№ 2644
гр. В., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110109358 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.“ №**, вх. *, ет.*, ап.*, с която против
„ДЗИ-О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.“, бул. „В.“ № ***, след изменение по чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5429,90 лева – частичен
иск от претенция в пълен размер от 5642,72 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца л.а.
„Ш.С.“, рег. № ***, вследствие ПТП от 03.06.2023 г., причинено по вина на
водача на л.а. „А.“, рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.07.2023 г. до
окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „Ш.С.“, рег. № ***. На 03.06.2023 г., в гр.
В., на кръстовището на улиците „Б.Б.“ и „Б.“ възниква ПТП между процесния
автомобил и л.а. „А.“, рег. № ***. Водачите на двете превозни средства
съставят Двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на втория
автомобил е посочен като виновен за настъпване на пътния инцидент. Към
датата на ПТП, за л.а. „А.“, рег. № *** е налице действаща застраховка „ГО“
при ответното дружество.
На 05.06.2023 г. ищецът уведомява застрахователя на виновния водач за
настъпилото събитие като отправя искане за определяне и изплащане на
1
обезщетение. Извършен е оглед на увредения автомобил, като са направени
снимки и е изготвен опис по щета № 43080312300711, в който са отразени
всички увредени детайли от превозното средство. В исковата молба се сочи, че
на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 557,28 лева.
Според ищеца обезщетението е в много нисък размер, като същото не е в
състояние да покрие щетите. Намира, че за възстановяване на автомобила е
необходима сума в размер на 6200 лева, а двата фара на превозното средство
не могат да се възстановят и следва да се подменят с нови.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
претенцията е удовлетворена извънсъдебно, като на ищеца е изплатена
парична сума в размер на действителния размер на вредите. Сочи, че въз
основа на образуваната преписка по щета, на ищеца е определено е изплатено
обезщетение, което репарира вредите изцяло. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва размера на предявения иск като завишен. Сочи, че ищецът не
представя доказателства, които да определят заплащане на сума в
претендирания размер. При горните доводи настоява за отхвърляне на
предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Не е спорно между страните, а и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства, се установява, че ищецът е собственик на л.а.
„Ш.С.“, рег. № ***. Автомобилът е с дата на първа регистрация 09.05.2011 г.
Страните не спорят, че на 03.06.2023 г., в гр. В., между л.а. „Ш.С.“, рег.
№ *** и л.а. „А.“, рег. № ***, възниква ПТП, вследствие на което, на
автомобила на ищеца са нанесени имуществени вреди. За обезщетяване на
вредите, при ответника е образувана преписка по щета № 43080312300711,
като на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 557,28 лева.
Видно от приет по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, на 03.06.2023 г., в 19,45 ч., в гр. В., на
кръстовището на ул. „Б.Б.“ и ул. „Б.“, възниква ПТП между собствения на
ищеца л.а. „Ш.С.“, рег. № ***, движещ се направо и завиващия наляво л.а.
„А.“, рег. № ***. В двустранния протокол, съставен от двамата участници в
произшествието, са вписани обстоятелствата при настъпване на ПТП, като е
изготвена и схема. Видно от същата, сблъсъкът между двете превозни
средства е настъпил в лентата за движение на л.а. „Ш.С.“, рег. № ***.
Вследствие на произшествието и на двата автомобила са нанесени материални
щети. Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в
произшествието, като същите са подписали протокола. Водачът на л.а. „А.“,
рег. № *** е подписал документа със забележката, че е виновен за
произшествието.
Съгласно приет по делото опис-заключение по щета
2
№43080312300711/05.06.2023 г., нанесени са щети по следните детайли от
процесния автомобил: предна броня, решетка декоративна, лайстна хром пр.
броня среда; преден капак, фар ляв, фар десен.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се установява
механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на
ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на превозното средство до състоянието му преди
произшествието.
Според вещото лице, механизмът на настъпване на ПТП е следният:
Ha 03.06.2023 г., около 19.45 часа, в град В., на кръстовището на улиците
„Б.Б.“ и „Б.“ е настъпило ПТП, между два леки автомобила. Л.а.„А.“, с рег.
№***, с водач Пламен Филев, движещ се по ул.„Б.“, в посока ул.„Б.Б.“,
предприема маневра завиване наляво по ул.„Б.Б." след знак „Стоп",
разположен на разстояние по-голямо от 14 метра, преди навлизане в
кръстовището и спрямо лентата за движение на насрещни автомобили, в
резултат на която маневра не пропуска л.а.„Ш.С.“, с рег.№***, с водач П. А.
Х., ЕГН **********, движещ се по ул.,,Б.Б." след знак за път с предимство,
разположен след преминатите две пешеходни пътеки, в посока бул.,,Ч.“. В
резултат на удара по двата автомобила били нанесени имуществени вреди - по
л.а.,,А.“ били увредени незначително според снимковия албум предна броня и
преден ляв калник, а по л.а.,,Ш.“ били увредени предна броня; ляв преден
фар; решетка; десен преден калник, документирани посредством двустранен
констативен протокол за ПТП.
Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по
делото писмени материали, като според вещото лице, без оглед на процесния
автомобил, не може да бъде дадено заключение дали е възможно фар ляв и
фар десен на лек автомобил марка ,,Ш.С.“, с рег.№***, да се възстановят в
състоянието, в което са били преди произшествието или следва да се подменят.
Според експерта, за извършване на ремонта, следва да се приеме средно към
високо качество боя и материали, достъпни на свободния пазар за гр. В., и
стойности в проценти на допълнителните материали, с оглед данните от
премиум сервиза на марката „М.“, отнесена към пазарното предлагане.
Намерено е, че конкретният автомобил е среден клас, различен от премиум
марка, изминал е приблизително 300000 км и е със срок на експлоатация над
12 години към датата на ПТП, поради което и с оглед установените от
експертите на застрахователната компания увреждания при огледа на
автомобила, неоспорени в протокола от собственика, стойностите на
необходим ремонт, без замяна на предните два фара, са както следва: 1942,01
лв. - цена само на оторизирани сервизи които биха извършили услугата;
1537,41 лв. - цена на всички сервизи извършващи услугата и на външни
клиенти; 1204,21 лв. - цена на всички сервизи, които ще извършат услугата за
процесното МПС и 871,01 лв. - всички неоторизирани сервизи.
Според вещото лице, с оглед типа на удара е налице категорична връзка
3
между уврежданията на предна броня, декоративна решетка в предна броня с
никелирана лайстна и преден капак. Намерено е, че увреждането на предните
фарове е невъзможно за категорично отнасяне към процесното ПТП. Изрично
е посочено, че само след оглед на процесния автомобил и увредените части е
възможна съпоставка между снимковия материал и приложените справки,
доколкото по делото няма данни за типа на фаровете на автомобила и
цялостното им състояние преди, и към момента на ПТП.
По искане на ищеца е допуснато провеждане на САТЕ, в състав от две
вещи лица, които да отговорят на поставените въпроси, след запознаване с
материалите по делото и след извършване на оглед на увредения автомобил.
Видно от приобщеното по делото експертно заключение, установеният от
вещите лица механизъм на ПТП, съвпада изцяло със становището на експерта
по първата САТЕ. Виновен за настъпване на пътния инцидент е водачът на л.а.
„А.“, който не спазва пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, предприема маневра за ляв завод към ул. „Б.Б.“ и блъска
намиращият се там л.а. „Ш.“.
Намират, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат.
При извършване на огледа на процесния автомобил, вещите лица
установяват, че и двата фара са дълбоко увредени вследствие удари на
предните калници върху стъклата на фаровете при сблъсъка. Намерено е, че е
нарушен повърхностният антискреч слой, който предпазва фаровете от
надраскване и способства за лесното отделяне на мръсотията по тях. Според
вещите лица, това увреждане не може да бъде възстановено, като евентуално
полиране или шлайфане ще има нетраен ефект. Сочат, че за възстановяване на
автомобила, фаровете следва да бъдат подменени с нови. Съгласно
експертното заключение, средната пазарна цена за 1 нормочас е 51,95 лева, а
за отремонтиране на автомобила са небходими 23,80 ч. или цената на
необходимия труд възлиза на сумата от 1236,41 лева с ДДС; бояджийските
материали са на цена 288 лева с ДДС, а новите части – 4462,77 лева. Общата
стойност за възстановяване на автобила с нови части е в размер на 5987,18
лева с ДДС. Средната пазарна цена за 1 сервизен час при сервизи, които не са
официални за определена марка автомобили и не притежават сертификат ISO
9001:2008 е в размер на 25,89 лева, необходимите части за отремонтиране на
автомобила при алтернативни доставчици е в размер общо на 4116,94 лева,
като цената на фаровете е без крушка и без надпис "Superb".
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
4
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл, ищецът е
активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативно изискуеми предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
произшествието и вредоносния резултат. По правило, в хипотезата на
гражданска отговорност, за вреди от непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да установи
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и виновния водач е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 03.06.2023 г., по вина на делинквента –
водач на л.а. „А.“, с рег.№***, в гр. В., е настъпило ПТП, при което на
собствения на ищеца лек автомобил са нанесени имуществени вреди.
Механизмът на настъпване на произшествието, наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са установени по
безспорен начин чрез приетите по делото писмени доказателства, както и
експертни заключения. Съдът намира, че вината на водача на л.а. „А.“е
установена по безспорен начин, а в подкрепа на този извод и е фактът, че
именно водачът на този автомобил, е подписал двустранния протокол за ПТП
със забележката, че е виновен за настъпване на произшествието.
С отговора на исковата молба, ответникът не оспорва обстоятелствата,
отразени в съставения от водачите двустранен протокол за ПТП. Съгласно
5
изричния текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв е и процесният
случай. Съгласно посочената разпоредба, такъв протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието
на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство.
Положените подписи в двустранния протокол не са оспорени от страните,
поради което авторството на същите, както и удостоверените с двустранния
протокол факти и обстоятелства, относно механизма на ПТП, и нанесените
увреждания на участващите в него автомобили следва да се приемат за
доказани.
Не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или
правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства. С оглед
горното, съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
Спорът се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно нормата на чл.400, ал.2 КЗ, възстановителната застрахователна
стойност е тази за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като
това обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на
автомобила в състояние годно за неговата употреба.
По делото са проведени две САТЕ, за установяване механизма на ПТП,
наличието на причинно-следствена връзка между пътния инцидент и вредите
по процесния автомобил, както и стойността за възстановяването му до
състоянието преди инцидента.
Заключението на първата съдебна експертиза е компетентно и
мотивирано, като вещото лице детайлно сочи стойността на всички елементи,
образуващи крайната цена за възстановяване на автомобила. Посочена е цена
за труд на сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество и такива,
които не са сертифицирани. Представена е цена на небоходимите части, в
зависимост от различните им характеристики и доставчици. Единствената
причина, поради която съдът не може да кредитира заключението по тази
експертиза е обстоятелството, че не е бил извършен оглед на автомобила,
поради което не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали се
налага подмяна на фаровете или не. Съгласно заключението на проведената
повторна САТЕ, изготвено след извършване на оглед на автомобила, двата
фара подлежат на подмяна, тъй като същите са увредени, макар и
повърхностно, като увреждането не подлежи на възстановяване.
6
Съдът намира, че при определяне на възстановителната стойност, следва
да се съобрази цената на новите части, както и посочената от вещите лица,
цена на боя. Съгласно заключението на повторната САТЕ, на фаровете на
процесния автомобил са нанесени повърхностни увреждания, като евентуални
действия по възстановяването им ще има краткосрочен ефект. Отделно, в
заключението е посочено, че фаровете от алтернативни доставчици са без
крушка, т.е. определената цена не е крайна. По отношение средната цена на
труда, съдът намира, че следва да се съобрази установената пазарна цена за
труд на всички изследвани сервизи, а не само на тези притежаващи
европейски сертификат за качество. Необосновано е да се приеме само по-
високата цена, предлагана от оторизираните сервизи, доколкото голяма част от
същите обслужват автомобили от по-висок ценови клас, определени от
вещото лице по първоначалната експертиза, като „премиум клас“ автомобили,
а и не всички от тези сервизи извършват ремонт на автомобили извън
представляваните. Видно от заключението на повторната САТЕ, част от тези
представители заявяват цена труд близо и над 100 лв./час, която неминуемо е
съобразена с факта, че се обслужват автомобили от по-висок ценови клас.
Средната пазарна цена за труд, определена при съобразяване установените с
повторната САТЕ, цени на труд на всички сервизи – притежаващи и
непритежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 38,92
лева/час или общо 926,30 лева, като съдът намира, че именно така
определената цена следва да бъде съобразена при определяне размера на
дължимото обезщетение. Цената за новите авточасти е в размер на 4462,77
лева, а на бояджийските материали – 288 лева.
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ
до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в полза
на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размер на 5677,07 лева.
При данни, че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер на
557,28 лева, то до достигане на пълния размер за възстановяване на
автомобила, на доплащане подлежи сумата от 5119,79 лева, като за разликата
над този размер до пълния размер от 5429,90 лева, заявен като частичен иск от
претенция в пълен размер на 5642,72 лева, искът подлежи на отхвърляне. В
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху дължимото
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в
полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, като по въведеното
от ответника възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предоставена възможност, в
случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
7
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Изчислено при съобразяване правилата по чл. 7, ал.2, т. 2
вр. чл.2, ал.7 и чл. 7, ал.9 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално адвокатско
възнаграждение е в размер на 1114,27 лева, а след начисляване на дължимия
ДДС, същото възлиза на сумата от 1337,12 лева. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител, като е договорено заплащане на
възнаграждение в общ размер на 1300 лева с ДДС. Доколкото договореното,
изплатено и претендирано пред съда адвокатско възнаграждение, е в размер
по-нисък от минималния размер определен с Наредбата, съдът намира
възражението на ответника за неговата прекомерност, за неоснователно. При
съобразяване уважената част от иска и приетия списък по чл.80 ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2637,78 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Съгласно представен списък по
чл.80 ГПК, ответникът претендира разноски за заплащане на депозит, за
съдебна експертиза – 200 лева, като отправя искане за определяне и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същото, на
основание чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ, в
размер на 360 лева, поради което, при съобразяване отхвърлената част от
предявения иск, в полза на ответникa, се следват разноски в общ размер на
51,90 лева.
Присъдените, в полза на ищеца суми, могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN *** – специална сметка с титуляр адвокат Й.
К. А..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.“ №**, вх. *, ет.*, ап.*, сумата от 5119,79
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
собствения на ищеца л.а. „Ш.С.“, рег. № ***, вследствие ПТП от 03.06.2023 г.,
причинено по вина на водача на л.а. „А.“, рег. № ***, застрахован по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, при ответника, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.07.2023 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5119,79
лева до претендираните 5429,90 лева – частичен иск от претенция в пълен
размер от 5642,72 лева, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Х., ЕГН
8
**********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.“ №**, вх. *, ет.*, ап.*, сумата от 2637,78
лева, представляваща сторените разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.“ №**, вх. *,
ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ***, сумата от 51,90 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9