О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Хасково, 23.06.2015 г.
Административен
съд Хасково
в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Административен съдия:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. №356 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.225 /ред. до ДВ
бр.82/2012г./от ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.Д.Д. *** против Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г.
на Началник РДНСК ЮЦР.
Жалбоподателката сочи,
че съгласно удостоверение за граждански брак сер.ГБ-75, №055258 на 22.06.1980г.
същата сключила граждански брак с лицето С. Ф. Д.. Г-жа Д. сочи, че била във
фактическа раздяла със съпруга си, но формално бракът не бил прекратен. По
време на брака си с общи усилия придобили множество вещи, като заявява, че била
собственик на ¼ и.ч. от „вилна сграда” предмет на жалената от нея
заповед на Началник РДНСК-ЮЦР. Оспорващата твърди, че лично била закупувала
всички строителни материали за притежаваните от нея идеални част, ангажирала
майстори, отделно от С. Д.. С двустранно споразумение със съпруга си
разпределили ползването на описаната в заповедта сграда. През 2010г. от медиите
същата разбрала, че започнала кампания по събарянето на сгради от района на
нейния обект и попитала съпруга си дали това засягало и тях, но той отрекъл. На
15.06.2015г. от свекър си узнала, че С. Д. получил писмо изх. №РД-2756-04-065
от 10.06.2015г. на ДНСК относно принудително изпълнение на Заповед
№ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. на Началник РДНСК ЮЦР за премахване на вилната
сграда.
Предвид късното
узнаване на факта на съществуване на Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. и че с
нея се засягат личните права и интереси, решила да атакува същата в съда с
твърдението че актът бил незаконосъобразен.
В тази насока се
твърди от г-жа Д., че заповедта била постановено при грубо нарушаване на
административно производствените правила и неспазване на процесуалния и
материалния закон. Не бил установен кръгът от заинтересовани лица в
производството, не бил изследван техническия статус на строежа и нямало
категорични данни за собствеността върху терена, където била изградена
сградата. Заповедта нямала адресат, което било съществено нарушение по изложени
от жалбоподателката доводи за това и това правело заповедта неизпълнима.
На последно място
излага доводи, че имотът се явявал СИО независимо на чие име бил придобит
той,като се визира чл.21 от СК и това й давало самостоятелно право да жали
заповедта за премахване на вилната сграда.
Моли съдът да я
призове на съд и да отмени Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г.
В отделна молба се
обективира и искане за спиране изпълнението на въпросната заповед.
По делото е постъпила
пълната административна преписка относно процесната заповед, като от пълномощник
на ДНСК е изразено становище за недопустимост на жалбата.
Съдът, като съобрази
данните от административната преписка, намира за установено от фактическа
страна следното:
С КА
№СД-103/15.10.2010г. служители на РДНСК-ЮЦР установили извършването на незаконен
строеж „вила за отдих” в землище на с.Дъбовец в заливен обем на яз.Ивайловград
с изпълнители С. Ф. Д. и Д. Н.Ч. от гр.Л.. Против КА посочените за извършители
на строежа лица подали възражение. Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г.
Началникът на РДНСК ЮЦР разпоредил премахването на незаконен строеж „вилна
сграда”, находяща се в земл. на с.Д.-
заливен обем-чашка на яз.Ивайловград с извършители С. Ф. Д. и Д. Н.Ч. от гр.Л..
По жалба на С. Д. и Д. Ч. против заповедта за премахване на вилната сграда било
образувано а.д. №179/2011г., по което било постановено решение, отхвърлящо
оспорването, което влязло в сила на 11.04.2012г., съгласно Решение на ВАС,
ІІ-ро отд. №5341/11.04.2012г., постановено па а.д.№1384/2012г.
В последствие против
същата заповед била подадена жалба против Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. и
от М. А. Ч., по която било образувано в Административен съд Хасково а. дело
№329/2012г., с решение по което оспорването й било отхвърлено. Решението на ХАС
било потвърдено с решение от 19.06.2014г. на ВАС, ІІ-отд.
Видно от приложеното
към жалбата доказателство с постановление, обективирано в писмо изх.
№РД-2756-04-065/10.06.2015г. на Началник ДНСК било възложено на „МАРЧЕЛА-90”ООД
принудителното премахване на незаконен строеж, описан в Заповед
№ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г.
Жалбата на А.Д. против
Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. е подадена директно в съда на 19.06.2015г.
Съдът,
като
взе предвид представените по делото
доказателства от административната
преписка и съобрази обективираното съдържание на процесната заповед, намира че жалбата на А.Д. се
явява процесуално недопустима, поради следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е заповед,
издадена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ
в ред. му до ДВ бр.82/2012г. Принцип в
административния процес е, че административните актове, вкл. и тези по чл.225
от ЗУТ /ред. до ДВ бр.82/2012г./ могат да се обжалват само от своите адресати. Видно
от процесната заповед същата има за свои адресати лицата С. Ф. Д. и Д. Н.Ч.,
които като такива надлежно са упражнили своето право на съдебно оспорване на
заповедта за премахване на незаконния строеж. Това е в пълен синхрон с
постановките, че административното производство по премахване на незаконен строеж се
развива само между административния орган и лицето
/лицата/, посочено за извършител на
незаконния строежа, който поради това е адресат на акта, съотв. на това се явява единственият активно
легитимиран
да иска отмяната му. Други лица /т.е. такива, които не се визират в административния
акт/
не притежават правен интерес от оспорването на
заповед по чл.225 от ЗУТ /ред. до ДВ бр.82/2012г./. Именно такова лице е и
подателката на настоящата заповед. Тя не е визирана по никакъв начин в
процесната заповед, поради което по никакъв начин нейните права и интереси не
са пряко и непосредствено засегнати, съотв. на това тя няма принципно право на
интерес да обжалва такъв акт и поради това
нейната жалба се явява процесуално недопустима. Правният интерес на
жалбоподателката се следва именно от обстоятелството, дали жалената заповед
засяга негативно нейната правна сфера. След като с разпоредителната част на процесния административен акт не се засяга правната сфера на г-жа Д.
същата не притежава правния интерес да го обжалват пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл.120,
ал.2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица
могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен
изрично посочените в закона. Безспорно актът, предмет на жалбата е обжалваем
индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ, но активно легитимирани да
подават жалба срещу него са само тези граждани, чийто права и законни интереси този акт засяга. Засягането е задължително условие за
възникване на правен интерес от съдебно обжалване. При липсата на пряк
правопораждащ, правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект на
заповедта по отношение на А.Д., последната няма правен интерес от самостоятелното й обжалване.
Наличието на правен интерес от обжалване на административния акт е абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждане на спора от Административния съд, като при липсата й съдът е длъжен да прекрати
производството като недопустимо.
В жалбата г-жа Д.
обосновава своя интерес с обстоятелството, че имала сключен граждански брак със
С. Д., считано от 22.06.1980г., макар повече от десет години да била във
фактическа раздяла с него. Въз основа на това тя твърди, че въпросната вилна
сграда била СИО, като придобита по време на брака и тя притежавала в съсобственост
¼ и.ч. от нея, а била вложила и съответна част в строителните материали
за изграждането й.
В тази насока съдът
намира за уместно да посочи, че и това обстоятелство не обосновава за г-жа Д.
правен интерес да оспорва Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г., като съобрази
приетото от петчленен състав на ВАС в Решение №398/10.01.2013г., а именно: „
Обстоятелството, че е налице СИО по отношение на строежа, за премахването на
който спрямо съпруга на молителката е издадена заповед, не води до придобиване
на качеството на заинтересована страна от съпругата в административното и
съдебното производство, респективно до нарушаване на нейните права и интереси
от неучастието му”. По нататък в същото решение се приема, че съдебният спор,
възникнал във връзка със заповедта, издадена на осн. чл.215, вр. с чл.225 от ЗУТ /ред. до ДВ бр.82/2012г./ „няма вещно правен характер и с подаването на
жалба срещу заповедта на началника на ДНСК съпругът е упражнил правото на
обикновено управление на съсобствената вещ, съобразно нормата на чл.24, ал.2 от СК”. По делото е безспорно установено, че от страна на г-н Драганов е подадена
жалба пред съда против заповедта за премахване на строежа, т.е. е налице пълно
реализиране на правото на защита, като това право е отхвърлено от съда с влязъл
в сила съдебен акт.
Предвид изначалната
недопустимост на главното оспорване, недопустимо се явява и акцесорното такова
за спиране изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-118, така както се иска от г-жа Д.,
още повече, че видно и от самата заповед на същата не е дадено предварително
изпълнение на осн. чл.60 от АПК, нито тя подлежи на такова на осн. на ЗУТ. С
оглед данните за вече образувано и започнато изпълнително производство по
принудителното изпълнение на жалената заповед, съдът счита, че де факто се иска
спиране принудителното изпълнение на заповедта, но доколкото, като предмет на
жалбата е заявена единствено заповедта за премахване, а не постановлението на
органа по изпълнението за възлагане принудителното изпълнение на заповедта за
премахване, то заявеното искане и на това основание се явява недопустимо.
Водим от изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Д.Д. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010 г.
на Началник РДНСК-ЮЦР.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №356/2015г. по описа на
Административен съд-Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: