№ 1019
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба от 15.09.2021 г. на подсъдимият И.К.И.
срещу протоколно определение от 09.09.2021 г., постановено по нохд №
9928/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, с което първият съд е
приключил разпоредителното заседание по делото и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като е разпоредил да се призоват и
свидетели.
С депозираната частна жалба подсъдимият И. моли за отмяна на
протоколното определение от 09.09.2021 г. постановено в разпоредителното
заседание по делото, т.к. съпругата му не е конституирана от съда като негов
защитник. Подсъдимият твърди, че е уведомил съда, че страда от деменция,
която не му позволява да се ориентира дори в позната среда и затова е
отправил устно искане да бъде конституирана съпругата му като негов
защитник на основание чл. 91, ал. 2 НПК, на което по време на съдебното
заседание прокурорът устно се е противопоставил, но това не е отразено в
съдебния протокол и в определението на съда. Подсъдимият посочва, че по
делото са били депозирани две молби с дати 11.08.2021 г. и 24.08.2021 г., по
които не е изразено писмено становище от съда до датата на съдебното
заседание и съпругата му не е била призована в каквото и да е качество в
съдебното производство. В частната жалба твърди още, че е подадена молба
на 28.07.2021 г. за прекратяване или спиране на производството по делото,
т.к. е налице преюдициален спор по гр. д. № 44457/2021 г. по описа на СРС,
51 състав със съществена тежест, който е пряко свързан с настоящото дело, но
по време на заседание съдията-докладчик след устно предложение от
прокурора е отказал спиране или прекратяване на производството на
основание чл. 24 или чл. 25 НПК в своето определение. На последно място
1
подсъдимият моли да бъде отменено определение от 09.09.2021 г.
постановено по настоящото дело посочвайки и ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. №
1/2017 г. на ОСГТК, тълкувателни мотиви по т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по
т.д. № 7/2014 г. ОСГТК, както и определение постановено по в.ч.гр.д. №
614/2021 г. по описа на СОС, ГО, III-ти състав.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба,
атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от
фактическа страна, следното:
С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато
обвинение на подсъдимия И.К.И. с твърдения за извършено престъпление по
чл. 155, ал. 2 НК за това, че от неустановена дата през месец май 2020 г. (след
дата 23.05.2020 г.) до неустановена дата през месец юли 2020 г., в град
София, в апартамент находящ се на адрес гр. София, ул. „20-*******
предоставял систематически - повече от три пъти през посочения период
помещение – стая от апартамента на различни лица – Р.С.С. и неустановени
лица от мъжки пол, за извършване на полови сношения и блудствени
действия помежду им.
Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия
И.К.И., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на свидетели, между които и свидетелката А.Т.-И.а.
Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, депозиран е от активно
легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен
срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно
определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната
жалба на подсъдимия И. намира същото за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло. На първо място е
необходимо да се посочи, че в частната си жалба подсъдимият не излага
конкретни доводи свързващи се с твърдения за извършена незаконосъобразна
дейност от страна на първия съд в хода на проведеното разпоредително
заседание по делото на 09.09.2021 г. и при разглеждане и обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. Действително в кориците на делото се
съдържат молби с вх. № 39225/11.08.2021 г. и с вх. № 44659/24.082021 г.,
които са депозирани от свидетелката А.Ц.Т.-И.а - съпруга на подсъдимия И.,
видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак №
0072/26.04.2020 г., ведно с приложено пълномощно. Независимо от това,
2
обаче от текста на приложеното пълномощно е видно, че подсъдимия И.
упълномощава съпругата си А.Ц.Т.-И.а да прави справки по нохд №
9928/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав. При това положение и
доколкото обсъжданото пълномощно представлява едностранно по своя
характер писмено волеизявления на лицето, което упълномощава
/подсъдимия И./ е видно, че неговата воля е била изрична и същия единствено
е упълномощил изрично своята съпруга А.Ц.Т.-И.а да прави справки по нохд
№ 9928/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, но не и да го защитава и
представлява в хода на съдебната фаза на водения срещу него наказателен
процес. На свой ред е необходимо да се посочи, че депозираната молба с вх.
№ 39225/11.08.2021 г. от свидетелката А.Ц.Т.-И.а не може да замести волята
на упълномощителят – подсъдимият И., от който в случая липсва изрично
съгласие и материализирана писмено воля да бъде защитаван и представляван
от нея. На последно място се констатира, че в хода на проведеното на
09.09.2021 г. разпоредително заседание по делото, подсъдимият се е
представлявал от редовно упълномощен от него процесуален представител в
лицето на адвокат М.Х., за което е приложено изрично пълномощно
подписано ръкописно и собственоръчно от подсъдимият И., с което
последния е упълномощил адвокат М.Х. от САК на 09.09.2021 г. да го
защитава и представлява по нохд № 9928/2021 г. по описа на СРС, НО, 11
състав. Ето защо и по изложените съображения настоящия съдебен състав
намира доводите на подсъдимия в депозираната от него частна жалба за
неоснователни затова, защото в хода на проведеното разпоредително
заседание същият се е представлявал и защитавал от единствения редовно
упълномощен от него по делото процесуален представител – адвокат М.Х..
От съдържанието на изготвения съдебен протокол, който представлява
официален по своя характер писмен документ, не се установява на свой ред да
е заявено от страна на подсъдимия И. или от неговия редовно упълномощен
процесуален представител, искане и/или желание подсъдимия да бъде
защитаван и представляван и от А.Ц.Т.-И.а. Ето защо изложеното в частната
жалба с отправен упрек от подсъдимият към процесуалната дейност на
първият съд не почива на установените в НПК разпоредби, който в случая се
е съобразил с изричната воля на подсъдимия И. материализирана в
пълномощното с дата 09.09.2021 г., с което е бил упълномощен адвокат Х. да
го защитава и представлява по делото. На последно място и за пълнота следва
да се посочи, че пълномощното е писмен акт, с който едно лице
упълномощава друго, да извърши определени действия (административно-
правни, фактически, разпоредителни и пр.) от името, за сметка и в полза на
лицето упълномощител, като упълномощителят, който в случая е подсъдимия
И. е лицето, което определя размера на правата в пълномощното – за своята
съпруга А.Ц.Т.-И.а изрично е счел, че същата следва „да прави справки по
нохд № 9928 от 2021 г. по описа на 11-ти състав“, а за адвокат Х. е счел, че
същият следва „да ме представлява и защитава с правата на процесуално
представителство нохд № 9928/2021 г. по описа на 11-ти състав на СРС“, с
която воля на подсъдимия И. първият съд се е съобразил в проведеното
разпоредително заседание на 09.09.2021 г. и в което е постановено
3
атакуваното пред въззивния съд определение.
Въззивният съд констатира, че в случая първият съд е докладвал на
страните по делото отговор по чл. 247б, ал. 3 НПК, с който се изразява
желание за спиране и прекратяване на наказателното производство, по който
отговор действително изрично становище не е взето от страните, но липсата
на изрично становище не е съществено по своя характер процесуално
нарушение на процесуалните правила, което да води до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Това е така, защото всяка една от
активно легитимираните по делото страни /прокурор, адвокат Х. и подсъдим/
при обсъждане на въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 НПК е взела становище,
при което е заявила, че не са налице основания и предпоставките по чл. 248,
ал. 1, т. 2 НПК за прекратяване или спиране на наказателното производство,
като подсъдимия И., който е самостоятелна страна по делото се е
присъединил към становището на своя упълномощен процесуален
представител - адвокат Х..
На следващо място по делото /съдебно и досъдебно производство/
липсват и не са приложени писмени медицински документи, от които да може
да се направи извод, че подсъдимия И. страда от заболяване, включително и
деменция или така, както твърди лично той в съдебно заседание, а също така
се излагат за това съображения в молба с вх. № 39225/11.08.2021 г.,
депозирана по делото от неговата съпруга А.Ц.Т.-И.а. Независимо от това
обаче, няма пречка да бъде допусната и назначена съответната експертиза от
първия съд на подсъдимия И., при евентуално налично искане и данни за
подобно заболяване при подсъдимия за да се установи неговия медицински
статус и едва тогава при наличие на предпоставки за това да се приведе в
изпълнение института визиран в чл. 24 или чл. 25 НК. Доколкото на
настоящият етап липсват данни, които да мотивират съда в тази насока, то и
първият съд не е допуснал процесуално нарушение в своята процесуална
дейност.
Не могат да бъдат споделени като основателни съображенията на
подсъдимия И., че в съдържанието на съдебният протокол отразяващ
проведеното на 09.09.2021 г. разпоредително съдебно заседание по делото, не
са вписани всички становища и искания на страните затова, защото по делото
и в срока по чл. 312 НПК липсва писмено искане от страна на страните по
делото за поправки и допълнения, което да е направено в три дневен срок от
датата на изготвяне на протокола.
На последно място неоснователни са твърденията на подсъдимия
изложени в частната жалба за наличие на преюдициалност между посоченото
гр. д. № 44457/2021 г. по описа на СРС, 51 състав и воденото срещу него
наказателно производство по нохд № 9928/2021 г. затова, защото двете
производства са с различен характер, предмета на доказване по двете не е
идентичен и на последно място разглеждането на посоченото гражданско
производство не може да бъде причина за отлагане, спиране или прекратяване
4
на наказателното производство.
По изложените съображения се налага извода, че определението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, т.к. в случая не се констатират допуснати съществени, но
отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И., поради
което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.09.2021 г.,
постановено по нохд № 9928/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.
Връща делото на СРС, НО, 11 състав за продължаване на съдебното
производство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5