МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т

 

         С обвинителен акт от 12.10.2015г. по ДП № ЗМ-284/2015г. по описа на РУ „Полиция" гр. В.Т, РП- В. Тръново е повдигнала обвинение срещу:

1. П.В.Е., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес ***, адрес за призоваване: гр. П, ул. **** сградата на стария съд в гр. П, за това, че в периода от 21.03.2015 г. до 27.03.2015г. в с. П, обл. В.Т, в с. П, общ. П и в с. П.С, общ. П.Т, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.Н.Х., И.В.Д., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за М.Н.Х., И.В.Д., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.К., В.Б. и А.Ч., че заплащат операции на техни близки, с което им причинил имотна вреда в общ размер на 6400 лв., както следва:

- на 21.03.2015г., в с. П, обл. В.Т, след предварителен сговор с М.Н.Х., И.В.Д. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за М.Н.Х., И.В.Д. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Д.К., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 500 лв.;

- на 23.03.2015 г. в с. П, общ. П, след предварителен сговор с М.Н.Х., И.В.Д. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за М.Н.Х., И.В.Д. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.М.Б., че заплаща операция за счупен крак на братовчедка си и с това й причинил имотна вреда в размер на 4 200 лв.;

- на 27.03.2015г. в с. П.С, общ. П.Т, след предварителен сговор с М.Н.Х., И.В.Д., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за М.Н.Х., И.В.Д. и М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.С.Ч., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си, и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК,

2. И.В.Д., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, безработен, с постоянен адрес:***, адрес за призоваване: с. С, общ. П, ул. „**** за това, че в периода от 21.03.2015г. до 27.03.2015г., в с. П, обл. В.Т, в с. П, общ. П и в с. П.С, общ. П.Т, при условията на продължавано престъпление, като престъплението е извършено повторно, в немаловажен случай, след предварителен сговор с П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.К., В.Б. и А.Ч., че заплащат операции на техни близки, с което им причинил имотна вреда в общ размер на 6400 лв., както следва:

- на 21.03.2015г., в с. П, обл. В.Т, при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с П.В.Е., М.Н.Х. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., М.Н.Х. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Д.К., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 500 лв.;

- на 23.03.2015г., в с. П, общ. П, при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с П.В.Е., М.Н.Х. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., М.Н.Х. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Беса М.Б., че заплаща операция за счупен крак на братовчедка си Катя и с това й причинил имотна вреда в размер на 4 200 лв.;

- на 27.03.2015г. в с. П.С, общ. П.Т, при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.С.Ч., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си, и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, престъпление

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 2.

 

по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК,

3. П.Н.З., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с постоянен адрес ***, за това, че на 27.03.2015г. в с. П.С, общ. П.Т, след предварителен сговор с П.В.Е., А.Д.Д., И.В.Д., М.Н.Х. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., А.Д.Д., И.В.Д., М.Н.Х. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал у А.С.Ч. заблуждение, че дъщеря й си е счупила крака и се нуждае от спешна операция, за която трябва незабавно да заплати сумата от 700.00 лева, и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК,

4. М.Н.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, освобождаван по реда на чл. 78а от НК, безработен, с постоянен адрес ***, за това, че в периода от 21.03.2015 г. до 27.03.2015г., в с. П, обл. В.Т, в с. П, общ. П и в с. П.С, общ. П.Т, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.К., Беса Б. и А.Ч., че заплащат операции на техни близки, с което им причинил имотна вреда в общ размер на 6400 лв., както следва:

- на 21.03.2015 г. в с. П, обл. В.Т, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Д.К., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 500 лв.;

- на 23.03.2015 г. в с. П, общ. П, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.М.Б., че заплаща операция за счупен крак на братовчедка си Катя и с това й причинил имотна вреда в размер на 4 200 лв.;

- на 27.03.2015 г. в с. П.С, общ. П.Т, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д. и М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.С.Ч., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си, и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,

5. М.Я.Н., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, начално образование, безработен, с постоянен адрес ***,  за това, че в периода от 21.03.2015 г. до 27.03.2015 г. в с. П, обл. В.Т, в с. П, общ. П и в с. П.С, общ. П.Т, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д., М.Н.Х., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д., М.Н.Х., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.К., В.Б. и А.Ч., че заплащат операции на техни близки, с което им причинил имотна вреда в общ размер на 6400 лв., както следва:

- на 21.03.2015г. в с. П, обл. В.Т, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д. и М.Н.Х., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д. и М.Н.Х. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Д.К., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 500 лв.;

- на 23.03.2015г. в с. П, общ. П, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д. и М.Н.Х., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.В.Д. и М.Н.Х. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.М.Б., че заплаща операция за счупен крак на братовчедка си Катя и с това й причинил имотна вреда в размер на 4 200 лв.;

- на 27.03.2015г. в с. П.С, общ. П.Т, след предварителен сговор с П.В.Е., И.В.Д., М.Н.Х., А.Д.Д. и П.Н.З., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., И.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 3.

 

В.Д. и М.Н.Х., А.Д.Д. и П.Н.З. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.С.Ч., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си, и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК,

6. А.Д.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, начално образование, работещ, с постоянен адрес ***, за това , че на 27.03.2015 г. в с. П.С, общ. П.Т, след предварителен сговор с П.В.Е., П.Н.З., И.В.Д., М.Н.Х. и М.Я.Н., с цел да набави за себе си и за П.В.Е., П.Н.З., И.В.Д., М.Н.Х. и М.Я.Н. имотна облага, възбудил и поддържал у А.С.Ч. заблуждение, че дъщеря й си е счупила крака и се нуждае от спешна операция, за която трябвало незабавно да заплати сумата от 700.00 лева, и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Производството по делото е реализирано по отношение на подсъдимия П.Е. - при условията на чл. 269, ал.3, т. 1, т. 2 и т. 4, б. А от НПК.

В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа изцяло така повдигнатите на шестимата подсъдими обвинения. Предлага същите да бъдат признати за виновни в извършването им. Излага подробни съображения в подкрепа на направените искания.

Представителят на държавното обвинение предлага, за извършеното престъпление, на подсъдимия Е., следва да бъде определено наказание, насочено към максималния, предвиден в закона размер. Твърди, че спрямо него не са налице смекчаващи вината обстоятелства, а превес на отегчаващите такива. По отношение на подсъдимия И.Д., намира, че следва да се определи наказание, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно - към средния предвиден, в закона за извършеното престъпление размер. Сочи на приложимост на разпоредбите на чл. 68 от НК, по отношение на предходно осъждане на лицето. Спрямо подсъдимия П.З., прокурор Ангелов предлага, да бъде наложено наказание - към средния предвиден в закона размер, както и съдът, съобразно правилата на чл. 25 от НК, да определи едно общо наказание измежду наложените на осъденото лице. По отношение на подсъдимите М.Х. и М.Н. предлага, да им бъдат определени наказания от по три години лишаване от свобода, изпълнението на които да бъде отложено, по реда на чл. 66 от НК, за срок от по пет години. Изразява доводи в подкрепа на направеното искане. Посочва, че спрямо Х., са налице основания за произнасяне на съда по чл. 25, вр. с чл. 23 от НК. На последно място счита, че на подсъдимия А.Д. следва да се определи наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено, по реда на чл. 66 от НК, за срок от четири години. Представителят на държавното обвинение заема становище, според което подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото, а веществените доказателства да бъдат върнати на собствениците им.

Процесуалният представител на подсъдимия П.З. - адв. Р.П., заема становище според което подсъдимият не е участвал в извършването на престъплението, за което е обвинен, а само е съдействал при получаване на парите, за която услуга му е била обещана парична сума. Сочи наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Моли, да му бъде определено наказание - към минималния предвиден в закона размер. По отношение на веществените доказателства счита, че следва да бъдат върнати на собствениците им.

Процесуалният представител на подсъдимия П.Е. - адв. М.И. - С., заема становище според което подсъдимият е направил пълни самопризнания относно извършването на престъплението, за което е обвинен. Сочи наличието на смекчаващи вината обстоятелства и моли същите да бъдат съобразени при определяне на наказанието му. По отношение на веществените доказателства счита, че следва да бъдат върнати на собствениците им.  

Защитникът на подсъдимия И.Д. - адв. Д. Д. излага пространствени съображения относно наведените твърдения, според които в хода на наказателното производство не са събрани доказателства за участието на неговия подзащитен в процесното престъпление. Моли, Д. да бъде признат за не виновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. 

В производството по делото подсъдимите М.Х. и М.Н. се представляват от адв. Н.И.. Упълномощеният защитник заема становище, според което двамата подсъдими са направили пълни самопризнания относно участието си в трите деяния и техните самопризнания корекспондират с доказателствата по делото. Моли, при индивидуализиране на наказанията им да бъде съобразено наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да обективира приложението на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Излага съображения в тази насока. 

Адвокат Д.Д., в качеството си на сл. защитник на подсъдимия А.Д. заема становище, според което подсъдимият е признал участието си в извършеното престъпление; съдействал е за разкриване на обективната истина по делото и е изразил своето критично

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 4.

 

отношение към деянието. Моли, да му бъде определено наказание при приложението на   разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т . 1 от НК.

Подсъдимият П.З. дава обяснения по делото. Твърди, че не е участвал в заблуждението на лицето, а само е отишъл до бензиностанцията да вземе пари. Сочи, че не е вземал пари от случката. Изразява съжаление. Моли да и бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер .

         Подсъдимия И.Д. не се признава за виновен и дава обяснения по делото. Твърди, че е возил подсъдимия П.Е., който му е плащал бензина. Сочи, че постоянно извършвал такива услуги и на други лица. Не заема конкретно становище.

         Подсъдимият М.Х. дава обяснения по делото. Признава се за виновен. Изразява съжаление на извършеното престъпление. Моли да му бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер .

         Подсъдимият М.Н. дава обяснения по делото. Признава се за виновен. Изразява съжаление на извършеното престъпление. Моли да му бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер. Твърди, че липсата на работа и на парични средства го е принудила да осъществи деянията .

         Подсъдимият А.Д. дава обяснения по делото. Признава се за виновен. Изразява съжаление на извършеното престъпление. Моли да му бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер.

         Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият П.З. е осъждан 4 пъти за извършени от него престъпления от общ характер, като при това са му налагани наказания свързани с лишаване от свобода. Сред осъществените от него престъпни посегателства са налице и такива, представляващи тежки умишлени престъпления и които са насочени срещу собствеността на гражданите. С определение по НОХД № 1334/15г. на РС - Русе, от 21.08.2015г. е одобрено споразумение, съгласно което З. е признат за виновен за извършено в периода 24.12.14г. - 12.01.15г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1 от НК и му е наложено наказание ЛОС за срок от 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален "Строг" режим. С присъда по НОХД № 898/16г. на РС - Шумен, в сила от 31.05.2016г., З. е признат за виновен за извършено от него, на 07.12.14г. и на 19.12.14г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание 8 месеца ЛОС,  което да бъде изтърпяно при първоначален "Строг" режим. На основание чл. 68 от НК, съдът е привел в изпълнение присъда по НОХД № 1954/13г. на РС- Русе.

Подсъдимият П.Е. е осъждан 19 пъти за извършени от него престъпления от общ характер, като при това са му налагани наказания свързани с лишаване от свобода. Сред осъществените от него престъпни посегателства са налице и такива, представляващи тежки умишлени престъпления и които са насочени срещу собствеността на гражданите, и извършени в условията на опасен рецидив, както и такива от вида на процесното престъпление.

Подсъдимият И.Д. е осъждан 4 пъти за извършени от него престъпления от общ характер, като при това са му налагани наказания свързани с лишаване от свобода. Сред осъществените от него престъпни посегателства са налице и такива, представляващи тежки умишлени престъпления, които са насочени срещу собствеността на гражданите. С определение по НОХД № 330/11г. на РС - Габрово, от 28.03.2011г. е одобрено споразумение, съгласно което Д. е признат за виновен за извършено на 21.11.10г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1 от НК и му е наложено наказание ЛОС за срок от 10 месеца, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66 от  НК, за срок от три години. С присъда по НОХД № 187/11г. на РС - П, в сила от 09.01.2012г., Д. е признат за виновен за извършено от него, в периода от 18.11.10г./14.12.10г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание две години ЛОС, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66 от НК, за срок от четири години. С присъда по НОХД № 1880/11г. на ВТРС, в сила от 10.02.2012г., Д. е признат за виновен за извършено от него, на 27.10.10г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 18 от НК и му е наложено наказание две години ЛОС, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66 от НК, за срок от три години.

Подсъдимият М.Х. е осъждан 5 пъти за извършени от него престъпления от общ характер, като при това са му налагани наказания свързани с лишаване от свобода. Сред осъществените от него престъпни посегателства са налице и такива, представляващи тежки умишлени престъпления, които са насочени срещу собствеността на гражданите. С определение по НОХД № 612/15г. на РС - Русе, от 21.04.2015г. е одобрено споразумение, съгласно което Х. е признат за виновен за извършено за времето от 26.10.14г./30.10.14г. престъпление по чл. 197, ал.1, т.3,  вр.  с чл. 195, ал. 1, т.3, пр.1 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 от НК и му е наложено наказание ЛОС за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66 от  НК, за срок от три години. С определение по НОХД № 347/16г. на РС - Русе, от 10.02.2016г. е одобрено споразумение, съгласно което Х. е признат за виновен за извършено на 04.02.16г. престъпление по чл. 343 в, ал.2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание ЛОС за срок от 4 месеца, което да бъде изпълнено при първоначален " Строг"  режим, както и на  наказание - глоба в размер от 500 лв. С присъда по НОХД № 898/16г. на РС - Шумен, в сила от 31.05.2016г., Х. е признат за виновен за извършено от него, в периода от 07.12.14г. и на 19.12.14г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание шест месеца ЛОС, което да бъде изпълнено при първоначален " Строг" режим. С определение по НОХД №

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 5.

 

1261/15г. на РС - София, в сила от 29.06.2016г., Х. е признат за виновен за извършено от него, за времето от 30.03.14г./31.03.14г.  престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26 от НК и му е наложено наказание една година ЛОС, изпълнението на което да бъде отложено, по реда на чл. 66 от НК, за срок от три години.

Подсъдимият М.Н. е бил осъждан 3 пъти за извършени от него престъпления от общ характер (НОХД № 1947/04г. на РС - Русе; по НОХД № 2149/04г. на РС - Русе и по НОХД № 227/08г. на РС- Карнобат). Към момента на извършване на процесните деяния, се явява не осъждан, поради настъпила и отразена реабилитация, спрямо описаните осъждания. 

Подсъдимият А.Д. е осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по НОХД № 672/09г. на РС - Петрич). Към момента на извършване на процесното деяние, се явява не осъждан, поради настъпила реабилитация, по чл. 86, ал. 1, т . 2, пр. 2 от НК спрямо описаното осъждане.

През месец март 2015г. подсъдимият М.Х. *** заедно със семейството си. От този период датират и контактите му с подсъдимия П.Е., който по това време живеел в гр. П, заедно с А. А и двете си деца. Същият използвал сим карта с абонатен номер **** с предплатена услуга, регистрирана на негово име на мобилния оператор „Теленор" АД.

         През месец март 2015г. Е. бил на рожден ден на свой роднина в гр. П, където присъствал и М.Х.. Е. предложил на Х. да изкарват пари, като извършват "измами" от типа на добилите общественост такива "телефонни". При това следвало, на подбрани на случаен принцип телефонни номера, произволно да се обаждат на различни хора, като представяйки се за лекари; да ги заблуждават, че техен близък си е счупил крака и спешно се нуждае от операция, която те трябва да заплатят. При това Е. споделил, че наскоро бил хванат за такава измама в гр. Севлиево, за която му били дали наказание - пробация. Е. и Х. се уговорили да извършат такива измами, като задачата на Е. била да предоставя данни за телефонен код на населено място и произволни номера, като Х. да телефонира и да се представя за лекар, заблуждавайки хората, че техен близък е счупил крака си и спешно се нуждае от операция за слагане на "златни пирони", която те трябвало да заплатят. Уговори ли се след като, по този начин излъжат, някой, Е. да ходи да взема парите, като за целта, той  заявил, че имал "на разположение" свой познат - И.Д., с помощта на който можели да вземат парите от излъганите хора. Е. казал на Х., че И.Д. управлявал червен на цвят лек автомобил с чужда регистрация, която не можели да хванат. Уговорили се получените парични суми от измамените да бъдат разделяни между всички участници. При тази среща си разменили телефонните номера. Е. записал в телефона си телефонният номер на Х. - ****, а Х. запомнил наизуст телефонния номер на Е. - ****. След това двамата се разделили, като се разбрали да се чуят в следващите дни, като се подготвят.  

         В този период от време, в гр. Ветово подсъдимият Х., се срещнал с живеещият в същия град, свой познат, М.Н.. Двамата се заприказвали за това, че им е необходимо да изкарат пари. При разговора, достигнали до решението, това да се осъществи, чрез извършването на измами на различни лица. Х. разказал на Н. за уговорката си с Е., като му обяснил, че той трябвало да се обажда по телефона, а Е., представен с прякора си (Панделата), заедно с друго лице, което имало червена кола, трябвало да ходят да вземат парите. Предложил му да участва с тях в извършването на телефонните измами, като Н. се съгласил. За целта, трябвало да се набави сим карта за телефон, за което Н. дал на Х. необходимите пари за закупуването и. След това двамата се разделили, като Х. отишъл да закупи, респективно закупил от свой познат (неустановен по делото) Сим карта за мобилен оператор - „Виваком". Преди да се разделят Х. и Н. се разбрали да се видят по - късно вечерта.  

         След като си набавил описаната СИМ карта, подсъдимият Х. се обадил на подсъдимия Е. и му казал, че е готов и може да започва да звъни.

         Вечерта на 20.03.15г., Х. отишъл в необитаема къща, намираща се в гр. В, ул. ****, която била закупена от бащата на Х., но не била прехвърлена по съответния ред. Х. сложил Сим картата, която заедно с Н. си набавили, в мобилен телефон марка „Сименс". Същата вечер, при него дошъл и подсъдимия Н.. Х. му обяснил, че Е.  "....и още един негов познат от Павликенско, са му дали кодове на села, на които да върти по телефона и да се опита да измами някой и след като вземели парите, уговорката била да делим наполовина с тях ..." (ДП, т. 1, л. 114). В изпълнение на замисленото и въз основа на предоставените му данни, Х. започнал да звъни на произволни телефонни номера в с. Русаля, опитвайки се да измами хората. Х. се представял за лекар и казвал, че близък техен роднина е пострадал от катастрофа и спешно трябва да му се направи операция, за която трябва да се заплати парична сума. Тази дейност продължила няколко часа, но не дала очаквания от тях резултат, тъй като никой "не се вързал". През това време тримата поддържали връзка, като Е. се обаждал на телефона на подсъдимия Н.. След полунощ (вече на 21.03.15г.) Е. се обадил на телефона на подсъдимия Н., като предложил да се смени населеното място, и им дал телефонни номера в с. П, на които да звънят.

         По този начин, рано сутринта на 21.03.2015г. Х. се обадил на свидетелката Ц.Д.К.,***, на домашния й телефон с номер ****. Представил и се за лекар, като й казал, че дъщеря й е паднала и си е счупила крака на три места. При това и казал, че тя спешно се нуждаела от операция, при която трябвало да и се поставят "златни пирони", за която св. К. трябвало да заплати

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 6.

 

сумата от 6 000 лв. За да изгради лъжовната обстановка, Х. преправил гласа си на женски, като се представил за дъщеря на свидетелката. К. възприела лъжливите твърденията на Х. за истина,, като дори му казала и името на дъщеря си. В продължение на изгражданата невярна представа Х., отново се представил за лекар и поискал свидетелката К., да му заплати за необходимата операция сумата от 6 000 лв. Силно притеснена от така поднесените и факти, свидетелката казала, че разполага само с 1500 лв. и ще ги предостави за операцията. За целта, тя събудила своята внучка св. Ц.Ц. /тогава на 12 години/ и й съобщила, че майка й си е счупила крака и трябва да се заплати операцията и.

         За да поддържа изграденото заблуждение и да осигури възможността за вземането на парите, Х. продължил телефонния разговор със К., като я накарал да му продиктува серийните номера на банкнотите, защото трябвало да ги опише в Здравната каса. В изпълнение на поисканото св. Ц. започнала да диктува номерата на банкнотите и личните данни на баба си. По указание на Х., К. опаковала паричната сума от 1500 лв. във вестник и ги дала на нейната внучка - св. Ц., за да ги предаде на хората, изпратени от Х., понеже тя била трудно подвижна.

         Непосредствено след като заблудил св. К., Х. от телефона на М.Н. с номер**** се обадил на П.Е. и му казал да тръгва към с. П, от където да вземе парична сума от жена, която той по телефона е измамил. След това Е. обяснил на Н., че "Панделата" и другия човек се придвижвали с "червената кола", за която му обяснил, преди това, но на която не знаел марката, ".....да вземат парите от измамите  ".

         В изпълнение на поръчаното Е. се обадил на И.Д., с когото имал уговорка за това, да отидат и да вземат парична сума от измамена жена в с. П, като му казал, че ще получи част от взетата парична сума. Двамата тръгнали с лекия автомобил на И.Д.. По пътя Х., по телефона на Н., обяснил на Е. и И.Д. къде точно в с. П ще ги чака момичето. По време на пътуването подсъдимия Н. също говорил с Е.. Пристигайки на центъра в с. П, те видели св. Ц. и спрели лекия автомобил до нея. Тя, обаче се усъмнила, защото Х. й бил казал, че ще дойдат санитари с червен лек автомобил марка „Ауди", а Е. и И. Д. не били с бели престилки и не били с автомобил от посочената марка. Тя попитала Е., дали на тях трябва да даде парите и може ли да говори с доктора. Тогава Е., за да затвърди възбуденото заблуждение от Х. у св. Ц., й дал телефона и тя провела разговор с Х., който й казал, че на тях трябва да даде парите и бързо трябва да се върне в къщи, за да разговаря с майка си по телефона. Св. Ц., се притеснила и дала паричната сума на Е., след което се прибрала в къщи. Извършвайки тези действия, тя била със съзнанието, че дава паричната сума за операция на майка си.

         Получавайки сумата, Е. и И.Д. отишли в гр. В и в близост до бензиностанция на входа на града се срещнали с Х., на когото Е. дал половината от получената парична сума. При това Е. и И. Д., се срещнали за пръв път, тъй като до този момент не са се виждали и познавали. След като получил част от паричната сума от измамената К., Х. дал половината от нея на Н.. В последствие изхвърлил телефона и сим картата, от който провеждал разговорите си с нея.

         Описаните действия, които били извършени от подсъдимите, се развили в присъствието на подсъдимия А.Д., който през цялата вечер бил заедно с подсъдимите Х. и Н., но не се включил в извършваната от тях деятелност. При това свидетелят непосредствено възприел, че получаването на паричните средства се осъществявало от подсъдимите Е. и Д., но които същият не бил виждал и познавал.

         На следващия ден П.Е. се обадил на Х., като по този начин, отново, задействали разработената измамна схема, и му казал да започва да звъни в с. П, като му предоставил телефонния код и произволни телефонни номера. Същият ден Х. и Н. ***, като Х. обяснил на Н., че "...ония с червената кола са му дали отново кодове на села, където да въртим и да правим измами...". За целта, двамата събрали пари и Х. закупил Сим карта и мобилен телефон марка „Самсунг". По късно, същата вечер, двамата се събрали, в къщата на бащата на подсъдимия Х.,*** и започнали да се обаждат, (след 21,30 ч.) на произволни номера в с. П. Х. се представял за лекар и се опитвал да убеди хората, че техен близък е пострадал и трябва да се направи операция, която те трябва да заплатят. Така в ранните часове на 23.03.2015г. Х. и Н. се обадили на св. В.М.Б.,***, на телефон с номер . Разговорът с нея се водел от подсъдимия Х., който заблудил Б., че се обажда лекар - хирург от болницата в гр. В Т и трябва да се заплати сумата от 9000 лв. за предстояща операция на нейна братовчедка. За да предизвика състрадание у св. Б. и да я мотивира да предостави паричната сума, Х. и казал, че кракът на братовчедка й започнал да посинява и ако спешно не се направи операция с поставянето на пирони, крака й ще бъде отрязан. Св. Б. повярвала на казаното й и попитала, дали за „К" става въпрос. Било й отговорено утвърдително. По този начин у св. Б., се изградило убеждение че действително нейната братовчедка се нуждае от операция и тя се съгласила да даде сумата от 4200 лв. Тя обяснила, че живее на центъра на с. П и там ще чака хората, изпратени от Х., за да предаде парите. С цел да поддържа възбуденото заблуждение и да осигури възможността за вземането на парите, Х. я накарал да му продиктува серийните номера на банкнотите, за да може през това време да изпрати

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 7.

 

подсъдимите Е. и И.Д. да вземат парите. При това Н. се обадил на Е. и му казал, че измамената от тях жена ще чака до църквата в с. П със сумата от 4200лв. Е. и Д., отново, с управлявания от последния, лек автомобил марка „Форд" отишли в с. П. По указание на Х., св. Б. излязла от къщата си и предала на Е. сумата от 4200 лв. със съзнанието, че заплаща операция на своята братовчедка.

         След като взели паричната сума от св. Б., П.Е. и И.Д. отишли в гр. В, където на бензиностанция в началото на града се срещнали с Х. и М.Н.. Х. взел от Е. сумата от 2000 лв, половината, от които дал на подсъдимия Н.. В последствие Х. счупил телефона и сим картата, от които провел разговорите със св. Б..

         Няколко дни след това, за реализирането на поредната „телефонна" измама, Е. се свързал с Х. и двамата се разбрали да звънят в с. П.С, където Х. да пробва да измами някого по уговорения от тях начин. При това Е. му предоставил телефонния код и телефонни номера от населеното място. Същият ден Х. и Н. ***, като първия подсъдими обяснил на Н., че " ...се е чул с ония с червената кола да вземат парите и те му били дали кодове на села...." За целта, а именно извършването на измамливи действия, чрез използването на телефони, Х. се сдобил с необходима им Сим карта, а подсъдимия Н. осигурил мобилен телефон. Същият ден (26.03.2015г.) Х. и Н. били в казино „Американ 2000" в гр. Ветово,, където се срещнали с подсъдимите А.Д. и П.З.. Х. и Н. обяснили на Д. и З. за телефонните измами, които правят и за парите, които са получили от тази дейност. А.Д. и П.З. изявили желание да участват. Уговорили се Х. да се обажда на произволни телефонни номера, като се представя за лекар, А.Д. да плаче и да се представя за пострадала, а Н. и З. да участват, при получаване на парите от измамените.

         Подсъдимият Х. предложил на Д. и З. да им предостави мобилен телефон за ползване, като от тях се искало да намерят една Сим карта. За това последните двама подсъдими отишли до един  познат на подсъдимия З., от когото той закупил необходимата им Сим карта. 

         След това Х., Н., З. и Д., както се били уговорили, около 21:00 часа, отишли в необитаемата къща, намираща се в гр. В, ул. „**** и започнали да се обаждат на произволни номера в с. П.С, общ. П.Т. Телефонните разговори се провеждали от подсъдимите, като първоначално не постигнали успех и на опитите им "не се връзвал никой". Така действайки, продължили да знънят на различни телефонни номера. Около 03:00 часа на 27.03.2015г. подсъдимия Д. се обадил на свидетелката А.С.Ч. *** на телефонен номер ****. Разговаряйки с нея, подсъдимият си преправяйки си гласа да наподобява женски и казал "....Майко, паднах, счупих си крака". Тези му думи били възприети от Ч., като обаждане от дъщеря и (Г). След това подсъдимия казал на свидетелката, че трябва да говори с лекар. В този момент във схемата по възбуждане на заблуждение на лицето се включил и подсъдимия М. Х., който се представил за лекар. Той и казал, че дъщеря й си е счупила крака на три места и за да не го отрежат трябва да се дадат пари. Ч. повярвала на казаното от Х.. Тя му казала, че няма пари, защото е с ниска пенсия. Тогава той я попитал каква сума има налични и дали има спестени. Свидетелката му отговорила, че в себе си има 200 - 220 лв., а в пощата в гр. П.Т има още около 500 лв. Х. я убедил да отиде, на сутринта, да ги изтегли. По време на разговора на Х. с Ч., Д. имитирал женски плач, който се възприемал от Ч. и  който бил оприличен от нея на гласа на дъщеря си. За да възбуди и в последствие да поддържа това заблуждение Д., имитирайки женски глас нареждал: „Майко, всичко възможно направи и ми помогни, ще остана без крак". По този начин Ч. се заблудила, че действително плаче голямата й дъщеря. След това отново се обадил Х. и казал, че на всяка цена трябва да намери пари. С оглед на казаното Ч. била заблудена, че действително голямата й дъщеря е пострадала и трябва да предостави парична сума за операцията й. След като разговора приключил, свидетелката оставила телефона отворен, каквито били инструкциите от страна на Х.. След този постигнат резултат, подсъдимите не продължили действията си, като останали да спят в къщата. Рано сутринта подсъдимият П.З. звъннал на св. Ч. за да продължат установения контакт с нея, като предоставил телефона на подсъдимия Х., който в проведения разговор я убедил да отиде до пощенската служба в селото, от където да изтегли посочената от нея парична сума, която да предостави на подсъдимите.  

         Така мотивирана от подсъдимите, св. Ч. *** и опитала да изтегли пари, но от там и отказали. Тогава Ч. *** - св. М.Т. и го помолила да я закара до гр. П.Т, за да изтегли пари от пощата. След като му обяснила защо са й парите, Т. й казал, че е жертва на телефонни измамници. Това убеждение възникнало у свидетеля, тъй като тази утрин, много хора от селото му се били оплакали, че през нощта са им се обаждали и са се представяли за лекари. Т. се обадил на служителя на РУ-Велико Търново - свидетеля П.П.П. и го уведомил за случая. Въз основа на подадения сигнал служители на РУ - П.Т, предприели установителни действия, при които св. Ч. се срещнала със свидетелите П.П. и Х.М., на които разказала за случилото се. При това свидетелката възприела, че срещу нея се извършват измамливи

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 8.

действия и се съгласила да им съдейства за задържането на извършителите на престъплението.

         Около 12:00 часа Х. отново се свързал с Ч. и я попитал, дали е готова с парите. Тя му казала, че е готова и е събрала сумата от 700 лв. Подсъдимият и казал да сложи парите в чантичка, и да чака пред дома си, а той ще изпрати хора да ги вземат.

         Непосредствено след това М.Н., от своя телефон, се обадил на подсъдимия Е., като му казал, че трябва да отидат да вземат пари от една жена, която са измамили. Е., през това време бил заедно с подсъдимия И.Д.. Той провел и разговор с подсъдимия Х., по време на който И.Д. разбрал, че М.Х. искал да отидат да вземат пари от една баба от с. П.С. И. Д. се съгласил. Той изразил съмнения относно извършването на тези действия, като казал на Е.,*** особени и да не станела беля, но бил успокоен от Е., че нямало опасност. След това двамата с автомобила на Д. (Форд Ескорт, червен на цвят, с немска регистрация) отишли в с. П.С. По време на пътуването Х. и Н. постоянно поддържали телефонна връзка с подсъдимия Е., при което обяснил, по подадени от свидетелката данни къде живее и с какво ще бъде облечена, за да могат да я познаят. През това време, Х. поддържал и телефонна връзка и със св. Ч., като за да поддържа възбуденото убеждение, както и за да заеме вниманието и до пристигането на подсъдимите Е. и И.Д. я накарал да му опише парични средства по видове и номера на купюри, които в последствие да увие във  вестник и да сложи в найлонова  торбичка.    

         Заедно с тази осъществявана от подсъдимите дейност, в дома на св. Ч., служителите на МВР - св. П. П. и Хр. М., с помощта на свидетелката, подготвяли условия за задържането на лицата, които се очаквало да пристигнат. За целта свидетелите посъветвали свидетелката да оказва съдействие на подсъдимите и да си придава вид, че изпълнява указанията им.

         При това, свидетелката, по дадените и от подсъдимия Х. указания, седнала на пейката пред къщата си и очаквала пристигането на подсъдимите Е. и Д.. През това време, полицейските служител (св. П. П. и Хр. М.), стоели прикрити, зад находящата се, в непосредствена близост на свидетелката, вх. врата на къщата, от където наблюдавали случващото се със Ч.. Малко по - късно в близост до свидетелката спрял червен л. а, марка - Форд с чуждестранна регистрация, в която пътували две лица от мъжки пол. От предната дясна страна слязъл един мъж, който се отправил към свидетелката. Това предпоставило реакция на полицейските служители, които се намесили и при така направения опит за получат паричната сума от св. Ч., подсъдимите Е. и Д. били задържани, пред дома й, от служители на РУ-П.Т. Двамата подсъдими оказали съдействие на служителите на МВР. Пред свидетелите П. П. и Хр. М. и пред св. А. А., двамата разказали, че те не били хората, които са разговаряли с жената, а били изпратени от подсъдимия М. Х. да вземели парите, за което той им обещал да получат парични суми, които следвало да занесат  в гр. Ветово.  

         Както бе посочено двамата подсъдими Е. и И. Д. оказали съдействие на служителите на МВР, които предприели действия по задържане и на останалите съпричастни към престъплението лица. За целта, свидетелите П. и М., се скачили в колата на Д. и заедно тръгнали към гр. В. Непосредствено след това телефонът на подсъдимия Е. звъннал, като същия провел разговор с подсъдимия Х.. В последния се възбудило съмнение относно това, дали не били задържани двамата подсъдими, но в изпълнение на дадените от полицейските служители указания Е. го убедил, че са взели парите и пътуват към гр. В.

         Независимо от дадените уверения, подсъдимият Х., за да се убеди в това, че не е разкрита тяхната дейност накарал Е.: да му брои парите, като му посочва бройката им и номиналите на банкнотите; да пуска касетофона на колата, да говори с подсъдимия Д. и дори ги насочил да се прибират към гр. П. Като краен резултат Х. и Е. се уговорили да се срещнат в гр. В, в района на бензиностанцията на града. В последствие Х. се обадил на Е., че ще изпрати друг човек да вземе парите. 

         Извършените от подсъдимите Е. и И. Д. действия, както и обаждането на св. Ч., не убедили подсъдимия Х., в достатъчна степен, че всичко е наред. Затова, той изпратил да получи парите - подсъдимия П.З.. При осъществена между него среща с подсъдимия Е. и И. Д., З. бил задържан. Същият се съгласил да окаже съдействие на органите на реда, като в проведен  между него и Х. разговор го убеждавал, че всичко било наред и е взел парите. При това той получил инструкции от Х. да се срещнат в центъра на града. З. бил качен, в необозначен като полицейски автомобил, в който пътувал св. А. А. (по това време н-к. РУ - П.Т) и свидетелят ги насочил към уговореното място. Непосредствено зад  този автомобил бил и този на подсъдимия И. Д.. Приближавайки уговореното място били видени от подсъдимите Х. и Н., които разпознали полицейския автомобил, поради което, двамата, напуснали мястото, на което се намират и се скрили.

С 3 бр. протоколи за претърсване и изземване от 27.03.2015г. са приобщени веществени доказателства, подробно описани в съдържанието на приложените протоколи.

С 2 бр. протоколи от 27.03.2015г. подсъдимите И.Д. и П.Е., доброволно са предали вещи, приобщени веществени доказателства, подробно описани в съдържанието на приложените протоколи.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 9.

 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели: Ц.К., В.Б., А.А., Ц.Ц.,А.Ч., П.П., Х.М., М.Т., на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св. П.П., А.Ч., А. А., дадени на досъдебното производство по същото дело, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото в съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т.2, пр. 2 (за св. П. П.), по чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 (за св. А. Ч.), по чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1, пр. 2 и т. 2, пр. 2 (за св. А. А.), на които съдът дава вяра изцяло; 3 бр. Протоколи за претърсване и 2 бр. протоколи за доброволно предаване; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

За изясняване на фактическата обстановка по делото допринасят и обясненията на подсъдимите И.Д., П.З., М.Х., М.Н.А.Д., направени пред първоинстанционния съд; както и дадените от тях на досъдебното производство, по същото дело, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото, в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, по реда на чл. 279, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК (за И.Д.), по чл. 279, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 4 от НП (за подс. М. Х.), по чл. 279, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК (по отн. на М. Н.), по чл. 279, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК (по отн. на А. Д.) и по чл. 279, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 4 от НП (по отн. на Пл. З.).

Обясненията на подсъдимите по делото следва да се преценяват съобразно изпълняваната от тях двойнствена функция в наказателния процес. От една страна, твърденията на подсъдимите са важно доказателствено средство, но от друга те съставляват основно средство за защита и именно поради това, законодателят не е предвидил задължение за обвиняемия, респективно подсъдимия, да съобщава винаги само истината под страх от наказателна отговорност. подсъдимият може да даде обяснения, каквито намери за съответни на избраната от него защитна позиция или дори изобщо да откаже да направи такива. Ето защо, към заявеното от подсъдимите не следва да се подхожда безкритично. Напротив, те изискват изключително внимателен анализ както от гледна точка на вътрешната им съгласуваност и последователност, така и с оглед съответствието им на останалите гласни и писмени доказателства.

Преценявайки обясненията на подс. П.З., М.Х., М.Н.А.Д. през призмата на тези принципни критерии, настоящият съдебен състав прие, че те са логични и убедителни, и не противоречат, както помежду си така и на останалите гласни доказателства. Доколкото се констатират несъществени разминавания в обясненията на тези подсъдими относно престоят им къщата в гр. В, където са осъществявали телефонните разговори, лицата, и поредността, при които са реализирани телефонните набирания и разговорите, които са провеждани както между самите подсъдими, така и с пострадалите лица, те следва да бъдат интерпретирани в светлината на дългия период от време, разделящ деянието от разпита им; спецификата на този вид престъпление (много и продължителни разговори, както и осъществяването на няколко дейности едновременно /един се представя за доктор, друг плаче, трети поддържа връзка с останалите подсъдими/); заниженият (според съда) вербален капацитет на подсъдимите, позволяващ им да обяснят, в пълнота и идентичност случващите се събития, а не на последно място и от стремеж да омаловажат или да скрият някои елементи от своята деятелност. Същите не оказват влияние, на основните факти подлежащи на доказване, съобразно разпоредбите на чл. 102 от НПК.

В подкрепа на направения от съда извод, са и самите волеизявления на подсъдимите П.З., М.Х., М.Н.А.Д., с които се признават за виновни в извършването на процесното престъпление, съобразно  описаните в обвинителния акт съставомерни признаци.

Преценявайки обясненията на подс. И.Д., през посочените критерии, настоящият състав приема, че в една част, от показанията на подсъдимия Д., дадени в хода на съдебното следствие, по отношение на описаните срещи с подсъдимия Е., направените договорки с него, осъществените пътувания до с. П, обл. В.Т, в с. П, с. П.С и, гр. Ветово, и осъществяваните там срещи с част от подсъдимите; реализираната размяна на пари и получени от него парични средства, са не само нелогични и неубедителни, но и противоречат на останалите гласни доказателства. Същите представляват защитна позиция целяща омаловажаване и прикриване на неговата деятелност, целяща избягване реализирането на наказателна отговорност за извършеното престъпление.

В тази част обясненията на този подсъдим си противоречат на самите му обяснения, дадени на досъдебното производство (пр. от 17.08.15г., т. 1, л. 65 и пр. от 28.03.15г., т. 1, л. 69-70) и приобщени по реда на чл. 279, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. В протокол от 17.08.15г., е налице волеизявление на подсъдимия, с което той се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като изразява желание да бъде сключено споразумение с представителя на ВТРП. В същият протокол е отразено и такова негово желание, съдебното производство да бъде реализирано и по реда на съкратено съдебно следствие.

В обясненията си от 28.03.15г., (т. 1, л. 69-70 от ДП) подсъдимият Д. подробно е описал осъществената от него деятелност, както и тази реализирана от подсъдимия Е. и подсъдимия М. Х..

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 10.

 

Съдът приема, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че И. Д., заедно с подсъдимия Е. е отишъл на описаните по горе дати, с ползвания от него л. а Форд, червен на цвят, с немска регистрация, в селата П, обл. В.Т, в с. П и в с. П.С. за да получат парични суми от три жени, за което са били изпратени от подсъдимия Х., като в последствие са предали част от получените парични средства на този подсъдим, за което са отишли в гр. Ветово, а останалата част са поделили помежду си .

Разглежданият случай на измамливи действия е от развилия се в последните години специфичен вид „телефонна измама”. Същата се обуславя от многопластовост и многоплановост на извършваната деятелност и такава на кръга лица, които я осъществяват. Специфична за нея е създаване на нереална фактическа обстановка; разпределение на роли: лице, а в някои случаи и повече от едно, които се представят за лекари; други такива, които се представят за роднини на пострадалите, като в зависимост от случая /конкретния такъв/ умело преправят гласовете си, като имитират женски такива. Измамливите действия се осъществяват при голяма координация на няколко лица, които в много случаи не се намират в едно и също населено място. При това е налице едновременност на извършването на няколко различни по своя вид, характер и последици деятелности. В случая, един набира различни телефони; същият или друг подсъдим, говори с лицето срещу което се извършват измамните действия, като се представя за лекар и му създава нереалната заблудителна фактическа обстановка. През това време, друго лице, имитирайки женски глас (след като много умело дейците са „подработили” обекта, от когото са получили информация за какво лице са очакванията и притесненията на пострадалия), извършва активни действия свързани с плач, стенания, ревове, викове, хлипания, въздействащи върху емоционалното поле на обекта, възбуждат, засилват или поддържат изгражданото от тъй наречената -„лекар“ обстановка. Заедно с това се извършват действия, тъй като описаните такива се осъществяват, както е в случая, в различни населени места, по изпращане на хора, които да се срещнат с измамените лица, от които да получат обещаните и приготвени парични суми.

Настоящият състав приема, че действията, извършени от подсъдимите П.Е., И.Д., П.З., М.Х., М.Н. и А.Д., са такива на съизвършители, които участват на определен етап от извършване на престъплението. Осъществена е комплексна дейност, съчетаваща прояви на няколко лица, довеждаща в своята съвкупност до осъществяване на престъплението. Между деянията на съучастниците съществува връзка, която е проявена в обективно и субективно отношение. При това деянията на всеки един от дейците, обективно допринася за осъществяване на престъплението, като конкретното поведение на всеки деец стои в причинна връзка с осъществяване на престъплението, като у подсъдимите е налице съзнание, че участват заедно с останалите подсъдими и желание, от тази тяхна обща дейност, да настъпят исканите обществено опасни последици.

Деянията извършени от подсъдимия И. Д. и П. Е., съставляват типичен случай на телефонна измама. И двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението. В случая, изразило се в отиването до дома на измамените лица и в приемането на паричните средства - предмет на измамата, от пострадалите, с което са способствали за реализиране и довършване на деянията. По отношение на подсъдимия Е. тази деятелност обхваща и отиването му до пострадалите лица и осъществяването на пряк контакт със тях. Тази на подсъдимия Д., действително, се свежда до отиването на мястото на срещата, при което той е шофирал ползвания л.а, но действията на Е. не биха се осъществили без неговото участие, тъй като само той притежава л.а и има шофьорска книжка. След това Д. е изчакал Е. да реализира контакт с измаменото лице, след което, отново двамата, с получените парични средства са напуснали местопрестъплението. Извършените от тях действия, са възприети от пострадалите Б. и Ч., както и от св. Ц., св. П. П. П. и Хр. М., в своето единство, тъй като непосредствено и лично тези лица са възприели участието и двамата дейци. При това, и в трите пострадали лица е било налице знание, че ще бъдат изпратени две лица да вземат парите. Такова е било налично и у останалите подсъдими: М. Н. (по отношение на първите две деяния) "....ония с червената кола /в разговор с М. Х./, са му дали кодовете на села, където да въртят и да правят измами ….. М., отново се бе чул с тези с червената кола, да вземат парите, и те му бяха дали кодовете ….”; подс. Пл. З. „ М. …… се обади на момчетата да отидат да взимат парите …..момчетата ще дойдели с кола с чужда регистрация” и А. Д., за третото такова ("....М.  се обади на едни негови познати да отидат да вземат парите... когато отидоха хората при жената да вземат парите .....")

Настоящият състав приема, че осъществената от И. Д. и П. Е. деятелностлност изпълва и двете форми на изпълнителното деяние, а именно възбуждане и поддържане на заблуждение. С отиването на двамата подсъдими и срещата им с пострадалите в дома им, те изграждат невярна представа, че са лица, които са изпратени от “лекар“, за да получат /като са и получили/, парични суми, което не отговаря на действителността. Заедно с това си невербално поведение, Е. и И. Д. поддържат и формирано у пострадалите заблуждение, от подсъдимите Н. и Х. (за първите две деяния) и на А. Д., М.Х. и М.Н. (за третото такова/, които са се представили за лекари и за близък роднина на пострадалите, че са необходими спешни и неотложни операции на пострадалите им близки, за които те следва да заплатят описаните парични суми.

В тази връзка, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, в това число направените самопризнания на подсъдимите и дадените от тях

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 11.

 

обяснения, съдът приема за доказано по безспорен и категоричен начин, че осъществената и от подсъдимите Х., Н., А. Д. и Пл. З. (последните двама подсъдими, единствено по отношение на третото реализирано деяние) изпълва и двете форми на изпълнителното деяние, а именно възбуждане и поддържане на заблуждение. Установено е по безспорен и категоричен начин по делото, че тези подсъдимите са въртели различни номера, като са осъществявали телефонни разговори; представяли са се за различни лица, с различни имена и професии; като в различни случаи, според развиващата се схема, при необходимост, са преправяли гласовете си да наподобяват женски такива.

Специфичност се разкрива единствено по отношение на деятелността на подсъдимия З.. Извършените от него действия по закупуване на сим карта; извършване на набирания на телефонни номера, както и набирането на пострадалата Ч., на сутринта на 27.03.2015г., за продължаване на осъществения контакт, при което от подсъдимия Х. са и били дадени допълнителни указания; отиването до бензиностанцията, находяща се в гр. Ветово за получаването на делът на групата от парите, предпоставят обективирания от съда извод за наличие на съизвършителство, а не на действия, свързани единствено с набавяне на средства, и оказване на помощ след деянието, съставляващи съучастническа дейност във вид на помагачество. При това и с оглед на възприетия квалифициращ критерий на престъплението (осъществено след предварителен сговор) е без значение кое конкретно лице е провело, конкретния разговор с измаменото лице.

На следващо място съдът приема за недостоверни твърденията на подсъдимия И. Д., според които не е знаел, че се извършват измамливи действия срещу пострадалите лица, а единствено е извършил услуга на подсъдимия Е., като го е превозил до описаните населени места, за което му било заплатено горивото, както и парична сума за направената услуга.

За наличието на ясно съзнание за незаконосъобразността на извършваните от Е. действия са обясненията на самия подсъдим, дадени от подсъдимия в хода на досъдебното производство и приобщени като доказателство по делото по реда на чл. 279 от НПК., в които сочи, / по отношение на първото деяние/, че при срещата им с Е., той му е казал, че ще отидат да вземат едни пари, от една жена При това, по време на проведения между Е. и Х., в този момент, телефонен разговор е разбрал, че ще ходят да вземат пари от измамена от Х. жена. За наличието на това знание са и обясненията на подсъдимия И. Д., които са дадени в хода на досъдебното производство, в които той заявява, своето съмнение, пред Е., непосредствено преди тръгването им за с. П.С  ".  хората там са особени, да не стане някоя беля ...".

В подкрепа на обективирания от съда извод е направената от подсъдимите Е. и Х. уговорка, осъществена преди извършване на деянията, при която Е. убедил Х., че имал "на разположение" свой познат - И.Д., с помощта на който можели да вземат парите от излъганите хора. При това Е. казал на Х., че И.Д. управлявал червен на цвят лек автомобил с чужда регистрация, която не можели да хванат обстоятелство, което според подсъдимите улеснявало извършването на деянията.

На следващо място съдът  приема, че за умисъла на дееца не следва да се съди от заявеното от него, а от действията, предприети от него преди, по време и след инкриминираното деяние. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че Д. не е случаен таксиметров  шофьор, или такъв ангажиран инцидентно да реализира искания от него транспорт. Същият системно е превозвал подсъдимия Е. в сходна или еднаква обстановка. Двамата подсъдими се познават, като му е известно с какво се занимава Е.. На следващо място това, че подсъдимите Е. и Д. по необичайно време, (през нощта или рано сутрин); на необичайни места се срещат с различни жени, при което получават, необичайно опаковани парични суми; предаването им отново по необичаен начин и места, предпоставящ скритост на действията; водените телефонни разговори, по време на пътуванията, при които са се давали различни указания за намиране на адресите, и за носене на парите - всичко това, анализирано в съвкупност и с казаното от подсъдимия, по недвусмислен начин сочи за наличието на пряк умисъл.

Оборено от доказателствата по делото и в частност от показанията на подсъдимите М. Х. и М. Н. е и твърдението на подсъдимия И. Д., според които същия не е участвал в разпределението на получените парични средства. От показанията на подсъдимите се установява, че между участващите в престъпната схема лица е била направена договорка - лицата ,, получаващи парите от пострадалите такива да получат половината от сумата, а останалата такава да бъде поделена измежду останалите съучастници, което е и било направено, според тези подсъдими. Действително, по делото липсват преки доказателства, какви конкретни парични суми е получил И. Д., но това обстоятелство е ирелевантно относно осъществената от него престъпна деятелност, доколкото по делото е установено и не се спори, че е получил парични суми от подсъдимия Е..

Съдът намира за стоящо извън фактите по делото твърдението на защитника на подсъдимия И. Д., с поред което по делото е установена причастност на жена, която не била индивидуализирана. Настоящият състав приема, че в хода на наказателното производство е установен по безспорен начин в това число и от обясненията на останалите подсъдими, кръга от извършители, личностите на пострадалите лица, както и механизма на извършване на деянието. Същият е предпоставил, „преправянето” на гласовете на подсъдимите Х., Н. и А. Д., да наподобяват женски такива.

На следващо място съдът приема за доказан и квалифициращият

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 12.

 

признак на осъществените от подсъдимите деяния (чл. 210, ал. 1, т . 2 от НК). Престъплението е извършено от повече от две лица, в случая шест лица, сговорили се предварително за неговото извършване. Те са взели решение да го осъществят преди започването му, в спокойна обстановка, позволяваща им добре да обмислят мотивите си. Разпределили са ролите, при което са се представяли се с чужди имена, професии и личности. При това са координирали действията си от разстояние и така постигнали крайния престъпен резултат. Настоящият състав приема, че за наличието на предварителното сговаряне не е необходимо, всички подсъдими, по едно и също време и място да са се разбрали за предстоящата за извършване деятелност. Не е необходимо и всички лица да се познават помежду си, като е достатъчно изграждане на общност на умисъла за извършване на престъпление и съзнание и знание за участието и на останалите от съизвършителите (в случая общо 6 лица). В подкрепа на този извод са показанията на подсъдимия М. Х., който сочи, чие „…. П. му казал, че той ще ходи за парите, тъй като има човек с червена кола, с чужда регистрация, която не може да се засече…”,; обясненията на подсъмимия М. Д., в които заявява, че "…М. му казал  …че говорил по телефона и имал хора, които ще ходят на място да вземат парите, като единия бил с червена кола, а другия с прякор – Панделата” . В тази връзка са обясненията на подсъдимия Х., който в разговори с подсъдимия М. Н. му казал, че (за първото деяние) "... Панделата и един негов познат от Павликенско, му били дали кодовете, на села, на които той да върти за измама, след което те да вземат парите и да делят с тях ..."; (а второто деяние)  "… ония с червената кола му дали кодовете /на Х./ на села , където да въртят и да правят измами; (за третото деяние) „..М., отново се беше чул с тези с червената кола, да вземат парите и те му бяха дали кодовете….”

В тази насока са и обясненията на подсъдимия П. З., дадени в хода на до съдебното производство и приобщени като доказателства по делото, в които сочи „ …М. … обади се на момчетата да отидат да вземат парите ….  Момчетата ще дойдели с кола с чужда регистрация

Действително по делото не се събраха преки доказателства относно момента на постигане на съглашение между подсъдимия Е. и под. Д., но осъщественото между тях сговаряне е произвело своето волево проявление преди реализирането на престъплението и в съучастието на подсъдимите в процесните деяния.

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав приема за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите М.Н.Х., П.В.Е. и М.Я.Н. са извършили престъпление по чл. чл. 210, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимите А.Д.Д. и П.Н.З. са извършили престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а подсъдимият И.В.Д. е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие, при което шестимата подсъдими, в периода от 21.03.2015г. до 27.03.2015г. в с. П, обл. В.Т, в с. П, общ. П и в с. П.С, общ. П.Т, при условията на продължавано престъпление, като престъплението е извършено повторно за подсъдимия И. Д., в немаловажен случай /с оглед размера на причинени щети/, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си и останалите подсъдими имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у Ц.К., В.Б. и А.Ч., че заплащат операции на техни близки, с което им причинили имотна вреда в общ размер на 6400 лв., както следва:

- На 21.03.2015г., в с. П, обл. В.Т, подсъдимите П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н. и И.Д., действащ, при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си и за останалите подсъдими имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Ц.Д.К., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си и с това и причинили имотна вреда в размер на 1 500 лв.;

- На 23.03.2015г., в с. П, общ. П, подсъдимите П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н. и И.Д., действащ при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с помежду си, с цел да набавят за себе си, и за останалите подсъдими имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у В.М.Б., че заплаща операция за счупен крак на братовчедка си и с това и причинили имотна вреда в размер на 4 200 лв.;

- На 27.03.2015г., в с. П.С, общ. П.Т, подсъдимите П.В.Е., М.Н.Х., М.Я.Н., А.Д.Д. и П.Н.З. и И.Д., действащ при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си и за останалите подсъдими имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у А.С.Ч., че заплаща операция за счупен крак на дъщеря си, и с това направили опит да й причинят имотна вреда в размер на 700 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини /разкриване на престъплението/,

Изпълнителното деяние на престъплението е било извършено от шестимата подсъдими с действие. То се изразило във възбуждане на заблуждение в съзнанието на пострадалите Ц.К., В.Б. и А.Ч., че заплащат операции на техни близки и

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 13.

 

мотивирането им в резултат на тези неправилни представи да се разпоредят с парични суми. Трите пострадали лица са били заблудени от шестимата подсъдими (по описания по - горе начин), че техни близки са в болнично заведение и се нуждаят от спешно лечение операции, със скъпо струващи консумативи - златни пирони на различна стойност, описана по - горе. В резултат на така създадените неправилни представи, пострадалите са взели решение и се разпоредят с процесните парични суми, с които свидетелките са разполагали и събрали към момента и която подсъдимите са получили от /св. Ц.К. – 1 500 лв.; и св. В.Б. – 4200 лв./ Спрямо св. А.Ч., е налице съгласие на подсъдимите да получат намиращата се в нея и събрана, допълнително, парична сума в общ размер от 700 лв. Това, трето деяние е останало недовършено - във фазата на опита - по независещи от волята на шестимата подсъдими причини, а именно разкриване на престъплението, което е препятствало преминаването на паричната сума от 700 лв. в тяхно владение и респективно причиняването на имотна вреда на св. Ч..

Престъплението е извършено от повече от шест лица, сговорили се предварително за неговото извършване и затова правните квалификации за шестимата подсъдими са по чл. 210, ал.1, т. 2 от НК. Подробни съображения, в тази насока съдът изложи по - горе.

Подсъдимите П.Е., М.Х., М.Н. и И.Д. са извършили три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, деянията са извършени в периода 21.03.2015г. до 27.03.2015г. - през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е. деянията са извършени от подсъдимите в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.

По отношение на подсъдимите И.Д. е налице квалифициращото отговорността обстоятелство по т.4 на чл. 210, ал.1 от НК, тьй като е извършил престъплението в условията на "повторност" по смисъла на чл. 28 от НК - след като е бил осъждан с влезли в сила присъди за такива престъпления по НОХД № 1880/2011г. на ВТРС и по НОХД № 187/11г. на РС - П.

От субективна страна престъплението било извършено виновно - при пряк умисъл по отношение на всички подсъдими. Както към момента на деянието така и към настоящия момент подсъдимите били пълнолетни и психически здрави. Разбирали свойството и значението на деянието си и могли да ръководят своите постъпки. Знаели, че въвеждат и поддържат заблуждение у пострадалите свидетели относно правното основание и елементите на разпореждането им. Съзнавали, че в следствие на проведените от тях телефонни разговори и срещи у тях ще възникнат неправилни представи. В частност, че близки на тях лица са пострадали и се нуждаят от скъпо струващо лечение, което не отговаряло на истината, но въпреки това извършили престъплението. Действали с цел да си набавят за себе си и за останалите подсъдими имотна облага в размер на парите, които ще дадат пострадалите. Знаели, че в момента на разпореждането с тях, за свидетелките ще настъпят имотни вреди в размерите разполагаеми у пострадалите, каквито суми се съгласили да получат вместо първоначално поисканите такива.

Причини за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин по отношение и на шестимата подсъдими.

Обществената опасност на деянията е висока, с оглед на това, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, както и широко резонантния ефект на обществено-опасните последици и предвид наличието на три пострадали лица, както и с общия размер на причинените вреди.

Обществената опасност на подсъдимия П.В.Е., съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. Като отегчаващи такива съдът взе пред вид миналите осъждания на подсъдимия и проявената упоритост при извършване на престъплението. Гореизложеното мотивира съда да наложи на подсъдимия П.Е. наказание определено над минималния, но под предвидения в закона среден размер, а именно три години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален “Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип. .

Съдът намира, че с така наложеното наказание на Е. принципите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати.

Обществената опасност на подсъдимия И.В.Д., съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.В.Д. съдът не отчита смекчаващи вината обстоятелства, напротив единствено отегчаващи такива - осъждан е многократно за извършени престъпления против собствеността на гражданите, в това число и за идентични извършени престъпления против собствеността на гражданите. При това е осъществил престъплението по настоящия обвинителен акт в условията на "повторност" по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, и в изпитателния срок на това осъждане, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК, което обективира извод,че  оказаната до този момент наказателна принуда не е оказала необходимото въздействие върху дееца. Предвид на изложеното, приема, че следва да определи наказание при условията на чл. 54 от НК. За извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. В настоящия случай, съдът счита че наказание в размер на 2 години лишаване от свобода в пълна степен ще изпълни визираните в НК цели. Така определеното по вид

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 14.

 

и размер наказание, следва да бъде изтърпяно при първоначален „ Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип.

Настоящият състав приема, че на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, следва  да се определи И.В.Д., да изтърпи едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду влезли в сила присъди по НОХД № 330/11г. на РС - Габрово, НОХД № 187/2011г. на РС - П и по НОХД № 1880/2011г. на ВТРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 25, ал. 4 и чл. 66, ал. 1 от НК, следва да бъде отложено, за срок от четири години, считано от влизане на присъда по НОХД № 1880/11г. на ВТРС в сила (10.02.2012г.).

Видно е, че деянията по тези присъди са извършени от подсъдимия И.Д. при условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало осъждане, за което и да е от тях. Това налага по правилата на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание, най-тежкото измежду изброените.

Съдът намира, че така определеното общо най - тежко наказание е справедливо и съответства на съвкупността от престъпните деяния. Може да се приеме, че поправянето, превъзпитаването и възпиращото действие спрямо осъдения, би се постигнало с изтърпяването на така определеното общо най - тежко наказание. Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице необходимост за увеличаване на определеното по посочената съвкупност общо наказание по реда на чл. 24 от НК.

При това и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, следва да бъде приведено в изпълнение определеното на И.Д. общо наказание измежду тези, наложени му с влезли в сила присъди по НОХД № 330/11г. на РС - Габрово, НОХД № 187/2011г. на РС - П и по НОХД № 1880/2011г., в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, което осъденият да изтърпи, отделно, от наказанието по настоящата присъда, при първоначален “Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип.

Спрямо подсъдимия И. Д. следва да бъде приспаднато, на основание, чл. 59, ал. 1, т.1 от НК, за изтърпяно наказание лишаване от свобода, времето през което е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по делото, считано от дата на фактическото задържане на лицето (27.03.2015г.) до влизане на присъдата в сила, при което един ден задържане се зачита, за един ден лишаване от свобода.

Обществената опасност на подсъдимия П.Н.З., съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства - направените самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и младата възраст на дееца. Отегчаващи такива спрямо З. са наличието на предходни осъждания. Предвид на изложеното, приема, че следва да определи наказание при условията на чл. 54 от НК. За извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. В настоящия случай, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание, насочено към предвидения в закона минимален размер, а именно в размер на една година лишаване от свобода. Така определеното по вид и размер наказание, следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип.

Настоящият състав приема, че на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, следва да се определи П.Н.З., да изтърпи едно общо наказание измежду тези, наложени му с настоящата присъда и с влезли в сила присъди по НОХД № 1334/15г. на РС - Русе и по НОХД № 898/16г. на РС - Шумен, в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 25, ал. 4 от НК да бъде осъществено в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален „СТРОГ” режим.

Видно е, че деянията по тези присъди са извършени от подсъдимия З. при условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало осъждане, за което и да е от тях. Това налага по правилата на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание, най-тежкото измежду изброените.

Настоящият състав приема, че осъществената, до този момент наказателна принуда спрямо подсъдимия, при което не е било постановено ефективно изтърпяване на наложените наказания не е оказала необходимото поправително и превъзпитателно и най - вече възпиращо въздействие върху лицето, поради което съдът приема, че изпълнението на определеното общо най- тежко наказание не следва да бъде отлагано съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 4, вр. с чл. 66, ал. 1 от НК.   

Съдът намира, че така определеното общо най - тежко наказание е справедливо и съответства на съвкупността от престъпните деяния. Може да се приеме, че поправянето, превъзпитаването и възпиращото действие спрямо осъдения, би се постигнало с изтърпяването на така определеното общо най - тежко наказание. Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице необходимост за увеличаване на определеното по посочената съвкупност общо наказание по реда на чл. 24 от НК.

Спрямо подсъдимия П.Н.З. следва да бъде приспаднато, на  основание чл.25, ал.2 от НК, изтърпяното от него наказание - лишаване от свобода, по посочените присъди, от определеното за изтърпяване общо наказание.

Обществената опасност на подсъдимия М.Н.Х., съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 15.

 

вината обстоятелства направените самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и младата възраст на дееца. Отегчаващи такива спрямо З. са наличието на предходни осъждания, за извършени престъпления от общ характер, насочени срещу собствеността на гражданите, в това число и вида на процесното престъпление. Предвид на изложеното, приема, че следва да определи наказание при условията на чл. 54 от НК. За извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. В настоящия случай, съдът счита че наказание, насочено над предвидения в закона минимален размер, но определено под средния такъв, а именно в размер на две години лишаване от свобода, в пълна степен ще изпълни визираните в НК цели. Така определеното по вид и размер наказание, следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип..

Настоящият състав приема, че на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, следва  да се определи М.Н.Х., да изтърпи едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду тези, наложени му с настоящата присъда и с влезли в сила присъди по НОХД № 612/15г. на РС - Русе, по НОХД № 1261/15г. на РС - София и по НОХД № 898/16г. на РС - Шумен в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде осъществено в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален „СТРОГ” режим. 

Видно е, че деянията по тези присъди са извършени от подсъдимия Х. при условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало осъждане, за което и да е от тях. Това налага по правилата на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание, най-тежкото измежду изброените.

Съдът намира, че така определеното общо най - тежко наказание е справедливо и съответства на съвкупността от престъпните деяния. Може да се приеме, че поправянето, превъзпитаването и възпиращото действие спрямо осъдения, би се постигнало с изтърпяването на така определеното общо най - тежко наказание. Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице необходимост за увеличаване на определеното по посочената съвкупност общо наказание по реда на чл. 24 от НК.

Спрямо подсъдимия М.Н.Х. следва да бъде приспаднато, на основание чл.25, ал.2 от НК, изтърпяното от него наказание - лишаване от свобода, по посочените присъди, от определеното за изтърпяване общо наказание.

Наложеното с влязла в сила присъда по НОХД № 347/16г. на РС- Русе наказание, следва да бъде изтърпяно, отделно, от определеното спрямо осъдения общо - най - тежко наказание, тъй като не са налице основания за приложение на разпоредбите на чл. 25 от НК, в съчетание, което да е по - благоприятно за дееца, от направеното от настоящия състав.

Обществената опасност на подсъдимия М.Я.Н., съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, и обстоятелството, че подсъдимият се явява неосъждан към датата на извършване на деянието /реабилитиран по отношение на предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер/. Отегчаващи такива спрямо подсъдимия е проявената от него упоритост и последователност при извършване на деянията. Предвид на изложеното, приема, че следва да определи наказание при условията на чл. 54 от НК. За извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. В настоящия случай, съдът счита че следва да бъде определено наказание, насочено над предвидения в закона минимален размер, но определено под средния такъв, а именно в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се отложи, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като по отношение на подсъдимия са налице законовите изисквания за това.

Съдът намира, че с така определеното по размер и начин на изтърпяване наказание, ще се постигне поправянето, превъзпитаването и възпиращото действие спрямо осъдения, като по този начин ще се изпълнят целите на индивидуалната и на генералната превенция.

Обществената опасност на подсъдимия А.Д.Д., съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина; изразено съжаление; обстоятелството, че подсъдимият се явява неосъждан към датата на извършване на деянието и неговата млада възраст. Отегчаващи такива спрямо подсъдимия е проявената от него упоритост и последователност при извършване на деянията. Предвид на изложеното, приема, че следва да определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. В настоящия случай, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание, определено под предвидения в закона минимален размер, а именно в размер на девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се отложи, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като по отношение на подсъдимия са налице законовите изисквания за това.

Съдът намира, че с така определеното по размер и начин на изтърпяване наказание, ще се постигне поправянето, превъзпитаването и

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2251/2015г. по описа на РС- В.Т, лист 16.

 

възпиращото действие спрямо осъдения, като по този начин ще се изпълнят целите на индивидуалната и на генералната превенция.

Следва да се отнемат в полза на държавата, на основание чл. 112, ал. 1 от НПК, веществените доказателства, с неустановен по делото собственик, ако в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не бъдат потърсени, а именно:

1. Полиетиленов плик, запечатан с картон Серия А 010273, съдържащ следните ВД:

- ВД № 1 - мобилен телефон „Sony Ericsson", черен с батерия, в изключено положение с ИМЕИ: 356 175 045 732 963 и поставена в него СИМ-карта на „Виваком" с №8935 9032 2000 31113618;

- ВД № 2 - СИМ-карта на „М-тел" с № 8935 9011 8708 2169 883;

- ВД № 3 - Пет пластики за СИМ-карти на „М-тел" с номера: 8935 9011 8703 2978 425; 8935 9011 8709 1906 739; 8935 9019 9082 4170 477; 8935 9019 9084 4782 897; 8935 9019 9080 4648 021;

ВД № 4 - Три пластики за СИМ-карти на „Глобул" с номера: 089-488-8929, личен код на клиента: 14164 и номер на картата: 89359 05010 07066 76119 5; 89359 05010 05043 03091; 89359 05000 07048 98009;

- ВД № 5 - Пластика за СИМ-карта на „Теленор" с номер - 89359 05010 05060 06809;

- ВД № 6 - Пластика за СИМ-карта на „Виваком" с номер - 8935 9033 2030 0076 9112;

- ВД № 7 - СИМ-карта на „М-тел" без номер, малка, изрязана;

- ВД № 8 - СИМ-карта неизвестен оператор с надпис на нея: "00583533808964

ВД № 9 - Кутия от мобилен апарат марка „Нокиа 1616" с ИМЕИ: 358 633 048 559 658;

2. Полиетиленов плик, съдържащ мобилен телефон „Samsung GT 55250" с ИМЕИ: 352 181 042 101 586, черен с батерия

 3. Запечатан полиетиленов плик, съдържащ 5 бр. запечатани полиетиленови плика, съдържащи следните ВД:

- Мобилен телефон марка "Nokia", модел С1-00 с ИМЕИ: 352 429 058 931 150 с поставена СИМ-карта на "Globul" с № 8935 9050 1007 0495 9965 и поставена микро Ес Ди карта SanDisk 1 GB, ведно с батерия;

- Мобилен телефон „Motorola" с капаче и батерия, без СИМ-карта, със залепен стикер с бар-код и надпис под него ТА 079IIIAOR;

- Мобилен телефон „ Alcatel" с поставена батерия, с ИМЕИ: 359 966 018 564 822, без СИМ-карта;

- Мобилен телефон „ Alcatel" без батерия, с ИМЕИ: 351723048667994, без СИМ-карта;

- Мобилен телефон „ Alcatel" без батерия, с ИМЕИ: 351723048112512, без СИМ-карта, без заден капак;

- Скъсана картонена опаковка от стартов пакет на "Globul" със залепен стикер с изписан абонатен номер № 089-392-1044;

- Скъсана картонена опаковка от стартов пакет на "Telenor" със залепен стикер с изписан абонатен номер № 089-757-6704;

- Картодържач - пластика на "Telenor" с изписан номер под баркода 89359 05010 05060 30007.

4. Запечатани полиетиленови пликове с етикети по образец на всеки с надпис „Веществено доказателство", съдържащи следните ВД:

-Два броя СИМ-карти с номер за първата: 8935 9050 1007 0887 6520 и номер за втората: 89400 30514 87793 4516;

-Един брой СИМ-карта с номер: 89420 31009 43216 4324 V 1 3, с надпис Vodafone и два броя държачи за СИМ-карти, с номер за първия: 89359 03220 00291 30376 и с номер за втория: 89359 03220 00291 30228, част от СИМ-карта с изписан № 89359 03210 00209 76779;

- Един брой държач за СИМ-карта с № 89359 03220 00237 27490.

5. Мобилен телефон марка „Нокиа" модел 205, с IMEI: 355-903-053-727-786 и IMEI: 355-903-053-727-794, с поставени в него 1 брой СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор" с № 89359 05010 05067 20821 и 1 брой СИМ-карта на мобилен оператор „М-тел" с № 8935 9019 9080 3746 794.

6. Мобилен телефон марка „Сони Ериксон" К 800, с IMEI: 353-996-015-965-090 - 1 брой с поставена в него 1 брой СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор" с № 89359 05010 05060 06809.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И.В.Д. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер от 150 лв., както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. 

         Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Пенко Цанков