М О Т
И В И към
Присъда № 32/ 13.10.2014 г. по НОХД № 767/2014г. по описа на РС- Свиленград
Наказателното от общ характер
производство е образувано против К.Т. - роден на *** в гр. Измит , Р. Турция , постоянен адрес гр. Измит , кв. Бабаески „ апартамент „Лале”
№ 20 / 1 Р. Турция турчин , турски гражданин , неженен , с висше
образоване , програмист по професия , осъждан
с адрес на призоваване в страната – гр. Свиленград , ул. „Г. Скрижовски
„ № 1 ,за това , че на 21.01.2014 г. през ГКПП-„К. Андреево „ –шосе, община
Свиленград , област Хасково , влязъл през границата на страната от Р. Турция в Р. България , без разрешение
на надлежните органи на властта –престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК
Съдът, след като установи , че
подсъдимия не е намерен на посочения от
него адрес и е променил същия без да
уведоми съответния орган, след задължително изслушване становищата на страните по хода на
делото, достигна до обоснования извод , че
е изпълнен хипотезиса на разпоредбата на чл. 269 ал. 3 т. 1 вр. с ал.1 от НПК.
Правата на подсъдимия, да участвува лично в наказателния
процес и да обективира защитната си теза, имат диспозитивен характер и не могат
да бъдат упражнявани във вреда на обществения интерес от своевременно и
ефективно наказателно правосъдие, и чрез препятствуване на целите, посочени в чл. 1 НПК. Институтът на задочното
производство, регламентиран от процесуалния закон несъмнено представлява
ограничаване на наказателноправния статут на осъдения, което, обаче е съвместимо с
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Р.България и
същият може да бъде законосъобразно прилаган при спазване процедурните норми,
очертани в НПК за провеждане на наказателното
разследване, и при съблюдаване на материалния закон. При осъществена задочна процедура,
на осъдения следва да бъде предоставена процесуалната възможност за лична
защита в съдебното производство - гаранция за справедлив процес, освен при
категорични констатации, предвидени в
НПК.Подсъдимият
е посочил съдебен адрес, но използвания
възможен процесуален ресурс, включително и призоваване чрез упълномощения
защитник не даде нужния резултат. По отношение на подсъдимия К.Т. , който е чужд
гражданин е била взета на Досъдебното производство МН „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на 1000 лева . Спрямо
подсъдимия е повдигнато обвинение по чл.279, ал.1 от НК, което по смисъла на
закона не е тежко престъпление, т.к. предвижда наказание „Лишаване от свобода”
до 5 години и „Глоба” от 100 – 300 лева.
Данните по делото сочат, че лицето К.Т. по време на ДП е обявяван за
общодържавно издирване, но и са налице писмени данни от Директора на СДВНЧ –
Любимец, че същия е изведен от страната през ГКПП „Капитан Андреево” за Р.
Турция.
При
това положение посочените в разпоредбата на чл.269 от НПК хипотези не се
припокриват с действителната фактическа обстановка. Съдът има предвид разпоредбата на
ал.3, както и на ал.4 на чл.269 от НПКК,
т.к. местоживеенето му в Турция е
известно, но начина по който, отново се озовава в Р. Турция не дава основание
за категоричен извод, че той се намира на посочения по време на ДП адрес. Не е изпълнена и разпоредбата на чл.66, ал.1
от НПК, за да приемем, че подсъдимия не се явява без уважителни причини, както
и алтернативно, че е променил
местоживеенето си, без да уведоми
за това съответния орган, нарушавайки взетата му МН, т.к. по съображения същия
е бил изведен от органите на властта и се предполага, че такава обективна
възможност е липсвала от негова страна. Въпреки това и понеже не се касае за
тежко престъпление,като съдът приема
становището на представителя на обвинението, че обективната истина по делото
може да бъде разкрита и в негово отсъствие. Този извод се налага по аргумент за
противното от разпоредбата на чл.269, ал.2 от НПК.
Основанието, което съдът, счете за
съответстващо на всички тези обстоятелства е разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1
от НПК, т.к. действително не е намерен на посочения от него адрес.
Водим от гореизложените
съображения, съдът намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото при
условията на чл. 269 ал. 3 т. 1 вр. с ал. 1 от НК.
След внимателна и обстойна преценка на събрания доказателствен материал
, поотделно и в неговата цялост, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият К.Т. бил програмист и
работел в Република Турция, но имал проблеми от личен и семеен характер, заради
които решил да напусне Република Турция и да отиде в Република Германия, където
имал роднини. Тъй като нямал право да пътува легално заради липсата на виза,
решил да направи това нелегално. Негов приятел на име Джем обещал да му помогне
и да го свърже с хора, които ще го преведат нелегално през границата на
страната укрит в автобус. Уговорил му среща на 21.01.2014г. с непознат мъж на
автогарата в гр.Истанбул. След срещата им, непознатият /неустановен и по
делото/ влязъл в офиса на автобусната фирма „Вардар", а подсъдимият Т.
чакал отвън. Малко след това се върнал и казал, че всичко е уредено и му
посочели две момичета, за които в последствие станало ясно, че са стюардеси в
автобуса и още едно момче, което било си-рийски гражданин. Първоначално
подсъдимият К.Т. и сирийския гражданин били настанени от стюардесите на
автобуса, който пътувал за Република Румъния да седнат отзад на предпоследните
седалки. Така двамата пътували до паркинг намиращ се в непосредствена близост
до турския граничен пункт Капъ куле, където останалите пътници слезли, а на тях
една от стюардесите направила знак за останат по местата си. След като всички
освен тях били слезли, стюардесата дръпнала мокета на пода под седалките и
отворила капак, под който имало ниша и им посочила, /на подсъдимият Т. и
сирийския гражданин/ да влизат вътре. Там било тясно и двамата едва се побрали,
но останали така, а стюардесата поставила капака отгоре и го зат-ворила. Малко
след това автобусът потеглил.
Същевременно в този момент св. В.А.Б. ***,
бил на работа дневна смяна на ГКПГГКапитан Андреево" - шосе и бил
разпределен на платното за влизащи в страната ав-тобуси, когато около 19.00
часа на 21.01.2014г. За влизане в страната прис-тигнал автобус на фирма „Вардар
туризъм" пътуващ по редовна линия от Истанбул за Румъния. Всички пътници и
персонала слезли от автобуса и се подредили пред гишето за паспортен контрол,
след което св.Б. заедно с един от шофьорите на автобуса и още едно лице
представящо се са пътник започнал да извършва физическа проверка на автобуса за
укрити лица. Тъй като последните няколко месеца в автобуси на въпросната фирма
многок-ратно били откривани укрити лица в различни ниши на автобусите им или в
специално пригодени тайници, св.Б. се качил в салона на автобуса и започнал
внимателно да го оглежда, като отварял всички капаци намиращи се на пода на
автобуса, под които може да има естествени ниши или спе-циално изградени
тайници. На предпоследния ред седалки, от към страната на шофьора на пода също
имало капак, който водел към резервоара на ав-тобуса. Св.Б. спрял на пътеката
до предпоследните седалките, като на тях имало оставен багаж, навел се и
започнал да дърпа мокета на страни, за да се отвори място и да може да отвори
капака на пода. Когато дръпнал мокета веднага му направило впечатление, че болтовете,
с които се завива капака ги няма и са свалени, а капака бил поставен на пода. С
ръка много лесно вдигнал капака с размери 50 на 50 см., под който се открила
специ-ално изградена ниша -тайник, в който привити един до друг стоели двама
мъже, които едва дишали и целите били потни. На укрити лица било раз-поредено
да излязат, а едно от тях, а именно подсъдимият К.Т., заявил, че е турски
гражданин и има турски документ за самоличност, като подробна беседа под
формата на извънпроцесуален информационен разит провел оперативния работник св.
И.Д..
Изнесените фактически
констатации , категорично се установяват
от възпроизведените чрез гласните доказателствени средства
–разпитите на свидетелите ,доказателства
, а именно техните показания .Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните
свидетели по делото св. Б. и св. Д. ,
които се отличават с последователност , безпротиворечивост , логическа
обоснованост и подчертана
убедителност.На основание чл. 283 от НПК бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените
материали и документи имащи характер и значение на доказателства т. с. съдържащи фактически данни свързани с
обстоятелствата по делото допринасящи за тяхното изяснявне и са установени при условията и по реда на НПК. По време на
съдебното следствие , съдът с оглед пълнота на доказателствения матерали , всестранното и обективно
изясняване на фактите по делото и
предвид задочната процедура за
разглеждане на делото на основание чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т. 2 от НПК /тъй като подсъдимия е един и
обясненията на ДБП са дадени в присъствието на защитник /прочете и приобщи към
доказателственвата съвкупност обясненията дадени на досъдебната фаза от
подсъдимия в процесуалното качество на обвиняем.
Възпроизведените
от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние.
Същите кореспондират както помежду им,
така и с останалия доказателствен материал по делото.
В хода на образуваното наказателно
производство срещу него, К.Т. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Последният не се признава за виновен за
престъплението, в което е обвинен, но дадените от него обяснения не
кореспондират със събраните по делото доказателства.
От направената справка в Бюро
"Съдимост" при Министерство на пр-авосъдието е видно, че подсъдимият К.Т.
е осъждан./л.55/
При така изяснената фактическа обстановка
се налага правния извод, че с действията си подсъдимият К.Т. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
От обективна страна - На 21.01.2014г. през ГКПП- Капитан
Андреево — шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
От субективна страна подсъдимият К.Т. е
извършил деянието винов-но, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза 1 -ва от НК. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е мо-гъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.
Изнесените фактически
констатации , категорично се установяват
от възпроизведените чрез гласните доказателствени средства
–разпитите на свидетелите ,доказателства
, а именно техните показания .Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните
свидетели по делото св. Б. и св. Д. ,
които се отличават с последователност , безпротиворечивост , логическа
обоснованост и подчертана убедителност.
На основание чл. 283 от НПК бяха прочетени
и приобщени към доказателствата по
делото писмените материали и документи имащи характер и значение на
доказателства т. с. съдържащи фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото допринасящи за тяхното изяснявне и
са установени при условията и по реда на
НПК.
По
време на съдебното следствие , съдът с оглед пълнота на доказателствения
матерали , всестранното и обективно изясняване на фактите по делото и предвид задочната процедура за разглеждане на делото на основание чл.279
ал.2 вр. с ал.1 т. 2 от НПК /тъй като
подсъдимия е един и обясненията на ДБП са дадени в присъствието на защитник /прочете
и приобщи към доказателственвата съвкупност обясненията дадени на досъдебната
фаза от подсъдимия в процесуалното качество на обвиняем.
Възпроизведените от свидетелите факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние.
От така изяснената фактическа
обстановка, на базата на събраните и проверени
доказателства е видно, че от обективна
и субективна страна подс. К.Т. е
осъществил състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия К.Т. обвинение по чл.279 ал.1 от НК
и счита, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на така вмененото му престъпление.
Представителят на обвинението излага аргументирани доводи, поради които счита,
че инкриминираното деяние и авторството му, е напълно доказано от събраните по
делото материали. Предлага подс.Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Защитата на подсъдимия пледира за
наказание при сериозен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
След внимателен и обстоен анализ на събраната достатъчно по
ообем доказателствена съвкупност , съдът достигна до извода , че подсъдимия от
обективна и субективна страна с деянието си е осъществил престъпния състав по чл. 279 ал.1 от НК
Съдът прие, че подсъдимият е извършил престъпното деяние при пряк
умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние . Подсъдимият е имал
познание за обективните елементи от състава на своето деяние. Бил е наясно с
последиците от това свое поведение.С оглед на изложеното, съдът обосновава
извод, че у подсъдимия съзнаването на общественоопасния характер на деянието
обхваща всички обективни елементи от престъпния състав.
При определяне вида и размера на наказанието и неговата
индивидуализация и конкретизация , съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства подбудите , и обстоятелствата които са го подтикнали. За отегчаващи обстоятелства
следва да се посочи липсата на критично
отношение към осъществената престъпна деятелност.
В тази връзка, при съобразяване
степента на обществена опасност на деянието, и на дееца, съдът след прецизен анализ
на събрание по делото доказателства призна подсъмия К.Т. за виновен в това, че: на 21.01.2014 г. през ГКПП-„К. Андреево
„ –шосе, община Свиленград , област Хасково , влязъл през границата на
страната от Р. Турция в Р. България ,
без разрешение на надлежните органи на властта –престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 279 ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го осъди
и определи наказание „ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца и ГЛОБА в размер на
200/двеста/ лева .
На
основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК
определи и наложи едно ОБЩО наказание в размер на най тежкото измежду наложеното
по настоящото дело и по НОХД с
определение № 416/03.07.2014 г. на Районен съд Петрич в сила от 03.07.2014 г.
–„лишаване от свобода „ една година и „глоба „ в размер на 100 лева , като на
основание чл. 66 от НК е отложено
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода „ за срок от три години , а
именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 /година , като на основание чл. 23 ал. 3 присъедини
изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на
200 / двеста / лева.
На
основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три
години.
НЕ намери
основание за приложението на чл. 24 от НК
На
основание чл.25 ал.2 приспадна изтърпяната част от наказанието наложено по НОХД с определение № 416/03.07.2014 г. на Районен съд Петрич считано от 03.07.2014 г .
На основание чл.189 ал.2 от НПК
направените на досъдебната фаза разноски
за преводач в размер на 250 лева Разпореди да останат за сметка на съответния орган .
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимият,
така и по отношение на останалите членове на обществото
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
