Решение по дело №988/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….../……...08.2021 г.

г.В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: Д.ТОМОВА

 

при секретар Мая П.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 988 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на исковото производство са следните предявени от ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, искове:

 

1.   иск срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище г.В., и срещу З.М.П., ЕГН **********,***, и Н.Д.В., ЕГН **********,***, двете в качеството им на наследници по закон от четвърта степен по съребрена линия на Б.Т.С., ЕГН **********,***, поч. на 01.07.2019г., за прогласяване нищожността на пълномощно от 10.11.2017г. с нотариална заверка на подписа на нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. под №161**, сертифициран с апостил, заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г., с което С. Й.Й. в качеството на управляващ на „СИМ СОЛ” ЕООД е учредил на Б.Т.С. представителна власт да се разпорежда с недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********, поради това, че пълномощното не е подписано от упълномощителя С. Й.Й. и той не е изписал в него пълните си имена, евентуално, в случай, че подписът и изписаните имена са изпълнени от него, поради това, че упълномощителят не се е явил пред нотариуса, не е подписал документа и не е изписал имената си под подписа;

 

2.   иск срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище г.В., с правно основание чл.42, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, за прогласяване за недействителен договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И. М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. ***3 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №***, акт №**, т.ІХ, с който Б.Т.С. като пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД с пълномощно, заверено от нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. и сертифициран с апостил заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г., е продал на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, представлявано от управителя си П.К.П.недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********;

 

3.   иск срещу Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, за предаване на владението на собствени на ищцовото дружество недвижими имоти магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********;

 

4.   иск срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище г.В., и „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 1218**616, със седалище гр. София, в качеството на правоприемник в резултат на преобразуване (вливане) на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК” АД, ЕИК 81**71350, с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, за признаване за установено в отношенията между страните, че „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е собственик на следните недвижими имоти: магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР;

 

5.   иск срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище г.В., с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, за признаване за установено в отношенията между страните, че „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е собственик на следните недвижими имоти: паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********.

 

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Приети за разглеждане в процеса са и следните предявени от „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище г.В., срещу „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, насрещни искове, предявени като частични и в условие на евентуалност спрямо уважаването на главния иск за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба от 16.02.2018г., сключен между страните по нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. ***3 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №***, акт №**, т.ІХ:

6.   иск с правно основание чл.34 от Закона за задълженията и договорите за връщане на сумата 1 000 щатски долара, представляваща част от продажната цена, цялата в размер на 64364,83 щатски долара, с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. – 101 000 лева, по обявен за недействителен договор за продажба;

 

7.   иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите за връщане на сумата 1 000 щатски долара, представляваща част от платена без основание сума, цялата в размер на 36 635,17 щатски долара, с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. - 57**7,18 лева.

 

Прието за разглеждане е и възражение по чл.72, ал.2 и 3 от Закона за собствеността (ЗС) на ответниците Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу предявения от „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ревандикационен иск по чл.108 от Закона за собствеността, за направени  разноски за запазване на имотите (разходи за поддръжка на общите части) в общ размер на 496,25 лева и право на задържане до тяхното заплащане от ищцовото дружество.

 

С определение №67/04.01.2019г. „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище г.В., и К.Г.К.,*** действие Pайонен съд - Варна, peг. № 513 в Нотариалната камара на Р. България, са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответниците Н. и Д. В. по предявения срещу тях от „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

 

С определение №245/21.01.2019г. първоначалния ответник Б.Т.С. е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД по предявените срещу него от „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 ГПК. След смъртта му в хода на процеса същият е заменен от наследниците З.М.П., ЕГН **********,***, и Н.Д.В., ЕГН **********,***.

 

 

Твърди се от ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, че с договор за покупко-продажба от 04.11.2013г., сключен по Нотариален акт (НА) №153, т. ІІІ, рег. **977, дело №**4/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в Нотариалната камара (НК), вписан в Служба по вписванията (СВ) вх. рег. №25352 от 05.11.2013г., акт №86, т. LXVII, дружеството „СИМ СОЛ” ЕООД е придобило следните недвижими имоти:

Апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*******, в г.В., у.Д.И *****, в комплекс „В.**” със застроена площ от 200,46 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна зона с кухненски бокс, три спални, баня, тоалет и една тераса, при посочени граници, заедно с маза ** с площ от 1,80 кв.м., при граници: маза **маза **и избен коридор, както и 22,81 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и прилежащите към жилището 0,7827 % ид. части от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор №*****по КККР одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 4 736 кв.м. в у.Д.И.*****, номер по предходен план: квартал 19, парцел 1, при посочени граници (“Апартамент **”);

Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, коридор и маневрено хале, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор 10135.2555.277.1.1**, г.В., у.Д.И.*****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при посочени граници, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,0652 % ид. части от поземления имот (“Паркомясто **”);

Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, паркомясто **, външен зид и коридор, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, съгласно схема №24607 от 11.09.2013 г. на СГКК г.В., с адрес: г.В., у.Д.И.*****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при посочени граници, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж 0,0652 % ид. ч. от поземления имот (“Паркомясто **”).

 

С договор за покупко-продажба от 27.12.2013г., сключен по НА **1, т. IV, peг. №9088, дело №591/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в НК, вписан в СВ вх. рег. №**733/**.12.2013г., акт №64, т. LXXXII, дружеството е придобило и следния недвижим имот:

самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***********, в г.В., ***, обект №**, представляващ магазин **, намиращ се в сграда №8, разположена в поземлени имоти с идентификатори: *****; *****и принадлежи към поземлен имот с идентификатор: *****, с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 100,80 кв.м., състоящ се от: търговска зала и санитарен възел, при посочени граници, ведно с прилежащите части: 11,38 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към обекта 3/455 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 3218 кв.м., съставляващо поземлен имот с ид. №***** (“Магазин **”).

 

От 2016г. магазин ** бил отдаден под наем и се ползвал от „Ботика” ЕООД. След просрочие на наемната вноска за м. май, в телефонен разговор управителят С. Й.поискал обяснения за забавянето, при което управителят на дружеството-наемател го уведомил, че причината да не се заплаща наема е появата на нов собственик, комуто „Сим Сол” ЕООД бил продал имота. След проверка в Агенция по вписванията, Службата по вписванията - Варна управляващият ищцовото дружество установил, че без неговото знание с четирите описани имота са били извършени поредица от сделки.

 

С договор за покупко-продажба от 16.02.2018г., сключен по НА №**, т.ІІ, рег. №**, дело №162/2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К., рег. №513 в НК, вписан в СВ вх.рег. №***/16.02.2018г., акт. №**, т.ІХ, лицето Б.Т.С., ЕГН **********, с л.к. №*********, изд. на 09.05.2014 г. от МВР - Добрич, с постоянен адрес:***, представяйки се за пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД с пълномощно, заверено от нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. и сертифициран с апостил, заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г., е продало на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище г.В., представлявано от управителя си П. К.П., посочените четири имота, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД - магазин ** с площ от 100,80 кв.м., с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м., с ид.*******, паркоместа ** и 116, за обща цена от 101 000 лева, при посочена в акта обща данъчна оценка на имотите 157 151 лева. Според отразеното в нотариалния акт, продажната цена била платена от купувача на продавача по банкова сметка ***ТИЕ.

С договор за покупко-продажба от 18.04.2018г., сключен по НА №120, т. II, peг. №4681, дело №214/2018г. на нотариус Д. В., рег. №**0 в НК, вписан в СВ вх. рег. №9223/18.04.2018г., акт №1**, т. ХХІІ, ответното дружество „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, представлявано от управителя си П. К.П., прехвърлило собствеността върху четирите недвижими имота на Н.В.В., ЕГН **********, за обща цена от 220 000 евро. Посочената в акта обща данъчна оценка на имотите е 208 222,50 лева. В същия ден - 18.04.2018г., с договор по НА №121, т.ІІ, рег. №4682, дело №215/2018г. на нотариус Д. В., рег. №**0 в НК, вписан в СВ вх. рег. №9224/18.04.2018г., акт.№26, т.ІV, Н.В.В. - като кредитополучател и Д.И.В. - като съдлъжник, са учредили в полза на кредитора „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК 81**71350, ипотека върху част от придобитите имоти - магазин ** с идентификатор *********** и апартамент ** с идентификатор *******, за обезпечаване на предоставен на Н.В.В. кредит в размер на 390 000 лева по договор за ипотечен кредит за придобиване на същите недвижими имоти от 17.04.2018г.

Твърди се, че пълномощното, с което С. Й.Й. като управител на „СИМ СОЛ” ЕООД е упълномощил Б.Т.С. да представлява дружеството за сделката от 16.02.2018г., с нотариална заверка от 10.11.2017г. от нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия, е неистинско, защото не е подписано от С. Й.и трите имена след подписа не са написани от него. Неистински са и подписите и изписаните под тях имена на С. Й.Й. под текста на решението от 17.11.2017г. на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, написано на руски език с нотариална заверка на подписа от 17.11.2017г. на нотариус Д., и декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК на руски език с нотариална заверка на подписа от 10.01.2018г., извършена отново в Москва от същия нотариус. Твърди се, че управителят на ищцовото дружество „СИМ СОЛ” ЕООД С. Й.Й. не познава лицето Б.Т.С. и не го е упълномощавал за каквото и да било, а най-малко за разпореждане с имуществото на дружеството на значителна стойност, не се е явявал пред нотариус в Република Молдова, а и никога не е посещавал тази страна. Не е вземал решение за разпореждане с посоченото недвижимо имущество на дружеството и не е подписвал завереното от нотариус Д.в Москва на 17.11.2017г. решение, нито заверената от същия нотариус в Москва на 10.01.2018г. декларация по чл.264 ал.1 ДОПК, както и не е изписал имената си под подписите в тях. На посочените две дати той не е бил в Москва, а и в последните няколко години не е посещавал Русия. Според него няма каквато и да е разумна причина в период от два месеца да заверява нотариално свои подписи в чужбина, след като осъществява дейността си изцяло в България, като в периода на извършените нотариални заверки - 10.11.2017 - 10.01.2018г., не е и напускал страната.

Твърди се, че посочената в договора от 16.02.2018г. продажна цена от 101 000 лева е напълно нереална, защото е многократно по-ниска от реалната пазарна цена на четирите недвижими имота, закупени пет години по-рано за повече от 450 000 лева. Отделно от това, дружеството „СИМ СОЛ” ЕООД никога не е имало открита сметка в неизвестната за управителя С. Й.Сибирска Банка за реконструкция и развитие, където, според посоченото в акта, било извършено плащането на цената.

Според ищеца, в случай, че се установи, че подписите и/или ръкописно изписаните под тях имена под пълномощното от 10.11.2017г., решението от 17.11.2017г., декларацията от 10.01.2018г., или под някой от тези документи принадлежат на С. Й.Й., то това може да се дължи единствено на пренасяне на подписа, евентуално извършена злоупотреба с негов подпис или изписани имена „на бланкет”. Във всички случаи, обаче, С. Й.Й. не се е явявал лично пред посочените нотариуси съответно в община Чадър Лунга, Молдова и в Москва, Русия, и не е подписвал там документи. Отделно от това, позовавайки се на разпоредбите на Кодекса за международното частно право (КМЧП) и конкретно на нормите на чл.62, ал.2, т.1, чл.65 и чл.98, ал.1 от същия, ищецът твърди, че пълномощното от 10.11.2017г. не би могло да учреди валидно представителна власт за Б.Т.С., тъй като, независимо от другите му пороци, не съдържа нотариално удостоверяване и на съдържанието, направено едновременно със заверката на подписа, каквото е изискването на чл.37 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Въз основа на тези основни фактически твърдения ищецът счита, че пълномощното от С. Й.Й. като управител на „СИМ СОЛ” ЕООД за Б.Т.С., с нотариална заверка от 10.11.2017г. от нотариус А.А. в Република Молдова, регистрирано под №161**, както и обективираната с него упълномощителна сделка са нищожни.

 

Нищожността на пълномощното с нотариална заверка под №161** от 10.11.2017г., според ищеца, води до недействителност на сключения въз основа на него от пълномощника Б.Т.С. договор за покупко-продажба по НА №**, т.ІІ, рег. №**, дело №162/2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К., рег. №513 в НК, като сключен от лице без представителна власт, на основание чл.42 ал.2 ЗЗД.

Последващият договор за покупко-продажба, сключен по №120, т.ІІ, рег. №4681, дело №214 от 18.04.2018г. пред нотариус Д.В., рег. №**0 в НК, между „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и Н.В.В. не е прехвърлил собствеността на купувача Н.В. и неговата съпруга Д.И.В., тъй като е сключен от несобственик. Тъй като ответниците В. не са придобили валидно собствеността, не е и не може да породи действие спрямо ищцовото дружество „СИМ СОЛ” ЕООД като действителен собственик на имотите и учредената с договор по НА №121, т.ІІ, рег. №4682, дело №215/2018г. на нотариус Д. В., рег. №**0 в НК, ипотека върху магазин ** с идентификатор *********** и апартамент ** с идентификатор *******, в полза на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД. Правния си интерес от водене на установителен иск спрямо този ответник („СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, заменен в хода на процеса от неговия правоприемник в резултат на преобразуване (вливане) „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 1218**616) ищецът обосновава с необходимостта банката – ипотекарен кредитор да бъде обвързана със силата на пресъдено нещо, установяваща правото на собственост на ищеца върху процесните имоти от момента на неговото възникване въз основа на договорите за продажба по нот. актове №153/2013г. и **1/2013г., с което учредената от несобственик ипотека по нот.акт №121/18.04.2018г. ще му бъде непротивопоставима.

 

Ответникът „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище г.В., възразява по допустимостта на предявените спрямо него искове - за прогласяване нищожността на пълномощно от 10.11.2017г. с нотариална заверка на подписа на нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия; за прогласяване за недействителна продажбената сделка с недвижими имоти на ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД, сключена с ответното дружество „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД чрез пълномощника Б.Т.С. по НА №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. по описа на нотариус К.К., №513 в Нот. Камара; съответно за установяване в отношенията му с ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД, че ищцовото дружество е собственик на процесните недвижими имоти - апартамент **, паркомясто **, паркомясто **, магазин **, находящи се в сгради с административни адреси г.В., ***, съотв. №17, тъй като за „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е налице пасивна процесуална легитимация по оспорване валидността на пълномощно, с което е учредена представителна власт на трето лице - Б.Т.С. - касае се за едностранна правна сделка, по която ответното дружество не е страна, към момента на подаване на исковата молба „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е собственик на описаните имоти, не упражнява фактическата власт върху тях. В условие на евентуалност, оспорва исковете като неоснователни.

 

Оспорва като неверни твърденията на ищеца: - че процесното пълномощно, с което ищцовото дружество е учредило представителна власт на Б.Т.С. да се разпорежда с недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД, не е подписано от С. Й.Й. и че той не си е изписал имената под него, а в условие на евентуалност – че същите са били изписани „на бланкет” или се касае за „пренасяне на подписа”; - че С. Й.Й. не е посещавал Р. Молдова, не се е явявал пред нотариус А.А., не е вземал решение за продажба на имотите, съответно не е подписвал такова решение и декларация по чл.264 от ДОПК, заверени пред нотариус Д.в Москва на 17.11.2017г, като тези твърдения счита и за неотносими към спора. Оспорва и твърдението, че С. Й.Й. не познава Б.Т.С., което твърдение счита и за неотносимо към процесния спор.

 

Счита за неоснователни и правните аргументи на ищеца срещу валидността на пълномощното, позовавайки се на чл.61 от КМЧП и противопоставяйки твърдения, че тъй като местоизвършване на волеизявлението по упълномощаването е Република Молдова, то за неговата валидност следва да се прилага молдовския закон, който не предвижда изискване за заверка на съдържанието при упълномощаване. Твърди, че тъй като управителят на дружеството упълномощител - С. Й.Й. е положил подпис и е изписал имената си под даденото пълномощно, то това пълномощно е истински документ, който е съставен в предвидената от закона форма, с оглед на което и упълномощването е валиден правен акт, годен да породи правните си последици. Сключената въз основа на това упълномощаване сделка по НА №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. по описа на нотариус К. също е валидна и е породила правните си последици, като е направила „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД собственик на процесните имоти. Становището си за валидност на извършената сделка аргументира и с твърдение, че продажната цена е била заплатена изцяло – чрез две плащания, извършени на 19.01.2018г. и на **.01.2018г., с което по банковата сметка на „СИМ СОЛ” ЕООД в „Сибирска банка за реконструкция и развитие” е била преведена сумата от 101 000 щатски долара. И тъй като плащането не е било оспорено или върнато от ищеца като извършено без основание, то следва, че дружеството е потвърдило и извършената сделка по смисъла на чл.**1 от ТЗ (в случай, че се приеме, че не е налице валидно упълномощаване на Б.Т.С.).

При тези основни насрещни твърдения и като сочи, че със сключената валидна и действителна продажбена сделка ищецът „СИМ СОЛ” ЕООД е загубил правото на собственост върху процесните имоти, ответникът аргументира и становището си за неоснователност и на предявените установителни претенции.

 

Ответниците Н.В. и Д.В. оспорват твърденията на ищцовото дружество, че сделката, с която техния праводател „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е придобил имотите от ищцовото дружество, обективирана в нотариален акт № **, т.II, peг. № **, н.д. № 162/2018г. от 16.02.2018г. на И.М.-И., пом. нотариус по заместване при нотариус К.К., peг. № 513 на НК, е извършена с представяне пред нотариуса на неистински документи: пълномощно от 10.11.2017 година на нотариус А.А. в Р. Молдова, с което С. Й.С., като управител на „СИМ СОЛ” ЕООД, е предоставил представителна власт в полза на Б.Т.С.; решение на С. Й.С., като едноличен собственик на капитала на дружеството за продажба на имотите и декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на С. Й.С., заверени при нотариус в гр. Москва, Р Федерация. Твърдят, че са добросъвестни купувачи и собственици на процесните имоти, придобили собствеността на имотите от собственика им „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с валидна сделка във валидна правна форма и на годно правно основание. Извършените от тях след придобиването на имотите различни правни и фактически действия (деклариране по чл. 14 ЗМДТ придобиването на собствеността, смяна на партидите, по които се отчитат доставяните вода и ел. енергия, застраховане на имотите, сключен договор за наем на придобития магазин **, др.) безспорно доказвало, че осъществяват непрекъснато и необезпокоявано владение и сочат манифестиране на правата им на собственост спрямо трети лица, своене на придобитите имоти. Като твърдят, че са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 от Закона за собствеността (ЗС), съответно, че са сторили разходи за запазване на имотите – платени суми за поддръжка на общите части, прилежащи към процесните имоти, на обща стойност 496.25 лева, ответниците В. упражняват право на задържане върху имотите до заплащане на извършените от разходи за имота имота по реда на чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗС.

 

Ответникът „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (заменен в хода на процеса от неговия правоприемник в резултат на преобразуване (вливане) „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 1218**616) твърди, че като ипотекарен кредитор банката е добросъвестно лице, което на законно основание е придобило правото и е вписало в своя полза обезпечение на вземането си от също така добросъвестния приобретател по сделката за покупко-продажба, обективирана в нот. акт №120, т.ІІ, peг. № 4681, д.№214 от 18.04.2018г. на нотариус Д. В. върху процесните имоти.

 

Трето лице - помагач на страната на ответниците Н.В. и Д.В.К.Г.К.,*** действие Pайонен съд - Варна, peг. № 513 в Нотариалната камара, възразява, на първо място, за липса на предпоставките по чл.219 от ГПК за привличането му, което обосновава подробно с действието на решението по ревандикационния иск и нормите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), в частност чл.73, ал.1 ЗННД. На второ място, аргументира становище за липса на пасивна процесуална легитимация на иска по чл.73 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД, обосновано с твърдения, че сделката за прехвърляне на собствеността върху процесните имоти от „Сим Сол” ЕООД на „Камуел България” ЕООД е изповядана от помощник-нотариус по заместване И.М.-И., за чийто действия нотариусът не носи солидарна отговорност. По същество оспорва основателността на предявения иск по чл.108 ЗС, присъединявайки се към изложените в тази връзка твърдения и доводи на ответниците В..

Допълнително е аргументирано становище, че от страна на помощник-нотариуса по заместване, изповядал сделката, не са налице извършени нарушения на нормата на чл.25 от ЗННД, свързани с опазването правата и интересите на страните, или допускане на пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Направена е била нужната документална проверка, включително по отношение на представителната власт на пълномощника на „Сим Сол” ЕООД, като е констатирано, че представените в оригинал документи - пълномощно от С. Й.Й., в качеството му на управител на продавача „Сим Сол” ЕООД, решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – продавач за разпореждане с процесните имоти и декларации по чл.264, ал.1 ДОПК са в изискуемата от закона форма, отчитайки в тази връзка приложението на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. /Хагската конвенция/ по отношение на нотариално удостовереното от нотариус в Република Молдова пълномощно с рег.№ 161** от 10.11.2017 г., съответно чл. 12 Договор между Народна република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела от 19.02.1975 г. по отношение на решението на едноличния собственик на капитала и декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК.

Оспорва твърдението на ищеца, че представеното пълномощно не би могло да учреди представителна власт поради неспазването на изискването на чл.37 ЗЗД за заверка на съдържанието на същото, като противопоставя твърдение, че тази повелителна норма е с териториално действие, т.е. императивна норма на вътрешния обществен ред на България, която не препятства прилагането на правопорядъка на държавата по местоизвършване на упълномощаването даже и той да установява по-различна форма за действителност при упълномощаване за сключване на договори в нотариална форма. Позовавайки се на норми от КМЧП твърди, че при удостоверяването в чужбина на подписа на пълномощни за сключването на договори в нотариална форма на територията на Република България овластяването възниква по местоизвършване на едностранната сделка. С оглед на това и като твърди, че доколкото подписът на упълномощителя в използваните от него документи е бил с редовна от външна страна нотариална заверка на подписа помощник-нотариусът по заместване не би могъл да има знание или съмнение за какъвто и да било порок в упълномощителната сделка, решението или декларациите, счита, че при изповядване на прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт №**, т. II, peг. №**, н.д. № 162/2018 г. от 16.02.2018 г. са били представени всички изискуеми документи, удостоверяващи правото на собственост на продавача и всички специални изисквания на закона, в това число и представителната власт на участващите в нотариалното производство лица.

 

Ответникът и трето лице - помагач на страната на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД Б.Т.С., ЕГН ********** (заменен в хода на процеса от неговите наследници по закон от четвърта степен по съребрена линия З.М.П., ЕГН **********, и Н.Д.В., ЕГН **********), не е подал отговор по исковата молба на ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********.

 

Предявените насрещни искове на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, срещу ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, са обосновани със следните твърдения:

Имотите са продадени за сумата от 101 000 лева. Плащането на продажната цена е извършено преди изповядване на сделката с два банкови превода направени на 19.01.2018г. и на **.01.2018г. по банковата сметка на „СИМ СОЛ” ЕООД, с ЕИК: *********, в „Сибирска банка за реконструкция и развитие”. На 19.01.2018г. е преведена сумата от 11000 щатски долара с основание „Аванс за продажба на недвижим имот в България”. На **.01.2018г. е преведена сумата от 90000 щатски долара, с основание „Окончателно плащане за продажба на недвижим имот в България”. Общата преведена сума е в размер на 101 000 щатски долара. След превеждане на сумата между страните по сделката е постигнато съгласие окончателната продажна цена да бъде в размер от 101 000 лева. Това е и цената при която е сключен договорът за продажба. Разликата над 101 000 лева до сумата от 101 000 щатски долара, представляваща по курса на долара към 16.02.2018г. (1,56918 лева за долар) сума от 57**7,18 лева или 36 635,17 щатски долара се явява недължимо платена, но до настоящия момент не е върната от „СИМ СОЛ” ЕООД на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Поради това за „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е налице правото на основание чл.55 от ЗЗД да иска от „СИМ СОЛ” ЕООД връщане на платената без основание сума от 36 635,17 щатски долара (с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. - 57**7,18 лева). Искът е предявен като частичен за сумата 1 000 щатски долара. При евентуалното уважаване на предявения от „СИМ СОЛ” ЕООД иск за обявяване за недействителен договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. ***3 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №***, акт №**, т.ІХ, за „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ще възникне право да иска, на основание чл.34 от ЗЗД връщане на платената по договора цена в размер на 101 000 лева (с равностойност в долара по курса на долара за 16.02.2018г. - 64 364,83 щатски долара). Искът е предявен като частичен за сумата 1 000 щатски долара.

 

Ищецът „СИМ СОЛ” ЕООД – ответник по предявените спрямо него от страна на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД насрещни искове обосновава становище за тяхната неоснователност. Като поддържа твърденията си за нищожност на пълномощното от 10.11.2017г., съответно за недействителност на основание чл.42 ал.2 ЗЗД на сключения въз основа на него от пълномощника Б.Т.С. договор за покупко-продажба по НА №**, т.ІІ, рег. №**, дело №162/2018г., ищецът счита, че изявленията на мнимия пълномощник в нотариалния договор за превеждане на цена „по банков път от „дружеството-купувач” на „дружеството ­продавач” преди подписване на настоящия нотариален акт”, не обвързват „СИМ СОЛ” ЕООД. Поддържа и твърдението си, че дружеството никога не е имало сметка в посочената „Сибирска банка за реконструкция и развитие” гр. Тюмен, нито е изразявало воля за откриване на сметка в тази банка чрез представляващия дружеството или трето оправомощено лице, подобна сметка не е и декларирана от дружеството пред БНБ по реда на чл.7 ал.5 от Валутния закон.

Оспорва като неистински представения от ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД документ - справка с изх. № 11/02.02/02.02.2018г. от Сибирска банка за реконструкция и развитие /дружество с ограничена отговорност/, подписана от „зам.началник на отдела обслужване на разплащания”. Доводи в тази насока обосновава и с оглед наличието на друга такава справка, издадена от същата Сибирска банка за реконструкция и развитие с изх.№ 15.02./ 01/ 03.02.2018г. за извършени преводи от 164500 щ.д. по сметка в тази банка на друго българско търговско дружество - „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ” ЕООД, ЕИК *********, в която номерът на сметката е идентичен с този от справката за сметката на „СИМ СОЛ” ЕООД - сметка № **111840600000000764 в щатски долари. Според страната, индиция за неистинността на справката е и значителната разлика между посочената в договора обща продажна цена от 101 000 лв. и сумата от 101 000 щатски долара, която ответникът твърди да е платил, като твърди, че по правило изпълнението следва постигането на съгласието по цената, поради което превеждането на значителна сума без причина е необяснимо. Сочи и станал му известен в хода на процеса факт, че понастоящем лицензията на кредитната организация Сибирска банка за реконструкция и развитие /дружество с ограничена отговорност/ за осъществяване на банкови операции е отнета от Централната банка на Руската Федерация със заповед на нейния председател от 06.02.2018г.

 

Делото е разгледано в няколко открити съдебни заседания, в хода на доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани и приети са и заключения на съдебно-графологическа и съдебно-счетоводна експертизи.

 

В хода на устните прения ищецът „СИМ СОЛ” ЕООД чрез процесуалния си представител по делото адвокат П.С. аргументира становище за доказаност и основателност на предявените искове и моли за тяхното уважаване. Доводите на страната са подробно развити и в представена писмена защита.

 

Ответникът и трето лице – помагач на страната на ответниците В. по предявения срещу тях иск по чл.108 ЗС „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Я.Я. моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържа становището си за недоказаност на ищцовото твърдение, че лицето, извършило продажбената сделка от негово име не е притежавало представителна власт, като противопоставя твърдение, че са били спазени всички правила за издаване на пълномощно съгласно законодателството на Република Молдова са изпълнени, поради което лицето Б.С. е действал като валиден пълномощник на дружеството „Сим Сол” ЕООД. Допълнително аргументира подробно становище за приложимост в случая на разпоредбата на чл.**1 от ТЗ, поради което и с оглед липсата на своевременно и надлежно противопоставяне от страна на търговеца – продавач, поради което и извършената от негово име продажбена сделка следва да се счита потвърдена.

В условие на евентуалност моли за уважаване на предявените от него насрещни искове.

 

Ответниците Н.В. и Д.В., представлявани в процеса от общия им пълномощник адвокат Д.В., молят за отхвърляне на предявения срещу тях иск. Подробно се аргументира становище, че дори упълномощителната сделка да е недействителна, каквото по същество считат, че не е доказано в процеса, то релевантно за отхвърлянето на исковете е обстоятелството, че ищецът не е успял да обори презумпцията на чл.**1 от ТЗ.

В условие на евентуалност молят за уважаване на направеното искане по чл.72 от ЗС и да им се признае правото на задържане върху имота до заплащане на претендираните разноски.

 

Ответникът „БАНКА ДСК” ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.И., моли за отхвърляне на предявените искове. Доводите на страната са подробно развити в представена писмена защита.

 

Подпомагащата ответниците Н. и Д. В. по предявения срещу тях иск по чл.108 ЗС страна К.К., представлявана в процеса от упълномощен представител адвокат Л.М., аргументира становище, че оспорваната упълномощителна сделка е валидна като са спазени изискванията за форма по местоизвършването на тази сделка и пълномощното е годно да бъде използвано за прехвърляне на права и на територията на Република България. Присъединявайки се към становищата на ответниците за приложимост в случая на разпоредбата на чл.**1 от ТЗ, счита за недоказано в процеса, че ищецът се е противопоставил веднага след узнаването за сключената от негово име разпоредителна сделка, началния момент на което узнаване свързва с вписване на сделката в публичния регистър.

 

На самостоятелно основание моли в мотивите на решението да бъде прието, че при изповядване на сделката между ищеца и първия ответник „Камуел България” от страна на помощник-нотариуса по заместване на нотариус К.К. са били изпълнени всички изисквания на закона, относими към извършването на необходимите проверки, в т.ч. и такива, които не се налагат по закон, каквато е проверката на поставения апостил, представените документи са били редовни от външна страна, като евентуално установяване на тяхната подправка или недействителност може да бъде извършена само след нарочно изследване от специалисти.

 

Ответниците и трети лица - помагачи на страната на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД З.М.П. и Н.Д.В. не са взели участие в съдебното производство, не са изразили становище по исковете.

 

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

 

Между страните не се спори, установява се и от представените по делото писмени доказателства, че с договор за покупко-продажба от 04.11.2013г., сключен по Нотариален акт (НА) №153, т. ІІІ, рег. **977, дело №**4/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в Нотариалната камара (НК), вписан в Служба по вписванията (СВ) вх. рег. №25352 от 05.11.2013г., акт №86, т. LXVII, и договор за покупко-продажба от 27.12.2013г., сключен по НА **1, т. IV, peг. №9088, дело №591/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в НК, вписан в СВ вх. рег. №**733/**.12.2013г., акт №64, т. LXXXII, ищцовото дружество „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София е придобило собствеността на процесните недвижими имоти - апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********, и магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, находящи се в г.В., ***, комплекс „В.**” и ***, обект №**.

 

Между страните по делото няма спор, установено е и от събраните писмени доказателства, че на 16.02.2018г. ответното дружество „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище г.В., в качеството на купувач, е сключило договор за покупко-продажба на процесните имоти по нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, н.д. №162/2018г., подписан пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при К.К. *** действие PC Варна, вписан под №513 в Нот. камара, вписан в СВ Варна вх.рег. №***, акт. №**, т.ІХ. Продавач по договора е ищцовото дружество „СИМ СОЛ” ЕООД. Не се спори, а и се установява надлежно чрез справка в Търговския регистър (чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ), че към датата на тази сделка управител на дружеството е С. Й., който е и едноличен собственик на капитала. При сключването на договора дружеството - продавач е представлявано от пълномощник – Б.Т.С., ЕГН **********, с л.к. №*********, изд. на 09.05.2014 г. от МВР - Добрич, с постоянен адрес:***, като в нотариалния акт е вписано, че същият е упълномощен с представено пълномощно, заверено от нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. и сертифициран с апостил, заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г. В акта е удостоверено, че общата продажна цена на всички недвижими имоти е 101 000 лева, която е била платена изцяло от купувача по банков път по банковата сметка на продавача в СИБИРСКА БАНКА ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗВИТИЕ. Удостоверено е също така, че владението върху имотите се предава на купувача в деня на подписването на договора. Посочено е в НА, че при съставянето му са представени решение на дружеството – купувач, взето на 17.11.2017г. в град Москва, Руска федерация, и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, и двата документа с нотариално удостоверяване на подписите на управителя С. Й.от В. А. Д.- нотариус в град Москва, като положени лично пред него.

 

Сключената сделка от името на ищцовото търговско дружество „СИМ СОЛ” ЕООД с предмет продажба на недвижими имоти, се оспорва като се твърди, че нотариалното изповядване на упълномощителната сделка на представителя на дружеството – продавач в тази продажба е извършено без присъствието на упълномощителя (липса на упълномощаване). Основният аспект на правния спор се отнася до определяне на приложимия критерий обществен ред. Тази задача изисква едновременното съобразяване както на правилата относно упълномощителната сделка, така и на правилата, приложими към самата сделката, за която е предназначено упълномощаването. Изолираният подход, предоставящ превес на правилата за упълномощителна сделка, е неподходящ от гледна точка на принципа за избягване на практики на „пазаруване“ на удобен форум, с цел заобикаляне на правилата по място на извършване на сделките, за които е предназначено упълномощаването. Основание за това представя възприетия от Кодекса за международното частно право (КМЧП) принцип за най-тясна връзка – чл.2, чл.12, чл.45, чл.46, чл.62, чл.65, чл.94. В този ред трябва да бъдат посочени и трансграничните елементи на връзка с процесния случай -  нотариалното упълномощаване в Молдова за извършване на процесната разпоредителна сделка с недвижимото имущество на ищцовото дружество; откриването на сметка в Русия на името на ищцовото дружество, по която купувачът е договорил и е извършил плащане на продажната цена по процесната сделка; изготвянето на решението на едноличния собственик и на декларацията на ищцовото дружество за липса на задължения за процесните имоти, изготвена и подписана в Русия.  Всички други релевантни фактори, отнасящи се до процесната сделка, са свързани с България – процесните недвижими имоти са в България, основното място на дейност на ищцовото дружество (упълномощителя, или още представлявания) и трайната отседналост на упълномощеното лице (пълномощника), са в България.

 

Съгласно посочените норми от КМЧП, определянето на приложимия в случая обществен интерес следва да бъде възложен в полза на българските закони. Както вече бе посочено, противното разбиране крие риск от създаване на условия за стимулиране на практики за заобикаляне на обществения ред, приложим към сделките с дружествена недвижима собственост в България, въз основа на свободното избиране на “подходящ форум” къде да бъде изповядана упълномощителната сделка, съответно осъщественото разплащане да бъде насочено към трета държава. Не това е целта на законодателя при дадената от него уредба в КМЧП, и по- специално в чл.40, ал.2 (където се забранява отклоняване от правния ред, относим към правното положение на българските юридически лица), чл.46, ал.2 (задължението да се съобразят повелителните норми от българските закони приложими към правните сделки извършвани от българските юридически лица с тяхното недвижимо имущество в България), чл.58 (задължението да се съобразят повелителните норми от българските закони приложими към компетентността и функционирането на органите на българските юридически лица (т.3), към представителство (т.5)), чл.62 (задължението да се съобразят повелителни норми от българските закони, приложими към съществуването и обхвата на представителната власт на представителя и последиците от неговите действия, в случите, когато основното място на представителя и на представлявания, и на третото лице, страна по сделката, осъществена чрез представителя, е в България, и отсъства избор на приложимо право по тази сделка, сочещо различно от българското право). Следователно, общественият ред в процесния случай следва да бъде ценен съобразно спецификата на обстоятелствата и въз основа на повелителните норми от българските закони. Основният критерий тук е дали разпореждането с недвижими имоти на българско дружество с ограничена отговорност, осъществено въз основа на упълномощителна сделка, изповядана в Молдова, в отсъствието на законния представител на това дружество - упълномощителя, засяга съществена правна норма от българския правен ред или право, което е признато за основно от българския правен ред. За целта освен основните конституционни права трябва да се провери и дали съществуват  ограничителни правни норми, въведени в охрана на основен правен принцип, съответно дали съществува оправдан обществен интерес, който надделява в полза на ограничаване действието и ефективността на съответните основни норми, принципи и права от българския правен ред. Като отправна точка на проверката следва да се вземат следните разпоредби:

На първо място, водеща роля тук има установения в чл.17 от Конституцията принцип за неприкосновеност на частната собственост, която се защитава от закона. Неприкосновеността и защитата на частната собственост са от повелителен характер и се отнасят не само до държавата, но и до частно-правните субекти. Характерна особеност на повелителните норми от категорията на чл.17 от Конституцията е, че те сами определят приложното си поле, независимо от приложимото право към съответната разпоредителна сделка (определяно по линия на избор на приложимо право или според някой от конкуриращите се критерии в международното частно право за определяне на приложимо право при сделките с международен елемент). Това отговаря най-пълно на задачата, изведена пред неприкосновеността на частна собственост в България, чиято функция е и конституционно закрепеното право на защита на тази неприкосновеност. Следователно, особените повелителни норми, каквато е нормата на чл.17 от Конституцията, имат пряко въздействие върху съдържанието на правоотношенията по въпросите за неприкосновеността на собствеността, които могат да възникнат в рамките на едно такова правоотношение, независимо от приложимото към него право. С други думи при вземане на решение съдът е длъжен ex officio да се произнесе относно прилагането на особените повелителни норми, независимо от приложимото към спорното правоотношение право. Особена ценност на чл.17 Конституцията е, че действа като непреодолима преграда пред “пазаруването на удобен съдебен форум” (селекцията на критерии за привръзка на едно правоотношение с правото на друга държава), с цел да бъде отслабен ефект на неприкосновеността на собствеността - в случая на недвижимата дружествена собственост в България. Несъмнено упражняването на правата в такава собственост засягат по подразбиране изцяло и основно българския правен ред, което оправдава и обвързването на неприкосновеността на тази собственост с чл.17 от Конституцията и правната система на българската държава. Въпросът с неприкосновеността на недвижимата дружествена собственост далеч надхвърля и не може да се сведе до въпроса за изпълнение на задължения или упражняване на права по съответното правоотношение, които въз основа на различни критерии за привръзка могат да бъдат възложени на уреждане на правото на друга държава. Ето защо в случаите като този, при който следва да се даде решение на защитата на правата на ищеца, тълкуването на правнозначимите обстоятелства и на приложимото към това право трябва да държи сметка за спазване ефективността на особеното повелително правило на чл.17 от Конституцията.

 

Законовата уредба на разпоредителните сделки с недвижима собственост на дружествата с ограничена отговорност се съдържа в чл.137, т.7, чл.141 от ТЗ, където са разгледани правомощията и механизма на функциониране на органите на това дружество – собственик/собственици и управител/управители. Отличителна черта на тази уредба е, че не допуска изземване/заместване на управленските правомощия както от страна на дружествените органи (въпреки, че правомощията на съдружниците включват и правото на вето на разпореждането с недвижима собственост на дружеството), така и от страна на външни лица. Следователно, превземането (окупацията) на тези управленски, в това число и разпоредителните, правомощия от трети лица нарушава конституционно установения принцип на неприкосновеност на частната собственост (владение, ползване, разпореждане) на дружеството с ограничена отговорност. Отличителни белези на понятието окупация на управленските правомощия на управителя на ООД от трети лица по отношение разпореждането с дружествената недвижима собственост са упражняване на управителните правомощия от трето лице, по начин, при който това трето лице превзема и облича властта на управителния орган на дружеството с ограничена отговорност не по установения за това ред като извършва за сметка на дружеството една или друга разпоредителна сделка с недвижимата собственост на това дружество с приобритател отново трето на дружеството лице.

 

Тези специфични белези отличават окупацията на управленските правомощия на управителя на ООД от фигурата на мнимия представител. Първо, по силата на упълномощителната сделка управителят на ООД овластява едно трето лице да представлява управляваното от него дружество, т.е. касае се за упражняване на вече упражнени управленски правомощия от страна на управителя на това дружество. Второ, уредбата на търговското представителство, дадена в чл.22, ал.2 ТЗ (фигурата на прокуриста), изисква специално упълномощаване за разпоредителни сделки с недвижима собственост на ООД, без което трето лице, сключващо сделки с това дружество чрез прокуриста, не може да се счита за добросъвестно трето лице по отношение на тези сделки. По същия начин е и уредбата на сделките с недвижима собственост на ООД, извършвани от търговски пълномощник, дадена в чл.26, ал.2 ТЗ. Важна особеност на тези завишени изисквания, поставени от ТЗ, е, че същите се отнасят до дейността на лица, които поради своята експертност са по-тясно интегрирани към управлението на дружествените дела срещу възнаграждение, запазвайки качеството си на външно лице на дружеството. Следователно, както от правна, така и от каквато и да е друга логика би било contra legem да се приеме, че режима на сделките с недвижима собственост на ООД, извършени въз основа на окупацията на управленските правомощия на управителя на това дружество от лица, които не покриват обективните критерии на прокурата или на търговския пълномощник, следва да бъдат приравнени на сделките, попадащи под уредбата на чл.42 от ЗЗД.

 

За разлика от упълномощителните сделки по чл.36 от ЗЗД, по отношение фигурата на прокурата Търговският закон (чл.24) предвижда вписване на упълномощаването в Търговския регистър, а по отношение на търговския пълномощник – дейности, “свързани с обикновената дейност на търговеца”, които изисквания са водещи за определяне противопоставимостта на сключените сделки с трети лица от прокуриста, съответно от търговския пълномощник, спрямо тези трети лица, които не могат да позовават на добросъвестност. Специалната уредба на разпоредителните сделки с недвижима собственост на ООД, извършени от прокурист или търговски пълномощник, предвижда в чл.29, ал.2 от ТЗ търговецът да заяви изрично “в писмена форма, в едномесечен срок след узнаване на сделката, но не повече от 1 година от извършването на сделката”, че потвърждава тези сделки, сключени за негова сметка, без съответната за това представителна власт.  Потвърждението трябва да бъде адресирано до третото лице и до прокуриста, съответно до търговския пълномощник. Следователно, преодоляването на последиците от окупацията на правомощията на управителя е невъзможно, ако в указания срок и по указания начин в чл.29, ал.2 от ТЗ не бъдат потвърдени разпоредителните сделки с дружествената недвижима собственост. Правилото на чл.29, ал.2 ТЗ е функция на конституционния принцип за неприкосновеността на недвижимата собственост на ООД.

 

При така установените правила се налагат следните изводи:

 

Въведените ограничения по отношение на сключваните за сметка на дружеството с ограничена отговорност разпоредителни сделки с негова недвижима собственост са от повелителен ред, функция на неприкосновеността на тази собственост. Спазването на тези повелителни норми, от гледна точка защитата на неприкосновеността на недвижимата собственост на ООД, е усилена по отношение на изискванията за добросъвестност на третите лица, които придобиват притежаваната от ООД недвижима собственост въз основа на разпоредителни сделки, сключени за сметка на дружеството. Усилената защита на интересите на ООД посредством специализацията на критерия „добросъвестност на третите лица“, придобиващи недвижима собственост на това дружество по разпоредителни сделки, осъществени въз основа окупация на правомощията на неговия управител от трето лице, не може да бъде отслабена по отношение на тези трети лица, въз основа правилото на чл.40 от ЗЗД. Действието на това правило е ограничено от разпоредбата на чл.29, ал.2 от ТЗ (lex specialis derogat legi generali). В случай, че ООД не упражни правата по чл.29, ал.2 от ТЗ и в рамките на едногодишния срок от извършване на разпоредителна сделка с недвижима собственост на дружеството, извършена въз основа на окупация правомощията на неговия управител, тази сделка се стабилизира като недействителна по отношение на третото лице - приобретател на дружествената недвижима собственост, без значение дали това трето лице е договаряло във вреда на дружеството, по смисъла на чл.40 ЗЗД. По отношение степента на защита на дружествената недвижима собственост фактическият състав, установен в чл.29, ал.2 ТЗ, изключва и приложимостта на правилото за конклудентното съгласие, въведено в чл.**1 ТЗ, доколко последното е приложимо по отношение на движимите вещи, или при сделки с недвижима собственост, когато разпореждането с тази недвижима собственост надхвърля обхвата на представителната власт на прокуриста, съответно на търговския пълномощник, но все пак стъпва на тяхната представителна власт, където отклонението се дължи на определяне обхвата на тяхното овластяване.

 

Въз основа на специализацията в уредбата на извършваните за сметка на ООД разпоредителни сделки с негова недвижима собственост въз основа окупацията на правомощията на неговия управител, на въпроса за “обществения ред “ следва да се даде следния отговор:

 

Правилото на чл.29, ал.2 от ТЗ изключва възможността за саниране на сделките, сключени за сметка на ООД, с които въз основа окупацията от трето лице на правомощията на управителя на това дружество се извършва разпореждане с неговата недвижима собственост към трето лице, ако в едномесечен срок и не по-късно от година от датата на такава сделка дружеството, чрез своя управител, не направи изрично потвърждение на тази сделка в писмена форма до третото лице - приобритател и до третото лице, извършило разпореждането с тази дружествена собственост. С изтичането на тези срокове, при бездействие в контекста на предоставената с чл.29, ал.2 ТЗ възможност за потвърждаване на такава сделка, защитата на дружествената недвижима собственост не може да бъде отблъсната, съответно ограничена по съображения за добросъвестност на трето лице, съответно въз основа правилото за конклудентното съгласие.

 

Именно в рамката на така изясненото понятие за “приложимия обществен ред” следва да бъдат разгледани и ценени повдигнатите от страните по делото спорни въпроси, отнасящи се до процесното пълномощно, изповядано в Молдова, откритата в Русия банкова сметка *** – продавач и извършения по нея превод на цената по процесната сделка, съответно документите, подготвени в Русия, за нуждите на процесната сделка.

 

В конкретния случай нито се твърди, нито се установява, че представлявалото ищцовото дружество - продавач при процесната продажба лице Б.С., е бил с надлежно учредена прокура или е действал като търговски пълномощник на търговеца. Не се установява и надлежно упълномощаване на това лице с право да отчуждава и да обременява с тежести недвижимите имоти на дружеството при спазване на изискваната форма за това.

 

Съгласно чл.252, ал.2 от Гражданския кодекс на Република Молдова (Гражданский кодекс на Республики Молдова №1107 от 06.06.2002), пълномощно за извършване на сделки, изискващи нотариална форма, трябва да бъде нотариално заверено. Извън този законов текст, нито в кодифицираната материалноправна уредба (ГК), нито в специалния Закон за нотариусите (Закон №1453 от 08-11-2002 о нотариате) се съдържат специални изисквания за нотариалното удостоверяване на упълномощителни сделки, насочени към разпореждане с недвижими вещи. С оглед на това следва да се приеме, че извършеното на дата 10.11.2017г. удостоверяване на процесното пълномощно от нотариус А.А., Република Молдова, АТО Гагаузия (лично явяване на С. Й.Й. в качеството на управляващ на „СИМ СОЛ” ЕООД, който след прочитане на текста на пълномощното и неговия превод е положил лично подпис пред нотариуса) отговаря на специалните изисквания по местоизвършване на сделката. Наведените в тази връзка доводи на ищеца за неспазена форма на пълномощното по смисъла на чл.37 ЗЗД се преценяват като неоснователни. Основен принцип при определяне на приложимото право при частноправните отношения с международен елемент е уреждането им от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Съгласно чл.61 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката, като е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. При удостоверяването в чужбина на подписа на пълномощни за сключването на договори в нотариална форма на територията на Република България овластяването възниква по местоизвършване на едностранната сделка. Представителната власт се поражда вследствие волеизявлението на представлявания, засвидетелствано съобразно местните законови изисквания.

 

Назначената и приета по делото съдебно-графологическа експертиза (СГЕ) категорично установява, че ръкописния текст (саморъчно изписани имена) и подписите в представените пред нотариуса при изповядване на процесната сделка от 16.02.2018г. - пълномощно от 10.11.2017г., дадено от С. Й.Й. като управляващ на „СИМ СОЛ” ЕООД, на Б.Т.С., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписа на нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. под №161** и сертифициран с апостил заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г., протокол – решение на С. Й.Й. като едноличен собственик на капитала на „БГ МОЛС” ЕООД, в качеството на едноличен собственик на капитала на „СИМ СОЛ” ЕООД, с дата 17.11.2017г., и декларация от С. Й.Й. като представляващ на „СИМ СОЛ” ЕООД по чл.264 ал.1 от ДОПК от 10.01.2018г., последните две написани на руски език, с нотариална заверка от 17.11.2017г. в Москва от нотариус Дегтярев, не са на лицето, посочено като техен автор.

 

Това опровергава отразената от нотариуса констатация, че представляващия дружеството – упълномощител „СИМ СОЛ” ЕООД негов управител С. Й.Й. се е явил лично пред него и след като е прочел писмения текст на представеното за нотариално заверяване пълномощно е изписал собственоръчно имената си и се е подписал. Налага се извод, че изискваната от специалния закон процедура по нотариалното удостоверяване на пълномощното (чл.50, във вр. с чл.44, ал.2 и чл.42 от Закона за нотариусите на Република Молдова №1453 от 08-11-2002), не е била спазена. А установения по делото факт, че подписът в това пълномощно не е положен от законния представител на дружеството дава на съда достатъчно основание да приеме, че липсва изявена воля (съгласие) за сключването на упълномощителната сделка, поради което и на това основание същата е нищожна.

 

Предявения в тази връзка иск за прогласяване нищожността на пълномощно от 10.11.2017г. с нотариална заверка на подписа на нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия, се преценява като основателен и се уважава.

 

От постъпилите в изпълнение на дадената съдебна поръчка до Руската федерация документи се установява, че според данните, налични в Консулския отдел на Министерство на външните работи, виза за влизане на територията на Руската федерация за българския гражданин С. Й.Й., роден на ***г., не е издавана за 2017 и 2018 години като същият не е имал действащи руски визи за указания период. Според данните от регистъра на населението лицето С. Й.Й., ЕГН **********, има само българско гражданство (така удостоверение рег. №АУ032533ВН на Община Варна).

 

Ценени заедно със заключението на графологическата експертиза тези официално удостоверени факти правят обоснован извода, че не е налице валидно упълномощаване на третото лице Б.Т.С., ЕГН **********,***, поч. на 01.07.2019г., да продава процесните имоти от името и за сметка на ищцовото дружество и не е налице валидно решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за продажбата на тези имоти. Първата от процесните сделки - тази от 16.02.2018г. по НА №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. по описа на нотариус К.К., №513 в НК, е сключена от мним пълномощник без валидна представителна власт за ищцовото дружество – продавач.

 

Извършените от нотариуса действия по проверка на дееспособността на явилите се страни в нотариалното производство и представителната власт на пълномощника на ищцовото дружество – продавач са ирелевантни за настоящото исково производство, поради което същите не се обсъждат. Тези действия биха имали релевантност в евентуално исково производство по чл.73 от ЗННД за ангажиране на отговорността на нотариуса за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения. Поддържаните в хода на процеса твърдения на нотариуса за липса предпоставките по чл.219 от ГПК за привличането му от ответниците Н. и Д. В. като трето лице – техен помагач съдът намира за неоснователно. Както съдът вече е имал повод да посочи, обстоятелството дали преди евикцията да е факт от правната действителност ответниците разполагат с правна възможност да инициират исково производство по чл.73 от ЗННД е ирелевантен за преценката за допустимост на привличането. Единственото условие, което процесуалният закон (чл.219, ал.1 от ГПК) поставя, е наличие на интерес за третото лице решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Такъв в случая безспорно е налице, тъй като при установяване валидността на нотариално удостоверената правна сделка с процесните недвижими имоти (първата продажба от 16.02.2018г.), въз основа на която ответниците – подпомагана страна се легитимират като собственици, не би се стигнало до основание за търсене на отговорност от нотариуса за вреди. Обстоятелството дали и доколко диспозитива и мотивите на решението по иска по чл.108 от ЗС (чл.223, ал.2 от ГПК) биха имали значение за евентуален бъдещ иск за вреди срещу нотариуса, изповядал сделката, също е ирелевантно за допустимостта на привличането. Ирелевантно спрямо възможността на ответниците – купувачи да водят срещу нотариуса, изповядал сделката, иск за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, е и предоставената им от закона възможност да  развалят продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД и да получат обратно платената цена и разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, както и разноските по делото (чл.189, чл.191 от ЗЗД), тъй като същата не обхваща напълно и изцяло вредите по чл.73 от ЗННД, чието обезщетяване нотариусът дължи.

 

Що се касае до възразената пасивна легитимация на нотариуса по евентуалния бъдещ иск по чл.73 от ЗННД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, съдът съобразява липсата на каквито и да било представени доказателства за установяване на твърденията на третото лице-помагач, че лицето, изповядало едната от процесните сделки – И.М. – И., е помощник–нотариус по заместване по смисъла на чл.46 от ЗННД. Отделно от това, единствените ограничения по отношение отговорността на нотариуса и неговия помощник са по отношение на задълженията, чието нарушаване може да ангажира отговорността за вреди, и по отношение лимита на тази отговорност. В тази връзка съдът приема за необосновано твърдението на третото лице – помагач, че предвидената в чл.40, ал.3 от ЗННД солидарна отговорност е само по отношение на помощник–нотариус, но не и по отношение на помощник–нотариус по заместване.

 

Ищцовото дружество не е потвърдило сключения от негово име без представителна власт договор за покупко-продажба, а е предприело активни действия за оспорване на същия чрез ангажиране на адвокат и предявяване на настоящия иск пред съда, в който именно смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел С.Т., по професия адвокат. Видно и от представените преписи от договори за наем от 15.05.2016 и 12.05.2017 година, ищцовото дружество е отдавало ползването на магазин ** за едногодишен период на трето лице - „Ботика” ЕООД. Твърдението на ищеца, че узнаването за разпоредената собственост е станало в края на м. май 2018 година след просрочие на наемната вноска за този месец, не е опровергано. Видно от представеното с отговора на исковата молба от ответниците Н. и Д. В. писмени доказателства, същите, легитимирайки се като последни приобретатели на имота, са сключили договор за наем с наемателя „Ботика” ЕООД на 01.06.2018 година, което косвено потвърждава твърденията на ищеца за момента на узнаване. Според показанията на свидетеля С. Т., веднага след това ищецът е предприел действия по установяване на твърдените от наемателя причини за неплащане на наема (появата на нов собственик, комуто „Сим Сол” ЕООД бил продал имота). Установените при проверката обстоятелства мотивирали ищеца да предприеме действия по защита на собствеността си. Настоящият иск е предявен на 26.06.2018г., т.е. в рамките на разумен едномесечен срок от узнаването за извършените разпоредителни действия със собствеността на дружеството и съставлява категоричен отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. В контекста и на изложеното по-горе поддържаното от ответниците възражение за приложение на разпоредбата на чл.**1 ТЗ е неоснователно. Следва в тази връзка да се съобрази и факта, че процесната сделка е сключена извън търговската дейност на мнимо представляваното търговско дружество.

 

Ето защо продажбения договор от 16.02.2018г. (по НА №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. на нотариус К. К.) между „Сим Сол” ЕООД – продавач и „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – купувач е недействителен и не е породил вещнопрехвърлителното си действие между страните. До момента на потвърждаването сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е в състояние на висяща недействителност. Поради липса на потвърждаване, към момента ищцовото дружество продължава да се легитимира като собственик на процесните имоти - магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********, и може да ги иска от всяко лице, което ги владее или държи без да има основание за това.

 

Нищожният договор не поражда действие и въз основа на него правото на собственост върху имота не е преминало към ответното дружество „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, съответно ищцовото дружество „Сим Сол” ЕООД не е загубило правото си на собственост. Извършената последваща разпоредителна сделка по нотариален акт №120 от 18.04.2018г., т. II, peг. №4681, дело №214/2018г. на нотариус Д. В., рег. №**0 в НК, вписан в СВ вх. рег. №9223/18.04.2018г., акт №1**, т. ХХІІ, с която ответното дружество „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е продало процесните имоти на ответниците Н.В.В. и Д.И.В., няма действие по отношение на действителния собственик – ищеца „Сим Сол” ЕООД. Придобитите по този продажбен договор права са от несобственик, поради което и ответниците В. не могат да се легитимират като собственици на жилището, двете паркоместа и магазина.

 

Няма спор, че понастоящем ответниците В. упражняват фактическа власт върху имотите. Те са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), защото са придобили владението по силата на договора за покупко-продажба от 18.04.2018г. по НА №120 от 18.04.2018г., т. II, peг. №4681, дело №214/2018г. на нотариус с рег. №**0 в НК, който е годно правно основание, и не са знаели (не се е твърдяло противното), че праводателят им „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е собственик. Твърдението им, че са установили владение на датата на закупуването на имотите, се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели Васил В. и Т.М..

 

При липсата на вещнопрехвърлителен ефект на сделката добросъвестността на купувача е ирелевантна за легитимацията му. Ищецът „Сим Сол” ЕООД е собственик на процесните имоти, който не е загубил правото си поради придобиването им от ответниците Н.В.В. и Д.И.В. на твърдяното от тях основание. Тези имоти се владеят от ответниците без основание, поради което предявеният ревандикационен иск на ищеца се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

 

Като обусловени от недействителността на първата разпоредителна сделка от 16.02.2018г. (по НА №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. на нотариус К. К.) следва да бъдат уважени и предявените установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, е собственик на процесните недвижими имоти - магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********.

 

По възражението по чл.72, ал.2 и 3 от ЗС на ответниците Н. и Д. В..

Основателността на възражението се определя от кумулативните изисквания на тази законова разпоредба – разноските да са необходими за запазване на вещта и да са направени от добросъвестен владелец на имота, тъй като с право на възражение по чл.72, ал.3, във вр. с ал.2 от ЗС разполага единствено добросъвестният владелец. Както се установи по-горе, ответниците Н. и Д. В. имат качеството на добросъвестни владелци. Посочените от тях разноски обаче – заплащане на дължимите такси за поддръжка на общите части, прилежащи към процесните имоти по сключени договори за поддръжка и управление на общите части в к-с „Вива 3” №1521 и №1521 от 23.04.2018г., нямат характера на необходими разноски, направени за запазване на недвижимите имоти. Касае се за уговорени такси (възнаграждения) по сключени договори по ЗУЕС като характера на възложените дейности на трето лице – изпълнител (управител на етажната собственост) не позволяват извод, че заплащането на сумите се е наложило за съхраняване на вещите и/или предотвратяване на тяхното погиване. Следователно вземането на ответниците В. за 496,25 лева не намира основание в чл.72, ал.2 ЗС, поради което и направеното възражение за задържане на имота до заплащане на тази сума следва да бъде оставено без уважение.

 

По насрещни искове на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД за връщане на платени във връзка с продажбата на имотите суми, предявени като частични.

Прогласяването на нищожността на разпоредителната сделка от 16.02.2018г., сключена по НА №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. на нотариус К. К., между „Сим Сол” ЕООД като продавач и „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като купувач, поражда задължение за всяка от страните да върне на другата страна всичко, което е получила от нея – чл.34 ЗЗД.

 

Твърденията на ответника, че във връзка с продажбения договор е превел по банкова сметка *** РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗВИТИЕ сума в общ размер на 101 000 щатски долара са останали недоказани.

 

Според представената по делото справка с изх. №11/02.02/ 02.02.2018г. от Сибирска банка за реконструкция и развитие, дружество „СИМ СОЛ” ЕООД е имало открита сметка в щатски долари, по която от контрагент „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД на 19.01.2018г. е била преведена сума от 11000 щатски долара с основание „аванс за продажба на недвижим имот в България“, а на **.01.2018г. - сумата 90000 щатски долара с основание „окончателно плащане за продажба на недвижим имот в България“. Посочения номер на сметката – **111840600000000764, съвпада напълно с номера на сметката, за която в издадена от същата Сибирска банка за реконструкция и развитие справка с изх. №15.02/01 от 03.02.2018г. (представена по т.д. №1059/2018г. по описа на ВОС) се сочи, че същата е открита на друго българско дружество - „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ” ЕООД, ЕИК *********, като е удостоверено получаването по същата тази сметка  на същите дати (19.01. и **.01.2018г.) на различни по размер суми, но от същия контрагент („КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД) и със същите основания.

 

Като частен свидетелстващ документ представената справка с изх. №11/02.02/02.02.2018г. не обвързва трети лица с удостовереното в нея, а следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Въпреки оспорената от ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД истинност на справката, ответникът „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е посочил и представил доказателства за надлежното установяване на посочените в нея факти. Липсват доказателства за наличие на открита банкова сметка ***. Съгласно постъпилото по делото писмо изх. №БНБ105351/19.11.2020 г. на Българска народна банка, не са постъпвали Декларации-форми СПБ-2 за открити сметки в чужбина, съгласно чл. 7, ал. 5 на Валутния закон и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа (Наредба № 27 на БНБ) от ищцовото дружество - местното юридическо лице „СИМ СОЛ” ЕООД.

 

Назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) установява, че в счетоводството на ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД липсва осчетоводяване както на извършена продажба на процесните имоти, така и на получено плащане по такава продажба. Счетоводството на дружеството за 2018 година е водено редовно.

 

В счетоводството на „Камуел България“ ЕООД плащането по сделката е отчетено по партидата на „Сим Сол“ като плащане в брой (намаление на задълженията на КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ към доставчик СИМ СОЛ срещу намаление на паричната наличност в касата на дружеството със съответните суми). Липсват счетоводни записвания, свързани с движения по банкова сметка *** реконструкция и развитие, РФ, г. Тюмен. Според вещото лице, няма пречка парите да бъдат взети от касата на дружеството и да бъде отразено плащане директно като вноска в банковата сметка на получателя, но това означава управителят или упълномощено от него лице трябва да е бил с касовата наличност в чужбина и да ги е внесъл по банкова сметка. ***равката от Сибирска банка за реконструкция и развитие, така и на представените от ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД две платежни нареждания за извършените плащания, сочещи, че плащанията са извършени по банков път от посочена банкова сметка *** (Сибирска банка за реконструкция и развитие, гр. Тюмен).

 

При извършената проверка на счетоводството на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД от експерта са установени несъответствия при счетоводно отразяване на стопанските операции, документирани с представените първични счетоводни документи, свързана с липса на водена аналитична отчетност (отделна счетоводна сметка -разплащателна сметка), позволяваща проследяването на паричните потоци в дружеството; представените първични платежни документи (платежни нареждания от Сибирска банка за реконструкция и развитие) не са отразени надлежно по счетоводните сметки, отразяващи парични движения, в това число свързани с валутни разплащания, липсват счетоводни записвания, отразяващи финансови разходи (банкови такси, свързани с представените банкови преводи, отчетени курсови разлики и др.); не са отразени надлежно разчетите с контрагент „СИМ СОЛ” ЕООД (отразените в платежните документи плащания предхождат датата на НА от 16.02.2018 г., но не са записани в счетоводството на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като разчет за платени аванси, а като намаление на задължения по получена доставка, каквато към датите на плащане липсва).

 

Продажбената сделка е сключена на 16.02.2018г. при продажна цена от 101 000 лева като липсват както твърдения, така и посочени и представени доказателства за сключването преди това на предварителен договор и/или водените преговори между страните, в т.ч. и по отношение на продажната цена и начина на нейното плащане. В този смисъл излъчването на авансово плащане на 19.01.2018г. в размер на 11000 щатски долара, съответно доплащане на **.01.2018г. на сума от 90000 щатски долара, изглежда неправдоподобно от гледна точка на обичайната търговска практика и необосновано.

 

С оглед съдържащите се в платежните документи несъответствия и противоречия, същите не са годни да установят надлежно плащане в полза на ищеца. Както вече беше установено, продажбения договор 16.02.2018г. е бил сключен чрез мним пълномощник, не е бил потвърден от ищцовото дружество – продавач и сделката е недействителна. Поради това изявлението в договора от страна на мнимия пълномощник, че продажната цена „е платена изцяло по банков път от купувача по банкова сметка ***вяване и развитие”, не обвързва ненадлежно представлявания и не представлява доказателство за получено плащане.

 

Поради недоказаност на твърдения от ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – ищец по насрещните искове на факт, че е извършил плащане към ищеца „СИМ СОЛ” ЕООД на суми в общ размер на 101 000 щатски долара чрез извършени два банкови превода, насрещните искове с правно основание чл.34 и чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, предявени като частични, за връщане на част от сумата, съставляваща удостоверената в нотариалния акт от 16.02.2018 г. продажна цена от 101 000 лева, предвид нищожността на разпоредителната сделка, съответно за връщане на част от останалата сума, преведена при начална липса на основание за това, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

С оглед изхода на спора и направеното нарочно искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да му репарират направените разноски за тази инстанция. Претенцията на ищеца, обоснована в представения нарочен списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.2134), е в общ размер на 15 685 лева, но представените по делото доказателства (л.2, л.128, л.455, л.661, л.671, л.2003, л.2133, л.2135-2136) сочат, че сторените от ищеца разноски по делото са в общ размер на 14 917,50 лева, поради което именно в този размер съдът дължи произнасяне.

 

Основната тежест в процеса е осъществената защита по първия иск за установяване нищожността на пълномощното, с което мнимият пълномощник Б.С. се е легитимирал като представител на ищцовото дружество при продажбата на дружествената собственост. Този иск е обуславящ решението по останалите искове за собственост. С оглед на това съдът приема, че разноските за платената адвокатска защита, възнаграждение за вещото лице по СГрЕ, и преводи на нормативни актове и документи следва да се възложат изцяло в тежест на ответниците по този иск. Разноските за платените държавни такси следва да се възложат на ответниците по съответните искове. Назначената и приета по делото ССчЕ е с правна релевантност за защитата по насрещните искове, поради което и разноските за платеното възнаграждение на вещото лице следва да се възложат в тежест на ищеца по тези искове. Разноските по допуснатото по делото обезпечение са с правна релевантност за иска по чл.108 ЗС, поради което и същите следва да се възложат в тежест на ответниците по този иск.

С оглед на това ответникът „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД дължи възстановяването на разноски в общ размер на 7 9**,54 лева. Всяка от ответниците З.П. и Н.В. дължи плащането на сума от по 2 355,10 лв., ответниците Н. и Д. В. дължат репарирането на разноски в общ размер на 1 590,64 лева, а ответникът „БАНКА ДСК” АД – сумата 686,14 лева.

 

Въз основа на изложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА за нищожна упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 10.11.2017г. с нотариална заверка на подписа на нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. под №161**, сертифициран с апостил, заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г., с което С. Й.Й., ЕГН **********, в качеството на управляващ „СИМ СОЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, е учредил на Б.Т.С., ЕГН **********,***, поч. на 01.07.2019г.,  представителна власт да се разпорежда с недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД – самостоятелен обект в сграда - апартамент ** с идентификатор №*******, избено помещение **, идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, и прилежащите към жилището идеални части от парцела с идентификатор №*****по КККР, в който е построена сградата, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********, заедно с идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж, и прилежащите идеални части от парцела с идентификатор №10135.2555.277, намиращи се в област Варна, община Варна, град Варна, подробно описани в нотариалния акт, вписан в Службата по вписванията акт №86, т. LXVII, рег. №25324982, дело 13945 от 05.11.2013г., и самостоятелен обект в сграда - магазин ** с идентификатор №***********, и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и идеални части от парцела с идентификатор №*****, в който е построена сградата, намираща се в област Варна, община Варна, град Варна, подробно описан в нотариалния акт, вписан в Службата по вписванията акт №64, т. LXXXII, рег. №**277, дело **2 от **.12.2013г., поради липса на изявена воля (съгласие) предвид установената неавтентичност на подписа на упълномощителя и неспазена процедура за нотариалното заверяване на пълномощното, на основание чл.26, ал.2, предл.2-ро и 3-то, във вр. с чл.44 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл.252, ал.2 от Гражданския кодекс на Република Молдова №1107 от 06-06-2002, чл.50 във вр. с чл.44, ал.2, чл.42 и чл.38 от Закон №1453 от 08-11-2002 за нотариусите на Република Молдова.

 

ПРОГЛАСЯВА за недействителен договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. ***3 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №***, акт №**, т.ІХ, с който Б.Т.С. като пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София с пълномощно, заверено от нотариус А.А. в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. и сертифициран с апостил заведен под №***** от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на **.01.2018г., е продал на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.В. ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П., следните недвижими имоти:

-        магазин **, представляващ, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***********, в г.В., у.Д.И. ****, обект №**, намиращ се в сграда №8, разположена в поземлени имоти с идентификатори: *****; *****и принадлежи към поземлен имот с идентификатор: *****, с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 100,80 кв.м., състоящ се от: търговска зала и санитарен възел, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *****. 8. 1**; *****.*****; *****.*****; под обекта: няма, над обекта: *****.***; *****.***; *****.***; *****.***; *****.***; *****.***, ведно с прилежащите части: 11,38 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към обекта 3/ 455 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 3218 кв.м., съставляващо поземлен имот с ид. №*****;

-        Апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2555.277.1. 56 в г.В., у.Д.И *****, в комплекс „В.**” със застроена площ от 200,46 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна зона с кухненски бокс, три спални, баня, тоалет и една тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *******; под обекта: *******; 10135.2555.277.1.**; 10135.2555.277.1.47; 10135.2555.277.1.46; 10135.2555.277.1.45; над обекта: няма, ведно с маза ** с площ от 1,80 кв.м., при граници: маза **маза **и избен коридор, както и 22,81 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към жилището 0,7827 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор №*****по КККР одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 4 736 кв.м. в г.В. у; Д.И ***, номер по предходен план: квартал 19, парцел 1, при съседи на поземления имот: ПИ 10135.2555.278, 10135.2555.46, 10135.2555.294;

-        Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, коридор и маневрено хале, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, г.В., у.Д.И.*****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 10135.2555.277.1.122, 10135.2555.277.1.131, 10135.2555.277.1.**, 10135.2555.277.1.127, 10135.2555.277.1.128, 10135.2555.277.1. 125, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,0652 % ид. ч. от поземления имот;

Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, паркомясто **, външен зид и коридор, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, съгласно схема №24607 от 11.09.2013 г. на СГКК г.В., с адрес: г.В., у.Д.И.*****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 10135.2555.277.1.122, 10135.2555.277.1.131, 10135.2555.277.1. **, 10135.2555.277.1.127, 10135.2555.277.1.128, 10135.2555.277.1.125, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж 0,0652 % ид. ч. от поземения имот, като сключен от лице без представителна власт, на основание чл.42, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.В. ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П., „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 1218**616, със седалище и адрес на управление гр. София 1036, район „Оборище”, ул. „Московска” №19, в качеството на правоприемник в резултат на  преобразуване (вливане) на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК” АД, ЕИК 81**71350, и „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., че „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е собственик на следните недвижими имоти:

-        Апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №******* в г.В., у.Д.И.*****, в комплекс „В.**” със застроена площ от 200,46 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна зона с кухненски бокс, три спални, баня, тоалет и една тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *******; под обекта: *******; 10135.2555.277.1.**; 10135.2555.277.1.47; 10135.2555.277.1.46; 10135.2555.277.1.45; над обекта: няма, ведно с маза ** с площ от 1,80 кв.м., при граници: маза **маза **и избен коридор, както и 22,81 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към жилището 0,7827 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор №*****по КККР одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 4 736 кв.м. в у.Д.И.*****, номер по предходен план: квартал 19, парцел 1, при съседи на поземления имот: ПИ 10135.2555.278, 10135.2555.46, 10135.2555.294, на основание договор за покупко-продажба по нот. акт №153, т.ІІІ, рег. **977, дело №**4/04.11.2013г. на нотариус Ал.Г. и вписан вх.рег. №25352, акт 86, т. LXVII на СВ;

-        магазин **, намиращ се в сграда №8, разположена в поземлени имоти с идентификатори: *****; *****и принадлежи към поземлен имот с идентификатор: *****, с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 100,80 кв.м., състоящ се от: търговска зала и санитарен възел, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *****.8.1**; *****.*****; *****.*****; под обекта: няма, над обекта: *****.***; *****.***; *****.***; *****.***; *****.***; *****.***, ведно с прилежащите части: 11,38 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към обекта 3/455 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 3218 кв.м., съставляващо поземлен имот с ид. №*****, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА **1/27.12.2013г., том ІV, рег. №9088, дело №591/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх.рег. №**733/**.12.2013г., акт №64, т. LXXXII, на основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.В. ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П., и „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., че „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е собственик на следните недвижими имоти:

-        Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, коридор и маневрено хале, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, г.В., у.Д.И.*****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 10135.2555.277.1.122, 10135.2555.277.1.131, 10135.2555.277.1.**, 10135.2555.277.1.127, 10135.2555.277.1.128, 10135.2555.277.1.125, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,0652 % ид. ч. от поземления имот;

-        Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, паркомясто **, външен зид и коридор, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, съгласно схема №24607 от 11.09.2013 г. на СГКК г.В., с адрес: г.В., у.Д.И.*****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 10135.2555.277.1.122, 10135.2555.277.1.131, 10135.2555.277.1.**, 10135.2555.277.1.127, 10135.2555.277.1.128, 10135.2555.277.1.125, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж 0,0652 % ид. ч. от поземления имот, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №153, т.ІІІ рег. **977, дело №**4/ 04.11.2013г. на нотариус Ал.Г. с рег. №194, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх.рег. №25352, акт №86, т. LXVII, на основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***0, че „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е собственик на следните недвижими имоти:

-        Апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №******* в г.В., у.Д.И.*****, в комплекс „В.**” със застроена площ от 200,46 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна зона с кухненски бокс, три спални, баня, тоалет и една тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *******; под обекта: *******; 10135.2555.277.1.**; 10135.2555.277.1.47; 10135.2555.277.1.46; 10135.2555.277.1.45; над обекта: няма, ведно с маза ** с площ от 1,80 кв.м., при граници: маза **маза **и избен коридор, както и 22,81 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към жилището 0,7827 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор №*****по КККР одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 4 736 кв.м. в у.Д.И.*****, номер по предходен план: квартал 19, парцел 1, при съседи на поземления имот: ПИ 10135.2555.278, 10135.2555.46, 10135.2555.294, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА №153/04.11.2013г., том ІІІ, рег. **977, дело №**4/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх.рег. №25352/05.11.2013г., акт №86, т. LXVII;

-        магазин **, представляваш, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***********, в г.В., у.Д.И. ****, обект №**, намиращ се в сграда №8, разположена в поземлени имоти с идентификатори: *****; *****и принадлежи към поземлен имот с идентификатор: *****, с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 100,80 кв.м., състоящ се от: търговска зала и санитарен възел, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *****.8.1**; *****.*****; *****.*****; под обекта: няма, над обекта: *****.***; *****.***; *****.***; *****.***; *****.***; *****.***, ведно с прилежащите части: 11,38 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към обекта 3/455 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 3218 кв.м., съставляващо поземлен имот с ид. №*****, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА **1/27.12.2013г., том ІV, рег. №9088, дело №591/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх.рег. №**733/**.12.2013г., акт №64, т. LXXXII;

-        Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, коридор и маневрено хале, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, г.В., ул. „Димитър Икономов” №36, вх. А, ет.-2, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 10135.2555.277.1.122, 10135.2555.277.1.131, 10135.2555.277.1.**, 10135.2555.277.1.127, 10135.2555.277.1.128, 10135.2555.277.1.125, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,0652 % ид. ч. от поземления имот;

-        Паркомясто **, при съседи: паркомясто **, паркомясто **, външен зид и коридор, представляващо 1/98 идеална част, равняваща се на **,45 кв.м. от подземен гараж с идентификатор: 10135.2555.277.1.1**, съгласно схема №24607/11.09.2013г. на СГКК г.В., с адрес: г.В., ул. „Димитър Икономов” №36, вх. А, ет.-2, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 10135.2555.277, с предназначение: гараж в сграда, с паркоместа за 98 коли, рампа и маневрено хале, с площ на целия подземен гараж 2984,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 10135.2555.277.1.122, 10135.2555.277.1.131, 10135.2555.277.1.**, 10135.2555.277.1.127, 10135.2555.277.1.128, 10135.2555.277.1.125, както и прилежащите към паркомястото 2,86 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж 0,0652 % ид. ч. от поземления имот, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА №153/04.11.2013г., том ІІІ, рег. **977, дело №**4/2013г. на нотариус Ал. Г., рег. №194 в НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх.рег. №25352/05.11.2013г., акт №86, т. LXVII, като

 

ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***0, да предадат владението описаните недвижими имоти на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., на основание чл.108 от Закона за собствеността.

 

ОТХВЪРЛЯ възражението по чл.72, ал.3, във вр. с ал.2 от Закона за собствеността Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***0, за признаване на правото им да задържат имотите, чието владение на основание чл.108 от Закона за собствеността следва да предадат на собственика „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., докато последния им заплати сумата 496,25 лева, представляваща направени разноски за запазване на имотите (разходи за поддръжка на общите части).

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.В. ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П., срещу „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., насрещни искове с правно основание чл.34 и чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите, предявени като частични, за връщане на сумата 1 000 щатски долара, представляваща част от продажната цена, цялата в размер на 64364,83 щатски долара, с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. – 101 000 лева, по обявен за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. ***3 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №***, акт №**, т.ІХ, както и за връщане на сумата 1 000 щатски долара, представляваща част от платена без основание сума, цялата в размер на 36 635,17 щатски долара, с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. - 57**7,18 лева.

 

ОСЪЖДА „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.В. ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П., ДА ЗАПЛАТИ на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., сумата 7 9**,54 лева (седем хиляди деветстотин и тридесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща част от направените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА З.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., сумата 2 355,10 лева (две хиляди триста петдесет и пет лева и десет стотинки), представляваща част от направените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., сумата 2 355,10 лева (две хиляди триста петдесет и пет лева и десет стотинки), представляваща част от направените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***0, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., сумата 1 590,64 лева (хиляда петстотин и деветдесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща част от направените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 1218**616, със седалище и адрес на управление гр. София 1036, район „Оборище”, ул. „Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя С. Й.Й., сумата 686,14 лева (шестстотин осемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща част от направените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З.М.П., ЕГН **********,***, и Н.Д.В., ЕГН **********,***, като трети лица-помагачи на страната на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище г.В., по предявените срещу него от „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, искове с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 ГПК - 1) за прогласяване за недействителен договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, т.ІІ, рег. №**, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. ***3 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №***, акт №**, т.ІХ; 2) за признаване за установено в отношенията между страните, че „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е собственик на недвижими имоти, находящи се в г.В. - магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********, и има действието по чл.223 от Гражданския процесуален кодекс.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.В. ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П., и К.Г.К.,*** действие Pайонен съд - Варна, peг. № 513 в Нотариалната камара на Р. България, с адрес г.В., ул. „27-ми юли” №1, като трети лица – помагачи на страната на ответниците Н.В.В., ЕГН **********, и Д.И.В., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***0, по предявения срещу тях от „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за осъждането им да предадат владението на собствените на ищцовото дружество недвижими имоти, находящи се в г.В. - магазин ** с площ от 100,80 кв.м. с ид. ***********, апартамент ** с площ от 200,46 кв.м. с ид. ******* по КККР, паркоместа ** и ** в самостоятелен обект с идентификатор ***********, и има действието по чл.223 от Гражданския процесуален кодекс.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

 

 

                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: