№ 675
гр. София, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско
дело № 20221001000853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от НАП против определение
№ 265530/19.09.2022 година, постановено по т.д.№ 2706 по описа за 2019
година на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав, с което е върната молба с
вх. № 289048/01.06.2022 година, подадена от НАП, с която се предявяват
вземанията на това лице към длъжника „Финанс лизинг“ ЕАД в откритото
производство по несъстоятелност.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно, тъй като с молба от НАП е предявила публични вземания срещу
„Финанс лизинг“ ЕАД в общ размер на 37 944,83 лева, от които главница -
35564,03 лева и лихви към 09.05.2022 година -2380,80 лева, с титуляр на
вземанията НАП, Столична община и Община Перник. Към молбата е
приложен опис подробно индивидуализирани изпълнителни основания и
таблична справка за размера на публичните задължения, в които детайлно са
посочени размери, правно основание и периоди на дължимост на вземанията.
Представени са и всички относими писмени доказателства. Недопустимо,
съдът е върнал посочената молба, като по този начин е прекратено
производството по същата пред синдика на дружеството. Съдът по
несъстоятелността е упражнил правомощие, каквото не му е предоставено от
законодателя, но е и заместил волеизявлението на синдика относно
1
приемането/не приемането на дадено вземане, което се изразява в писмена
форма, чрез съставяне на списък. Атакуваното определение противоречи на
постановената съдебна практика, която застъпва именно становището, че
молбата за предявяване на вземане по чл.685, ал.2 ТЗ не може да бъде
приравнена на искова молба, каквото тълкуване по аналогия е налице в
конкретния случай-напр.Решение, постановено по т.д.535/2009 година, ТК, I
т.о.ВКС, в което са обсъдени задължителните реквизити на молбата, както и
естеството и правните последици на молбата за предявяване. С молбата по
чл.685, ал.2 ТЗ както и с останалите молби не се въвежда спорно между
кредитора и длъжника право, което ще бъде признато или отречено от съда
със сила на пресъдено нещо, а се заявява правното твърдение на кредитора, че
е титуляр с определен произход и размер спрямо длъжника, чието
съществуване се установява от представени към молбата доказателства. В
този смисъл прилагането на чл.130 ГПК от съда по несъстоятелността е
неправилно и незаконосъобразно. Същото противоречи на целите на
производството по несъстоятелност за защита интересите на кредитора ,
регламентирана в чл.607 ТЗ и има за своя последица постановяването на
съдебен акт, с който се нарушават етапи от производството, регламентирани в
гл.43 ТЗ „Предявяване на вземания“.Моли въззивният съд да отмени
обжалваното определение и върне молбата за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Безспорно е по делото, че в производство по несъстоятелност НАП е
предявило с молба вх.289048/01.06.2022 година публични вземания срещу
„Финанс лизинг“ ЕАД / с предишно наименование „България лизинг“ ЕАД /,
на осн. чл.688, ал.3 ТЗ във вр. с чл.687, ал.2 ТЗ.
С разпореждане от 06.06.2022 година, съдът е оставил без движение
производството по молбата и е указал на кредитора НАП, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовности като посочи какво представлява всяко едно от предявените в
производството по несъсътоятелност главни вземания, като посочи за какви
по точно по вид данъци се касае без препращане към декларации , както и да
2
посочи вземанията за лихва върху всяко едно отделно публично вземане, като
посочи началната дата, от която вземането за лихва е начислено.Съобщението
е получено на 09.06.2022 година, като в указаният от съда срок не е постъпило
изпълнение на указанията на съда.
Съдът е приел, че с процесуалното си бездействие за страната следва да
настъпят неблагоприятните последици на чл.130 ГПК, тъй като е приравнил
действието на молбата за предявяване на вземане с искова молба и с
определение /имащо характера на разпореждане/ е върнал молбата.
Повдигнатите процесуални въпроси касаят следното: Разполага ли
съдът по несъстоятелността с компетентност да проверява молбата за
предявяване на вземане относно допустимост, приравнява ли се действието на
тази молба с искова молба и с оглед отговора на този въпрос разполага ли с
правомощие съдът да връща тази молба, на осн. чл.130 ГПК при
неизпълнение на указанията. Отговорът на този въпрос е обусловен и от
въпроса за това каква е компетентността на съда по несъстоятелността при
постъпване на молбата за предявяване на вземане.
При отговора на този въпрос следва да се изходи както от спесификата
на производството по несъстоятелност, така и от изрично уредените
разпоредби относно компетентността и правомощията на синдика и съда по
несъстоятелността, като се има предвид и целите на това производство.
На съда е известно тълкуването, направено в Наръчник на съдебните
процедури за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност,
където е посочено, че съдът по несъстоятелността проверява дали са налице
следните условия по допустимостта на молбата, а именно правосубектност и
дееспособност на кредитора, представителна власт, спазване на
преклузивните срокове, като в тези случай разполага с правомощието да
върне молбата, като неговата преценка подлежи на преценка от въззивния
съд, чието определение е окончателно.
Видно от фактическата установеност по делото връщането на молбата
произтича от преценката на съда относно това, че молбата не отговаря на
изискванията на чл.685, ал.2 ТЗ – не е достатъчно индивидуализирано
вземането.
Съдът споделя изложените съображения в Наръчник на съдебните
процедури за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност,
3
изд.НИП, стр.91, където е посочено, че „тъй като от своевременното
приключване на процедурата по установяване на кредиторите зависи по-
нататъшното развитие на производството по несъстоятелност при
недостатъчна индивидуализация съдилищата не дават указания“, като този
подход следва да бъде предпочетен , тъй като в по-голяма степен защитава
общия интерес на участниците в производството по несъстоятелност, който е
водещ в производство, което е универсално по своя характер.
Съдът споделя и изложените в Определение №84/30.01.2015г. по
ч.т.дело №626/2014г., ВКС, ТК, I отделение, постановено по реда на чл.674,
ал.3 ТЗ, мотиви, в които е прието, че „ с правилата на чл.637, ал.6 ТЗ и чл.638
ТЗ се цели, при наличие на открито производство по несъстоятелност, с
оглед универсалния му характер, установяването на качеството кредитор,
независимо от вида на вземането му, съответно удовлетворяването на
всеки от кредиторите, да стане само в рамките на производството по
несъстоятелност /извън изключенията, уредени в закона/ при взаимна
конкуренция между кредиторите и осигуряване на възможност по чл.690,
ал.1 ТЗ един кредитор да оспори вземането на друг кредитор, което
изключва приложението на общия исков ред, освен в хипотеза на специалния
установителен иск по реда на чл.694 ТЗ след проведена в производството по
несъстоятелност процедура по чл.692, ал.2 - ал.4 ТЗ. Съгласно легалното
определение на чл.616, ал.1 ТЗ, кредитори на несъстоятелността са всички
кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, чиито
вземания са възниквали преди, на или след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, като установяване на качеството им
на кредитор става посредством предявяване на вземанията им в
производството по несъстоятелност /чл.685 ТЗ и чл.688, ал.3 вр. чл.639 ТЗ/
след като то вече е открито”.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че на първо място, наличието
на специален ред изключва съответното приложение на разпоредбите на ГПК
по арг. от чл. 621 ТЗ. Отделно от изложеното, молбата за предявяване на
вземане не съставлява искова молба и по отношение на нейната редовност,
допустимост и основателност не могат да намерят приложение нормите на
ГПК, регламентиращи правомощията на съда в общото исково производство.
Предявяването на вземането не е тъждествено на предявяване на искова
молба, освен в изрично предвидените от законодателя случаи – пр. чл. 685а
4
ТЗ. Това следва и от тълкуването на разпоредбата на чл.694, ал.1 ТЗ,
регламентираща възможността за предявяване на установителния иск, както и
с оглед определението по чл.692, ал.1 и ал.4 ТЗ, което не се ползва със сила на
пресъдено нещо. По съществуването и вида на вземането ще се формира сила
на пресъдено нещо едва с произнасянето на съда по установителния иск по
чл.694, ал.1 ТЗ.
Компетентен да се произнесе по предявените вземания е синдика като
изпълнителен и представителен орган в производството по несъстоятелност.
Произнасянето следва да се обективира във формален акт – списък на
приетите, респ. неприетите вземания /чл. 685, ал.1 ТЗ/ или списък на
служебно приетите вземания /чл. 687 ТЗ/. При осъществяването на сочените
правомощия, синдикът действа в условията на оперативна самостоятелност.
Съдът по несъстоятелността разполага единствено с контролни правомощия,
които възникват и могат да бъдат упражнени само при инвокирано
производство по чл. 692 ТЗ. Изложеното обусловя извод за наличието на
законодателно предвиден специален ред във връзка с предявяването,
разглеждането и произнасянето по предявените вземания на кредиторите в
производството по несъстоятелност, който изключва приложимостта на
чл.130 ГПК.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по молбата.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265530/19.09.2022 година, постановено по
т.д.№ 2706 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, ТО, VI-17
състав, с което е върната молба с вх. № 289048/01.06.2022 година, подадена от
НАП, с която се предявяват вземанията на това лице към длъжника „Финанс
лизинг“ ЕАД в откритото производство по несъстоятелност и ВРЪЩА на
СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6