Присъда по дело №1526/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда от 22.06.2021 г. по НОХД 1526/2021г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу И. Д. К. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че за времето от м.
Април 2019 г. до м. Октомври 2020 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с
Решение № 1417/01.11.2012 г. по гр. дело № 3919/2012 г. на PC-Бургас, влязло в сила на
01.11.2012 г., изменено с Решение № 1278/12.06.2020 г. по гр. дело № 9958/2019 г. на
Районен съд - Бургас, влязло в сила на 27.06.2020 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си
И. И. К., родена на * г., чрез нейната майка и законен представител Я. Я. А., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 (осем)
месечни вноски, всяка от които в размер на 80 (осемдесет) лева и 11 (единадесет) месечни
вноски, всяка от които в размер на 200 (двеста) лева или общо в размер на 2840 (две хиляди
осемстотин и четиридесет) лева, платими в гр. Бургас - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с оглед изплащане на дължимата сума за издръжка, подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 НК да не бъде наказван.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Р.К. - БАК, също посочва, че нейният
подзащитен е заплатил дължимата сума за издръжка, поради което и приложение следва да
намери поощрителната норма на чл. 183, ал. 3 НК и К. не следва да бъде наказван за
деянието си.
Подсъдимият К. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Д. К. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е
българин, с българско гражданство, неосъждан, със средно образование, разведен. К. работи
като куриер към „*“ в Община Бургас и е с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. *
Свидетелката Я. Я. А. и подсъдимият И. Д. К. сключили граждански брак през месец
Юни 2009 г. По време на брака им се родило едно дете - И. И. К., родена на * г. С Решение
№ 1417 от 01.11.2012 г. по гражданско дело № 3919/2012 г. по описа на Районен съд - гр.
Бургас, влязло в законна сила на 01.11.2012 г., бракът между двамата бил прекратен, а на
майката било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
И.К.. Видно от съдържанието на решението, подсъдимият И. Д. К. бил осъден да заплаща на
детето си И. И. К. месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Я. Я. А. в
размер на 80 (осемдесет) лева, считано от 01.05.2012 г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване. Сумата следвало да бъде изплащана по банков път, в
1

сметка, открита от майката на детето.
Подсъдимият К. изплащал редовно дължимите вноски до месец Декември 2018 г.
включително. На 09.01.2019 г. той заплатил по банков път сумата от 240 (двеста и
четиридесет) лева, която била дължимата издръжка за месеците Октомври, Ноември и
Декември 2018 г. След това той преустановил заплащането на вноските, въпреки че не били
налице обстоятелства, които да изключват заплащането на дължимата издръжка. На
13.09.2019 г. К. превел по банков път сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева по
банковата сметка на А., която сума се равнявала на три месечни вноски, а именно за месец
Януари, Февруари и Март 2019 г.
С Решение № 1278/12.06.2020 г. по гр. дело № 9958/2019 г. на Районен съд - Бургас,
влязло в сила на 27.06.2020 г., Районен съд - Бургас изменил размера на месечната
издръжка, дължима на малолетното дете И. И. К., определена с Решение № 1417/01.11.2012
г. по гр. дело № 3919/2020 г. на PC-Бургас, като го увеличил от 80 (осемдесет) на 200
(двеста) лева. Едновременно с това, К. бил осъден да заплаща увеличения размер на
издръжката, начиная от подаване на исковата молба - 22.11.2019 г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението. По отношение на решението в
частта му относно увеличената месечна издръжка било постановено предварително
изпълнение
Въпреки, че бил осъден, обвиняемият К. продължил да не изплаща и
новоприсъдената издръжка. По този начин той съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски, за
периода от месец Април 2019г. до месец Октомври 2020г. включително.
Това мотивирало св. А. да сезира РП-Бургас и било образувано настоящето
производство за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. К. бил привлечен като
обвиняем, като прокурорът приел, че увеличеният размер на издръжката се дължи от датата
на подаване на исковата молба 22.11.2019 г., а не от датата на влизане в сила на съдебното
решение за увеличаването на размера - 27.06.2020 г. Поради това прокурорът преценил, че в
случая подсъдимият не изпълнил задължението си в размер на 8 (осем) месечни вноски,
всяка от които в размер на 80 (осемдесет) лева, за периода от месец Април 2019г. до месец
Ноември 2019г. включително, възлизащо в общ размер на 640 (шестстотин и четиридесет)
лева, и 11 (единадесет) месечни вноски, всяка от които в размер на 200 (двеста) лева за
периода от месец Декември 2019г. до месец Октомври 2020г. включително, възлизащо в общ
размер на 2200 (две хиляди и двеста лева), или всичко в общ размер от 2840 (две хиляди
осемстотин и четиридесет) лева и така внесъл обвинителния акт в съда.
В хода на съдебното производство по внесения обвинителен акт, преди
постановяване на присъдата подс. К. заплатил по банков път цялата дължима сума от 2840
лева на своето дете.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия К. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Я.А. (л. 13 и л. 71
от ДП) и * К. (л. 72 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22 от съдебното производство);
банково нареждане (л. 38 от съдебното производство); копие от Решение № 1417/01.11.2012
г. на РС-Бургас (л. 17-18 от ДП); извлечения от банкова сметка (л. 5-6 от ДП); копие на
2

удостоверение за раждане (л. 21 от ДП); справка за трудови договори (л. 23 от ДП); справка
за осигурени лица (л. 25-26 от ДП); справка от Агенцията по вписванията (л. 28-32 от ДП);
справка от Сектор „ПП“ (л. 34 от ДП); копие на изпълнителен лист (л. 58 от ДП); копие от
Решение № 1278/12.06.2020 г. на РС-Бургас (л. 86-87 от ДП) и справка от ДСИ (л. 89 от
ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183,
ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение №
1417/01.11.2012 г. на РС-Бургас за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка, в размер от 80 лева месечно по отношение на дъщеря си (с Решение
1278/12.06.2020 г. по гр. дело № 9958/2019 г. на PC-Бургас, размерът бил увеличен от 80 на
200 лева). От тогава К. е бил коректен и е изплатил дължимите суми за издръжка само до
Март 2019 г. включително. След тази дата до м. Октомври 2020 г. включително
подсъдимият не изплатил на дъщеря си в срок дължимите общо 19 месечни вноски за
издръжка.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез
бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане
чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че
подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се
осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия
евентуално е имал финансови/здравословни затруднения не го освобождава от
задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на
низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази
нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
3

ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения, довели до
невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние
в периода месец април 2019 г. до месец октомври 2020 г. включително, като е бездействал и
не е изплатил присъдената за детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и другият изискуем обективен признак, а именно –
неизплатените суми за издръжка да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата
по делото е видно, че неизплатените вноски са 19 пълни издръжки. В случая, макар и
престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в
неполучаване на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият К. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила
съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същото ще бъде
лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а
именно – лишаването на дъщеря му от издръжка за повече от два месеца.
Въпреки това съдът счита, че неправилно РП-Бургас е приела, че общата дължима
сума за издръжка, за която следва да се повдигне обвинение е 2840 лева. За да достигне до
този извод държавното обвинение е приело, че увеличеният размер на издръжка се дължи не
от датата на влизане в сила на Решение 1278/12.06.2020 г. по гр. дело № 9958/2019 г. на РС-
Бургас - 27.06.2020 г., а от датата на подаване на исковата молба по това решение, а именно
- 22.11.2019 г. Съдът не споделя това виждане. Съдебната практика е последователна
по отношение на становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на
издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка (Решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по
н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о).
За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение (в случая
22.11.2019 г. – 27.06.2020 г.), подсъдимият не носи наказателна отговорност, а само
гражданска такава – т.е. въпреки че гражданският закон дава възможност за увеличаване на
размерът на издръжката „със задна дата“, това не означава, че наказателната отговорност на
лицето също може да бъде ангажирана „със задна дата“, най-малкото защото до влизане в
сила на съдебното решение подсъдимият не е наясно дали искането за увеличаване на
размера ще бъде уважено или не и в какъв размер, което от своя страна изключва умисълът
за неизпълнение на това увеличено задължение.
Поради това и на основание чл. 304 НПК съдът оправда подсъдимия по обвинението
дължимата сума за издръжка да е общо 2840 лева, формирана от 8 месечни вноски, всяка от
които в размер на 80 лева и 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 200, а прие, че в
действителност подс. К. дължи общо 19 месечни вноски, но от тях 14 са в размер на от по 80
лева и 5 в размер на от по 200 лева или всичко общо – 1220 лева.

По вида и размера на наказанието:

4

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация”.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК - деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Именно такава е и настоящата хипотеза,
доколкото видно от приобщеното банково нареждане (л. 38 от съдебното производство) –
всички дължими суми са били заплатени от подсъдимия преди постановяване на присъдата.
Няма доказателства или дори твърдения да са настъпили някакви други вреди последици за
детето, поради което и настоящият състав в съответствие с разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК
не го наказа за деянието, за което беше признат за виновен.

По разноските и веществените доказателства:

По делото няма сторени разноски и няма приложени веществени доказателства, които
да изискват произнасяне в тази насока.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: К.В.
5

Номер на акта:	27
Дата:	22 юни 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120201526
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 март 2021 г.

Присъда по дело №1526/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите