Определение по дело №1689/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, т. 4 и чл. 12, ал. 3 от Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ).

Образувано е по жалба на М. Я. С., против заповед № РД 20-1459 от 22.08.2024 г. на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", с която на основание чл. 10, т. 4, предл. 3 от НДИППВОЗПОЧВУ е прекратена процедурата по признаване на дипломата й за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - „Санкт-Петербургски университет на Държавната служба към Министерство на Р. Ф. за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия“, за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Психология“.

Жалбоподателката счита оспорената заповед за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди, че изложените в заповедта факти и обстоятелства не съответстват на действителното положение. Освен това намира, че в оспорената заповед липсват мотиви. Твърди наличие на нищожност на административния акт. Изразява несъгласие с изводите на административния орган, че е представена диплома, издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско висше образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

В съдебно заседание М. С., лично и чрез пълномощника си адвокат С. С. поддържа жалбата, пледира за уважаването й и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен нарочен списък.

Ответната страна - ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски", не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба до съда, чрез пълномощника юрисконсулт Т. П. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Сочи, че в случая заповедта е издадена в условията на обвързана компетентност и при съобразяване на изводите, направените след извършване на проверка от страна на Националния център за информация и документация (НАЦИД). Не претендира разноски.

Административен съд Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. №97-00-96/14.05.2024г., подадено до ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски“, М. С. е поискала признаване на дипломата й за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - „Санкт-Петербургски университет на Държавната служба към Министерство на Р. Ф. за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия“, за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Психология“. Към заявлението е приложена диплома за бакалавър.

Във връзка със започналата процедура по признаване на дипломата на жалбоподателката, са изискани и представени от нейна страна студентски билет, договор със „Санкт-Петербургски университет на Държавната служба към Министерство на Р. Ф. за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия“ и анекс към него, както и платежни документи за заплатени семестриални такси. Представено е и удостоверение, издадено от сектор „Български документи за самоличност“ за преминаване на М. С. през ГКПП на Република България в периода й на обучение в Руската федерация.

В изготвено по повод заявлението становище на НАЦИД се посочва, че в представените документи липсват реквизити, като изходящ номер, дата и подпис на длъжностното лице от руското висше училище, както и печат. Коментират се установените пътувания на М. С. и е направен извод, че тя не е получила студентска виза и че липсват доказателства за пребиваване й в Руската федерация. Дадено е становище, че обучението не е проведено на територията на Руската федерация, а на територията на Република България. В заключение е посочено, че на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 НДИППВОЗПОЧВУ, следва да се откаже признаването на висшето образование на М. С., тъй като е представена диплома, издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско висше образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред.

Административният орган изцяло приел изводите направени от НАЦИД, но с процесната заповед е прекратил процедурата по признаване на дипломата на жалбоподателката за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - „Санкт-Петербургски университет на Държавната служба към Министерство на Р. Ф. за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия“, за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Психология“. Заповедта е издадена на 22.08.2024г., а жалбата срещу нея е подадена на 03.09.2024 г. чрез административния орган.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Според настоящата съдебна инстанция процесната заповед има белезите на акт по чл. 197 АПК, доколкото е налице отказ на органа да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт, като производството следва да се гледа по този ред. С определение № 8412/30.10.2024 г. делото беше насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с оглед пълната гаранция на правата на жалбоподателя и с оглед направеното искане за разпит на свидетели, от чийто разпит жалбоподателката се отказа.

Съгласно чл. 197 АПК, изричният отказ да разгледа по същество отправено до административния орган искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва пред съда от лицето, направило искането, в 14 дневен срок от съобщаването му. По делото не се спори и не са представени доказателства за датата на връчването на заповедта, но доколкото от датата на издаването й до датата на подаването на жалбата са изминали 12 дни, то жалбата е подадена в законоустановения срок. Тя изхождано от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Административното производство намира правното си основание в разпоредбите на чл. 10, т. 4 и чл. 12, ал. 3 НДИППВОЗПОЧВУ.

В чл. 10, т. 4 НДИППВОЗПОЧВУ е предвидено, че признаването на висше образование на образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" включва вземане на решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование с професионална [жк], когато тя е посочена в дипломата, за отказ тя да бъде призната, или за прекратяване на процедурата.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от НДИППВОЗПОЧВУ процедурата по признаване на висше образование на образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър", придобити в чуждестранни висши училища и научни организации, се организира от висшето училище в случаите по чл. 6, т. 1 от същата наредба. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от материално компетентния административен орган - ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Налице е изрично писмено обективиране на волята на органа чрез издаване на заповед. Заповедта е датирана и подписана. Означен е органът, който я издал. Формулиран е ясен диспозитив.

Заповедта е съобразена с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвиждаща когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Настоящата съдебна инстанция обаче, констатира несъответствие между изложените в заповедта мотиви, които обуславят краен резултат за отказ за признаване на висшето образование и фактически постановеното прекратяване на процедурата.

В хода на производството по издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като на жалбоподателката е предоставена възможност за представяне на допълнителни документи и обяснения. Доколкото в жалбата са наведени аргументи и за нищожност на оспорения акт, която може да се релевира по всяко време, то съдът във връзка с горните констатации намира, че не са налице такива съществени нарушения, които биха акта до степен на нищожност.

Освен липсата на единство между мотивите и постановения правен резултат, при издаването на заповедта материалният закон е приложен неправилно.

Процесната заповед е за прекратяване на процедура за признаване на придобито в чуждестранно висше училище висше образование. Случаите на прекратяване на тази процедура са посочени в чл. 8, ал. 9 от НДИППВОЗПОЧВУ, съгласно която когато към заявлението не са приложени документите по ал. 1, т. 2 и/или т. 5, съответно по ал. 2, т. 1 и/или т. 2, административното производство се спира и заявителят се уведомява, че следва да ги представи в седемдневен срок считано от датата на уведомяването. Ако липсващите документи не бъдат предоставени в посочения срок, административната преписка се прекратява. Хипотеза на прекратяване е уредена и в чл. 8, ал. 10 от НДИППВОЗПОЧВУ, според която при наличие на недостатъци в заявлението и/или в приложените към него документи извън тези по ал. 9 заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 7-дневен срок, както и за последиците от неотстраняването им. Ако в посочения срок недостатъците в заявлението и/или в приложените към него документи не бъдат отстранени, административната преписка се прекратява. Идентични по съдържание са разпоредбите на чл. 11 от Правилника на СУ „Св. Климент Охридски“ за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, както и признаване на ОНС „Доктор“ и научната степен „Доктор“, придобити в други висши училища и научни организации (Правилника), като са допълнени с хипотезите на прекратяване по искане на заявителя и непредставяне на документи в срока определен от експертния съвет.

В конкретния случай административният орган е приел, че представената диплома не следва да се допуска до разглеждане на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и т. 6 от Правилника и е приравнил това на непредставяне на документи в срока определен от експертния съвет, по аргумент на чл. 11, ал. 1, т. 2 от Правилника.

От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че в случая е бил осъществен фактическия състав на чл. 8, ал. 9 или 10 от НДИППВОЗПОЧВУ, както и чл. 11 от Правилника. Точно обратното, от жалбоподателката са изисквани документи, които тя е представила и които са съобразни при изготвянето на становището на НАЦИД и процесната заповед. М. С. не е заявявала прекратяване на процедурата и не е налице непредставяне на документи в срока определен от експертния съвет, по аргумент на чл. 11, ал. 1, т. 2 от Правилника.

Направената от НАЦИД преценка и даденото становище за постановяване на отказ за признаване на дипломата на Стангър намира своята опора в чл. 12 на НДИППВОЗПОЧВУ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от Правилника, възпроизвежда дословно чл. 12 от НДИППВОЗПОЧВУ, но определя случаите кога не се допуска разглеждане на документ. Налице е противоречие между два нормативни акта, като в единия случай документът се разглежда и се постановява отказ за признаване на дипломата, а в другия случай при идентични условия документът не се разглежда и се приема, че не е представен. Недопустимо е наличие на два различни подхода за процедиране. Предвид факта, че наредбата е акт от по-висока степен и правилника е издаден в изпълнение на чл. 7, ал. 2 от наредбата, настоящата съдебна инстанция приема по аргумент на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, че в случая следва да се прилагат разпоредбите на чл. 12 на НДИППВОЗПОЧВУ, определящи случаите на постановяване на отказ за признаване на висше образование, придобито в чужбина.

При това положение съдът намира, че не е бил осъществен фактическият състав и не са били налице посочените основания за прекратяване на производството, което прави издадената и оспорена в настоящото съдебно производство заповед незаконосъобразна.

За прецизност следва да се посочи, че събраните в административното и съдебното производство доказателства не сочат наличие на права у жалбоподателката за признаване на дипломата й за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище, в какъвто смисъл е и становището на НАЦИД за постановяване на отказ.

По изложените мотиви, съдебният състав приема, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената заповед за прекратяване на производството, като незаконосъобразна следва да се отмени и преписката се изпрати на административния орган за продължаване на административното производство и произнасяне по заявлението на М. С. по същество.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането за присъждане на разноски от жалбоподателката се явява основателно. Ето защо в нейна полза следва да се присъди 10,00 лева за заплатената държавна такса за образуване на делото (грешно посочена в списъка на разноските като 15,00 лева, като реално платената такса е 10,00 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, което е изцяло заплатено в брой.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 200 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

О П Р Е Д. Е Л И:

ОТМЕНЯ заповед № РД 20-1459 от 22.08.2024 г. на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

ИЗПРАЩА преписката на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски" за продължаване на административното производство и произнасяне по заявлението на М. Я. С. по същество.

ОСЪЖДА Софийски университет "Св. Климент Охридски", [населено място], [улица], да заплати на М. Я. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.