Решение по дело №476/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260 119

 

Гр.Варна, 22.12. 2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДАРИНА МАРКОВА

       МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Р.СЛАВОВ в.т.д. № 476 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-263829/11.08.2020 година от “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Ж Д И, срещу решение No-260096/21.07.2020 година, постановено по т.д.№ 1110  по описа за 2018 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на  “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Морска сирена“ №25, ет.7, ап.44, представлявано от Ж Д И, за приемане за установено, че “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна: бул.“Съборни“ №11, представлявано от В  Т Ди С В Д, дължи сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане по Заповед №3084 от 10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане №20223 от 25.05.2018г., издадени по ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на РС Варна, като неоснователен: Осъдил е “Ив Тур“ ООД, да заплати на “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1700лв., представляваща съдебно деловодни разноски направени в настоящото производство.

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Оспорва като неправилен извода на съда, дал основание за отхвърлянве на иска, че с влязлото в сила решение по к.д. № 1830/2018 на ВКС, с което е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр-1. ЗЗД вр.чл.2 ал.1 ЗУЕС, по насрещния иск, предявен от  “Дилов Инвест“ ЕООД, договор за поддръжка и управление наобщите части на сградата, същото е задължително за съда. Твърди, че искът за нищожност на договор е установителен и неговият предмет е различен от положителния иск за установяване съществуване на вземане от реално изпълнение на дейностти, договорени за извършване на поддръжката и управление на общите на апартаментен комплекс „Ялта“, които ищецът е доказал че са изпълнени в цялост. Изллага, че предметът между двете дела е различен, понеже с настоящия иск се търси съдебна защита на различно спорно субективно гражданско право, макар част от елементите на  го фактически състав да съвпадат.  Твърди още, че независимо че съдът е извършил обсъждане на събрани по делото доказателства, не е изложил никакви изводи по спорното материално право, което съставлява нарушение на съществени процесуални правила, което лишава въззивната инстанция да извърши преценка по основателността или не на исковата претенция.

Оспорва извода на съда, за нищожност на сключения договор, като счита, че за да е налице нищожност на договора по чл.26ал.1 пр.1-во ЗЗД, то сключването му следва да противоречи на нищожна правна норма. Излага съображения, че нормата по чл.2 ЗУЕС е диспозитивна, понеже същата не забранява сключване на договор за възлагане на управление за общите части в случаите, когато не е налице комплекс, нито със сключването, или изпълнението на такъв договорсе преследва забранен от закона резултат. За диспозитивния характер на нормата на чл.2 ЗУЕС се позовава и на съдебната практика.

Излага също, че услугата по договора е извършена от ищцовото дружество добросъвестно и с грижата на добрия търговец, което  се установява от заключението на ССчЕ, както и от събраните гласни доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да се уважи изцяло предявения иск. С жалбата е направено искане за спиране производството по делото, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до произнасяне на ВКС по молба на въззивника с правно основание чл.303 ГПК за отмяна на решение № 122 от 06.11.2019год. по к.д. № 1830/2018 на ВКС

Въззиваемата страна “Дилов Инвест“ ЕООД е представила писмен отговор в срок, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание въззивникът, чрез писмено становище на процесуален предствавител, поддържжа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата си молба ищецът „ИВ ТУР“ ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Ж Д И, действащ чрез адв.Д.Б.В. от ВАК, е предявил против “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от В  Т Ди С В Д, действащи чрез адв.Н.Й. от ВАК, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.5.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане по Заповед №3084/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане №20223/25.05.2018г., издадени по ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на РС Варна. Претендират се сторените в заповедното и съдебното  производства разноски.

В исковата молба се твърди, че апартаментен хотел “Ялта“, находящ се в к.к.“Зл.пясъци“, гр.Варна, е сграда в режим на ЕС, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от 16.10.2012г. Твърди се, че въпросната сградата попада в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС. Твърди се, че между страните е уговорено поддръжката на общите части да се уреди, чрез сключени индивидуални договори между собствениците на обекти и ищеца, като такъв договор е сключен с ответника. Сочи се, че по силата на този договор ответникът е възложил, а ищецът е приел да извършва поддръжка, ремонт и управление на вътрешни и външни общи части на ЕС, срещу възнаграждение /годишна такса/. Твърди се, че ответникът, се е съгласил да заплаща годишно възнаграждение в размер на 7 евро без ДДС на кв.м. върху ЗП на обектите като сумата за една година съгласно чл.5.1 от договора, е в размер на 13648.04 евро без ДДС, с еквивалент от 26693.26лв. без ДДС, или 32031.91лв. с ДДС. Твърди се, че ответникът не е заплатил годишната такса за 2016г., както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за управление на общите части в ЕС. Поддържа се, че поради изпадането в забава, ответникът дължи мораторна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-31.05.2018г. до изплащане на задължението.

С писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно договорно правоотношение, което да породи задължението предмет на иска. Поддържа се, че договорът за поддръжка и управление на общите части на ЕС на АХ “Ялта“, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона, като са развити подробни съображения. С подаденият отговор на допълнителната молба, се сочи, че с влязло в сила на 06.11.2019г., Решение №122/06.11.2019г. по к.т.д.№183 0/2018г. на ВКС, е прогласена нищожността на процесният договор, поради противоречието му със закона.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установената фактическа обстановка не се оспорва пред настоящата инстанция.

Не се спори между страните, а и се установява, че по заявление на „Ив тур” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, е образувано ч.гр.д. №6492/2018г. по описа на РС Варна, където в полза на ищеца, против ответника е издадена Заповед №3084/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане №20223/25.05.2018г., за сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението.

По т.д.1559  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е разгледан иск между същите страни по чл.422 ГПК с идентичен  предмет- установяване на задължения  за 2015год., е приет за съвместно разглеждане и насрещен  иск за прогласяване на нищожността на Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен Спорът по т.д.1559  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е приключил с Решение №122 от 06.11.2019г. постановено по в.к.т.д.№1830/2018г. на  ВКС, I т.о., по което по предявения насрещен иск е прогласена нищожността на договора от 01.03.2012год.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като при предявяването му е спазен предвидения в закона едномесечен преклузивен срок.

С оглед предмета на спора, в тежест на ищцовата страна е да установи съществуването на вземането по предявеното в заповедното производство основание – неизпълнение на Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, а в тежест на ответната страна че договорът е нищожен, в евентуалност-погасяването на задължението.

Следователно, понеже в разглеждания казус в заповедното производство ищецът е основал претенцията си на Раздел II, чл.5.1 от  сключен между страните Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с оглед направеното изрично оспорване на същия като нищожен-поради противоречие със закона- основание по чл.26 ал.1 пр.1-во ЗЗД, преди разглеждане на иска по същество, съдът следва да се произнесе по направеното твърдение за нищожност.  

По т.д.1559  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е разгледан иск между същите страни по чл.422 ГПК с идентичен  предмет- установяване на задължения  за 2015год., е приет за съвместно разглеждане и насрещен  иск за прогласяване на нищожността на Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен Спорът по т.д.1559  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е приключил с Решение №122 от 06.11.2019г. постановено по в.к.т.д.№1830/2018г. на  ВКС, I т.о. Видно от съдържанието на постановеното решение по това дело, съдът с изричен диспозити е прогласил нищожността на основание чл.26 ал.1 пр.1-во ЗЗД  вр. чл.2, ал.1 от ЗУЕС по насрещния иск, на договора за поддръжка и управление на общите части на етажна собственост, сключен между страните на 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Предвид цитираната разпоредба, постановеното решение на ВКС, е формирало СПН  между страните, относно въпроса дали процесният договор е действителен, респективно дали той може да бъде източник на задължение за ответника като собственик на самостоятелни обекти да заплаща разходи за управление на общите части в сградата под режим на етажна собственост.  Съгласно чл.299 ГПК спор разрешен със сила на присъдено нещо не може да бъде пререшаван, респективно прогласената нищожност на договора от 01.03.2012год. следва да бъде зачетена и по настоящето производство. За това и по настоящия процес следва да се направи извода, че договрът на който ищецът-възззивник е основал своята претенция,  е нищожен, поради което и не е породил правни последици, респективно и задължения за ответното дружество.  Предвид характера на предявения иск-по чл.422 ГПК, и неговия предмет-установяване на признато в заповедното производство вземане, за настоящия процес е без значение твърдението във въззивнат жалба, че ищецът е извършвал разходи по всяка една от дейносттие, предмет на договора. Това е така, понеже заповедта за изпълнение е издадена на основание договор, който е обявен от съда за нищожен. Следователно, основанието по която е издадена заповедта за изпълнение не съществува, обстоятелство, което рефлектира и на иска по чл.422 ГПК, понеже чрез същия следва да се установи съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение. 

С оглед направения извод за нищожност на договора от 01.03.2012год.  претенцията, предмет на разглеждане по настоящия процес, касаеща установяване дължимост на вземане на основание същият договор за последващ период, се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с изводите на окръжния съд,  решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като основание чл.272 препраща и към мотивите на ВОС които споделя.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски, за извършването на които са представени релевантни доказателства, в размер на 1550 лева. По повод на възражението за прекомерност:  Минимално предвидения размер с оглед на материалния интерес е сумата от 1490,96лв., поради което претендирания размер на извършените разноски не е прекомерен.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No 260096/21.07.2020 година, постановено по т.д.1110  по описа за 2018 година на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Морска сирена“ №25, ет.7, ап.44, представлявано от Ж Д И, да заплати на “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна: бул.“Съборни“ №11, представлявано от В  Т Ди С В Д, сумата от 1550лв./хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски направени за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.