РЕШЕНИЕ
№ 6657
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100513465 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата Н. В. К. срещу Решение
№ 20046165/05.07.2022г., постановено по гр. дело № 20619/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, III-то ГО, 91-ви състав, с което е определен, на
основание чл. 128 СК, режим на лични отношения на бабата С. Б. М. с
малолетното дете М.Ж. М.а което е с родители - майка: Н. В. К. и баща: Ж. П.
М., както следва: същата да има право да вижда и взема детето при себе си на
територията на Република България всяка първа и трета седмица от месеца от
петък 17,00 часа (или след приключване на учебните или извънкласните
занимания) до събота в 10,00 часа с преспиване, както и 5 (пет) дни през
лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката и личния режим на
бащата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено, извън предявения от ищцата иск и поради
това и недопустимо.
Излагат се съображения. Моли се да се отмени обжалваното решение,
като недопустимо, предвид произнасянето, извън петитума от страна на
първоинстанционния съд, алтернативно се моли същото да бъде отменено
1
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Б. М. е депозирала отговор, с който оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Бащата на детето М.Ж. М.а - Ж. П. М., моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните,
приема за установено следното:
С Решение № 20046165/05.07.2022г., постановено по гр. дело №
20619/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III-то ГО, 91-ви състав, е
определен, на основание чл. 128 СК, режим на лични отношения на бабата С.
Б. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******,******, с
малолетното дете М.Ж. М.а с ЕГН **********, с родители майка: Н. В. К. с
ЕГН ********** и баща: Ж. П. М. с ЕГН ********** и адрес на детето: гр.
София, ж.к. *********, както следва: същата да има право да вижда и взема
детето при себе си на територията на Република България всяка първа и
трета седмица от месеца от петък 17,00 часа /или след приключване на
учебните или извънкласните занимания до събота в 10,00 часа с
преспиване, както и 5 /пет/ дни през лятото, които не съвпадат с годишния
отпуск на майката и личния режим на бащата.
За да постанови решението си, Софийският районен съд е приел, че
следва да се има предвид, че времето, в което бащата вижда детето, е различно
от това, в което би се определило на ищцата, като е посочил разпоредбите на
чл. 128 СК и чл. 59, ал. 2 и 3 СК. Приел е, че няма място за изключението по
чл. 128, ал. 3 СК в случая, което е единствената възможност за делегирани
лични контакти. Приел е, че искът е доказан по основание, тъй като С. М.
няма гарантирана и постоянна възможност да се виждат с М. самостоятелно.
Приел е за доказано е, че ищцата е годна да се вижда с детето и може и
самостоятелно да полага грижи. Приел е, че ниската възраст на детето е най-
същественото обстоятелство, както и че сега и в близките една-две години ще
бъде най-благоприятното време за лични контакти на М. с околния свят,
включително и нейната баба. Приел е, че нещата, които всяко дете възприема
от роднините си са безценни, те учат директно детето на подходящо
отношение към по- възрастните, конкретни лични умения и знания, които не
могат да бъдат получени по друг начин, освен с личен контакт, затова не Н. К.,
а нейната дъщеря М. има право да вижда роднините си заедно и поотделно, за
да може да общува с тях и обстоятелството, че с бащата не живеят заедно
/защото всъщност двамата родители са взели такова решение/ и не се
разбират, не следва да е повод да се осуетяват тези контакти. Приел е, че в
случая Н. К. не съблюдава и не спазва интересите на детето си, което
2
всъщност й е възложено по силата на съдебното решение за упражняването на
родителските права. Приел е за доказано, че ищцата е била ограничавана в
контактите си с детето, тъй като при опити да вижда детето самостоятелно, е
получавала неведнъж отказ. Приел е, че положението, че страните живеят в
един и същи град, е шанс, който не следва да се изпуска, както и че предстоят
няколко последни години /до навършването на училищна възраст на детето/,
което М. ще е склонна да „отделя" за роднините си и затова е подходящо да й
се даде пример, модел, който някой ден ще има като възможност да следва тя
самата. Приел е, че общуването еднакво с роднините създава правилна
самооценка, база за сравнение, възпитава уважение към по-възрастните, учи
на толерантност и така способства за правилното израстване. Приел е, че
осигуряването на това е задължение на всеки родител, а липсата дава
отражение върху обществото като цяло посредством общуването на детето с
останалите чрез включването му в социалния живот. Приел е, че всяко
отдалечаване от роднинския кръг сега би имало непредвидими последици от
неблагоприятен характер за личността на детето в бъдеще. Приел е, че по-
късно в периода на юношеството по всяка вероятност М. ще има повече все
повече училищни и извънкласни ангажименти, които няма да позволяват този
контакт. Приел е, че след тръгването на детето на училище, и майката, и
бащата ще имат най-силна нужда от подкрепа при обслужване на детето
/водене и взимане, изчакване на извънкласни занимания като тренировки и
репетиции например/ и така ще им е по-лесно да имат на кого близък да се
доверят. В този смисъл СРС е посочил, че изцяло Н.лновидно е от страна на Н.
К. да се държи така, че да отдалечава роднините на бащата на детето от него, с
което на практика елиминира собствените си възможности за облекчен
работен режим за в бъдеще.
Отделно от горното, СРС е приел, че ищцата разполага с необходимите
материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на
нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с него и
че в интерес на последното е да поддържа такива контакти, като не се е
доказала твърдяната от ответницата негодност на бабата да се грижат
самостоятелно за детето, а наведените доводи в тази насока са несъстоятелни,
неподкрепени с конкретни доказателства.
Относно определяне на конкретния режим на лични контакти СРС е
съобразил, че ищцата живее в същия град, в който е и титулярът на
родителските права – майката, както и че не би следвало да се нарушава и
правото на майката в извънработно време да бъде с детето си. Така СРС е
намерил, че е удачно в случая режимът на лични контакти на бабата с детето
да започва в петък вечерта с преспиване до събота сутринта в 10,00 часа, като
с оглед запазване съботно-неделни дни само за майката, този режим е
определен за всяка първа и трета седмица на месеца. СРС е посочил, че това
действително ще доведе до сливане на личното време на бабата с това на
бащата, но и че това е единственият вариант, в който от една страна майката
ще има своите събота и неделя, от друга страна М. ще има реална възможност
3
да споделя време с кръвните си роднини, които биха отменили част от
грижите за детето. СРС е приел също, еч е основателно да се постанови и
режим на лични контакти и за през лятото 5/пет/ дни, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката и линия режим на бащата.
Във въззивната жалба са изложени доводи, на първо място, относно
недопустимостта на така постановения съдебен акт, тъй като съгласно
исковата молба ищцата е предявила иск по чл. 128 Семейния кодекс, като сама
е заявила обем на лични отношения с внучката си, а именно всяка втора
събота на всеки трети месец, за времето от 10 до 18 часа на съботния ден, но
Софийският районен съд е определил режим на лични отношения, в обем
далеч по-голям от поискания от ищцата, като е постановил, бабата да взема
внучката си, „всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа /или
след приключване на учебните или извънкласните занимания/ до събота в
10,00 часа с преспиване, както и 5 /пет/ дни през лятото, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката и личния режим на бащата. Посочено е, че
искане от страна на ищцата за режим на лични контакти, с такъв интензитет
няма нито в исковата молба, нито впоследствие по време на разглеждане
делото пред първата инстанция, като по делото няма поискано и съответно
допуснато от съда изменение на иска.
Изложени са доводи, че не са събрани и доказателства, в това число и
становище на социалните служби, които да обосноват интерес на детето и в
защита на който интерес, е предоставянето на този по-разширен от поискания
режим на лични контакти. Ето защо се сочи, че с оглед разпоредбата на
чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, когато съдът се е произнесъл по нещо различно или
в повече от поисканото, то тогава съдебният акт е недопустим и като такъв
следва да бъде отменен от въззивния съд, само на това основание.
В случай, че се приеме за допустим атакувания съдебен акт, на второ
място във въззивната жалба се излагат доводи относно неправилността на
обжалваното решение. На първо място е изложено, че безспорно е установено,
че след раздялата с майката на детето, бащата на малолетната М. живее и е
продължава да живее с неговата майка - ищцата по делото С. М., като ищцата
вижда внучката си, всеки път, когато бащата взема детето за режим на лични
контакти. Сочи се социален доклад на ДСП Красно село, изготвен на
18.01.2022г., постъпил по делото на 19.01.2022г., е отразено, че детето
поддържа контакт с баба си, в дните, когато е при баща си, като според
малолетното дете, бабата готви, разказва и приказки и си играе на топка с нея.
Твърди се, че по делото е останало недоказано, че ищцата е искала да се
среща с внучката си, и тези срещи са и били отказани. Твърди се, че
свидетелските показания на св. Р.Р., които първоинстанционния съд е
кредитирал, не сочат, че ищцата е правила опити да се среща с внучката си и
срещите и тези срещи са и били отказани. Напротив, от тях се установявало,
че бабата е ходила до адреса, да вземе детето, в дните, в които е режимът на
4
контакти на бащата и именно поради това, че бащата не е бил там, е било
отказано да се предаде детето на ищцата. Излагат се и доводи срещу изводите
на съда, че по делото е доказано, че ищцата е годна да се грижи за внучката си
и да полага самостоятелни грижи за детето, като се твърди, че доказателства в
тази насока не са събрани. Излага се, че твърденията на св. Радев, че ищцата,
след като се е пенсионирала за определен период е полагала грижи за малки
деца, са неотносими към казуса, тъй като този период е далеч назад във
времето. Излага се, че по делото не са събрани никакви доказателства за
здравословното състояние на ищцата. Отделно от това се твърди, че по делото
не са събрани достатъчно доказателства, че ищцата е запозната със
здравословното състояние на внучката си, нито с режима и на хранене,
необходимата козметика и грижи, които следва да се полагат за детето,
предвид наличието на задълбочаващ се атопичен дерматит и необходимоспа
да се изключат определени храни и алергени както от храната му, така и от
ежедневието на детето, с цел да се овладеят алергичните реакции, които се
учестяват и задълбочават. Сочи се, че отразените данни в социален доклад на
ДСП Красно село, изготвен на 13.01.2022г., представен по делото на
14.01.2022г., че са налице подходящи условия за престоя на детето при бабата,
както и че същата е запозната със заболяването на детето, с ограниченията в
храненето му, както и каква козметика следва да използва детето, са
бланкетни и не кореспондират с другите събрани по делото доказателства,
като се дава пример с това, че детето лично е споделило, че в дома на баба си
спи в „кошарка“, а не в легло, както и че в дома на бабата се пуши в кухнята и
явно бабата не се противопоставя на това, въпреки медицинското си
образование. Ето защо се твърди, че при постановяване на решението,
първоинстанционния съд, не се е съобразил с интереса на детето, което е
следвало да бъде водещото. Моли се въззивният съд да постанови решение, с
което да се отмени обжалваното решение като недопустимо, предвид
произнасянето извън петитума от страна на първоинстанционния съд,
алтернативно да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По така наведените доводи във въззивната жалба съдът намира
следното:
На първо място следва да се посочи, че постановеното съдебно решение
не е недопустимо.
В случая се касае до производство по спорна съдебна администрация,
като дейността на съда в производствата по спорна съдебна
администрация не може да бъде определена като правораздавателна в
същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция при
нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават
правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване
на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК.
Както е посочено и в ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 год., постановено по
тълк. дело № 3 по описа за 2023 г. ОСГК на ВКС, освен че посочените
5
производства са насочени към настъпването на
обща промяна в отношенията между страните, като съдът създава новото
правно положение според своята преценка за най-целесъобразното развитие
на правоотношението, е налице и още една специфична особеност, с оглед на
която общите правила на гражданския процес се прилагат само съответно –
водещ в тези производства е принципът за защита на най-добрия интерес на
детето, което формално не е страна в производството. Съдът, сезиран със
спора за родителската отговорност и режима на лични контакти с детето, в т.
ч. и за издръжката му, с решението си постановява това, което приема за
законосъобразно и целесъобразно за регулирането на тези отношения,
предвид установените по случая обстоятелства, съобразявайки законовите
критерии и възложените му функции по силата на националните и
международни нормативни разпоредби служебно да следи за защитата на най-
добрия интерес на детето и може да постанови начин на упражняване на
родителските права, респ. на осъществяване на личен контакт, различен от
поискания от страните.
По изложените съображения, не са налице основания да се приеме, че
атакуваното съдебно решение е недопустимо по изложените доводи във
въззивната жалба.
Относно доводите във въззивната жалба за неправилност на
обжалваното съдебно решение, съдът намира следното:
Видно от приетия в първоинстанционното производство препис от
удостоверение за раждане на Ж. П. М., ищцата С. Б. М. е негова майка, като
между страните не е спорно, че Ж. П. М. и баща на детето М.Ж. М.а, а негова
майка е Н. В. К..
Действащият понастоящем режим на лични отношения на бащата Ж. П.
М. с детето М.Ж. М.а съгласно Решение по гр.д. №72298/2019г. на Софийски
районен съд, 84 състав, с което е одобрено споразумение между родителите на
М., е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, два пъти по десет дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за пет дни през
Коледните празници в четна година и пет дни за новогодишните празници
през нечетна година, на рождения ден на бащата – 20.08 от 17:00 часа до 21:00
часа, както и през всяко друго време със съгласие на майката.
В социален доклад на ДСП – Красно село, изготвен на 08.04.2024г. (лист
165 от делото на СГС), е отразено, че основни грижи за детето М. се полагат
от майката, с подкрепата на дядото по м.л. На бащата е определен режим на
лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 до 18:00 часа. В
допълнение са определени два пъти по 10 дни през лятната ваканция, както и
5 дни на Коледа при четна календарна година и по 5 дни на Нова Година, при
нечетна календарна година. Майката разчита на подкрепа от страна на бащата,
който изплаща месечната издръжка за М.. Относно роднински и приятелски
кръг на детето и семейството в социалния доклад е посочено, че детето не е
6
социално изолирано. Общува с роднинския кръг както по майчина линия, така
и по бащина линия. Близките по м.л. присъстват засилено в живота и
ежедневието на М.. Детето има възможност редовно да общува с тях. По
данни от майката детето е емоционално свързано с дядото по м.л, който
помага в грижите, с брат си - Б.Х., с вуйчото по м.л. П.К.. С роднините по б.л.
М. комуникира в дните на контакти с бащата. Бабата по б.л. живее заедно с
бащата в едно общо домакинство. Майката е споделила при социалното
проучване, че бабата по б.л.не е активно ангажирана в грижите за детето. В
дома на бащата не са осигурени подходящи жилищни условия - детето и
бащата спят в една обща стая, за детето има осигурен кът, но М. спи в малко
по размер детско легло /тип кошара по данни на майката/ и на М. се налага да
спи със свити крака. Майката е споделила също, че по време на престоя на М.
при баща си, личната хигиена на детето се занемарява, като детето се
прибирало зачервено и подсечено.
В социалния доклад е отразено и споделеното от майката, че М. има
хронично заболяване удостоверено с необходимата медицинска документация
и изследвания с диагноза атопичен дерматит, провеждани били контролни
прегледи и консултации; провеждани били курсове на лечение. С цел
запазване на здравето и живота на малолетната М. се налагал подходящ и
стриктен хранителен режим, ползването на специална козметика - специален
препарат за пране на дрехите, специални препарати /сапун, душ-гел и др./ за
поддържане на личната хигиена , поддържане на висока хигиена на жилището,
отново с подходящи препарати с цел превенция от влошаване на състоянието.
В социалния доклад е посочено, че детето има личен лекар - д-р П. от 23 -
ДКЦ, гр. София. По данни на майката, в социалния доклад е посочено, че
здравословното състояние на детето се обостря, ако не се взима под внимание
спецификата на заболяването на детето. По информация от майката бащата на
детето г-н М., както и бабата по б. л., която живее заедно с него, са напълно
запознати със здравословното състояние на детето и съпътстващите здравни
специфики, но същите ги пренебрегват, не ги взимат под внимание и по този
начин излагат здравето и живота на М. на риск. Майката е посочила, че
бащата често пренебрегва режима на хранене на детето - не му осигурява
богата и питателна храна; не взима под внимание алергията на детето към
домашен прах, с препарати за почистване, прахове за пране, домашни
животни и др. Майката е заявила, че въпреки здравословното състояние на
детето, бащата и бабата по б. л. не спазват дадените препоръки, като поради
това се наложило началото на 2023 г. М. да бъде прегледана от алерголог. На
малолетната била назначена нова терапия с имуностимуланти,
кортикостероиди, а при влошаване на състоянието се използвал инхалатор,
били предписани и допълнителни медикаменти, под формата на таблетки и
сироп. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че майката се
съмнява в капацитета на бащата и бабата по бащина линия да спазват
медицинските предписания, майката не желае да възпрепятства режима на
контакти на детето с бащата и бабата по б.л., но иска да е сигурна, че те ще
7
спазват медицинските препоръки, както и че ще я уведомяват, при изостряне
на симптомите или влошаване на състоянието на детето.
В социален доклад на Д „СП“ – Възраждане, изготвен на 23.11.2023г., е
посочено, че бабата по б. л. обитава собствено жилище, съвместно със сина си
М., баща на М., като жилището се състои от една спална, която се използва от
бащата и малолетната М., дневна, кухня и санитарен възел, жилището е топло
и светло, с всички необходими вещи, мебели и електроуреди, необходими за
нормалното функциониране на домакинството. Поддържа се много добра
хигиена предвид алергията на М. към домашен прах. За М. е осигурено легло,
собствен гардероб, дрехи, съобразени с възрастта, сезона и пола. В дома си г-
жа М. не отглежда домашни любимци, предвид факта че детето страда от
алергия към животни. По данни на бащата, бабата по б. л. е запозната и
спазва хранителния режим, като е осигурила необходимите лекарства,
козметика и перилни препарати, във връзка с установения при детето
атопичен дерматит, като е посочено конкретно какво е осигурено.
По информация, предоставена от г-жа М., при посещение на М. в дома
й, за детето винаги е осигурена домашно приготвена храна. Бабата е посочила,
че детето не трябва да приема цитрусови плодове, ядки, шоколад и
шоколадови изделия - вафли, кроасани, по-рядко може да консумира домати,
сол в малки количества, яйца, млечни продукти също са забранени, никакви
газирани напитки, без консумация на риба, морски дарове, без мед. От
месните храни е забранен прием на телешко месо и колбаси. Г-жа М. е
заявила, че приготвя на детето пиле с картофи, пилешка сума и супа топчета,
леща, спанак, грах, пълнени чушки, свинско месо – крехко филе. За закуска й
приготвя макарони, сандвич с пуешко месо. Бабата по б.л. е споделила, че
контактува с М. в режима на контакти на бащата с детето, както и че между
нея и детето е изградена силна емоционална връзка и привързаност.
Споделила е, че при посещение на детето в дома й, детето неспирно я
прегръща, целува, търси близостта й. Разказала е, че М. изразява желание баба
й да ги придружава при разходките в парка, които прави с баща си. Бабата е
изразила своето опасение, че майката цели отчуждаване на детето от нея, в
качеството й на баба. Разказала е, че независимо от нападките на майката Н.,
относно възрастта й, тя има възможност да се грижи за родната си внучка
Споделила е, че е на 80 г. възраст, към момента на социалното проучване,
редовно посещава личния си лекар за профилактични прегледи и консултации
с други медицински специалисти. Казала е, че приема лекарства за разреждане
на кръвта, диуретици, бета-блокери за сърцето. Относно предоставяне на
информация за здравословното състояние, свързано с детето, получава
информация от бащата. Бащата Ж. М. е споделил, че съдейства и насърчава
контактите на дъщеря си с баба й по б. л.
В заключителната част на социалния доклад е посочено, че от
извършеното социално проучване е костатирано, че г-жа М. може да полага
адекватни грижи за малолетната й внучка, да задоволи базовите потребности
на детето М. от подслон, облекло, храна, здравни грижи и емоционален
8
комфорт в дните на лични отношения между тях.
При въззивното разглеждане на делото, в съдебно заседание, проведено
на 29.05.2023г., са изслушани страните.
При изслушването й майката Н. В. К. е заявила следното „Аз съм със
средно специално образование. Била съм 17 г. фризьор, а сега работя в БГ
Пощи. Работното ми време е от Понеделник до Петък, почивам на
официалните празници и в събота и неделя. От 8.30 . до 17 ч. съм на работа.
Нямам партньор. Живея с двете ми деца и баща ми, на когото основно
разчитам за помощ. Дъщеря ни е с алергии към много неща, има хроничен
ринит, който се засилва от атмосферни условия навън. Така е от 4-месечна,
освен хранителни има и алергии към определена козметика.
Нейниятхранителен режим изключва храните, които са алергени. Бащата е
запознат и би следвало и бабата да е запозната. Имам опасения реално,
защото детето се връща с обриви, които се дължат на неспазване на всички,
предписани от алерголог неща. В момента детето е на нова терапия,
стигнахме освен антихистамините, които променихме, като
противоалергичен сироп, и антиалергични капки, с всички от които съм
запознала бащата. М. Декември дори детето направи ларингоспазъм, и аз
предоставих на бащата Пулмикорт, когато е с него детето, ако се получи
това нещо, докато дойде лекарска помощ. Считам, че не се изпълняват тези
условия, защото детето се влошава и е на много тежки лекарства. На 11
май т.г., когато беше последния ни преглед, детето вече е на лекарства за
асма. Детето има и алергия към домашни животни, а бащата го води при
куче. През м. Април, когато бащата е завел в център Лора детето, защото
била кашляла, което се получава тъй като принципно от хроничната хрема
която е целогодишна, има стичане и се получава кашлица. Пред бабата са
давани лекарства които са противопоказни за детето. Бащата добре знае
това, а бабата също знае, защото тя е била медицинско лице. Даван е сироп
който съдържа съставки, защото Антихистамините са на схема с която
бащата е запознат, при вземане на детето му ги давам и казвам, в режим,
когато не е трябвало да се дават на детето, аз казвам на бащата, че
детето сега почива и не ги пие. Но този препарат е даван пред бабата,
когато не е трябвало. Дъщеря ми е казала това, бащата е казал пред лекаря,
че не знае от какво е алергична. В център Лора нямат и той трябва да го
помни. Вторият път е давал антибиотик на детето, какъвто тя никога не
приемала, т.е. опасявам се, че детето не се гледа изобщо адекватно при
бащата, което може да застраши и живота му. Ларингоспазъмът е опасен
и медикаментите не се дават надлежно на детето. Не съм склонна на
споразумение.“.
При изслушването му бащата на детето Ж. П. М. е заявил следното: „Аз
съм със средно техническо образование, понастоящем не работя на договор в
България. Нямам партньорка в момента, живея с майка ми. Майка ми
работи понякога. Знам, че детето има алергия, зная какви медикаменти пие
и каква козметика ползва от майката на детето. В интерес на детето е да
9
се вижда са баба си, детето много я обича, има една баба и когато я види си
прекарва добре с нея. Твърденията на майката, че не даваме предписаните
лекарства на детето и режима не се спазва, твърдя че не са верни. Аз давам
лекарствата на детето. Понякога може би и майка ми е давала лекарство на
детето. Запознал съм майка ми с предписанията на лекаря и това което
майката на дъщеря ми е казала във връзка с лекарствата, които дъщеря ми
приема. Личната лекарка въпреки че съм искал не ми е дала документи за
дъщеря ми. Майката ми изпраща изследвания от частен алерголог, но нямам
рецепти. Понякога ми го предава детето с лекарства, понякога ми казва
какво да купя. В къщи имам налични някои лекарства, които се ползват по-
често, като Цинапсин, както и прим. за температура. Нямам комуникация с
майката, но ако възникне нещо с детето я уведомявам. По-скоро й пиша
съобщения, защото тя не ми вдига телефона като звъня. Водя детето при
личната му лекарка д-р П.. В събота и неделя когато тя не работи съм водил
детето на дежурни лекари, към личната му лекарка, а не на частни
практики.“. При изслушването й бабата по б. л. С. Б. М. е заявила следното:
„Аз съм медицинска сестра по образование и имам 35 г. трудов стаж. От м.
септември 22 г., работя като в събота и неделя гледам едно дете, от 10.30 ч.
до 20 ч., като аз се грижа за това дете докато майката му е на работа.
Всяка събота и неделя работя. Нашето жилище спрямо това на майката на
детето, те са наблизо с превозно средство. Майката на внучката ни, на мен
не ми се е обаждала да ми каже какво е заболяването на детето, каква
храна трябва да яде, какви лекарства да взема, но аз се интересувам, и от
сина ми знам какъв е режимт на детето и състоянието й. Спазвам
указанията, които трябва чрез моя син като го питам. Аз също съм ходила
при лекуващата лекарка на детето, защото то не беше добре, но беше лека
настинка, така каза д-р П.. Тя дори каза, че ако вдигне по-висока
температура трябва да вземе антибиотик, и в понеделник да го доведем. Не
зная дали майката го е водила за консултация, но температурата беше малко
след 37 градуса, когато ние водихме детето при д-р П.. Мисля, че за внучката
ми М. ще бъде добре, както за нея, така и за майка й предполагам, което е
определил СРС, от Петък в 17 ч. до 22 ч., това съм чела.“.
При въззивното разглеждане на делото е изготвено и прието заключение
на допуснатата съдебнопсихологична експертиза /СПЕ/, което заключение е
оспорено от пълномощника на бабата по б. л. и от бащата на детето в т. 6 от
заключението, като в тази връзка е допусната и комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза. От заключението на
съдебнопсихологичната експертиза се установява следното:
Детето има изградена емоционална връзка връзката с бабата по б.л.
Детето е с топло, нежно и внимателно отношение към своята баба, характерно
за връзка баба и внуче. Не се наблюдават белези на отхвърляне или на
неприемане на бабата по б.л. Детето М. не проявява признаци на негативни
преживявания и мисли. С добър външен вид, съответстващ на възрастта,
ориентирана за пространство и време, лесно установява визуален контакт,
10
налице е подреденост в комуникацията. Няма проблем с концентрацията за
възпроизвеждане на близко или далечно минало. Няма нарушения на
екзекутивните процеси. По време на обследването е установена емоционална
зрялост, отговаряща на възрастта. При детето се измерва висок процент на
любознателност, което води и до изразена адаптивност в приятелската и
семейната среда. Не са налични белези детето да отхвърля своята баба, дори
ясно заявява, че обича да ходи при нея. Бабата е информирана от бащата за
здравословното състояние на детето и за режима, който трябва детето да
спазва. Бабата се отнася отговорно към изискванията свързани със
здравословното състояние на детето. Също така вещото лице е посочило, че
при детето не се наблюдава конфликт на лоялност към някой от родителите,
като и двамата родители са с добър родителски капацитет. Имат еднакъв тип
на родителско отношение, приемащи родители. Двамата са с развити умения и
годности за грижа, сигурност и осигуряване на среда за образователното
развитието на детето. По време на изследването никой от родителите не е
показал характеристики, които дават основание за съмнение в способностите
му да се грижи сам за детето. И двамата родители декларират желание и
готовност да полагат грижи за детето. Вещото лице е посочило, че при детето
няма признаци за родителско отчуждение.
Относно подходящ режим на лични отношения на детето с бабата по
бащина линия, при съобразяване режима на лични отношения на детето с
неговия баща, вещото лице е посочило, че бабата по б.л. е на 80 години, като
по време на изследването са наблюдавани процеси, свързани с възрастови
промени и в тази връзка експертът препоръчва режимът на лични отношения
на бабата да бъде в присъствието на бащата за определени часове без
преспиване, като бащата взема и връща детето в дома му.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
бабата по б. л. страда от заболявания, които са:
1. „Артериална хипертония гр.2-3. Хипертонично сърце.“
Разяснено е, че по принцип хипертоничната болест има 3 степени:
1.стадий: функционален обратим
2. стадий: органичен необратим / изменения в очни дъна , бъбреци, сърце ,
мозък и пр.
3 стадий: с усложнения: инфаркт, инсулт и т.н.
2. Атеросклеротична миокардиосклероза. Абсолютна аритмия.
Разяснени са и трите причи за абсолютната аритмия: Миокардиосклероза,
Митрална стеноза и Тиреотоксикоза.
Експертът е посочил, че сърцето на С. Б. М. с ЕГН: ********** се
съкращава хаотично неритмично. По типа на абсолютна аритмия.
/Аритмията бива 2 вида: екстрасистолна и абсолютна/.
При нея се наслагва като причина за абсолютната аритмия и
хипертрофията на лява камера /всл. дългогодишната хипертонична болест.
11
Затова се налага да консумира антикоагулант под форма на Синтром, за да
се
се избягват тромбите образуващи се в лявото предсърдие.
3. Застойна сърдечна недостатъчност.
4. Последици от мозъчносъдова болест.
5. Генерализирана остеопороза. Деформираща спондилартроза.
6. Дивертикули на дебелото черво.
7. ХОББ – бронхитна форма. /доказателствен материал: копие от ТЕЛК
свидетелство/
Страдала е от преходни сезонни възпалителни заболявания :алергичен
ринит, остър бронихт, остри вирусни инфекции, като са изписвани АБ/
Аугментин, Зинат и пр./
Д-р С. е провеждал високоспециализирани дейности като „доплесонография
на каротидни съдове. ЕхоКГ, Рентген на бял дроб, ЕКГ.
От периодично провежданите лабораторни изследвания: ПКК, Биохимия,
урина не се установяват отклонения от референтни стойности.
В заключението е посочено, че С. Б. е на системно медикаментозно лечение
с: Конкор, Сермион, Фурантрил, Диуретидин,Трифас, Фромилид и пр.
Посочено е също, че всички тези заболявания не представляват пречка С. Б.
М. да се вижда с внучката си, те са физически, не са заразни, не отделят
секрети и не представляват опасност за нейната внучка.
Относно общото здравословното състояние на С. Б. М. експертът е
посочил, че е добро - за възрастта си е съхранена, движи се спокойно /със
собствените си крака / без да залита без помощта на придружител, не
ползва помощни средства като бастун или канадка напр.
Посочено е също, че заболяванията, от които страда С. М., са физически и
не са злокачествени нито инфекциозни. Същите не са пречка,
респективно не правят неспособно лицето да осъществява определения му с
първоинстанционното решение по делото режим на виждане с внучката си.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза се установява,
че в Етапната епикриза от личен лекар д-р В.С. С., отнасяща се за С. Б. М. на
81 г., не са регистрирани консултации с психиатър, като и при прегледа не се
установява наличието на психично заболяване.
Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица, тъй като същите
са обективни, компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в
тяхната правилност.
В настоящия случай съдът намира, че е в интерес на детето М. да
поддържа лични отношения със своята баба по бащина линия, за която вещото
лице - психолог сочи „адаптивност в приятелската и семейната среда. Не са
налични белези детето да отхвърля своята баба, дори ясно заявява, че обича да
ходи при нея. Бабата е информирана от бащата за здравословното състояние
на детето и за режима, който трябва детето да спазва. Бабата се отнася
12
отговорно към изискванията свързани със здравословното състояние на
детето.
За да постанови настоящото решение, съдът съобразява и съдебната
практика, напр. Решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС,
IV г. о., в което е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална
семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и
да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се
отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и
възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът
му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на
бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те
могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията
между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата
и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т. н.).
В случая съдът намира, че е в интерес на детето да осъществява
контакти с бабата С. Б. М., като не са налице основания за отхвърляне на
претенцията по чл. 128 СК, предявена от бабата по майчина линия, тъй като не
са събрани доказателства, от които да е видно, че бабата въздейства по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие.
Съдът намира обаче, при съобразяване препоръката на вещото лице в
заключението на приетата в настоящата инстанция съдебнопсихологична
експертиза, че режимът на детето с неговата баба следва да се осъществява в
присъствието на неговия баща, като бащата да взема и връща детето на
майката. Както е посочило вещото лице, бабата по б.л. е на 80 години
(понастоящем на 82 години), като по време на изследването са наблюдавани
процеси, свързани с възрастови промени (множество заболявания при бабата
по б.л. са посочени и в заключението на съдебномедицинската експертиза) и в
тази връзка експертът препоръчва режимът на лични отношения на бабата да
бъде в присъствието на бащата за определени часове без преспиване, като
бащата взема и връща детето в дома му. Съдът съобразява и посоченото от
бащата при изслушването му от настоящия съд, че лекарства на детето, което
страда от алергични заболявания, дава той (бащата) макар и запознал бабата
със здравословното състояние на детето. Няма пречка контактите на бабата с
детето в присъствието на бащата да се осъществяват с преспиване, доколкото
бабата и бащата живеят в едно населено място и в едно и също жилище. По
преценка и съгласие на бащата, за определени от него часове, режимът между
бабата и нейната внучка може да се осъществява и без присъствие на бащата,
но както се посочи и по-горе – при негово съгласие и по негова преценка.
13
Според настоящия съдебен състав, режимът, посочен в диспозитива на
настоящото съдебно решение, ще осигури на бабата нормални контакти с
детето, а за последното няма да има затруднения да води обичайния си начин
на живот, както и че тези контакти няма да накърнят интересите на детето,
вкл. и тези, свързани със здравословното му състояние. Сливането на режима
на лични контакти на детето с бабата, с тези на бащата, ще улесни всички
страни по делото, като по този начин няма да се накърни времето на майката с
детето в съботно-неделния период.
При това положение, въззивният съд намира, че подходящ режим на
лични отношения на С. Б. М. с детето М. е този, който е посочен в
диспозитива на съдебното решение.
По разноските: при съобразяване на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 год.,
постановено по тълк. дело № 3 по описа за 2023 г. ОСГК на ВКС, съдът
намира, че разноските следва да останат за страните така, както са направени.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от
невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното
дете, ползва всички страни в процеса и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, както в първоинстанционното производство,
така и във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20046165/05.07.2022г., постановено по гр. дело
№ 20619/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III-то ГО, 91-ви състав, с
което е определен, на основание чл. 128 СК, режим на лични отношения на
бабата С. Б. М. с малолетното дете М.Ж. М.а, което е с родители - майка: Н. В.
К. и баща: Ж. П. М., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, следния режим на
лични отношения на бабата по бащина линия С. Б. М. с ЕГН **********, с
внучката й М.Ж. М.а с ЕГН **********, както следва: С. Б. М. има право да
взема и вижда детето М.Ж. М.а при себе, в присъствието на бащата Ж. П. М.,
ЕГН **********, а по преценка и при съгласие на бащата за определени от
него часове и без негово присъствие, на територията на Република България, с
преспиване, за периода: от петък, който петъчен ден предшества режима на
лични отношения на детето с бащата (регламентиран в Решение №
34383/06.02.2020 г. по гр.д. №72298/2019г. на Софийски районен съд, 84
състав, в частта му, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване), в 17:00
часа (или след приключване на учебните или извънкласните занимания), до
14
събота в 10:00 часа, в който съботен ден и час започва режимът на лични
отношения на детето с бащата, както и 5 (пет) дни през лятото, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката и личния режим на бащата.
За осъществяване на личните контакти между детето и бабата, детето се
взема от дома на майката (или от детско, учебно заведение) от бащата Ж. П.
М. или от бабата С. Б. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15