МОТИВИ: НОХ дело № 1715 / 2016 г.
Подсъдимият М.А.Б. ***, е предаден на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.
1 във вр. с ал.1 от НК, осъществено по време, начин и
място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият Е. не се признава за
виновен като обяснява, че взел от дома си кухненския нож за да реже салам с
него. Езкарал ножа в заведението, но не бил заплашвал
Х. с него, нито й бил отправял закани, свързани с убииство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подс. М.Б. и пострадалата свидетелка Х.А. се познавали
от 2012г. Към 2013г Б. е бил наказан с лишаване от свобода за срок от две
години по друго наказателно дело. През 2015г М.Б. *** и възобновил познанството
си с пострадалата А.. От месец април 2015г. двамата заживели заедно на квартира
в гр.Кърджали, кв.Възрожденци. Няколко месеца след началото на съвместното им
съжителство между тях започнали проблеми, изразяващи се в нанасяне на побой и
психически тормоз-отправяне на заплахи спрямо нея и детето й, от страна на подс.
М.Б.. Поради тази причина свид.А. подала молба до Районен съд-Кърджали по
Закона за за защита от домашно насилие. С решение на Районен съд-Кърджали, от
08.12.2015г., била наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на Х.А.
срещу М.Б., като съдът го задължил да се въздържа от извършване на домашно
насилие, да не приближава свид.Х.А. на по-малко от 50 метра за срок от шест
месеца, както и му е била наложена глоба в размер на 200 лева. Според
свидетелските показания на свид.А., подс. Б. често нарушавал мярката за защита,
за което е било образувано ДП № 20/2016г. за престъпление по чл.296, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На 16.08.2016г свидетелката А. била на пейките зад
хранителен магазин "Тони", ***, заедно със свид.Й.В.. През това време
при тях дошъл подс. М.Б., който носил нож в себе си. След кратък разговор той
насочил ножа срещу свид.А. и й се заканил с изразите: "с този нож ще те
заколя като агне, ще ти направя операция без упойка, сега и забраната ти
свърши, с какво ще ме изплашиш този път", "колко пъти заради теб
лежах по 24 часа в районното", "аз така или иначе ще вляза в затвора,
аз това го знам, ама и теб няма да те оставя жива".
Така
обективираната чрез думи закана с убийство, адресирана
спрямо свидетелката А. била възприета от нея като заплаха, която реално и
обективно е в състояние да бъде осъществена, предвид характера на употребените
изрази, нанесените й преди това физически и психични травми, цялостното
поведение на подсъдимия, неговата характеристика като избухлив, агресивен и
склонен към извършване на противообществени прояви, решението на Районен съд-Кърджали за мярка за защита от домашно насилие
срещу подс. Б., с което той не се съобразявал и
системно нарушавал.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните
гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:
Позицията на
подсъдимият Б., възприета на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, е постоянна, базирана на пълно отричане на всички основни факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Същественото при нея е, че подсъдимият
отрича да се е заканвал с убийство. Съдът намира, че не следва да кредитира
тази му позиция с оглед на това, че не кореспондира със събраните по делото
преки и косвени доказателства, които изцяло я опровергават. Така, свидетелката А.- пострадала от
престъплението, подробно обяснява как подсъдимият й казал: „искаш ли да те
убия; с този нож ще те
заколя като агне, ще ти
направя операция без упойка, сега
и забраната ти свърши, с какво ще ме изплашиш
този път", "колко пъти заради
теб лежах по 24 часа в районното",
"аз така или иначе ще
вляза в затвора, аз това го
знам, ама и теб няма да
те оставя жива" Живеела в страх, че наистина ще я
убие, поради което се страхувала сама да излиза от дома си. В показанията си
пред съда свидетелят- очевидец Й. В. потвърждава описаните по- горе заплашителни изрази, както
и страха на А. да излиза сама от дома си. Заявява, че по време на инцидента Б.
е бил пиян. Свидетелката Ш.А.- майка на пострадалата, обяснява за лошите
отношения между А. и Б., както и за синините, които е виждала по дъщеря си. Свидетелката
С.М., научила за случилото се от пострадалата А., удостоверява, че след случая А.
се е страхувала от Б. и били изплашена. Свидетелят Х.- полицейски инспектор към
РУ-Кърджали, обяснява, че Б. често нарушава обществения ред и ппровиненията му не били свързани винаги с А.. Спомня си за
4 жалби от А. срещу Б. за нарушаване на ограничителна заповед, които нарушения
били придружени със заплахи и закани.
От изложеното
по-горе е видно, че всички доказателства противоречат на позицията на подс. Б., която съдът приема за защитна, целяща да го
оневини, но неподкрепена от нито едно от събраните по делото доказателства.
От правна страна
съдът прецени следното:
От обективна страна
подсъдимият Б. е обективирал чрез думите: “ с
този нож ще те заколя
като агне, ще ти направя
операция без упойка, сега и забраната ти свърши,
с какво ще ме изплашиш този
път", "колко пъти заради теб
лежах по 24 часа в районното", "аз така или
иначе ще вляза в затвора, аз това го
знам, ама и теб няма да
те оставя жива" закана с убииство спрямо пострадалата А., като тази закана е
възприета от последната като реална заплаха и е възбудила основателен страх от
осъществяването й. Тази заплаха е била толкова реална, че свидетелката А. е
изпитвала страх да излиза сама от дома си, дори и до магазина.
От субективна
страна деецът- М.Б., е съзнавал съдържанието на заканата и че тя се възприема
от свидетелката А. като действителна, реална, с конкретизиране на начина на убииство- “ще ти отрежа главата”.
Така подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144, ал.3 предл. 1 във вр. с ал.1 от НК, по
който текст следва да бъде признат за виновен и осъден.
При определяне на
наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата
на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:
-обществената
опасност на деянието по чл. 144 ал.3 от НК е под типичната за този вид престъпления, засягащи обществените отношения,
свързани със свободно формиране на волята на личността, както и сигурността за
живота и здравето на човека, обусловена от факта, че Б. се е задоволил да
отправя само заплахи, без да насочва ножа, който е носил в себе си и който е
бил на масата.
- обществената
опасност на подсъдимия: касае се за млад
човек с обременено съдебно минало, не се ползва с добри характеристични данни
по местоживеене. От друга, съдът взе предвид критичното му отношение към
извършеното, изразеното разкаяние, макар и да не се признава за виновен излага
факти от съществено значение за разкриване на обективната истина.
С оглед на изложеното съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона размер,
а именно „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, съгласно разпоредбата на
чл. 57 ал.1 т. 2 б.”б” от ЗИНЗС.
Така наложеното
наказание по вид, размер и условия на изтърпяване напълно отговаря на
извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална превенция на
закона.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Пострадалата от престъплението
Х.Ш.А. е предявила граждански иск за неимуществени
вреди, причинени вследствие на престъплението,
срещу подсъдимия Б. в размер на 3 000 лева, ведно със
законната лихва , считано от датата
на увреждането.
Съдът намира иска за основателен
и доказан, но завишен по размер.
Безспорно подсъдимият е длъжен да обезщети вредите,
причинени на пострадалия в резултат на виновно и противоправно
извършеното престъпно деяние по текста, по който е предаден на съд. Това обезщетение следва
да бъде в размер на 500 лева, считано
от датата на увреждането 16.08.2016 г., ведно със законната лихва
до окончателното му изплащане. Така
определения размер на обезщетението за претърпения основателен страх за живота на пострадалата и
душевните страдания, свързани с него, е съответно на тежестта на заплахата и е съобразен с критерия за справедливост,
въплатен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Искът в останалата му част
и за разликата до 3 000 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на ищцата
и направените деловодни разноски- адв. хонорар, в размер на 300 лева.
Подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
Кърджалииския РС направените
по делото разноски общо в размер на 90 лева, от
които 50 лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския
иск и 40 лева възнаграждение за назначения преводач.
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Съдия: