Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 29.06.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 2632 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл.
4 от ЗЗДН от Ю.В.К. ЕГН **********,
против М.И.К. ЕГН ********** ***, в която се твърди,
че страните са съпрузи и имат
две ненавършили пълнолетие деца – И.М.К.родена на *** г. и Е.М.К.роден на *** г. Молителката твърди, че отношенията и със съпруга са
се влошили от около година
като сочи примери на физическо
насилие, които той е употребявал в отношенията му с нея и децата. Твърди,
че поради системния тормоз, на които били
подложени тя и децата напуснали семейното жилище и се установили в жилището на нейната
баба в ***. Твърди, че при неин
опит бракът между страните да се прекрати
по взаимно съгласие, ответника станал още по-агресивен.
Твърди, че той злоупотребява с алкохол и в такова състояние е способен да извърши всичко,
лишаване от правоуправление на МПС за употреба на
наркотични вещества. Сочи, че на
08.04.2018 г. около 20.00 ч. била
на гости на сестра си
Ц.К.. По това време ответника започнал да звъни
по телефона и да отправя заплахи
към нея и близките и за физическа
саморазправа. Имало около десет обаждания
и също толкова съобщения на пощата
и. Изпратени и били следните съобщения: „Ти ще забравиш
сина си ти
си наи тъпата
маика ма кучко що не
искаш сина си ма курвоооо”
„Качвам се и ви ебявм майката
не ме интересува
никой” еи ти доказваш какъв
боклук си долн си и курва”.
Сочи, че в дома на сестра
и били съпруга и, брат му и леля
им, и за да не се
стигне до инцидент тя подала
сигнал на телефон 112. На адреса пристигнали трима униформени служители и след като пристигнал и ответника заедно със сина им
и се държал нагло и предизвикателно, полицейските служители го отвели до
полицейското управление. В това време синът
им изпаднал в истерия. Тя подала
заявление до Първо РУП – П. ответника да бъде предупреден
по ЗМВР. Независимо от предупреждението, след като бил
освободен от полицията същия ден в 23.30 ч., ответникът се
появил пред дома, където живеели
молителката и децата и поискал да вземе
сина им. Тръгнал си едва
когато тя заявила, че отново
ще се обади
в полицията. Твърди, че от тогава
ежедневно, многократно и звъни на мобилния телефон
със заплахи да не предприема
действия за прекратяване на брака. Моли съда
да издаде заповед за незабавна
защита. Моли да бъде издадена
заповед за защита със задължение
ответникът да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо нея и да бъде забранено
на ответника да приближава жилището,
което понастоящем обитава ***, местоработата и в ***,
местата за социален контакт и отдих за срок
от 18 месеца.
Съдът е конституирал служебно на
осн чл. 9 ал. 2 във вр. с чл. 8 ал. 2 от ЗЗДН като
пострадали лица децата И.М.К.родена на *** г. и Е.М.К.роден на *** г. с
разпореждането си от 18.04.2018г.
С протоколно определение от съдебно заседание
на 10.05.2018г., и по искане на молителката, съдът е прекратил производството
само по отношение на нея на осн. чл. 232 от ГПК.
Ответникът счита, че твърденията на
молителката не отговарят на обективната истина, че е разбрал, че тя има интимна
връзка с друг човек и това влошило отношенията им. Твърди, че цитираните
есемеси в декларацията не са доказателства, които могат да се обсъждат от съда,
и че това не представлява телефонен психически тормоз в резултат на влошени по
една или друга причина взаимоотношения. Признава, че е имало разговори на
по-висок тон, но не е имало заплахи, и че факта, че до момента не е осъществено
физическо насилие означава, че всичко е било само на вербално ниво. Счита, че
не е имал агресивно поведение, защото никой от роднините не е подал молба за
упражнено насилие. Заявява, че не е оказвал съпротива и неподчинение на
органите на реда, защото ако е имало такова е щял да бъде подведен под съдебна
отговорност или са щяли да го задържат. Твърди, че той е бил обект на упражнено
полицейско насилие. Счита, че не е упражнил домашно насилие, и че не следва да
му бъдат налагани никакви мерки.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено следното: Страните по делото М.И.К. и Ю.В.И.са
били в граждански брак от 13.03.2004 г. като през време на брака им са се
родили децата Е.М.К.роден на *** г. и И.М.К.родена
на *** г., съобразно представените удостоверения по акт за граждански брак №
89/2004 г. и актове за раждане № 1462/2005 г. и № 1332/2004 г. всичките на
Община – П.. По твърдения на страните, в хода на настоящето производство бракът
им е бил прекратен.
По делото е представена
информация от 1-во РУ на МВР-П. и е приложена преписката съставена в тази
връзка. Посочено е, че е бил подаден сигнал за семеен скандал в ***, на
08.04.2018 г. около 20.20 ч., като са представени докладни записки от
мл.инспектор И.П.Г. и от мл.инспектор К.В.. На
същата дата в 22.00 ч. на ответника е бил съставен протокол за предупреждение
на основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР, с който М.К. е бил предупреден да не се
саморазправя с Ю.В.К., да не и нанася психически и физически тормоз и всички
спорни въпроси да се решават по законоустановения ред в РБ. Като свидетели по
делото бяха разпитани двамата полицаи, които са повикани на сигнала. Свидетеля К.В.
посочи, че във връзка със сигнала познава майката и бащата, а от децата е видял
само момчето. Посочи, че са получили сигнал за скандал между две лица на ***, и
когато отишли, видели жената, която стояла пред една от къщите и покрай нея
имало съседи. Тя се оплакала, че мъжа и я заплашил с физическо насилие и не и
давал децата. Изчакали 10-15 мин. и по улицата се появил ответника заедно с
момчето. Приближил се към майката, бил в нетрезво състояние, започнал да си
съблича якето и бил агресивен спрямо нея – крещял, че няма да и даде детето, че
е курва, че не може да се грижи за децата. Свидетеля посочи, че двамата полицаи
са му се представили като полицейски служители, били униформени и със служебен
автомобил. Три пъти му поискали документи за самоличност, но той категорично
отказал, питал ги какви са и откъде-накъде ще им дава документите си. Това ги
принудило да използват физическа сила и да му сложат белезници, за да установят
самоличността му. Бил задържан и закаран в 1-во РУ на МВР-П., след което му
съставили протокол за предупреждение и го освободили. Този свидетел посочи, че
детето било много уплашено, отдръпнало се от баща си и отишло към майка си. По
външния му вид личало, че е много уплашено, но нищо не казало. Викането на
бащата към майката било кратко, около 1 мин., защото те не позволили да
продължи по-дълго и детето присъствало и в момента, в който на баща му били
сложени белезници. Свидетеля И.Г. потвърди, че е бил на мястото, където са били
извикани на 08.04.2018 г. във връзка с
работата му. Посочи, че когато пристигнали, майката обяснила, че бащата е взел
сина им и не го е върнал. След като вече станало тъмно и майката 2-3 пъти
звъняла по телефона на мъжа си, бащата се появил, бил видимо в нетрезво
състояние и се държал арогантно с тях. Не помни какво точно е казал ответника
на съпругата си, но сочи, че по принцип ответника е проявил агресия спрямо
всички. Детето /момчето/ също било там, но след това го вкарали в къщи – след
задържането на бащата. Във връзка с конституирането на децата като пострадали в
настоящето производство, по делото е изготвен социален доклад от Отдел „Закрила
на детето”, при изготвянето на който и двете деца са споделили, че са
присъствали на скандали, обиди и шамари от бащата към майка им. За случилото се
на 08.04.2018 г. детето И. споделило, че не е присъствала на това, което се е
случило, тъй като е била в стаята си. Детето Е. е бил свидетел на разправията
на баща му с полицейските служители и на отвеждането и се е почувствал
притеснен за баща си. По данни на майката, детето Е. на стресова основа е
възобновило проблеми със задържането на урина нощем, спрял да контактува с
приятели и не излизал. Становището на Отдел „Закрила на детето” е, че за
правилното развитие на децата следва да не се допуска по никакъв начин те да
стават обекти или свидетели на домашно насилие и конфликтни ситуации. Въпреки
случилото се и двете деца не проявяват негативно отношение към баща си и желаят
да поддържат контакти с него.
По делото е приложена на лист 5 и
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Ю.В., подадена от нея в качеството и на
пострадал от домашно насилие в периода, в който делото е било висящо спрямо
нея. Тя е декларирала, че на 08.04.2018 г. съпругът и е упражнил акт на насилие
в 20 ч. в дома на сестра и в град П. като и изпратил заплахи за физическа
саморазправа със съобщение на електронната поща, подробно цитирани. Посочено е,
че по същото време той се появил във видимо нетрезво състояние с агресивно
поведение и намерение за физическа саморазправа с нея и роднините и. Държал се
предизвикателно, арогантно с полицейските служители, оказал съпротива и
неподчинение, а в последствие се появил пред нейния дом и отново отправил
заплахи за саморазправа.
Съдът изслуша и двете деца в
съдебно заседание на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДетет,о тъй като и двете са
навършили 10 годишна възраст. Детето Е. посочи, че преди два месеца пред дома
на леля му, майка му и баща му се скарали. Помни, че двамата са се скарали.
Това го притеснило, имало полицаи, а той отишъл на това място с баща си. Отново
посочи, че когато отишли, майка му и баща му се скарали и после видял, че баща
му го откарват в полицията. Останал с майка си. Разстроил се, плакал. Заявява,
че не смята, че така е редно, и че след това при тях нещата се успокоили.
Посочва, че се разбира с баща си, че сега той ще ги взема на морето с него, и
че поддържат връзка всеки ден. Детето И. посочи, че за случая само е разбрала,
тъй като е била вътре в къщата на леля си. Твърди, че нищо не е видяла. Само
знае, че полицията е идвала, и че е видяла брат си, когато влязъл след
случката, и че той ревял през цялото време, защото баща им е бил задържан.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 18.04.2018 г., е в едномесечния срок от твърдяния акт на
домашно насилие – на 08.04.2018 г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Подадената
молба от Ю.В. е била подадена в лично качество и с искане за постановяване на
мерки за закрила по ЗЗДН само по отношение на нея. Независимо от това, в
молбата са изложени данни, че домашното насилие е извършено в присъствието на
децата на страните и към молбата са били приложени удостоверенията за раждане
на двете деца на страните. Тези твърдения са наложили конституирането служебно
от съда в качеството на пострадали лица на двете деца по изричната разпоредба
на чл.9, ал.2, препращаща към чл.8, т.2 от ЗЗДН. Независимо, че впоследствие
майката е оттеглила молбата лично за себе си и производството в тази му част е
било прекратено, то съдът следва да разгледа въпроса - извършено ли е домашно
насилие спрямо служебно конституираните от него деца в качеството им на
пострадали и следва ли в тяхна защита да бъдат постановени мерки за закрила.
Представената декларация от майката на децата в качеството и на молител по делото, сочеща упражнено психическо насилие спрямо нея на 08.04.2018г., представлява самостоятелно доказателство за такова насилие, съгласно чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН, освен ако не
се обори от представени от ответника доказателства.
В случая такива доказателства по делото не бяха
събрани, напротив – от показанията на
свидетеля К.В. се установява, че в негово присъствие ответника е проявил
агресия към майката Ю.В. и това се е случило в присъствието на детето Е..
Доказа се, че ответникът е крещял и е викал „курва” на майката, а както сочат и
двамата свидетели, тяхното присъствие и действията им са предотвратили
по-нататъшни разправии между страните - те са били повикани именно затова, тъй
като майката е била получила закани за саморазправа от бащата. Свидетелските
показания се доказват и от съдържанието на докладните записки, които двамата
свидетели в качеството им на младши инспектори са представили на Началника на
1-во РУ – П., потвърждават се от факта, че те са съставили протокол за
предупреждение на ответника да не се саморазправя и да не нанася тормоз на Ю.В..
Всички тези доказателства сочат, че на посочената дата ответника е извършил
спрямо майката на децата акт на домашно насилие, който факт се установява по
делото и е правнорелевантен, независимо от оттеглянето на молбата на
молителката и прекратяване на производството спрямо нея. Фактът на извършване
на домашно насилие върху майката има значение в настоящето производство,
доколкото чл.2, ал.2 от ЗЗДН предвижда, че за психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Категорично по делото се доказа, че на инцидента пред дома на ***, в който
инцидент бащата е обиждал и псувал Ю.В., е присъствало детето Е.. Присъствието
на детето и непосредственото възприемане на това насилие представлява домашно насилие, извършено и върху това дете.
Независимо, че това насилие е било кратко, тъй като по-нататъшното му развитие
е било предотвратено от полицейските служители, то е било интензивно и
неминуемо е оказало влияние върху психиката на това дете, и то според
възприятията на околните е било разстроено. По отношение на детето И., съдът
намира, че по делото не се събраха доказателства на посочената дата и място
върху него да е упражнено домашно насилие. Не се доказаха и твърденията на
молителката за последващи заплахи от страна на ответника след като същият е бил
освободен от полицията, не се доказа някое от децата да е чуло такива заплахи.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице
осъщественото домашно насилие по чл.2, ал.2 от ЗЗДН спрямо детето Е. и на ответника следва да бъде наложена предвидената в закона мярка за защита по
чл. 5 ал. 1 т. 1, от ЗЗДН – да се
задължи ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие
по отношение на детето Е.. Други мерки в случая съдът счита, че не следва да бъдат
налагани, т.к. изяснените отношения в семейството не налагат това. Следва да се
остави без уважение искането за налагане на мерки за закрила спрямо детето И..
На ответника, съгл. чл. 5 ал.
4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена
глоба, която следва да бъде в минималния предвиден от закона размер - 200.00 лв.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочената мярка,
като в нея да се укаже
на ответника, че при неизпълнението
и, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го
задържат и да уведомят прокуратурата
за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските по делото – 40.00 лв. заплатен депозит за призоваване на
свидетели и държавна такса в размер на 25.00 лв. по
сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, М.И.К., ЕГН **********, адрес: *** и настоящ адрес ***, ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.М.К.ЕГН **********.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
постановяване на мерки за закрила по отношение на детето И.М.К. с ЕГН **********.
Да се издаде заповед за
постановената мярка за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.
В случай на неизпълнение на
заповедта, М.И.К., ЕГН **********,
адрес: *** и настоящ адрес ***, ***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН,
за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, М.И.К., ЕГН **********, адрес:
*** и настоящ адрес ***, ***, да заплати
по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв., разноските по делото – 40.00
лв., държавна такса за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00лв. –
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: