Р Е Ш Е Н И Е
№95
гр.
Велико Търново, 2.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора В.К.от
ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно АХД №10079/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 208 и сл. От АПК във
вр. с чл-72, ал.4 от ЗМВР.
.
Образувано е по жалба на Е.Г.А. ***
чрез *** С.Г. против Решение № 76/13.09.2021г. постановено по гр.д. 900/2020г.
о описа на Районен съд Свищов, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 351з-58/13.08.2020г. издадена от полицейски орган В.Л.на
длъжност разузнавач в група КП при РУ на МВР гр. Свищов.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
и неизяснена фактическа обстановка. Намира, че обжалваната Заповед няма
необходимите от закона реквизити, тъй като не са посочени нито конкретните
факти, нито правното основание за задържането. Необоснован се явява изводът на СвРС,
че към момента на задържането е имало данни за извършено от касатора
престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Данните за извършено престъпление не
следва да бъдат достатъчни или да е налице обосновано предположение , че лицето
е извършило престъпление – чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, но въпреки това данните
следва да са ясни и изрично отразени в самия текст на заповедта- изискване по
чл. 72, ал.2, т.1 от ЗМВР. От посочените към жалбата доказателства- договор за наем и справка от
електронна страница на Търговския регистър е видно, че към момента на
задържането помещението не се е ползвало от касатора, тъй като договорът за
наем е изтекъл на 1.4.2017г. а
търговецът е със спряна дейност от 2018г. Неправилни са изводите на
СвРС, че при повторното претърсване на помещението са намерени и иззети още
вещи, които са били известни още на първото такова на 1.8.2020г.Липсват
доказателства за наличие на съмнение, че
касаторът може да възпрепятства или затрудни разследваното което е изискване съгласно чл. 6, ал.2 от АПК-
принципа за съразмерност. Напротив същият се е явил доброволно в РУ, съдействал
е при извършване на процесуални действия по образуваното ДП №388/20г., като в
този случай въпросът с неговото задържане е от компетентността на РП, а не от органите на полицията.
Задържането по чл. 72 от ЗМВР в рамките на образувано дознание, а не задържане
под стража по реда на НПК, лишават касатора от право на защита. По тези и други
подробно посочени в касационната жалба съображения от съда се иска да отмени
обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, като отмени
незаконосъобразната Заповед за задържане.
Км касационната жалба е приложено Постановление за прекратяване на
наказателно производство на ВТОП от 29.4.2021г. по ДП ЗМ-498/20г. образувано
чрез разделяне на ДП № 388/20 г по описа на РУ на МВР Свищов. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалния представител на касатора, с което
прави искане за даване ход на делото по същество.
Ответник касационна жалба полицейски орган В.Л., не
се явява , не се представлява . От същия е постъпил писмен отговор по така
подадената жалба, като се взема становище за неоснователност на същата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. СвРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Подкрепя
изложените подробни правни съображения в оспорваното решение.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство
е Решение № 76/13.09.2021г. постановено
по гр.д. 900/2020г. по описа на Районен съд Свищов, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 351з-58/13.08.2020г.
издадена от полицейски орган В.Л.на длъжност разузнавач в група КП при РУ на
МВР гр. Свищов.
Въз основа на събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства, се установи, че
фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, поради което не е
нужно същата да бъде подробно преповтаряна. По делото са приложени 3 броя протоколи за
претърсване и изземване от 13.8.2020г. както и 4 бр. протоколи за претърсване и
изземване от 14.8.2020г. на основание чл. 161, ал.2 от НПК. От тях е видно, че
на посочените дати е извършено такова процесуално действия в имот, находящ се в
,ГР. С., ул. Е. а.. П.където се помещава заложна къща, стопанисвана от Ген 33
ЕООД с управител Е.А.. При това процесуално действие са иззети 2 бр метални
предмета с форма на диск, които са намерени в торбичка с монети, намираща се на
лавица на прозореца. При второто претърсване на 14.8.2020г. са иззети метални
съдове и фигури, както и металотърсач. Образувано е ДП № 388/2020г. по описа на
РУ МВР Свищов, като иззетите вещи са
предадени за археологическа експертиза с Постановление за нейното назначаване
от 24.8.2020г.Същата е изготвена от инж. Е. Ламбев, който е посочи, че от
изследваните 3 броя предмети са оригинал на стойност 5 500 лева. Назначена
е и историко- археологическа експертиза с Постановление от 14.09.20г, изготвена
от проф.д-р П. Владова, която посочва,
че изследваните два броя монети не представляват културно- историческа ценност
или археологическа находка, и на са били заведени във фондовете на РИМ В.
Търново и РИМ Свищов.
В административната преписка се
съдържат Протокол за личен обиск на лице, Декларация на касатора, че желае да
ползва правна защита по ЗПП, и Декларация стр.16 от въззивното дело.
Представена е и докладна записка от издателят на заповедта, в която се посочват
извършените процесуални действия по изземване на два броя археологически
обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, което е
престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, като на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е издадена процесната пред СвРС Заповед.
От касатора е снето саморъчно обяснение стр.20 от делото . На А. е извършен
медицински преглед,
В хода на съдебното производство са
разпитан като свидетел Р. В., който не е присъствал на претърсването и
изземването, а е извършвал охрана на търговското помещение. За него е
представен договор за наем, който е изтекъл, представена е и декларация и
справка от ТР, че регистрираният търговец не е осъществявал търговка дейност.
Тази фактическа обстановка съдът
е установил като е обсъдил всички събрани в хода на производството
доказателства- заедно и поотделно, като административната
преписка,свидетелските показания, и други.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил следните изводи: Заповедта е издадена от компетентен
орган-по силата на чл. 56, във вр. с чл. 57,ал.1 във вр. с чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР , в предвидената от закона форма, при посочване на установените факти и
направените правни изводи. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които сами по себе си да са ограничили правото на защита на касатора. СвРС е
намерил, че АО правилно е приложил и материалния закон – чл. 72, ал.1,т.1 от ЗМВР, при което се изисква наличие само на данни за извършено престъпление, а
не достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал.1 от НПК . Съдът е приел, че от
представените и приети по делото като доказателства протоколи за изземване
безспорно се установява, изземването на предмети, които биха могли да бъдат
културно историческа ценност или археологическа находка, които не са
регистрирани по предвидения от закона ред. Въз основа на същите данни е образувано
и досъдебно производство 388/20г., като част материалите от него са отделени по
ЗМ -498/20г., което в последствие е било прекратено с ППНП – от 29.4.2021г. на
Окръжен прокурор, тъй като след изготвяне на две експертизи са установява, че
намерените обекти не представляват е културно историческа ценност или
археологическа находка. След като към момента на издаване на Заповедта за
задържане е имало данни-а според прокурора и достатъчно данни за образуване на
досъдебно производство, то е налице материалната предпоставка за издаване на
процесния пред СвРС акт. Фактът , че касаторът е съдействал на органите на
дознанието е ирелевантен за материалната – законосъобразност на акта, както и въпросът дали същият може да
се укрие или възпрепятства последващите процесуални действия. Към същият този
моент, се преценява законосъобразността на акта е не може да се изисква още
тогава издателят да е наясно дали обектите са културно историческа ценност или
археологическа находка,-Смята, че Заповедта е издадена в съответствие с целта
на закона, при спазване на принципа за съразмерност , визиран в чл. 6, ал.2 от АПК. С тези мотиви жалбата е била отхвърлена.
Така постановеното решение е правилно.
От страна на СвРС не са налице процесуални нарушения, същият е събрал всички относими към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и поотделно, ценил е и представеното от ВТОП писмо относно процесуалната съдба на ДП. Не се споделят доводите в жалбата, че фактическата обстановка е била неизяснена, тъй като не са разпитани всички лица, участвали в претърсването и изземването. След като не е била оспорена доказателствената стойност на представените по делото официални документи- протоколи за претърсване и изземване, за съда не е възникнало задължение да разпитва всички участници в процесуалните действия. Той се е позовал на обвързващата материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Касационният състав счита, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, тъй като полицейският орган Лалов на длъжност разузнавач в група КП при РУ на МВР гр. Свищов има основни длъжностни задължения, в рамките на които за превенция срещу престъпността е и правото му да задържа лица, при наличието на материално- правните предпоставки за това, визирани в ЗМВР. След като издателят на акта има качеството на полицейски орган, то в неговите правомощия е да издава Заповеди от вида на процесната.
Съдът изцяло споделя доводите на СвРС , към които препраща на основание чл. 221, ал.2 от АПК, досежно липсата на съществени административно процесуални нарушения, които сами по себе си да бъдат основание за отмяна на акта. Съдът не споделя довода на касатора, че след като има образувано досъдебно производство, правомощията на полицейския орган се прекратяват за издаване на Заповед по чл. 72 от ЗМВР, а задържането на лицето следва да стане по реда на НПК. Това е фриволно тълкуване на закона, което не намира своята логическа и нормативна основа, тъй като Заповедта за полицейско задържане от 24 часа е най- кратката, изисква наличие само на данни, а не на достатъчно данни, и е съобразена с бързината на действията към този момент. Но дори да се приеме този аргумент, правото на защита на касатора не е било нарушено, доколкото същият има процесуална възможност да оспорва задържането по съдебен ред, като дали това ще стане по реда на АПК или НПК не накърнява неговите права.
Правилен е и изводът на съда, че Заповедта се явява материално законосъобразна. Според установеното в чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, задържането на лице може да се извърши при наличие на данни за извършено от него престъпление . За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, като такива са били налице, в резултат на което е било образувано досъдебно производство № ЗМ -388/20г.. за престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК.. Както се посочва и в трайната съдебна практика за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че адресатът на ИАА е извършител на престъпление по чл. 278, ал.6 от НК безспорно се съдържат както в постановлението за образуване на досъдебно производство,в докладна записка и протоколи за претърсване и изземване. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 8372 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2018 Решение № 11010 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2018 г., Решение № 8136 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2019 г и други. Или може да бъде направен извод, че са налице материално- правните предпоставки за издаване на процесната заповед като в този смисъл е актуалната практика на ВАС. В същия смисъл – решение № 16776 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г. на ВАС, V о., решение № 15949 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 5378/2019 г. на ВАС, VIII о., решение № 14059 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г. на ВАС, VIII о.
Не се споделя твърдението на касатора, че още към момента на издаване на Заповедта следва да е доказано, че посочените иззети два броя монети представляват ценност, тъй като както се посочи не е необходимо доказването на всички елементи от фактическия състав на престъплението. Правилно СвРС се е позовал на нормата на чл.142 от АПК съответствието на ИАА към материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед на това фактът, че след приемане на експертизите ДП е било прекратено в настоящия случай не може да има обратно действие при извършване на такава преценка. Освен това поведението на касатора, дали същият е съдействал на органите, дали за същия има съмнение, че може да се укрие или извърши друго престъпление, да възпрепятства установяването на обективната истина в ДП правилно са приети от СвРС като ирелевантни.
При този изход на делото разноски на касатора не следва да се присъждат. При липса на такова искане, разноски не се присъждат и на ответника по касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 предл. Първо от АПК втори касационен състав на Административен съд Велико Търново, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/13.09.2021г.
постановено по гр.д. 900/2020г. о описа на Районен съд Свищов, с което е
отхвърлена жалбата на Е.Г.А. ***
против Заповед за задържане на лице рег.
№ 351з-58/13.08.2020г. издадена от полицейски орган В.Л.на длъжност разузнавач
в група КП при РУ на МВР гр. Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.