Определение по дело №1440/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 632
Дата: 23 юли 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20193130101440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

          /23.07.2020 год., град Провадия

 

   Провадийският районен съд, двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                                                  

                                                                              Районен съдия: Елена Стоилова

                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Стоилова частно гражданско дело № 1440 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 389 ГПК.

   Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „АСМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Гоцо Митов“ №5 срещу ЗП Милен Василев с ЕГН **********, с адрес с.Неофит Рилски с искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 10 721.65 лева (десет хиляди седемстотин двадесет и един лев и 65 ст.), представляваща главница по фактури с №№ **********/13.04.2019 г. за сумата от 5992.49 с падеж 30.09.2018 г. по която на 18.12.2018 г. е извършено частично плащане в размер на 910 лв.; *********/26.04.2018 г. на стойност 392 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/02.05.2018 г. на стойност 559.37 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/28.05.2018 г. на стойност 4257.59 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/05.10.2018 г. на стойност 430.20 лв. с падеж 05.11.2018 г.; в размер на 909.26 лева (деветстотин и девет лева и 26 ст.), представляваща дължима лихва, а именно: по фактура № **********/13.04.2019 г. за периода 30.09.2018 г. до 18.12.2018г. – 133.16 лв., за периода 19.12.2018 г. до 26.07.2019 г. – 310.57 лв.; по фактура № *********/26.04.2018 г. в размер на 32.67 лв.; по фактура № **********/02.05.2018 г. в размер на 46.58 лв.; по фактура № **********/28.05.2018 г. в размер на 354.75 лв.; по фактура № **********/05.10.2018 г. в размер на 31.53 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2019 год.  до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на иска като се иска налагане на запор върху банкови сметки на ответника до размера на иска – 11630,91 лева.

По искането е допуснато обезпечение с Определение № 957/10.10.2019г. и е издадена обезпечителна заповед. Допуснатото обезпечение е отменено по искане на ищеца, а издадената обезпечителна заповед обезсилена, поради сключено споразумение между страните.

По делото е постъпила молба от ищеца с искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез запор на вземанията по банковите сметки на ответника поради неизпълнение от негова страна на сключеното между страните споразумение.

Нормата на чл. 389 ГПК оправомощава ищеца до приключване на съдебното дирене във въззивното производство да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на предявения иск, независимо от неговия характер.

Съдът намира подадената молба за процесуално допустима, тъй като с нея е сезиран компетентния съд, съгласно правилото на чл. 389 от ГПК. След разглеждането й по същество настоящият състав намира, че е основателна, по следните съображения:

   Като абсолютни положителни предпоставки за уважаване на искане за обезпечение на предявен иск чл. 391 ГПК изисква неговата допустимост и наличието на обезпечителна нужда, т.е. ако без търсената защита бъдещият ищец би бил затруднен при реализация на правата си по евентуално позитивно съдебно решение.

   В случая се касае за парични вземания, поради което обезпечителната нужда за молителя се презумира. Предявените искове са допустими, а поисканата обезпечителна мярка - адекватна на наличната обезпечителната нужда и подходяща за постигане целта на закона да бъдат осуетени евентуалните недобросъвестни намерения на ответника. Видно от сключеното споразумение между страните са изтекли сроковете за изпълнение на задължението на ответника като твърденията на ищеца са, че той не ги е заплатил.

Мотивиран от горното и на основание чл. 391 ал. 2 от ГПК, Провадийският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените с исковата молба по настоящото дело искове „АСМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Гоцо Митов“ №5 срещу ЗП Милен Василев с ЕГН **********, с адрес с.Неофит Рилски с искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 10 721.65 лева (десет хиляди седемстотин двадесет и един лев и 65 ст.), представляваща главница по фактури с №№ **********/13.04.2019 г. за сумата от 5992.49 лева с падеж 30.09.2018 г. по която на 18.12.2018 г. е извършено частично плащане в размер на 910 лв.; *********/26.04.2018 г. на стойност 392 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/02.05.2018 г. на стойност 559.37 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/28.05.2018 г. на стойност 4257.59 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/05.10.2018 г. на стойност 430.20 лв. с падеж 05.11.2018 г.; в размер на 909.26 лева (деветстотин и девет лева и 26 ст.), представляваща дължима лихва, а именно: по фактура № **********/13.04.2019 г. за периода 30.09.2018 г. до 18.12.2018г. – 133.16 лв., за периода 19.12.2018 г. до 26.07.2019 г. – 310.57 лв.; по фактура № *********/26.04.2018 г. в размер на 32.67 лв.; по фактура № **********/02.05.2018 г. в размер на 46.58 лв.; по фактура № **********/28.05.2018 г. в размер на 354.75 лв.; по фактура № **********/05.10.2018 г. в размер на 31.53 лв., чрез налагане на следните обезпечителни мерки „ЗАПОР на вземанията по бакови сметки на ЗП Милен Василев с ЕГН **********, с адрес с.Неофит Рилски в следните търговски банки и клонове на чуждестранни банки в Р.България:

- „Уникредит Булбанк“ АД,

- Банка „ДСК“ ЕАД,

- „ОББ“ АД,

- „Юробанк България“ АД,

- „Райфайзенбанк България“ ЕАД,

- „Експресбанк“ АД,

- „Алианц Банк България“ АД,

- „Първа Инвестиционна банка“ АД

-  „Българо-американска кредитна банка“ АД

- „Прокредит банк България“ АД,

- „Търговска Банка Д“ АД,

- „Токуда банк“ АД

- „Общинска банка“АД

- „Българска банка за развитие“ АД

- „Инвестбанк“ АД,

- „ЦКБ“ АД

- „Интернешънъл Асет банк“ АД,

- „Тексим Банк“ АД,

- „Ти Би Ай банк“ ЕАД,

- „ИНГ банк Н.В.- клон София“ АД,

- „БНП Париба С.А. – клон София“ АД,

- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България

-  “Ситибанк Н.А.“ – клон София,

- „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“

- „Варенголд Банк АГ“ клон София до сумата от  11630,91 лева.

 

   ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.       

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................