РЕШЕНИЕ №
01.07.2019
г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав,
в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4705 по описа на съда за 2018 г.
Производството е образувано по субективно
съединени искове, предявени от Я.А.С. – лично и като законен представител на
малолетната си дъщеря А. С.С., Т.С.С., Х.С.С. и С.С.Ч. срещу П. окръжен съд и П.
апелативен съд. Петимата ищци са наследници на С.Т.С., починал на 25.01.2014 г.
В исковата молба се сочи, че приживе наследодателят е бил осъден да заплати
държавни такси по съдебни производства, по които е бил страна, в общ размер
2692,06 лв. Задължението е установено с изпълнителен лист, издаден на
17.10.2008 г. Вземането е публично и се погасява с 5-годишна давност, която
съобразно чл. 171 от ДОПК тече от първи януари на годината, следваща годината,
в която задължението е трябвало да се плати. Тъй като давността не е била
спирана или прекъсвана, тя е изтекла на 01.01.2014 г. В същото време обаче през
2017 г. е образувано изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител
за събирането на сумата. Иска се
установяване на погасяването на вземането по давност и обезсилване на
изпълнителния лист.
Правната квалификация на иска е по чл. 439 от ГПК.
Ответниците са подали отговори, с които
оспорват иска. Апелативният съд излага доводи, свързани с прилагането на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД преди и след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ОСГК на ВКС, като сочи, че едва след обявяването на това тълкувателно решение
следва да се приема, че давността не спира по време на изпълнителното
производство, а само се прекъсва с всяко изпълнително действие. Сочи се още, че
са неверни твърденията на ищците, че срещу тях между 2009 и 2014 г. няма изпълнителни
действия, прекъсващи давността – в действителност на наследодателя им е било
връчено съобщение от м. май 2009 г., а през 2010 г. е имало разпределения на
суми в общ размер 900 лв. Окръжният съд също посочва, че предвидената в чл. 171
от ДОПК давност е прекъсната с образуване на изпълнителното дело, с връчването
на съобщението за доброволно изпълнение и с извършените действия, в резултат на
които са постъпили плащания. Новата давност би започнала да тече на 08.07.2010
г. – датата на последното плащане, и би изтекла на 08.07.2015 г. Със смъртта на
длъжника обаче на 25.01.2014 г. обаче производството е спряло на осн. чл. 222,
ал. 1, т. 3 от ДОПК, а с разпореждане на публичния изпълнител от 08.09.2017 г.
е частично прекратено по искане на взискателя. Ето защо за периода от
25.01.2014 г. до 08.09.2017 г. давност не е текла, доколкото наследниците не са
конституирани като длъжници в това производство. А в случай, че се приеме да е
настъпила 10-годишната абсолютна давност към 01.01.2019 г., съдът счита, че не
следва да му се възлагат разноските по производството, тъй като това е станало
в хода на образуваното през 2017 г. изпълнително производство пред частен
съдебен изпълнител.
В открито заседание ищците чрез пълномощник поддържат
становището си за погасяване на вземането по давност, като вече считат, че това
е станало не с изтичането на кратката 5-годишна давност, а на абсолютната
10-годишна давност, която е текла от 01.01.2009 г. до 01.01.2019 г. Считат
обаче, че публичният взискател (ответните съдилища) следва да понесе разноските
по делото, тъй като е предявило за събиране пред ЧСИ цялото вземане, докато от
него е била вече погасена чрез плащане сума в размер 1400 лв.
От писмените доказателства по
делото се установява следното:
С решения на П.ския окръжен съд
и на П.ския апелативен съд по граждански дела с номера съответно 1371/2006 г. и
255/2007 г. наследодателят на ищците е бил осъден да заплати по сметката на
първата инстанция (ПОС) държавна такса от 1791,37 лв., по сметката на
въззивната инстанция (ПАС) – 895,69 лв. На 17.10.2008 г. за тези суми е бил
издаден изпълнителен лист от окръжния съд, като е присъдена и такса от 5 лв. за
издаването му.
По изпълнителния лист е
образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител от НАП. През 2010
г., между 11 февруари и 8 юли, по него постъпват общо 900 лв., които с
разпореждане на съдебния изпълнител са разпределени на П.ския окръжен съд по
сметка BG68 UNCR 7527 3100 5367 01. В самия окръжен съд няма данни тези суми да
са постъпили по сметката на съда и се предполага, че вероятно са преведени по
сметката на Висшия съдебен съвет.
С разпореждания от 08.06.2016
г. на „Висш съдебен съвет – Окръжен съд П.“ са разпределени от публичния
изпълнител още общо 500 лв., постъпили между 29.12.2010 г. и 12.02.2014 г.
Няма недвусмислено посочване
дали разпределените суми са постъпили от доброволни плащания, или от
принудително изпълнение (запори на сметки, продажби на вещи и пр.), но в
разпорежданията за разпределяне на суми е указано, че сумите постъпват „от
извършените действия в изпълнителното производство“. Би следвало да се приеме
за установено, че не става дума за доброволни плащания, а най-вероятно за
преводи на суми по запор на сметка или трудово възнаграждение, още повече, че
последният от преводите е извършен в месеца след смъртта на наследодателя
длъжник.
С разпореждане за частично
прекратяване от 08.09.2017 г. по искане на публичния взискател – П.ския окръжен
съд, производството пред публичния изпълнител е прекратено по отношение на
вземането по изпълнителния лист (останали са за събиране други публични
вземания на същия длъжник). На 30.10.2017 г. изпълнителният лист е изпратен на
частен съдебен изпълнител за събиране на вземането в пълния му размер от
2692,06 лв.
При тези установени факти съдът
намира следното:
Във всички случаи към настоящия
момент за вземането е изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност,
уредена в чл. 171, ал. 2 от ГПК, започнала да тече на 01.01.2009 г. (което в
общи линии не е и спорно между страните) и този факт следва да се вземе предвид
на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тъй като настоящото производство е образувано
през 2017 г., възлагането на разноските би следвало да зависи от преценката
дали към 2017 г. е била изтекла вече 5-годишната давност, т.е. дали ответникът
със започването на изпълнение на вече погасено по давност задължение е дал
повод за завеждането на иска. Обстоятелството, че сумите евентуално са
постъпили по сметката на ВСС и служителите на ПОС не са знаели за тях, не би
следвало да се отрази на разноските по настоящото дело, тъй като това са организационни
отношения изцяло между органи и институции на държавата / съдебната власт,
която е кредитор по задължението, и не би следвало длъжникът да търпи негативни
последици от трудността публичният взискател в лицето на П.ския окръжен съд да
узнае за събирането и разпределянето на сумите.
Във всички случаи поне част от
задължението към окръжния съд, възлизаща на 1400 лв., е била погасена чрез
плащания до 2014 г. и за тази част не е имало основание да бъде възлагана на
съдебния изпълнител за събиране. Събраните суми са разпределени по задължението
към окръжния съд. Най-малко за тази част би следвало да се счете, че ответната
страна е дала повод за завеждане на делото и съразмерно на нея да ѝ се
възложат разноските.
Следващото обстоятелство от
значение е в кой момент е изтекла давността за останалата част от задължението.
Основанията за спиране и
прекъсване на давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, не би трябвало да се
прилагат за публични задължения, каквото е това за държавни такси по съдебни
дела. Не би следвало и изпълнителното производство пред публичния изпълнител да
се счита за спряно по право със смъртта на длъжника – чл. 222, ал. 1 от ДОПК
говори за разпореждане на публичния изпълнител, което според този състав на
съда не би следвало само да констатира спирането, а да има конститутивно
действие. По тези причини не би следвало да се смята, че давността за
вземанията, предмет на делото, изобщо някога е спирала да тече, и следва да се
прецени само дали има прекъсващи я изпълнителни действия, извършени от
публичния изпълнител и кои са те. За резултат от такива действия би следвало да
се сметнат постъпилите суми по запори между 2010 и 2014 г. Така във времето от
2009 г. до 2017 г. няма период от 5 години без нито едно такова прекъсващо
давността действие и не може да се приеме, че 5-годишната давност е изтекла.
Затова към 2017 г. ответникът ПОС е имал основание да образува изпълнително
производство за останалата непогасена част от задължението и би следвало
съразмерно на тази част разноските да се поемат от ищците.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че
ищците Я.А.С., ЕГН **********,***, А. С.С.,***, Т.С.С., ЕГН **********, от гр. П.,
Х.С.С., ЕГН **********, от гр. П., и С.С.Ч., ЕГН **********, от гр. П., не
дължат на ответниците П.и окръжен съд и П.. апелативен съд сумите по
изпълнителен лист от 17.10.2008 г., издаден срещу техния наследодател С.Т.С.,
починал на 25.01.2014 г., по гр. дело № 1371/2006 г. на П. окръжен съд,
както следва:
- сумата общо 1400 лв.,
представляваща държавна такса по делото в полза на П. окръжен съд, като
погасена чрез изпълнение;
- сумата общо 391,37 лв.,
представляваща държавна такса по делото в полза на П.ския окръжен съд, като
погасена по давност, изтекла на 31.12.2018 г.;
- сумата общо 895,69 лв.,
представляваща държавна такса по делото в полза на П.ския апелативен съд, като
погасена по давност, изтекла на 31.12.2018 г..
- сумата общо 5 лв.,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на П.ския
окръжен съд, като погасена по давност, изтекла на 31.12.2018 г.
Осъжда П. окръжен съд да
заплати на Я.А.С., А. С.С., Т.С.С., Х.С.С. и С.С.Ч. поравно общо сумата 557,51
лв., представляваща разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: