата над 32 266 лв. По делото е безспорно
между страните, а и от показанията на свидетелите се установи, че нито ответникът, нито
дарителите му са се интересували от състоянието на имота преди и след наводнението, нито
пък са участвали в извършването на укрепителните и ремонтни дейности за
възстановяването му, нито пък са давали средства за това. Правния интерес на ищеца за
предявяване на иска произтича от факта, че през месец март 2020г. ответника му изпратил
нотариална покана, с която го поканил да изкупи притежаваните от него 1/4 ид.ч. за сумата
от 9900, като го уведомил че в противен случай има намерение да ги продаде на трето лице,
въпреки че е знаел, че единствено и само ищецът е влагал средства и труд за поддръжката на
8
съсобствения им имот и неговото подобрение, както и че почти го е възстановил след
големите щети от наводнението през 2014г. и го е направил годен за живеене. В отговора на
жалбата отново са посочени основанията изложени в ИМ за основателност на предявените
претенции. Твърди, че всички разноски са извършени със знанието, съгласието и без
противопоставянето на ответника.
В проведеното на 27.04.2022г открито съдебно заседание, съдът е приел
възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на правна квалификация на исканията и липса на
указания относно доказателствената тежест.
С определение № 240 от 23.05.2022 г., от настоящия съдебен състав предвид
извършените от ищеца В.З. уточнения на претенциите с молба вх.№ 261229/29.12.2020 г., е
изготвил проект за доклад, в който е определил правната квалификация на претенциите и е
разпределил доказателствената тежест.
С оглед твърденията на ищеца и предвид същността на посочените дейности, съдът е
приел, че част от описаните от ищеца строително-ремонтните дейности са направени за
запазване на недвижимия имот, а именно –подмяна на дограма, подмяна на всички
настилки, основен ремонт на банята, изливане на цялостна плоча, нов покрив и подмяна на
електрическа инсталация и съответно тези претенции обхващат необходими разноски и
правната им квалификация е чл.30, ал.3 ГПК. По отношение на останалите описани
строително-ремонтни работи предвид вида им въззивният съд е приел, че правната
квалификация на претенциите за присъждането стойността на същите, както и за
присъждане стойността на направените в имота трайни насаждения е чл.61, ал.2 ЗЗД. При
определяне на правното основание съдът е взел предвид твърденията на ищеца В.З., че
същите са направени със знанието и без противопоставянето на съсобственика Н.З..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд ограничава своята
проверка единствено по отношение на въведените във въззивната жалба оплаквания, освен
когато следва да приложи императивна правна норма или да следи служебно за интереса на
някоя от страните.
В случая във въззивната жалба е направено възражение за недопустимост на иска,
тъй като исковата молба е депозирана след указаният едномесечен срок по чл.415 ал.4 от
ГПК. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като съобщението, с което на
заявителя В.З. е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта е
получено от него на 27.08.2020г, а исковата молба е депозирана на 25.09.2020г.
На следващо място ответникът посочва, че от исковата молба и от уточняващата
молба не ставала ясно съсобственикът - ищец, дали претендира за подобрения като владелец
или като държател. Това възражение също е неоснователно. В исковата молба изрично е
9
посочено, че страните са съсобственици на урегулиран поземлен имот, находящ се в град
***, като ищецът притежава 1/4 идеална част, а ответникът – 3/4 от имота и в имота живеят
ищеца и неговото семейство. Ищецът не е оспорил правото на собственост на ответника и
не навел доводи за осъществяване на владение на частите от имота, собственост на
ответника.
Следващото възражение е, че е налице разминаване на посочения период за
извършване на подобренията в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба по
чл.42 ГПК .
Съдът намира, че доколкото се касае за същата сума, която е претендирана и в
заповедното производство за извършени укрепителни и ремонтни работи, извършени от
заявителя в съсобствен нему и на длъжника имот, представляващ къща с дворно място и
находящ се в гр. *** е налице идентичност на вземанията претендирани в заповедното
производство и исковото производство по чл. 422 ГПК. Наистина в заявлението е посочен
период на извършването им 2017-2020г, а в исковата молба периода е 2016г-2020г, но с
оглед твърденията, че част от подобренията са извършвани през 2016г, а разходите са
направени през 2017г, съдът намира , че е налице идентичност и исковата претенция не се
явява недопустима. Обстоятелството, че извършените ремонтни дейности са конкретизирани
в исковата молба, а не в заявлението не може също да обоснове извод за недопустимост на
иска, тъй като заповедта за изпълнение е издадена без заповедния съд да извърши проверка
за редовност по чл. 127 ГПК.
Неоснователно е и възражението, че няма никакви въведени претенции за ремонтни
дейности в отделните самостоятелни сгради в имота и трайни подобрения, както в заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ( където описанието е къща с
дворно място), така и в исковата молба и допълнението към нея. В заповедта за изпълнение
е посочено в "съсобствен нему и на длъжника недвижим имот, представляващ дворно
място с къща", а в исковата молба изрично е посочил, че ищецът е укрепил и стопанските
сгради за да не се разрушат.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Безспорно е по делото, че страните са съсобственици на урегулиран поземлен имот,
находящ се в град ***, като ищецът притежава 1/4 идеална част, а ответникът – 3/4 от имота
и в него живеят ищеца и неговото семейство.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства и изслушаните
експертизи се доказа, че претендираните укрепителни и ремонтни дейности са извършени.
Противоречието в показанията на свидетели касае основно имало ли е нужда от всички
предприети дейности.
Всички разпитани по делото свидетели потвърждават, че ищецът след малко повече
от година след наводнението от м.август 2014г е предприел ремонтни дейности в имота.
Няма противоречие в показанията на свидетелите, че ремонтите са извършвани от ищеца,
10
който е закупувал материалите и лично плащал на майсторите, а и ответникът и не оспорва
твърденията на ищеца, че той лично не е участвал с труд и пари в ремонта. Същият твърди
само, че във възстановителните работи по падналите части от сгради и оградите са
извършени от бащата на страните. Същият заявява, че брат му е извършил всички
подобрения вътре в къщата, като за целта си е наемал майстори, но твърди, че ищецът не е
искал разрешение от него и другите съсобственици, но не твърди да се е противопоставял
на извършваните ремонтни дейности. Според свидетелите Х. Х. и В. П. ответникът е
посещавал имота по време на ремонта и е знаел за него.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите и
изявленията на ответника в съдебно заседания, съдът приема за установено, че след
наводнението през 2014г. в гр. Мизия, ищецът е извършил описаните ремонтни дейности в
през периода 2016г. до 2020г.
Трайна е съдебната практика, че необходимите разноски са такива, без които вещта
би погинала или би се увредила до степен, която не позволява пълноценното използване
по предназначение. От приетите по делото доказателства се установи необходимостта от
извършването на следните дейности : подмяна на дограма, подмяна на всички настилки,
основен ремонт на банята, изливане на цялостна плоча, нов покрив и подмяна на
електрическа инсталация. В подкрепа на този извод на съда са показанията на разпитаните
свидетели, които са извършвали ремонтните работи в имота на страните. Св.Д. М. сменил
ел. инсталацията заявява, че старата инсталация била негодна и можело да запали къщата.
Твърди още , че банята също била негодна за ползване, а таваните били с хоросанови
мазилки и на места имало избушена рогозка. Св. Х. Х. и В. П. потвърждават, че също са
помагали на ищеца при извършването на ремонтните дейности. Според св. Х. Х.
състоянието на стените и подовете били в трагично състояние. Дюшаметата били надигнати
и ги изкъртили.Тези свидетели твърдят още, че приливната вълна е била около 1,5м и в
резултат на наводнението е паднала една част от намиращата се в имота постройка, която е
възстановена от ищеца, който направил и нов покрив на същата.
Предвид твърденията на ищеца, свидетелските показания и заключението на вещото
лице, съдът приема, че ремонтните дейности извън определената от съда част като
необходими разноски, представляват подобрения - такива разходи, без които вещта още би
била използваема, но които увеличават стойността . Материалите, използвани в
ремонтните дейности, вещите, които са добавени към имота ( които към настоящия момент
няма как да бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им), както и начинът, по
който са извършени ремонтните работи са от такъв характер, че и без тях имотът би могъл
да се ползва по предназначение, но те са направени с цел подобряване полезните свойства
на вещта. Затова и те представляват подобрения на имота, а не необходими разноски. В този
смисъл е и точка 8 на Постановление на Върховния съд № 6 от 1974г., което не е изгубило
значението си и към момента.
В случая от значение е единствено дали тези подобрения са извършени със или без
съгласието на ответника или при изричното му противопоставяне, тъй като това
11
обстоятелство е релевантно по отношение на размера, до който може да бъде уважен искът и
при съобразяване на приложимата правна норма към установените по делото факти. Ако е
имало изразено съгласие, то ответника отговаря съразмерно на дела си за реално
извършените разходи, съобразно чл.30, ал.3 от ЗС. Ако няма такова съгласие -
отговорността му е по чл.61, ал.2 от ЗЗД, за увеличената стойност на имота, вследствие на
тези СМР (пак според дела му), а ако пък изрично се е противопоставил на
ремонтните дейности - в размер на по-малката стойност измежду направените от ищеца
разходи и увеличената стойност на имота (чл.61, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.59 от ЗЗД).
В конкретния случай не се твърди от ищеца и съответгно не се установи
ответника да е давал изрично или мълчаливо съгласието си за извършването на процесните
подобрения, като знанието за извършването на ремонта не може да се приравни на даване на
съгласие. Ето защо и доколкото ищеца също е съсобственик на процесния имот, то в случая
е приложима разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД и отговорността на ответника е до размера
на обогатяването му, т. е. той дължи на ищеца увеличението на стойността
на неговата квота, ако има такова и ако е вследствие именно на процесните строителни
работи.
Следователно за подобренията спорът между страните в случая е подчинен на
правилата чл. 61 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД. Тъй като работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, поради което ответникът по начало би бил длъжен да
върне на ищеца необходимите и полезни разноски. Но, доколкото последният е действал и в
свой интерес, то другият съсобственик отговаря само до размера на обогатяването си – тоест
– за по-малката сума между направените разходи /стойността на подобренията/ и
увеличената стойност на подобрения имот. Заплащането на стойността на подобренията се
основава на забраната на неоснователното обогатяване, тъй като единият съсобственик
прави разходи и увеличава стойността на съсобствения имот, а другият се обогатява като
получава дял от имот с по-висока стойност, без да е участвал в това увеличаване.
Съдът приема заключенията на вещите лица, като доказателство за извършените,
необходими разноски, както и за извършените подобрения и за стойността на разходите за
тях. От заключението на в.л. Цекова се извличат сведения за всички, посочени в молбата на
дейности, тяхното извършване и стойността им.
От приетото първоначално заключение на СТЕ, което не се различава съществено и
от заключението на тройната експертиза се установява, че размера на разходите за
определените от съда като необходими разноски възлизат на сумата от 23 083,00лева,
включваща 15 081,00лева за материали и труд за реализиране на ремонта, както и
8002.00лева за извършен демонтаж и разваляне на старите прозорци, разваляне на зидария
в постройката ,в която е паднала част от стената, за премахване на стария покрив на тази
постройка и демонтаж на гредореда и извозване на отпадъците. Тези ремонтни дейности са
определени от вещото лице при съответното овехтяване към датата на изготвяне на
заключението, предвид годината на реализиране и нормативната годност, т.е разходите за
тяхното извършване е по-голяма величина. Видно от заключението овехтяването е различно
12
за различните СМР, поради което съдът приема, че заложеното средно овехтяване е 10%.
При това положение приетата от вещото лице сума 15 081,00лева за материали и труд за
реализиране на ремонта без овехтяването възлиза на 16 756,00лева,
Според вещото лице стойността на приетите от настоящата инстанция подобрения
възлиза на сумата 8205,00лева. Съдът не е взел предвид оценените от вещото лице
подобрения, които не са включени в ИМ, а именно направа на подово отопление, два броя
блиндирани врати и подмяна на външна метална врата.. Всичките ремонтни дейности са
определени от вещото лице при съответното овехтяване към датата на изготвяне на
заключението, предвид годината на реализиране и нормативната годност. При това
положение съдът намира, че действителната стойност на разходите е по-голяма от
отчетената от вещото лице стойност към датата на изготвяне на експертизата. Намиращите
се в имота 17дръвчета са оценени на 759лева.
С оглед на горното съдът намира, че относно необходимите разноски ответникът
дължи стойността им съразмерно със своята квота. Т. е. за приета сума от 24 758лева
/формирана от сумата 16 756,00лева и 8002лева/ припадащата се част от задължението на
ответника възлиза на сумата от 18 758,00лева
С оглед отчетената стойност по-малка стойност на подобренията от реализираните
разходи, съдът намира, че относно подобренията ответникът дължи на ищеца съответна
на неговата квота в съсобствеността част от увеличената стойност на имота, а именно 3/4 от
8002,00лева/без дръвчетата/ или 6 001,50лева.
При това положение общо дължимата сума възлиза на 24 759,50 лева, която е по-
голяма от претендираната, от което следва , че искът е установен по размер.
При съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар и по различни
съображения съдът намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за
втората инстанция от 830.00лева за платено адвокатско възнаграждение.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен
съд - Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260185 от 26.11.2021г, постановено по гр.дело №
64/2021 година по описа на Районен съд - гр.Козлодуй.
ОСЪЖДА Н. С. З., ЕГН **********, с адрес град Мизия да заплати на В. С. З., ЕГН
********** сумата от 830,00лева, представляващи разноски за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14