РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Раднево, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100040 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ
чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Сити кеш“ ООД, с която
се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал.
4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 16.03.2020 г. е сключил с ответното дружество договор
за потребителски кредит № 406695/16.03.2020 г., с който ответникът се
задължил да му даде кредит в размер на 400 лв., а ищецът се задължил да
върне на ответника сумата от 467,65 лв. Твърди, че съгласно договора за
кредит ГПР бил уговорен в размер на 47,85 %, а ГЛП в размер на 40,05 %, при
срок на кредита от 7 месеца. Твърди, че в чл.6.2 било уговорено, че ако не
представи обезпечение дължи неустойка, ако не представи обезпечение.
Твърди, че неустойката се дължала месечно с всяка погасителна вноска.
Твърди, че в тази връзка му била начислена неустойка в общ размер на 309,35
лв., разпределена в 7-те месечни вноски, като общото задължение по
договора било в размер на 777 лв. Твърди, че разпоредбата на чл.6.2 от
договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като води до
1
нееквивалентност на престациите и е недобросъвестна, както и че същата е
неравноправна клауза съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като сумата за
неустойка била в значителен размер спрямо сумата по кредита и кредиторът
прехвърлил кредитния риск върху него. Развива съображения за
нееквивалентност на престации, нарушаване на добрите нрави,
неравноправност на клаузата за неустойка. Твърди, че неустойката била
скрита лихва и целяла единствено облагодетелстване на кредитора. Твърди,
че чл.6.2 от договора била стандартна разпоредба и не била индивидуално
уговорена и съответно на основание чл. 146 ЗЗП е нищожна. Поради това
иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на
клаузата за неустойка по чл.6.2 от договора поради противоречие с добрите
нрави и съответно нейната неравноправност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Сити кеш“ ООД, действащо чрез юрисконсулт В., в който взема становище
за допустимост на исковете и прави изявление за признание на иска на
основание чл. 237 ГПК, като нищожността на клаузата за неустойка не влече
нищожност на целия договор.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 16.03.2020 г. ищецът е сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит № 406695/16.03.2020 г., с който ответникът
се задължил да му даде кредит в размер на 400 лв., а ищецът се задължил да
върне на ответника сумата от 467,65 лв.; че ищецът е усвоил кредита от 400
лв.; че съгласно договора за кредит ГПР бил уговорен в размер на 47,85 %, а
ГЛП в размер на 40,05 %, при срок на кредита от 7 месеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 24 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и
2
неравноправност на клаузата на чл.6.2 от договора за кредит.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът е получил в
заем сумата от 400 лв. и се е задължил да върне сума от 467,65 лв. Уговорен е
лихвен процент в размер на 40,05 % и годишният процент на разходите по
кредита е 47,85 %, при срок на кредита от 7 месеца.
Ответникът прави признание на иска на основание чл. 237 ГПК, поради
което следва да се постанови решение при признание на иска без да се излагат
мотиви по същество на делото съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 50 лв. внесена
държавна такса.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М.
от АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 480
лева с ДДС за иска за по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, платимо от ответника, с
оглед осъщественото процесуално представителство по предявения иск, на
осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НМРАВ.
Ответникът претендира да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, но не са налице
предпоставките за това, тъй като не е необходимо само да се признание иска,
но и ответникът да не е дал повод да се завежда делото. В този смисъл
ответникът би могъл преди завеждане на делото да предложи на ищеца
сключване на двустранно споразумение за преуреждане на въпроса за
неустойката, чрез нейното отпадане, но нито това е сторено, нито каквото и
да било друго, даващо увереност на ищеца, че въпросната неустойка няма да
се претендира. Правото не търпи несигурност на оборота. Затова не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва ответникът да поеме разноските
за производството.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
клаузата на чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № 406695 от
16.03.2020 г., сключен между А. Георгиев М., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. ********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, предвиждаща
заплащане на неустойка от 309,35 лв. при непредставяне на обезпечение по
чл. 6.1 от договора.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
Славянска № 29, ет. 7, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в
размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
Славянска № 29, ет. 7, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес
гр. Пловдив, бул. ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по
всички искове.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
***************.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4