Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14. 05.
2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Светлана Влахова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 7430
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 276626 от 15.11.2019 г. по гр.д.№
21745 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 168 състав се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Л.Д.С., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2660.89 лева (две хиляди
шестстотин и шестдесет лева и 89 стотинки) - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м.05.2016 г.–м.04.2018 г. отразена в Общи фактури № **********/31.07.2017
г. и № **********/31.07.2018 г. в имот, находящ се в гр.София, кв. ********, с
абонатен № 071169, сумата 216.82 лева
(двеста и шестнадесет лева и 82 стотинки),обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 07.01.2019 г., сумата от 45.97 лева (четиридесет и пет
лева и 97 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2016г. –
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.01.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.01.2019 г. по ч.гр.д.
№4143/2019 г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи сумата 7.52 лева, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за
дялово разпределение за периода от 30.01.2016 г. до 07.01.2019г. като
неоснователни.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от Л.Д.С. -
ответник в производството пред Софийски районен съд.
Решението се обжалва в частта, в която иска по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
съединен с такъв вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени. Излагат се доводи за
неправилност на съдебното решение във връзка с прилагане на института на
погасителната давност, както и се сочи, че разпоредбите на чл.33 от общите
условия валидни преди 27.06.2016 г. били нищожни по смисъла на Закон за защита на
потребителите. Освен това ищцовото дружество не било изпълнител на услугата
дялово разпределение и нямало право да претендира същата. По отношение на тази
услуга приложимо било правото на чл.84, ал.2 ЗЗД, което в случая не било
спазено.
Иска се от съда да отмени решението в
обжалваната му част и да отхвърли така предявеният иск, изцяло. Претендира
направените разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред
Софийски районен съд- „Топлофикация София“ ЕАД. Становище по същата се взема в
течение на производството като се излагат доводи за нейната неоснователност и
правилност на така постановеното решение в частта, в която претенциите му са
били уважени. Претендира разноски.
Третото лице-помагач- „Т.с.” ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е била уведомена на 26.11.2019 г., а въззивната
жалба е подадена на 10. 12.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се
обжалва, СРС частично е уважил исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 31.01.2019 г. по
ч.гр.д.№ 4143 по описа за 2019 г. по описа на СРС, 168 състав заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на 18.02.
2019 г.
На 25.02.2019 г. е било подадено
възражение по чл.414 ГПК.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 28. 03.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 16.04.2019 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията
по давност, направено още с
възражението по чл.414 ГПК, е приел, че по отношение на претендираните от ищеца
вземания е приложима кратката 3-годишна давност. Съгласно ОУ на ищеца
купувачите били длъжни да заплащат месечните си задължения за доставка на
топлинна енергия /ТЕ/ в 45-денев срок след изтичане на периода за който се
отнасят. При приложението на чл.114, ал.1 ЗЗД, за да бъдат погасени вземанията
на ищеца следвало тяхната изискуемост да е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-23.01.2019 г., с който момент законът свързвал настъпването на
подаване на искова молба. Сочените от ответника за погасени по давност задължения
за период м.05.2015 г.- м.05.2016 г. не били включени в исковата претенция.
По отношение стойността на услугата дялово разпределение е прието, че същата се
претендира за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ
стойността се дължала от потребителя какъвто именно е ответникът. Размерът не
се оспорвал. Затова и претенцията била основателна за пълния предявен размер от
45,97 лв. и като такава е уважена.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е приел, че съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът
начислявал обезщетението за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, които са неплатени в 45-дневния срок след
изтичането на периода, за който се отнасят и по арг. от чл.84, ал.1 ЗЗД от този
момент изпадали в забава. Размерът на задължението не се оспорвал затова се
дължал изцяло.
По отношение на претенцията за
забава плащането на стойността на дяловото разпределение приложимо било правилото
на чл.84, ал.2 ЗЗД, т.е. необходима била покана до потребителя. В тази връзка
ищецът не ангажирал доказателства. Затова и СРС е приложил последиците от
недоказването и е приел претенцията за мораторна лихва за забава в размер на
7,52 лв. за неоснователна.
В частта, в която претенциите са били отхвърлени, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
С оглед доводите във въззивната
жалба първото спорно по делото обстоятелство
е погасени ли са вземанията по давност.
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по арг. от чл.422, ал.1 ГПК исковата молба се счита предявена на 23.01.2019
г., а претендираният период по отношение на стойността на потребената ТЕ е
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
При това положение изводът на СРС, че вземанията за процесния период
не са погасени по давност е правилен.
Относно твърдяната нищожност на клаузата на чл.33 от ОУ-2014 г.:
За процесния период са приложими
правилата на ОУ-2016 г. /приложени от ищеца с исковата молба и представляващи
л.32-33 от исковото производство/ съгласно които - чл.33, ал.4 от ОУ продавачът
начислявал обезщетението за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, които са
неплатени в 45-дневния срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
При тази правна уредба
задължението се явява срочно и е приложимо правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следователно правилно СРС е
определил от кой момент клиентите изпадат в забава.
С оглед обстоятелството, че
отношенията между страните не се уреждат от сочените като нищожни правила,
съдът не излага мотиви.
Относно стойността на дяловото разпределение:
Съгласно
чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово
разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и
цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента.
В края
на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран
в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура
за предоставената услуга топлинно счетоводство.
С исковата
молба е представен договор между ищцовото дружество и третото лице помагач.
Представен
е и договор между ФДР и собствениците на обекти в сградата на ЕС, където се
намира процесния топлоснабден имот.
По
изложените мотиви се налага извод за
неоснователност на възраженията на ответницата
за липса на основание за ангажиране на имуществената й отговорност
относно стойността на извършената
услуга дялово разпределение.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в обжалваната му част по исковете по чл.422 ГПК първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се
потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Постъпила е частна жалба от адв. К.Б.и
адв. Н. И., като пълномощници на Л. Д.С. срещу определение № 66863 от
12.03.2020 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, като се сочи, че
същото било постановено в разрез с разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Следвало сумата в размер на 1,96 лв. да бъде разпределена както следва: 0,92
лв. присъдена за заповедното производство следвало да бъде в полза на
Адвокатско съдружие „И.“, а тази за исковото – в полза на адв.К.Б..
По частна жалба не е постъпил отговор от ищеца пред
Софийски районен съд – „Топлофикация София“ ЕАД.
По частна жалба не е постъпил отговор от трето лице
помагач- „Т.С.“ ЕООД.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение
жалбоподателите са били уведомени на 11.05.2020 г.
Частната жалба е подадена на
27.05.2020 г.
При
отчитане на специалните разпоредби на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение и пар. § 13. (1) от
заключителните разпоредби на Закона за здравето, съгласно последният от които,
сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в
досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник", т.е.
до 22.05.2020 г. , частната жалба е
подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Следователно
частната жалба е допустима.
По основателността на частната
жалба:
За да
постанови определение в обжалвания смисъл – че решението не следва да бъде
изменено в частта за разноските, СРС е приел, че разноски са определени и за
заповедното, и за исковото производство като е препратил към мотивите си в
решението от 15.11.2019 г.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция констатира следното:
В
мотивите си относно определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.38,
ал.1,т.2 ЗА по отношение на заповедното производство, СРС е счел, че съобразно
отхвърлената част на претенциите, се следват разноски в размер на 0,84 лв.
/чл.7, ал.2,т.2 вр. с ал.7 от НМРАВ. За исковото производство по правилото на чл.7,
ал.2,т.2 НМРАВ – 1,12 лв. или общо в размер на 1,96 лв. Разноските са присъдени
в полза на адв.Н. И..
Видно
от данните по делото длъжникът Л.С. е упълномощила Адвокатско съдружие „И.“. А Адвокатско
съдружие „И.“ е преупълномощило адв.И. /л.14-15 от заповедното производство/.
Спорно по делото е има ли право
на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,
адв.съдружие.
Безспорно
адв.съдружие е допустимо по Закона за адвокатурата- чл.52 от същия. Безспорно е
и, че същото е неперсонифицирано за разлика от адв.дружество, което е
юридическо лице. В този смисъл неоснователен е довода в частната жалба, с която
сме сезирани, че законът /ЗАдв./ не прави разлика между съдружие и дружество.
Ирелевантно е обстоятелството, че съдружието също може да бъде регистрирано по
ЗДДС; това се прави за данъчни цели. В случая се касае за допустимост на
процесуално представителство, респ. за правосубектност.
Упълномощаването
е едностранна правна сделка. В настоящия случай упълномощено е адвокатско
съдружие по смисъла на чл. 52 ЗА. Същото обединява дейността на
адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и група от
адвокати от Европейския съюз чрез договор за съдружие, който има действие след
вписването в адвокатския съвет. Правилата на чл. 357-364 ЗЗД се прилагат
само за отношенията между сдружените адвокати. Правата, предоставени на
адвокатското сдружение, се смятат делегирани на всеки от съдружниците при
наличие на пълномощно за адвокатското съдружие. В този смисъл е Определение
№ 983 от 30.12.2010 г. по ч.т.д. № 918/2010 г. на I Т. О. на ВКС.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл.71 от Закона за
адвокатурата, страната може да
сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско
дружество, което от своя страна съгласно, ал. 2 на чл. 71 ЗА има
право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално
представителство по конкретното дело. В този случай съгласно
приетата от ВКС съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 122 ОТ 19.06.2017
Г. ПО Т. Д. № 3581/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКСОПРЕДЕЛЕНИЕ № 676 ОТ
15.11.2017 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1664/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/ адвокатското
възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията
между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално
представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по
делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Гражданското
дружество по чл.357 ЗЗД, обаче, не е юридическо лице, а е форма на обединяване
на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел. В тази хипотеза
правата и задълженията по сключени с трети лица правни сделки се придобиват от
съдружниците, а не от гражданското дружество, което е неперсонифицирано
/неправосубектно/.
Видно
от отразеното в протокола за о.с.з. на 25.10.2019 г. ответницата е била
представлявана от адв.И.; последният е депозирал и писмените бележки.
Наред с
това не е в задълженията на съда да разпределя хонорарите в адв.съдружие.
Налага
се извод, че обжалваното определение е правилно и като такова ще следва
да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение, поради
което им се присъждат в размер на 200 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276626 от 15.11.2019 г. по гр.д.№ 21745 по
описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 168 състав, в частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Д.С., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2660.89 лева (две хиляди шестстотин и шестдесет лева и
89 стотинки) - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2016 г.–м.04.2018 г. отразена в Общи фактури №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г. в имот, находящ се в
гр.София, кв. ********, с абонатен № 071169, сумата 216.82 лева (двеста и
шестнадесет лева и 82 стотинки),обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017
г. до 07.01.2019 г., сумата от 45.97 лева (четиридесет и пет лева и 97
стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2016г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.01.2019 г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
31.01.2019 г. по ч.гр.д. №4143/2019 г., по описа на СРС, 168 състав, както и в частта за разноските, вкл. определение № 66863 от 12.03.2020 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА
Л.Д.С., ЕГН **********, гр. София, кв. ********, съдебен адрес:***-адв.Л., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер
на 200 лв.-юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: