Р Е Ш Е Н И Е
№ 571 / 7.7.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Колева
к.а.н. дело № 483 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора при Комисията за защита на потребителите, подадена чрез
процесуален представител юрисконсулт Е.Б., срещу Решение № 161/15.03.2022 г. по
а.н.д. № 39/2022 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно негово Наказателно
постановление № К-0051168/01.11.2021 г., с което на основание чл. 230д от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП) на „Теленор България“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение на чл. 192, т.
2 ЗЗП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и
неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – „Теленор България“ ЕАД, не изразява
становище по касационната жалба .
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на „Теленор България“ ЕАД, срещу Наказателно постановление №
К-0051168/01.11.2021 г. на директора на РД за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на посочено правно
основание чл. 230д във вр. чл. 192, т. 2 ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. Прието е за установено, че във връзка с подадена
жалба от потребител е извършена проверка в търговски обект на „Теленор
България“ ЕАД от служители на КЗП, при която е констатирано, че за мобилен
телефонен апарат „Motorola Moto G7 power“, сериен номер 351628116258701, има
предявени четири броя рекламации, като в регистъра било отразено, че не са
установени проблеми или дефекти на апарата. С Констативен протокол № К–2690082/23.07.2021
г., служителите на КЗП са дали писмено нареждане на търговеца да представи
становище по жалбата на потребителя, както и протокол от независим сервиз на
основание чл. 108 ЗЗП. От дружеството са посочени рекламациите, направени от
потребителя, дейностите, които са извършени във връзка с тях от оторизирания
сервиз „Булрам“ ЕООД, с посочване че този сервиз е единственият оторизиран за Република
България, както и че ако апаратът бъде изпратен в друг, неоторизиран сервиз в
страната, то ще отпадне гаранционната отговорност на търговеца. Твърди, че
изпращането на апарата в оторизиран сервиз извън страната, ще се яви
непропорционален разход за продавача.
Поради непредставяне на протокол от друг независим
сервиз е съставен АУАН № К-0051168/28.09.2021 г., въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление за извършено нарушение по чл.
192, т. 2 ЗЗП.
За да отмени наказателното постановление Районен
съд-Пазарджик е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Посочил е още, че в НП е записано
словесно, че дружеството не е изпълнило дадено разпореждане за представяне на
изискани документи във връзка с проверката и с това е възпрепятствало
длъжностните лица при изпълнение на правомощията им, като е приел, че по този
начин дружеството е санкционирано едновременно за „възпрепятстване“ и за
„неизпълнение на разпореждане“, с което е нарушено правото му на защита.
Обсъдил е разпоредбата на чл. 230д ЗЗП, като е приел, че тя съдържа две отделни
хипотези на административни нарушения, които административнонаказващият орган
неправилно е смесил в едно производство.
Така постановеното решение е неправилно.
Неправилни са изводите на районния съд, че е
налице несъответствие на НП с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, доколкото
в акта са описани всички онези фактически положения, които са относими към
състава на процесното нарушение – описан е видът на нарушението, датата и мястото, където е
извършено и обстоятелствата, при
които е извършено. Изискванията, заложени в ЗАНН целят предоставяне на
минимални гаранции за защита на правата на санкционираното лице като по-слаба
по правило страна в административнонаказателното производство, поради което и
преценката дали има допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде
извършено на базата на това дали санкционираното лице е разбрало какво
нарушение се твърди да е извършило. В случая и в акта, и в НП са описани ясно,
точно и конкретно относимите към процесното нарушение факти, включително данни
за подалия жалбата потребител, вида, търговска марка и IMEI на закупения мобилен
апарат, дати на направените рекламации, резултат от тях, дати на връщане на
стоката и др., поради което не може да се приеме, че дружеството не е разбрало
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Подходът
на районния съд към разрешаването на процесния казус е бил ненужно формален в
контекста на ясното описание на фактическите рамки на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Безспорно разпоредбата на чл. 230д. ЗЗП съдържа
две хипотези, за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на
правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл.
192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2. Видно от наказателното постановление обаче, дружеството
е санкционирано за възпрепятстване на длъжностни лица при извършването на
проверка, като същото се е изразило в непредставяне на необходимите документи
по чл. 192, т. 2 ЗЗП – протокол от друг независим сервиз по чл. 108 ЗЗП (в
приложимата редакция). Независимо, че в НП е посочено, че дружеството не е
изпълнило даденото разпореждане на служителите на КЗП, то изрично е записано,
че с това си поведение е възпрепятствало изпълнението на възложените им правомощията,
относимо единствено към разпоредбата на чл. 192, т. 2 ЗЗП, посочена в НП.
Неправилно в тази връзка районният съд е обсъждал хипотезите на чл. 192а ЗЗП,
доколкото никъде в акта такива не са коментирани. Съдът не е изпълнил
задължението си да провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
поради което настоящата инстанция не може да се произнесе по съществото на
спора.
Предвид изложеното решението на районния съд
следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва
да бъде обсъдено извършено ли е описаното в наказателното постановление
нарушение, независимо от основанията, посочени от страните. На основание чл.
226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и за разноските пред настоящата
инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.
1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 161/15.03.2022 г. по а.н.д. № 39/2022 г. на
Районен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/