Р Е Ш Е Н И Е
№ 96 09.11.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди
и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА
ЖЕКОВА
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Е. Гоцев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №236 по
описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на К.Т.Т., против Присъда №65/08.07.2020 г., постановена по НОХД №578 по описа на Районен
съд – Ямбол за 2020 г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 10:45 часа в гр. *****, ж.к. ******
***, в района на магазин „В.“, на паркинг пред бл. 5, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака в областта на главата и тялото на П. В. Г. от гр. ***** му
причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда, изразяваща се в тежка
черепно-мозъчна травма, представляваща линеарна фрактура на лява слепоочна
кост,контузия на мозъка с множество хеморагични лезии, наличие на субдурален
хематом, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2-ро, т. 12, пр. 1-во,
вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ЧЕТИРИ години
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. На
основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от **.**.**** г. до
влизане в сила на настоящата присъда. Осъден е да заплати направените по
делото разноски в размер на 624.80 лв. приход на Републиканския бюджет по
сметката на ОД МВР Ямбол.
В жалбата се
навеждат доводи за неправилност и несправедливост на първоинстанционния съдебен
акт. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че наказанието не е правилно
индивидуализирано по размер при спазване на разпоредбите на чл. 54-58а от
общата част на Наказателния кодекс и е явно несправедливо.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа. Защитникът счита, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, които първоинстанционният съдебен състав не е отчел правилно при
индивидуализацията на наказанието. Посочва, че подсъдимият Т. е съдействал на
органите на досъдебното производство и на съда, като е направил пълни
самопризнания за извършеното престъпление, изразил е дълбокото си съжаление за извършеното
противоправното деяние и критично отношение към същото, има нисък социален
статус и ниска правна култура. Настоява въззивния съд намали размера на
наложеното на подсъдимия наказание, близко до минимално предвидения в закона. Подсъдимият
изтъква, че осъзнава грешката си и че е съдействал на разследването. При
последната си дума, настоява за намаляване на размера на наложеното наказание.
Прокурорът от ЯОП
счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка
и пледира, постановената присъда като правилна и законосъобразна, да се
потвърди изцяло.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва,
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2
и сл. НПК. Подсъдимият К.Т., в хода на допуснато съкратено съдебно
следствие, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите
факти. С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК решаващият съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал.
3 НПК, правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния акт
фактология, като следва:
На **.**.**** г.
в гр. *****, около 10:45 часа в ж.к. „****** ***“, докато се разхождал в района
на магазин „В.”, на паркинга до кофите за смет пред блок № * подс .Т. срещнал
пострадалия П. В. Г. от гр. *****. Двамата не са се познавали. Без да разговаря
и без да е предизвикан по някакъв начин от пострадалия Г., подс. Т. го нападнал
и му нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата и по тялото.
В резултат на получените удари пострадалия Г. паднал на земята. След като се изморил, Т. преустановил побоя над
останалия да лежи на земята Г., и отишъл до паркирания встрани от кофите за
смет таксиметров автомобил. Провел кратък разговор с неустановения по делото
шофьор на таксиметровия автомобил и се върнал до пострадалия Г., който още
лежал на земята до контейнера и отново започнал да му нанася удари по цялото
тяло. Пострадалият Г. молел подс. Т. да престане да му нанася удари, за да не
го убие, но без резултат. Докато нанасял ударите върху пострадалия, подс. Т. го
псувал и обиждал. След около минута подс. Т., преустановил побоя над лежащия на
земята пострадал и отново отишъл до таксито. Докато подс. Т. разговарял с
шофьора, пострадалия Г. се опитал да се изправи, но не успял и паднал на
земята. Виждайки неговите опити да се изправи, подс. Т. отново се доближил до
пострадалия Г. и започнал да му нанася удари всеки път, когато пострадалият се
опитвал да стане от земята,след което последният отново падал на земята. След
като се убедил, че пострадалия Г. няма да може да се изправи, подс. Т.
преустановил ударите и се отдалечил. Около 10:50 часа подс. Т. отново се върнал
до лежащия пред кофите за смет пострадал Г. и отново започнал да го рита. Около
10:51 часа на местопроизшествието дошли свидетелите – полицейски служители Е. Т.
К., П. Г. и И. Д.. Полицейските служители констатиралите до контейнер с боклук,
в близост до вх. * на бл. * лежал пострадалия Г., а подс. Т. му нанасял удари в
областта на цялото тяло. Виждайки патрулния автомобил, с който дошли
полицейските служители, подс. Т. нанесъл още няколко удара с крак върху
пострадалия Г.. Едва след излизането на свидетелите от полицейския автомобил
подс. Т. спрял побоя. На място пристигнал и екип от ЦСМП, който извършил
предварителен преглед на пострадалия Г. и го откарал в МБАЛ – Я..
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза в резултат на нанесения му побой пострадалият
П.Г. е получил тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линеарна фрактура
на лява слепоочна кост, контузия на мозъка с данни от образните изследвания за
множество контузионни лезии с размери до 10 мм в двете голямо-мозъчни
хемисфери, наличие на субдурален / между твърдата и меката мозъчна обвивки /
кръвоизлив с размери 30/3 мм в дясно
фронтално, без дислокация на подлежащата мозъчна тъкан, протекла с тежко
изразени количествени промени в съзнанието до степен на сопор, наложили
хоспитализирането на пострадалия по спешност в ХО при МБАЛ „С. П.“ АД - Я. за
наблюдение и лечение,като тези увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия В. –средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Видно от протокол
№ **/**.**.****г. за видеотехническа експертиза от извлечените кадри, заснети с
охранителна камера,монтирана в Супермаркет „В.“, в гр. *****, ж.к. „****** ***“
до бл. № * се установява, че подс. К.Т.Т. е нанесъл удари върху пострадалия Г..
Видно от протокол
№ **/**.**.****г. за видеотехническа експертиза от извлечените кадри, заснети
от неустановено по делото лице от мобилен телефон се установява,че подс. К.Т.
нанася удари върху пострадалия Г., като не преустановява побоя, дори и в
присъствието на полицейските служители.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимия Т. е осъждан 15 пъти,
като по ЧНД № ***** год. на ЯРС му е определено общо наказание по присъди с №№ ***/**
г., **/** г., **/** г., ***/** г., ***/** г., ***/** г., ***/** г., ***/** г., **/**
г. **/** г., и **/** г. в размер на седем години лишаване
от свобода и на основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е
увеличено на девет години лишаване от свобода. Шест от престъпленията включени
в тази съвкупност са за извършени от Т. престъпления по чл. 198 и чл. 199 от НК. С присъда по НОХД № ***/** год. на ЯРС, влязла в сила на **.**.****
год. Т. е осъден за извършени две
престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК на **.**.**** г., като на основание
чл. 23 от НК му е определено общо наказание в размер на две години лишаване от
свобода и увеличено на основание чл. 24 от НК на 2,6 години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на **.**.**** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното
следствие пред първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК.
След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, настоящият състав счита, че правилно РС – Ямбол е приел за
установена описаната фактическа обстановка. Законосъобразно съдът е приел, че
направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите К., Г., Д., Д., А., А., И., В.; протокол за доброволно предаване,
протокол № **/**.**.**** г. за видеотехническа експертиза, протокол № **/**.**.****
г. за видеотехническа експертиза, протокол за освидетелстване;
съдебномедицинска експертиза; справка съдимост, както и от всички приобщени по
делото веществени доказателства. Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и
настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно
подкрепят направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че
подсъдимият К.Т.Т., на **.**.**** г., около
10:45 часа в гр. *****, ж.к. ****** ***, в района на магазин „В.“, на паркинг
пред бл.*, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото
на П. В. Г. от гр. ***** му причинил по хулигански подбуди средна телесна
повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, представляваща линеарна
фрактура на лява слепоочна кост, контузия на мозъка с множество хеморагични
лезии, наличие на субдурален хематом, което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено с особена
жестокост.
При посоченото
деяние, от обективна страна, подсъдимият е извършил престъпно посегателство
върху телесната неприкосновеност на пострадалото лице – П. Г., като
противоправно и виновно е увредил здравето му, нанасяйки му телесни увреждания
в конкретните медико-биологични характеристики. Правилно ЯРС е приел, че
уврежданията, нанесени от подсъдимия на пострадалото лице, съставляват средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма,
представляваща линеарна фрактура на лява слепоочна кост, контузия на мозъка с
множество хеморагични лезии, наличие на субдурален хематом, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Нараняванията подсъдимият е
причинил, като е нанесъл удари на пострадалия с ръцете си и краката си.
По отношение на
квалификацията по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, по делото е установено, че
деянието е извършено по хулигански подбуди. Нито
пострадалият, нито други лица са предизвикали подсъдимия не са предприели
противоправното нападение на подсъдимия, ерго – извършил го при наличие на
хулигански мотив, без причина, без „основания”, като израз на неговото съзнание
и волята му да извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганските действия на подсъдимия
нямат никакво обяснение, като мотива се изразява в стремежа на подсъдимия
открито да пренебрегне обществения порядък и да причини телесни увреждания на
пострадалия. Със самия процес на причиняване на телесната повреда, подс. Т. е
желаел да изрази и е показал своето „превъзходство” над останалите членове на
обществото и в частност над пострадалото лице, както и да накърни телесната му
неприкосновеност. ЯОС намери, че хулиганският мотив да се нанесе телесна
повреда на пострадалото лице, изведен след подробен анализ на доказателствата,
е ясно установен, изразен, има своето външно проявление и е достатъчно
подчертан. В случая ЯРС правилно е преценил, че общественият порядък е бил
нарушен чрез осъщественото необяснимо насилие към пострадалия П. Г..
Осъществен е и състава на чл. 131, ал. 1 т. 9 от НК, като деянието е извършено едновременно и с „особена жестокост”. За да е
налице тази квалификация, е необходимо да се установи, че при извършване
на деянието деецът е проявил особена
ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи го като жесток
човек (в този смисъл – т. 15 на ППВСР № 2/1957 г. на
ВС). Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че подс. Т. е действал
с особена жестокост, тъй като още в началото на събитията, с удари е повалил
пострадалия на земята и използвайки по този начин от невъзможност му да се
отбранява, нанесъл множество силни удари по главата и тялото на ** годишния мъж.
Подсъдимият Т. е нанасял неконтролируемите по сила удари по цялото тяло и
главата на пострадалия с ръце и крака упорито, връщал се е многократно за да
продължи да нанася удари въпреки, че пострадалия е паднал на земята и се е
намирал в безпомощно състояние. Именно множеството
удари, тяхното естество и сила, нанасянето им върху един възрастен мъж, с
физически атаки подновени няколко пъти, свидетелстват за изблика на ярост, ожесточение и злоба, проявени от подсъдимия при
извършване на деянието и сами по себе си го характеризират като жесток човек.
Тук следва да се отбележи и липсата на причина и повод за отключване на тази
реакция на подсъдимия. С оглед
изложеното съдът прие, че единствено характеровите особености на личността на
подсъдимия, са причина за необузданите процесни действия, сочещи за проявената
особена жестокост при нанасяне на телесните увреди на пострадалия.
От субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване -
осъществил е целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на намерението
му да нанесе травми на пострадалия. Логично, имайки предвид броя, силата,
насочеността и начина на нанасяне на ударите подс. Т., като човек с достатъчен
житейски опит, е предвиждал и целял да причини телесни увреждания на
пострадалия, като и че това е проява на особена жестокост. Всички действия на
подсъдимия при осъществяване на деянието, показва едно целеустремено поведение
от страна на подсъдимия Т., целенасочено към нараняване на пострадалия.
Хулиганският мотив при осъществяване на деянието се изразява в стремежа на
подсъдимия да прояви своето явно неуважение и противопоставяне на обществените
правила на приличие и ред. Подсъдимият не е бил провокиран, той е започнал
конфликта и логично е съзнавал, че няма лични отношения с пострадалия, както и
че върши деянието на публично място в града, при присъствието и на други лица.
С оглед
гореизложеното, ЯОС счита, че подс. Т. е осъществил деянието по чл. 131, ал. 1,
т. 9, пр. 2, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и правилно е бил
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две
до десет години. Правилно, при определяне на конкретния размер на наказанието,
ЯРС е съобразил отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства –
високата степан на опасност на личността на подсъдимия, предвид тежката му
съдебна обремененост и трайни престъпни навици, както и че предходните му
осъждания на ефективно лишаване от свобода не са постигнали целите на
превъзпитанието, но и смекчаващите такива – оказаното съдействие от подсъдимия
за разкриване
на обективната истина и изразеното съжаление. Затова правилно ЯРС е определил
наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – в
средния предвиден от закона размер от шест години лишаване от свобода.
Законосъобразно ЯРС е редуцирал с 1/3 и терминално наложил на подсъдимия
наказание от четири години лишаване от свобода, като е съобразил разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която при съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, наказанието се определя съобразно правилата
на чл. 58а от НК.
ЯОС намира, че
правилно решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, като от събраните по
делото доказателства не може да се приеме, че са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото
предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Относно
възраженията на защитата за прекомерност на санкцията, при анализ на всички
обстоятелства относими към индивидуализация на наказанието,
въззивната инстанция не установи неотчетени от контролирания съд
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до
облекчаване положението му. ЯРС е съобразил оказаното съдействие от дееца за
изясняване на обективната истина в досъдебната и съжалението изразено в съдебна
фаза на процеса. Затова ЯОС счита, че срока на наказанието е определен правилно
от първата инстанция, на подсъдимия – лице с висока степен на обществена
опасност, с трайно установени престъпни навици, проявил упорита престъпна воля
и грубото незачитане на здравето на възрастния пострадал. Настоящият състав не
намира основания за намаляване на наказанието определеното на подс. Т. и счита,
че то е може да повлияе на дееца поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави, да му въздейства предупредително и да го възпре да
върши други престъпления, без да му се оказва ненужно по-тежка наказателна
репресия, но и да не създава у него погрешно усещане за безнаказаност. То е
необходимо и
достатъчно и за изпълнение генералната превенция. Ето защо въззивният съд стои
на мнение, че това наказанието е справедливо и подходящо за постигане на
целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК.
Мотивирано и законосъобразно, предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.2 б. „б” от ЗИНЗС, първата инстанция е
определила наказанието да се търпи при първоначален строг режим.
Законосъобразно, на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК решаващият съд е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано
от **.**.**** г., до влизане в сила на настоящата присъда.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на
основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подсъдимия да заплати разноски по
делото 627.28
лв., в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т.
6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 65/08.07.2020 г., постановена по НОХД №
578 по описа Районен съд – Ямбол за 2020 година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
___________________
ЧЛЕНОВЕ:
___________________
___________________