№ 336
гр. П., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100646 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б.“ №
**, бл.** *, вх.* чрез пълномощник –юрисконсулт Г.П. срещу А. З. Р., ЕГН
********** от село Ч., община П., обективираща обективно кумулативно
съединени установителни претенции за вземания, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 181/06.03.2023 г.
по ч.гр.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд-П., а именно :
1 872,01 /хиляда осемстотин седемдесет и два лева и една стотинка/ лева,
представляваща неплатена главница, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № 30037415423/11.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на образуване на заповедното
производство /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане;
804,10 /осемстотин и четири лева и десет стотинки/ лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение, дължимо на основание Договор за
потребителски кредит № 30037415423/11.06.2019 г., за периода от 15.02.2020
г. до 03.03.2021 г. /дата на предсрочната изискуемост/;
1 417,01 /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и една стотинка/ лева,
1
представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги;
137,73 /сто тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща дължима и неплатена лихва за забава за периода от
16.07.2019 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.03.2021 г. /дата на
предсрочната изискуемост/;
829,90 /осемстотин двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лева
обезщетение за забава на главницата за периода от 03.03.2021 г. /дата на
предсрочната изискуемост/ до 27.02.2023 г.
Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК /ч.гр.д. №
336/2023 г. по описа на РС-гр.П./ срещу ответника за претендираните суми,
дължими на основание Договор за потребителски кредит № 30037415423 /
11.06.2019 г. и ОУ, представляващи неразделна част от него, сключен между
страните по делото. Сочи, че по силата на Договора е предоставил на
ответника кредит в размер на 2 000 лева, за срок от 36 месеца, а последният се
е задължил да върне сумата чрез заплащане на 36 месечни вноски, всяка в
размер на 95,07 лева. Твърди се, че страните са договорили годишен процент
на разходите /ГПР/ 46,32 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 39,10 %, при
лихвен процент на ден 0,11 % или общо парично задължение на
кредитополучателя в размер на 3 422,70 лева. Твърди се в молбата, че
кредитополучателят е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу
задължение да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 1 645,56
лева, платимо чрез 36 месечни вноски всяка в размер на 45,71 лева.
Ищецът сочи, че общото парично задължение на кредитополучателя,
възникнало на основание гореописания Договор, е в размер 5 068,26 лева, при
размер на месечна погасителна вноска 140,78 лева, с падеж 15-ти ден от
месеца.
Ищецът твърди, че съгласно Декларация т.А към Договора неразделна част
от същия са Общи условия /ОУ/, които са предадени при подписване на
договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на
договора, приема и няма забележки към същите, задължава се да ги спазва, за
което полага подписа си под клаузите на Договора и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на кредитополучателя е предоставен
безвъзмездно на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
2
език, информация относно формата на Стандартен европейски формуляр. На
база на същия и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
потребителят е преценил доколко предлагания договор за потребителски
кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Направени са и разяснения за допълнителните услуги, предлагани от
дружеството.
Твърди се в молбата, че на 13.12.2019 г. между страните по Договора е
подписан Анекс, съгласно който е отложена за изпълнение погасителна
вноска № 5, изпълнението е уговорено за края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план като
броя на вноските е променен от 36 на 37.
На 21.01.2020 г. страните по Договора подписали Анекс № 2, с който
уговорили отлагане изпълнението на погасителните вноски № 6 и № 7,
изпълнението им е уговорено за края на погасителния план. Неразделна част
от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план като броя на вноските
е променен от 37 на 39.
По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се задължил
да заплати на кредитора възнаграждение, погасяването на което е разсрочено
в рамките на погасителния план. Твърди, че към дължимото договорно
възнаграждение за периода от 15.02.2020 г. – падежа на първата неплатена
вноска, до 03.03.2021 г. – изтичане на погасителния план, е в размер на 804,10
лева, което не е платено.
Ищецът твърди, че по сключеното Споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ към ДПК, кредитополучателят се
задължил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение в размер на
1 645,56 лева. Твърди се, че сключването на споразумението за допълнителен
пакет услуги не е задължително при отпускане на кредита, а е по избор на
потребителя. Съгласно това споразумение кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя по негово искане и при изпълнението на
посочените в ОУ изисквания една или всички от посочените услуги,
изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
3
допълнителни парични средства. Ищецът твърди, че със закупуването на
пакета от допълнителни услуги ответникът си е гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че
възнаграждението по споразумението не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им. Сочи се, че в случая длъжникът се е възползвал от услугите на
пакета: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за
отлагане на определен брой погасителни вноски.
Ищецът твърди, че за периода от 16.07.2019 г. – изпадане на длъжника в
забава, до 03.03.2021 г. – дата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, кредитополучателят дължи и лихва за забава в общ размер 137, 73
лева.
Твърди се в молбата, че длъжникът не е изпълнявал поетите задължения,
като е направил само четири погасителни вноски и една непълна. В тази
връзка кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, считано от 03.03.2021 г., като на кредитополучателя лично е
връчено уведомително писмо за задълженията по процесния договор.
Ищецът твърди, че уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя
преди образуване на заповедното производство. Сочи, че към датата на
предявяване на заявлението платената от длъжника сума по Договора е в общ
размер 781,890 лева, с което са погасени както следва: 645,23 лева главница;
76,67 лева лихви за забава на основание т.12.1 от ОУ; 60 лева такси по
чл.17.4 от ОУ.
Сочи, че към датата на подаване на заявлението в съда и към момента на
предявяване на исковете ответникът дължи на основание процесните
облигационни правоотношения следните суми: 1 872,01 лева главница,
804,10 лева договорно възнаграждение за периода от 15.02.2020 г. до
03.03.2021 г., 1 417,01 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, 137,73 лева лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 03.03.2021
г., 829,90 лева обезщетение за забава на главницата за периода от 03.03.2021
г. до 27.02.2023 г.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
претенциите.
4
Ищецът сочи банкова сметка, по която да му бъдат заплатени процесните
вземания. Претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника, който в
указания едномесечен срок не депозира писмен отговор.
Към делото е приложено ч. гр. дело № 336/2023 година по описа на
Районен съд-П., от което се установява, че ищецът е заявителят, а ответникът
е длъжникът, срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 181/06.03.2023 година по чл.410 ГПК за сумите, предмет на предявените
искове. Препис от заповедта е връчен на длъжника лично, който в
законоустановения срок депозира възражение с вх.№ 3080/30.03.2023 г., с
което оспорва съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение с
твърдение, че не дължи вземанията по заповедта за изпълнение. В тази
връзка, в изпълнение на съдебно разпореждане, до заявителя е изпратено
съобщение, с което му е указана възможността да предяви установителен иск
за вземанията по заповедта в едномесечен срок от получаване на
уведомлението като довнесе следващата се държавна такса, в противен
случай съдът ще обезсили изцяло или частично издаданета заповед за
изпълнение. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил
установителните си претенции за вземанията по процесната заповед за
изпълнение /и е образувано настоящото дело/, като препис от молбата е
представен на заповедния съд.
В съдебно заседание за ищеца – редовно призован, процесуален
представител не се явява. С нарочна молба от 05.10.2023 г. ищецът заявява
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; поддържа предявените
претенции; заявява искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът - редовно призован – лично получил призовката на 14.08.2023
година, не се явява в съдебно заседание, не сочи причините за това, не
изпраща процесуален представител, не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
С протоколно определение от 09.10.2023 година съдът във връзка със
заявеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и при
констатация и извод за наличие на предпоставките за това е обявил, че ще се
произнесе с решение при условията на чл.238 и чл.239 ГПК.
Съдът, след като съобрази исковата молба и представените с нея писмени
5
доказателства, прави следните фактически и правни изводи:
Налице са процесуалните и материалните предпоставки на чл.239, ал.1, т.1
и т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са
изпратени и връчени надлежно преписи от исковата молба и всички
представени с нея писмени доказателства. Съобразно правилата на ГПК на
ответника е указан едномесечен срок за депозиране на писмен отговор, който
да съдържа становище по допустимостта и основателността на претенцията,
предявена срещу него, указани са и последиците от неподаване на отговор и
неявяването в съдебно заседание. Видно от приложените към делото
съобщения, на ответника са редовно връчени – лично, на 04.07.2023 година,
препис от исковата молба, приложенията към нея, както и препис от
разпореждане / № 527/31.05.2023 година по чл.131 ГПК/, обективиращо
горепосочените указания, въпреки това в указания едномесечен срок
ответникът не депозира отговор на исковата молба; не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Същият /ответникът/ е редовно
призован за първото открито съдебно заседание, въпреки това не се явява, не
сочи причините за това, не изпраща процесуален представител.
Претенциите са допустими, а по същество- вероятно основателни, с оглед
обстоятелствата, на които са основани и приложените в кориците на делото
писмени доказателства. Настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това.
Предвид изложеното съдът следва да уважи изцяло предявените претенции
като признае за установено съществуването на вземанията на ищеца от
ответника за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 181/06.01.2023 година по ч.гр.д. № 336/2023 година по описа
на Районен съд-гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /28.02.2023 година/ до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да понесе сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на
401,22 лева, от които : 101.22 лева заплатена държавна такса по предявените
искове и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от
същия разноски в заповедното производство / ч.гр.д. № 336/2023 година по
6
описа на Районен съд-гр.П./, а именно сумата от 101,22 лева заплатена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.79, ал.1, чл.86 и чл.99
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на “П.К. Б.“
ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б.“ № **, бл.**
*, вх.* от А. З. Р., ЕГН ********** от село Ч., община П., за сумите, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
181/06.03.2023 г. по ч.гр.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд-П., а
именно :
1 872,01 /хиляда осемстотин седемдесет и два лева и една стотинка/ лева,
представляваща неплатена главница, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № 30037415423/11.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на образуване на заповедното
производство /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане;
804,10 /осемстотин и четири лева и десет стотинки/ лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение, дължимо на основание Договор за
потребителски кредит № 30037415423/11.06.2019 г., за периода от 15.02.2020
г. до 03.03.2021 г. /дата на предсрочната изискуемост/;
1 417,01 /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и една стотинка/ лева,
представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги;
137,73 /сто тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща дължима и неплатена лихва за забава за периода от
16.07.2019 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.03.2021 г. /дата на
предсрочната изискуемост/;
829,90 /осемстотин двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лева
обезщетение за забава на главницата за периода от 03.03.2021 г. /дата на
предсрочната изискуемост/ до 27.02.2023 г.
ОСЪЖДА А. З. Р., ЕГН ********** от село Ч., община П., да заплати на
7
“П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б.“ №
**, бл.** *, вх.* съдебни разноски както следва:
401,22 /четиристотин и един лева и двадесет и две стотинки/ лева, сторени
в исковото производство;
151,22 /сто петдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лева, сторени в
заповедното производство /ч.гр.д. № 336/2023 година по описа на РС-П./.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8