№ 384
гр. Перник, 10.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500234 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 259/16.01.2023 г. от архимандрит Е. Н. Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез пълномощника адв. Е., срещу Решение №
189/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 62 по описа за 2022 г. на Районен съд – Р. , с което
е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения иск от ищеца
Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ с. ***, обл. Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: *********,
представлявано от игумена Христо Христов Мишков /Архимандрит Никанор/, срещу
ответника Е. Н. Р. /Архимандрит Е./, с ЕГН **********, с адрес: гр.Б***, че ищецът е
собственик по отношение на ответника на следните недвижими имоти, а именно: -
Неурегулиран поземлен имот №138 /сто тридесет и осем/, находящ се в населената част на
с.Смиров дол, общ. Земен, обл. Перник, с площ на поземления имот 846 /осемстотин
четиридесет и шест/ кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ № 139 /сто тридесет и
девет/, заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от
56.00 /петдесет и шест/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от
Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления
имот и - Неурегулиран поземлен имот №139 /сто тридесет и девет/, находящ се в населената
част на с.Смиров дол, общ.Земен, обл.Перник, с площ на поземления имот 846 /осемстотин
четиридесет и шест/ кв.м., при граници: път, НУПИ №138 /сто тридесет и осем/, път, двор
на Р. А., заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от
59.00 /петдесет и девет/ кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която
сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ,
заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, и Е. Н. Р., с ЕГН:**********,
с адрес: гр.***, да заплати на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ с. ***, обл. Перник, п.к.
2393, БУЛСТАТ: ********* , сумата от 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/- направени
1
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалните закон и необосновано. Сочи се, че
спорът е за тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП. Излага
съображения, че разпоредбата следва да се тълкува във взаимна връзка с тази на чл. 171, т.
13 от Устава, уреждаща правомощието на манастирското управление – манастирски събор,
респ. игумен, да прибират като манастирски имот останалото от починал или разстриган
манастирски брат/сестра според църковните правила. Навежда доводи, че съотношението на
посочените разпоредби е на обща /чл. 170/ към специална /чл. 171/, като текстовата редакция
на чл. 170, ал. 4, изр. 1 от Устава се отнася до собствеността преди встъпването, а тази на чл.
170, ал. 4, изр. 2, вр. чл. 171, т. 13 се отнася до наследяването на собствеността след
встъпването в монашество. Счита, че от разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на Устава, уреждаща
специални правила за литургическите принадлежности на духовниците, които са починали,
също следва извод, че собствеността по отношение на встъпилия в монашески чин се
наследява, а не се трансформира автоматично в собственост на Църквата. По изложените
съображения излага, че разпоредбата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 се отнася до наследяването на
встъпилите в монашески чин и е специална по отношение на уредените в ЗН
правоотношения, а не до собствеността и посочените в ЗС придобивни основания, в която
връзка счита, че е и разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от Устава. По изложените съображения
моли решението да бъде обезсилено и да му бъдат присъдени сторените разноски за
производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ –
с. ***, обл. Перник, чрез пълномощника си адв. Л., е подала отговор, с който изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че във връзка с довода за недопустимост на решението не са
наведени аргументи в жалбата, като същевременно с решението съдът се е произнесъл по
исковете, с които е сезиран, при наличие на изискуемите се процесуални предпоставки.
Сочи, че по делото няма спор, че ответникът е бил замонашен и е станал брат към ищцовия
манастир, както и че е сключил сделките относно процесните имоти след това, поради което
спрямо имуществото приложение намират императивните правила на Устава на БПЦ-БП,
имащ характера на нормативен акт по смисъла на чл. 1а от ЗНА. Излага съображения, че
след встъпване в монашество нито един монах не може да придобива лично имущество,
макар придобиването да е станало на негово име. Това имущество ex lege по силата на чл.
170, ал. 4, изр. 2-ро от Устава, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 17, т. 7 от ЗВ, чл. 77 от ЗС и чл. 13 от
КРБ е собственост на манастира, към който лицето, посочено като придобиващо в
съответния придобивен акт, е монах. Поради това недвижимите имоти, за които в
процесните нотариални актове като собственик е посочен ответникът, не са негова
собственост, а на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Оспорва довода на жалбоподателя, че
разпоредбата на чл. 171, т. 13 от Устава е специална спрямо разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от
същия устав, както и че първата се отнася до собствеността преди встъпването, а втората за
2
наследяването. Възразява и срещу доводите във връзка с тълкуването на пар. 4 от Устава на
БПЦ-БП и нормата на чл. 250, ал. 2 от същия устав. По изложените съображения се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за
производството.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
С оглед на горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.05.2023 г. от
10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на разпореждането.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, ведно с
обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3