№ 2104
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110138934 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А. срещу С. за сумата в
размер от 5348.18 лв., представляваща регресно вземане на ищеца, равняващо се на
заплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 5286.18 лв. на собственика на
увредения автомобил и на автосервиза, отстранил повредите по същия, ликвидационни
разноски в размер на 10.00 лева и платена пътна помощ в размер на 52.00 лв., във връзка с
настъпило на 24.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие в гр. С.“, посока към надлез Н.,
срещу № 10, поради попадане на л. а. „А., в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, заедно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на исковата молба /19.07.2022 г./ до датата на окончателно изплащане на сумата, както и
мораторна лихва върху посочената главница в размер на 1629.73 лв. за периода от
19.07.2019 г. до 19.07.2022 г.
Ищецът твърди, че на 24.07.2017 г. в гр. С.“, посока към надлез Н., срещу № 10, е
настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „А., попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили
следните повреди: 2 (два) броя джанти отдясно; 1 (един) брой задна дясна гума; ходова част;
деформирана предна дясна гума (откъснато парче). Сочи, че за процесното МПС бил
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ със ЗАД „А., Клауза
„П“ - Пълно каско, с полица № . и период на застрахователното покритие 08.06.2017 г. –
07.06.2018 г. Във връзка с подадено уведомление от застрахованото лице била образувана
ликвидационна преписка (щета) № ., като застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 5286.18 лв. с две плащания: на 02.10.2017 г. и на 15.08.2017 г. на
собственика на увредения автомобил и на автосервиза, отстранил повредите за сметка на
застрахователя. Сочи, че в хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни
1
разноски в размер на 10.00 лв., както и била заплатена пътна помощ в размер на 52.00 лв.,
или общо обезщетението възлизало на сумата от 5348.18 лв. Твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно, да запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея, както и до
извършването на ремонтните дейности – да постави предупредителни знаци, указания за
отбиване на движението и други. Сочи, че за процесния път е отговарял ответникът, тъй
като същият е общински път. Твърди, че на ответника била изпратена покана да възстанови
изплатената като застрахователно обезщетение сума с писмо – покана с изх. № . от
23.10.2017 г., получено от С. на 26.10.2017 г., но той не платил претендираните от ищеца
суми. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото не били налице
доказателства за валидността на застрахователното правоотношение досежно лек автомобил
„А., както и че не е била платена първата застрахователната премия. Оспорва настъпването
на застрахователно събитие. Оспорва размера на изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение като прекомерен и завишен, като не ставало ясно как е формирано
застрахователното обезщетение като сума и защо са били нужни два огледа и две отделни
плащания. Сочи, че ответникът е възложил на трето лице – „П., извършването на дейности
по текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като за съответния период не
били констатирани нередности. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
лек автомобил „А., който не бил съобразил поведението си с атмосферните условия, релефа
на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост. Ето защо,
моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „П. изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, встъпвайки в правата на
увредения – фигурата на суброгационната претенция. Уважаването на иска се обуславя от
доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице
досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали
ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за
вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1) по повод процесното ПТП от 24.07.2017 г. при ищеца е
образувана застрахователна преписка (щета) № ., като във връзка с това е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5286.18 лв., сторени са ликвидационни разноски в
размер на 10.00 лева и е платена пътна помощ в размер на 52 лв.; 2) че процесният участък,
2
на който е станало ПТП-то, представлява общински път и се стопанисва от С..
Видно от представената комбинирана застрахователна полица на „ЗАД А. № . от
07.06.2017 г., със срок на действие 08.06.2017 г. – 07.06.2018 г., за моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил „А., е сключена комбинирана застраховка Каско и
злополука, клауза „П“ - Пълно Каско. Върху представената полица е наличен подпис от
името на застрахования, чиято автентичност не е оспорена, поради което следва да се счете,
че между двете страни е сключен валиден застрахователен договор. От представената
полица е видно, че заплащането на премията по полицата се извършва в деня на сключване
на договора, а именно – 07.06.2017 г. Освен това по делото са представени общи условия на
„ЗАД А. за застраховка на моторни превозни средства „Каско“, от които се установява, че
застрахователят е определил като покрит риск по „П“ - Пълно Каско авария, произлязла от
сблъскване на МПС с препятствия на пътното платно, сред които и нарушена цялост на
пътното покритие (чл. 12 вр. чл. 8.3). Не се установява да е налице изключен риск по чл.
16.8. Съгласно чл. 70 от Общите условия, приложими към описаната застрахователна
полица, в размера на дължимото обезщетение по същата се включват и разходи за
транспортиране на застрахования автомобил на разстояние до 250 км., когато то не е в
движение.
Установява се от представения протокол за ПТП № ./24.07.2017 г., че на същата дата
около 18:25 часа в гр.София, при движение по бул. „И.“, към надлез „Н.“ и в района срещу
№ 10, водачът на л.а. „А., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за
движение, с големина от около 50 см. и дълбочина 15 см., с остри ръбове. На изготвената
схема на ПТП № 76 е обозначено мястото на пътното платно, на което мл.автоконтрольор
при ОПП на СДВР П. е установил при посещението си, че се намира описаната дупка.
Ответникът е оспорил верността на съставеният протокол за ПТП в частта му имаща
характер на частен свидетелстващ документ, а именно относно описаният механизъм на
ПТП, поддържайки, че щетите на увреденото превозно средство не са в причинно-
следствена връзка със станалото ПТП. Действително по силата на чл. 179, ал.1 ГПК
съставеният протокол за ПТП е официален документ и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно изявленията пред съставителя на протокола и за извършените
от него и пред него действия, но в оспорената част представлява частен свидетелстващ
документ и удостоверения механизъм на ПТП не обвързва съда, а следва да бъде преценен с
оглед всички обстоятелства по делото. На описаната схема, както бе отбелязано е
обозначено мястото на ПТП и местоположение на описаното препятствие на пътното платно
– необезопасена дупка, при удара, с която е настъпило ПТП. В тази част /схема на ПТП/
съставения документ – протокол за ПТП има характер на официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че застрахователното
събитие е настъпило на посоченото място, поради удар в посочения предмет, който се е
намирал на пътното платно. Възраженията на ответника, че отразените обстоятелства на
изготвената схема са неверни останаха недоказани в производството. Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК същият не опроверга отразените с обвързваща сила констатации в
посочената част. Нещо повече, отразените в съставения протокол обстоятелства се
потвърждават от показанията на разпитания свидетел Е. И. В., както и от заключението на
САТЕ. Обстоятелството, че в подаденото уведомление-щета по застраховка „Каско на
МПС“от 27.07.2017 г. лицето е посочило, че е преминало през „необезопасена
несигнализирана шахта на пътното платно“ вместо „дупка“ не е от естество да разколебае
извода, че ПТП е настъпило именно поради наличие на дупка, доколкото такива са, както
констатациите на длъжностното лице П., така и показанията на разпитания по делото
свидетел.
От показанията на свидетеля В., се установява, че на процесната дата при управление
на лек автомобил „А., е попаднал в дупка, която не е била обозначена и не е могъл да
избегне като поради повредата на двете десни гуми – предна и задна, превозното средство не
3
е можело да се придвижи на собствен ход, което е наложило репатриране на автомобила.
Свидетелят твърди, че скоростта му на движение е била около 30 км/ч, т.е. под разрешената
за населени места. Няма твърдения и доказателства в този участък на пътя да са въведени
допълнителни ограничения, които да не са били спазени от водача на МПС „А.“.
Няма спор по делото, че във връзка със заведената при застрахователя щета размерът
на вредите е определен на 5286.18 лв., като са сторени ликвидационни разноски в размер на
10.00 лв., а за репатриране на автомобила е платена пътна помощ в размер на 52 лв.
Въз основа на кредитираното от съда заключение на САТЕ се доказва в
производството, че нанесените на лекия автомобил увреждания, отразени в описа на
застрахователя – ищец, съответстват на изяснения механизъм на ПТП и са в причинно-
следствена връзка с произшествието. Констатациите на експерта са, че действителната
стойност на щетите на лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на
произшествието възлиза на 5286.18 лева, обичайните ликвидационни разноски възлизат на
15 лв., а средната пазарна цена за услугата „пътна помощ“ на територията на гр. София е 60
лв. Тези констатации съдът изцяло възприема като обективно и компетентно представени.
Представеният констативен протокол на л. 85 от делото е съставен четири дни след
датата на инцидента, поради което не може да доведе до различен извод от вече направения.
В случая по делото не се спори, че процесният участък представлява общински път и
се стопанисва от с., поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно С.. Същата е била задължена и
съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на посочената по-
горе дата е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу делинквента.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са
в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с конкретната
пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая липсват както
твърдения, така и събрани доказателства дупката на пътното платно да е била
сигнализирана, поради което и същият не е имал задължение да съобразява поведението си
на пътя с нея. Не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от
страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е
движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила
на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля В. – показанията му възпроизвеждат
4
непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да им се даде вяра.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, съдът
съобразява съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Както се посочи по-горе, съгласно заключението на вещото лице стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „А., изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП, е 5286.18 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно
изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените задачи. Съдът счита, че на
ищеца следва да се присъди сумата, която е действителната пазарна стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно – 5286.18 лв. На основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и обичайните разноски във връзка с
щетата в размер на 10 лв., поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Наред с това, доказан е и разходът за репатриране в размер на
52 лв. Така, общият размер на дълга възлиза на 5348.18 лв., поради което предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2022 г., до
погасяване на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже, че е погасил дълга.
По делото е представена покана с изх. № ./23.10.2017 г. до С., получена от последната
на 26.10.2017 г. – вх. № ., като плащане не е последвало, поради което следва да се приеме,
че ответникът е изпаднал в забава за периода от три години преди подаване на исковата
молба – от 19.07.2019 г. до 19.07.2022 г. В случая е налице императивната правна норма на
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която
действаща в редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 09.04.2020 г.) предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. В случая безспорно се касае за спор между
частноправни субекти, макар и последните да са застрахователи и в КЗ да е предвидена и
публична регулация за последните, то няма спор, че отношенията между тях се уреждат по
метода на равнопоставеността, като застрахователните дружества са търговски дружества на
частното право. Тоест, ищецът и ответникът попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която действаща в
редакция от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. предвижда, че лихва за забава не се дължи.
Следователно искът е основателен за сумата от 1588.10 лв. за периода от 19.07.2019 г.
до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 19.07.2022 г., а за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. и за разликата до пълния предявен размер от 1629.71 лв. претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски има, както ищецът, така и ответникът
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски общо в размер на 719.12 лв. за държавна такса, депозит за
САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По
съразмерност, нему се следва сумата от 714.83 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да
5
се определи в минимален размер от 100 лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 0.60 лв. – разноски по
съразмерност.
Третото лице-помагач няма право на разноски – чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С., да заплати на „З., със седалище и адрес на управление
в гр. С. на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от
5348.18 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „А., и ликвидационни разноски за
определянето му, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 24.07.2017 г. –
попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр. София, при движение по бул. „И.“,
посока към надлез Н., срещу № 10, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на исковата молба /19.07.2022 г./ до датата на окончателно плащане,
сумата от 1588.10 лв. за периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020
г. до 19.07.2022 г. – мораторна лихва върху посочената главница, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК – сумата от 714.83 лв., представляваща разноски по делото по съразмерност,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1629.73 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА „З., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на С., с адрес в
гр. С., сумата от 0.60 лв. – разноски по съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника – „П., ЕИК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6