Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 29.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 12573 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, с вх. № 19979/ 16.10.2015 г., приложена по гр. д. №
62749/ 2015 г. по описа на СРС, с което Всестранна потребителска кооперация
/ВПК/ „Л.“ със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, чрез
процесуалния си представител, е предявила срещу С.О.с адрес в гр. София, ул. „******,
представлявана от Кмета, и „К.К.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ******, иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът притежава право на собственост върху
следния недвижим имот: магазин за хранителни стоки с идентификатор
02659.2193.849.1.8, находящ се в гр. Банкя, ул. „******,
със застроена площ от 307 кв. м., ведно с мазе с площ от 30 кв. м., ползвано
като складово помещение към магазина, намиращ се в сградата на ЖСК „Л.“, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху имота.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, ищецът се легитимира като собственик на недвижимия
имот по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност, считано от изграждането му. С протокол № 25/ 30.10.1967 г. СГНС е отстъпил
право на строеж върху имот в гр. Банкя, ул. „******в полза на ЖСК „Л.”, в чийто
план за застрояване и архитектурни проекти е било предвидено изграждането и на
магазин за хранителни стоки на партерния етаж на кооперацията. С протокол № 29/
27.11.1970 г. ГНС гр. Банкя е взел решене за строителство на магазин на
самообслужване за хранителни стоки в бъдещата сграда на ЖСК „Л.“. С договор за
съвместно строителство на недвижим имот от 27.05.1968 г. ЖСК „Л.” и РПК „Н.”, чийто
правоприемник е ищецът, е било договорено съвместното строителство на сградата
в ЖСК, като за това РПК „Н.” ще придобие правото на собственост върху партерния
етаж в новостроящата се сграда, където ще бъде изграден магазина за хранителни стоки, както и 50 кв. м.
чиста площ в мазетата, които ще се ползват като складови помещения на магазина.
Сградата е изградена съвместно от двете кооперация и праводателят
на ищеца е придобил правото на собственост върху горепосочения магазин. За
период, надвишаващ 35 години, броим от изграждането на сградата, първоначално
РПК „Н.“, а в последствие ВПК „Л.“ са осъществявали трайно, необезпокоявано и
явно владение върху описания недвижи имот, което е довело до пораждането на
право на собственост на основание чл. 79 от ЗС в полза на кооперацията-ищец.
Ответникът С.О.оспорвал
правото на собственост на ищеца, снабдявайки се с Акт за частна общинска
собственост /АЧОС/ № 994/ 27.08.2013 г. От своя страна първият ответник
транслирал собствеността върху имота в полза на ответника „К.К.“ ЕООД по силата на сключен между тях договор за продажба
на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване.
При тези съображения ищецът
настоява ревандикационните му претенции да бъдат
удовлетворени изцяло, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът С.О., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен
отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената претенция, релевирайки отвод за пресъдено
нещо с решение по гр.д. № 1960/ 1999 г. по описа на СРС, 44- и състав,
потвърдено с решение, постановено
по в. гр. д. № 2380/ 2007 г. по описа на СГС, ІІ - в въззивен
състав, по силата на което било отречено правото на собственост на ВПК „Банкя“,
чието име понастоящем е ВПК „Л.“, върху недвижим имот – магазин за хранителни
стоки с идентификатор 02659.2193.849.1.8, находящ се
в гр. Банкя, ул. „******. Вън от наличието на отрицателна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск, претенцията била неоснователна, тъй
като представените от ищеца доказателства не установявали твърденията му за
наличие на вещно право върху имота. С представения протокол № 25/ 30.10.1967 г.
на СГНС се отчуждавала земя за кооперативно жилищно строителство, а договорът
за съвместно строителство уреждал бъдещи общи действия във връзка със
строителството на ЖСК „ Л.". Същото е било осъществено върху държавна
земя, правото на собственост върху която е преминало по силата на закона в патримониума на общината, която на това основание е издала
АЧОС. Твърденията на ищеца за включване на имота в балнка
на ВПК „Банкя“ били неоснователни и не установявали принадлежността на правото
на собственост. Ищецът не бил могъл да придобие същото на оригинерно
основание, тъй като имотът бил предмет на съдебни спорове, считано от 1999 г.
Същият бил предмет на приватизационна сделка за продажба, сключена на 28.09.2015 г. между С.О.и „К.К.“ ЕООД, като на 20.10.2015 г. му е било предадено владението
върху имота. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „К.К.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск с възраженията, че по делото липсват доказателства за придобиване
собствеността от ищеца, както и поради невъзможност да придобие правото на
собственост на оригинерно основание поради действащия
мораториум за давностене на имоти - частна общинска
собственост. Дори да се е легитимирал като собственик на имота, е изгубил
правото на собственост, тъй като същото е придобито от втория ответник по
силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност
от 5 години, тъй като ответникът е добросъвестен владелец, считано от датата на
сключване на приватизационната сделка. Намира, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като правото на иск на ВПК „Л.“ е погасено по давност. Настоява за отхвърляне на исковете.
С оглед релевираните
от страните твърдения и възражения, както и ангажираните от тях доказателства,
Градският съд приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на протокол № 10/
16.06.1964 г. на ИК на ОбНС Банкя е била утвърдена
ЖСК със седалище ***, в която участват 7 член – кооператори, всички жители на
населеното място.
Видно от протокол № 25/
30.10.1967 г. на ИК на СГНС, е било взето решение за отчуждаване на парцел ХІV
в кв. 28 по плана на с. Банкя в полза на държавата за кооперативно жилищно
строителство – жилищен блок на ул. „******, като е отстъпено правото на строеж
в полза на ЖСК „Л.“ за строителството на жилищна сграда.
На 27.05.1968 г. ЖСК „Л.“ е
сключила с РПК „Н.“ договор за съвместно строителство на недвижим имот, по
силата на който страните са се съгласили РПК „Н.“ да участва в съвместното
строителство на жилищна сграда, която ще се изгради върху парцел ХІV в кв. 28
по плана на с. Банкя, ул. „******, като РПК „Н.“ ще стане собственик на
партерния етаж на сградата, ведно с 50 кв. м. чиста площ в мазето и съответните
идеални части от общите части на сградата, представляващ магазинно помещение за
продажба на хранителни стоки, ведно със складови и сервизни помещения на
партерния етаж, съгласно утвърдения строително – архитектурен план. В тази
връзка е представена молба до СГНС за представяне на идеен проект, вертикална
планировка и проект за озеленяване на ЖСК „Л.“, като в обяснителна записка към
него е посочено, че партерният етаж на сградата е решен като магазин за
самообслужване за хранителни стоки и щанд за домашни потреби, към който се
предвижда помещение за нощно зареждане и винт за смъкване на стоките в
сутерена, както и складови помещения зад търговската зала и в сутерена.
Приложен към исковата молба е
протокол № 29/ 27.11.1970 г. на ГНС Банкя, съгласно т. 7 от който е посочено,
че през 1971 г. „Н.“ с. Банкя следва да построи и разкрие следните търговски
обекти: като под т. Г е посочено започване строителството на магазин за
самообслужване за хранителни стоки в кооперация „Л.“.
РПК „Н.“ е било преобразувано
във ВПК „Банкя“, чието име в последствие е променено на ВПК „Л.“, в баланса на
която към 30.09.1998 г. е включена сграда, обект № 25, представляваща магазин
за хранителни стоки по ул. „******“ в гр. Банкя.
ВПК „Банкя“ е предявила срещу
Държавата и С.О.иск за установяване правото си на собственост върху множество
недвижими имоти, сред които и под № 14 – сграда, магазин „Хранителни стоки“, находящ се в гр. Банкя, ул. „******, парцел VІІІ, кв. 28 по
плана на гр. Банкя, със застроена площ от 192 кв. м., състоящ се от мазе и
първи етаж на ж. к. „Л.“, с 6 помещения, на основание чл. 2 ал. 3 от ЗОС /отм./.
По исковата молба е било образувано гр. д. № 1960/ 1999 г. по описа на СРС, І
ГК, 44 –и състав, по която с решение от 25.10.2005 г. исковете са били
отхвърлени. Решението е било оставено в сила с решение от 31.07.2008 г. по в.
гр. д. № 2380/ 2007 г. по описа на СГС, ІІ –в въззивен
състав.
Ответникът С.О.е съставила АЧОС
№ 993/ 27.08.2013 г. за правото си на собственост на основание чл. 59 ал. 1 от ЗОС върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда № 1, с
идентификатор 02659.2193.849.1.8, с административен адрес в гр. Банкя, ул. „******,
със застроена площ от 307 кв. м., в която част актът за собственост е поправен
с АПАЧОС № 7/ 03.09.2014 г., с площ от 224.80 кв. м. и сутерен към магазина с
площ от 62.20 кв. м.
На 09.09.2015
г. Столична общинска агенция по приватизация е провела търг с явно наддаване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.849.1.8, в гр. Банкя,
ул. „******, със застроена площ от 307 кв. м.
На 28.09.2015 г. между
Столичен общински съвет и „К.К.“ ООД е бил сключен
договор за продажба на недвижим имот чрез публичен търг с явно наддаване, като
вторият ответник е придобил правото на собственост върху спорния имот. На
20.10. 2015 г. владението върху обекта му е било предадено с протокол.
По делото е приложен
нотариален акт за собственост на едни от член – кооператорите в ЖСК „Л.“. С
писмо от 01.08.2018 г. /л. 130/, председателят на етажната собственост на ЖСК „Л.“
е удостоверил, че няма запазен разделителен протокол между член – кооператорите
в ЖСК.
Ответниците са ангажирали гласни
доказателства в подкрепа на възраженията си против иска.
От показанията на св. Д.С.В.,***,
се потвърждава, че в резултат на водени срещу Общината дела последната е издала
Акт за общинска собственост по отношение на магазин за хранителни стоки, находящ се под ЖСК „Л.“. През 2015 г. имотът бил продаден
на „К.К.“ ООД.
Св. Р.С.К.е бил съдружник в
дружеството – ответник към 2015 г., до 2017 г. Познавал имота от 1995 г., бил
магазин за хранителни стоки. Когато разбрал, че ще се продава на търг, проявил
интерес, тъй като бил убеден, че ще функционира добре. Към момента на огледа по
повод търга магазинът изглеждал запустял, неизползван няколко години. Когато
получили владението върху имота, вътре се намирали документи на Общината.
Правили ремонт около 1,5 години, след което го отдавали под наем.
От заключението на вещото лице
по назначената от съда СТЕ се установява, че по силата на горецитирания
договор за съвместно строителство, строителството на сградата на ЖСК „Л.“ ще се
извърши чрез възлагане на строителна организация, като всяка от страните по
договора ще сключи самостоятелен договор със строителната организация. Частта
на РПК „Н.“ ще възлезе на около
25 000 лв., като окончателното стойност ще се определи след окончателното
уточняване на стойността на сградата по одобрената проектосметна документация.
Вещото лице е извършило проверка в НАГ-СО относно строително - техническата
документация на ЖСК „Л.“, където е установено, че такава не е запазена, поради
което експертът не е в състояние да определи ценообразуването на отделните
обекти в етажната собственост, разпределението на идеалните части на всеки
обект и не може да бъде установено кой е възложител, съответно инвеститор на процесния имот – магазин за хранителни стоки. Вещото лице
дава единствено предположение, че вероятно
РПК „Н.“ е възложител и инвеститор на процесния
магазин.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от ВПК „Л.“ против
С.О.и „К.К.“ ЕООД ревандикационна
претенция, черпеща правното си
основание от норчата на чл. 108 ал. 1 от ЗС, е
процесуално допустима. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
ответниците за отвод за пресъдено нещо. Действително,
предмет както на гр. д. № 1960/ 1999 г. по описа на СРС, 44- и състав, така и
на настоящото производство е правото на собственост на ищеца, но основанието за
възникването му е различно. В производството по гр. д. № 1960/ 1999 г. по описа
на СРС ищецът е извеждал вещното си право от основанието на чл. 2 ал. 3 от ЗОС
/отм./, а в настоящото производство се настоява правото му на собственост да
бъде установено на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. Възраженията на процесуалния представител на ответника за
недопустимост на настоящия иск въпреки различното правно основание, на което
ищецът обосновава правото си на собственост, тъй щото със сила на присъдено
нещо се ползвал единствено диспозитива на съдебния
акт, в който вещното право на ВПК „Л.“ било отречено изцяло, без уточнение на
правното основание, съдът намира за неоснователни. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо обвързва страните в
настоящия процес, доколкото ответникът „К.К.“ ЕООД е
частен правоприемник на ответника С.О., участвала в производството по гр. д. №
1960/ 1999 г. на СРС, но разпоредбата на чл. 298 от ГПК предвижда, че решението
влиза в сила, съответно се ползва със сила на пресъдено
нещо, между същите страна, за същото искане и на същото основание. В настоящото
производство основанието, от което ищецът черпи иска за защита на своите
твърдения за придобиване право на собственост е различно от това по предходното
производство, а да се тълкува непосочването от страна на съда в диспозитива на решението на основанието на иска в ущърб на
страната, която има защитимо право, означава тя да бъде лишена от възможността
да го защити по съдебен ред, което не представлява нито буквата, нито смисъла
на закона. Следователно настоящата претенция е процесуално допустима и страните
са легитимирани да участват в процеса.
Основателността на ревандикационната претенция се предпоставя
от установяването в процеса на три кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: ищецът да е собственик на вещта, същата да се владее от ответника и той
да я владее без правно основание.
Ищецът твърди да е придобил
правото на собственост върху спорния недвижим имот на оригинерно
основание. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Ищецът твърди, да е осъществявал владение върху имота в период от 35 години,
считано от построяването му като обект в сградата на ЖСК „Л.“***.
Настоящият съдебен състав
намира твърденията му за неоснователни, предвид следното:
Сградата на ЖСК „Л.“ е
изградена по повод отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с
протоколно решение от 30.10.1967 г. на ИК на СГНС. Самата ЖСК е утвърдена с
протоколно решение от 16.10.1964 г. на Банкянски ОНС,
поради което същата се е подчинявала на правилата на чл. 48 от ЗС /отм./. ЖСК - организирани и регистрирани при
действието на чл. 48 ЗС (отм.), Правилника за ЖСК и Типовия устав на ЖСК, са
били само за „организиране на жилищностроителна дейност“ - т.е. възможността
ЖСК, като субект на гражданското право – юридическо лице да притежават правото
на собственост се ограничава само до правото на собственост на жилищата,
изградени по силата на учредената в полза на ЖСК суперфиция
или върху собствено дворно място – в този смисъл Решение № 227 от 21.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 50/2009 г., II г. о. По делото не са представени
доказателства, а и не се твърди праводателят на ищеца
да е бил член-кооператор в ЖСК „Л.“. Самата ЖСК не е имала право да изгражда
търговски обект, следователно и не би могла с разделителен протокол да
прехвърли правото на собственост върху имота в полза на РПК „Н.“. Липсват
доказателства и кой е бил възложителят и инвеститорът при изграждането на процесния магазин за хранителни стоки, доколкото ГНС –
Банкя е взел решение на 27.11.1970 г. за започване строителството на магазин на
самообслужване за хранителни стоки в кооперация „Л.“, т. е. след сключване на
договора за строителство. Самият ищец не е представил доказателства, от които
да се установява, че неговият праводател РПК „Н.“ и
ВПК „Банкя“, преименувана във ВПК „Л.“ са осъществявали владение върху имота,
което по смисъла на 68 ал. 1 от ЗС включва както фактическа власт, така и
намерение вещта /имота/ да се държи като свой. Писменото доказателство, че
имотът е бил включен в баланса на РПК „Н.“ към 30.10.1998 г., не установява
правото на собственост на ищеца, доколкото представлява частен писмен документ,
който не разполага с обвързваща материална доказателствена
сила.
Вън от горното, настоящият
съдебен състав намира следното:
В решението за отстъпено право
на строеж върху държавно дворно място е посочено, че е отстъпено за изграждане
на жилищна сграда от ЖСК „Л.“. Договорът за съвместно строителство между ЖСК и
РПК „Н.“ не съдържа данни на какво основание е било взето решение за построяването
на търговски обект в жилищната сграда, освен посочените идейни и архитектурни проекти.
Доколкото изграждането на магазина за хранителни стоки няма данни да е бил
обхванат от отстъпеното право на строеж, то по пътя на приращението
правото на собственост върху него би принадлежало на собственика на земята –
държавата, а по силата на § 7 ал. 1 т. 3 от ПЗР на ЗМСМА (обн.
в ДВ, бр. 49 от 1995 г.) – общината. Следователно ищецът би следвало да
противопостави своето владение на действителния собственик, за да може фактическото
положение – владението да довете до възникването на
абсолютно вещно право. Доказателства за това не са представени в настоящото
производство, но дори и да бяха, същите не биха довели до възникването на право
на собственост на оригинерно основание в полза на
ищеца, предвид следното:
Пречка за прилагане на
давността представлява разпоредбата на чл. 86 от ЗС. Според чл. 86 от ЗС в
първоначалната редакция, обн. в Известия, бр. 92 от
16.11.1951 г., не може да се придобие по давност вещ която е социалистическа
собственост, а съгласно чл. 4 от ЗС, обн. в Известия,
бр. 92 от 1951 г., народът в лицето на своята социалистическа
държава е единствен собственик на общонародните имоти. С изменение на нормата
на чл. 86 от ЗС (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) е предвидено, че не може да се
придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Едва с
изменението, обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила
от 1.06.1996 г., текстът е изменен в смисъл, че не може да се придобие по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Със ЗД на ЗС, (ДВ,
бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), е спряно течението на
давността за придобиване на
държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006 г., понастоящем до 31.12.2022
г. Следователно ищецът не е могъл да придобие правото на собственост по реда на
чл. 79 ал. 2 от ЗС, с осъществяване на владение необезпокоявано и явно в
рамките на 5 години през периода 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г., тъй като няма
доказателства да е бил добросъвестен владелец. Не би могъл да придобие
собствеността и на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, тъй като дори да е
осъществявал владение в периода 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г., то не е изтекъл законоустановения 10 – годишен период, а вън от него
броенето на придобивния давностен
срок е било прекъснато.
При
тези съображения Градският съд намира, че ищецът не е установил правото си на
собственост върху спорния недвижим имот, поради което не се налага да обсъжда
следващите елементи относно виндицирането на имота –
владението, осъществявано от ответниците и основанието за това. Исковата
претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне, тъй като липсва първият от
елементите на фактическия състав, предвиден в чл. 108 ал. 1 от ЗС.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано,
че релевираното от ответника „К.К.“
ЕООД възражение за погасяване ищцовата претенция по
давност е неоснователно, с оглед данните относно съставените титули за
собственост на всеки от ответниците.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника С.О.следва да бъдат присъдени претендираните
от него разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът „К.К.“ ЕООД не е представил списък с разноски, които да е и
сторил и които да бъдат възложени на ищеца.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Всестранна потребителска
кооперация „Л.“ със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, против С.О.с
адрес в гр. София, ул. „******, представлявана от Кмета, и „К.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът
притежава право на собственост, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, върху следния недвижим имот: магазин за
хранителни стоки с идентификатор 02659.2193.849.1.8, находящ
се в гр. Банкя, ул. „******, със застроена площ от 307 кв. м., ведно с мазе с
площ от 30 кв. м., ползвано като складово помещение към магазина, намиращ се в
сградата на ЖСК „Л.“, с административен адрес ***.
ОСЪЖДА Всестранна потребителска кооперация „Л.“ със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на С.О.с адрес в
гр. София, ул. „******, представлявана от Кмета, сума в размер на 2 600
лв. /две хиляди и шестстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на отбелязване в шестмесечен срок от
влизането му в сила в СлВп гр. София.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – гр. София.
СЪДИЯ: