Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Плевен, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД III-ти граждански състав, в публично съдебно
на 09.03.2020год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр. д. №4049 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД,със седалище и
адрес ***, ***, представлявано от *** чрез пълномощника: Е.Б.Р., юрисконсулт н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *** против В.С.В.,
ЕГН **********,***, в която се твърди следното : по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2014г. и Анекс № 2 от дата
01.08.2014 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
01.07.2014г., сключени на основание чл. 99 от ЗЗД между „***“ АД, ЕИК *** и „А.Ф.“
ООД, ЕИК ***, вземането, произтичащо от Договор за кредит „***“ № *** от дата
27.06.2014 г., сключен между „***“ АД и В.С.В. е прехвърлено в полза на „А.Ф.“
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. На 11.12.2015 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от дата 07.11.2014г. между „А.Ф.“ ООД и „А.з.с.н.в.”
ООД, съгласно което „А.Ф.“ ООД прехвърли в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***
вземането, произтичащо от Договор за кредит „***“ № *** от дата 27.06.2014 г.
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Договора за
заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД /сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД/,
ЕИК *** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***.
С изрично пълномощно законният представител на „А.Ф.“ ООД е упълномощило
„А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД До ответника от „А.Ф.“ ООД чрез А.з.с.н.в. ЕАД е изпратено писмо
съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/*** от 05.01.2016 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на
посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото е получено лично от
ответника на 13.01.2016 г.
Към настоящата искова молба се представя копие от Увидомително писмо за
извършената цесия с изх. № УПЦ-П-АФ/*** от 05.01.2016 г., с искане да бъде
връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
На 27.06.2014 г. между „***“ АД, като Кредитор и В.С.В. като
Кредитополучател е сключен договор за кредит „***“ с № ***, при спазване на
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския
кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е
получил преддоговорна информация и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да
предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800,00
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта ***, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в
случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с №***, издадена от „***“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта ***, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта ***.
Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получава от
Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е
достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на
следната интернет страница: ***, който Кредитополучателят се е задължил да си
създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се
съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя,
който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител
за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е
изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка е
изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за
извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани е картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит
по картата и др.
Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя револвиращ кредит при
следните условия:
-
размер на месечната минимална погасителна вноска: 15 % от максималния размер на
кредита, но не повече от общото възникнало задължение на Кредитополучателя към
1-во число на съответния месец, когато това задължение е по-малко от 15% от
максималния размер на кредита;
-
срок на договора: неопределен;
-
дата на плащане на първа минимална погасителна вноска: 5-то число на месеца,
следващ месеца, в който е извършено усвояване на кредита, ако до тази дата
Кредитиполучателят не е погасил изцяло задължението си към Кредитодателя;
-
дата на плащане на всяка една минимална погасителна вноска: от 1 - во до 5 - то
число на всеки месец, ако през предходния месец Кредитополучателят е усвоил
кредита и не е погасил задълженията си изцяло до тази дата;
-
годишен процент на разходите на заема: 108 %;
Кредитополучателят е усвоил
заемни суми по дати, както следва: 800 лв. на 04.07.2014г. ; 70 лв. на
08.08.2014г., или обща сума в размер на 870,00лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от сключения договор за кредит, върху
усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на
6 %, за изчисляването на която се приема, че календарния месец е с
продължителност от 30 дни. Лихвата се изчислява ежедневно върху усвоения размер
на кредита. На посоченото основание на длъжника е начислена договорна лихва в
размер на 325,81 лв., за периода от 5.07.2014 г. до 6.02.2015 г.
Разпоредбата на чл.10 от договора за кредит предвижда, че в случай, че
до 5-то число на всеки календарен месец Кредитополучателят не заплати пълния
размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска, същия
дължи увеличен размер на месечната лихва за ползване на кредита /договорна
лихва/, а именно в размер на 15%, която се начислява на ден за целия период от
първия ден на забавата за плащане на минимална погасителна вноска до датата на
плащане на минималната вноска. Така, на длъжника е начисляван увеличения размер
на договорна лихва за периода от 6.09.2014 г. до 6.02.2015 г., като общата
стойност на тази лихва е в размер на 283,22 лв. От датата на заплащане на
минималната погасителна вноска отпадат основанията за начисляване на по-високия
размер на договорната лихва и съответно се начислява договорената от страните
лихва в размер на 6 %.
В случай, че до 5-то число на календарния месец, следващ месеца на
усвояване на кредита Кредитополучателят не погаси усвоената главница и
начислената за периода лихва дължи такса револвинг в размер на 8 % от усвоения
размер на кредита към последно число на предходния месец, която не е погасена
от Кредитополучателя до пето число на съответния месец, като такса револвинг се
дължи за всеки следващ месец през който Кредитополучателят ползва кредита,
предмет на този договор. Такса револвинг се начислява на 6 -то число на месеца
върху общия размер на усвоения до последно число на предходния месец кредит,
който не е погасен до 5-то число на следващия месец. Поради неплащане в срок на
минималните месечни вноски, /включващи усвоена главница и начислената за
периода лихва/ на длъжника е начислявана такса револвинг в общ размер на 438,62
лв. за периода от 6.08.2014 г. до 6.02.2015 г.
Съгласно чл.15 ал.2 от
сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минималната
погасителна вноска в период от пет последователни месеца цялото му задължение
става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично е изпълнение на описаните условия
и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това
обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на
6.07.2015 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на
законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението
си. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след
настъпване на предсрочната изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно
заплащане на такса в размер на 100 /сто/ лева, включваща разходите на
Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.
Така общият размер на всички плащания, договорени от страните при
подписването на договора за кредит, които Кредитополучателят се е задължил да
върне на Кредитодателя представлява сбора от: усвоения размер на кредита, ведно
е начислената договорна лихва, такса револвинг за всеки месец, за който същата
се дължи съгласно условията на договора и разходи за събиране, дължими съгласно
договора.
На длъжника е начислена лихва за забава в размер на 432,07 лв. за
периода от 6.07.2015 г. /датата, на която вземането е станало автоматично
предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на задължението в съда.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 600,00 лв., с която
са погасени както следва: такса револвинг: 311,70 лв., договорна лихва по чл.
10 от договора за кредит: 211,50 лв. и главница: 76,80 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК *** следните суми:
-
793,20 лв. /седемстотин деветдесет н три лева и 20 стотинки/ - представляващи
главница по Договор за кредит „***“;
-
325,81 лв. /триста двадесет и пет лева и 81 стотинки/ - представляващи
договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит: за периода от 5.07.2014 г. до
6.02.2015 г.;
-
71,72 лв. /седемдесет и един лева и 72 стотинки/ - представляващи Договорна
лихва по чл. 10 от договора за кредит: за периода от 23.12.2014 г. до 6.02.2015
г.
-
126,92 лв. /сто двадесет и шест лева и 92 стотинки/ - представляващи такса
револвинг: за периода от 10.01.2015 г. до 6.02.2015 г.;
-
100,00 лв. /сто лева/ - представляващи такса разходи за събиране;
-
432,07 лв. /четиристотин тридесет и два лева и 07 стотинки/ - представляващи
обезщетение за забава: считано от 6.07.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от
особения представител, назначен на ответника – адв.А.Д., в който се излага следното : При издаване и ползване
на кредитна карта банката отпуска определен с договора лимит /определена
парична сума/, като клиентът може да ползва каквато прецени част от нея /или
цялата/.Кредитът /или част от него/ е усвоен в момента, когато сумата е
изтеглена. Клиентът е длъжен периодично да погасява цялата или част от
усвоената сума. Налице са следователно отделни месечни вземания в полза на
банката, чийто размер е поставен в зависимост от усвоената от картодържателя
сума през предходния месец. В случая налице е не предоставяне на определена
сума, която се връща разсрочено на вноски /както е при останалите видове
кредит/, а периодично отпускане и погасяване на определен кредитен лимит, което
по същество представлява „периодично плащане” /така наречения „револвиращ
кредит“/. За да бъде едно задължение периодично по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД е без значение дали размерът на отделните периодични
плащания е еднакъв или различен. Обединяващо е, че всички периодични плащания
имат за свой източник един и същ правопораждащ факт /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС/.Цитираният текст от ЗЗД от своя страна урежда кратката -
тригодишна - погасителна давност, приложима именно при кредитните карти. При договора за издаване на кредитна
карта е предвидено предсрочната изискуемост да настъпва автоматично - при
неплащане /нереволвиране/ на една или повече вноски. Следователно - при
кредитните карти погасителната давност е тригодишна, като тя започва да тече от
момента, в който в договора е уговорено, че автоматично настъпва т.нар.
предсрочна изискуемост.В настоящият случай - двете вноски са изтеглени
съответно на 04.07.2014г. - 800лв. и на 08.08.2014г. - 70лв. Съгласно ЗЗД -
тригодишната давност е изтекла: за първата - на 04.07.2017г. и за втората - на
08.08.2017г.
Прави се възражение и за изтекла давност за
претендираните на лихви съгл. чл. 111, б.В от ЗЗД.
Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца. С ИМ са
представени Договор за кредит „***“, подписан между „***“АД и ответника на
27.06.2014г.
Представен е и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 07.11.2014г. По делото липсват доказателства отвтеника да е уведомен
за посочения Договор за цесия. Представеното уведомление по чл. 99,ал.З от ЗЗД
не е връчено на ответника. Следователно - цесията не е породила своето действие
спрямо ответника. По делото е представено уведомление по чл. 99, ал.З от ЗЗД,
което обаче не е надлежно връчена на ответника /видимо е, че подписа върху
обратната разписка е различен с неговия/. Доказателство за това е и твърдението
на стр.2 от ИМ, абзац втори, в който се иска връчване от съда на уведомлението
по чл. 99 от ЗЗД. А константната съдебна практика е категорична, че това не
може да става на особен представител на страната. Следователно - такова
уведомление и до настоящия момент не е връчено на ответника и същия се счита
нередовно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита му .
Заявява се, че в представения договор са налице клаузи, които се явяват
нищожни по смисъла на закона. За периода 05.07.2014 до 06.02.2015г. се
претендират едновременно договорна лихва на основание чл. 9 и договорна лихва
на основание чл. 10 от Договора, което е незаконосъобразно. |По делото липсват
всякакви данни сумата да е реално потребена от ответника. Липсват и представени
доказателства за сумата в размер на 600лв., за която се твърди, че ответникът е
погасил. Вкл. липсват данни какво е погасено с тази сума. В случая - в ИМ се
твърди, че ответникът е погасил част от дълга си. В същото време - липсва
конкретизация в исковата молба за кой период всъщност се претендира главница,
което осуетява възможността ответника да реализира в пълен обем правото си на
защита. Относно претендираните такса револвинг за периода 10.01.2015г. до
06.02.2015г. и такса разходи за събиране - считаме, че същите са изцяло
неоснователни и недоказани и като такива - недължими.
В о.с.з. ищецът не се представлява,редовно призован.
В о.с.з. ответната страна се представлява от назначения особен
представител адв.Д., която оспорва и ска и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите в закона, приема за установено следното от фактическа и правна
страна : На основание депозирано в съда
на 01.02.2019год. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по искане
ищцовото дружество срещу
ответника е издадена заповед за
изпълнение за процесните суми. Длъжникът е
уведомен за издадената срещу него
заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца са
дадени указания за предявяване на иска, инициирал настоящото производство.
Не е спорно, че на 27.06.2014год. между „***" АД и ответника е
сключен Договор за кредит „***”, с който кредиторът се задължил да представи на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 800 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта ***.
Тя била издадена от „***” АД, като ответникът
я получил ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползването й.
Кредотодателят предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит при следните
условия: размер на месечната минимална погасителна вноска 15 % от максималния
размер на кредита, но не повече от общото възникнало задължение на
кредитополучателя към 1-во число на съответния месец, когато това задължение
било по-малко от 15% от максималния размер на кредита; неопределен срок на
договора: дата на плащане на първа минимална погасителна вноска 5-то число на
месеца, в който било извършено усвояване на кредита, ако до тази дата
кредитиполучателят не бил погасил изцяло задължението си към кредитодателя; дата на плащане на всяка една минимална
погасителна вноска: от 1-во до 5-то
число на всеки месец, ако през предходния месец кредитополучателят е усвоил
кредита и не е погасил задълженията си изцяло до тази дата; годишния процент на
разходите на заема бил 72% в случаите на чл.9, ал.1 и 180 % в случаите на чл.10, ал.1. В чл. 4 от
договора е уговорено, че датата на плащане на всяка една минимална погасителна
вноска е от 1-во до 5-то число на всеки
месеца по време на действие на договора, ако през предходния месец
кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до
тази дата. Посочени са компонентите,
включени в общия размер на плащанията, както следва: усвоеният размер на
кредита, такса револвинг за всеки месец, за който същата се дължи, съгласно
условията на Договора, лихва за ползване на кредита, такси за ползване на
каратата, посочени в Тарифата и разходи за събиране, посочени в чл. 15, ал. 4
от Договора. Страните са уговорили месечна лихва в размер на 6%, а при
непогасяване на усвоената главница до пето число на следващия месец, се
начислява такса револвинг в размер на 8% от усвоения размер на кредита към
последно число на предходния месец. В чл.3 ал.4 от договора е определен момента
влизането му в сила- след активиране на платежния инструмент- кредитна карта,
като кредитополучателя отправя нареждане за активиране насочено към
кредитодателя. В чл.10 от договора е уговорено, че в случай, че до 5-то число
на всеки календарен месеца, кредитодателят не заплати пълния размер на дължимата
за съответния месец минимална погасителна вноска, освен ако не е изплатил
всичко дължимо, кредитополучателят дължи увеличен размер на лихвата, посочена
по – горе, а именно – месечна лихва в размер на 15 %. Лихвата е уговорено, че
се начислява на ден през целия период от първия ден на забавата за плащане на
минималната погасителна вноска до датата на плащането й. Уговорено е, че
частичното плащане на минималната погасителна вноска не спира начисляването на
лихвата по тази разпоредба. В чл.11 е регламентирано, че кредитополучателят
може да погаси усвоения размер на кредита, заедно с начислената лихва до пето
число на календарния месец, следващ датата на усвояване, без да дължи такса
револвинг. В случай, че кредитополучателят не погаси задълженията си по чл.11
от договора и продължи да ползва усвоения кредит след пето число на следващия
календарен месец, се дължи заплащане и на минимална погасителна вноска, като
срокът за плащането й е от първо до пето число на всеки календарен месец, през
който кредитополучателят ползва кредита, предмет на договора. Уговорена е
поредност на погасяване на задълженията с платената от кредитополучателя
минимална погасителна вноска, както следва: законна лихва, след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл.15 от договора, разходи за събиране
на вземанията, съгласно чл.15 ал.5 от договора, такса револвинг, ако такава се
дължи лихва в размерите по чл.10, лихва в размерите по чл.9 и главница по
усвоения размер на кредита. При забава на плащане на минималната погасителна
вноска за съответния месец, кредитополучателят дължи увеличения размер на
лихвата, съгласно чл.10 от договора. Уговорени са санкции при неплащане в срок
от кредитополучетеля, както и условията за предсрочно прекратяване на договора-
забава в плащане на минимална погасителна вноска с повече от десет дни. В
случай на обявена предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 100 лв., включваща разходите на
кредитополучателя за дейността на лице/ служител, което осъществява и
администрира дейността на извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя. Заявено е от заемателя, че е получил общите условия, които
са приложени и като доказателство по делото. В чл.8 е посочено, че актуално
състояние може да бъде проверено чрез създаден от заемателя личен акаунт в
сайта ***, който същият се задължава да регистрира в срок от два дни от
подписване на договора.
Прието е като доказателство по делото Приложение № 1 към договор за
кредит „***“ с КИД ***, представящо Общи условия за ползване на международна
платежна карта *** на „***“ АД. На
01.07.2014 г. между „***“ АД като
продавач - цедент и „А.Ф.“ ООД като купувач-цесионер, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
и Анекс № 2 към него от 01.08.2014 г. На 07.11.2014 г. между А.Ф. ООД в
качеството на продавач – цедент и праводателя на ищцовото дружество (А.з.с.н.в. ООД) в
качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за заем
по смисъла на ЗЗД и ТЗ и от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде
неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.
Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл.
3 ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване
условията на този договор на месечна база. Следващите вземания се
индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с
неговото съставяне, изпращане и потвърждаване/съобразно правилата на т.4.1. и
следващите, то става неразделна част от договора/. Уговорено е за целите на
рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на
допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.2. е
договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на
прехвърляните вземания. В т.4.3. от
договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът
придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания,
извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне,
включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.4.4
от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да
предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл.99 ал.3 ЗЗД.
Съгласно т.4.5. от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение №1 от
Купувача. С Потвърждение за сключена
цесия, издадено на основание чл.4.4. от рамковия договор, прието като
доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил, че кредит, посочен в
Приложение № 1 от 11.12.2015 г. към договор за цесия от 07.11.2014 г. с длъжник
– ответника в качеството си на кредитополучател по Договор за паричен заем е
цедиран от продавача А.Ф. ООД на ищцовото дружество, съгласно договора за
прехвърляне на вземания. Отразено е, че лимитът по каратата е 800лв., усвоената
непогасена главница е 793,20лв., непогасената такса е в размер на 100лв.,
непогасената законна лихва в размер от 67,76лв.
и остатък на дължима сума – 1485,41лв. „А.Ф.“ ООД е упълномощило
ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на
Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 07.11.2014 г.
На 05.01.2016 г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление до
ответника за сключения договор за цесия, връчено на 13.01.2016год.- известие за доставяне –
л.22 от делото.
Предявеният иск е процесуално допустим, като подаден в едномесечния
срок, визиран в закона. По същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между
цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на
третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор. Макар по делото да е представено Приложение №1 към договора
за цесия от 01.07.2014год., с оглед отбелязването , извършено в него по
отношение дълга на ответната страна - 843,20лв.,не може да се установи към датата на цесията какъв е бил размерът на
задължението и какво точно включва то, което дава основание да се направи извод, че не е налице идентичност в предмета
на двата договора за цесия. Не са
представени доказателства ответникът по делото да е уведомен за първата цесия,
сключена между „***" АД и „А.Ф."
ООД, поради което същата няма действие спрямо него. Не може да се приеме, че
същата е съобщена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, нито с депозирането на исковата молба, тъй като в настоящия
случай уведомлението не изхожда от
цедента, който трябва да я съобщи. В този смисъл, неприложима е практиката на
ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ТК и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК съгласно която
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99 ал.3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал.4 ЗЗД. Това е така, тъй като
липсват доказателства по делото за наличие на упълномощаване за това от „***” в полза на ищеца.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита,
че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ
легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответника, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга –
разрешени и усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл.143 от
ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в
18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е регламентирано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007
г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се
счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. Процесният договор е сключен при общи условия /при
предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на
договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този
договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва,
без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
/ в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на
второ г.о./ В случая договорената между страните лихва в размер на 72 % годишно
и 180 % годишно в зависимост от определени условия и годишен процент на
разходите от 108 %, както и предвиждането на допълнително възнаграждание за
ползване на предоставената сума – още един вид договорна лихва, която е
определена, като „такса револвинг“ в размер на 8 % надхвърля десетократно законната, което
представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната
лихва. Процесната клауза на договора,
установяваща размерите на договорната лихва накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие,
следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 1.01.2013./,
в който се съдържат императивни разпоредби, които съдът служебно е длъжен да съобрази. Съгласно чл.33 ал.1 и
ал.2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи, представлява по
съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно
чл. 21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения и на основание чл.21
ал.1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно
ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва, такса револвинг и такса
разходи. При това положение извършените от ответника плащания по кредита следва
да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за
връщане на усвоената сума и на
обезщетението за забава, доколкото претендираното обезщетение за забава от
ищеца, включва в себе си освен законна лихва и такса револвинг, която съдът
приема, че се основава на недействителна клауза. По делото е безспорно, че
кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 600лв., което се
установява и от приетото заключение на
съдебно –счетоводната експертиза , заявено и от самия ищец.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото не се дължат разноски на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД,със седалище и адрес ***, ***, представлявано от ***, чрез пълномощника Е.Б.Р.,
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: ***
против В.С.В., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на парични задължения за сумата : - 793,20 лв. главница; 325,81 лв.
договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит за периода от 5.07.2014 г. до
6.02.2015 г.; 71,72лв. договорна лихва
по чл. 10 от договора за кредит за периода от 23.12.2014 г. до 6.02.2015 г.;
126,92 лв. такса револвинг за периода от 10.01.2015 г. до 6.02.2015 г.; 100,00
лв. такса разходи за събиране; 432,07лв. обезщетение за забава считано от
6.07.2015г. до датата на подаване на заявлението в районен, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
650/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: