Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68
гр. Перник, 13.04.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров административно дело № 355 по описа за 2022 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIX от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. с чл. 144 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „***“ № 3, представлявано от юрисконсулт М.Д.,
пълномощник на управителя В.И.Ц., срещу Акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 22-1567-1-1 от 17.06.2022 г., издаден
от Р.У.С. – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община
Перник, потвърден изцяло с решение № 22-ММО-4047-1 от 09.08.2002 г. на
директора на ДМДТ при Община Перник.
Жалбоподателят счита, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, като издаден
в противоречие с материалноправни разпоредби.
По същество излага доводи, че актът противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ – дължимата
такса за битови отпадъци, касаеща услугите по третиране на битови отпадъци и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е изчислена върху
данъчните оценки на имотите на дружеството (които също за завишени), въпреки че
е установено количеството на отпадъците на дружеството, а същото е минимално –
в имотите ѝ пребивават по двама служители, само в работно време,
генериращи минимално количество битови отпадъци. Въпреки това обаче, тъй като
съгласно решенията на Общински съвет – Перник минималното количество на
отпадъци е 110 л седмично, дружеството не може да декларира по-малко, независимо
че реално е под декларираното; имотите на дружеството се намират в различни
части на града и поради тази причина дружеството е принудено да декларира 2
кофи с вместимост от 110 л на седмица. В тази връзка се излагат доводи, че през
2021 година Община Перник драстично е увеличила дела на компонентите за
третиране на отпадъците и поддържане на чистотата на териториите, а таксите се
дължат дори при неползване на имота, което противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ.
Излага също доводи, че АУЗД противоречи и на разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т. 3 от ЗМДТ, тъй като определянето на таксата в зависимост от данъчната оценка
на имота не постига никаква справедливост – определят се такси, които не
съответстват на обема на извършваните услуги, а една и съща услуга се предлага
на различните субекти на различни цени според стойността на имуществото им. В
тази връзка твърди, че данъчните оценки на имотите на дружеството, използвани
като основа за определяне на такса битови отпадъци в АУЗД, са значително
завишени и при определянето им не е отчетено физическото състояние на сградите.
Конкретно по отношение на имот – производствена сграда „Лаборатория“,
построена през 1986 г., с РЗП 6 153 кв. м, се излагат доводи, че данъчната
оценка, възлизаща към момента на 1 028 129.80 лв., надвишава
многократно както балансовата стойност, така и пазарната цена на сградата,
представляваща старо производствено хале, неремонтирано повече от 20 години,
претърпяло поредица от силни атмосферни влияния, различни аварии, както и
земетресението от 2012 година, но Община Перник отказва да приложи способите за
корекция на данъчната оценка, предвидени в ЗМДТ чрез коефициента за лошо
физическо състояние, въпреки многократно заявявано от дружеството желание за
това, с мотив, че стойността му „съответства на конкретното физическо състояние
на обекта“ – извод направен без извършен реален оглед на сградите.
По отношение на имота на ул. „***“ излага доводи, че Община Перник не е
предоставила съд за битови отпадъци, поради което не е и извършила съответните
услуги, т.е. с акта са начислени такси за неизвършени услуги.
По отношение на имота в кв. „***“, представляваш незастроена земя, с площ
5 327 кв.м, в жалбата се пледира, че с оглед редакцията на чл. 71 от ЗМДТ
от 2019 г., не следва да се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване,
както и за третиране на отпадъци, т.е. отново с АУЗД са начислени такси за
неизвършени услуги.
Жалбоподателят твърди също, че от 2011 г. подава ежегодни декларации до
Община Перник за деклариране на количеството отпадъци, включително за 2021 г.,
противно на доводите, мотивирали решението на директора на ДМДТ при Община
Перник, като няма промяна в данните за
следващи, спрямо предходни години. Пледира, че начислените суми не отговарят по
никакъв начин на количеството битови отпадъци, „изхвърляни“ от дружеството,
като същевременно ежегодно се начисляват и близо 2 000 лв. за депониране,
равняващо се на повече от 266 тона, докато декларираното от дружеството
количество е до 110 л седмично.
По изложените доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
оспорения АУЗД. Претендира присъждане съдебни разноски.
В проведеното на 16.03.2023 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от В.Ц. – управител, и от юрисконсулт М.Д.. Жалбата
се поддържа. Излагат се допълнително доводи за неправилно определяне на
дължимата такса битови отпадъци на база данъчна оценка, твърди се, че същата
следва да е на база количество смет, когато това е невъзможно – на база
ползватели, и едва на последно място – на база данъчна оценка. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
В проведеното на 16.03.2023 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът
на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат Р.К. ***, негов пълномощник. Счита жалбата
неоснователна, излага доводи за процесуална и материална законосъобразност на
проведеното производство по издаване на оспорвания АУЗД, пледира оставянето ѝ
без уважение. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост на обжалването, взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, и след като
извърши проверка по реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1
от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, намери следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършват по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ изрично е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите. Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове,
издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК е предвидено друго. Съгласно
чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК ревизионният акт (или в случая АУЗД по чл. 107,
ал. 3 от ЗМДТ) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е изцяло уважена. В случая е проведено задължителното оспорване по
административен ред на първоначалния акт – процесния АУЗД, като с решение №
22-ММО-4047-1 от 19.08.2022 г. на директора на ДМДТ при Община Перник, актът е
потвърден изцяло. Резултатът от проведеното задължително обжалване по
административен ред на процесния АУЗД, подаването на жалбата, повод за
образуване на настоящото съдебно производство в рамките на предвидения
преклузивен 14-дневен процесуален срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл.
4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ и от процесуално легитимирано лице – адресат на акта,
обосноваващо наличие на правен интерес от оспорването, налагат извод, че
жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
От фактическа страна:
По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е собственик на три
недвижими имота на територията на Община Перник, за които са подадени декларации
по чл. 14 от ЗМДТ, както следва:
·
декларация вх. № **********/30.06.2010 г. (л. 39, том I);
·
декларация вх. № **********/30.06.2010 г. (л. 52, том I);
·
декларация вх. № **********/30.06.2010 г. (л. 29, том I),
съответно
са разкрити данъчни партиди:
1.
партида № *** 001 – за имот с идентификатор
55871.514.2057, представляващ земя и сграда (и), находящ се на адрес: гр.
Перник, ж.к. „***“, представляващ: земя с идентификатор 55871.514.2057; склад.;
производствен обект – газочистка; склад; производствен обект – лаборатория; производствен
обект – вентилация; производствен обект – помпена станция; производствен обект
– резервоар;
2.
партида № *** 002 – за имот с идентификатор
55871.514.6742, представляващ земя, находящ се в гр. Перник, ж.к. „***“;
3.
партида № *** 003 – за имот, представляващ сграда (и),
находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 38, ап. 12, представляващ: ателие и гараж.
Имотите, предмет на оспорвания АУЗД, по-нататък в решението ще бъдат сочени
с номера на образуваната за същите данъчна партида.
С декларации по реда на Наредбата за администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Перник (НАМТЦУТОП), от името на
дружеството-жалбоподател, за години – 2017 г. (л. 105 и л. 98, том I); 2018 г.
(л. 94 и л.87, том I); 2019 г. (л. 82 и л. 72, том I); 2020 г. (л. 67 и л. 58,
том I), е поискано по отношение и на трите имота, определяне на таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на битовите отпадъци, в
зависимост от вида и броя на декларираните съдове, като съответно декларирани
са един брой кофа, тип „МЕВА“ за имоти с П№ *** 001 и П№ *** 002, и един брой
кофа, тип „МЕВА“ за имот с П№ *** 003.
На 17.06.2022 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, след извършена
проверка въз основа на така подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и НАМТЦУТОП,
е издаден процесният АУЗД № 22-1567-1-1 от 17.06.2022 г., с който Румяна
Стоилова – главен експерт в ДМДТ при Община Перник, установява за
дружеството-жалбоподател, за периода 2017 г. – 2021 г., задължения за ТБО по
ЗМДТ в общ размер на 37 526 лв., представляващи главница, и задължения за
лихви за забава в общ размер на 9 683.28 лв., от които:
1.
За 2017 г.:
-
за имот с П№ *** 001 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 5 321.26 лв., и лихва – 2 588.94
лв.;
-
за имот с П№ *** 002 – размер на задължението
по декларации, представляващо и главница – 481.12 лв., и лихва – 234.08 лв.;
-
за имот с П№ *** 003 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 803.82 лв., и лихва – 391.31 лв.;
2. За 2018
г.:
-
за имот с П№ *** 001 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 5 284.98 лв., и лихва – 2 033.98
лв.;
-
за имот с П№ *** 002 – размер на
задължението по декларации, представляващо и главница – 481.12 лв., и лихва –
185.17 лв.;
-
за имот с П№ *** 003 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 800.30 лв., и лихва – 308.45 лв.
3. За 2019
г.:
-
за имот с П№ *** 001 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 5 248.72 лв., и лихва – 1 488.60
лв.;
-
за имот с П№ *** 002 – размер на
задължението по декларации, представляващо и главница – 481.12 лв., и лихва – 136.45
лв.;
-
за имот с П№ *** 003 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 795.78 лв., и лихва – 226.31 лв.
4. За 2020
г.:
-
за имот с П№ *** 001 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 5 212.44 лв., и лихва – 947.65
лв.;
-
за имот с П№ *** 002 – размер на
задължението по декларации, представляващо и главница – 481.12 лв., и лихва – 87.47
лв.;
-
за имот с П№ *** 003 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 760.87 лв., и лихва – 138.75 лв.
5. За 2021
г.:
-
за имот с П№ *** 001 – размер на задължението по
декларации, представляващо и главница – 9 342.52 лв., и лихва – 752.60
лв.;
-
за имот с П№ *** 002 – размер на
задължението по декларации, представляващо и главница – 893.50 лв., и лихва – 71.97
лв.;
-
за имот с П№ *** 003 – размер на задължението по декларации,
представляващо и главница – 1 136.45 лв., и лихва – 91.55 лв.
АУЗД е съобщен на неговия адресат на 27.06.2022 г. (разписка на л. 14), като
в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, е
оспорен пред директора на ДМДТ при Община Перник с жалба вх. № 22/ММО-4047 от
08.07.2022 г. (л. 23).
С решение № 22-ММО-4047-1 от 09.08.2002 г. на директора на ДМДТ при Община
Перник, АУЗД е потвърден изцяло.
Решаващият административен орган приема, че АУЗД е издаден от компетентен
орган, в предписаните от закона форма и с изискваното съдържание, включително обоснован
от фактическа и правна страна, в производство без допуснати съществени
процесуални нарушения и при правилно приложен материален закон.
По съществото на жалбата, съдържаща доводи за незаконосъобразно определена
данъчна оценка, върху която са изчислени дължимите ТБО, директорът на ДМДТ при
Община Перник излага мотиви, че ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е
определена съгласно решение № 415 от 22.12.2016 г. на Общински съвет (ОбС) – Перник
– за нежилищните имоти на предприятията и нежилищните имоти на гражданите,
съгласно чл. 21 и Приложение № 2 от ЗМДТ, в промили върху по-високата от
отчетната им стойност и данъчната оценка: за сметосъбиране и сметоизвозване 3
промила, за обезвреждане на битови отпадъци в депа 1 промил и за чистота на
територии за обществено ползване 2.5 промила, а ТБО за 2021 г. е определена
съгласно решение № 374 от 18.12.2020 г. на ОбС – Перник, за нежилищните имоти
на предприятията и нежилищните имоти на гражданите, съгласно чл. 21 и
Приложение № 2 от ЗМДТ,
в промили върху по-високата от отчетната им стойност и данъчната оценка: за
сметосъбиране и сметоизвозване 2.5 промила, за обезвреждане на битови отпадъци
в депа 3.2 промила и за чистота на територии за обществено ползване 0.8
промила.
Съответно за имоти с П№ *** 001 и П№ *** 002, за 2017 г., 2018 г., 2019 г.
и 2020 г., при по-висока данъчна оценка, от отчетната стойност, явяваща се
съответно общооблагаемата основа по чл. 21 от ЗМДТ и коефициентът на овехтяване
на сградите определен съгласно чл. 10 от Приложение № 2 от ЗМДТ, по данни от
съответната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, ТБО е определена като сбор от следните компоненти:
такса за сметосъбиране и сметоизвозване (цената на кофа „МЕВА“) (за имотите са
подадени декларации за определяне такса за сметосъбиране и сметоизвозване
според количеството битови отпадъци, като е декларирано използването на един
брой кофа „МЕВА“, с вместимост 110 л.), такса за обезвреждане на битови
отпадъци и такса за чистота на територии за обществено ползване. Идентични
мотиви, с изключение частта, отнасяща се до определяне на коефициент на
овехтяване, са изложени за имот П№*** 003, за 2017 г., 2018 г., 2019 г., и 2020
г. , представляващ нежилищен обект.
В решението е посочено, че за 2021 г. за недвижимите имоти на дружеството
не са подавани декларации за определяне на такса за сметосъбиране и
сметоизвозване според количеството битови отпадъци, както и за освобождаване от
такса за сметосъбиране и сметоизвозване, съответно общооблагаемата основа по
чл. 21 от ЗМДТ за двата имота е данъчната им оценка, а ТБО за 2021 г. включва:
такса за сметосъбиране и сметоизвозване, такса за обезвреждане на битови
отпадъци и такса за чистота на територии за обществено ползване.
В решението е конкретизиран начинът на определяне на ТБО по години,
съответно по имоти и компоненти на ТБО, като по отношение на имоти П№ *** 001 и
П№ *** 002 е посочено: данъчната оценка на имот П№ *** 002 е 137 462.10 лв., а
данъчната оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ, на имот П№ *** 001, изчислена
съответно с коефициент за корекция, е както следва: за 2017 г. – 1 478 760.00
лв.; за 2018 г. – 1 468 397.50 лв.; за 2019 г. – 1 458 034.90 лв.; за 2020 г. –
1 447 672.50 лв.; за 2021 г. – 1 437 309.70 лв. Съответно данъчната оценка по
Приложение № 2 от ЗМДТ, на имот П№ *** 003 е както следва: за 2017 г. – 188062.70
лв.; за 2018 г. – 187057.00 лв.; за 2019 г. – 186051.30 лв.; за 2020 г. – 175793.30
лв.; за 2021 г. – 174838.00 лв.
Конкретно по отношение доводите в жалбата за неотчетено физическо състояние
на сградите, строени преди 40 години, съответно за неточно определена данъчна
оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, в решението са изложени мотиви, че
органите по приходите в общинската администрация определят конкретната стойност
(кк2), на основата на представени документи, установяващи състоянието на
сградите, издадени от съответно компетентни органи – протокол по чл. 8, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от Приложение № 2 на ЗМДТ, протокол по чл. 27 от ПОДМКВПМС във вр.
със ЗЗБ, протоколи по чл. 197 от ЗУТ, документи, издадени от ДНСК, общинска
администрация и др.
По делото, в хода на съдебното следствие се приобщиха като писмени
доказателства: декларации с вх. № 20СЛУ-9021 от 14.12.2020 г. за определяне на
таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на битовите
отпадъци на лицата по чл. 20, ал., 1, т. 2, б. „а“ от НАМТЦУТОП, за процесните
имоти (л. 521 и 522, том II), с приложен към същите списък на работниците и служителите
на „***“ ООД, с работно място в гр. Перник, ул. „***“, бл. 38, ап. 12.
Представени по делото и приобщени като доказателства са още договори за
третиране на битови отпадъци и доказателства, за съществуването на общинско
депо и за оператор на депото за БО, както и доказателства за поддържане на
чистота на обществените територии /зимно и лятно почистване/. Представени и
приети са решение № 374/18.12.2020 г. на Общински съвет Перник за определен
размер на ТБО и решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет Перник за
определен размер на ТБО, както и заповедите по чл. 63 от ЗМДТ на кмета на община Перник за процесните години и действащите
наредби на общински съвет Перник за определяне на данъците и таксите на
територията на община Перник.
За установяване на релевантни по делото факти и по искане на жалбоподателя,
по делото се изслушаха четири експертизи:
1. Съдебно-техническа
експертиза (СТЕ),
изготвена от вещото лице Я.П.А. – оценител на недвижими имоти. В отговор на
поставената ѝ задача: да установи чрез оглед реалната стойност на
коефициента на корекция на физическото състояние на обекта KK2,
по смисъла на чл. 8 от Приложение № на ЗМДТ, дефинирано в границите от 0.05
до 0.60, по отношение на имот – производствена сграда, лаборатория, находяща се
в кв. „***“, Индустриална зона, собственост на жалбоподателя, част от имот с П№
*** 001, експертът даде заключение, определящо КК2 съгласно чл. 8 от
Приложение № 2 на ЗМДТ, както следва: 0.05 за неизвършван вътрешен основен
ремонт над 20 години; 0.10 за лошо физическо състояние (л. 584).
2. Съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ), изготвена от вещото лице Я.П.А.. В отговор на поставената ѝ
задача: да се установи реалната стойност на данъчната оценка на производствена
сграда – лаборатория, част от имот П№ ***
001, във връзка със стойността на коефициента за корекция на физическото
състояние на обекта – КК₂, и да се посочи отчетната стойност на имота,
експертът даде заключение за данъчна оценка на обекта, изчислена с допълнителна
корекция Ковехтяване – 0.15, по смисъла на чл. 8 от Приложение № 2
от ЗМДТ, в т.ч. – 0.05 за неизвършван вътрешен основен ремонт над 20 години, и
0.10 за лошо физическо състояние, допълнително овехтяване, както следва (втора таблица
на л. 577): за 2017 г. – 877.127.30 лв.; за 2018 г. – 867 935.85 лв.; за
2019 г. – 858 744.39 лв.; за 2020 г. – 849 552.94 лв.; за 2021 г. –
840.361.48 лв. Съответно направени са изчисления за дължимата за посочените
периоди ТБО по компоненти на база показателите взети като основа от органите на
местната власт, с извод, че изчисленията съответстват на посочените в АУЗД
(таблица на л. 578, гръб).
Заключенията се оспориха от жалбоподателя, касателно изчислената корекция
КК2.
3. По
искане на жалбоподателя и за изясняване фактическата страна на спора се допусна
извършването на повторна тройна СТЕ, изготвена от екип експерти в състав – Я.П.А.,
инж. Е.В.А. и инж. Н.Й.Е.. В отговор на поставената задача: да се установи чрез
оглед реалната стойност на коефициента за корекция на физическото състояние на
обекта по смисъла на чл. 8 от Приложение № 2 на ЗМДТ, по отношение на имот –
производствена сграда, лаборатория, находяща се в кв. „***“, Индустриална зона,
собственост на жалбоподателя, част от имот с П№ *** 001, се даде следното
заключение: Въз основа на направен анализ на щетите, констатирани при
извършения оглед, експертите определят коефициент за корекция на физическото
състояние на процесния обект – КК2, по смисъла на чл. 8 от
Приложение № 2 на ЗМДТ, както следва: 0.05 за това, че не е извършван текущ и
основен ремонт над 20 години; 0.225 за лошо физическо състояние (л. 599).
4. Във
връзка със заключението по тройната СТЕ, съдът назначи допълнителна СИЕ,
извършена от вещото лице Я.П.А..
В отговор на поставената задача: да се установи реалната стойност на
данъчната оценка на имот – производствена сграда, лаборатория, находящ се в гр.
Перник, кв. „***“, Индустриална зона, част от имот с П№ *** 001, собственост на
жалбоподателя, експертът даде следното заключение: данъчната оценка на обект –
Лабораторен корпус, с площ 6 153
кв. м, масивна сграда, построена през 1986 г., изчислена с допълнителна
корекция на КК2 – коефициент за корекция на физическото състояние на
процесния обект по смисъла на чл. 8 от Приложение № 2 на ЗМДТ: 0.05 за това, че
не е извършван текущ и основен ремонт над 20 години; 0.225 за лошо физическо
състояние, или общо КК2 – 0.275, по години е както следва: за 2017 г. – 712.994.20
лв.; за 2018 г. – 703 802.74 лв.; за 2019 г. – 694 611.29 лв.; за 2020 г. – 685
419.84 лв.; за 2021 г. – 676.228 лв.
На тази база изчислената от вещото лице за процесните имоти, за периода 01.01.2017
г. до 31.12.2021 година, ТБО по всички компоненти е в общ размер на
30 123.74 лв. Съответно е приложена таблица с изчисления по компоненти за
всяка от услугите, включени в ТБО по периоди (л. 609, гръб, том II).
Изчислен е и размер на дължимата ТБО, включваща всички компоненти, както следва
по години и за всеки от имотите:
1.
За
2017 г. в общ размер на 5 342.37 лв., от които:
-
за
имот с П№ *** 001 – 4 057.43 лв.
-
за
имот с П№ *** 002 – 481.12
лв.;
-
за
имот с П№ *** 003 – 803.82 лв.
2. За 2018 г. в общ размер
5 302.58 лв., от които:
-
за
имот с П№ *** 001 – 4 021.17 лв.;
-
за
имот с П№ *** 002 – 481.12
лв.;
-
за
имот с П№ *** 003 – 800.30 лв.
- За 2019 г. в общ размер
на 5 262.79 лв., от които:
-
за
имот с П№ *** 001 – 3 984.90 лв.;
-
за
имот с П№ *** 002 – 481.12
лв.;
-
за
имот с П№ *** 003 – 796.78 лв.
- За 2020 г. в общ размер
на 5 190.62 лв., от които:
-
за
имот с П№ *** 001 – 3 948.63 лв.;
-
за
имот с П№ *** 002 – 481.12
лв.;
-
за
имот с П№ *** 003 – 760.88 лв.
- За 2021 г. в общ размер
на 9 025.36 лв., от които (в последната таблица на л. 609, гръб, е
допусната техническа грешка при нанасянето на данните, образуващи сбора):
-
за
имот с П№ *** 001 – 6 995.41 лв. (таблица на л. 609);
-
за
имот с П№ *** 002 – 893.50
лв. (таблица на л., 609);
-
за
имот с П№ *** 003 – 1 136.45 лв. (таблица на л. 609).
Така изготвените
тройна съдебно-техническа експертиза и повторна съдебно-икономическа
експертиза, съответстващи на поставените задачи, компетентно, обективно и
безпристрастно изготвени, неоспорени от страните, се кредитират от съда.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 22-1567-1/17.06.2022 г. – за установяване
на задължения за ТБО, е издаден от материално и териториално компетентен орган,
и в кръга на правомощията му съгласно чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, видно от заповед № 64 от
18.01.2022 г. на кмета на Община Перник (л. 37), с която с права и задължения
на органи по приходите съгласно ДОПК, в производствата по установяване,
обезпечаване и събиране на местните данъци и такси, са определени служители от
ДМТ при Община Перник, измежду които и в т. 6 – Р.У.С., издател на процесния
АУЗД.
Обжалваният АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания, установени към
формата и съдържанието на индивидуалните административни актове в чл. 59 от АПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, включително е мотивиран с фактическите и правни
основания за издаването му, част от които се съдържат в потвърдителното решение
на решаващия административен орган (чл. 4, ал. 5 във вр. с чл. 9б от ДОПК), валидно
мотивиращи основния акт съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, в което директорът на ДМДТ
при Община Перник е отговорил подробно и на всички изложени в жалбата
възражения срещу АУЗД.
При издаване на оспорвания акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяната му. АУЗД е издаден служебно, в хипотезата на чл. 107, ал.
3, изр. второ от ДОПК, въз основа на данните в подадените от дружеството
декларации по чл. 14 и чл. 71 (ред. ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014
г.) от ЗМДТ, доколкото, отсъства спор по делото, задълженията на
дружеството-жалбоподател за ТБО за процесните периоди не са заплатени в
сроковете, определени в НАМТЦУТОП, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ. АУЗД е
съобщен на неговия адресат, по отношение на същия е проведено задължителното и
в установените срокове оспорване пред решаващия административен орган (чл. 4,
ал. 5 от ДОПК), който на свой ред се е произнесъл, и в срока по чл. 155, ал. 1
от ДОПК.
Преценен за съответствие с приложимия материален закон и във връзка с
доводите в жалбата, АУЗД е отчасти незаконосъобразен:
С оспорения АУЗД са определени задължения на дружеството-жалбоподател за
ТБО, дължими, но неплатени, за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., за
недвижими имоти с П№ *** 001, П№ *** 002 и П№ *** 003.
Видно е от мотивите, обосновали акта, годишната ТБО за 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. е определена по компоненти, както следва: такса за услуги по сметосъбиране
и сметоизвозване според количеството битови отпадъци (въз основа на подадени
декларации по чл. 20, ал. 1, т. 2 от НАМТЦУТОП и чл. 71 от ЗМДТ (в съответната
редакция) за съответните периоди); такса за услуги по обезвреждане на битови
отпадъци в депа; такса за услуги по поддържане чистотата на територии за
обществено ползване. Съответно: 1. таксата за услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване според количеството битови отпадъци за посочените периоди е
изчислена на база броя на декларираните съдове, умножени с обявената честота на
извозване със заповедта по чл. 14, ал. 2 от НАМТЦУТОП; 2. таксата за услуги по
обезвреждане на битови отпадъци в депа е определена в промили върху по-високата
от отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищните имоти, съгласно чл. 21
от ЗМДТ и Приложение № 2 на ЗМДТ – 1 промил върху данъчната оценка (съгласно
решение № 415/22.12.2016 г. на ОбС – Перник); 3. таксата за услуги по
поддържане чистотата на територии за обществено ползване е определена в промили
върху по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищните
имоти, съгласно чл. 21 от ЗМДТ и Приложение № 2 на ЗМДТ – 2.5 промила върху
данъчната оценка (съгласно решение № 415/22.12.2016 г. на ОбС – Перник).
За 2021 г. ТБО е определена по компоненти, съгласно решение №
374/18.12.2020 г. на ОбС – Перник, чл. 21 от ЗМДТ и Приложение № 2 от ЗМДТ, в промили върху
по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищните имоти, или
в случая данъчната оценка, както следва: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване (за
недвижимите имоти на дружеството не са подадени декларации за определяне на
таксата според количеството битови отпадъци или за освобождаване от таксата) –
2.5 промила; 2. такса за услуги по обезвреждане на битови отпадъци в депа– 3.2
промила; 3. такса за услуги по поддържане чистотата на територии за обществено
ползване – 0.8 промила.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 153, 1998 г., действала през разглежданите
периоди до изменението в ДВ бр. 88 от 3 ноември 2017 г., в сила от 01.01.2020
г., както и към 2021 година (последната редакция на нормата влиза в сила от 1
януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от
преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021
г.), таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането
на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като
размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 – с решение на ОбС въз основа
на одобрена план-сметка, и за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Основен спорен по делото въпрос е начинът на изчисляване на компонентите на
ТБО касателно:
-
услугите „обезвреждане на битови отпадъци и депа или
други съоръжения“, и „чистота на териториите за обществено ползване“, за целия
период 2017 – 2021 г., поради изчисляване на таксите в съответните промили, на
първо място върху данъчните оценки на имотите, а на следващо, върху завишени
данъчни оценки на имотите и конкретно на обект – лаборатория, част от имот с П№
*** 001.
-
услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ за 2021 г.
I.
Във връзка с доводите в жалбата, отнасящи се до такса ТБО
за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“:
Административният орган правилно е приложил нормативните правила и
критерии, формиращи дължимата годишна сума за този компонент на ТБО, за периода
2017 – 2020 г., в размер на 145.60 лв., за имоти с П№ *** 001 и П№*** 002, и П№
*** 003. Сумата е начислена за ползване на съд, на основание подадени в срок до
30 ноември на предходната година декларации по чл. 20, ал. 2 от НАМТЦУТОП за
съответните периоди, за определяне на такса за сметосъбиране и сметоизвозване
на база количество битови отпадъци, с които дружеството е декларирало
използването на 1 брой кофа– тип кофа „МЕВА“, с вместимост 110 л. (обща за
имоти с П№ *** 001 и П№*** 002 и отделно за имот с П№*** 003).
С решение № 415/22.12.2016 г. на ОбС – Перник (л. 111), е приета одобрената
план-сметка за 2017 г. включително за цената на еднократно събиране и
транспортиране до депо на съдове за ТБО. Съгласно Раздел II
от решението размерът на таксите по НАМТЦУТОП за сметосъбиране и
сметоизвозване за нежилищните имоти на предприятията и застроените нежилищни
имоти на граждани, се определя в левове, според количеството на битовите
отпадъци в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци
за едно извозване, умножени с обявената честота на извозване в заповедта по чл.
18, ал. 2 от НАМТЦУТОП. През 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са приемани решения
от страна на ОбС – Перник за промяна на начина на определяне на размера на
таксата според
количеството на битовите отпадъци, определена с цитираното решение на ОбС – Перник,
т.е. за тези години таксата се събира на база действащия размер към 31 декември
на предходната година (чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ в редакция преди изменението ДВ,
бр. 88, 2017 г. в сила от 1 януари на втората година, следваща годината на
публикуване на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБ
през 2021 г.) Съответно със заповеди на кмета на Община Перник №№
2368/28.10.2016 г. (л. 139), 1882/26.10.2017 г. (л. 134), 1758/30.10.2018 г.
(л. 129), 1645/17.10.2019 г. (л. 124), в т. 1 на всяка от тях, е определен
видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които ще се извършват на територията на
община Перник в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., като в т. 2.1 на
всяка от заповедите е посочена честотата на сметоизвозване за кофи „МЕВА“ с
вместимост 110 л – 52 пъти средно годишно за всички райони, за които се осъществява
услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ от Община Перник. Цената за
еднократно събиране и транспортиране на депо на съдове за битови отпадъци –
кофа, тип „МЕВА“, според заключението по
СИЕ (л. 566), за 0.1 куб.м е 2.80 лв. Съответно годишният размер на таксата за
периоди 2017 – 2020 година правилно е определен на 145.60 лв.
Правилно са приложени нормативните правила и критерии, формиращи дължимата
годишна сума за този компонент на ТБО и за 2021 г. По делото се представи
декларация по чл. 20, ал. 1. т. 2, б. „а“ от НАМТЦУТОП (л. 521), с вх. №
20/14.12.2020 г., т.е. депозирана след срока по чл. 20, ал. 2 от Наредбата – до
30 ноември на предходната година.
Съответно за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е приложена разпоредбата на
чл. 20, ал. 4 от НАМТЦУТОП, като таксата е начислена в промили върху данъчната
оценка на всеки от процесните три недвижими имота.
Относно размера на изчислената такса по този компонент на ТБО:
Начислените в оспорвания АУЗД размери
на ТБО за периода 2017 г. до 2021 г. за компонент „сметосъбиране и
сметоизвозване“, както следва:
-
за периода 2017 г. до 2020 г. – общо в размер на 1 164.80 лв. за трите
процесни имота (4*145.60 лв. за имоти с П№ ***
001 и П№*** 002, + и 4*145.60 лв. за имот с П№ *** 003);
-
за 2021 г. – в размер на 343.66 лв. за имот с П№*** 002,
и 437.10 лв. за имот с П№ *** 003,
се
потвърждават от заключението по приетата по делото повторна СИЕ, която се
кредитира от съда, поради което жалбата срещу АУЗД в тази негова част ще се
отхвърли като неоснователна.
Доколкото обаче приетите и кредитирани по делото тройна СТЕ, съответно допълнителна
СИЕ съдържат заключения за неправилно определяне на данъчната оценка на имот с П№ *** 001,
относимо към всеки от процесните периоди, вкл. за 2021 г., поради неправилно определяне
на данъчната оценка конкретно на производствен обект – Лаборатория, част от същия
този имот, на свой ред послужила като основа за определяне на ТБО и по
компонент „сметосъбиране и сметоизвозване“ за 2021 г. за имот с П№ *** 001,
АУЗД в тази негова част следва да се измени, като за данъчна основа за
определяне на задълженията за ТБО по компонент „сметосъбиране и
сметоизвозване“, за периода 2021 г., за имот с П№ *** 001, се приеме
определената от вещото лице по СИО данъчна оценка на имота за 2021 г.
Съобразно изчисленията, направени в повторната СИЕ, АУЗД следва да се
измени, в частта, с която е определен общ размер на задълженията по декларация за
имот П№ *** 001 за ТБО (всички компоненти) за 2021 г. – 9 342.52 лв.
(л. 9), като сумата се намали съобразно изчисления от вещото лице размер на
таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2021 г. – 2 690.54 лв. (таблица на
л. 609, гръб).
II.
Във връзка с доводите в жалбата отнасящи се до такса ТБО за
услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения“ и
„чистота на териториите за обществено ползване“:
Видно от мотивите, обосновали издаването на оспорвания АУЗД, ТБО за целия
спорен период за услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения“ и „чистота на териториите за обществено ползване“, е изчислена в
промили върху данъчната оценка на декларираните имоти. Т.е. определена е такса
съгласно чл. 67, ал. 2 и ал. 4 от ЗМДТ (в актуалните им редакции) – пропорционално
върху основа, определена от ОбС – Перник.
Касателно основата за изчисляване на ТБО по тези два компонента:
Без основание са доводите в жалбата, че неправилно за основа на
начисляваните такси за тези компоненти на ТБО е използвана данъчната оценка на
декларираните от жалбоподателя имоти. Правилно е определена основата, върху
която са приложени посочените промили.
По отношение на процесния период приложение намира разпоредбата на чл. 67,
ал. 1 от ЗМДТ в редакция от 2004 г., съответно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 в
редакция от 2017 г., тъй като последващите изменения не са влезли в сила.
Съгласно чл. 67 от ЗМДТ в цитираните редакции, таксата за битови отпадъци се
определя с оглед количеството на отпадъците, като това правило не се прилага
само в случай на невъзможност таксата да се определи по посочения начин, а
съответно таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от ОбС. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ (в редакция към 2004
г.), таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от ОбС.
Съответно по отношение на процесния период и обсъжданите два компонента на
ТБО, приложение е намерила разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от НАМТЦУТОП,
съгласно която за нежилищни имоти на предприятията и застроени нежилищни имоти
на граждани, размерът на годишната ТБО се определя: за обезвреждане на битовите
отпадъци в депа и други съоръжения – в промил върху данъчната оценка по чл. 21,
ал. 1 от ЗМДТ (б. „б“); за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване – в промил върху данъчната оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ (б. „в“). НАМТЦУТОП
е действащ на територията на Община Перник нормативен акт, без данни за отмяна
или оспорване на приложените разпоредби в частта им, предвиждаща изчисляване на
таксата по тези компоненти пропорционално върху данъчната основа. В тази връзка
с решение № 415 от 22.12.2016 г. на ОбС – Перник (л. 109), в т. II, за
нежилищните имоти на предприятията и гражданите е прието,
че размерът на таксите ТБО се определя в промили върху по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, като съответно
за обезвреждане на битови отпадъци в депа е 1 промил, а за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване 2.5 промила.
Относно размера на
изчислените такси за тези компоненти на ТБО:
Във връзка с горното административният орган правилно е приложил установените
нормативни правила за формиране на дължимите суми за обсъжданите два компонента
на ТБО за периода 2017 г. – 2021 г.
Доколкото обаче приетите и кредитирани по делото тройна СТЕ, съответно
допълнителна СИЕ съдържат заключения за неправилно определяне на данъчната
оценка на имот с П№ *** 001, относимо към целия период 2017 г. – 2021 г.,
поради неправилно определяне на данъчната оценка конкретно на производствен
обект – Лаборатория, част от същия този имот, на свой ред послужила като основа
за определяне на ТБО за имот с П№ *** 001 и по компоненти „обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения“ и „чистота на териториите за
обществено ползване“, АУЗД в тези негови части също следва да се измени, като
за данъчна основа за определяне на задълженията за ТБО по тези два компонента
за периода 2017 г. до 2021 г., за имот с П№ *** 001 се приеме определената от
вещото лице по СИО данъчна оценка на имота, относимо към всеки от процесните
периоди.
С оглед изложеното и основано в изчисленията, извършени с допълнителната СИЕ,
кредитирана от съда, неоспорена и от страните, АУЗД следва да се измени, като
съответно се изчислят и дължимите лихви за забава, за които пресмятания не са
необходими специални знания с оглед възможността за използване на лихвен
калкулатор за просрочени задължения към НАП, публично достъпен на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp
, както следва:
1. За 2017 г.:
- в частта за имот с П№ ***
001, задължението по декларации, представляващо и главница, в размер на 5 321.26
лв., и лихва – 2 588.94 лв., се намали на 4 057.43 лв. (сбор от следните
компоненти: такса сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битови
отпадъци – 145.60 лв.;такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа –
1 117.67 лв. (коригирана със СИЕ);
такса чистота на територии за обществено ползване – 2 794.17 лв.
(коригирана със СИЕ), съответно се начисли лихва в размер на 1 974.22 лв. (от които 1 021.77 лв.
за периода от 01.07.2017 г. до 17.06.2022 г. и 952.45 лв. за периода от
01.11.2017 г. до 17.06.2022 г., съобразено със сроковете, установени в
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр. първо от НАМТЦУТОП). Общ размер на
задължението 6 031.65 лв.
2. За 2018 г.:
- в частта за имот с П№ ***
001, задължението по декларации, представляващо и главница, в размер на 5
284.98 лв., и лихва – 2 033.98 лв., се намали на 4 021.17 лв. (сбор от следните
компоненти: такса сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битови
отпадъци – 145.60 лв.;такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 107.30
лв. (коригирана със СИЕ); такса чистота
на територии за обществено ползване – 2 768.26 лв. (коригирана със СИЕ),
съответно се начисли лихва в размер на 1 548.84 лв. (от които 808.77 лв.
за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2022 г. и 740.07 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 17.06.2022 г.,
съобразено със сроковете, установени в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр.
първо от НАМТЦУТОП). Общ размер на задължението 5 570.01 лв.
3. За 2019 г.:
- в частта за имот с П№ *** 001,
задължението по декларации, представляващо и главница, в размер на 5 248.72
лв., и лихва – 1 488.60 лв., се намали на 3 984.90 лв. (сбор от следните
компоненти: такса сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битови
отпадъци – 145.60 лв.;такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 096.94
лв. (коригирана със СИЕ); такса чистота
на територии за обществено ползване – 2 742.36 лв. (коригирана със СИЕ),
съответно се начисли лихва в размер на 1 130.80 лв. (от които 599.44 лв.
за периода от 01.07.2019 г. до 17.06.2022 г. и 531.36 лв. за периода от
01.11.2019 г. до 17.06.2022 г., съобразено със сроковете, установени в
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр. първо от НАМТЦУТОП). Общ размер на
задължението 5115.70 лв.
4. За 2020 г.:
- за имот с П№ *** 001, задължението
по декларации, представляващо и главница, в размер на 5 212.44 лв., и лихва –
947.65 лв., се
намали на 3 948.63 лв. (сбор от следните компоненти: такса сметосъбиране и
сметоизвозване според количеството битови отпадъци – 145.60 лв.; такса за
обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 086.58 лв. (коригирана със
СИЕ); такса чистота на територии за
обществено ползване – 2 716.45 лв. (коригирана със СИЕ), съответно се начисли
лихва в размер на 719.04 лв. (от които 393.25 лв. за периода от 01.07.2020 г.
до 17.06.2022 г. и 325.79 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 17.06.2022 г.,
съобразено със сроковете, установени в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр.
първо от НАМТЦУТОП). Общ размер на задължението 4 667.67 лв.
5. За 2021 г.:
- за имот с П№ *** 001,
задължението по декларации, представляващо и главница, в размер на 9 342.52
лв., и лихва – 752.60 лв., се намали на 6 995.41 лв. (сбор от следните
компоненти: такса сметосъбиране и сметоизвозване – 2 690.54 лв. (коригирана със
СИЕ); такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 3 443.89 лв.
(коригирана със СИЕ); такса чистота на територии
за обществено ползване – 860.97 лв. (коригирана със СИЕ), съответно се начисли
лихва в размер на 564.54 лв. (от които 342.03 лв. за периода от 01.07.2021 г.
до 17.06.2022 г. и 222.51 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 17.06.2022 г.,
съобразено със сроковете, установени в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр.
първо от НАМТЦУТОП). Общ размер на задължението 7 559.95 лв.
По отношение на имоти П№ *** 002 и П№ *** 003, размерите на установените с
АУЗД задължения за ТБО по компоненти за услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения“ и „чистота на териториите за обществено ползване“, се потвърждават от заключението по приетата
по делото повторна СИЕ, която се кредитира от съда, поради което жалбата срещу
АУЗД в тази му част ще се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения, установените от съда, за процесния период, задължения
за ТБО са в общ размер на 28 944.98 лв. (23 007.54 лв. главница и
5 937.44 лв. лихви за забава), поради което жалбата срещу АУЗД се явява основателна
в частта над 28 944.98 лв., т.е. за разликата от 18 264.42 лв., съответно
неоснователна до тази част на размера на задълженията за ТБО, установени от
органа по приходите.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направените искания от страните за присъждане на
сторени по делото съдебни разноски, следва да бъдат уважени съразмерно на
уважената, съответно отхвърлената част от жалбата. Делото е с общ материален
интерес от 47 209.40 лв. (37 526.12 лв. главница и 9 683 лв.
лихва). Жалбата е основателна в частта над 28 944.98 лв., т.е. за
разликата от 18 264.42 лв., съответно неоснователна до тази част на
размера на задълженията за ТБО, установени от органа по приходите.
Жалбоподателят претендира доказани разноски (платежно нареждане на л. 512;
пълномощно на л. 513; платежно нареждане на л. 527; платежно нареждане на л.
593) в общ размер на 1 950 лв. (списък на л. 616). Ответникът претендира
доказани разноски в размер на 300 лв. (договор за правна защита и съдействие на
л. 519). Съразмерно на уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 754.42 лв., съответно на ответника следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 183.93
лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1
от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 22-1567-1-1 от
17.06.2022 г., издаден от Р.У.С. –
главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник,
потвърден изцяло с решение № 22-ММО-4047-1 от 09.08.2002 г. на директора на
ДМДТ при Община Перник, с който са определени задължения за такса битови
отпадъци, както следва:
-
за 2017 г.: в частта за имот с П№ *** 001, в която е определено задължение по
декларации, представляващо главница, в размер на 5 321.26 лв., и лихва – 2
588.94 лв., КАТО ОПРЕДЕЛЯ задължение
за ТБО за 2017 за имот с П№ *** 001, в размер на 4 057.43 лв. и лихва – 1
974.22 лв.;
-
за 2018 г.: в частта за имот с П№ *** 001, в която е определено задължение по декларации,
представляващо главница, в размер на 5 284.98 лв., и лихва – 2 033.98 лв., КАТО ОПРЕДЕЛЯ задължение за ТБО за 2018
г. за имот с П№ *** 001, в размер на 4 021.17 лв. и лихва - 1 548.84 лв.;
-
за 2019 г.: в частта за имот с
П№ *** 001, в която е определено задължение по декларации, представляващо
главница, в размер на 5 248.72 лв., и лихва – 1 488.60 лв., КАТО ОПРЕДЕЛЯ задължение за ТБО за 2019
г., за имот с П№ *** 001, в размер на 3 984.90 лв. и лихва – 1 130.80 лв.
-
за 2020 г.: в частта за имот с
П№ *** 001, в която е определено задължение по декларации, представляващо главница,
в размер на 5 212.44 лв., и лихва – 947.65 лв., КАТО ОПРЕДЕЛЯ задължение за ТБО за 2020 г. за имот с П№ *** 001, в
размер на 3 948.63 лв. и лихва - 719.04 лв.;
-
за 2021 г.: в частта за имот с
П№ *** 001, в която е определено задължение по декларации, представляващо
главница, в размер на 9 342.52 лв., и лихва – 752.60 лв., КАТО ОПРЕДЕЛЯ задължение за ТБО за 2021 г. за имот с П№ *** 001, в
размер на 6 995.41 лв. и лихва - 564.54 лв.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“,
да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „***“ № 3, съдебни разноски в размер на 754.42 лв. (седемстотин петдесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „***“ № 3, да заплати на Община Перник, с код по
БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“, съдебни разноски в размер на 183.93 лв. (сто осемдесет и три лева и деветдесет и
три стотинки).
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Р.
България, в 14 –дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи по реда на чл. 138, във вр. с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/