Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260330 Година 12.07.2021    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На двадесет и трети юни     Година две хиляди двадесет и първа,

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                          Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При секретар БОРЯНА КОСТАНЕВА

                                                    

 като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 8 по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ във вр. с чл.493а ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.429 ал.3 КЗ.

         Ищците С.В.П. ЕГН **********, А.С.П. ЕГН ********** и С.А.П. ЕГН **********, ***, действащ чрез своя законен представител *** С.В.П. ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ***, иска да бъде осъден ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София да плати обезщетение в размер на 70 000лв. на първия ищец С.П., и по 150 000лв. за всеки един от втория и третия ищец С.П. и А.П., за претърпени неимуществени вреди, в качеството им на наследици на пострадалата З.И.Х., починала на **.**.**** г. от ПТП, настъпило на **.**.**** г. в ***, причинено от В.Д.У. при управление на МПС лек автомобил Рено, модел Клио, с рег. № ****, със сключена застраховка ГО при ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на 5 969.44лв. върху сумата от 70 000лв. за периода от 06.03.2020г. до сезиране на съда на 06.01.2021г. и след тази дата до изплащане на сумата, както и по 12 791.67лв. върху всяка една от двете главници от 150 000лв. за периода от 06.03.2020г. до сезиране на съда на 06.01.2021г. и след тази дата до изплащане на сумата.

         Твърденията са, че първата ищца е *** на З.Х., а вторият и третият ищец са ***. На **.**.**** г. в гр.*** З.Х. пресича бул. „***“ на пешеходна пътека. В това време В. У. управлява лек автомобил Рено, модел Клио, с рег. № ***, нарушава правила за движение по пътищата и по непредпазливост причинява телесни повреди на З.Х.. Оказва се спешна медицинска помощ на пострадалата, настанена е за лечение в медицинско заведение, където почива на **.**.**** г.

         Образувано е ДП № 36/2018г. на IV – то РУ Полиция при ОД на МВР ***, по което Окръжна прокуратура *** повдига и внася в съда срещу В.У. обвинителен акт, образувано е нохд № 2202/2018г., приключило с влязла в сила на 14.01.2020г. присъда.

         Към **.**.**** г. управляваното от В.У. МПС с рег. № *** е собственост на „Ауто Франс 3000“ ЕООД, който го е предоставил за ползване на служители на компания „Мобилтел“ АД, сред които е У.. Към датата на ПТП автомобилът е с валидна застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответника по полица № 01117000563597.

         Ищците твърдят, че приживе са изградили със З.Х. и са имали специални, силни, топли взаимоотношения на изключителна обич, подкрепа, сигурност, като тя е била за ***си най – силния и най – любящия човек, нейна опора, утеха и източник на сили, вдъхновение,  кураж и смелост. Създавала е за ***си винаги атмосфера на дом и уют, на топлина, закрила, подкрепа, приятелство, грижовност, сигурност, била е извор на вдъхновение и удивление, била е човек, на който винаги е разчитала и на който винаги се е оповавала за решенията си, за преценките и изборите си, била е силна майка, сигурен приятел и любящ родител. С двамата си *** е създала силна и здрава връзка като е изградила взаимоотношение на обич, доверие, приятелство, грижовност, смелост. За ***  е създала представата за уюта на родната страна и топлината на родния град, била е винаги източник на вдъхновение и възхищение, учила ги е да говорят, да четат и да пишат на български език, успяла е да изгради отношения на доверие и лични отношения, превърнала се е в нераздела част от ежедневнието им независимо от разстроянието като е комуникирала с тях чрез съвременните средства ежеседмично. Ищците я определят като част от своя свят и ежедневие, независимо, че живеят в *** от 20 години, а тя в България. Твърдят З.Х. да ги е посещавала често и редовно, получила е т. нар. „***“ с право на посещения без ограничения от визов режим и други изисквания, както и те ежегодно са идвали при нея в България по празници и ваканции; живеела при тях в *** продължителни периоди от време като е отглеждала ***  си.

         Смъртта на З.Х. е причинила на ищците скръб и страдания. Била е здрава, без сериозни здравословни проблеми, поради което смъртта й била неочаквана. Това причинило на ищците загуба на скъп човек, част от семейсвото. Отразило им се нагативно, осуетило плановете им за екскурции и опознаване на различни места с нея, а всяко споменаване на обсъждана дестинация им напомняло за З. и предизвиквало мъка, тъга и скръб. Вече нямат желание да пътуват и да ходят на екскурзии, защото това им напомня за З.Х. и връща мъката и скръбта, а това променило живота и бъдещето им.

 Ищците С.П. и А.П. потърсили специализирана помощ на психолог, провели множество срещи и терапевтични процедури с месеци. През есента на 2020г. почива и тяхната прабава – майката на З.Х., поради което ищците вече нямат желание да посещават страната, защото тук ги чакало само негативни чувства, скръб и мъка.

На 06.03.2020г. предявили пред ответника претенции за изплащане на обезщетение в разм на по 150 000лв. за всеки един. На ищцата С.П. ответникът е определил и изплатил обезщетение в размер на 80 000лв. като за разликата от 70 000лв. е отказал плащане, а на ***  изцяло не е уважил застрахователните искания, в резултат на което се сезира съда.

Ангажират доказателства, претендират разноски,

 

Ответникът не признава исковете по основание и размер.

         По отношение на двамата *** възразява, че не са от кръга родственици с право на обезщетение, включително и по изключение, поради липса на създадени трайни и дълбоки емоционални връзки с починалото лице и защото не тъпрпят болки и страдания от смъртта на З.Х., които е справедливо да бъдат обезщетени в случая. Не признава наличие на емоционална връзка между тях и причиняване от смъртта й на болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. Няма данни дори за нормално присъщата връзка межу *** и *** в контекста на традиционните за българското общество семейни отношения, защото ищците признават, че живеят в ***, а пострадалата е живеела в България. Семейството на ищците се е преместило в *** без З.Х. и е живеело там последните 20 години, което представлява почти целия съзнателен живот на А., а С. е роден в *** и е живял там през целия си живот. В исковата молба се признава от С., че няма спомен от времето, прекарано с *** му.

Евентуално, при доказване на нормална връзка между *** и ***, то тя не е достатъчна за установяване на трайна и дълбока емоционална връзка, материално легитимиращи ищците с право да получат обезщетение.

         При условията на евентуално възразява по размера на претенцията на ***  като надвишаващ законово определените праг от по 5 000лв. на лице.

         *** е получила плащане в размер на 80 000лв. на 26.08.2020г., което е достатъчно, за да обезщети претърпените от нея неимуществени вреди, защото е определено да обезщети реално претърпените вреди и съобразно съдебната практика.

         При условията на евентуалност възразява, че пострадалото лице е съпричинило настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, защото  З.Х. е нарушила изискването да пресече на пешеходна пътека; евентуално при доказване, че е пресякла на пешеходна пътека, възразява, че поведението й не е било съобразено със законовото изискване преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с приближаващите се ППС и да не удължава ненужно пътя и времето на пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение. Защото предимството на пешеходеца при преминаване на пешеходна пътека не е абсолятно и трябва да бъде съобразено с редица обективни обстоятелства.

         Не признава наличие на причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата след месец по – късно смърт като твърди, че пострадалата е имала предшестващи възрастови заболявания, които са допринесли съществено за настъпване на леталния изход.

         Евентуално оспорва размера на претенциите като завишени, несъобразени с принципа за справедливост. Размерът на всяка една от ищцовите претенци не съответства на претърпените от тях вреди и съдебната практика.

         Не се признават и акцесорните вземания за лихва като такива.

         Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

         Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

От показанията на изслушания свидетел Р. В.Г., кореспондиращи на останалия писмен материал по делото, които съдът кредитира, се установява, че е през 2018г. е бил свидетел на ПТП. Лицето пътувало като пасажер на предна дясна седалка, до шофьора, със свой приятел, по бул. „***“ в гр.***, посока север. Колата спряла на светофар „червено“, втора по ред. За пешеходците светнало „зелено“ и те започнали да пресичат като една пешеходка малко била изостанала, но се движела нормално. Когато жената започнала да пресича втората част на булеварда, светофарът за пешеходци бил още „зелено“ за тях. Била е в тъмни дрехи, не се откроявала много. Имало е улично осветление. В това време бяла кола, която завивала надясно, блъска жената като сблъсъкът им е по средата на платното. Свидетелят не чул спирачен път. Колата не била с висока скорост, нормална. Свидетелят предполага, че шофьорката не е видяла жената, която пресича. Жената паднала по гръб. Свидетелят и други хора спряли колите и отишли да окажат помощ. Видял кръв, която се стичала от носа на жената.

Съгласно показанията на св.В.П.Б. се доказва, че през януари 2018г. вечерта З.Х. се е прибирала от жилището на ***си в тъмните часове на деня, на когото гостувала, когато била блъсната от кола на пешеходна пътека на ул. „***“. От удара получава мозъчен кръовизлив, което наложило операция, след която не се възстановила и след около месец, месец и половина, почива. Била е настанена в УМБАЛ „Св. Георги“.

От писмените материали по приложеното досъдебно производство се констатира, че адресът на постраладата З.Х. е гр.***, ул. „***“ № *.

С влязла в сила на 14.01.2020г. Присъда № 1 от 10.01.2019г. по нохд № 2202/2018г. на ПОС лицето В.Д.У., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на **.**.**** г. в гр.***, област ***, на бул. „***“, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № ****, е нарушила правилата за движение по чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и водачът на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, и по непредпазливост е причинила смъртта на З.И.Х.  с ЕГН ********** от гр.***, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като й е наложено наказание.

         От изслушаната СМЕ на в.л. д-р З.Н., дадена компетентно и безпристрастно въз основа писмените материали по делото, неоспорена от страните, която съдът кредитира, се доказва, че на З.Х. е било причинено контузия на главата със счупване на покрива и основата на черепа в дясно слепоочно; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вътремозъчно в дясно слепоочно и контузия на мозъка в ляво, на мястото на контраудара. В резултат на настъпилия мозъчен оток състоянието се е влошило и се е наложила спешна операция за отстраняване на кръвоизлива и декомпенсация на мозъка. Като усложнение се е получила двустранна превмония и полиорганна недостатъчност. Причината за смъртта е много тежка черепно – мозъчна травма, причинена при процесното ПТП, което е в причинна връзка с уврежданията на прострадалата и последвалия смъртен изход. Като придружаващи заболявания са отбелязани артериална хипертония и исхемична болест на сърцето, но в документацията не са отбелязани високи стойности на кръвното налягане или съществени болестни промени на сърцето и съдовете му, както и каквито и да е други болестни изменения на организма. При тази тежка черепно – мозъчнат травма нищо друго не би повлияло за настъпилия резултат.

         От заключението на изслушаната САвТЕ на в.л. С.М., дадено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се доказва, че ПТП е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на кръстовище, при движение през нощта, при намалена видимост, на изкуствени светлини – автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. На местопроизшествието има маркирана пешеходна пътека с размери, посочени в скицата на вещото лице. Преминаването през кръстовището е регулирано със светофарна уредба.

         Водачката В.У.е управлявала л.а. „Рено Клио“ по платното за движение на ул. „***“ в гр.***, в посока от запад на изтока, като е предприела маневра завой на дясно към бул. „***“. Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди задействане на спирачната му система е бил около 20 км/ч. Пешеходката З.Х. е пресичала платното за движение на бул. „***“ в посока от запад на изток, от дясно на ляво, пред автомобила. Скоростта на пешеходеца преди удара е била около 3.2 км/ч, което съответства на движение на пешеходци от женски пол, възрастова група над 70 г, със „спокоен ход“. Ударът е настъпил върху маркираната пешеходна пътека на платното за движение. Водачът на МПС е реагирал едва когато пешеходката е бира на около 3.6 метра навътре в платното за движение като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1.9 сек. е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е бил в предната част на лекия автомобил, пешеходката З.Х. първоначално се е „възкачила“ върху предния капак на автомобила, където е оставила характерно забърсване, отразено в протокола за оглед и във фотоалбума към досъдебното производство, след което е била „отхвърлена“ няколко метра напред, пред автомобила, където пада на платното за движение, в близост до мястото на червеното петно, отразено в протокола за оглед и фотоалбума, където остава.

         Водачката В.Д. е имала техническа възможност да избегне ПТП, ако е реагирала на разстояние равно или по – голямо от дължината на пълния спирачен път /опасна зона/, който за нейния автомобил и скорост е бил 13.25 м. Когато мястото на удара е бил извън дължината на пълния спирачен път, пешеходката З.Х. вече е била на около 3.2 метра навътре в платното за движение, била е видима за водача и последният при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара.

         Лекият автомобил „Рено Клио“ се е движел зад и в ляво от пешеходката З.Х., поради което пешеходецът не е имал изобщо видимост към него. Х. би забелязала автомобила само ако се завърти на 180 градуса, т.е. ако погледне назад и в ляво спрямо посоката си на движение. Ако Х. преустанови движението си в момента, след който автомобилът не би имал техинческа възможност да спре безопасно преди да я достигне, то удар пак би настъпил, поради което Х. не е имала техническа възможност да избегне произшествието.

         Разработения от в.л. М. динамичен вариант с оглед осветителните стълбове по пътя на МПС преди и при извършване на завой надясно обосновават извода, че същите не са били обективно препятствие за шофьора В.У. към пешеходците на пешеходната пътека, защото в момента, в който лекият автомобил е започнал и е извършвал маневрата завой на дясно чрез навлизане в кривата на завоя, видимостта към пешеходната пътека е била отлична, без препятствия, включително и видимостта към пешеходеца З.Х., находяща се в този момент в средата на пешеходната пътека. Поради това съдът приема, че от обективна страна водачът на МПС не е имал препятствия, които частично или пълно да скриват видимостта му към пешеходеца. Съдът съобразява и пределите за зачитане, съгласно чл.300 от ГПК, на вляЗ.в сила присъда, в чийто състав на установено транстпортно престъпление е включено обстоятелството, че водачът на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата при извършване на маневра завой на дясно като не е пропуснал стъпилия на пешеходната пътека пешеходец.

         От изслушаните свидетели и заключението на САвТЕ не може да се обоснове извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, в каквато насока са възраженията на застрахователя, защото за това няма обективни данни. Пострадалото лице е предприело и е извършвало пресичане на пътното платно върху пешеходна пътека при сигнал на светофара за него „зелено“. Същото се е намирало в средата на пешеходната пътека в момента, в който е било ударено, което означава, че управляваният от В.У. автомобил не е бил видим за пешеходеца в момента, в който пешеходецът е предприел започване пресичането на пешеходната пътека, т.е. в момента, в който е стъпил на нея. Това е онагледено на изготвените скици от лист 173 до лист 175. Видно от скицата на лист 175, лекият автомобил се е намирал зад гърба на пешеходеца, зад сграда, преди на навлезе и да премине през първата пешеходна пътека на ул. „***“, в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното въру пешеходната пътека и е започнал пресичане на булеварда по нея. Не съществуват технически и законови норми, които да вменяват на пешеходеца преди да предприеме пресичане на пътно платно по пешеходна пътека на зелен за него светофар да се огледа на 180 градуса и да съобрази вероятната и неизвестна за него траектория на движещите се зад гърба му МПС. В случая, както се обясни от вещото лице М. в съдебно заседание, пострадалото лице е трябвало да извърни глава назад и наляво, за да забалежи автомобилът на У., но няма данни дали в този момент автомобилът е бил с включен мигач, сигнализиращ, че ще се предприеме маневра „завой надаснж“, което да даде информация на пешеходеца за вероятността автомобилът да завие надясно към него.

         По данни на представеното Свидетелство за регистрация Част I на л.34, управляваният от У. автомобил е регистриран на името на „АЛД Аутомото“.  Със Заповед от 26.03.2014г. на Мобилтел ЕАД С., с оглед Договор за оперативен лизинг за автомобили, на В.У., като служител на Мобилтел ЕАД, е било разрешено да управлява процесното МПС.

         Ответникът признава, че за МПС е сключил задължителна застраховка „ГО“ на автомобилисти по полица № 01117000563597, действала към датата на ПТП.

         Съгласно Препис – извлечение от Акт за смърт № 230 от 26.02.2018г. на ***, гр.***, З.И.Х.  е починала на **.**.**** г. като разведена. Според Удостоверение за наследници от 14.03.2019г., за наследници по закон е оставила *** си П.В.П. и *** си ищцата С.В.П.. Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 21.01.2021г., А.П. и С.П. са *** на З.Х., чиято *** е ищцата С.П..

         На 06.03.2020г. на ответника е връчено по пощата с обратна разписка – л. 55 и сл., искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на З.Х.. Ответникът признава получаване на искането. Ищцата С.П. признава и няма спор, че по това искане само на нея извънсъдебно е изплатено обезщетение за претърпени от смъртта на *** й неимуществени вреди в размер на 80 000лв.

         От показанията на св. И.Д. К. се доказва, че е живял две години, без зимите, в дома на С.П. в ***, където се запознава със З.Х., която през това време също живеела в дома на *** си и отглеждала втория си *** С.. Описва пострадалата като изключително позитивна, дейна, жизнена, енергична, инициативна, отзивчива, като топъл и контактен човек, с който изградил приятелски отношения. В периода на гостуването си наблюдавал семейните отношения между З.Х. и *** й С. и ги определя като много добро семейство, на което благородно завижда за отношенията им. Не е чул никога лоша дума един от друг, не е имало скарвания, повишаване на тон. Всички са били изключително усмихнати, любезни, в много добри отношения са се намирали. Описва ги не просто като обичайно добро семейство, а като семейство без кавги и дразги, с много добра връзка и взаимоотношения, много човечни, близки като емоция отношения. С. била много близка с *** си, защото З. е разведена с *** й, не се отнасял добре с нея, поради което за С. единственият човек, на когото разчитала, на когото се уповавала, била *** й, тя била всички за нея, след това е *** й. Описва ги като изключителни хора. Искали са *** З. при тях, подготвили й документи за „***“, и я получили. Докато бил там, *** З. ставала сутрин преди всички, приготвяла закуска, на която всички, без *** С., присъствали. „Преследвала“ *** си А. за хранене, обличане, спане, описано от свидетеля като типичино по българси поведение на *** , което *** използвала за хумористичен сюжет на свой разказ при завършването си.

         Според св.К., когато Х.била ударена, С. дошла веднага в България, обадила му се, видели се и заедно няколко пъти ходили до болницата да дебнат да я видят, защото не са пускали посетители. С. до последно се надявала, че *** й ще се свести от кома, но не се случило. На С. й било тежко, когато *** й починала; след този момент се чували много рядко, един – два пъти в годината, а преди това се чували редовно за празници – както Колева и Великден, така и имени и рождени дни. Посочва, че имало огромна промяна в поведението й, вече не се шегува, докато преди това е имала много изтънчето чувство за хумор.

         От показанията на св.В.П.Б., семеен приятел, се доказва, че познава З.Х. като много мил, грижовен, благ и деен човек, с много енергия и инициатива. През 2000г. *** на С. заминава да работи в *** и две години тя и *** й А. живеят със З.. Заминаването на *** съвпаднало със започване на първи клас от А. като през това време С. работила във вестник ***, водела ***, поради което се налагало да остава до късно, понякога през нощта на работа. През това време за А. се е грижила леля З., която била неотлъчно до детето, помагала за уроците, въвеждала я е в учебния процес, помагала й да не чувства липсата на родителите си. След две години С. и *** й заминали също в *** като при първа възможност, след уреждане на статута им и документите, поканили и при тях отишла леля З. за около година и половина, а като й изтекла визата се прибрала. Следващото й посещение било при раждането на второто дете на С. – малкия С., като тя останала да го гледа и да се грижи за него. Прибрала се, защото се наложило да гледа болната си ***– *** на С.. Но *** й и ***  й идвали всяка година по няколко пъти в България.

         Свидетелката сочи, че семейството е поддържало непрекъсната връзка – както чрез гостувания, така и по скайп, месинджър. От леля З. свидетелката се осведомявала редовно както за С., така и за децата. Описва леля З.като деен, енергичен човек, винаги зает с някакви проекти, винаги помагащ.

         След инцидента С. веднага дошла в България, всеки ден ходила в болницата, понякога по два пъти или стояла там по цял ден. Смъртта на З.Х. се отразило негативно на всички, защото жената била дейна, имала още много години, за всички загубата й била внезапна. С. била първо много притеснена, напрегната, плачела, грижила се и опитвала да предпази *** си от новината. След смъртта на *** търсела успокоение в различни практики, но и до днес не се е отърсила от празнотата, която изпитва. Много се натъжила и А., страдала, споделила й в разговор, че й е мъчно, че страда, тя много се е обичала с *** си. Споделила и, че посещава психолог, че не може да бъде с нея при завършването й, започнала и работа. Това, че живеели на разстояние, не попречило на запазване на отношенията им. Семейството им вече не се връща в страната, обяснявали, че няма за какво, а и тъгата им се засилвала, имали планове леля З. да отиде да живее при тях, да пътуват, а сега това нямало да се случи.

 

         При тези данни от правна страна съдът формира следните изводи:

         От задължителните предели на вляЗ.в сила присъда, съгласно чл.300 от ГПК, от изслушания свидетел – очевидец на ПТП, и заключенията на вещите лице, се доказва изпълнение на състава на чл.45 от ЗЗД – настъпване на деликт, осъществен от В.У., чията пряка и непосредствена последица е причинява на смъртта на З.Х..

         Извънсъдебното изплащане на парично обезщетение за неимуществени вреди на С.П. от ответника в размер на 80 000лв. представлява признание на тези факти, както и на обстоятелството, че С.П. е преживяла болки и страдания от смъртта на ***си.

         По делото спорът е дали с тази сума са репарирани в пълен размер неимуществените вреди, нанесени на *** С. и дали нейните деца, *** на починалото в резултат на ПТП лице, също са претърпели неимуществени вреди от деликта, които са с интензитет и степен, справедливо да бъдат обезщетени.

          От събраните глани доказателства за личността и характера на З.Х. от една страна, и за изградените отношения между нея като *** и *** й С., съдът приема, че се доказват въведените твърдения за личностна характеристика както на починалото лице, така и за наличните същестували приживе между него и *** му изключителни взаимоотношения. От СМЕ се установи, че придружаващите хронични заболявания на Х. не са били тежки и съгласно свидетелските показания, лицето винаги е било дейно, енергично, дружелюбно, винаги помагащо, отзивчиво, в добро здравословно и мисловно състояние към датата на смъртта си, когато е полагало грижи за болната си майка. З.Х. е успяла да създаде и изгради топли отношения на любов, доверие, подкрепа, сигурност, обич и уважения с *** си като е била за нея единствена опора поради развода с *** й, в резултат на което тя е била родителя, на който С.П. е разчитала изцяло във всяко едно отношение. Х.е била винаги до *** си както в трудни моменти, така и в щастливи. Тя е живеела с нея две години и се е грижила за *** й, когато *** й заминава да работи в чужбина; при първа възможност отива и живее със семейството в *** година и половина; при раждането на *** С. отново отива при *** си в чужбина и гледа детето над две години, което доказва както ангажираността й, така и адаптирането и преодоляването на различна среда с цел близост и подпомагане на С.. Независимо, че ищцата С.П. заминава и живее в *** последните 20 години, по делото се доказва, че взаимоотношенията с *** й не се прекъсват, не стават формални и не се изпразват от съдържание с оглед отдалечеността им, а напротив – взаимоотношенията им се запазени и се доизграждат като са полагани грижи и усилия и от двете страни за поддържане на връзка както чрез съвремените средства за комуникация, така и чрез взаимни посещения и гостувания. В тази връзка *** съдейства и за *** е получена виза за безсрочно гостуване и пребиваване в ***, т.нар. „***“.

         От показанията на свидетелите се доказва, че С.П. и към момента не успява да преодолее загубата на единствения си родител, на който е разчитала и се усланя, като смъртта на *** й причинява дълбоки, трайни и непреодолими болки и страдания. Изградените между *** и *** взаимоотношения са довели до сериозна загуба, която се изживява трудно и болезнено.

         Към датата на смъртта си Х. е на ** години, ***, в добро здравословно, психическо и емоционално състояние. Към този момент СРЗ за страната е 510лв.

         При тези данни съдът приема, че определеното и изплатено от застрахователя обезщетение за претърпени от С.П. неимуществени вреди в размер на 80 000лв. не репарира всички причинени и изживени болки и страдания от загубата на *** й. Същото е занижено и не е отчело специфичните взаимоотношения и връзка между двете, характера и личността на починалото лице, социалните и битови условия в страната към датата на деликта, поради което следва заявената претенция да бъде уважена изцяло и за сумата от 70 000лв. като справедлива и кореспондираща на нанесените травми и страдания при общо дължимо обезщетение в размер на 150 000лв. като се отчете, че се касе за причинена смърт от деликта.

         Неоснователни са възраженията на застрахователя по съпричиняване на деликта от пострадалото лице и по приложението на т.6 на ТР № 2 от 22.12.2016г. на ВКС по т.д. № 2/2016 на ОСНК относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависивост от мястото на пресичане. В случая водачът на МПС В.У.а е призната за виновна с влязла в сила присъда за нарушаване на правилата за движение по чл.119 от ЗДвП за процесното ПТП, а не за нарушаване на правилата за движение по пътищата относно скоростта си за движение. Видно от четерите хипотези на т.6 на ТР № 2 от 22.12.2016г. на ВКС по т.д. № 2/2016 на ОСНК, и дадените разяснения, съпричиняването е налице само когато водачът на МПС е нарушил ПДв относно скоростта за движение по ЗДвП, а пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. По делото нито се твърди, нито се доказа, че В.У.е нарушила правилата относно скоростта за движение по ЗДвП. Както се посочи, тя е нарушила правилата на чл.119 от ЗДвП, указващ й вменени задължения като водач на нерелсово МПС при маневра завой на урегулирано със светофар и с пешеходна пътека кръстовище. От свидетеля – очевидец на ПТП и от заключението на в.л. М. не се събират и установяват обективни доказателства З.Х. в качеството си на пешеходец да е нарушила правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП и с това си нарушение обективно да е допринесла за настъпване на ПТП или за вредоносния за нея резултат.

         Поради горното няма правно основание за редуциране на обезщетението при отчитане на съпричиняване.

         Изпълнени са законовите предпоставки на КЗ за извънсъдебно заявяване на претенцията пред ответника, което е станало на 06.03.2020г. За процесната сума е налице отказ за плащане. Претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва е от датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна пренеция 06.03.2020г., представляваща покана за плащане, поради което и с оглед изричния текст на чл.429 ал.1 т.5 от КЗ лихва се дължи. Размерът й от 5 969.44лв.  се доказва от приложените изчисления и следва да се присъди.

Заявените претенции на ***  А. и С. останаха недоказани. Събраните по делото доказателства не са достатъчни, категорични, пълни и еднозначни в твърдения от тези ищци смисъл. Изслушаните свидетели К. и Б. доказаха взаимоотношенията между ищцата С. и *** й приживе, личностната характеристика на пострадалата З.Х., преживените от *** й мъки и страдания от внезапната й смърт. Свидетелите не доказаха въведените с исковата молба твърдения за възникнали, изградени и поддържани изключителни взаимоотношения между *** и двамата *** приживе, както и за нанесените от смъртта й болки и страдания по интензитет, степен, дълбочина и продължителност, които е справедливо да бъдат репарирани, по смисъла на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Дадените в цитираното тълкувателно решения указания са задължителни при правоприлагането и същите подлежат на съобразяване при преценка доказаността и основателността на предявените искове. В случая свидетелите установяват изградени и поддържани семейни отношения между *** и семейството на *** й, но не съдържат информация и оттук не се доказва по делото какви са били конкретно отношенията между всеки един от ***  и *** , както и как настъпилата смърт се е отразила и как е изживяна от ***. Поради това тези искове останаха напълно недоказани и подлежат на отхвърляне.

При този изход на делото ищцата С.П. не доказва сторени разноски, поради което такива не й се присъждат.

Ответникът представя списък по чл.80 от ГПК като на основание чл.78 ал.3 от ГПК за отхвърлените претенции на А. и С. П. му се дължат разноски от всеки един от тях в размер на 5 914,79лв. На съда, за уважената претенция, отвеникът дължи ДТ в размер на 3 038.76лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, със съдебен адрес ***, Адвокатско сдружение „***“, чрез адв. Я.А., да плати на С.В.П. ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Д.И., обезщетение в размер на 70 000лв. /седемдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, в качеството им на наследник на пострадалата З.И.Х. , починала на **.**.**** г. от ПТП, настъпило на **.**.**** г. в ***, причинено от В.Д.У. при управление на МПС лек автомобил Рено, модел Клио, с рег. № ****, със сключена застраховка ГО при ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на 5 969.44лв. /пет хиляди деветстотин шейсет и девет лева и четирдесет и четири стотинки/ върху сумата от 70 000лв. за периода от 06.03.2020г. до сезиране на съда на 06.01.2021г. и след тази дата до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, със съдебен адрес ***, Адвокатско сдружение „***“, чрез адв. Я.А., да плати на ПОС по бюджетна сметка на съда сумата от 3038.76лв. /три хиляди тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ държавна такса за уважената част от исковете.

ОТХЪВРЛЯ предявените от А.С.П. ЕГН ********** и С.А.П. ЕГН **********, ***, действащ чрез своя законен представител ***С.В.П. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И. Д.И.,  против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, със съдебен адрес ***, Адвокатско сдружение „***“, чрез адв. Я.А., искове за осъждане да плати  обезщетение от по 150 000лв. за всеки един от тях двамата за претърпени неимуществени вреди, в качеството им на наследици на пострадалата З.И.Х. , починала на **.**.**** г. от ПТП, настъпило на **.**.**** г. в ***, причинено от В.Д.У.при управление на МПС лек автомобил Рено, модел Клио, с рег. № ****, със сключена застраховка ГО при ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на по 12 791.67лв. върху всяка една от двете главници от 150 000лв. за периода от 06.03.2020г. до сезиране на съда на 06.01.2021г. и след тази дата до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.С.П. ЕГН ********** и С.А.П. ЕГН **********, ***, действащ чрез своя законен представител ***С.В.П. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И. Д.И.,  да платят на  ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, със съдебен адрес ***, Адвокатско сдружение „***“, чрез адв. Я.А., разноски за отхвърлените претенции в размер на 11 829.57лв. /единадесет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ разделно, по 5 914.79лв. /пет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ всеки един от тях.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      Окръжен съдия: