Определение по дело №701/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 260111

гр.Пловдив, 18.11.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на………осемнадесети ноември…………през…две хиляди и двадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                            Величка Белева

       

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….въззивно  търговско дело №701 по описа за 2020 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.613а ал.3 от ТЗ.

С определение №1271/24.06.2020г., постановено по т.д. №676/2011г. по описа на Окръжен съд Пловдив – несъстоятелност на „К.“ АД, ЕИК.., е предоставен отчет, изготвен от синдика от 23.06.2020г., на вниманието на длъжника и кредиторите и е разрешено на синдика – К. П. И. да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за м. май 2020г.

Постъпила е частна жалба от длъжника „К.“ АД – в несъстоятелност срещу тази част от определението, съдържаща разрешение по чл.658 ал.1, т.9 от ТЗ – с която се разрешава на синдика да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600лв. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Наведени са доводи, че определението в обжалваната част има характер на акт на съда по несъстоятелността по чл.729 от ТЗ, съответно – е подлежащ на въззивно обжалване. Иска се отмяна на определението в обжалвана част.

Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на съда по несъстоятелността.

Разпоредбата на чл.613а, ал.1 от ТЗ е ясна и не може да се тълкува разширително. Същата посочва конкретно и изчерпателно подлежащите на обжалване актове на съда по несъстоятелността. Това са: постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл.630, ал. 1 и 2, чл.631, чл. 632, ал.1, 2 и 4, чл.701, чл.705, ал.2, чл.709, ал.1, чл.710, 735, чл.740, ал.2, чл. 744 и чл.755, ал.2 от ТЗ. Ясна е и разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, съгласно която, извън случаите по ал.1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл по отношение обжалваемостта на постановения акт ще са приложими разпоредбите на ГПК. Така постановеното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК – същото не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и не е изрично посочено в закона. С оглед етапа от производството по несъстоятелност и искането, с което е сезиран съдът по несъстоятелността и по повод на което искане е постановено обжалваното определение, както и с оглед изразената воля на съда, не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че се касае за акт на съда, постановен по реда на чл.729 от ТЗ. Освен посоченото, от жалбата не може да се изведе и правен интерес /при положение че жалбоподателят твърди, че се касае за акт по одобряване на сметка за разпределение/ от обжалване на постановеното определение, доколкото липсват конкретни доводи за нарушаване на реда за удовлетворяване.

Обжалваното определение притежава именно правните характеристики на акт по чл.658 ал.1, т.9 от ТЗ, във вр. с чл.661 ал.1, пр.1-во, във вр. с. ал.3 от ТЗ /като съгласно последната разпоредба, текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно/ и за този акт законът не предвижда процесуална възможност за обжалване, като не е и от категорията „преграждащи развитието на делото“ актове.

Ето защо частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

Оставя без разглеждане подадената от „К.“ АД, ЕИК .. – в несъстоятелност частна жалба против определение №1271/24.06.2020г., постановено по т.д. №676/2011г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е разрешено на синдика – К. П. И., да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за м. май 2020г. – като недопустима и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: