ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260105
гр.Добрич 02.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Г. Павлов
Членове: 1. Павлина Паскалева
2.
Г. Пашалиев
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно частно
гражданско дело №34/2021г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение №469 от 15.06.2020г. на ДРС по ч. гр. д. №1177/2020г. по описа на
същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника Г.С.Х., ЕГН ********** *** за сумата от 1425,57 лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги.
Жалбоподателят
счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на
друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане.
Жалбата е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира
следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в развилото се производство по ч. гр. д.№1177/2020 по описа на ДРС е издадена Заповед №469 от 15.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът Г.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на заявителя следните суми: 1 326,24 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № **********/18.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 09.06.2020 г. до окончателното й изплащане;
462,11 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от
26.06.2018 г. до 15.08.2019 г.; 82,96 лв. , представляваща мораторна лихва,
дължимо за периода от 27.02.2018 г. до 15.08.2019 г.; 94,19 лв., представляваща
сторените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
заявлението.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 1425,57 лв., представляваща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги.
От представеното по делото Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се установява, че негов предмет е
задължението на кредитора да предостави на клиента, по негово искане и при
изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените
услуги: - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; -
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; - възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; - възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съдържанието на всяка от допълнителните услуги е разписано в ОУ към Договора за
кредит. Страните се договорили, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет,
но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за
предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, която е разсрочена и е част от вноските по
закупения пакет и се дължи и при предсрочно погасяване.
Настоящият състав на ДОС намира, че
съдържанието на допълнителния пакет услуги, по съществото си не представлява
реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от
които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни
ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което надхвърля по размер стойността на предоставената в заем сума (възнаграждението за допълнителния пакет услуги е
1800,72 лв. при размер на заемната сума от 1500 лв). Нещо повече, стойността на допълнителния пакет не се дължи заради
предоставяне на услугите в него, а заради предоставяне на „възможността“
кредитополучателя да поиска някоя от изброените услуги. Следва да бъде
посочено, че съобразно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги
се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля
на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за
допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се отнася и за
услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй
като изначално липсва яснота какъв е срока за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран
допълнителен пакет.
Прави впечатление, че доколкото договорът е двустранен, поначало всяка
една от услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо
договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно
да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените
задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за
това и то в размер надхвърлящ този на предоставената
в заем сума е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й
обогатяване.
Следва да се отбележи също, че
предвиждането на отделно заплащане на цена за допълнителния пакет услуги, води
до значително оскъпяване на кредитирането, което не е обявено на
кредитополучателя по надлежния начин, така както е предвидено за лихвения
процент и таксите по договора.
Както сам жалбоподателят сочи,
стойността на допълнителния пакет услуги не е отчетен при формиране на ГПР,
свободата при определянето на който е ограничена с императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет
услуги, без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на
стойността му още при сключване на договора като част от погасителната вноска,
води до извод за стремеж към заобикаляне на цитираното ограничение и
противоречие на сключеното допълнително споразумение с императивните норми,
предвиждащи защита на потребителите при сключване на договори за потребителски
кредит.
В обобщение
извода, че отхвърленото вземане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата предвижда
задължение на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи,
сключени във вреда на потребителя и при наличието на такива или при обоснована
вероятност клаузите да са неравноправни, да откаже издаване на заповед за
изпълнение.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение №469 от 15.06.2020г. на ДРС по ч. гр. д. №1177/2020г. по описа на
същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Г.С.Х., ЕГН ********** *** за сумата от 1425,57 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.