РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110108406 по описа за 2023 година
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни искове oт
„Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Т.
Х. Р., както следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество сумата
от 245,79 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за периода от
15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., ползвани за мобилен номер: за които вземания са
издадени фактури № **********/15.06.2020 г., № **********/15.07.2020г., №
**********/15.08.2020 г. и № **********/15.09.2020 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 449,80 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за устройствo: ACCESSORIES APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge,
договорени в Договор за лизинг от 09.06.2020г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество сумата от 144,88 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните
договор за мобилни услуги по вина на ответника, която сума е включена в издадена
фактура с № **********/15.10.2020 г.;
1
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Т. Х. Р. за сумите от: 245,79 лева (двеста четиридесет и пет лева и 79
стотинки), представляваща главница за неизпълнени задължения за използвани
мобилни услуги за периода от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., 449,80 лева (четиристотин
четиридесет и девет лева и 80 стотинки), представляващи неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 09.06.2020 г. и 148,88 лв.(сто четиридесет и осем лева и 88
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 03.06.2020 г. за мобилен номер ведно със законна лихва за период от
27.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между Т. Х. Р. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги от 03.06.2020 г. с абонаментна програма Тотал+
55,99. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер +359*********.
2. Договор за лизинг от 09.06.2020г. Съгласно договора за лизинг на клиента е
предоставено мобилно устройство ACCESSORIES APPLE AirPods 2nd Gen Wireless
Charge. Съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 22,49 лв. с вкл.
ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 22,49 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено правото на абоната да
придобие собствеността върху мобилното устройство срещу заплащане на
допълнителна сума в размер на 22,49 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4
бр. фактури, издадени в периода 15.05.2020 г. до 14.10.2020 г. Във всяка от фактурите
били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента:
Фактура № **********/15.06.2020 г. се сочи, че е издадена за отчетния период
15/05/2020 г. - 14/06/2020г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 57,76 лв. без
вкл. ДДС; 22,49 лв. - за месечна вноска за устройство и 0,10 лв. без ДДС - за
гласова поща. Общата сума, начислена във фактурата, била в размер на 91,12 лв.,
със срок на плащане до 04.11.2020 г.
Фактура № **********/15.07.2020 г. се сочи да е издадена за отчетния период
15/06/2020 г. - 14/07/2020 г. и че включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 43,32 лв. без
вкл. ДДС, 22,49 лв. - за месечна вноска за устройство и 0,90 лв. без ДДС - за
получаване на трафик при незаплатено в срок задължение. Общата сума,
2
начислена във фактурата, била в размер на 75,37 лв., със срок на плащане до
30.07.2020 г.
Фактура № **********/15.08.2020 г. се сочи да е издадена за отчетния период
15/07/2020 г. - 14/08/2020 г. и че включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса
43,32 лв. без вкл. ДДС, 22,49 лв. - за месечна вноска за устройство. Общата сума,
начислена във фактурата, била в размер на 74,47 лв., със срок на плащане до
30.07.2020 г.
Посочва се, че за следващия отчетен период на абоната е издадено кредитно
известие № **********/15.09.2020 г., с която му е върната пропорционално
начислената при сключване на договора сума в размер на 15,38 лв. без ДДС, начислена
е месечна вноска за предоставеното устройство, както и е отразена неплатената сума за
предходните периоди в размер на 241,76 лв., при което дължимото възлиза на сума в
размер на 245,79 лв.
Твърди се, че договорът за процесния номер е предсрочно прекратени по вина
на потребителя поради изпадането му в забава, поради което операторът е издал
фактура №**********/15.10.2020 г. на основание т.11 от договора и във връзка с чл.75,
вр. с чл.19, б. в) от ОУ на мобилния оператор за мобилни услуги неустойка за
предсрочното прекратяване в размер на 148,88 лв. Посочва се, че сумата от 148,88 лева
е сбор от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.
Твърди се, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия
договор, дължимите лизингови вноски за предоставени мобилни устройства са обявени
за предсрочно изискуеми, поради което за предоставеното мобилно устройство
ACCESSORIES APPLE AirPods 2 nd Gen Wireless Charge се дължи цената в размер на
449,80 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода
от месец 10/2020 г. до месец 5/2022 г. и една допълнителна вноска за закупуване на
устройството в размер на 22,49 лв. Последната процесна фактура е с №
**********/15.10.2020 г.
Неустойката била уредена в сключените между страните договори и
допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните
устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите
по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
ответникът да е подписвал договора за мобилни услуги и договор за лизинг. Оспорва
автентичността на представените от ищеца като доказателство документи: договор за
мобилни услуги, заявка № ********* в сила от 03.06.2020 г., Приложение № 1 към
договора, декларация-съгласие от 05.06.2020 г., договор за лизинг, декларация-съгласие
от 09.06.2020 г. и Декларация от 10.06.2020 г., с която се удостоверява, че служител е
проверил самоличността на ответника. Счита, че претенцията за неплатени
абонаментни такси за мобилни услуги и за лизингови вноски са неоснователни, тъй
като се основават единствено на представени 5 броя фактури, издадени от ищцовото
дружество. Оспорва договорът да е прекратен по реда на чл.87 ЗЗД, тъй като няма
доказателство, че има изявление на ищцовото дружество за прекратяване на договора,
достигнало до ответника. Излага, че не става ясно за какво неизпълнение на ответника
е начислена неустойката и получил ли е ответникът покана за доброволно плащане, за
да бъде начислена неустойка. Оспорва като неравноправни клаузите, с които са
3
уговорени неустойките, на основание чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14
ЗЗП, вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като неустойка с размер на
оставащите абонаментни вноски до края на договора създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора, дори и при ограничаване на размера
на неустойката до 3 вноски. Посочва, че клаузата за неустойка в общите условия и
договора за мобилни услуги не е индивидуално договорена, уговорена е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие на правата и задълженията на търговеца и потребителя и задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение, не отговаря на претърпените от кредитора вреди и задължава
потребителя да изпълни своите задължения за заплащане на абонаментни вноски, дори
когато операторът не изпълнява своите задължения. Намира също, че неустойката е
неясно формулирана и потребителят следва да тълкува волята на икономически по-
силната страна, за да определи размера на неустойката. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени като доказателство договор за мобилни услуги между
„Теленор България” ЕАД и Т. Х. Р. от 03.06.2020г. (листи 11-13 по делото),
Приложение № 1 към допълнително споразумение към договор за мобилни услуги”,
декларация-съгласие от 09.06.2020 г. и декларация при доставка на пакет документи
при сделка от разстояние (листи 20-21 по делото), съгласно който договор последният
влиза в сила на 03.06.2020г. и действието на договора изтича на 03.06.2022 г.
Представен като доказателство е и заверен препис от договор за лизинг от 09.06.2020 г.
(лист 18-20 по делото), по силата на който на лизингополучателя Т. Х. Р. е
предоставено за ползване устройство APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge, срещу
задължение на последния да заплати на лизингодателя обща лизингова цена в размер
на 539,76 лв., платима на 23 равни лизингови вноски по 22,49 лв. всяка.
Поради направено от ответника оспорване автентичността на представените
договор за мобилни услуги, заявка № *********, влизащ в сила от 03.06.20 г.,
приложение № 1 към договора, декларация-съгласие от 05.06.20 г., договор за лизинг,
декларация-съгласие от 09.06.2020 г. по отношение на положения от него подпис, след
предоставена възможност, ищецът е заявил, че желае да се ползва от оспорените
документи и с уточнителна молба с вх. № 275134/04.10.2023 г. е представил оригинала
от тях (л. 69-82 по делото). По отношение на оспорените документи е открито
производство по оспорване на истинността им по реда на чл.193 ГПК.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, по която
вещото лице, след сравняване на подписите в представените договори и сравнителен
материал – свободни образци от личен подпис на Т. Р., положен в заявление за
издаване на български лични документи и след оглед и изследване на подписите в
представените документи, дава заключение, че подписите, положени срещу „за
потребителя“ в договор за мобилни услуги между „Теленор България“ ЕАД и
4
„Потребител“ Т. Х. Р. (л. 69-72 по делото), срещу „Подпис“ в Приложение №1 към
договора (л. 73 по делото), срещу „Подпис на потребителя“ в декларация-съгласие с
потребител Т. Х. Р. от 05.06.2020 г. (л. 74 по делото), срещу „подпис на потребителя“ в
декларация-съгласие с потребител Т. Х. Р. от 05.06.2020 г. (л. 74 по делото) и
подписите срещу „Лизингополучателя“ и над „Място за полагане на подпис на
потребителя“ в договор за лизинг между Т. Р. и между „Теленор България“ ЕАД (л. 78-
79 по делото) и срещу „подпис на потребителя“ в декларация-съгласие с потребител Т.
Х. Р. от 09.06.2020 г. (л. 80 по делото), в действителност не са положени от Т. Х. Р..
Експертното заключение не е оспорено, като и двете страни са изразили становище за
приемането му /ищцовото дружество със становище с вх. № 359761/14.12.2023 г./, а
ответникът в проведеното открито съдебно заседание на 14.12.2023 г. Поради това, на
осн. чл. 194, ал. 2 ГПК с протоколно определение на съда от 14.12.2023 г., посочените
документи са изключени от доказателствата по делото като неистински документи.
По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
според което в счетоводството на ищеца няма данни за постъпили плащания по
процесните фактури № **********/15.06.2020 г., № **********/15.07.2020 г., №
**********/15.08.2020 г., кредитно известие № **********/15.09.2020 г. и фактура №
**********/15.10.2020 г., отразяващи вземанията за периода от 05.06.2020 г. до
14.10.2020 г. от извършената проверка в счетоводството на ищеца се установява, че
сумите за абонаментни такси и мобилни услуги са 155,83 лв., лизинговите вноски за
устройство (слушалки) са в размер на 539,76 лв., неустойка по договор 148,88 лв.
Съдът намира заключението на експертизата за обективно, обосновано, правилно,
поради което го кредитира.
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
по която вещото лице, след извършена справка в билинг системата (информационната
система) на „Теленор България“ ЕАД, въз основа на което установява, че на името на
Т. Х. Р. в информационната система на „Йеттел България“ ЕАД има запис с неговите
три имена, адрес и с уникален идентификационен номер – Customer public key. На
името на абоната е открита партидсъс записан мобилен номер +359*********, по SIM
карта (пластика) № 89359050000114116463 по услуга Total, с месечна абонаментна
такса от 55,99 лв., която е активирана на 05.06.2020 г. От данните по системата се
установява, че първоначално услугата е била активна, а впоследствие, на 06.06.2020 г.,
поради неплащане на задълженията по договора в срок, са преминали в статус
Barring-Collection или частично ограничаване, при което всички изходящи разговори
са били ограничени, включително ползването на данни, с изключение на възможността
за набиране на спешни и безплатни номера. Абонатът е могъл да приема входящи
повиквания и СМС съобщения, като в случай на заплащане е имал възможност да
възстанови всички ползвани услуги. На 04.09.2020 г. е преминато към статус
Suspension-Collection или пълно ограничаване на всички услуги, като абонатът е имал
5
възможност да ги възстанови чрез заплащането им. На 09.10.2020 г. е отбелязано
прекратяване на договора в информационната система със статус Dеactivation-
Collection. Вещото лице посочва, че комплексната информация относно различни
потребени услуги се предават в двоичен код (бинарен вид) към т.нар. Mediation System,
която декодира и обработва данните в четим вид, като форматираните данни се
предават към Billing System, която изчислява сметката на абоната и извършва
фактуриране въз основа на реално измерените трафични данни, въз основа и на което
автоматично извършва фактуриране на дължимите суми. Посочва, че доколкото
системата е напълно автоматизирана, а софтуерът е напълно сертифициран и одобрен,
няма възможност за манипулиране, редакция или изтриване на стойностите в полетата.
Вещото лице, след справка в системата, посочва, че единствено за първия отчетен
период 05.06-14.06.2020 г. има регистрирано потребление за мобилен интернет,
гласова поща и разговори, но тъй като тя не е платена в срок, системата на оператора е
наложила ограничение и в останалите фактури за процесния период няма регистрирани
услуги. Въз основа на данните, вещото лице достига до извода, че използваните услуги
вярно са отразени от информационните системи на „Йеттел“ и правилно са отбелязани
във фактурите. Съдът кредитира заключението на експертизата като обективно,
обосновано, правилно, поради което го кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 228 ЗЕС, за признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на
ищцовото дружество сумата от 245,79 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г. за предпочетен номер в тежест
на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави
на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на
месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора.
От представените доказателства по делото и в частност – от заключението на
съдебно-почерковата експертиза, се установява, че положените подписи в договор за
мобилни услуги между „Теленор България” ЕАД и Т. Х. Р. от 03.06.2020г., не са
положени в действителност от Т. Х. Р., поради което и посочените документи са
изключени от доказателствата по делото като неистински. Поради това не се
установява наличието на валидно облигационно отношение по договор за мобилни
услуги между ищцовото дружество и ответника. Поради липса на доказване на първия
елемент от фактическия състав на спорното материално право, предявеният иск за
главница се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
6
На следващо място, неоснователен се явява и искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Както
вече беше посочено, от доказателствата по делото не се установява валидно
облигационно отношение между страните, а развалянето и прекратяването на договора
предполага именно като предпоставка наличието на валиден договор, по който е
налице неизпълнение на задълженията или клауза за прекратяване на договора при
определени условия. Също така, неустойката е форма на договорна отговорност при
пълно или частично неизпълнение на договорни задължения, размерът и дължимостта
на неустойката е предвиден в договор между страните и без наличието на
облигационна връзка между страните, няма как да се реализира и отговорността за
заплащане на неустойка.
По иска за заплащане на лизингови вноски с правна квалификация по чл. 422
ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е
да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договора за лизинг; 2. че е изпълнил
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3.
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски.
По делото се установи, че подписите в представения договор за лизинг от
09.06.2020 г. в действителност не са положени от Т. Р., поради което и посоченият
документ е изключен от доказателствата по делото. Поради това не се установява
валидно облигационно отношение между Т. Р. и „Теленор България“ ЕАД по договор
за лизинг. Не се установява и фактическо получаване от ответника за ползване на
мобилно устройство, доколкото се установи, че подписът в декларацията на ответника,
че е получил устройството, съдържаща се в процесния договор, не е положен от Т. Р..
Поради това искът за заплащане на лизингови вноски за предоставено мобилно
устройство също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника сторените от него в исковия процес
съдебни разноски. В исковото производство обаче ответникът е бил представляван от
особен представител, като разноските за възнаграждението му са заплатени от ищеца.
По делото са назначени три експертизи, като по съдебно-почерковата експертиза
и съдебно-счетоводната експертиза депозитите за вещи лице в размер съответно на 400
лв. – по СПЕ и 220 лв. – по ССчЕ, са заплатени първоначално от бюджета на съдебната
власт. На осн. чл.83, ал.1, т.5, вр. с ал.3, вр. с чл.78, ал.6 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати внесените от бюджета на съдебната власт депозити за съдебно-
почеркова и съдебно-счетоводна експертизи в общ размер на 620 лв.
7
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за признаване за установено, че
ответникът Т. Х. Р., ЕГН ********** дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД
(предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6: сумата
от 245,79 лв. на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
предпочетен номер за отчетен период от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., за които
вземания са издадени фактури № **********/15.06.2020 г., № **********/15.07.2020г.,
№ **********/15.08.2020 г. и № **********/15.09.2020 г.; сумата от 449,80 лв. на осн.
чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, представляваща
неплатени лизингови вноски за устройство ACCESSORIES APPPLE AirPods 2nd Gen
Wireless Charge по договор за лизинг от 09.06.2020 г. и сумата от 148,88 лв. на осн. чл.
422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 03.06.2020 г. за предпочетен номер по вина на
ответника, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
06.09.2022 г. по ч.гр.д. 40548/2022 г., СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 620 лева, разноски по делото, заплатени първоначално от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8