Решение по дело №4705/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 946
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20185220104705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

01.07.2019 г., гр. Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева         

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4705 по описа на съда за 2018 г.

Производството е образувано по субективно съединени искове, предявени от Я.А.С. – лично и като законен представител на малолетната си дъщеря А. С.С., Т.С.С., Х.С.С. и С.С.Ч. срещу П. окръжен съд и П. апелативен съд. Петимата ищци са наследници на С.Т.С., починал на 25.01.2014 г. В исковата молба се сочи, че приживе наследодателят е бил осъден да заплати държавни такси по съдебни производства, по които е бил страна, в общ размер 2692,06 лв. Задължението е установено с изпълнителен лист, издаден на 17.10.2008 г. Вземането е публично и се погасява с 5-годишна давност, която съобразно чл. 171 от ДОПК тече от първи януари на годината, следваща годината, в която задължението е трябвало да се плати. Тъй като давността не е била спирана или прекъсвана, тя е изтекла на 01.01.2014 г. В същото време обаче през 2017 г. е образувано изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител за събирането на сумата.  Иска се установяване на погасяването на вземането по давност и обезсилване на изпълнителния лист.

Правната квалификация на иска е по чл. 439 от ГПК.

Ответниците са подали отговори, с които оспорват иска. Апелативният съд излага доводи, свързани с прилагането на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД преди и след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че едва след обявяването на това тълкувателно решение следва да се приема, че давността не спира по време на изпълнителното производство, а само се прекъсва с всяко изпълнително действие. Сочи се още, че са неверни твърденията на ищците, че срещу тях между 2009 и 2014 г. няма изпълнителни действия, прекъсващи давността – в действителност на наследодателя им е било връчено съобщение от м. май 2009 г., а през 2010 г. е имало разпределения на суми в общ размер 900 лв. Окръжният съд също посочва, че предвидената в чл. 171 от ДОПК давност е прекъсната с образуване на изпълнителното дело, с връчването на съобщението за доброволно изпълнение и с извършените действия, в резултат на които са постъпили плащания. Новата давност би започнала да тече на 08.07.2010 г. – датата на последното плащане, и би изтекла на 08.07.2015 г. Със смъртта на длъжника обаче на 25.01.2014 г. обаче производството е спряло на осн. чл. 222, ал. 1, т. 3 от ДОПК, а с разпореждане на публичния изпълнител от 08.09.2017 г. е частично прекратено по искане на взискателя. Ето защо за периода от 25.01.2014 г. до 08.09.2017 г. давност не е текла, доколкото наследниците не са конституирани като длъжници в това производство. А в случай, че се приеме да е настъпила 10-годишната абсолютна давност към 01.01.2019 г., съдът счита, че не следва да му се възлагат разноските по производството, тъй като това е станало в хода на образуваното през 2017 г. изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител.

В открито заседание ищците чрез пълномощник поддържат становището си за погасяване на вземането по давност, като вече считат, че това е станало не с изтичането на кратката 5-годишна давност, а на абсолютната 10-годишна давност, която е текла от 01.01.2009 г. до 01.01.2019 г. Считат обаче, че публичният взискател (ответните съдилища) следва да понесе разноските по делото, тъй като е предявило за събиране пред ЧСИ цялото вземане, докато от него е била вече погасена чрез плащане сума в размер 1400 лв.

От писмените доказателства по делото се установява следното:

С решения на П.ския окръжен съд и на П.ския апелативен съд по граждански дела с номера съответно 1371/2006 г. и 255/2007 г. наследодателят на ищците е бил осъден да заплати по сметката на първата инстанция (ПОС) държавна такса от 1791,37 лв., по сметката на въззивната инстанция (ПАС) – 895,69 лв. На 17.10.2008 г. за тези суми е бил издаден изпълнителен лист от окръжния съд, като е присъдена и такса от 5 лв. за издаването му.

По изпълнителния лист е образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител от НАП. През 2010 г., между 11 февруари и 8 юли, по него постъпват общо 900 лв., които с разпореждане на съдебния изпълнител са разпределени на П.ския окръжен съд по сметка BG68 UNCR 7527 3100 5367 01. В самия окръжен съд няма данни тези суми да са постъпили по сметката на съда и се предполага, че вероятно са преведени по сметката на Висшия съдебен съвет.

С разпореждания от 08.06.2016 г. на „Висш съдебен съвет – Окръжен съд П.“ са разпределени от публичния изпълнител още общо 500 лв., постъпили между 29.12.2010 г. и 12.02.2014 г.

Няма недвусмислено посочване дали разпределените суми са постъпили от доброволни плащания, или от принудително изпълнение (запори на сметки, продажби на вещи и пр.), но в разпорежданията за разпределяне на суми е указано, че сумите постъпват „от извършените действия в изпълнителното производство“. Би следвало да се приеме за установено, че не става дума за доброволни плащания, а най-вероятно за преводи на суми по запор на сметка или трудово възнаграждение, още повече, че последният от преводите е извършен в месеца след смъртта на наследодателя длъжник.

С разпореждане за частично прекратяване от 08.09.2017 г. по искане на публичния взискател – П.ския окръжен съд, производството пред публичния изпълнител е прекратено по отношение на вземането по изпълнителния лист (останали са за събиране други публични вземания на същия длъжник). На 30.10.2017 г. изпълнителният лист е изпратен на частен съдебен изпълнител за събиране на вземането в пълния му размер от 2692,06 лв.

При тези установени факти съдът намира следното:

Във всички случаи към настоящия момент за вземането е изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност, уредена в чл. 171, ал. 2 от ГПК, започнала да тече на 01.01.2009 г. (което в общи линии не е и спорно между страните) и този факт следва да се вземе предвид на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тъй като настоящото производство е образувано през 2017 г., възлагането на разноските би следвало да зависи от преценката дали към 2017 г. е била изтекла вече 5-годишната давност, т.е. дали ответникът със започването на изпълнение на вече погасено по давност задължение е дал повод за завеждането на иска. Обстоятелството, че сумите евентуално са постъпили по сметката на ВСС и служителите на ПОС не са знаели за тях, не би следвало да се отрази на разноските по настоящото дело, тъй като това са организационни отношения изцяло между органи и институции на държавата / съдебната власт, която е кредитор по задължението, и не би следвало длъжникът да търпи негативни последици от трудността публичният взискател в лицето на П.ския окръжен съд да узнае за събирането и разпределянето на сумите.

Във всички случаи поне част от задължението към окръжния съд, възлизаща на 1400 лв., е била погасена чрез плащания до 2014 г. и за тази част не е имало основание да бъде възлагана на съдебния изпълнител за събиране. Събраните суми са разпределени по задължението към окръжния съд. Най-малко за тази част би следвало да се счете, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото и съразмерно на нея да ѝ се възложат разноските.

Следващото обстоятелство от значение е в кой момент е изтекла давността за останалата част от задължението.

Основанията за спиране и прекъсване на давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, не би трябвало да се прилагат за публични задължения, каквото е това за държавни такси по съдебни дела. Не би следвало и изпълнителното производство пред публичния изпълнител да се счита за спряно по право със смъртта на длъжника – чл. 222, ал. 1 от ДОПК говори за разпореждане на публичния изпълнител, което според този състав на съда не би следвало само да констатира спирането, а да има конститутивно действие. По тези причини не би следвало да се смята, че давността за вземанията, предмет на делото, изобщо някога е спирала да тече, и следва да се прецени само дали има прекъсващи я изпълнителни действия, извършени от публичния изпълнител и кои са те. За резултат от такива действия би следвало да се сметнат постъпилите суми по запори между 2010 и 2014 г. Така във времето от 2009 г. до 2017 г. няма период от 5 години без нито едно такова прекъсващо давността действие и не може да се приеме, че 5-годишната давност е изтекла. Затова към 2017 г. ответникът ПОС е имал основание да образува изпълнително производство за останалата непогасена част от задължението и би следвало съразмерно на тази част разноските да се поемат от ищците.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ищците Я.А.С., ЕГН **********,***, А. С.С.,***, Т.С.С., ЕГН **********, от гр. П., Х.С.С., ЕГН **********, от гр. П., и С.С.Ч., ЕГН **********, от гр. П., не дължат на ответниците П.и окръжен съд и П.. апелативен съд сумите по изпълнителен лист от 17.10.2008 г., издаден срещу техния наследодател С.Т.С., починал на 25.01.2014 г., по гр. дело № 1371/2006 г. на П. окръжен съд, както следва:

- сумата общо 1400 лв., представляваща държавна такса по делото в полза на П. окръжен съд, като погасена чрез изпълнение;

- сумата общо 391,37 лв., представляваща държавна такса по делото в полза на П.ския окръжен съд, като погасена по давност, изтекла на 31.12.2018 г.;

- сумата общо 895,69 лв., представляваща държавна такса по делото в полза на П.ския апелативен съд, като погасена по давност, изтекла на 31.12.2018 г..

- сумата общо 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на П.ския окръжен съд, като погасена по давност, изтекла на 31.12.2018 г.

Осъжда П. окръжен съд да заплати на Я.А.С., А. С.С., Т.С.С., Х.С.С. и С.С.Ч. поравно общо сумата 557,51 лв., представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: