№ 3156
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110112518 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ответника Г. Л. Х., съдържащо се в подадената от
ответника въззивна жалба, уточнено с молба, вх. № 406525/13.12.2024 г., с оплаквания
за неправилност на решението в частта за разноските, присъдени на ищците, тъй като
съдът неправомерно не разгледал заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и
не обсъдил липсата на доказателствата за извършването на тези разноски от ищците.
Ответниците по молбата (ищци по делото) намират същата за неоснователна и
молят да бъде оставена без уважение.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Доколкото се иска изменение на решението в частта за присъдените на
насрещната страна разноски, то и изискването за списък по чл. 80 ГПК не е
предпоставка за разглеждането му по същество.
Същото съдът намира за неоснователно, като съображенията за това са следните:
С Решение № 20744/16.11.2024 г. са уважени частично предявените от ищците
срещу ответника искове, като ответникът е осъден да заплати на И. Т. С. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 88,80 лева, представляваща разноски по съразмерност, а в
полза на С. П. С. - сумата 177,60 лева, представляваща разноски по съразмерност за
производството по гр.д. № 12518/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че ищците са сторили разноски, както
следва: сума в размер на 420 лева за заплатени държавни такси, сумата 1300 лева за
адвокатски хонорар, заплатени в брой (съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие), сумата 500 лева – депозит за изготвяне на експертиза
или разноски в общо на 2220 лева (всеки ищец по 1110 лева). Ответникът е заявил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът е намерил за преклудирано, доколкото
същото не е било направено до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд. В този смисъл е напр. Определение № 4872 от 29.10.2024 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2024 г., III г. о., ГК, съгласно което възражението за
прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато
позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе
отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
1
производството, преди то да приключи. Така например, когато по делото е имало
открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана,
следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за
разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
Отделно от това, в мотивите на съдебното решение е посочено, че възражението
би било неоснователно с оглед конкретните специфики на производството, като съдът
е имал предвид фактическата и правна сложност на спора, вида, броя и цената на
предявените искове, обема на извършените съдопроизводствени действия, броя на
съдебните заседания, икономическите условия на живот в страната и не на последно
място предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която макар да не е задължителна за съда се явява ориентира относно
справедливото заплащане на адвокатския труд.
Неоснователни на следващо място са оплакванията на ответника, че съдът е
присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ищците, без да се е уверил, че
същите са реално сторени. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищците, от една страна, и процесуалният им представител,
от друга, се съдържа изявление за заплащане на сумата в момента на подписване на
договора. Съгласно т. 1 на ТР по тълк.д.№ 6/2012 г. ОСГТК, ВКС, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Такъв е и настоящият случай, като по този
начин и самият ответник е доказал извършването на разноски за адвокатски хонорар за
производството по представения договор за правна защита и съдействие.
В обобщение на изложеното искането като неоснователно следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
20744/16.11.2024 г., постановено по делото, в частта за присъдените в полза на И. Т. С.
и С. П. С. разноски за адвокатски възнаграждения, заявено с подадената от Г. Л. Х.
въззивна жалба и уточнено с молба, вх. № 406525/13.12.2024 г.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, по която е
дължима държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на
въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2