Р Е Ш Е Н И Е №
………….
Град Свиленград, 01.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СВИЛЕНГРАД, І граждански състав
На десети септември две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 134 по описа на Съда за 2019 година,
намери за установено следното:
Предявеният иск е на основание чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът „А1 България” ЕАД, с
ЕИК *********, е поискал от съда да признае за установено, че ответникът И.С.С.,
с ЕГН **********, му дължи сумата 235,53 лв. - главница, представляваща
стойност на неплатени услуги, дължима по Договор № М3998573 от 31.01.2014г.,
ведно със законната лихва от 17.10.2018г. до изплащане на задължението, и
сумата 10,77 лв. – мораторна лихва, начислена върху част от главницата в размер
на 36,83 лв. за периода 17.11.2015г. – 17.10.2018г., и за които суми е издадена
Заповед № 364/ 18.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 749/2018г. по описа на РС – Свиленград. В хода на процеса
ищецът е оттеглил иска си, досежно установяване дължимостта на главницата в
размер на 235,53 лв. и в тази му част производството по делото е прекратено.
Ищецът твърди, че на 31.01.2014г. между него и ответника, с индивидуален
абонатен номер /ID на
клиента/ *********, е сключен Договор
за електронни
съобщителни услуги № М3998573. По силата на договора ищецът е предоставил на
ответника такива услуги за периода от 27.10.2015г. до 26.01.2016г., които не
били заплатени от ответника – длъжник, на съответните падежи на плащане,
посочени в издадените фактури, описани в исковата молба.
Твърди, че за събиране на вземането си е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника, по което било образувано частно гр. дело № 749/ 2017г. по описа на
РС-Свиленград и била издадена Заповед за изпълнение. Претендира направените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е
представил отговора на исковата молба. Преди първото по делото съдебно
заседание е депозирал молба, в която е посочил, че е погасил задължението си
спрямо ищеца и е представил фискални бонове за извършени плащания.
С писмена молба ответникът е признал частично
погасяване на задълженията на ответника по горепосочения договор чрез
извършените от последния плащания, като е посочил, че неплатени остават
следните задължения: 10,77 лв. - мораторна лихва, начислена върху сумата 36,83
лв. за периода 17.11.2015г. – 17.10.2018г., 26,00 лв. – държавна такса, платена
в заповедното производство и 76,00 лв. – държавна такса, платена в настоящото
производство.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
От приложеното за
послуждане частно гражданско дело № 749/ 2018г. по описа на
РС-Свиленград се установява, че в полза
на ищеца е издадена Заповед № 364/
18.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати следните
суми: 409,13 лв. – главница, представляваща стойността на неплатени услуги по
Договор № М3998573/ 31.01.2014 г. за електронни съобщителни услуги за периода
27.10.2015 г. – 27.04.2016 г., 198,70 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор № М3998573/ 31.01.2014 г. за електронни съобщителни
услуги, 0,06 лв. – главница, представляваща стойността на неплатени услуги по
Договор № С1110515/ 09.06.2007 г. за електронни съобщителни услуги за периода
11.05.2016 г. – 11.05.2016 г., 103,75 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор № С1110515/ 09.06.2007 г. за електронни съобщителни
услуги, и 105,57 лв. – лихва за забава върху главниците в общ размер на 409,19
лв. за периода 17.11.2015 г. – 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 26 лв. – разноски по делото за държавна такса и банкова такса.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви установителен иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно
т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или
добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на
осъдителен иск при условията на евентуалност.
В конкретния случай ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за
който е издадена заповедта, а за сумата от 10,77 лв. – лихва за забава
върху главница в размер на 36,83 лв. за периода 17.11.2015г. – 17.10.2018г.,
като част от вземането по издадената
заповед
за сумата от 105,57 лв. – лихва за забава върху главниците в общ размер на
409,19 лв. за периода 17.11.2015 г. – 17.10.2018 г. Наведеното в исковата молба основание за дължимост на
посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Поради
това, предявеният
установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай
е съдът по исковото
производството, съобразно указанията, дадени в т.13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Представени са Договор за електронни съобщителни услуги №
М3998573/ 31.01.2014, /с ID на
клиента *********/ и Приложения към него, които удостоверяват възникнали между страните валидни облигационни
правоотношения, с параметрите, посочени в исковата молба. По силата на договора
ищецът е поел задължението да предоставя на абоната-ответник описаните в същия далекосъобщителни
услуги. При липса на оспорване от страна на ответника, съдът приема, че по
силата на действителните облигационни правоотношения ищецът е предоставил на
ответника услуги в претендирания размер, респ. че поради това има вземане
спрямо ответника в исковия размер.
С оглед горното и
предвид частичното оттегляне на иска, Съдът приема, че към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, от вземанията по издадена заповед за
изпълнение съществува такова в размер на 10,77 лв. – лихва за забава върху
главница в размер на 36,83 лв. за периода 17.11.2015г. – 17.10.2018г., като част
от вземането по издадената
заповед
за сумата от 105,57 лв. – лихва за забава върху главниците в общ размер на
409,19 лв. за периода 17.11.2015 г. – 17.10.2018 г., поради което предявеният установителен
иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора
на ищеца се следват направените от него деловодни разноски, които се
претендират и се установиха в размер на 76,00 лв. – за държавна такса и такса
за банков превод.
Съгласно т.12 от ТР № ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес
съществува вземане на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, от И.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 10,77
лв. – лихва за забава върху главница в размер на 36,83 лв. за периода
17.11.2015г. – 17.10.2018г., дължима по Договор
№ М3998573/ 31.01.2014 г. за електронни съобщителни услуги, която сума е част
от сумата от 105,57 лв. – лихва за забава върху главниците в общ размер на
409,19 лв. за периода 17.11.2015г. – 17.10.2018г., за която сума е издадена
Заповед № 364/ 18.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 749/ 2018г. по описа на РС-Свиленград.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 364/ 18.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно
гражданско дело № 749/ 2018г. по описа на РС-Свиленград, в частта за
вземанията: 409,13 лв. – главница, представляваща стойността на неплатени
услуги по Договор № М3998573/ 31.01.2014 г. за електронни съобщителни услуги за
периода 27.10.2015 г. – 27.04.2016 г., 198,70 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор № М3998573/ 31.01.2014 г. за електронни съобщителни
услуги, 0,06 лв. – главница, представляваща стойността на неплатени услуги по
Договор № С1110515/ 09.06.2007 г. за електронни съобщителни услуги за периода
11.05.2016 г. – 11.05.2016 г., 103,75 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор № С1110515/ 09.06.2007 г. за електронни съобщителни
услуги, и 92,98 лв. – лихва за забава върху главниците в общ размер на 372,81
лв. за периода 17.11.2015г. – 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА И.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 76,00 лв. –
разноски по делото и сумата 26,00 лв. – разноски по частно гражданско дело № 749/
2018г. по описа на РС-Свиленград.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: