Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.06.2020г.
гр.П. 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното
заседание на двадесети май
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№1150 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК .
С решение на П.ски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№ 2155 от 24. 10. 2019г.,постановено
по гр.д.№5010/2019г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от Х.Д.Г.,ЕГН **********,***
срещу „***“ ЕАД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П.,ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. с правно основание
чл. 49 от ЗЗД за сумата 600 лв., от
която 300 лв. разноски
по гр.д.№ 1043/2016г. и сумата 300лв.,представляваща
платено адвокатско възнаграждение по гр.д. 2782/2017г.по описа на ПРС ,претендирана като
имуществени вреди, както и за сумата 2000 лв.,претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди.Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения
от Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „***“
ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В. иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за сумата 1500 лв.,удържана без основание съответно 681,99 лв., удържани
суми до м. февруари 2018г.и сумата в размер на 818 лв. с
определение на ПРС № 4196/15.11.2017г. Със същото решение на
ПРС Х.Д.Г. ЕГН **********,***
е осъден да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „***“ №***
сторените по делото разноски
в размер на 100 лв.на основание чл.78,
ал.2 от ГПК.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът пред ПРС-Х.Д.Г.,който
го обжалва изцяло пред ПОС като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са
съображения,че с определение на ПРС,ІІІ-ти гр.с.№4196/15.11.2017г.постановено
по гр.д.№1043/2016г-е обезсилена издадената в полза на „***“ЕАД заповед за
изпълнение №***.издадена по същото ч.гр.д. №1043/2016г. в частта за главницата за
размер над 596,39лв.,съставляваща стойността на незаплатена енергия за периода
01.02.2013г.до 31.01.2016г.и за лихви за забава над сумата 85,60лв.Въззивникът
твърди,че е изплатил на „***“ ЕАД сумата 1 500лв.,която е удържана
неправомерно,че дружеството се е снабдило с изпълнителен лист,въз основа на
което е образувано изп.дело №20179060400895 по описа на ЧСИ В. С..Твърди се,че
за период от 3 години дружеството нанася на въззивника психически
тормоз,образувайки му дела за услуга,която не следва да заплаща,въз основа на
което е започнал да посещава по-често личния си лекар,да вдига високо кръвно
налягане,за което са му изписани лекарства и му е поставена диагноза
хипертония,като стреса оказва влияние на кръвното му.Твърди се,че от
2016г.въззивникът е започнал да се оплаква от сърцебиене, високо кръвно
налягане и проблеми със здравето,което се дължи на наложения стрес и психически
тормоз от страна на ответника „***“ЕАД.Посочено е,че считано от 01.02.2018г. въззивникът
вече не е на трудов договор и единствените
доходи , които получава са от
пенсията за възраст,че въззиваемото дружество,заедно с ЧСИ В. С. са му нанесли
и имуществени вреди,като са го лишили от
средства за живот и са причинили на него и семейството му здравословни проблеми
с налагания психически тормоз.Изложени са доводи,че до моменоа ЧСИ е удържал и
запорирал сумата 1 500лв.,преведени на „***“ЕАД,от които 300лв.адв.хонорар
по гр.д.№1043 на ПРС и 300лв. адв.хонорар по гр.д.№2782/2017г.на ОС П.,че и до
момента продължава запорирането и удържането на суми от сметката му,които въззивникът
не дължи и с тези неправомерни действия на последния са нанесени имуществени
вреди.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени като
незаконосъобразно обжалваното решение на ПРС.В съдебното заседание на
20.05.2020г.пред ПОС въззивникът лично и чрез своя пълномощник адвокат Ц.П. от
ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и
направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната писмена защита.
Въззиваемото дружество –„***.“ЕАД гр.П.
, представлявано от изп.директор Й.В.,чрез юрисконсулт Ц. В. е депозирало
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че подадената
въззивна жалба е неоснователна,а
обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.Претендират се и разноските за настоящата инстанция-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.В съд.заседание на
20.05.2020г.проц.представител на дружество юрисконсулт С. С. взема становище,че
решението на ПРС е допустимо,правилно и законосъобразно.Претендират се
направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени посочените
във въззивната жалба оплаквания,становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство са предявени от Х.Г. ***ЕАД искове с правно основание чл.49 във
вр.с чл.45 ЗЗД,като се претендират имуществени вреди в размер на
600лв.-направени от ищеца разноски за адв.хонорари,съответно 300лв.по
гр.д.№2782/2016гпо описа на ПРС и 300лв.по гр.д.№810/2016г. по описа на ПОС
/погрешно посочен номер на гр.д.№1043 по описа на ПРС/ , както и неимуществени
вреди в размер на 2000лв.в резултат на
влошено здравословно състояние и нанесен психически тормоз от ответното
дружество.Предявен е и иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 1 500лв., претендирана
като неправилно удържана от ЧСИ В.С.,преведена на ответника и получена без
правно основание.По така предявените искове първоначално е образувано
гр.д.№1823/2018г.по описа на ПРС.С решение на ПРС №248/08.02.2019г.така
предявените искове са отхвърлени като неоснователни,като съдът е приел,че се
касае за установителни искове с правно основание чл.124 ГПК.С решение на ПОС
№290 от 09.07.2019г., постановено по въззивно гр.д.№293/2019г.по описа на ПОС това
решение на ПРС е обезсилено като недопустимо и делото е върнато на ПРС за
произнасяне по предявените от ищеца срещу ответника осъдителни искове. При
новото разглеждане на делото от ПРС ,същото е образувано под №5010/2019г.по
описа на същия съд.Съобразно указанията на ПОС в отменителното решение съдът е
приел,че предявените искове са осъдителни,съответно с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД
относно претендираните имуществени вреди в размер на 600лв.и неимуществени
вреди в размер на 2000лв.и иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 1 500лв.,претендирана като получена без
правно основание.Постановеното от ПРС решение №2155/24.10.2019г.по
гр.д.№5010/2019г.е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.
За да отхвърли като
неоснователен предявения иск по чл.45
във вр.с чл.49 ЗЗД,ПРС след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства е изложил съображения,че не е осъществен фактическият състав не непозволеното
увреждане и не е налице първата предпоставка-неправомерни действия от страна на
ответника.ПРС е приел,че срещу ищеца Х.Г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК ,срещу която той е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК,въз
основа на което „***.“ЕАД е предявил иск по чл.422 ГПК и е образувано
гр.д.№2782/2016г.по описа на ПРС. Прието е,че с влязло в сила решение на ПРС по
цитираното гр.дело,потвърдено с решение
на ПОС предявеният от „***.“ЕАД срещу ищеца Х.Г. иск е уважен и е признато за
установено,че последния дължи на дружеството процесните суми.Прието е,че с
влязлото в сила съдебно решение Х.Г. е осъден да заплати на „***.“ЕАД и
направените по делото разноски от дружеството.Съдът е счел,че предявяването на
иск не представлява неправомерно действие,поради което е изложил доводи ,че не
е налице първата предпоставка за уважаване на иск срещу ответника,а именно
противоправно деяние, вследствие на което на ищеца да са причинени
неимуществени и имуществени вреди.Изложени са доводи,че ищецът претендира като
имуществени вреди направени от него разноски за адвокатски възнаграждения по
вече приключилите дела,че с оглед изхода на спора по тези дела на същия не са
били дължими и съответно не са присъдени направените разноски,тъй като срещу
него е уважен иска на другата страна. Съдът е приел,че издадената от ПРС
заповед по чл.410 ГПК е частично обезсилена ,само за частта, която „***.“ЕАД
като заявител не е реализирала правото
си да предяви иск срещу ищеца в настоящото производство Х.Г.,ответник по
приключилото гр.д. №2782/2016г. по описа на ПРС.Изложени са доводи,че след
приключване на исковото производство по гр.д.№2782/2016г.по описа на ПРС,
заповедният съд е обезсилил заповедта по чл.410 ГПК за горницата над признатите
като дължими суми от Х.Г. ,съгласно влязлото в сила съдебно решение до размера
на сумата,за която е издадена заповедта.Относно иска по чл.55 ал.1 ЗЗД,съдът е
приел,че е неоснователен,че претендираната сума от 1500лв.не е получена без
правно основание,доколкото е установено,че „***. „ЕАД е предприело действия за
принудително изпълнение на дължимите му от Х.Г. суми,присъдени с влязлото в сила
съдебно решение,тъй като последният не е заплатил същите.Тези правни доводи на
ПРС за отхвърляне на предявените искове са правилни, законосъобразни,кореспондират
с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
От приложеното ч.гр.д. № 1043/2016 г. по
описа на ПРС се установява, че „***“ ЕАД е подала заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Х.Г. .Заявлението е
уважено и ПРС е издал заповед №***.,с която е разпоредено длъжникът Х.Д.Г. ***
да заплати на кредитора „***“ ЕАД следните суми:3689,06лв. главница, представляваща
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.1998г.до 31.01.2016г.;3377,08 лв.лихва върху главницата за
периода от 01.12.1998г.до 12.02.2016г.,ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-18.02.2016г.до
окончателното изплащане на вземането ,както и направени деловодни разноски: 141,32лв.внесена ДТ и 180лв.юрисконсултско възнаграждение.Видно
е,че заповедта е връчена на длъжника Х.Г.,същият е депозирал възражение срещу
нея,въз основа на което на заявителя „***.“ЕАД е указано и дружеството е предявило иск по чл.422 ГПК за установяване
на вземането си,въз основа на което е образувано гр.д. №2782/2016г.по описа на
ПРС.Видно от ИМ по чл.422 ГПК с нея ищецът е предявил иск само за част от сумите,за които е издадена
заповедта,а именно за главница в размер на
596,39лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2013г.до 31.01.2016г.и
за 85,60лв. лихва за забава за периода от 02.04.2013г.до 12.02.2016г.,ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението.
От
приложеното гр.д. №2782/2016 г. по описа на ПРС безспорно се установява,че е налице
влязло в сила съдебно решение,с което така предявеният иск по чл.422 ГПК за
горепосочените суми е изцяло уважен.С решение на ПРС № 1162/19.07.2016 г.постановено
по гр.д.№2782/2016г.по описа на същия съд е признато за установено,че Х.Д.Г. ***ЕАД сумата 681,99лв.,от която главница 596,39лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013г.до
31.01.2016г.и сумата 85,60лв.,лихва за забава за периода от
02.04.2013г.до 12.02.2016г.,ведно със законна лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК ,която сума представлява част от
вземането,за което издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1043/2016г.по
описа на ПРС.Със същото решение на ПРС на осн. чл.78 ал.1 ГПК Х.Д.Г. е осъден
да заплати на „***.“ЕАД деловодни разноски в размер на 300лв.за юрисконсултско възнаграждение общо за заповедното и
исковото производство,както и сумата 120лв.разноски
за ВЛ.С решението на ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК ГПК Х. Г. е осъден да заплати на „***.“ЕАД и
направените разноски за ДТ в заповедното производство в размер на 14,13лв.,съразмерно частта от
вземането,за което искът е уважен.Решението на ПРС е потвърдено изцяло с
решение на ПОС №544 от 01.12.2016г.,постановено по въззивно гр.д. №810/2016г.С
решението на ПОС Х.Г. е осъден да заплати на „***.“ЕАД разноски за въззивната
инстанция в размер на 300лв.възнаграждение за юрисконсулт.
От
изложеното е видно,че е налице влязло в сила съдебно решение на ПРС по
гр.д.№2782/2016г.,с което със сила на присъдено нещо е признато за
установено,че Х.Г. ***ЕАД горепосочените суми-главница,лихви и разноски за
заповедното и исковото производство за две инстанции.
На
основание влязлото в сила съдебно решение с определение на ПРС №4196/15.11.2017г.по
ч.гр.д.№1043/2016г.по описа на същия съд,заповедният съд е обезсилил издадената
в полза на „***. „ЕАД заповед за изпълнение №***.,издадена по ч.гр.д.
№1043/2016г.,но само в частта за главницата над 596,39лв., съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и за лихвата за
забава,над сумата от 85,60 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02.04.2013 г.–12.02.2016г.Неоснователни са изложените от въззивника доводи,поддържани и в
производството пред ПРС ,че с горепосоченото определение издадената от ПРС
заповед по чл.410 ГПК е обезсилена изцяло. Както вече бе посочено,със заповедта
Х.Г. е осъден да заплати на дружеството суми за главница и лихва в много по
–висок размер,като заповедта по чл.410 ГПК е обезсилена в частта за присъдената главница ,за разликата над 596,39лв.до
3 689,06лв.Заповедта е обезсилена в частта за присъдената лихва за
разликата над 85,60лв.до посочения в заповедта размер от 3377,08лв.,т.е.за тази
част от вземането,за което заявителят не е предявил иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение,“***.“
ЕАД се е снабдила с два изпълнителни листа за дължимите от Х.Г. суми –главница,лихви
и разноски и е образувано изп.дело №20179060400895 по описа на ЧСИ В.С..Видно
от приложеното копие на изп.дело ЧСИ е предприел действия за принудително
изпълнение и събиране на дължимите от Г. на взискателя суми,като са наложени
запори върху сметките на длъжника.От приложеното копие на изп.дело и от
представените по делото преводни
нареждания от 20.02.2018 г., 22.01.2018 г.,18.12.2017 г.,22.11.2017г.,се
установява, че по сметка на ЧСИ В.С. ежемесечно е постъпвала сума в размер на 80 лева,а ЧСИ периодично с протоколи е
отразявал каква част от вземането на взискателя е погасена и каква част остава
дължима.
По делото са депозирани и два договора за правна
помощ и съдействие, от които е видно , че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение на процесуалния си представител общо в размер на
600лв.,съответно в размер на по 300 лева за гр.д. № 2782/2016 г. по описа на
ПРС и 300лв.по гр.д. № 810/2016 г. по описа на ПОС.
При така
събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка, Окръжният съд изцяло
възприема изложените от ПРС съображения,че не са налице предпоставките на чл.49
във вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за вреди от
непозволено увреждане.Доколкото ответникът „***.“ЕАД е ЮЛ претенцията за вреди
от непозволено увреждане е на основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД. Отговорността по чл.
49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл.
49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия - ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по
чл.
49 ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът или
служителят да има вина за причинените вреди, причинна връзка между вредоносния резултат и
противоправните действия на служителите.В конкретната хипотеза ,както правилно е приел и ПРС не е налице
неправомерно действие ,извършено от служители на дружеството. Предявяването на
иск,който е уважен изцяло с влязло в сила съдебно решение и образуването на
изп.дело за принудително изпълнение и събиране на дължимите суми не може да се
характеризира като неправомерно действие,а представлява действие на защита на
съдебно признати права.Неоснователни са изложените от въззивника доводи,че не
дължи никакви суми на „***.“ЕАД и същите неправомерно са му удържани от ЧСИ и
превеждани на дружеството ответник.Тези доводи противоречат на събраните по
делото доказателства и наличието на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№2782/2106г.по
описа на ПРС,с което със сила на пресъдено нещо е признато за установено,че Х.Г.
дължи на дружеството горепосочените суми-главница,лихви и разноски.В
изпълнителното размера на дължимите суми се увеличава,тъй като се начисляват съответните
такси,дължими на ЧСИ,както и направените от взискателя разноски.Не са налице виновни
и противоправни действия на служители на „***.“АД,поради което не е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане,за да бъде ангажирана
отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД. Неоснователна
е претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размер на 2000лв.,за осъществен
тормоз и влошено здравословно състояние
от страна на „***.“ ЕАД. С влязлото в сила съдебно решение със сила на
пресъдено нещо е разрешен спора за дължимостта на горепосочените суми от страна
на Х.Г. и този спор не може да бъде
пререшаван. Влязлото в сила съдебно решение подлежи на изпълнение и след като Г. не е
заплатил доброволно присъдените с
решението суми, дружеството е предприело действия чрез образуване на изп.дело
за тяхното принудително събиране от ЧСИ В.С..Тези действия не са неправомерни,а
извършени по предвидения в закона ред и способ. Неоснователна е и претенцията
за имуществени вреди-за сумата 600лв.,заплатени адвокатски хонорари от ищеца на
неговия пълномощник по приключилото гр.д. №2782/2016г.по описа на ПРС.Искът
срещу Г. е изцяло уважен и на основание чл.78 ал.1 ГПК същият е осъден да
заплати на дружеството
направените по делото разноски, присъдени от съда с оглед изхода на спора.В
хипотезата на изцяло уважен иск в полза на
другата страна,на Х.Г. не се дължат разноски и същите остават за негова
сметка.Недопустимо е тези разноски по вече приключилото гр. дело да се
претендират като имуществени вреди по реда на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД
,доколкото съдът вече се е произнесъл по въпроса за разноските.Неоснователна е
и претенцията по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 1 500лв.Удържаните суми от ЧСИ В.С. по образуваното изп.дело, които са преведени на взискателя „***.“ЕАД
са на правно основание,за удовлетворяване вземането на дружеството-взискател,
установено с влязло в сила съдебно решение.
По изложените
съображения,предявените от Х.Г. обективно съединени искове по чл.49 във
вр.чл.45 ЗЗД за сумата 600лв. имуществени вреди,за сумата 2000лв.неимуществени
вреди и по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 1 500лв.,получена без
правно основание,са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
След като е стигнал до същите правни
изводи ПРС е постановил едно валидно и допустимо,а по същество правилно
решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на
основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът Х.Г. следва да заплати на въззиваемата
страна “***.“АД гр.П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
100лв.юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Цената на всеки от исковете е под
5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на П.ски Районен съд,ІІ-ри гр.с.№2155
от 24.10.2019г.,постановено по гр.д. №5010/2019г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 ГПК Х.Д.Г. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***.“ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П.,ул. „***“ №***,представлявано от изпълнителния директор Й.В.
деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: