Решение по дело №8062/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4327
Дата: 28 септември 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110208062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4327
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110208062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Р. И. И., с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система на СДВР Серия Г № 0027069 с който е било
установено, че на 05.02.2021г. в 16:26ч. в гр.София, ул.,,Даскал
Ст.Попандреев“ спирка гробищен парк Бояна, с посока от ул. ,,Кумата" към
,,ОП", като физическо лице – собственик на МПС лек автомобил ................ с
рег.№ ....................., регистрирано на територията на Република България и не
спряно от движение, не е сключила задължителна застраховка ГО.
Нарушението било установено с АТТС № MD 1192 и е вменено по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ.
В мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че електронният фиш е
незаконосъобразен и бил издаден в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че деянието е
несъставомерно от обективна страна, тъй като към момента на
установяването му жалбоподателката е имала сключена задължителна
1
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което са
ангажирани писмени доказателства, а по отношение на авторството се
навежда възражение, че наказаното лице не е било собственик на заснетото
МПС. Акцентира се и върху липсата на описание на нарушението. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което същият да бъде
отменен. Претендира се присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. И., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендират
се и разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява
срещу прекомерността на заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение за упълномощения защитник.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.02.2021г. в 16:26ч. в гр.София, ул.,,Даскал Ст.Попандреев“
спирка гробищен парк Бояна, с посока от ул. ,,Кумата" към ОП, като
физическо лице – собственик на МПС лек автомобил ................. с рег.№
..................., регистрирано на територията на Република България и не спряно
от движение, не е сключила задължителна застраховка ГО. Нарушението
било установено с АТТС № MD 1192. След извършена проверка в
,,Гаранционния фонд“ относно наличието на сключена задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ било установено,
че на посочената в електронния фиш дата 05.02.2021г. МПС с ДК №
.................... е имал активна застраховка ,,Гражданска отговорност“, за което
обстоятелство е била приложена към жалбата и копие от застрахователна
2
полица за сключена застраховка от Булстрад АД.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Производството за ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и финализирането му с наказателно постановление.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
В чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП са посочени изрично условията, които
следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението
да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП всеки електронен фиш за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство следва да съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. От съвкупната
преценка на кредитираните по-горе Протокол от проверка № 06 – С –
ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология, преглед за вписан
тип средство за измерване, и решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, както и снимка - клип се доказва по несъмнен начин, че на
3
05.02.2021г. в 16: 26 часа лек автомобил лек автомобил Фолксваген Пасат с
рег.№ СВ 48 36 РХ се е движил в гр. София по ул.,,Даскал Стоян Попандреев“
до спирка Гробищен парк Бояна.
При служебно извършен преглед за съответствие с по-горе
посочените задължителни реквизити, настоящият съдебен състав намира за
несъответно на нормативните изисквания към формата и съдържанието на
акта, изложеното описание на извършеното нарушение. Използваните на
места в описателната част съкращения /ЗЗ, АТСС и др. / препятстват правото
на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано.
Така например използваното съкращение за посоката на движение към ,,ОП“,
както и задължителна застраховка - "ГО" (неясно коя от всичките) създава
известни затруднения и неяснота по отношение значението на посоченото
обозначение. Същевременно, не е посочено какъв вид застраховка е било
длъжно да сключи лицето. Отделно от това, от обстоятелствена част на
електронния фиш не може да се изведе какво точно е извършеното
нарушение. В конкретния случай липсата на ясно текстово описание, че
определено лице е управлявало заснетия с автоматизирано техническо
средство лек автомобил без да има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", накърнява съществено
правото на защита на наказаното лице. Посочените съществени нарушения на
процесуалните правила автоматично водят до липса на описание на
нарушението в съответствие с нормативните изисквания, предявени в
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а оттук обуславят и наличието на
формално основание за отмяна на издадения електронен фиш.
На следващо място, въпреки констатираните нарушения, относими
към формата и съдържанието на акта, съдът счита за необходимо да разгледа
спора и по същество.
При анализ на събраните писмени материали, настоящият съдебен
състав намира, че процесният електронен фиш е издаден в противоречие с
материалния закон.
Видно от приложените като писмени доказателства справка от
,,Гаранционен фонд“ и копие от застрахователна полица на Булстрад АД
,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG /03/120002882691 е, че
процесният лек автомобил с ДК № СВ № 48 36 РХ е имал сключена
4
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ с покритие от
13.10.2020г. до 12.10.2021г. Следователно към датата на заснемането му с
автоматизираното техническо средство – 05.02.2021г., същият е имал
изискуемата застраховка, което обусловя липсата на съставомерност на
деянието.
От друга страна, в обжалвания електронен фиш е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която разпоредба
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и на всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
Съдът не възприема възражението на защитника на жалбоподателката,
че тя не е годен субект на административна отговорност. Видно от справката
за собственост на заснетото МПС е, че като собственик на лекия автомобил,
фигурира именно Р. И. И., като законодателят е въвел презумпцията за
авторство на конкретното нарушение в лицето на собственика на заснетото
МПС.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 480.00 лева представляваща договорено и заплатена
адвокатско възнаграждение съобразно представените договор за правна
помощ, адвокатско пълномощно и фактура за заплатена сума. Съдът не
споделя наведеното от процесуалния представител на административно
наказващия орган възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство по дело с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400
лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система на
СДВР серия Г № 0027069 с който на Р. И. И., с ЕГН: ********** е наложено
наказание глоба от 250.00 лева за административно нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на Р. И. И., с адрес: гр.София, ул.,,Байкал“ № 1, вх.А, ет.1, ап.2, с ЕГН:
**********, сумата от 480.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от Р. И. И., с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система на СДВР Серия Г № 0027069 с който е било
установено, че на 05.02.2021г. в 16:26ч. в гр.София, ул.,,Даскал
Ст.Попандреев“ спирка гробищен парк Бояна, с посока от ул. ,,Кумата" към
,,ОП", като физическо лице – собственик на МПС лек автомобил .....................
с рег.№ ........................., регистрирано на територията на Република България
и не спряно от движение, не е сключила задължителна застраховка ГО.
Нарушението било установено с АТТС № MD 1192 и е вменено по чл.483,
ал.1, т1 от КЗ.
В мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че електронният фиш е
незаконосъобразен и бил издаден в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че деянието е
несъставомерно от обективна страна, тъй като към момента на
установяването му жалбоподателката е имала сключена задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което са
ангажирани писмени доказателства, а по отношение на авторството се
навежда възражение, че наказаното лице не е било собственик на заснетото
МПС. Акцентира се и върху липсата на описание на нарушението. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което същият да бъде
отменен. Претендира се присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. И., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендират
се и разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява
срещу прекомерността на заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение за упълномощения защитник.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.02.2021г. в 16:26ч. в гр.София, ул.,,Даскал Ст.Попандреев“
спирка гробищен парк Бояна, с посока от ул. ,,Кумата" към ,,ОП", като
1
физическо лице – собственик на МПС лек автомобил ................... с рег.№
......................., регистрирано на територията на Република България и не
спряно от движение, не е сключила задължителна застраховка ГО.
Нарушението било установено с АТТС № MD 1192. След извършена
проверка в ,,Гаранционния фонд“ относно наличието на сключена
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“
било установено, че на посочената в електронния фиш дата 05.02.2021г. МПС
с ДК № СВ 48 36 РХ е имал активна застраховка ,,Гражданска отговорност“,
за което обстоятелство е била приложена към жалбата и копие от
застрахователна полица за сключена застраховка от Булстрад АД.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Производството за ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и финализирането му с наказателно постановление.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
В чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП са посочени изрично условията, които
следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението
да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП всеки електронен фиш за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство следва да съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. От съвкупната
преценка на кредитираните по-горе Протокол от проверка № 06 – С –
ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология, преглед за вписан
тип средство за измерване, и решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, както и снимка - клип се доказва по несъмнен начин, че на
2
05.02.2021 г. в 16: 26 часа лек автомобил лек автомобил ....................с рег.№
................... се е движил в гр. София по ул.,,Даскал Стоян Попандреев“ до
спирка Гробищен парк Бояна.
При служебно извършен преглед за съответствие с по-горе
посочените задължителни реквизити, настоящият съдебен състав намира за
несъответно на нормативните изисквания към формата и съдържанието на
акта, изложеното описание на извършеното нарушение. Използваните на
места в описателната част съкращения /ЗЗ, АТСС и др. / препятстват правото
на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано.
Така например използваното съкращение за посоката на движение към ,,ОП“,
както и задължителна застраховка - "ГО" (неясно коя от всичките) създава
известни затруднения и неяснота по отношение значението на посоченото
обозначение. Същевременно, не е посочено какъв вид застраховка е било
длъжно да сключи лицето. Отделно от това, от обстоятелствена част на
електронния фиш не може да се изведе какво точно е извършеното
нарушение. В конкретния случай липсата на ясно текстово описание, че
определено лице е управлявало заснетия с автоматизирано техническо
средство лек автомобил без да има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", накърнява съществено
правото на защита на наказаното лице. Посочените съществени нарушения на
процесуалните правила автоматично водят до липса на описание на
нарушението в съответствие с нормативните изисквания, предявени в
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а оттук обуславят и наличието на
формално основание за отмяна на издадения електронен фиш.
На следващо място, въпреки констатираните нарушения, относими
към формата и съдържанието на акта, съдът счита за необходимо да разгледа
спора и по същество.
При анализ на събраните писмени материали, настоящият съдебен
състав намира, че процесният електронен фиш е издаден в противоречие с
материалния закон.
Видно от приложените като писмени доказателства справка от
,,Гаранционен фонд“ и копие от застрахователна полица на Булстрад АД
,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG /03/120002882691 е, че
процесният лек автомобил с ДК № СВ № 48 36 РХ е имал сключена
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ с покритие от
13.10.2020г. до 12.10.2021г. Следователно към датата на заснемането му с
автоматизираното техническо средство – 05.02.2021г., същият е имал
изискуемата застраховка, което обусловя липсата на съставомерност на
деянието.
От друга страна, в обжалвания електронен фиш е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която разпоредба
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство,
3
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и на всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
Съдът не възприема възражението на защитника на жалбоподателката,
че тя не е годен субект на административна отговорност. Видно от справката
за собственост на заснетото МПС е, че като собственик на лекия автомобил,
фигурира именно Р. И. И., като законодателят е въвел презумпцията за
авторство на конкретното нарушение в лицето на собственика на заснетото
МПС.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 480.00 лева представляваща договорено и заплатена
адвокатско възнаграждение съобразно представените договор за правна
помощ, адвокатско пълномощно и фактура за заплатена сума, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист. Съдът не споделя наведеното от процесуалния представител на
административно наказващия орган възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство по дело с интерес до 1 000 лева,
възнаграждението е 400 лева.
4