Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия: СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 15284 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 394374 от
25.04.2018 г. на СРС, 127 състав, постановено по гр.д. 5403/2015 г. по описа на
СРС, са отхвърлени предявените от Д.К.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********, искове по чл. 124, ал.1 ГПК за
признаване на установено, че не дължат на С.В.К.-В., ********** и Н.В.В., ЕГН **********, заплащане на сумата от 600.00 лв.
представляваща присъдени разноски с
решение от 20.02.2012 г. по гр.д. № 716/2010 г. по описа на РС Варна, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на С.В.К.-В. и Н.В.В. по гр. д. № 716/2010 г. по описа на РС Варна, които суми
са претендирани по изпълнително дело № 7276/2014 г.
на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Варна.
Със същото решение са
отхвърлени предявените от Д.К.Д. и В.Д.Д. искове по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено,
че не дължат на „К.К.“ ЕООД заплащане на сумата 6000.00
лв. по изп. дело № 20148380406209 по описа на ЧСИ М.Б.,
преобразувано в изп. дело № 20147180401027 на ЧСИ С.Д.с
район на действие Окръжен съд Варна поравно, от всяка от ищците по 3000.00 лв.,
от които 2868,50 лв., присъдени разноски
в полза на Н.Б.Ц., С.Б.Ц. и „Н.“ ООД по гр. д. № 716/2010 г. по описа на РС
Варна, цедирани на „К.К.“
ЕООД и сумата от 131,50 лв. представляваща
присъдени разноски в полза на Н.Б.Ц., С.Б.Ц. и „Н.“ ООД по адм. д. № 1078/2010 по описа на Административен съд Варна. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят разноски в размер на
500.00 лв. на „К.К.“ ЕООД и сумата от 300.00 лв. на Н.В.В..
В срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците. Излагат
доводи, че решението е недопустимо, тъй като съдът не бил разгледал целия спор по
същество, а се основал на разглеждане на въпроса дали може да се извърши
прихващане със дължимите суми. Решението било неправилно, тъй като районният
съд не е съобразил наличието на влязло в сила решение, с което е признато негово
вземане по основание по гр.д. № 716/2010 г. на ВРС. В мотивите на постановения
съдебен акт, по твърдения, било изложено становище за размера на вземането,
който бил по-висок от претендирания. Именно по това
производство били установени и задълженията за разноски във връзка с това дело,
както и другото разглеждано от АдмСъд Варна с предмет
– обжалване на разрешение за строеж. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл.
104 ЗЗД в отклонение и с дадените разяснения с ТР от ВКС за допустимост на
прихващане с неизискуеми вземания. Следвало е да му бъдат дадени указания при
положение, че размерът на вземането, с което прихваща е неизяснен.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК ответниците С.К.-В. и Н.В. подават отговор
на въззивната жалба, в който излагат доводи, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно, респ. че жалбата е неоснователна. Претендират
разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК ответникът „К.К.“ ЕООД изразява становище,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно, респ., че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Софийският районен
съд е сезиран с искане за установяване на недължимост
на процесните суми, претендирани
от ответниците по образувани изпълнителни дела. Излагат доводи, че вземанията
на ответниците са погасени, чрез направено прихващане с вземане в размер на 18 600.00
евро, представляващо обезщетение за имуществени вреди от това, че Н.Б.Ц., С.Б.Ц.
и „Н.“ ООД са застроили в повече от отстъпеното им право на строеж, респ. е
намалена застроената площ, която може да се използва от ищците и вземане в
размер на 240 420 евро, представляващо обезщетение за пропуснати ползи, за
това че е намалена застроената площ, която може да се използва от ищците.
Съпричиняване на горепосочените вреди било налице от С.В.К.-В. и Н.В.В., което се изразявало в това, че са закупили апартамент в
построената сграда от Н.Б.Ц., С.Б.Ц. и „Н.“ ООД, като не били положили грижа да
се осведомяват за застрояването в повече, по този начин получили по-голям
процент общи части.
В срока за отговор на
исковата молба ответниците С.К.-В. и Н.В. оспорили
исковете като неоснователни. Изразили са становище, че нямат законово
задължение да проверяват, че сградата е построена с превишаване на правото на
строеж, поради което не е налице противоправност в
поведението им.
Ответникът „К.К.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание оспорва предявените искове, като неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Неоснователни се
явяват доводите на жалбоподателите, че постановеното решение е недопустимо. При
обжалване на първоинстанционното решение поради нищожност и недопустимост, няма
значение дали порокът е изрично въведен или, макар и въведен – неправилно
квалифициран от въззивника, защото съдът и сам ще
провери валидността и допустимостта на решението. Решението е недопустимо, ако
е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна
процесуална предпоставка, което в случая не е налице. Необсъждането на въпроси
по спора не води до недопустимост на решението, а евентуално до неправилност
или до непълнота.
Следователно процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав счита, че същото като краен извод е правилно, поради което на
основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но при
друга вярна правна квалификация по следните съображения:
Съгласно Решение № 33
от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено
по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема: "Произнасяне
по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното
начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала." В
настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото
първоинстанционният съд не е разгледал други факти, различни от заявените от
страните, предвид което се е произнесъл именно в параметрите, очертани от
страните по спора, макар същевременно да е дал неправилна правна квалификация.
Съгласно Решение № 306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по описа за 2008 г., на
II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави разлика между случаите на произнасяне
по непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В тези случаи
той е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество.
В случая настоящият
състав намира, че неправилно районният съд е квалифицирал предявените искове по
чл. 124, ал.1 ГПК, вместо при вярна правна квалификация -по чл. 439 ГПК. В
исковата молба ищецът е сезирал съда с искане да бъде установено недължимостта на вземане, което е предмет на принудително
изпълнение. Следва да се вземе предвид, че този иск може да бъде основан само
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е постановеното решението. В настоящето производство ищците основават
иска си на погасителен способ – прихващане. Предметът на спора се определя от
наведените от ищеца като основание на иска факти и от търсената от ищеца
защита. Съдът, с оглед установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното
начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния
спор по същество, като се произнесе по наведеното от ищеца с исковата молба
основание и по търсената от ищците защита. Въпреки неправилната квалификация
съдът е разгледал всички факти и обстоятелства на които се основават ищците за
да искат установяване на недължимост на процесните суми. В случаите, когато първоинстанционният съд
е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил
погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не
се е произнесъл недопустимо.
Правилно
първоинстанционният съд е посочил определените от закона предпоставки, нужни за
да настъпи погасителния ефект на прихващането – идентичност на субектите,
еднородни вземания, активното вземане да е изискуемо и ликвидност. Видно от
представените по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е
възприел, че фактическият състав на твърдяното прихващане не е налице. По
делото не са представени доказателства за ликвидно и изискуемо активно вземане,
следователно недоказано е останало обстоятелството, на което се основава иска
по чл. 439 ГПК при изрично оспорване от страна на ответниците. Твърдението на
ищците, че притежават насрещни вземания на основание непозволено увреждане са
останали недоказани в производството. Правилен и законосъобразен е изводът на
СРС, че в производството ищците не са доказали, че ответниците са извършили
виновно противоправни действия, в причинна връзка с
които ищците са претърпели имуществени вреди в претендираните
размери. В резултат, правилно и законосъобразно претенциите са отхвърлени като
неоснователни. Спорното активно вземане на ищците като неустановено по
основание и размер не е довело до прихващане с вземането на ответниците и
ефектът на прихващането не ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение. Според дадените разяснения с Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по
т.д. 1/2013 на ОСГТК, когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно
/неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се
произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, ефектът на
прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение. В случая
при разрешаване на спора и постановяване на атакуваното решение, СРС правилно е
приложил разпоредбата на чл.104 ЗЗД и дадените разяснения с ТР от 09.12.2013 г.
по т.д. 1/2013 на ОСГТК. Построяването на сграда в съсобствен имот в отклонение
/превишение/ на отстъпеното право на строеж само по
себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД, тъй
като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място
разполага с правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл.
92 ЗС построеното принадлежи на всички лица, които притежават право на
собственост върху дворното място и само ако построеното пречи на останалите
съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да
искат премахване на постройката, доколкото същата създава пречки за упражняване
правото им на собственост в пълен обем по реда на чл.109 ЗС.
Неоснователно се
явява твърдението на жалбоподателите, че с решение № 566/20.02.2012 г. по гр.д.
№ 716/2010 г. по описа на РС Варна, потвърдено с решение № 2599 от 19.12.2012
г. по в.гр.д. 1919/2012 г. по описа на ОС – Варна са присъдени в тяхна полза
разноски. С горепосоченото решение съдът е отхвърлил изцяло претенцията на Д.К.Д.
и В.Д.Д., вследствие на което ги е осъдил да заплатят
на С.В.К.-В. и Н.В.В. сумата от 600 лв., съдебни
разноски и на „Н.“ ООД сумата от 2 520 лв., съдебни разноски. С оглед
отхвърлянето на иска в полза на Д.К.Д. и
В.Д.Д. не са присъдени разноски.
С доклада по делото
на първата инстанция от 03.05.2017 г., който е одобрен за окончателен, в
съдебно заседание на 18.04.2017 г. първоинстанционният съд е дал указания за
подлежащите на доказване факти, в това число и указания по реда на чл. 146, ал.
2 от ГПК към ищците, че не сочат доказателства за размера на твърдените
имуществени вреди. В поведеното съдебно заседание на посочената дата 18.04.2017
г. ищците са били представлявани от процесуален представител, който е заявил
изрично, че е съгласен с доклада по делото, няма възражения по него и не е
направил искания за събиране на доказателства относно размера на предявените
искове. Следователно неоснователен се явява и доводът, че не са били дадени
указания за неизяснение размер на претенцията.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна. Решението на
първоинстанционния съд, като краен извод е правилно, като следва да бъде
посочена правилната вярна правна квалификация на исковете.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на Д.К.Д. и В.Д.Д. не следва да бъдат
присъждани разноски.
Въззиваемите С.В.К.-В. и Н.В.В. претендират разноски във въззивното производство. С дадените
разяснения с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че разноски се
присъждат само когато е доказано извършването им. В настоящото производство въззиваемите В.К.-В. и Н.В.В. не
са представили доказателство за направени такива реални разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, поради което искането им
следва да бъде оставено без уважение.
Въззиваемата страна „К.К.“ ЕООД претендира направени разноски в размер на 700.00
лв. за производството пред СГС. С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.3 ГПК искането следва да бъде уважено. В съдебно заседание е направено
възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. С оглед материалния
интерес на делото по отношение на „К.К.“ ЕООД в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение е в размер на 630.00 лв. Настоящото производство не представлява
по-висока правна и фактическа сложност, следователно претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум.
Съгласно чл. 78, ал.
10 ГПК не се присъждат разноски на третото лице помагач, поради което такива не
се следват в полза на Н.Б.Ц. – подпомагаща страна в производството.
На основание чл.
280, ал. 3, т.1, пр. първо ГПК настоящето решение е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
394374 от 25.04.2018 г. на СРС, І ГО, 127 състав, постановено по гр.д. №
5403/2015 г. по описа на СРС, в частта в която са отхвърлени като неоснователни
предявените от Д.К.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,
двете с адрес ***, срещу С.В.К. - В., ЕГН ********** и Н.В.В.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, отрицателни установителни
искове с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК — за признаване за установено,
че Д.К.Д. и В.Д.Д. не дължат на С.В.К. - В. и Н.В.В. изпълнение - заплащане на сумата в общ размер от 600.00
лв., представляваща присъдени разноски по гр.д. № 716/2010 г. по описа на PC
Варна, отразени в издаден изпълнителен лист в полза на С.В.К. — В. и Н.В.В. по гр. д. № 716/2010 г. по описа на PC Варна, претендирани по изпълнително дело № 7276/2014 г. на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд, гр. Варна, от взискателите
С.В.К. - В., Н.В.В., разделно, поравно, по 300 лв. от
всяка от ищците, КАКТО И В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Д.К.Д.,
ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********, двете с
адрес ***, срещу „К.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 3, отрицателни установителни искове по
чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че Д.К.Д. и В.Д.Д. не дължат на „К.К.“ ЕООД
изпълнение - заплащане на сумата 6000.00 лв., претендирани
от ответника „К.К.“ ЕООД по изп.
дело № 20148380406209 по описа на ЧСИ М.Б., преобразувано в изп.
дело № 20147180401027 на ЧСИ С.Д.с район на действие Окръжен съд, гр. Варна,
поравно, от всяка от ищците по 3000 лв., от които 2868,50 лв., присъдени
разноски в полза на Н.Б.Ц., С.Б.Ц. и „Н.” ООД, по гр. д. № 716/2010 г. по описа
на PC, гр. Варна, цедирани на „К.К.“
ЕООД и сумата от 131,50 лв. представляваща присъдени разноски в полза на Н.Б.Ц.,
С.Б.Ц. и „Н.” ООД по адм. д. № 1078/2010 по описа на
Административен съд, гр. Варна, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.К.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,
двете с адрес ***, срещу С.В.К. - В., ЕГН ********** и Н.В.В.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, отрицателни установителни
искове с вярна правна квалификация по чл. 439 ГПК — за признаване за
установено, че Д.К.Д. и В.Д.Д. не дължат на С.В.К. - В.
и Н.В.В. изпълнение - заплащане на сумата в общ размер
от 600 лв., представляваща присъдени разноски по гр.д. № 716/2010 г. по описа
на PC Варна, отразени в издаден изпълнителен лист в полза на С.В.К. — В. и Н.В.В. по гр. д. № 716/2010 г. по описа на PC Варна, претендирани по изпълнително дело № 7276/2014 г. на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд, гр. Варна, от взискателите
С.В.К. - В., Н.В.В., разделно, поравно, по 300 лв. от
всяка от ищците.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.К.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,
двете с адрес ***, срещу „К.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 3, отрицателни установителни искове с
вярна правна квалификация по чл. 439 ГПК - за признаване за установено, че Д.К.Д.
и В.Д.Д. не дължат на „К.К.“
ЕООД изпълнение - заплащане на сумата 6000.00 лв., претендирани
от ответника „К.К.“ ЕООД по изп.
дело № 20148380406209 по описа на ЧСИ М.Б., преобразувано в изп.
дело № 20147180401027 на ЧСИ С.Д.с район на действие Окръжен съд, гр. Варна,
поравно, от всяка от ищците по 3000.00 лв., от които 2868,50 лв., присъдени
разноски в полза на Н.Б.Ц., С.Б.Ц. и „Н.” ООД, по гр. д. № 716/2010 г. по описа
на PC, гр. Варна, цедирани на „К.К.“
ЕООД и сумата от 131,50 лв. представляваща присъдени разноски в полза на Н.Б.Ц.,
С.Б.Ц. и „Н.” ООД по адм. д. № 1078/2010 по описа на
Административен съд, гр. Варна.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 394374 от 25.04.2018 г. на СРС, І ГО, 127 състав, постановено по
гр.д. № 5403/2015 г. по описа на СРС в останалата част при допусната очевидна
фактическа грешка досежно отразяване, че е постановено с участие на подпомагащи
страни: С.Б.Ц., „Н.“ ЕИИД и Н.Б.Ц., като трети лица-помагачи на страната на ответниците С.В.К. - В., Н.В.В..
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********, двете с адрес ***, да заплатят на „К.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 630.00 лв., разноски във въззивното производството.
Решението е постановено при участието на С.Б.Ц.,
„Н.“ ЕИИД и Н.Б.Ц., като трети лица-помагачи на страната на ответниците
С.В.К. - В., Н.В.В..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.